Въпрос: Казват, че Ари е Машиах бен-Йосеф. Какво означава това?

Отговор: Силата на поправяне „Машиах бен-Йосеф” извършва подготовката преди „идването” (разкритието) на силите на поправяне „Машиах бен-Йосеф”. Защото Йосеф съответства на сфира Есод, а Давид – на Малхут. Есод подготвя своето въздействие на Малхут, за да я поправи.

Машиах (Месията) – това не е човек, не е самият Ари, не е неговото физическо тяло, а неговото учение, методика, неговата сила. Това е душа, която е действала в общата система на душите така, че да открие пътя на светлината и да освети с нея всички души.

Тя стои на пътя на светлината отгоре надолу, съединява висшите поправени души на миналите кабалисти, с тези души, които още не са се поправили, приема върху себе си светлината, в нейната висша форма и я облича в съответствие с нашите души, разпределя я по стъпала, приближавайки светлината към нашите души.

И затова, започвайки от Ари и по-нататък, душите са започнали масово поправяне – както по времето на Баал Шем Тов, при възникването на хасидизма. И така човечеството е започнало да напредва духовно.

Ако не е бил Ари с неговата методика, нямало е да го има Баал Шем Тов с неговото движение хасидизъм (множество кабалистични групи сред народа). А без Баал Шем Тов – нямаше да го има Баал а-Сулам, а без Баал а-Сулам – нямаше да ни има всички нас, изучаващите днес кабала.

Тези етапи се наричат „Крачките на Машиах” – тоест това е развитие на методиката и практиката на поправяне за нейното окончателно завършване. А ние с вас – сме първите, които реализират окончателния етап на поправяне, защото използваме силата на „Машиах бен-Йосеф”, за да достигнем разкриването на силата на „Машиах бен-Давид” и да поправим самата Малхут – общото събрание на всички души с общ екран.

Въпрос: Ще се появи ли в нашия свят човек с особена душа, реализиращ методиката на поправянето, който ще се нарича Машиах бен-Давид?

Отговор: Възможно е, Машиах бен-Давид – това е нашето общо желание, което в крайна сметка ще осъществи такова действие, а не е особена личност. На нас са ни интересни не хората, живеещи в този свят: Ари, Баал а-Сулам или даже Рабаш, а тяхното влияние в системата на душите. Става дума за душа, която ни разкрива светлината на поправянето.

И ние действаме така: заедно създаваме система от души, за да привлечем светлината свише и да я предадем на всички непоправени души. Ние изпълняваме действие, което вече се отнася към Малхут на Давид.

От урок по статията “Предисловие към Паним Меирот”, 22.02.2011

[36082]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - No Comments→

Предстоящият конгрес на Мъртво море е предназначен да предаде на света методиката за поправяне, т.е. необходимостта да се отдаде предпочитание на вътрешното пред външното.

Баал а-Сулам пише, че това се явява лост и наш принцип в разпространението на науката Кабала.

Ако ние, преди всичко, разпространим важността на вътрешното пред външното между нас, то от нас това ще се прелее в целия свят, и светът също ще послуша и ще започне да отдава предимство на вътрешното пред външното. Така ние ще можем още повече да възвисим тези неща, които ни сближават с Твореца, да ги обединим, и да дойдем до поправянето на света.

Аз смятам, че ние сме близо до това и добре се придвижваме. Така, че хайде да съединим най-високата точка, която се явява Бней Барух, с най-ниската точка на Земята – Мъртво море!

От лекцията в аудиторията “Кабала за народа”, 22.02.2011

[36249]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: По какъв начин ще дойде поправянето на цялото човечество? Ще стои ли въпросът за свободата на избора пред всички или само пред малцинството, водещо този процес?

Отговор: Свободата на избора, както всяко явление, се състои от 4 нива: неживо, растително, животинско и човешко. Свободата на избора на масите се заключава в това да се присъединят и да следват тези, които се намират начело на процеса.

Това означава, че те трябва да разберат своето състояние, задачата на лидерите, общата цел и да се включат в нейното достигане. Тоест, те също имат определено постижение в зависимост от корена на душата – както и сега в нашия свят.

Да кажем, защо едни хора са доволни от скромни постижения, а други се стремят към максимума? Защото съгласно корена на душата така ги води свойственото им желание да получават, и това не зависи от избора на човека – той се е родил така.

В края на поправянето, когато всички се обединяват, образувайки кръг, всички различия ще се анулират, но в процеса на поправянето всеки трябва да разкрие корена на своята душа и да се развива съответно с него.

Баал а-Сулам пише, че след като Исраел – душите, стремящи се към Твореца, намиращи се на върха на пирамидата, – се устремят напред, след тях ще потегли целия свят. Така, истинска свобода на избора имат само тези, в които се пробужда желанието за отдаване, и тези хора стават все повече и повече в света. Всички, те се наричат Исраел, защото притежават склонността към разкриване на висшия свят, а всички останали получават от тях.

Затова, ако ние изпълним своята работа, без да чакаме да я свърши някой друг, то с това постигаме всичко. Всички останали също трябва да разкрият целта и Твореца, но всеки получава съгласно своето място в тази единна система, която храни всички. При това става въпрос не за степента на важност на всеки, а за реда на взаимовключване.

Отначало са разкрили духовния свят, реализирали са свободата на избора и са привлекли светлината Прадедите. След това са действали поколения мъдреци, а сега е настъпил нашия ред, както пише Баал а-Сулам в „Предисловие към Книгата Зоар”.

Всеки има своето място в този процес и своето поправяне – от това никой няма да стане по-малък от другите. Става въпрос само за последователност в стъпалата, порядъка на развитие и поправяне.

Кабалистите от предходните поколения са действали в обща система преди нас, разкрили са се преди нас, и ние получаваме от тях – както в този свят чрез книгите, така и в духовния. А чрез нас получават другите. Така постепенно отгоре-надолу се разкрива Дървото на живота.

