За хората Песах е исторически празник, свързан с излизането от Египет: „Някога сме били роби, построили за Фараона няколко града и пирамиди, а след това сме се освободили”.

Но в действителност ние не празнуваме датата от календара на историята. Защото днес ситуацията е много по-лоша от тогава.  Достатъчно е да сравним положението на народа на Исраел в Древния Египет със сегашното му състояние – и веднага ще се втурнеш да целуваш ръцете на Фараона, само и само да те пусне да се върнеш обратно.

Евреите живеели в земята Гóшен – най-благодатния край на Египет, с най-плодородните земи и охранени стада. Прави каквото искаш, защото Фараонът не само властва, но и те пази. Никой няма с пръст да те докосне – каците са пълни с месо, мрежите – с риба, а в хранилищата има плодове. Ти си „роб”, само защото трябва да слушаш Фараона. А това означава: действай така, както ти заповядва твоят егоизъм и нищо повече.

Евреите живеели добре и неслучайно роптаели пред Моше: „Къде са месото и рибата, лука и чесъна, които ядяхме в Египет!? Беше ни добре, къде ни заведе?

За какво си спомняме на този празник? Нима тогава сме били заобиколени от ненавистници, както е сега? Напротив, възползвали сме се от всички блага, а властта на Фараона ни е защитавала от враговете. В своята страна той ни е позволявал да живеем както искаме – на отделна територия, според собствените си закони. Какво лошо има в това, в сравнение с настоящата ситуация?

Днес, както пише Баал а-Сулам, ако евреите можеха да се преселят в други страни, в Израел нямаше да остане почти никой.

Трябва да разберете: Египет се превръща в затвор, когато се замислиш за духовното изгнание, когато не ти достига Твореца. Ако не е необходимостта от духовно спасение, Египет, сам по себе си, е земя, в която текат мляко и мед. Тук имаш всичко, освен Твореца, освен отговора на въпроса за смисъла на живота. Всичко останало е в изобилие – живееш царски живот, но не ти достига само едно: „Искам отдаването и любовта към ближния”.

Когато започнеш да искаш точно това, тогава ще видиш Египет като изгнание. Само това го няма тук – любовта към ближния. И ето, излиза, че празнуваме Песах в памет на хубавия живот в Египет, а не за спасението, от което никой няма нужда. Защото да излезем от Египет означава, да захвърлим всичко, което имаме, освен любовта.

Усещаме ли в себе си изгнанието? Напротив – хората не разбират за какво става дума. А любовта към ближния трябва да стане единственото ти желание. Моше иска от Фараона:

– Пусни моя народ! Искам да напусна!

– Какво не ти достига, Моше? Израсна в ръцете ми. Остани принце египетски. Защо правиш революция? Заради любовта към ближния ли? Да не си полудял!

Само в края на пътя Египет става за нас страна на изгнанието. А дотогава имаме достатъчно от всичко, освен отдаването.

Излиза, че празнуваме в чест на това, че някога не ни е достигала любовта към ближния. Само ако можехме действително да го обясним на народа и да покажем истинското положение на нещата в наши дни. Нима днес сме съгласни да оставим сития живот заради любовта към Твореца, към ближния, към другарите, заради взаимното отдаване, взаимното участие? Близо ли сме до това? Заслужено ли празнуваме празника на освобождението!

Защото става дума за освобождаването от егоизма, когато той има всичко, а аз искам да избягам от това, ненавиждам изобилието, не го искам. Не ми е нужна обилната храна, нито безопасността, нито комфорта и здравето – нищо. Готов съм да се задавя с водата в Граничното море или да изсъхна от жажда в пустинята, само и само да се измъкна от оковите.

Така че искаме ли да бъдем на свобода?

От урок по статия на Рабаш, 13.04.2011

[40588]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Към масите не можеш да се обърнеш с нашето духовно послание. То изобщо не е предназначено за тях. Напротив, те не бива да те свързват с него, тъй като иначе, ти ще се окажеш «не във ред». Твоята цел е противоположна на масите. Казано е за това: “Мнението на Тора е противоположно на мнението на обикновените хора”.

Досега ние направихме достатъчно за разпространението на науката кабала сред хората с точка в сърцето – по целия свят и на всички езици. Който притежава точка в сърцето, той винаги ще ни намери.

Сега нашият проблем е да възпитаваме човечеството като цяло. Това именно е началото на общото поправяне. Досега ние разпространявахме кабала за хората, които се наричат “Исраел”, за да ги съберем от целия свят. А сега настъпи време за това, за което Баал а-Сулам  пише в статията “Зовът на Машиах (Месията)” – за разпространение науката кабала сред народите. При това, на първи етап – без споменаване на думата кабала.

Ние трябва да доведем хората до ново разбиране и усещане, благодарение на което на следващ етап те да могат да се съгласят с това, което казва именно науката кабала. Дай им малко да посвикнат. Рамбам казва, че на “жените”, “децата” и “робите” същността разкриват постепенно. Ето че и ние действаме в съответствие с това, което ни е написал този велик кабалист.

