Мнение: Няма никакви надежди за стара Европа. Европа, европейският капитализъм се намира в упадък и губи доминиращите си позиции. САЩ се опитва да колонизира Европа, но в това е тяхното разрушение – те няма да могат да удържат доминирането над целия свят.

Светът се е разцепил на влиятелни страни от западния капитализъм – САЩ, Великобритания, Германия – и малки страни, които зависят от тях (Словения, Чехия, България и др.), където властва компрадорската буржоазия – тя иска да насочи в страната си чуждестранния капитал и инвестиции, за да обезпечи гражданите си с работа и да поддържа мира в обществото.

Правителствата се безпокоят само за краткосрочните цели: страните стават зависими, а натрупването на капитала се извършва в чужбина. В резултат на това страните нямат собствена икономика и  икономическа политика.

Правителствата реагират на историческата ситуация, отговарят на призивите и създават нулево ниво на идеология – рамката, в която може да се развива всякаква идеология. Живеем в съобщества на национална идентичност, а те са по-репресивни от държавата, тъй като веднага щом те заклеймят, те изхвърлят от обществото и започват да те нападат.

Реплика: Цялото това развитие е закономерно, като последен стадий на развиващия се егоизъм, на смяна на който, искаме или не искаме, ще дойде следващата степен на развитие на човечеството – алтруизмът, с неговия принцип „Възлюби ближния като себе си“. Това състояние е възможно да бъде постигнато само с помощта на въздействието на свойството отдаване и любов,  така наречената „Висша светлина“.

[158641]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какво е светлината, напълваща душата?

Отговор: Усещането за светлината е напълване с любов. То не може да бъде обяснено на другите с думи, а само вкусилият ще узнае колко е прекрасна тя. То е повече от всички наслаждения, които някога е изпитвало човечеството в този свят.

Една единствена искрица светлина, която получаваме в съсъда на душата, е по-голяма от целия този свят, с всички негови наслаждения, които са били получавани, получаваме и ще получим за всички времена. Тъй като това е следващата степен, а тя винаги включва предходната в себе си, тя е като малка песъчинка в сравнение с огромната вселена.

Затова, за да ни дадат възможност да постигнем такива огромни наслаждения, трябва да построим в себе си съсъд на душата, който няма да се взриви от най-малкото предозиране на светлината, подобно на човек, надрусан с наркотици. Докато не придобием съсъд на любовта и отдаването, няма да ни дадат да опитаме светлината, за да не се взривим.

Получавайки наслаждение в съсъда за отдаване, ние няма да се взривим и ще можем да издържим на такова огромно напълване.

Ако точно сега ни дадат наслаждение, съответстващо на първата духовна степен, то ще натежи над всички възможни предели и ще ни взриви. Нито нервната ни система, нито мозъкът са способни да издържат на това. За да имаме възможност да се насладим на духовния свят, да го усвоим, да го разберем, а също и за да развиваме тези усещания все повече и повече, ние трябва да си подготвим друг съсъд.

Този нов съсъд не трябва да бъде поглъщащ, защото в такъв съсъд не може да се помести много и безусловно ще се пръсне. Да допуснем, че аз ти подарявам 100 милиарда долара – разбира се, че ще си загубиш ума.

Затова, желаейки да ти дам възможност правилно да получиш тези пари и да се развиеш за тяхна сметка, аз ти казвам: „Давам ти 100 милиарда долара само при условие, че ще обикнеш хората и ще правиш всичко само за тях“.

И тогава няма да има никакъв проблем да получиш и сто милиарда долара, и сто трилиона, тъй като в света можеш да направиш толкова много полезни неща с тези пари. И няма да се взривиш от това, а пред тебе ще се открият нови възможности да твориш добро.

Сега се замисли, струва ли си да получиш сто милиарда долара, за да ги раздадеш след това по долар на всички останали, а за себе си да не оставиш нито цент?

Въпрос: Ако това бяха мои деца, тогава няма проблем. Но как бих могъл да отдам всичко на чужди хора?

Отговор: Tочно това се нарича любов към ближния. Ако можеше да заобичаш всички като децата си, би получил огромно наслаждение от това, че им раздаваш пари. Това би ти донесло толкова, колкото си пожелаеш, без граници. Целият свят би зависил от тебе.

И всичко това се нарича построяване на своята душа. Но къде е твоята душа? Ами целият свят е твоята душа, цялото тяхно напълване е напълване на твоята душа. Представяш ли си какво е това?… И като добавка, ти придобиваш вечен, неограничен живот.

От 523 беседа за новия живот, 17.02.2015

[158366]

Filed under: Духовна работа, Духовност - No Comments→

Пурим е велик празник за освобождението, празник за изхода от изгнанието.

Науката кабала ни обяснява историята за развитието на човечеството като се започне от Адам и по-нататък. Преди него също са съществували хора и цивилизации, но Адам се олицетворява, като начало на новата история – историята на духовното развитие на човечеството.

Той пръв е усетил, че не живее просто за да просъществува върху плоскостта на нашия свят, а за да се издигне от този свят на следващото ниво – в духовния свят, и в продължение на този живот да се трансформира в съвсем друго същество – в Адам.

Адам  („адаме”) в превод от иврит означава „подобен на Твореца”, който съществува в други координати, в друго измерение. И доколкото той пръв разкрива възможността за издигането от животинското състояние на нивото на „Човек” – нивото на подобието на Твореца, той се нарича „Адам”.

Но да   реализира уподобяването на висшата сила, да се издигне по стъпалата на неживата, растителната, животинската природа до нивото „човек”, усещайки се в новото измерение, е могъл да се справи само Авраам.Това се е случило през времето след двадесетото поколение на Адам.

Защо това се е случило на Авраам? Защото малобройното човечество, което тогава е населявало Древния Вавилон, изведнъж се е оказало в тупик (задънена улица) .

Хубавите, добрите  отношения между вавилонците, живеещи като едно семейство, изведнъж се сменили с недоверие, кражби, жестоки обръщения един към друг – с такива егоистични взаимоотношения, от които те не знаели къде да се дянат. И те си мислели: „Ние трябва да се издигнем до Небето и да разкрием защо и какво се случва с нас”.

В това време в Древния Вавилон се отделили две водещи личности с различни гледни точки: идеологът и ученият на своето поколение Авраам и вавилонският цар Нимрод. Съгласно идеологията на Авраам човечеството съществува за това, за да се обедини над своя егоизъм, който отдалечава хората един от друг. Обединявайки се, те могат да достигнат следващата степен на своето развитие.

Егоизмът специално ги подгонва към задънената улица (безизходицата) , за да не му се поддават, в противен случай  той ще ги  доведе до взаимно унищожение. Те нямат друг изход, освен просто да се съединят над него.При това в природата има такава сила, която може да се привлече, за да им помогне да направят това.

Нимрод е смятал, че трябва да се  върви по друг път: да се придвижат по цялата Земя, като семейство, в което не могат  да съжителстват помежду си. Трябва тихо, спокойно да се разотидат (прекратят общуването си) и тогава на всички ще бъде добре.

Хиляди хора тръгнали след Нимрод и малка част – след Авраам. Както пише знаменитият историк  Йосиф Флавий  вавилонците се разпръснали по света и започнали да населяват Индия, Китай, Африка, Русия и Европа. В най-далечните от тях са се образували народите,  поставили началото на днешната световна цивилизация.

А Авраам събрал своите адепти, които били съгласни с него, разбрали неговия възглед за живота и тръгнали след него в земята Кнаан, мястото на днешния Израел.