От урока по статия на Рабаш, 18.02.2011

[36036]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Защо вие и вашата централна група външно изглеждате религиозно, докато обяснявате, как това не помага на духовния напредък? Няма ли да е по-добре да се приеме някакъв по-светски вид, за да се стигне по-близо до хората и до целия свят?

Отговор: Аз не мисля, че това трябва да пречи на хората. При нас се занимават различни ученици, и ние на никого не указваме как да изглежда. И ако нашето общество вече е известно сред народа, то хората трябва да знаят, че ние не насочваме хората към религията и не ги задължаваме към никакви материални религиозни действия – те идват при нас, за да поправят душата си, да разкрият висшия свят, желаейки да достигнат корена на своята душа.

Ние се занимаваме само с поправяне на душата – това е целта на науката кабала, разкриване на Твореца от творението. А разкриването става в поправена душа. И обикновено човек си остава в тези традиции към които е привикнал.

Но все пак, кабала е дошла до нас чрез хора, които са произлезли от юдаизма. След разбиването на Храма, народът е паднал от духовното ниво, и да замени кабала е дошла религията, която се намира долу, в нашия свят. Но през всичките тези векове, паралелно с това, от Раби Шимон и по-нататък, кабала се е предавала от един кабалист на друг по веригата. Така тя е достигнала до нас в качеството си на методика за поправянето.

Кабала не се е отнасяла към религията, която е оставала долу. Тя е продължила да съществува между кабалистите така, както и до разрушаването на Храма. Между кабала и религията винаги е съществувало разделение, желязна стена.

А ние получаваме кабала такава, каквато е била до разбиването на Храма, и затова тя не е свързана със съвременната религия. Ние се занимаваме с поправянето на душата.

Но заедно с това, до разбиването, „Тора и заповедите” са се изпълнявали от народа и в намерение, и в действие, като едно цяло. Съществувал е Храмът и ритуалните служби в него, с всички необходими атрибути, и това е касаело всеки човек, в зависимост от произхода му: коен, левит, исраел.

Клоните и корените са се съединявали заедно и са се възприемали от хората като едно цяло. А след това клоните са се оказали долу, в този свят, губейки връзка с корените – коренът е останал горе, отрязан. И това означава изхода на народа на Исраел в изгнание, когато в него е останала само религията.

Но сега, ние трябва да се издигнем обратно, и да се надяваме, че тогава ще разберем в какво е нашето задължение и ще се върнем в това състояние на пълно и цялостно изпълнение на „Тора и заповедите” като духовни действия. Аз не знам как ще изглежда това – възможно е вече да не потрябват физически действия, а е възможно физическите действия да останат, но само в народа на Израел.

Баал а-Сулам пише, че даже в крайното поправено общество, всеки човек може да остане в своята религия, защото религията – това са културните традиции. Всичко това сега е неизвестно, и ние трябва да се безпокоим само за едно – за поправянето на своята душа.

От урок по статията “Предисловие към Паним Меирот”, 20.02.2011

[35854]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - No Comments→

Въпрос: Как да достигнем единение?

Отговор: Единение означава, че съгласно всички желания на Даващ и получаващ, на получаващ и Даващ, те се сравняват един с друг, както гостът с Хазяина в известния пример на Баал а-Сулам.

Гостът няма какво да даде на Хазяина, освен своето отношение, ако той развива точно  такова отношение към Хазяина, както Хазяинът към него. Тоест не се взема предвид, че гостът използва своя апетит, а Хазяинът – своята сила. Те изначално са такива: единият – Творец, а другият – творение. Но, ако махнем тези начални условия, че единият е Творец, а другият – творение, защото те трябва да достигнат пълно равенство, то съгласно какво те могат да бъдат равни? Съгласно своето отношение, което те ще изградят без всякаква връзка с това, което е било преди.

Тоест, ние трябва да се издигнем в отношенията помежду си така, че да не е важно това, че Той е Творецът, Той е първичен, Той ме е създал в желанието за наслаждение и прави с мен, каквото пожелае, защото всичко това изначално идва от Него като от висш корен. И не е важно, че аз, творението, не съм способно нищо повече да направя.

Но ако Той и аз достигаме такова състояние, че придобиваме абсолютно равни възможности, то от нашите равни възможности ние желаем да достигнем сливане, единение.

Преди всичко, Творецът и творението трябва да достигнат състояние, в което двамата да са напълно равни и независими един от друг, творението от Твореца и Творецът от творението.

След като станем равни, тогава вече имаме възможност да създадем някаква връзка помежду си, която всеки от нас свободно пожелава, ние достигаме такова състояние, че желаем само любов, сливане и единение между нас.

Както разказва Баал а-Сулам, гостът и Хазяинът идват до състояние, когато те в равна степен зависят един от друг – Хазяинът от госта, а гостът – от Хазяина, както децата и родителите. Тогава желанието за наслаждение, заключено в творението, и желанието да отдава, присъщо на Твореца – двете – ги покоряват един друг и задължават всеки от тях. И макар, че от една страна, Творецът може всичко, – това за нищо не говори, понеже Той изпитва любов към творението, а любовта Го ограничава, позволявайки Му да прави само това, което тя диктува, а не всичко, което Той може. По-нататък…

Тоест силата на любовта – това е сила на ограничаването, обратна сила, действаща в Твореца. Тя не ти дава нищо да направиш. Ти не можеш да разрушиш този, когото обичаш. Любовта властва.

Затова, условието за единение – това е равенството: във възможностите, в силите, способностите и свободата на изразяване. А след като равенството съществува, от всичките тези възможности ние задействаме именно силата на любовта – и постигаме сливането.

От урок по Книгата ”Зоар”. Предисловие, 14.02.2011

[35301]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

“Първият човек“ (Адам Ришон) е бил сътворен като ангел в малкото състояние. И чак след прегрешението с Дървото на Познанието на добро и зло, той започнал да става човек.