От урока по статията “Свобода на волята”, 08.04.2011

[40100]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Баал а-Сулам, „Свобода на волята”: „Обществото е длъжно да пази като зеницата на окото си идеите на личностите, за да не изчезнат от този свят.

То трябва да знае с пълна увереност и несъмнена очевидност, че прогресивните и истински идеи се намират в този свят не в ръцете на властващото мнозинство, а именно в най-слабите, тоест в незабележимото малцинство.

Защото цялата мъдрост и истина идват в този свят в незначително количество. Затова ние сме призвани да пазим идеите на всяка личност, тъй като способността на потискащото мнозинство на обществото да се ориентира в тях е слаба.”

Това се проявява във връзките между нас, в науката, във възгледите. Колкото по-любознателен трябва да бъде анализът на мненията, толкова по-малко са хората, способни да разберат, да се ориентират и да ги проявят за света. Това е проста йерархия, действаща във всичко, включително в науката кабала. Защото всичко идва от Твореца и се разпространява от Него, от общата душа, през цялата пирамида на душите, докато не стигне до масите.

Проблемът на масите е да изберат за себе си лидер, тъй като при това те се ръководят от своята цел в живота. Съвременните лидери са майстори на обещанията:

– Какво искате? Пари? Ще ви дам пари! Здраве? Ще ви дам здраве! Безопасност? Ще ви дам безопасност!

Казано по друг начин, лидерът върви след народа. Той чувства очакванията на народа и по съответстващ начин се изказва пред публиката.

По аналогичен начин провеждам лекциите си. Ако публиката, която се е събрала е напреднала – също като нашата аудитория на уроците, тогава чувствам, че трябва да покажа на хората истинската цел – не желанието на „утробата”, а истинското желание, целта, която е противоположна на егоизма на всеки. Така влизам в ролята на лидер, който води след себе си своите ученици.

Но ако отида на лекция, а пред мен седят „котки” и ме гледат по котешки? Тогава трябва да им разкажа, че в духовния свят всеки има много мишки, мляко и сметана.

Именно в това се състои разликата: дали да следвам личността или мнозинството. Отнасям се по различен начин към различните аудитории: пред учениците поставям истинската цел и ги тегля напред, а на масите давам „бонбони”, разказвайки им за материалните ползи – за здравето и обезпечаването на живота, за увереността в утрешния ден, за възпитанието на децата и т.н.

Затова, ако искаме да постигнем духовния живот, нямаме друг изход – длъжни сме да сведем глава пред мнението на личността. За нас, това са Баал а-Сулам и Рабаш, които със своите книги ни насочват към Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята”, 08.04.2011

[40111]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №5

С вас сме потопени в силата на Твореца. Нашите точки в сърцата се движат подобно на малки заряди в електромагнитно поле, насочвани от него – съгласно закона за подобие на свойствата.

Уподобявайки се на полето в своето отдаване, аз се движа към неговия център – към света на Безкрайността. И обратно- колкото по-малко е моето подобие, толкова повече се отмествам към периферията в световете Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия.

Моята точка в сърцето се намира извън всички тези светове, а пред мен е групата. Тя е като асансьор: приобщавайки се към нея, започвам да се издигам заедно с нея, разкривайки че тя е моето обкръжение, намиращо се на нивото на света Асия, след това – Ецира, после – Брия, Ацилут, Адам Кадмон. И накрая я разкривам като Малхут на света на Безкрайността.

Винаги съм бил „опакован” в групата. Издигайки се с нея, в един момент виждам, че ме заобикалят не другари, а точки в сърцата. Те се намират пред мен, но вече не виждам телата.

После в зависимост от това как се издигаме от света Асия в световете Ецира и Брия, внезапно откривам сред нас Рабаш, Баал а-Сулам и други кабалисти от все по-древни времена – Ари, Рамбам, Рамбан, раби Шимон и т.н. чак до Адам. Ние ще усетим, ще видим тези души сред нашите точки.

Защото всъщност разкриваме общата система. В нея откриваме и всички души, които все още не са се поправили. От една страна ги виждаме поправени – такива, каквито са отвътре, а от друга– чувстваме, че още не осъзнават това. И тогава разбираме, на кого и как да помогнем. Както в организма- когато в някой орган възникне проблем, цялото тяло се втурва да му помага.

Иманно по този начин се издигаме все по-високо.

Важно е да помните: неслучайно сме се събрали с вас – става дума за разкриване на системата. Не можем да променим нашата връзка, нашата взаимна зависимост, и затова всеки трябва високо да цени другите. Защото зависим един от друг – всички се отнасяме към онзи пласт на душите, който сега се издига и поправя. Не можем да си позволим да се разпръснем, да се разпилеем – напротив, трябва по-плътно да сгъстим редиците, ускорявайки по този начин поправянето

От 5-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39919]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - No Comments→

Световен конгрес “We!”, Ню-Джърси, урок №4

Баал а-Сулам получил своето име (на иврит “Баал а-Сулам” – означава “Владетел на Стълбата”) от заглавието на коментара “Сулам”/”Стълба”, който е написал към книгата «Зоар».