Народите, разселили се по цялата Земя, започнали да се именуват по своя произход, семейство, клан или по мястото, на което са уседнали: германци, руснаци и т.н. А последователите на Авраам  започнали да се наричат „Исраель” – „право към Твореца” („исра” – право, „Эль” – Творец) . Това означава, че те са били насочени направо към висшата сила, висшата програма на природата, която обединява и събира всички заедно.

Групата на Авраам се е състояла от представители на различни общини, които почувствали, че неговата идея е вярна и се присъединили към него. В това се изразявала разликата между евреите и другите народи.

Последователи на Авраам били Ицхак, Яаков, Йосиф, които представлявали от само себе си следващите степени на развитието на тази група – степените на все по-голямото съединение.

Постепенно групата, излязла с Авраам от Вавилон, изпаднала в наи-силните противоречия между себе си, наречени, „египетско изгнание”.Трябва да отбележим ,че става дума за исторически събития в светлината на духовните действия, затова наричаме географските и историческите категории според тяхното духовно състояние.

Говори се, че в земята на Израел започнал голям глад и евреите се спуснали в Египет. Това означава, че в народа е възникнал духовен глад, предизвикан от скитничеството и разхлабването на връзките между тях  . Томас Ман в книгата „Йосиф и неговите братя” добре описва всички вътрешни идеологически разногласия между синовете на Яаков.

Състоянието „Египет” („Мицраим”) означава „концентрация на злото” („миц ра”). В него евреите усещат огромната власт на егоизма, който се нарича „фараон”, и се опитали да се откъснат от него.

Те решили, че не могат да остават в състоянието на взаимна вражда, ненавист, властта на фараона (егоизма), тъй като той не им дава възможност да се сближат един с друг. Осъзнавайки, че са паднали от постижението дори на най-малкото духовно ниво, което те са постигнали по-рано, разбрали , че за тях няма друг изход освен да избягат от състоянието „Египет”. Това е станало през нощта, на тъмно и много набързо.

Но преди това те са преминали през десетте египетски наказания, които са усетили върху себе си, освобождавайки се с тяхна помощ от властта на егоизма, от властта на фараона.

Излизайки от Египет, т.е. от взаимната вражда, те постепенно се консолидирали между себе си и дошли до състоянието ”планината Синай” от думата „сина” – ненавист. За да постигнат Твореца, те трябвало да се повдигнат над нея.

В народа на Израел има свойство, наричано Моше  (от думата „мошех”–„измъквам”), което олицетворява неголямо съединение между себе си, което ги измъква от Египет и може да ги повдигне над ненавистта, да ги съедини с Твореца и да получат от Него методиката за по-нататъшното поправяне на народа. Тази методика се нарича „Тора”.

Тора – е светлината, поправяща егоизма на цялата маса хора и създаваща от него едно единно желание, което вече не е свързано с раздора, ненавистта и взаимните претенции, а със стремежа да се построят над тях добрите връзки.

Когато връзката между хората стане хомогенна, уравновесена и всички предишни желания се смесват, образувайки едно единно общо желание, в което не човекът самотно отдава и обича другия, а всички заедно , взаимно, тогава това единно желание във взаимна любов се обръща към висшето състояние – Твореца, т.е. към Природата. Творецът („Елоким”) означава висшата сила, висшето свойство, висшата власт.

Така те се устремяват към отдаването на висшата сила, към любовта към нея, взаимното сливане с нея, и достигането на това състояние. Сега те вече се наричат „народът на Израел” и започват да усещат следващото ниво на своето съществуване, повдигайки се от нивото на неживата, растителна и животинска природа на нивото на Твореца, нивото на висшата сила на природата, която е скрита от нас.

Те преминават бариерата на скриването, разкриват го за себе си и умозрително започват да усещат и да живеят в него дотолкова, че за тях вече няма значение съществуването на тялото. Нали тялото е животинска субстанция и за човека изобщо не е важно дали то умира или не, защото на това ниво той съществува във вечно, съвършено състояние.

Днес такова състояние може да достигне всеки както нашите праотци са го направили през своето време. И за него те са написали в Тора, наричайки го „Първият Храм”. В това състояние се разкрива цялото мироздание, висшата сила, безграничното съществуване на човечеството извън времето и пространството.

В него те са просъществували няколко стотин години. А след това егоизмът  наново е започнал да ги тегли надолу и отново започнали да се отдалечават един от друг, с неистови  взаимни претенции. Те разбирали какво е необходимо, за да се издигнат още по-високо над егото и да преминат на следващото ниво, но не могли да го преодолеят и изпаднали в безпричинна ненавист.

Това състояние се наричало „вавилонско изгнание”. След хиляда години те отново се върнали в същия Вавилон, от който ги е извел Авраам. Но сега това вече не е била малката държава в Междуречието, а огромната империя на царя Навуходоносор, който владеел 127 държави.

Бидейки умен управник, царят разпръснал евреите по всички страни, поддържайки по този начин липсата на взаимна връзка между тях. Но за тях това засега било дори по-добре.

Изминали доста години преди появата на злодея Аман във Вавилон, който вече се управлявал от царя Ахашверош. Този Аман замислил да унищожи евреите като започнал да ги опорочава пред очите на царя:”Има такъв народ, който е разпръснат между всички народи в твоята държава.Те странят от всички, не си общуват с другите…”И тогава царят отговорил: „Прави с тях каквото искаш”.

Но в същото време във Вавилон живял мъдрец, юдей на име Мордехай, роднина на царица Естер, любимата жена на Ахашверош. Той решил чрез нея да предупреди за заговора, за да бъде известен за всичко това и царя. Но Естер отвърнала, че нито тя, нито царят не могат нищо да направят, защото евреите са много разединени помежду си.

„Ако вие отново се обедините, аз ще разкажа на царя за заговора. Вие ще започнете да се молите отгоре, а аз ще действам отдолу и ние ще унищожим злодея Аман и всички, които замислят против нас интриги. Още повече, това ще ни послужи за начало на връщането ни в родината, в земята на Израел”

Мордехай съобщил за това на евреите, живущи в град Шушан, столицата на вавилонската империя. Той ги призовал да постят и да се сближават един с друг, обединявайки се съгласно юдейския закон, приет в планината Синай: да бъдат като един човек с едно сърце.

Така издигайки се над егоизма и изцяло съединявайки се помежду си, те се върнали към своите корени и заслужили завръщането си в земята на Израел, т.е. уподобили се по свойствата на тази земя. Ахашверош ги пуснал в родината . А впоследствие синът на Естер и Ахашверош им помогнал да построят Втория Храм. С това завършило вавилонското изгнание.

След няколко стотин години Вторият храм бил разрушен поради ненавистта, наново избухнала между евреите, и те отново били изгонени от земята на Израел. Днес ние излизаме от това изгнание. Обаче по целия свят във всяка държава , особено около Израел, има свой Аман.

Но спасението е абсолютно същото както по времето на царица Естер. Ако ние се обединим, с лекота ще се избавим от всички ненавистници (врагове). Те ще ни освободят от своето зло присъствие и ще ни помогнат, както по-рано, да възстановим Храма. И така е казал пророкът Иезекиил, че народите на света ще занесат на плещите си израелците в тяхната земя и заедно с тях ще построят Третия Храм.

А сега, върнали се от материалното изгнание и живейки в земята на Израел, ние се намираме в духовно изгнание и сме длъжни да излезем от него, т.е. да се издигнем на нивото на духовното освобождение от разкъсващия ни егоизъм и да се съединим помежду си така, че да се изкачим на нивото на вечността и съвършенството. Към това ни призовава Пурим – празникът на обединението. И ние имаме всички условия, за да изпълним това тук и сега.

От беседата за празника Пурим, 18.02.2015

[154782]

Filed under: Без категория, Древен Вавилон, Духовна работа, Тора - No Comments→

Въпрос: Защо пред празника Песах е прието дома да се чисти щателно?