Тогава вече се проявяват тези двете сили: на получаването и на отдаването, свиване и разширяване, между които започва борба, и в резултат се развиват всички нива в природата: неживо, растително, животно и човек.

В крайна сметка се появява това същество “човек“ – стоящо между доброто и злото, отдаването и получаването, светлината и тъмнината, което усеща себе си независимо творение относно тях. И ето това сме ние!

А дотогава не е съществувало това “третото“ – просто са действали тези две сили на природата, като единна висша сила. Но когато те достигат финала на своето развитие, от тях се ражда някой трети, обладаващ способността да съществува и да се развива, започвайки от неживо ниво, а след това на растително, животно, и достигайки осъзнаването за самия себе си и Твореца – тоест да стане “човек“.

Всичко това е резултат от грехопадението, след което двете противоположни, разбити сили започват да си взаимодействат и да се включват една в друга.

Затова Баал а-Сулам пише, че когато се е формирало нашето земно кълбо, то е преминало редуващи се периоди от по 30 милиона години – в които ту се нажежавало и е избухвало с огнена лава отвътре, ту се охлаждало и застивало. И е продължавало така докато не е достигнало до стабилно състояние, даващо условия за развитие на неговото следващо ниво: растенията, а след това и животните.

Но цялото това развитие е ставало благодарение на тези две сили. Затова едва сега ние достигаме до неговото завършване и започваме работата на човека – а всички поколения преди нас са съществували условно като “ангели“. Едва в наши дни ние вече действаме като следствие от разбиването и смесването на народа на Израел с всички други народи. Ние сме първите – които сега започват поправянето.

“Първият човек“, Адам Ришон е бил духовен парцуф, от когото се развива човек,  както от капка семе. А вече от резултата на цялото развитие и нашата работа, на него е съдено да стане създание, което да се уподоби на Твореца. В името на това бъдещо състояние, той се и нарича “човек“, Адам (“подобен“ на Твореца).

А дотогава това е ангел, създаден от ръцете на Твореца, не притежаващ никаква самостоятелност.

При създаването на човека, ангелите попитали Твореца – защо създава това зло начало? Но Творецът отговорил, че зло е необходимо, тъй като то ще позволи именно за негова сметка да се постигне съединението на двете сили: ненавистта и любовта, и да се постигне Твореца. Както е казано: Всички ще ме познаят – от мало до голямо. Защото наслаждението на Твореца е в това – творението да постигне Неговото съвършенство, универсалност и величие.

От урока по “Учението за  Десетте Сфирот””, 16.01.2011

[35526]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако правителствата повече не могат да вземат правилните решения, то кой ще управлява страната, за да не настане анархия? Кой ще управлява света?

Отговор: Баал а-Сулам пише, че ние стигаме до такова състояние, когато светът ще се управлява от „Синедрин” (Висшето събрание на мъдреците- кабалисти). Да допуснем, че в него ще има 120 човека (както в древния Синедрин), определящи целият процес на поправянето, който трябва да премине светът.

Единственото, което те трябва да решат – това е как да напредваме към сливането с Твореца, в каква най-добра форма да направим това, за всяка прослойка от населението, за всяка възраст и националност. Но това ще бъде нашата единствена цел, относително която ние ще оценяваме. Тогава ни чака успех.

Трябва да си поставим духовната цел и да осъществяваме поправянето на цялото общество, от горе до долу. И за това не ни трябват никакви революции, освен една – в образованието, което трябва да стане глобално.

Днешните управляващи действат само от своята егоистична полза. Те не са способни да създадат истинско правителство, защото правителство – означава съединение. А какво съединение може да има, ако всеки мисли как да се добере до властта и да изпревари всички останали. Тоест, всеки мисли как да използва всички, за да излезе напред.

Такава е нашата егоистична природа, затова нищо не можем да чакаме от тях – можем да видим само неуспех след неуспех. И народът ще сменя правителствата, но ще става само по-зле. Докато накрая не разберем, че трябва да изменим само възпитанието.

Светът трябва да разбере, че се намира в дисхармония с природата. Ако отгоре върху нас се спуска общата, интегрална мрежа, действаща и възприемаща само всички заедно, а всеки от нас мисли за себе си индивидуално, то ние противостоим на силата, която ни управлява. Нищо няма да ни помогне, освен новото възпитание. По-нататък…

Ние трябва да установим тук долу такива отношения между хората, както тази глобална мрежа, която ни управлява отгоре. Ние трябва да бъдем подобни на нея, и колкото повече е това подобие – толкова повече спокойствие и добро ще има в света.

Висшата мрежа не се променя, тя си остава същата, но само все повече се спуска и се приближава към нас. И ако ние не се променяме съгласно нея, то ще започнем да се усещаме все по-зле година след година, и даже ден след ден!

Единственото, което трябва да направим – това е да изменим самите себе си! Човечеството тук, долу също трябва да стане глобално и интегрално. А това може да се постигне само с възпитанието на новия човек.

От урока по статията “Свобода на волята”, 11.02.2011

[35080]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Кабалистичният „език на клоните” е език, постигащ духовното. Той е непонятен на човека, непостигнал връзката на клоните с духовните корени.

Преди всичко аз трябва да почувствам духовния свят. А вече след това, когато чуя думите, принадлежащи на този низш свят, ще ми стане разбираемо за какви явления те намекват във висшия свят, в който се намирам заедно с авторите на книгите.

В мен вече ще се появи общ език с Раби Шимон, Баал а-Сулам – защото също ще се намирам на онова ниво, на онова място, за което те разказват.

Доколкото аз със своето физическо тяло се намирам в този свят, аз знам какво означават думите: „слънце”, „земя”, „растения”, „магаре”. Отначало узнавам самите тези понятия, а след това чувам техните наименования – думите, езика. Аз мога да дам на този реален, усещан от мен обект – „слънце” – название на всякакъв език. Така ние свързваме всички явления на този свят с определени имена, създавайки език, и можем да разбираме за какво се говори.