По неговите думи, разкриването на Книгата, а също и факта, че той е създал коментар на цялата книга «Зоар» – това е знак, че поколението е вече достойно за поправяне и за разкриване духовното на масите, и с разпространението на книгата «Зоар» целият свят ще се приближи до поправянето.

Когато Баал а-Сулам отпечатал «Зоар» с коментара “Сулам”, неговите ученици ходили с томовете на тази Книга на различни места, като се стараели да я разпространят. Било е много трудно. Хората са се бояли от книгата «Зоар», тъй като имало слухове, че това е много особена книга, притежаваща огромна сила, която е способна както да принесе полза, така и да навреди.

И едва в наше време, 60-70 години след създаването на коментара “Сулам”, ние предоставяме «Зоар» на света в обработен вид, достъпен за широките маси, за да могат всички да я четат и да се наслаждават от нея.

От 4-я урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39858]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Зоар, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Всемирен конгрес “We!”, Ню-Джърси, урок №1

На човешкото стъпало в този свят ние можем да изучаваме, опознаваме и до някаква степен да контролираме неживата, растителната и животинската природа. Не по най-добрият начин, но все пак сме способни да я разбираме и в някои неща да я променяме.

Но човечеството, човешкото общество ние не можем да управляваме, и в сегашно време това се проявява все по-ясно. Неконтролируемостта се крие във всичко, каквото и да прави човекът.

Не е по силите ни да отгледаме новото поколение, своите собствени деца. По-рано не се замисляхме за това, но днес се сблъскваме с проблема: младите са абсолютно отделени от нас, и ние нищо не можем да направим.

Ако ни се отдадеше да направим от нея нещо полезно, добро (но истината е, че и ние не знаем какво значи това), тогава поне нашите деца биха заживели по-добре. Всички поколения се надяваха, че техният труден живот ще бъде откупен с успех поне за децата им. Но ето че в днешни дни настъпи преходния период: ние образно казано преминахме върхът на очакванията си и започнахме спускането, вече не разчитайки, че животът на следващото поколение ще бъде по-добър от нашия. И затова хората повече не желаят да правят семейство и да раждат деца.

Всъщност проблемът ни е следният: ако ние желаем да изградим нормален начин на живот за седем милиарда души на обикновено материално ниво, то за това ние трябва да се намираме на духовното стъпало.

Намирайки се на човешкото стъпало (4), аз мога да управлявам по-ниските нива: неживо (1), растително (2) и животинско (3). Но, за да държа под контрол и собственото си ниво  е необходимо да се издигна още по-високо – на нивото на духовното стъпало (5). Тогава от него аз ще бъда способен да управлявам собственото си човешко ниво.

Ето че излиза, че нещата са много прости: за да уредя възпитанието, семейството, взаимоотношенията между хората, бизнеса, екологията, икономиката, за да се справя с новите болести и вируси, аз съм длъжен да знам откъде произтича всичко това, от какво зависи, къде се намират силите, управляващи човешкото ниво. А те не се намират тук. Означава, че ми е необходимо да се издигна на по-високото стъпало.

Ето защо Баал а-Сулам се е радвал на възможността да разкрие науката кабала – на целият свят, а не на себе си и една шепа интересуващи се. И въпеки че днес тази “шепа“ е израснала до няколко милиона души, гледащи ежедневно нашите уроци и материали, все пак става въпрос за всички хора в света.

Скоро ние ще достигнем до такова състояние, което и да се описва не трябва. Без минимални сведения за това как се упавлява този свят от петото стъпало (духовното), човек не би успял да преуспее в нито една сфера в обществото. И сега  програмите, които ние инициираме в полза на семейството, страните и света буксуват и се сриват.

Така че, кабала не е необходима само за това – ние с вас да влезем в духовната реалност. Всички големи кризи се складират в една всеобща мултиситемна криза, която подтиква целия свят към подем на новото стъпало.

Ние се различаваме от целия свят по това, че на четвъртото стъпало сме получили “точката в сърцето“ – желанието да възлезем на петото стъпало. Нас ни дърпа напред добрия порив, а останалият свят е подтикван към това от големи страдания, подтиквайки го отзад. Нас ни мамят с “бонбонка“, поради нашия стремеж към нещо хубаво, а останалите се движат от безизходност, “под ударите на пръчката.“ те са точно като зверчета, незнаещи накъде да помръднат, как да се справят с бедствията, възникващи повсеместно. И това е само началото.