Отговор: Мислите, сърцето на човека се наричат негов дом. Трябва да се изчисти този дом, сърцето на човека, от всички глупави мисли за другите хора. Това се нарича пасхално почистване.

Опитайте се да мислите в тази насока и да си представите, какво трябва да направим с желанията си спрямо хората, обществото, роднините, съседите, съпруга или съпругата и въобще спрямо целия ни живот. Как можем да ги поправим, да ги подобрим или поне да ги очистим от цялата мръсотия?

Защото Песах означава „преминаване“ (пасах) от егоистичното желание на любов единствено към себе си – към любов към ближния, за да може поне малко да се съобразявам с другите.

Въпрос: А защо е прието всичко да се мие с хлор?

Отговор: За съжаление, не съществува друго миещо средство, с което да можем да изчистим себе си отвътре, освен „светлината, възвръщаща към източника“. Ако слушаме, ако се учим, ако говорим за поправяния, които трябва да извършим в себе си, за желанията, от които трябва да се освободим, това постепенно ни очиства.

Силата на светлината – е единственото средство, което може да ни очисти, но то действа само в степента, в която искаме да се поправим. А за да пожелаем това, трябва да четем за това, какво ни очаква след като се съединим с всички.

Тогава се избавяме от всички нещастия и проблеми и се издигаме на такава степен на развитие, където няма никакво зло, никакви пороци, а само безгранично добро.

Така се чувства човек, излизайки извън пределите на Египет. Затова този празник се нарича Песах (преход), когато преминаваме сякаш през Червено море от една природа в друга: от природата на получаване в природата на отдаване.

Подобно е на пълна замяна на програмата в компютъра – така трябва да заменим и своята вътрешна програма, която изменя погледа ни върху света, цялата жизнена парадигма. Започваме да гледаме на света през съвършено други очила.

Това ни позволява да видим как правилната връзка с другите хора ни носи добро и това откритие ни променя. В това е смисълът на изхода от Египет.

Въпрос: И къде отиваме след като излезем от Египет?

Отговор: Ние излизаме в нови отношения, към единство, към отдаване. А благодарение на единството, на обединението, ние се спасяваме от враговете и излизаме от изгнание, излизаме на свобода.

Въпрос: Излиза, че сърцето ми сега е кално, обичащо само себе си и грижещо се единствено за себе си. Но ако аз го очистя и започна да се грижа за другите, ще видя ли света около себе си друг?

Отговор: Да, това ще бъде свят, който се намира зад пределите на Египет – свят, който виждаме през нашата връзка един с друг, през свойството отдаване, през интегралните очила. През тези очила виждаме мрежата, която свързва всички заедно.

Такъв свят се нарича висш свят, защото разкриваме сила, която действа върху всички нас – мрежа, която управлява всички нас. Става ни ясно нашето минало, настояще и бъдеще и можем да се издигнем над времето. Ние знаем какво ще се получи от всичките ни действия.

Въпрос: Какво влияние оказва това върху обикновения повседневен живот?

Отговор: Човекът знае какво става с него и какво ще се случи, ако той постъпи по един или друг начин. Пред него се разкриват всички причини и следствия, което се нарича отваряне на очите. Той вече не се намира в тъмнина и неизвестност.

Въпрос: А как влияе това на нашите отношения с приятеля ми?

Отговор: Стават ни известни собствените ни намерения и намеренията на партньора ни, затова нашите взаимоотношения стават абсолютно открити, без каквито и да е обиди и недомлъвки.

От програмата по радио 103FM, 15.03.2015

[155952]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Костелив орех

За да напредваме към целта на творението, сме длъжни да полагаме много усилия. Защото този път представлява нещо повече от естествено развитие.

Природата ни тласка напред, развива в нас всевъзможни желания, нужди и естествено сме усилено в търсене на недостигащото ни. А не ни достигат наслаждения, свързани с храненето, секса, семейството, парите, почестите и знанията.

Така и маймуните постоянно се грижат за своите потребности, списъкът на които примерно, съвпада с нашия. Всъщност, имаме обща жизнена структура: формираме еднаква социална йерархия в човешкото общество, също обичаме силата, а в добавка и парите. Към това ни принуждава Природата и така се движим напред.

Но на естествения път, нито на йота не сме напреднали качествено, не сме внесли в социума принципни промени за последните пет или петдесет хиляди години.

Ако говорим за целта на творението, то тя се състои в уподобяване на Твореца, в сливане с Него. Творецът, това е силата, противоположна на нашата природа. Само леко се проявява в нас склонността към тази, плътно “обвита” в много “облекла”, дълбоко утаена, покрита с “черупка”, подобно на орех.

За да достигнем целта на творението, ни е нужно да се въоръжим с ново желание, което Природата не ни осигурява. Това желание, устремено към целта не изниква в нас само. Трябва да го развиваме със собствени усилия в себе си, разбира се, с помощта на тези средства, които имаме на разположение: група, методика, учител.

Оттук е проблемът, че много малко хора искат това, по-малко се насочват към реално търсене и още по-малко достигат желаното.

Да излезем от джунглата

Вярно е, в наши дни ситуацията се е променила. Наистина стоим пред глобални бедствия, заплашващи цялото човечество. И тези бедствия вече ни принуждават да се замислим за новото общество, подредено не във вид на йерархия, не според званията, които винаги издигат тези, които са по-богати и по-силни.

Аналогично стоят нещата в животинския свят. Като цяло, такава е естествената, природна структура на групата, на народа, на обществото, на човечеството: най-големият “бабуин“ се бие в гърдите и иска покорство от останалите. Така сме устроени – живеем в общи “джунгли“, разбити на “стада”.

Но новата природа, целта на творението, изисква от нас реорганизация, преоформяне в кръг, в единно общество. Изисква нови ценности, базиращи се даже не на желанието за знания, които също придават известна сила, а на отдаването и любовта, на общата взаимна грижа.

Тя изисква всички да са равни помежду си, а не да се стремят да се издигнат един над друг. Противоположно на старата парадигма, колкото човек по-надалече излиза от себе си в грижата за ближните, толкова повече постига съответствие с истинската цел на нашето развитие, което трябва и да достигнем.

Настъпило е време да се въоръжим с това ново желание, обърнати в кръг, в единство, извън себе си – там, където няма никакви користни интереси.

Раждането на Човека

Но да изникне в мен и да се разкрие нещо с името “Човек” (Адам) е нужно друго обкръжение, подаващо съответни примери, в контекста на новите ценности.

Откъде да взема такава потребност? Природата няма да ме снабди с нея, нали така бих си останал “бабуин”, макар и от друг вид.

Въпреки това, същността “Човек” е не само друго социално устройство, не само равенство в грижата за другите. Не, това отношение, притеглянето, тази взаимна връзка от моя страна трябва да е съзнателна, за да искам отдаване по причина на нейната особена стойност, независимо че нямам никаква предразположеност в себе си, никаква подтикваща сила, задължаваща към това.

По някакъв начин сме длъжни да придобием желание, направление от нов тип, неподвластно на нашите инстинктивни начала. И за това Висшата сила, Природата, програмата на творението, ни подготвя подкрепа «от противното», така че в процеса на осъзнаване на злото, аз все пак да мога да осъзная, кой съм и какво съм и постепенно, поетапно, далеч не по прост, причинно-следствен начин да разбера какво желание трябва да развивам в себе си, изграждайки над него напредване.

Когато разбирам стоящия пред мен проблем, да изградя от себе си Човек вместо “бабуин”, тогава в това ново желание виждам истинско съкровище. Ако то иска малко да се прояви в мен, ще бъда много радостен, нали се ражда Човек, готов за подем над творението.