Ако се намирам освен това и в духовния свят, постигам още една реалност, която се нарича: „слънце”, „земя”, „растения”, „магаре” – усещам тези свойства и узнавам техните имена. А сега авторът на кабалистична книга започва да ми обяснява връзката между всички тези явления от духовния свят, указвайки на думите от този свят.

И доколкото аз се намирам в постигане на връзката между материалните клони и духовните корени, разбирам за какво говори той в духовния свят. Този „език на клоните” става мой език, той обяснява всичко.

Когато учим детето да говори, му показваме предмети и изричаме техните имена. И по същия начин може да се обясни на детето в духовния свят –то трябва да почувства духовната реалност и да разбере как се нарича тя. Т.е. трябва да му помогнем да разбере връзката между клоните и корените и връзката между частите на духовната реалност.

Кабалистите ни учат да се ориентираме в духовния свят с помощта на „езика на клоните”. Но отначало ние трябва да почувстваме какво е това цветя, трева, слънце…

Има такива духовни понятия, които човек още не усеща, и кабалистът му помага да ги усети. Този език ни придвижва, строи ни. Връзките вътре в езика ни обясняват значението на думите, защо думите са съставени именно от тези букви. Защото в иврит формата на буквите и техният порядък в думата указват на техните свойствата на духовния обект, носещ такова име. В такава форма ни се предава духовната информация.

Този език вече е приготвен за нас, защото всички светове са свързани между себе си – отгоре до долу. А ние се раждаме в този свят, усещаме го и познаваме връзката между всички думи. Сега трябва да се издигнат от низшия свят във висшия и ние вземаме от низшия свят всичко, което има тук, знанието на всички клони с всичките им имена, и започваме с това знание да се издигаме.

Връзката с корена се е протегнала нагоре до безкрайността. На всяко ниво е същото, което и в нашия свят, но всеки път това ни се разкрива в по-качествени понятия – тоест все по-силно свързано с един единен корен.

От урок по статията “Същност на науката кабала”, 10.02.2011

[34985]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - No Comments→

Всичко снизхожда на 4 етапа, 4 стадия – действителността като цяло и всяка нейна част. Постепенно осъзнаваме къде се намираме, под чия власт, през какъв процес преминаваме, кой го определя и контролира, какво иска Той от нас.

До какъвто и да е въпрос, до какъвто и да било детайл на възприятието да дойдем, то се случва, защото Той лежи в края на веригата. Спускайки се отгоре надолу, Той е предизвикал в нас съответната реакция.

Откликвайки ние произвеждаме множество действия, които съответстват на четирите стадия юд-кей-вав-кей, и се повдигаме отдолу нагоре, докато не достигнем Корена. Едва тогава разбираме целия процес.

В „Предисловие към Книгата Зоар” Баал а-Сулам обяснява това, разказвайки за три състояния: начално (1), промеждутъчно (2) и крайно (3). Той говори, че главното в това придвижване на човека е осъзнаването на важността.

Ние представляваме желание за наслаждение и трябва отново и отново да се борим за важността на целта, за да може ценността за нас да бъде неегоистичното желание, каквото се проявява то отгоре надолу. Подчинявайки му се, преминаваме неживото, растително и животинско ниво на развитие.

Това желание започва с получаване, а след това според импулса, заложен му свише, се старае да познае „Собственика”, подобно на гост, и да Му придаде важност в собствените си очи. Използвайки всички средства, свързани с обкръжението, учител, книги и група – то може да добави от себе си реакция на човешко ниво и да познае Корена.

И всичко е благодарение на това, че човек изучава процеса, който протича в него. Състоянията, които се сменят в този процес, той може да отнесе към Висшето, към Корена, а от себе си прибавя своето осъзнаване. Това осъзнаване зависи от степента на авиют (дълбочината на желанието), от свойствата на човека, от отношението на неговата душа към останалите души в общата система и от други детайли, относно които ние засега нямаме голяма яснота.

Усещането на разума, реакцията на човека – всичко това се случва свише, без никакъв принос от негова страна. Истинският „човек” в него започва след това – когато той пристъпва към анализа на своите реакции.

И така, свише идва самото състояние, неговото първично осъзнаване и реакцията на него. Но заедно с това човек иска да внесе своя принос, да осъзнае Кой произвежда в него тези действия, какво иска Той, как може да асоциира себе си с Него, как да се приближи до Него. Това осъзнаване и отклик, желанието да бъде активен участник в процеса – това е именно онази добавка, която аз трябва да внеса.

Разбира се и тук остава въпросът: действително ли това е моя добавка? Баал а-Сулам обяснява това в статията „Отпред и отзад Ти ме обгръщаш”. Обаче каквото и да е положението, тук трябва да разбираме, че ни е дадена система, изхождайки от която можем да разкрием допълнителна реакция, добавка от разбиране и осъзнаване. Ние можем да познаем самия Творец не просто като някаква Сила, която възбужда и побутва, задължавайки ни, а Твореца като такъв, Неговата цел.

И ние сме длъжни да направим това въз основа на тази реалност, която Той е поставил пред нас.

От урок по статията на Рабаш, 09.02.2011

[34876]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Цялата работа е в усилията. Човек е задължен да вярва в принципа: „старал се и намерил”. Затова Баал а-Сулам пише в 17-ти параграф, „Предисловие към ТЕС”, че преди учебните занятия ние трябва да се укрепим във вярата, както е казано в „Сентенциите на бащите”: „Верен на Този, за когото се трудиш, за да ти даде възнаграждение за твоята работа”. И това възнаграждение ще бъде преход от егоистичното намерение ло-лишма в алтруистичното лишма.