От 1-я урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39591]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Ако започваме своя път в пълна тъмнина, не виждайки истинското вътрешно състояние на групата, а само лицата външно, не можейки да оценим учителя, нямайки представа за какво говорят кабалистичните книги, или още по-лошо, мислейки, като че ли разбираме, за какво е писано там – какво ще ни помогне да не сбъркаме по този път?

Отговор: Надявай се на помощ свише. Но трябва наистина да си в постоянен страх, че можеш да пропуснеш великия шанс, който ти е предоставен, и да се отклониш от този път.

Баал а-Сулам пише в едно от писмата до свой ученик: преди една година ти беше в по–напреднало положение, отколкото сега. Но не губи надежда за милост от страна на Твореца и продължавай, възможно е и да върнеш предишната възможност.

Невозможно е да оценим, според нашите егоистични критерии, стъпките,чрез които напредваме – те не се поддават на земния ни разум. Струва ни се, като че ли стават някакви случайности, съществува някаква протекция или, напротив – нещастен случай, когато един обърква другия. Но всичко е пресметнато свише – освен собствената ти “чувствителност на изтънчената душа”.

Тоест всичко зависи от това, доколко по-фино и по-точно през цялото време ще настройваш себе си на това, което си представяш като духовно. Макар засега да не знаеш какво е това, но провери, действително ли духовното е такова?

Да се надяваш на помощ свише, не значи, да чакаш и да си оставаш пасивен. Помощта се дава на този, който сам я призовава! Не смятай себе си за най-умен, всезнаещ, чувстващ, разбиращ и умеещ сам да взима решения, но също така, не говори, че всичко зависи от Твореца, и ние нямаме какво повече да правим, от нас нищо не зависи.

Не отивай нито в едната, нито в другата крайност! А през цялото време се чувствай като закачен във въздуха. От този свят не можеш да вземеш никакви показатели за своето духовно напредване, но и отгоре не можеш да ги получиш, нямайки връзка с тях. И какво ще правиш?

И тук, попадайки в абсолютно безнадежно състояние, ти започваш да търсиш и да си изясняваш, какво представляват книгите, учителя, групата. Тъй като това не са материалните им образи: не е подвързаната книга, не е човекът, който няколко часа на ден ми преподава урок, не са приятелите, с които идвам да поседя около масата.

От своето безпокойства и страх, аз започвам да търся тези вътрешни понятия.

От урока на тема “Подготовка за конгреса в Ню-Джърси”, 28.03.2011

[39382]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

„Зоар” говори само за разкриването на връзката между нас. Пророците са велики кабалисти, които са проникнали през своето его, за да видят връзката между всички души и сега ни разказват за разкриването на тази връзка в келим/желанията, и за напълването й със светлините.

Те казват, че само това могат да разкрият, че всичко се разкрива само във връзката между душите – желанията на отдаването и любовта на хората.

Баал а-Сулам пише, че книгата „Зоар” е изпълнена с неразбираеми образи, че ни обърква. Но не е възможно да ни бъдат предадени в друга форма големите разкрития, които са постигнали авторите на „Зоар”.

Защото именно те са разкрили реалността на всичките 125 духовни стъпала и през цялата история не е имало друга група кабалисти, която би могла да бъде сравнена с тази велика група.

Но, предавайки своите постижения, те не са могли да го направят пряко, а трябвало да понижат тяхното ниво и да ги облекат в подходяща за нас форма. Представете си: раби Шимон говори за онова, което постига, а всички ученици го слушат и обсъждат разкритото от него – раби Аба ги слуша и записва всичко, което казват. Тоест раби Аба чува онова, което раби Шимон говори на всичките си 9 ученика – на цялото това кли/съсъд, състоящо се заедно с него/кетер, от 10 сфирот.

Раби Аби включва всички тях в себе си, защото всички те са учили чрез взаимното проникване един в друг, образувайки пълно кли/съсъд. Затова раби Шимон извършва разкриване вътре в съсъда от десетте съединили се заедно души. Раби Аба, който е един от тях, взема оттам тяхното напълване, за да облече това разкриване в думи, тъй като по природа притежава тази способност.

Как е говорил раби Шимон – не ни е известно. Знаем само, как раби Аба го е написал в книгата „Зоар”. Всичко е предадено чрез него, така както той го е облякъл – и в такъв вид стига до нас, спускайки се през много стъпала в различни одежди. Написано е, че раби Аба е умеел да разкрива чрез тайна, в единството на две противоположности – тоест да защити разкриването така, че то да стигне до човека в скриване. А скриването, на което човек се натъква, ще му помогне да стигне до вътрешното разкриване.

Затова трябва постоянно да се стремим към вътрешната светлина, вътрешната сила, скрита в тези думи, написани преди 2000 години, от нивото на духовното постигане на ГАР (трите горни сфирот) на света Ацилут. Точно това е причината, поради която тази книга се нарича „Зоар” – висше светене.

В степента на нашия стремеж, на желанието ни да се съединим с тези велики души, да се включим в тях, можем да разкрием онова, което са усетили и описали в „Зоар”.