Точно обратното

Така трябва да се отнасяме към желанието, възникващо в нас чрез злото начало, което е създал Творецът.  То се нарича по различен начин: “Фараон”, “Билам”, “Балак”, “Амалек”… Седемдесет имена има злото начало: на всяка степен, във всяко състояние то ми поставя помощ “от противното”, противоположно на целта, но позволяващо да напредна към нея.

Тази помощ пробужда в мен някакъв импулс, порив, насочен точно към целта. Тя помага с качество, за да мога всеки път малко повече, още и още да разбирам, доколко тази цел е нова и различна от моето сегашно чувство и разум.

И затова трябва с голяма чувствителност да се отнасяме към всички пречки, които се събуждат в нас.

Червените дни от календара

Същото се отнася до всички еврейски празници и “червени дни от календара”. Нова година (Рош а-шана), Съдният ден (Йом кипур), Суккот, Симхат Тора, Ханука, Нова година на дърветата, Пурим, Песах, Лаг ба-омер, Шавуот, девети ава – във всички тези състояния на пътя се крие новото желание, новото разкриване на злото, позволяващо правилно, осмислено и осъзнато да го използваме.

То се проявява в нас, така че да сме свободни в своето придвижване към целта като Човек, а не като “бабуин“, чиято природа се задвижва само от едната сила на егоизма. Откриваме няколко сили и равновесието, балансът между тях.

Важното е на какво се учим от тези празници, а това е какви особени желания трябва да разкриваме, за да се изкачваме на всяко от стъпалата, символизирани от празниците. Те изискват да се запасим с желание, устремено към целта.

Желанието за това произлиза от Човешото стъпало, което нямаме в себе си. И ако правилно, целеустремено гледаме на възникващите проблеми, то именно в тях ще разпознаем съзидателната сила, помощта «от противното».

От урок по статия на Рабаш, 02.03.2015

[155037]

Filed under: Духовна работа, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Понякога казваме, че Творецът е в мен, а друг път – че Творецът е във връзката между нас. Как да свържем тези две понятия?

Отговор: Тук няма никаква дилема. Как мога да намеря Твореца? Как мога да видя себе си и да измеря, какъв съм аз: добър, лош, силен, слаб? Затова ми трябва нещо извън мен – еталон , спрямо който мога да се сравня.

За това трябва да усетя някакви други свойства, т.е. хора извън мен, и да се променя относно тях. За да се ориентирам правилно, са ми необходими близки, далечни, ненавистници, доброжелатели, противници,  т.е. цялото човечество.

При това не ми стига само една мишена, за да попадна в някаква цел. Трябва правилно да се настроя за връзка с Твореца, когато ми трябва всичко: неживата, растителната, животинската природа и цялото човечество. Ако си поставя целта така, че да вървя по абсолютно правилния, по добрия път, тогава точно на този път ще видя Твореца.

Всички тези свойства се намират в мен, и само чрез доброто отношение към тях, ще се настроя да видя Твореца, защото Творецът е съвкупност от цялата доброта, любов и отдаване.

Въпрос: Когато говорите за правилна настройка, веднага си представям цялото човечество, цялата природа, камъни, небеса, космос. Изпълнима ли е тази задача?

Отговор: Правилната настройка се извършва много просто. Ти трябва да убедиш всички свои вътрешни свойства: неживи, растителни, животински и човешки, които представляват твоята обкръжаваща природа, в това, че само животът във взаимна любов е най-добрата възможност за съществуване.

Ако ти ги убедиш в това, т.е. поправиш свойствата си, които ти изглеждат, че съществуват извън теб, значи си достигнал това състояние.

Въпрос: Така ли ще мога да работя с всеки, който ми изглежда като враг?

Отговор: Врагът най-точно ти показва всичките ти отрицателни свойства. Това се нарича „помощ срещу теб”, така напредваме.

В действителност всичко е много просто, само ако правилно се настроиш и се стараеш да не изпаднеш от тази настройка.

Въпрос: В Тора е казано: ако някой дойде да те убие, ти го убий пръв. Как да стане това?

Отговор: Когато откриеш в себе си такова свойство, с което по никакъв начин не можеш да се пребориш, въпреки че по всички признаци, описани в Тора, ти го обкръжаваш с любов, разбиране, единение с него, и виждаш, че все едно, то е непоправимо – ти си длъжен да го „убиеш”.

Това се явява и неговото поправяне. Чрез този метод на поправяне убиваш това свойство в себе си, защото до такава степен не си в състояние да го преработиш, че то въстава срещу теб.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга”, 08.10.2014

[156021]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец, Тора - No Comments→

Днес човек възприема живота само под формата на получаване, поглъщане, потребление, придобиване, така той се суети, докато не се измори от живота, излезе в пенсия, прекара няколко поредни години по опашки в поликлиниките и в крайна сметка умира.

Но има възможност да повдигне себе си на друго ниво на съществуване: да прекарва живота си не в потребление, а в отдаване. И това не е благотворителността, когато ти помагаш с пари на бедните, а живот по-високо от своя егоизъм. Животът извън егоизма дава усещане за анти-живот, анти-материя, анти-свят, както е казано: “Видях обратен свят”.

Съществува друга форма на живот – паралелна на нашия свят. Науката кабала ни учи как да постигнем тази нова форма на живот. Това е обратен живот – не вътре в егоизма, който поглъща всичко в себе си, не в желанието за наслаждение, а в желанието за отдаване, любов.

Това не е тази егоистична любов, която ни е позната в този свят. Любов е когато аз излизам от себе си и се включвам в желанията на другите. И тогава живея в тези желания, без да правя сметка за самия себе си. Такава форма на живот не е ограничена по мощност на наслаждението, което може да се получи в нея.

Тъй като това не е наслаждение вътре в материалното тяло, което не може да яде и пие без мярка. В отдаването с нищо не съм ограничен, тъй като излизам към другите. Не съм ограничен от живота на това биологично тяло, а се намирам извън него и там усещам своя живот.

Моето тяло остава, но то живее около мен, като питомното животно, живеещо край човека. Човек се нарича моята вътрешна част, която е излязла от мен и се е включила в другите. А тази моя част, която е останала – биологичното, животинско тяло, както обикновено, живее отпуснатия му срок, ходи по лекари, докато не го отведат в гробището.

Въпрос: Но човек се бори със земните житейски проблеми и не го интересуват такива високи понятия като живот извън тялото?

Отговор: Всеки човек го вълнуват въпросите за живота и смъртта. Но дори и обикновения живот днес не може да се подреди, без да се включиш в правилната връзка, без да уравновесиш своето получаване и отдаване, без да се съединиш с другите чрез правилните взаимни връзки. Към това ни води науката кабала, за да приведем в ред своя живот.

От програмата по радио 103FM, 08.03.2015

[155720]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала - No Comments→

Въпрос: Получава се, така че следващото стъпало в еволюцията е духовното, тоест, развитието на душата в нас?

Отговор: Следващото стъпало в нашето развитие се нарича висш свят.

Въпрос: Но еволюцията на природата става извън нашето желание и не предполага свобода на избора?

Отговор: Свобода е дадена само в избора на пътя, по който ние вървим към целта. Но всеки човек трябва да развие душа.

Това е както в училище, където има деца които се учат добре и се наслаждават на живота. А има такива, които не искат да учат и получават наказания и страдат. Но, в края на краищата, те също завършват училище: с добро или с наказания. Така и ние можем да вървим към развитие на душата по всевъзможни пътища, но крайният резултат вече е предопределен.

Въпрос: Значи, трябва да развия душа през живота си в този свят? Тя не е някаква абстракция, съществуваща някъде в друг свят?