Преди учебните занятия и по време на ученето човек трябва да види себе си, устремяващ се към тази вътрешна промяна. Тук се кроят всички усилия. В това „Предисловие” Баал а-Сулам обяснява, че не трябва да се проявява небрежност нито в тяхното количество, нито в тяхното качество.

Започвайки да се учим, възможно е и да желаем да се изменим чрез учебните занятия и заложената в тях светлина, но после забравяме за това и се отвличаме, тоест недодаваме качество на усилията. Количеството може да бъде и достатъчно, но главното е именно качеството: до каква степен изпитвам болка – дотолкова, че не мога да оставя целта, като болен, който през цялото време, мисли само за излекуването. Каквото и да е правил, всичко е призвано да му помогне в оздравяването.

Такава потребност не се придобива в изолираност. Това може да стане само с помощта на обкръжението – то ще задължи човека с важността на  своята цел и само така той ще може да напредва.

Като сумирам всички средства, които имаме, ние ще видим, че и групата с нейните традиции, и аз сам, и Творецът, и учителят, и уроците, и разпространението – всичко това е необходимо, за да се създаде в човек силна потребност за промени, предизвикани посредством учебните занятия. Само до тази точка трябва да достигнем, само тя трябва да стане резултат от всички наши усилия.

Тогава, на уроците у нас ще възникне същинско искане за светлина и нищо друго: нито знания, нито мъдрост, нито разлики в каквото и да е – само вътрешни промени. И мощта на това искане ще бъде толкова голяма, че то действително ще приведе към изменения.

Това позволява на човек да премине към Тора, като към „подправка”, а от нея – към Тора на живота, вместо на „смъртоносната отрова”, от която той се е ползвал по-рано.

Защото ние разкриваме своето зло начало с помощта на светлината. Тази светлина се нарича „ангел на смъртта”: от една страна, тя показва на човек, че той е духовно мъртъв, а от друга страна, помага после да умъртви своето егоистично желание. Така ние се движим напред.

От урока по статия на Рабаш, 07.02.2011

[34702]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Много ме тревожи въпросът: може ли да се случи така, че издигайки се в духовното все по-високо и по-високо, ние да усетим толкова силна ненавист един към друг, че отново да паднем в състоянието на изгнание, както вече е било при разрушаването на Храма? Излиза, че ние на нищо не се учим от миналите грешки?

Отговор: Тъй като ние всеки път влизаме в растящ егоизъм, от миналото не можем да се учим! Това трябва да се усвои добре от всички. Баал а-Сулам пише за това, че е възможна трета и четвърта световна война.

Въпрос: Но как можем да предотвратим това?

Отговор: Само с разпространение на науката кабала! За да може всеки да я владее в рамките на необходимото. И едва тогава той може да не прави трагични грешки.

Въпрос: Нима е невъзможно да се поучим от предишните грешки? Защото вече сме падали някога в изгнание…

Отговор: Човечеството не се учи от предишните грешки, понеже с всеки следващ път се разкрива все по-голямо желание за наслаждение и то не може да се учи от това, което е станало в по-малко желание. Така, както възрастният човек не може да се учи от малкото дете.

Ако всеки път пребиваваш в голямо желание за наслаждаване, в голям егоизъм, ти не можеш да правиш разчет според по-малко его от това, в което си бил вчера и онзи ден. То не може да ти служи за пример, който би те задължил да се отнасяш по съответен начин към живота. Не може! Защото днешното твърде голямо его ти говори: „Разбий този свят на парчета! Прави каквото искаш!”

От урок на тема „Занятия с мъдростта на кабала”, 04.02.2011

[34433]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Бих искал да зная: Къде в мен живее злото начало? В сърцето или в егото? Как мога да разбера, за да се отърва от него?

Отговор: Баал а-Сулам пише, че се е радвал за разкриването на нови, зли свойства в него, защото те не са нови, а са скрити в човек, и е неизвестно кога целият все още неразкрит наш егоизъм ще се разкрие.

Действително времето, когато се разкрива злото, е неприятно. Човек започва да се самоизяжда, защото не е съгласен и не го желае. Този подход също трябва да бъде поправен.

Да ви кажа истината, ние трябва да се радваме, когато злото се разкрива, но не така, както мазохистите. Ако това зло достигне до необходимите размери, тогава човек ще се взриви и ще издаде такъв вътрешен вик, такова усещане ще се зароди в сърцето му, че той ще получи разкриване от висшето.

Тогава относно своето сърце, той излиза от себе си към другите и започва да чувства духовния свят, който не може да бъде почувстван вътре в него, а само в желанията на другите хора. Но това е добро усещане. Тогава човек изпитва всеки един момент като огромно предизвикателство, в което неговите желания и намерения отварят света за него.

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа”, 21.12.2010

[34167]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Ние често грешим по пътя. Струва ни се, че има и други сили освен Твореца, които могат да ни помогнат. Отново се потапяме в своята професия или в увлеченията си. Отчйвайки се от духовното напредване, възлагаме някакви надежди лично на себе си и на онези, които ни заобикалят.

Около нас има много пречки, които отклоняват човека – малко религиозност, малко мистика или някакви други методи, чрез които се опитваме да направим по-приятно нашето съществуване.

Но всичко това е временно. В резултат на подобни търсения, които могат да се окажат продължителни, човекът пак се оказва на същото място. Той разбира, че стои пред стена и трябва задължително, независимо какво ще се случи, да разкрие Твореца. И проблемът не е в това, че не го желае…

Висшето състояние, до което трябва да бъде доведен човека е особено състояние. Трябва да се издигна над егоизма не, за да ми бъде добре. Тъй като тогава, от две състояния, просто избирам по-доброто, тоест действам според стария егоистичен принцип. А от човека се изисква да не пожелае друго.

Баал а-Сулам пише за това в статията „Няма никой, освен Него”:

Ако човекът е извършил някакво нарушение, тогава разбира се трябва да се разкае и да съжалява за това, че е нарушил закона. Но също така, трябва да разбере защо съжалява и се разкайва – тоест в какво вижда причината за своето престъпление. Именно за това трябва да съжалява.