От урока по книгата „Зоар”, 22.03.2011

[38779]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Всички души са обединени помежду си и са разпределени по различните нива: неживо (Н), растително (Р), животинско (Ж), човешко (Ч) и духовно (Д).

На духовното ниво се намират душите, които се поправят. В тези, които са на човешко ниво, има „точка в сърцето”, те се стремят към поправяне. А всички останали – не.

При това, възможно е, на всички останали да не им е необходимо такова напредване. В когото се пробуди точката в сърцето, той може да се издигне на върха – но това ще бъдат особени, изключителни случаи. А като цяло, душите не претърпяват такива резки промени.

И означава, че не трябва да се изисква от човечеството, цялото, то, да приеме структурата на развитите общества.

Заради това ни е трудно да повярваме на Баал а-Сулам, който пише, че всички хора вече са станали едно семейство и, че човечеството е готово за духовен подем. И всъщност това е така.

Мъничка част на мозъка, с размер милиметър на милиметър, управлява цялото тяло. Така и малка част трябва да управлява цялото човечество, свързвайки го с Твореца. От тази част всички ще получават поправяне в пасивна форма, каквато съответства на техния тип душа.

С това не трябва нищо да се прави. Не трябва да се изравняват всички по демократичен образец. Те ще станат равни после, когато всеки се поправи съобразно с егоистичния си потенциал, със своето решимо. Тогава всички ще станат единно „тяло”, но в това тяло ще има 90% „плът”, „кости”, „мускули”, „сухожилия” и т.н.

Колко важни органи има организма? Колко се подчиняват на мозъка? И каква част от мозъка представлява човека като такъв? Малка точка, „микропроцесор”, не повече.

От урока на тема “Принципи на единното възпитание”, 21.03.2011

[38707]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Определяме неживата природа като желание, стремящо се само да съхрани себе си в същото състояние. Но днес, в Япония, неживата природа разтресе земята и изпрати към брега огромни вълни. Как едното се съчетава с другото?

Отговор: Намираме се в развиваща се природа. От поколение в поколение човекът се развива много забележимо – това е лесно да се види. Достатъчно е да сравним нашето поколение с някое от предишните. Но неживата, растителна и животинска природа също се развива, макар и по-бавно.

Да се обърнем към неживото ниво. Някога нашата Земя е била нажежено газово кълбо. Баал а-Сулам разказва за цикли от по 30 милиона години, когато огнената стихия е покривала твърдата обвивка и тя отново е била разрушавана отвътре – под напора на огъня.

Този пламък гори и досега. Много ни се иска всички тези сили да бяха се усмирили, предоставяйки на човека възможност да се развива. Но в действителност, всички нива на природата са свързани помежду си. Нещо повече – именно ние ги привеждаме в действие.  

Преди, те са ни движили напред, но сега ние осъзнато трябва да осигуряваме своето напредване, разбирайки и желаейки го, съгласявайки се с природата и работейки заедно с Твореца – в хармония и равновесие, в глобална и интегрална взаимовръзка с природата. Но вместо това правим каквото ни хрумне и нашите действия оказват обратен ефект върху неживата, растителна и животинска природа.

В резултат, не им позволяваме да се развиват и създаваме напрежение в тях. Ние спряхме  – не се движим по посока на духовното и така спираме напредъка на всички, които са след нас. Получава се нещо като тапа – те искат да се движат напред, а ние им преграждаме пътя.

Ето какво чувстваме днес – сякаш Земното кълбо е готово да се взриви под нас. А по-нататък ни предстои да узнаем какво е взрив на растителното и животинско ниво. Вече започват да се случват мащабни явления – изчезването на цели видове, масовата гибел на риби, птици и много други.

Става дума само за едно – ако човекът спре да се развива, с това влияе върху развитието на всички останали. Отговорът, изпратен ни под формата на сборен натиск оказан от нивата, предшестващи човешкото стъпало, в крайна сметка ще ни принуди да продължим напред. 

Като пример могат да ни послужат египетските наказания – природните бедствия, също подредени в определена последователност.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 18.03.2011

[38454]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Първият принцип на възпитанието е: „Природата е единна, ние сме противоположни на нея”.

Втората част: „Взаимовръзката – като условие за равновесието”:

Всяка част на природата се стреми към равновесие и хармония (на езика на науката – към хомеостаза). Така и ние, явявайки се части от природната система, сме задължени да достигнем равновесието и хармонията.

За разлика от неживата, растителната и животинската природа, която се стреми към равновесието инстинктивно, ние трябва да достигнем до единството и взаимното зачитане на интересите, вследствие на осъзнато развитие. В това е уникалната разлика на човека от всички останали елементи на природата.

Човекът трябва да разкрие дисбаланса – осмислено, осъзнато, чувствено и разсъдливо. Трябва да види всичко положително и отрицателно: доколко той е противоположен и доколко е балансиран. Той трябва да чувства това, да развива в себе си възприемчивост към това – все повече и повече, до такава степен, че именно чувствителността към равновесието с природата да го води по стъпалата на развитието до самия връх.