Отговор: Развиваме своята душа в този свят, защото душата, това е силата на отдаване и любов, съединение с другите. Затова мога да я развия само в това време, когато съм егоист, преодолявам своето его и се приближавам към другите хора. Само с такова действие, с такива стремежи, развивам в себе си нова сила на единство и съединяване с другите, която се нарича “душа”.

Въпрос: Излиза, че развитието на душа е просто развитие на нови свойства?

Отговор: Душа означава развиване на нови, алтруистични свойства. Душата е силата на отдаване в човека, която сега я няма в него. Има само нейният зародиш, малко зрънце, потенциална сила.

Но аз мога да развия този потенциал така, че той да се превърне в действена сила. Според това как този потенциал ще се реализира в действие, започвам да разкривам пред себе си нов свят.

В новото свойство ще видя нов свят, както днес виждам този свят в своя егоизъм. А висшия, духовен свят се вижда в свойството отдаване.

Толкова реално, както сега виждаме само този свят и живеем в него със своите тела, ние ще започнем да живеем в духовния свят със своите души.

От програмата по радио 103FM, 01.02.2015

[154886]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Защо децата играят така естествено и истински, а за възрастните играта е лъжа?

Отговор: Защото ние, възрастните, сме свикнали да живеем в лъжа: нашият живот е лъжа и играта ни е лъжа. Това не е престъпление, а просто такава е нашата природа. Играта винаги е измислица, а не истина, понеже аз не играя самия себе си, а този, който искам да бъда.

Без игри не можем да се развиваме. Децата възприемат всяка игра като чиста истина и затова се развиват и растат. Ако ние с цялото си сърце се включим в играта, като деца, не бихме могли да излезем от нея и така оставаме в нея.

Именно това средство използва науката Кабала. На мен ми казват: ”Ти трябва да обичаш ближния и вътре в тази любов ще започнеш да усещаш Твореца! Ето ти група от десет човека, започнете да организирате помежду си такива отношения, в които като че ли всеки от вас обича останалите. Трябва да създадете между вас такава атмосфера, вътре в която всеки ще изчезне, ще се разтвори в любовта към другите”.

Аз играя на любов към другите отново и отново, връщайки се към нея хиляди пъти всеки ден, докато не се включа в нея в такава степен, че да се разтворя вътре в тази любов и обединение. И тогава ще стигна до разкриване на Твореца. Включвайки се в любовта, се включвам в Твореца.

Това престава да бъде просто игра, а става играта на моя живот. Но първоначално аз я играя изкуствено: преструвам се, че обичам приятелите и се отменям пред тях без никакво желание. Насилвам себе си в това, убеждавайки се, че съм длъжен да играя на любов, дори и изобщо да не я чувствам.

Но след това изведнъж идва чувството и топлото отношение. Другите ми въздействат със своя пример и предполагаема любов. Аз виждам как те са предани на тази любов и мен ме е срам, че не мога да им отвърна със същото. Упреквам се и отново и отново се заставям да обичам другите.

Но когато така отменям себе си, изведнъж започвам да виждам как постепенно изчезват всички материални предмети наоколо: масата, столовете, стените. Всичко това изчезва от моите органи на възприятие и остава само едно, усещано от мен чувство – чувството на любов. И аз сам изчезвам, продавам себе си в робство на това чувство. Нищо повече не остава, освен това усещане извън мен, понеже моето „аз” изчезва.

„Аз”- това е моят егоизъм, който престава да съществува и тогава започвам да усещам как всичко се изпълва с висшата сила, Твореца. Тъй като съм отменил себе си, сега мога да усещам Него. Анулирал съм своя егоизъм и съм получил свойството на висшата сила, свойството на отдаването. Ето това е истинската игра.

От програмата “Глави на Тора със Шмуел Виложни”, 02.02.2015

[153855]

Filed under: Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Въпрос: На какво ме учи науката кабала? Как тя ме обучава на практика?

Отговор: Във всеки момент от живот си аз избирам какво е важно за мен и какво – не. Затова трябва да придобия мъдрост, да зная как да проправям пътя си, преди да дойде висшата сила и започне да ме притиска.

Тогава нейното въздействие ще бъде за мое благо, по мое и по нейно желание, когато ще бъдем слети в едно. В тази степен ще я усещам, ще почувствам как тя ми въздейства. Няма да усещам внезапен удар, а ще разкрия, че тази сила ме развива, че ние вървим заедно и буквално плувам по течението ѝ.

Да кажем, че трябва да отида на интервю в някаква фирма, където да представя себе си така че да получа работата. Преди това, обаче, откривам, че имам приятел, добре запознат с това кой ще ми взима интервю и дори още повече – той е негов началник.

Затова той казва на своя подчинен: „При теб ще дойде еди-какъв си човек, приеми го добре, направи за него всичко, за да получи тази работа и да напредва по-нататък“.

Тогава отивам на интервюто с усещане на пълна увереност, че ще ме приемат добре и животът ми се струва прекрасен.

Всъщност, така ще се чувства човек във всеки момент от живота си, ако върви заедно със силата на късмета.

Реплика: Пред него буквално са открити всички врати?

Отговор: И даже още повече. В нашия свят ни се струва, че има още някакви власти, че това зависи от едни или други хора.

А по духовния път силата на късмета, която се облича в мен, просто ме съпровожда и пред мен няма никакви препятствия, аз плувам в лека лодчица над водата.

Но това е трудна работа – да подготвим себе си за силата на късмета, така че да приемам нейното желание като свое. Защото силата е разликата между два потенциала: аз се намирам в определено състояние, в една точка и с помощта на тази сила трябва да премина в друго състояние, във втора точка. Силата въздейства така, че да ме доведе там, т.е. тя трябва да ме промени, моя поглед на случващото се, свойствата ми, осъзнаването ми.

Егоистичното ми желание трябва да се обърне в желание за отдаване и любов, макар и малко. Тази сила трябва да ме „форматира“ в по-духовен човек, в по-отдаващ, любящ, действащ за отдаване извън себе си. Тези изменения са против предишната ми природа, не ги искам. Искам всичко да се устрои според моите представи.

Излиза, че трябва да променя себе си и тогава виждам, че светът вече е станал по-добър. Защото всеки път, когато виждам света лош, то е заради това, че не съответствам на света, а не защото светът трябва да се промени по отношение на мен. Напротив, аз трябва да се променя, съотнасяйки се към света и изведнъж, вместо този свят, ще видя бъдещия. Още

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Да допуснем, че мога да си представя, че всичко, което се случва с мен идва от Твореца. Но как да се съглася, че всичко изхождащо от Него е добро, защото в основата на живота ми възникват неприятности?

Отговор: Това е доказателство, че ти не си подобен на висшата сила и се отличаваш от нея по свойства. Очевидно онова, което ти изглежда лошо, Творецът счита за добро. Цялото зло, което ти донася, Той смята за добро.

Творецът не може да ти направи нищо лошо, защото Той е изначално добър и дарява добро. Очевидно ти просто не разбираш какво прави Той с теб.

Купувам на сина си цяла библиотека всевъзможни сериозни, класически книги. А той ми казва:”Аз не искам това! Защо не си ми купил компютър? Искам да играя в интернет”: По този начин съм му направил лошо от негова гледна точка.

От моя страна това е хубаво, а от негова – лошо. От него се изисква да се поправи и да види, че за него е хубаво това, което е подарено от баща му. Ето така и ние, ако се променим, ще почувстваме, че животът ни е пълен с добро.

Творецът през цялото време разговаря с мен, обгрижва ме, изпраща ми само добро. Но аз не виждам нито това, че Той устройва всичко, нито това, което е добро. Над тези две точки трябва да работя, за да усетя, че няма никого освен Него, добрия и творящ благо, че съм потънал в добрия облак през целия си живот.