И тогава, човекът трябва да разкрие, че е нарушил, защото Творецът го е отхвърлил встрани. Оказва се, че Творецът го е потопил в калта.

Същото е и в състоянието на подем – човекът трябва ясно да усети, че това се случва само, защото сега го издига светлината.

Работата е в това, че духовният подем се извършва на два етапа. На първия етап, човекът усеща пълната зависимост от Висшата управляваща сила. Вторият етап е, когато разбира, че всичко, което управлява наоколо и в него, е същата тази Сила. И лошото, и доброто – това е тя. Няма награда и наказание. И естествено, няма нищо ново напред, тъй като всичко е предварително програмирано и той се явява само изпълнителен инструмент в ръцете на светлината.

А след това, в човека се пробужда точката в сърцето, с помощта на която го завеждат до обкръжението. Правилното обкръжение са учителят, книгите и групата. Опитвайки се да работи с тях по старите правила, човекът не може да получи нищо духовно – защото се събира, съединява с тях посредством своя егоизъм.

Защо са необходими тези етапи? И разбира се, има и още много други – вътрешни, по-фини. Целта им е да покажат на човека, че е необходим друг изход. Че трябва да действаш не, за да се чувстваш добре в своя егоизъм, а за да се съединиш с външното за теб обкръжение, с външната за теб сила – с Твореца.

От 4-тия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34354]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: В един момент, развитието на световете сякаш се разклонява в две посоки: след разбиването на келим, от тях се ражда света Ацилут според условията на Второто съкращение (Цимцум Бет), но парцуфим на света Адам Кадмон, продължават да излизат един след друг над табура на Галгалта – според условието на Първото съкращение (Цимцум Алеф). Не мога да разбера, как тези процеси се синхронизират един с друг?

Отговор: След Галгалта, А”Б, СА”Г (Кетер, Хохма, Бина), над табура на Галгалта са длъжни да излязат парцуфим З”А и Малхут (М”А и БО”Н). Трябва да се родят всичките 5 парцуфим, стъпалото задължително трябва да бъде пълно. Защото има екран и решимот, и те са длъжни да се реализират. Ако има желание, светлина и екран между тях – невъзможно е да се спре на половината път.

А ако се вълнуваш как е синхронизирано това – всичко става едновременно, и едното не пречи на другото. Представи си, че сега въздухът е пронизван от милиони радиовълни във всички диапазони – за радио, телевизия, интернет, мобилни телефони. Нима те си пречат една на друга?

Всяка страна води регистрация на всички радиосигнали – има огромен, много чувствителен локатор, който улавя всички диапазони на вълните едновременно и записва целия този радио шум. А ако след това поискат да разберат какво си говорил по телефона на определена дата, в определен час, тогава могат да вземат този запис, на който са регистрирани милионите диапазони на вълните и да поставят филтър, за да извлекат само твоя глас. Нито един диапазон не пречи на другия.

По същия начин, парцуфим на света Адам Кадмон не пречат на света Ацилут да се роди, и когато Баал а-Сулам разказва за това в ТЕС, той не уточнява, че паралелно се извършват още милиарди други действия. Но всичко това се съединява заедно. В духовния свят изобщо няма време. Той е устроен като аналогова система, където всичко се случва едновременно – не е разделено от понятието време. Не е нужно да се чака, докато се развие едно стъпало и след това друго – всички тези състояния излизат мигновено и системата съществува в този определен вид.

Системата, работеща за отдаване няма никакви ограничения. Защото единственият разчет, който е необходимо да направиш, е на самия себе си – на своето вътрешно противодействие. Не е нужно да отчиташ външните фактори – отвън няма никакви ограничения: искаш да отдаваш – отдавай на цялата тази система! Затова не си с нищо ограничен, на никого не пречиш и никой не пречи на теб – ти правиш разчет само със своята природа.

Затова духовната система работи над времето и няма никакви ограничения в „пропускателната способност”.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 27.12.2010

[34187]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

От 3-ия урок на конгреса в Берлин

Карл Маркс доста добре е чувствал всички кабалистични изводи и ги е излагал достатъчно откровено, но в същото време, непонятно за такива малки хора, като Ленин и неговите съратници. За това пише Баал а-Сулам.

Както се вижда от оригиналните текстове на неговите трудове, Карл Маркс е предполагал, че когато хората започнат да работят със своя егоизъм, те ще почувстват, че това е невъзможно.

По принцип, това и усетили в Русия, когато след революцията започнали да строят социализъм. Но те тръгнали по такъв път, който Карл Маркс наистина точно не  е предполагал – по пътя на насилието.

Ако поставиш условие „любов към ближния”, ти не можеш да насаждаш с насилие това условие, този закон. Това е само руско изобретение. Това просто не може да бъде!

Но болшевиките преобърнали това по такъв начин и в резултат превърнали всичко в терор, погубили 40 милиона. Но все пак, това не довело до нищо. Ти не можеш да промениш природата на човека насилствено, по свой начин, още повече насилствено – това е невъзможно. Ако такава е природата, нима можеш да направиш нещо срещу нея?!

И чак до последните години на съветската власт, докато хората не се разочаровали напълно от всичко, насилствено се насаждала тази идеология, сякаш е любов към ближния. Външно тя звучала красиво, но ние разбираме, че вътрешно това е било просто терор.

Карл Маркс е предполагал, че хората ще открият необходимост от сближаване помежду си, а също така ще разберат, че не може да има експлоатация, че капитализмът е порочен, че е необходимо средствата и резултатите от труда да са обществени.

Все едно, ние ще стигнем до това. Защото към това води цялата глобална криза. Никъде няма да се скрием!

Карл Маркс е записал всички тези кабалистични условия във вид на икономически закони: всеки трябва да получи от своя труд само необходимото за съществуването в нашия свят.