Както казва Баал а-Сулам, ние сме получили кабалистичната методика, за това да отгледаме в себе си осъзнаването на злото. В това е цялата причина: ние пристъпваме към новото възпитание, за да осъзнаем своето зло. Защото повече от това и не ни е нужно. Усетили злото, ние по природа бягаме от него, отделяме се точно толкова, че да престанем да го усещаме. А значи, повишавайки в себе си чувствителността към злото, аз ще се отделям от него още и още – винаги на такова разстояние, след което то не се чувства.

Злото се разкрива в нашата взаимна ненавист, заради която ние сме противоположни на природата на мирозданието. Това е проблемът, който стои пред нас днес, – да свържем всички беди и нещастия на съвременния свят с отсъствието на връзката помежду ни, или, казано по друг начин, с нашето несъответствие с глобалната природа.

Нашата главна беда е отсъствието на връзката. Проблемът не е в изтощаването на природните ресурси и не е в замърсяването. Всъщност, това не е важно. Природата има сили, за да се очисти и да се върне към поправено състояние, – но и това зависи изключително от нашата добра взаимовръзка.

Трябва да гледаме не на природата, а на това, което се случва между нас. С това ние ще достигнем и подобието с нея.

От урок на тема “Принципи на единното възпитание”, 16.03.2011

[38224]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Днес, в светлината на земетресението, постигнало Япония, ние виждаме как природата заплашва нашето съществуване. Защото ние, фактически, живеем на голям вулкан, бушуващ дълбоко в земните недра, съществуваме на тънък слой земна кора.

От недрата на земята ние добиваме нефт, вода, полезни изкопаеми, използваме в храната растенията и животните, съществуващи на нейната повърхност, дишаме с атмосферния въздух. Ние във всичко зависим от процесите, произтичащи в земната кора.

Освен това, на нас ни въздействат още множество други фактори: магнитни полета, силата на привличане, всевъзможни излъчвания, скоростта на въртене на Земята. Но ние даже не си представяме, че най-малките изменения на тези параметри могат коренно да повлияят на целия ни живот!

Всички природни катаклизми са предизвикани от дисбаланс на силите, който става в резултат на нашите неправилни действия. Защото цялото мироздание – това е единна система, включваща в себе си неживата, растителната, животинската природа и човека. При това, голямата част от мирозданието се отнася към неживата природа: това е цялата Вселена, включваща Земното кълбо. Растенията едва покриват неговата повърхност, още по-малка негова част съставлява животинския свят, и сравнено с всичко това, – съвсем млък дял се отнася към човека.

Но в духовното измерение се отчита не количеството, масата, а качеството на силите. Затова човек, намиращ се на по-високо качествено ниво на развитие, може само с една своя мисъл да измени цялата Вселена. Баал а-Сулам пише, че цялата нежива природа е равнозначна на едно растение, всички растения – на едно животно, всички животни – на един човек.

С други думи, ако човек извърши някакво мъничко изменение в лошата или в добрата посока, – това изменя целия животински свят. Още повече при това се променя и растителният свят, като не говорим вече за това, какво става с неживата природа. Защото всичко това е единна система!

Затова ние трябва да изменим себе си, да постигнем равновесието помежду си, и едва тогава всички тези природни сили, които се намират на по-ниско от човешкото ниво: целият животински и растителен свят, цялата нежива природа, – също ще достигнат до равновесието.

Въпрос: Как да убедим всички, че нашите мисли управляват света?

Отговор: Това не може да се постигне с думи. Ние трябва да приведем света към вътрешното усещане за това, че мисълта – това е най-мощната сила в цялото мироздание. Но това е нужно да докажем и на себе си! Защото, ако аз осъзнавах, че моите мисли влияят на целия свят, нима бих им позволил свободно и безконтролно да „плават по течението”? Аз бих проверявал във всеки миг за какво мисля, накъде се обръщам, на какво влияя. През цялото време бих се контролирал!

Само че, да обясним това не можем нито на себе си, нито на света, не можем да измерваме силата на мислите и още повече степента на тяхното влияние върху конкретните събития. Ние никога няма да можем да докажем на света наличието на тази връзка. Тогава, как ще приведем света към равновесие?

Изходът е един: ние, разбиращите това, изучаващите кабала, трябва да притеглим чрез себе си Висшата светлина, за да може тя „отвътре” да даде на хората осъзнаването за това, че всичко в природата е взаимосвързано и тъкмо нашите желания/сърца и мисли/разум определят състоянието на света.

Точно „обкръжаващата светлина”, неявно действаща на всички, ще извика в хората разбирането за това, че техните мисли/намерения влияят на състоянието на природните системи, където неживата, растителната, животинската природа и човекът, с неговите намерения, – са свързани заедно.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 11.03.2011

[38009]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Наблюдавайки стихийните бедствия, виждаме истинската причина за тях. Разбираме геологичните и екологични фактори, явленията на неживия свят. Но кой управлява неживото ниво? „Законите на природата” – казваме ние. Но не това е отговорът.