Изобщо няма никого повече: само аз и Творецът, напълващ мен и всичко наоколо – целия свят.

Въпрос: Това самовнушение ли е? Тъй като засега аз се усещам в злия облак.

Отговор: Това не е самовнушение, а формиране на себе си. Необходимо ми е да достигна същите свойства, като у Твореца и тогава ще почувствам Неговото въздействие като добро и благоприятно.

Неговото свойство е отдаване и любов, а моето, обратно – получаване. Ако достигна отдаване и любов извън своя егоизъм и бъда готов да отдам на целия свят каквото мога, означава в крайна сметка, че отдавам на Твореца. Защото вече разбирам, че този свят не съществува, а е само видимата за мен външна обвивка на Твореца.

Ако отдавам на света и се старая да го приведа в същата тази добра форма, с това връщам на Твореца доброто, което Той ми дава. По такъв начин ние с Него сме равни и започваме да се усещаме един друг. Творецът ме е усещал и по-рано, но сега и аз Го усещам.

Започвам да Го забелязвам във всички действия, във всичко, което получавам и чувствам. Виждам, че във всичко действа Той; една сила, една мисъл, която през цялото време работи над мен и постепенно ме приближава към себе си все повече и повече. Така напредвам. В света оставаме аз и Творецът, и няма никого освен нас.

Въпрос: Творецът мисъл ли е?

Отговор: Творецът е мисъл и желание, но само за това, че аз Го разкривам и възприемам в такъв вид според свойствата си. А какво още има в Него освен това, ще поговорим после…

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015

[154167]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - No Comments→

Въпрос: Кой е Творецът? Той ми е съвършено непознат.

Отговор: Ние не усещаме Твореца и затова са ни необходими обясненията, които ни дава науката кабала. Да усетиш Твореца може само при изпълнение на условията на закона за съответствие на формите. Тоест, трябва да придобием форма, подобна на висшата сила, да придобием същите свойства като Твореца.

Свойството на Твореца е абсолютното добро, любов, даряване, което се нарича с една дума „отдаване“. Творецът е готов да отдаде всичко на всеки. Ние притежаваме противоположната природа и искаме да получим всичко, което е полезно за нас, от всички и колкото се може повече.

Всеки ден в нас се събуждат нови желания и във всеки миг искаме нещо ново: едно, второ, трето. В това се състои целият ни живот, всяка секунда да преследваме нови наслаждения. И затова нашият орган за възприемане, се нарича, в общи линии, желание за получаване, за наслада.

А усещането за Твореца се нарича желание за отдаване, да наслаждаваш. Ние сме противоположни един на друг. Това не е например като човекът и змията, които просто не се разбират, но въпреки това имат нещо общо. Имат очи, сетивност и затова се виждат и усещат един друг, заедно живеят в един свят.

Докато с висшата сила не се намираме заедно в този свят, тя разполага със съвсем други свойства. То е като радио вълните, които минават през нас и не ги забелязваме. Не ги прихващаме и затова, като че ли те не съществуват.

Но тази висша сила управлява цялото мироздание, въздейства му и му дава живот. И даже нещо повече, тя ни обучава поколение след поколение, през цялата история на нашето развитие, наречено еволюция. В крайна сметка, тя ни води към необходимостта да разкрием тази висша сила, оставяйки ни без никакъв друг избор.

Ние сме все по-близко до това осъзнаване, тъй като съвременното поколение наистина се нуждае от разкриване на Твореца. В противен случай, то не може да оцелее. И всичко това произлиза от същата тази висша сила – добра и даряваща, любяща и отдаваща. Тя ни води към тази драматична ситуация, където нямаме друг изход, освен да я разкрием.

От 516-та беседа за нов живот, 05.02.2015

[153916]

Filed under: Възприемане на реалността, Любов, Творец - No Comments→

Мнение: Нарастващата по целия свят паника, която вече усещаме и спада на световната икономика, явно предопределят криза през 2015г. Човечеството е започнало да осъзнава, че „възстановяването“ е невъзможно, а насочените действия за стабилизиране на ситуацията, са само завеса, скриваща приближаващия хаос.

Цялата съвременна икономика е построена на неконтролирано пускане на парични маси. Тази практика води до създаване на фалшиви фондови пазари и след това до техния срив. Кризата през 2015г. ще се превърне в общ колапс, който не може да бъде избегнат.

Реплика: Автор на бележките е предсказалият кризата през 2008г. А не сме в състояние да се справим с кризата, защото я смятаме за чисто „земно“ проявление, че нейните причини са в нашите икономо- политически- обществени погрешни сметки.

Истинската причина за кризата е в нашите грешни сметки с програмата на природата. Отношенията помежду ни и с обкръжаващата ни природа, трябва да се развиват към състоянието „Адам“ – подобие с висшата сила на природата, свойството отдаване и любов, пълното взаимодействие на цялото човечество, както са свързани помежду си на неживо, растително, животинско ниво всички части на природата.

[154055]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Библиотека на желанията

Въпрос: На времето знаменитият психиатър Карл Густав Юнг, основоположник на аналитичната психология, е обозначил три нива на психичните явления: безсъзнателно, съзнателно и свръхсъзнателно.

Под последното той разбирал колективното несъзнавано, обединено в едно общо съзнание. Понякога го наричат “космическа библиотека”. Медиуми от най-различни видове се опитват да се свържат с нея, за да прочетат нейните “книги”. Възможно ли е това всъщност?

Отговор: Това става по друг начин. На мен ми е непозната схемата с “библиотеката”, съдържаща световната информация.

В действителност аз разкривам системата на връзката между нас – все по-поправена, според степента на собственото поправяне, което ми позволява правилно да действам в качеството си на нейна част.

Назовете го “библиотека”, разум, чувство – няма значение.

Въпрос: В такъв случай, къде именно се крие всичкото това знание? По какъв канал тече информацията?

Отговор: Знанието е заложено във взаимовръзката, в отдаването, в любовта, в поръчителството и единството между нас. Информацията тече по нишките на тази обща мрежа. Тя обхваща също така неживата, растителната и животинската природа, но вече на нивото на усещания, постижения, възприятия, данни, не отнасящи се към материята.

Става въпрос не за камъни, дървета, животни и човешки тела. Информацията тече между желанията.

Утринни цветя

Всяко създание, в крайна сметка е желание за наслаждение, за получаване на удоволствие. И ако човекът произведе върху себе си съкращение (цимцум), желаейки да бъде не получаващ, а даващ, ако именно така той иска да се отнесе към действителността, към общата мрежа, свързваща го с другите, тогава той излиза към разкриване, открива тази мрежа и вижда кой в нея е подобен на него. Проявяват се Авраам, Ицхак и Яаков, раби Шимон и раби Акива, Баал а-Сулам и Рабаш, Рамбам и Раши, дори някои приятели от групата и още много други. Много хиляди в тази мрежа вече са проникнати от взаимовръзката.

Останалите засега са затворени е себе си, като цветя преди изгрев. Те все още не са се отворили.

Затова пък “на изгрева”, ще се разпукат, подобно на утринното цвете, човек вижда истинската реалност, потокът от информация между желанията. Пред него вече не стоят тела, а именно желания, съсъди на душата на всеки – и тях той назовава по имена.

Като цяло, това е едно желание, поделено на множество части, взаимосвързани помежду си в единна интегрална мрежа. Някои частни души в нея вече са се поправили, частично или напълно и те пребивават с другите във взаимно отдаване и любов. А другите засега са затворени, те все още не са се развили, все още се “варят”, “зреят” вътре, докато не се случи нещо, и те разцъфнат.

Въпрос: Когато човек се “разпуква”, какво му дава това в живота?