Под необходимото се има предвид всичко, което е нужно за нормалното съществуване на всеки човек. Квартира, работа, семейство, отпуск, пенсия, здравеопазване, възпитаване на децата, всичко, което трябва на нивото на нашия свят, в нашето обичайно човешко общежитие – това всеки трябва да има.

Но всичко, което е необходимо свише се явява обществено достояние. И то трябва да е пуснато само за благото на обществото и само в количеството, необходимо на това общество. Само тогава ние ще се намираме в равновесие с природата!

От 3-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34053]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

От урок №2 в Москва

Въпрос: Как да повишим важността на целта в групата, важността на сутрешните уроци, важността на поръчителството, важността на взаимодействието между всички членове на групата?

Отговор: Няма друг въпрос, няма други проблеми, освен един единствен проблем, за който Рабаш пише във всички статии. Баал а-Сулам е писал за него накратко, той не е имал все още такъв жизнено важен проблем с групите. Пет-шест човека и това е цялата му група.

Рабаш, когато аз отидох при него, също имаше шест-седем човека, които се занимаваха и бяха приблизително на неговата възраст. Аз тогава бях на 33, а те – над 70-те. „Как да продължим напред?” – го попитах аз. Той отвърна: „Нищо друго няма да ти помогне, трябва ти група”.

Тогава аз започнах да давам лекции и беседи и му доведох около четиридесет млади момчета. Цялата работа се състои единствено в обединяването на нашите стремежи към Твореца, към разкриването на единната сила на Природата. Работата се осъществява единствено въз основа на обединението.

Самичък ти не можеш да разкриеш нищо. Ти имаш само точка в сърцето – желание към Твореца, което са пробудили в теб. Ти трябва да поставиш групата между себе си и Него. И тогава тя ще стане онази „подложка”, където усещаш Твореца. Ти не можеш да Го усетиш по друг начин! В противен случай, това пространство остава пусто за теб, ти не можеш да го запълниш, да усетиш неговото напълване. И затова цялата ни работа е само в това.

„Разбори” в групата? Много е хубаво, че ги има. Но те не трябва да бъдат заради уравновесяването и успокояването. Те трябва да се правят, за да се извика Твореца! Заради това Той и предизвиква всички проблеми между вас! Само заради това!

Съществуват „разбори” от друг тип, свързани не с взаимоотношенията между другарите, а със семейството, с децата, с подреждането на занятията, с развитието на групата и разпространението. Това е друга работа, това е ежедневието.

Но нашите вътрешни отношения, общата работа по изграждане на взаимовръзките, призвана да разкрие онази Сила, която напълва пространството между нас – това може да се осъществи само с помощта на Него самия. Тази Сила проявява себе си двояко: или поправя нашите желания, обединява ги, прави ги общи, или пълни нашето общо, вече поправено желание. Но именно общо!

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Времето за разпространяването на науката кабала не зависи от кабалиста. Той получава знак свише като разкритие: отблъскване от света в някакъв вид и подбуда да реализира своята мисия.

Тези знаци са абсолютно ясни и той ги разбира, тъй като пребивава в духовно постижение. Тъй като е свързан с висшата сила в духовната система, то вижда как тя ражда за него тези условия.

Той не избира методиката – няма няколко методики. Методиката е една, но във всяко поколение се проявяват нови потребности, а поради това той е способен да обясни повече, отколкото се е изисквало по-рано.

Кабалистите и в миналите поколения са знаели цялата методика – може би тя е била известна на Моше или на Рашби! – но не са могли да я изразят открито, а затова са я писали зашифровано.

В нашето поколение, както пише Баал а-Сулам, за кабалиста има не само възможност, но и задължение за разкриване. Дошло е поколение, което изисква духовно развитие и затова кабалистите го разкриват.

Видът и нивото на разкриването определя поколението, а не кабалистът, защото най-важно се явява потребността на поколението. Например, ако на урока пред мен няма ученици, ако аз не приема тяхното желание, то няма какво да кажа: постижението се намира в мен, но без разкриване и обновление.

Затова „насаме с камерата” аз мога да изразя само стандартни неща, но да не разкрия нищо ново, както правим на нашите ежедневни уроци. Това става, защото всеки ден в света се пробужда ново желание и чрез учениците, които са разпръснати по целия свят, аз чувствам общата потребност.

В нея са включени всички въпроси и желания: отсъствието на съвършенството, стремежа да се разкрият екраните, свойството отдаване, връзката между нас. Усещанията на хилядите мои ученици, присъстващи на урока, се събират в мен и аз ги приемам като майка, която чувства потребността да нахрани своите деца. И тогава, в процеса на нашето учене, аз виждам в текстовете и в моите усещания нещо ново, което не е било по-рано.

Така преминава всеки ден даже ако не всички забелязват това. Не е напразно казаното: „от всичките си ученици аз се уча”. Защо? Защото аз получавам желание от  учениците и мога по-дълбоко да поровя материала на творението.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 01.12.2010

[32766]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката, Учител и ученик - No Comments→

Целта на творението е да донесе благо на създанията на Твореца, да ги направи такива, какъвто е той самият. Всичко, което е по-малко от това, не се счита за благодеяние.

За да се осъществи таза цел, трябва да се изпълнят две условия:

От една страна, творението трябва да бъде обособено от Твореца, да представлява отделна реалност.

А от друга страна, творението трябва да бъде подобно на Твореца.

Как да се съвместят двете противоположности в една? За това Творецът е създал противоположно на себе си свойство за получаване, а след това е въвел в получаващото желание собственото свойство за отдаване. По такъв начин, в творението има две свойства: желание да получава и желание да отдава.

Но наистина човек не знае какво да иска. Като се оказва по средата между две равни желания, той няма да има възможност да направи нещо, да избере едно от тях.