Каква е все пак причината за случващото се? Разказват ни за цикличността на природните процеси и това действително сякаш обяснява нещата. Но всъщност избягваме отговора, скривайки се зад успокояващи формулировки.

Но те не успокояват човека, защото с това не се решава проблема и той може да се върне още в следващия миг. Нещо повече – дори ако не се върне, проблемът си остава неразрешен и заплашва да се превърне в друг вид нещастие.

Работата не е в това, че някъде нещо ще се взриви и нахлуе. Целият свят непрекъснато се разтърсва с нарастваща от ден на ден амплитуда. С очите си виждаме темпото и силата на тези трусове, проявяващи се все по остро и внезапно.

Трябва да разберем, че за това има причина – нашето неравновесие с природата. Намираме се в глобална, холистична, цялостна система. В нея всичко е единно и затова нямаме друг изход – трябва да гледаме на себе си като на абсолютно взаимосвързани. В глобалната, интегрална система действа закон, според който всеки оказва влияние на всички.

Изхождайки от това, днес трябва да определим правилата на своето поведение на Земното кълбо. Не можем да променим човешката природа, но нека направим онова, което е по силите ни. Между държавите, народите и различните организации трябва да се установят закони за сътрудничество, взаимодействие и взаимни отстъпки – закони, без които системата няма да може да съществува.

Първата стъпка към съблюдаването на такива закони е формулирал Галилей: „Не прави на другия онова, което е ненавистно на теб самия”. Преди всичко, внимавай да не навредиш на другия. Задоволи се с това, което имаш и не посягай на неговото имущество, свобода или живот.

Не гледай другите, удовлетвори се с наличното – такова е първото условие. Това все още не е обединение, но по този начин ще престанеш да пречиш на другите, да им вредиш. Макар и още да не задействаш системата за добро, поне не я използваш, за да причиняваш зло.

Вярно е, че днес човекът не е способен на такова нещо. И затова трябва да се заемем с възпитанието на цялото човечество. Всеки трябва да почувства, че живее в глобален, интегрален свят и да си обясни какво означава това. А то означава, че просто нямам възможност да се облагодетелствам за сметка на някой друг. Това е нереално, неизпълнимо.

Трябва да задължим всяка страна, всеки народ, да се откаже от силовите методи – включително до премахването на границите, на каквато и да е власт един над друг, на експлоатацията между хората. Това е програмата минимум: не трябва да задължаваме, но е необходимо всеки да разбере, че ако вреди на другия, вредата се връща към него като бумеранг – и в крайна сметка, той вреди на себе си.

Такива норми трябва да бъдат въведени със законодателство, наред с разяснителната работа и възпитанието. Баал а-Сулам пише по този повод в „Трудове за последното поколение”. И за това трябва да се грижи световно правителство, а не ООН, които нямат реална сила и приличат на пазар, където всички се перчат един пред друг.

Тук е нужно именно общо правителство, притежаващо реална сила. Ако някой не си сътрудничи с това правителство, спрямо него се прилагат санкции: „Не искате да спазвате закона за сътрудничество? Тогава ви изключваме от системата. Ще видим как ще се чувствате в глобалния свят като ви спрем крановете”. Защото нито една страна, нито един народ няма да може да съществува в изолация от другите.

От урока на тема „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят”, 14.03.2011

[38042]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Баал а-Сулам, статията “Свобода на волята“: “В обществото действа законът за подчинение на малцинството пред мнозинството. Само че, на какво основание мнозинството е присвоило правото да потъпква свободата на личността и да я лишава от най-скъпото в живота – свободата? На пръв поглед, тук няма нищо, освен принуждение със сила?”

Ние виждаме това навсякъде. От древни времена и до ден днешен, всяко социално устройство около човека представлява, по същество, система за подтисничество. Аз, може и да не искам да се подчинявам, но не мога. Обществото определя законите и ми обяснява, как трябва да се държа. Казват ми:”Ако излезеш извън рамките на позволеното, ще бъдеш осъден и наказан. При което наказанието ще бъде такова, че да почувстваш, колко е лошо да нарушаваш нашите закони”. По такъв начин, обществото просто прави с мен каквото поиска.

Правилно ли е това, от гледна точка на природата, в ракурса на духовното развитие? Защото околните ме ограничават и правят от мен, каквото поискат!

Да не говорим, че съм се родил не по собствено желание и не съм избирал родителите си, средата и възпитанието. Аз съм получавал всичко от обкръжението – да кажем, до 20-годишна възраст. Изпращали са ме на училище и в различни кръжоци, вразумявали са ме по различни начини, възпитавали са ме, привиквали са ме към едни или други навици, показвали са ми определени филми, оставяли са ме под въздействието на средствата за масова информация.