Отговор: Той вижда целия свят открай докрай, вижда и разбира случващото се в общата мрежа и като следствие това, което се случва в нашия свят, до последния детайл: защо някой е помислил нещо, някой е направил нещо и т.н., но другите не забелязват това в него, тъй като те все още са затворени.

Въпрос: Как да разтвориш своето “цвете”?

Отговор: Разтвори своето сърце.

От 514-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153686]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността - No Comments→

 Личен достъп до висшите сфери.

При настъпването на 21-ви век, а също така и сега не
малко хора са увлечени от идеята за канала на свързване с висшата реалност. Спиритическите сеанси отстъпиха място на „контактьорството“ и други „свръхестествени“ комуникации.

Някои предприемачи не сключват сделки, докато не се посъветват със своя личен „медиум“ или „гадател“ и тем подобни. Хората, които твърдо стоят на краката си, въртящи милиарди, имащи икономическа или военна власт, занимаващи се с научни изследвания, независимо от това, вярват във възможността за свързване с висшите сили, за да разберат бъдещето си и въобще да получат някаква информация от „проверени“ източници.

Поддаваме се на тази надежда, защото наистина нищо не знаем и не разбираме света в който живеем.

И ето тук науката кабала ни дава възможност да разберем скритата част на духовния свят. Да го разберем, значи да създадем нови сетивни органи, идентични с петте телесни. Като допълнение към тези „животински“ осезания, мога да създам в себе си качествено нови органи на зрението, слуха, вкуса, обонянието и усещането, наричащи се: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут.

С тяхна помощ започвам да усещам действителността по друг начин, а не като телесен образ и усещанията, които ще изпитам с тях, ще станат за мен това, което се нарича “душа”.

Да промениш вектора

Въпрос: Коя именно част от мен ще възприема новата реалност?

Отговор: Тази част още я няма, тя трябва да се създаде.

Днес обрисуват картината на света, обкръжението ми, както и самия мен, като желание за наслаждение. Този непроменим стремеж за наслада е “вграден” в мен първоначално и в мен няма нищо друго. Иска ми се да получавам удоволствие от всичко, което моето желание може да разпознае.

Със своите пет сетивни органа аз възприемам материалния живот: Вселената, Земята, семейството, приятелите, колегите и т.н. Всичко това се проявява в мен сега.

Въпреки това мога да изградя нещо ново – пет допълнителни сетивни органа, които вече действат не като сила на получаване, не като желание за наслаждение, а като желание за отдаване на наслада, като обич, като даване, като грижа за ближния.

Ако придобия такова желание и започна да го развивам, то изведнъж ще се забележи, че и то, подобно на материалното желание, се базира на пет сетивни органа. Само че всички те са адресирани навън от мен, към любов и отдаване, докато сегашните усещания работят за приемане навътре в мен.

Същността тук е, че новите ориентирани навън усещания, не са свързани с мен посредством обратна връзка и чрез вектора на отдаване, чрез движението от мен навън, аз усещам, откривам висшия, духовен свят. Това е и моята душа.

Ако посредством петте егоистични сетивни органа възприемам материалния, телесен живот, то при стремежа за отдаване и любов, започвам да възприемам духовното битие.

[153539]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Ако променя себе си, така че да “се настроя на вълната” на духовния свят, каква информация мога да получа от там?

Отговор: Там получавам информация за реалността, намираща се извън мен.

Контактувайки с нея, на принципа на отдаването, откривам колко съм ограничен в своята предишна материална действителност. Tук, в крайна сметка, аз получавам мизерна информация в много тесен спектър, който в допълнение, се занулява със смъртта на материалното тяло.

От друга страна, в духовното излизам извън себе си, не завися от тялото си, и усещам вечния, неограничен, съвършен живот.

Преди всичко, цялата реалност, включвайки нашия свят, за мен става “кръгла”, интегрална, глобално взаимосвързана във всички свои части, без каквито и да е отклонения. От тук започвам движение към единството на света, покоя, съвършенството на цялата действителност, на всички хора.

По такъв начин, именно постигането на духовния свят ни води към мира на Земята.

Въпрос: Какво разбирате под “духовен свят”?

Отговор: Системата от нашите взаимовръзки, в която всички ние сме съединени помежду си. Духовният свят е общата мрежа, проникната от абсолютна взаимност. Всички хора се намират в нея, във възловите ѝ точки, и всеки зависи от всички, и всички – от всеки. Това откритие създава в мен съвсем друго отношение към живота.

От 514- та беседа за новия живот, 29.01.2015

[150634]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Криза, глобализация - No Comments→

Мнение (Юджийн Чърнийч): Състоя се трансатлантически алианс между Ротшилд (притежаващи състояние над 3,2 трилиона долара) и Рокфелер (с един трилион по-малко от Ротшилд). Но номер едно от семействата остана Барухи. Възможно е тяхното финансово състояние да е по-малко от това на Ротшилд и Рокфелер, но положението им в световната върхушка е много по-високо и сериозно.

През 1613 година те създадоха Standard Chartered Bank – банката на банките! Истинската власт е тайната власт. Ротшилд продължава да управлява. Следващата стъпка е да бъдат премахнати „младите пари“ и тяхната конфискация ще отложи световния икономически срив с 5 до 10 години.

Така общите усилия на старите семейства са насочени към премахване на финансовите парвенюта. Като цяло, антилибералният курс набира сила в глобалната икономика. Една напълно нова епоха – епохата на антилиберализма – се разкрива пред очите ни.

Реплика: Каквото и да са решили „в мълчание“ семействата на върха, Природата води творението до подобие с Висшата Сила, постигане на свойството отдаване и любов. Това ще се случи или насила, или доброволно, и всеки един може да направи избор, започвайки от Ротшилд, Рокфелер, Барухи и достигайки до най-бедните!

[153242]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Добрият ангел

Въпрос: Мога ли да си “организирам” “добър ангел”, който ще ме охранява?

Отговор: Да, ако започнеш да се променяш, прониквайки се с благожелателно отношение към другите. В такъв случай, ти задействаш “добрите ангели”, които ще бъдат около теб и ще ти станат защитна стена.

Въпрос: Мога ли да контактувам с тези “ангели”?

Отговор: Това са твоите собствени сили. Ти ги разкриваш в себе си вместо вродения негатив по отношение на обкръжаващите.

Всеки от нас произлиза от разбит съсъд, от разбиването, от “греха от Дървото на познанието”. Затова във всеки има 613 непоправени желания, насочени единствено към собственото благо. И човек трябва според силите си да поправи тези желания така, че те да бъдат колкото се може по-добри.

Засега не можем да ги разпознаем, да ги изброим, да укажем всяко базово егоистично желание поотделно. Но с помощта на науката кабала можем да се научим на добро, дружелюбно отношение към хората.

Как да попадна в рая

По този начин променям реалността. С други думи, откривам и започвам да усещам, в какъв прекрасен свят живея – направо в рая. Изобщо не трябва да умираш, за да попаднеш там. Това въобще не се отнася към живота или смъртта на моето тяло. За да попадна в райската градина, трябва да си я създам за себе си, и това го може всеки.

Всички свои лоши егоистични сили обръщам в отдаване, или поне да не вредя на ближните. Дори все още да не им давам любов, но даже “позитивният неутралитет” вече ми позволява да се издигна на стъпалото на райската градина, което в кабала се нарича стъпало на Бина, “желание за милосърдие” (хафец хесед): на мен не ми е необходимо нищо от никой и на никой не искам да навредя.

Така трансформирам своите лоши “ангели” в добри. Тъй като съм пълен с желания и мисли, които постоянно изплуват и се сменят. И трябва през цялото време да поддържам в себе си главния стремеж – да ги обръщам от лоши в благи. При това, скалата на доброто и злото се отмерва според моето отношение към ближния.