Ето защо Творецът винаги събужда получаващото желание – изконната, фундаментална природа, която отделя човека от Него. Какво касае даващото желание – човек трябва да помоли Твореца да го пробуди, да му придаде сили.

„Дружейки ” с получаващото желание, човекът дружи със самия себе си, оставайки противоположен на Твореца. Ако той иска в него да царува даващото желание, то предпочита да се уподоби на Твореца.

Така ние и растем – не на „маята” на двете желания, а благодарение на това, че през цялото време предпочитаме още по-голямо подобие на Твореца. Важното е отдаването винаги да остава нашата цел по пътя.

Като пускаме Твореца постоянно да разпалва получаващото желание – ние трябва да „заобиколим” Твореца, надминавайки своя егоизъм и съгласявайки се на неговия ръст, само при условие, че ще първенствува даващото желание.

Излиза, че водим съревнование с Твореца. Той издига в нас Исав, а ние искаме да издигне в нас Яков. В хода на тази гонка човекът расте и достига своята цел. На финала той ще придобие пълноценно желание за наслаждаване и пълноценно обличане в него – свойството отдаване.

Резултатът от състезанието е победата над Твореца, както е казано: „Победиха Ме синовете Мои”. И тогава настава всеобщо ликуване, описано от Баал а-Сулам в притчата за издигането на роба.

От урок по статия на Рабаш, 04.12.2011

[31715]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Със започването на кризата, много хора приемат това, за което кабала говори, съгласяват се, че ни е необходимо обединение и че за всичко е виновен егоизмът.

Но те питат: „А какво конкретно трябва да се прави?” Нали не можем да накараме всички да учат «Зоар»?

Отговор: Разбира се, че не можем да накараме всички да изучават кабала, ако нямат стремеж към това. Но за тях е необходимо да изучат основните понятия, за които говори Баал а-Сулам в своите статии, само че в лека и достъпна форма: за обществото, за всеобщата връзка, за необходимостта от съединяване, за друго отношение един към друг. Това вече е достатъчно, за да привлекат към себе си силата на развитието.

Както създаваме книга за деца, на разбираем за тях език, с цветни картинки. Но тя ги учи и развива. А на възрастния, трябва да се даде друга книга, съответстваща на неговото развитие. Но това е същият материал, само че опростен, приспособен към всяка група – за мъже, жени и деца.

Ако се съкратят и адаптират статиите на Баал а-Сулам, то те могат да стигнат до ума и сърцето на всеки човек.

Ако веднага попитат какво да правят физически, то отговорът е: „Нищо не трябва да се прави!” Ако започнем да действаме самофизически, ние ще разрушим методиката. Преди всичко, трябва да променим своята мисъл – тя ще подреди всичко останало! „Всичко се изяснява в мисълта” – невъзможно е да се започне с действия.

Единствените наши действия са по разпространението и това, което спомага за вътрешното обединение. Не са необходими никакви други действия. Всяка трапеза или конгрес – това е единствено възможност да се обединим. Всичко е насочено само навътре.

Ако можеше да се мине и без тях – не са нужни никакви действия. Всички действия са само вътре, в сърцето на човека. Ние трябва да поправим сърцето.

Тези статии, просто трябва да станат „народна собственост” – всички трябва да ги разбират, обсъждат, да се запознаят с тях. И в зависимост от това, как човешкото общество едновременно ще преминава през очакващите ни нелеки събития, вие ще видите, как едното ще се свърже с другото.

Човекът ще се окаже по средата. От една страна, Творецът ще го притиска и външно и вътрешно с нарастващата криза.

А от друга страна, ще бъде науката кабала в достъпна форма, прикрепена към човека – и той ще започне да се променя. Той ще се окаже между тези две въздействия: от една страна – страданията, а от друга – методиката на кабала, светлината.

От урока по статията „Кабала и философия”, 29.12.2010

[31169]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: За да не се губи от духовната цел, човек трябва да се държи за нещо, необходими са му закачвания, „засечки” на пътя. Така че, за какво да се държим?

Отговор: Може да се приведе такъв пример: всеки се чувства като изгарящ елемент на електронна система. Такъв е и неговият живот. Струва му се, че чувства другите, а в действителност той усеща наоколо своите прегарящи свойства: неживи, растителни, животински и самия себе си.

Когато пристъпваме към поправянето на системата, човек започва да чувства програмата на творението, силата на творението, токовете, пробягващи в поправената система. Сега нейните елементи са споени един с друг и отлично функционират, съгласно общия замисъл, който и е Творецът. Човек започва да усеща своя живот в системата и нея цялата като единно цяло.

Защото ако аз не съм съединен с другите и се чувствам като изолирана от системата част, ако ”живея за себе си” – тогава моето възприемане се ограничава с този свят, с реалността, която се рисува на моя вътрешен екран в задната част на мозъка, както пише Баал а-Сулам.

Ако се измъквам от самия себе си и виждам външния свят, то ще премина към същинската реалност. Тя ми се показва като разбита, не поправена, зависеща от моето отношение. И само аз, сам самичък, съм способен да реализирам връзката между всички.

При това вече си представям другите не като тела, а като свойство на отдаване. Всеки от тях фактически е поправен, но за да ги свържа един с друг, не достига връзка, свойството отдаване от моя страна. И тогава всичко ще заработи.

Казано по друг начин, общата система вече е пронизана от правилните взаимовръзки, а за нея аз съм като захранващ блок, батерия. Без моята енергия системата стои. Задължен съм да стана източникът на тока и тогава всичко ще оживее.

Подобни картини човек трябва през цялото време да удържа в себе си – като че ли действително всичко е така. Всеки по малко ще свиква с тях и изведнъж пред нас започват да се очертават контурите на системата. Защото навикът става втора природа, което позволява реално да усетиш дори това, което преди по никакъв начин не те е докосвало.

От урок по статия на Рабаш, 29.12.2010  

[31135]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→