За да преправя своите лоши “ангели” в доби, т.е. да преориентирам своите егоистични позиви в полза на другите, трябва да привлека Висшата сила, работейки в особена група от кабалисти, която взаимодейства със светлината. Защото именно тя променя нашите начала от негатив към позитив.

Духовна защитна стена

Въпрос: Можеш ли да управляваш общата система от сили – “мрежата от ангели”?

Отговор: Има такива хора, слушайки които ти попадаш под тяхното влияние и изпитваш предизвиканите от тях отклици. Те са способни да те изплашат или да те задействат по определен начин.

В крайна сметка, така въздействат силите на общата система, където сме взаимосвързани в едно цяло. Именно това позволява на човека да указва въздействие върху другите.

Както учителят в училище влияе на малките ученици, предизвиквайки в тях най-различни чувства, развълнува ги или ги успокоява. Това зависи от разликата в нивото, създаваща психологическо преимущество за едни пред другите. В крайна сметка говорим за материалистическа психология, продължение на която е науката кабала.

Въпрос: Значи, все пак има от какво да се опасявам? Някой е способен да въздейства на тези зли общи системи, които пряко са свързани с мен?

Отговор: Разбира се, в системата има хора, по природа притежаващи по-големи сили. Особено се набиват на очи негативните примери като Хитлер или Сталин. Освен това, някои действително са способни да предсказват бъдещето. Чрез такива хора Висшата сила, силата на светлината привежда в действие общия исторически процес на развитие. Те не действат сами. Още повече, понякога те даже чувстват как ги задействат, без свобода на избора.

А от друга страна, аз мога да се защитя срещу всичко лошо, ако задействам в себе си добрата сила. В такъв случай формирам наоколо “защитна обвивка”. Колкото благо нося на другите, толкова съм защитен. Колкото и наоколо да има “отрова”, ненавист, “мръсотия” – те няма да достигнат до мен. Защото аз съм се издигнал на нивото “хафец хесед” и на никой не желая зло, искам само да нося отдаване. Това е и моята “защитна стена”.

От 503-та беседа за новия живот, 18.01.2015

[152674]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Как да придобием власт над късмета? Може ли да превърнем лошия късмет в добър жребий?

Отговор: Хората си мислят, че могат да правят всякакви манипулации със своята съдба, със ситуациите, през които трябва да минат в своя живот. И дори нещо да им е предначертано, те си мислят, че могат да променят това на основата на своята свободна, случайна, ежеминутна воля. Приискало ми се е и го променям в една или друга посока.

Това не се нарича власт над късмета. Преди всичко, такава няма. Виждаме в нашия живот, че даже силните в света, най-богатите и влиятелни хора, управляващи промишлеността, армията и всичко друго, също действат, изхождайки от определена система от закони. Не е възможно по друг начин. Те не могат да правят каквото им се иска. Всички са с достатъчно вързани ръце.

Необходимо е да се разбере, че да владееш късмета е възможно, но съгласно условието записано в Тора: „Исраел е над звездите и знаците на късмета“. Под понятието Исраел се има предвид не националността записана в паспорта, а стремежът на човека към целта, предопределена предварително (“Исра-Ел” – в превод “Право към Твореца”).

Ако той всеки път проверява посоката си към целта и е готов целеустремено да се предвижва напред, всеки път, на всяка крачка, тогава идващата към него сила на късмета, „капка на късмета“, (късмет – на иврит “мазал”, от думата “нозел” – “стичам”), ще го направлява в правилната посока, съобразявайки се с неговото и нейно добро желание, т.е. посоката на човека и посоката на тази сила ще е една и съща. И тогава той ще напредва леко.

Исраел е този, който изяснява за себе си целта на творението и извършва всички действия, за да я приеме със цялото си сърце и душа. Той започва да вижда, че да я желае е най-доброто за него, дори и срещу неговата природа, срещу възпитанието получено в детството му, срещу общия егоизъм в него.

Целта на творението е да постигне всеобхватна любов, отдаване на ближния, обединение с цялата реалност, с цялото човечество за благото на всички. Тази цел е пълно отдаване и любов на принципа „възлюби ближния като себе си“, а от „любовта към ближния – към любовта към Твореца“, и за това тя е противоположна на нашата природа.

Това са достатъчно отдалечени от нас категории, неразбираеми за нас, и за това сме длъжни да си ги изясняваме. Но най-важното е да изясним целта. И тогава, във всеки миг от нашето съществуване, ще усещаме как получаваме пулсациите на някаква сила от различни страни. Ако правилно се насочвам към целта, те идват и ме побутват с добро към целта. Ако не съм се насочил правилно към целта, то ще разпозная под какъв ъгъл съм спрямо действащата върху мен сила, и съгласно това мога да коригирам своята посока.

Тогава моят живот става подобен на този на летец в кабината на самолета. Той през цялото време управлява и насочва самолета съобразявайки се с данните които вижда на контролното табло и по указанията на диспечера, като постоянно проверява своята посока.

Това много прилича на начина по който напредваме, ако искаме да напредваме правилно, възприемаме всички сили идващи свише – „капките на късмета“ и целта, като идващи за наше добро. За добро, защото всеки път ние променяме себе си, за да получим направляващо въздействие за постигане на тази цел.

Затова е казано „Исраел е над звездите и знаците на късмета“ – това е този, който всеки миг се устремява „право към Твореца“, т.е право към това свойство, което е присъщо на висшата сила, на общата сила на природата – добрата и творяща добрини, към силата на отдаване и любов.

[153122]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Поправянето се състои само във всеобщо съединение. Днес светът се намира в такова положение, че може да се говори съвсем открито и конкретно за това, без каквито и да са реверанси.

Целият свят и Израел са достигнали такова критично състояние, че става дума за бъдещето на човека, семейството му, държавите и света. Невъзможно е да се развиваме по предишния начин, светът се намира на границата на страшен взрив.

Не разбираме, че нашата връзка помежду ни е мощно оръжие, с което може всичко да се промени. Сякаш, „четирите символа на празника Сукот“, съединените заедно клони на различни дървета и прекрасен цитрусов плод, символизиращи единството на еврейския народ, връзката между всички – целият народ и мъдреците.

С помощта на този инструмент за съединение, можем да управляваме целия си живот. Нужно е само да го вземем в ръце и да започнем да работим. Няма никаква друга възможност. Обединението е средство за достигане на общото желание, толкова мощно, като остро заточен меч.

Всякакви положителни изменения ще дойдат само благодарение на връзката между нас. Ако ние всички започнем да мислим така, то това ще задължи всеки, защото обществото ни внушава всички наши мисли. Така ще си повлияем един на друг и ще се обединим в една сила на взаимно отдаване, в която ще започнем да разкриваме своето бъдещо, по-добро състояние.

Измененията могат да преминат много бързо. Поправянето на света вече се състои в самото устремяване към това единство, даже ако засега не сме го постигнали. Светът настойчиво изисква това. Струва си, само да започнем и ще видим как напредваме.

Цялата световна система се намира в страшно вътрешно напрежение и на нея и е необходимо вече да се съедини. Виждаме, че в света стават ужасни събития. Целият свят е свързан в една система и връзките между всички са изключително напрегнати.

Това е истинска бомба с часовников механизъм, която непрекъснато тиктака. Намираме се на границата на взрив и в екологията, и в обществото, във всички области. Напрежението достига такава критична стойност, че вече не знаем как да излезем от него. Такова е състоянието само пред война.

Затова светът изисква от нас поне малко усилие за обединение. Заслужава си само да започнем и веднага ще напреднем към по-добър живот

От урок по статия на Рабаш, 04.02.2015

 [153317]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→