И след това няма къде да се дяна. Накратко, всичко наоколо е здраво хванато, и аз не правя нищо самостоятелно. Винаги се ръководя от чужди вкусове и ценности. Следователно, аз изобщо не съм свободен.

И при това, ми поставят точни граници: “Ако не искаш този вестник – купи друг. Ако не искаш футбол – превключи на екшън. Дотук може, но не по-нататък. Ако не си като нас – ще пострадаш от санкции”. И така е във всички общества в продължение на цялата история на човечеството. Правилно ли е това? И може ли то да се нарече свобода на личността?

Такива въпроси обикновено се прикриват с доводи за благополучие на обществото и грижа за общото благо. “Как можеш да тръгнеш против всички? Те са много, а ти си сам. Така че – кой е по-важен? Разбира се, масата от такива хора като теб. Техните интереси са на първо място”.

Но за човека всичко това не са доказателства.

А сега се издигаме нагоре: ако Творецът е добър и твори добро, ако Той е съвършен – задължава ли ме това да се подчинявам на обществото? Та какво представлява то – особено ако мислим в днешните глобални мащаби? Що за възпитание? Що за култура? Що за ценности? Нима съм длъжен да се намирам сред тези хора, да се подхранвам от тях и да им се подчинявам? Нима така действа общият закон? Напълно непонятно.

Защо Баал а-Сулам пише за закона за следване на мнозинството? Защо аз съм задължен да правя всичко за благото на другите? Кой представлява това мнозинство? Кой говори от негово име? Ако има хиляди хора крещят по улиците – това мнозинство ли е или управляеми маси?

Но главното даже не е в това. Нима висшето управление, добрият и творящ добро Творец посредством масите желае да ме доведе до съвършенство, да ме издигне в духовния свят? По какъв начин, включвайки се в мнозинството, аз излизам в духовното?

Отговорът виж в поста: “Да се следва личността“.

От урока по статията “Свобода на волята”, 11.03.2011

[37818]

Filed under: Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Какво трябва да се случи с човек, за  да моли да усеща потребност към духовното?

Отговор: Човекът не е способен самостоятелно да започне да мисли за действията на отдаване, тоест за необходимостта от духовното. Той трябва да се включи в група и да получи от нея духовната потребност.

И в това е цялата трудност! Хората бягат, не успели да достигнат резултата. Ние видяхме, че някога големи групи, все повече оредяват. На човек му е по-спокойно да стои вкъщи и да се скрие пред екрана на компютъра.

Аз не говоря за тези, които просто нямат такава възможност и група наблизо. Но, често се случва, че човек има възможност да се включи във физическа група и да работи в нея, за да види доколко е неспособен да се съедини с някого. Ние трябва да съберем заедно всичките тези наши „нежелания за съединяване” – и от това наше общо: „Не искаме!” да извикаме към Твореца: „Нека ни поправи!”

Но хората побягват още преди да обединим това наше нежелание, пренебрежение, отблъскване, което всеки трябва да добави от себе си в общото, разбито, огромно желание/съсъд/кли, изискващо поправяне и да поискаме да ни поправи. Всеки държи при себе си своята разбита част, далеч от другите, защото му е неприятно да се съединява в такъв разбит съсъд. И се получава така, че хората се разотиват.

Но съгласно програмата на творението е необходимо да ги съединят. И затова, се налага да им изпращат зли сили, страдания, които ще ги бутат обратно. Налага се силата на страданията да стане по-голяма, отколкото силата на отблъскването, която е била между другарите. Това е проста механика – едното, срещу другото: силата на разделението и силата на единството.

Силата на обединението се създава за сметка на страданията, които винаги обединяват хората, като войните и общите нещастия. Така и им изпращат големи страдания, за да поискат да се сближат и обединят – тогава те ще направят крачка напред.

А след това ще им дадат още малко време за разсъждение, за да разберат своите намерения, желания, изискващи поправяне – с надеждата, че изведнъж този път ще се получи. И така отново и отново, а ако не – страданията ще нарастват все повече.

Няма избор, така работят силате на природата. Баал а-Сулам пише, че когато се е формирало нашето Земно кълбо, то е преминало период от 30 млн. години на нагряване и разширяване, а след това на охлаждане и свиване. И така е продължило дотогава, докато на него не се е образувала земнатата кора и е възникнал живота.

Същото е и с човешката душа – нея я загряват и охлаждат, докато накрая не оживее…

Затова, ако ние откриваме своето безсилие – трябва да се радваме, че сме разкрили това! Сега е необходима само атака – не трябва да се бяга от бойното поле. Аз съветвам всички групи да съберат всички останали отломки и хубаво да се замислят за своето бъдеще.

Защото именно на мястото на отчаянието – на нас ни се дава хубавата възможност да се съединим, да обединим нашите недостатъци – в един голям, общ, огромен недостатък, разбито желание – и да започнем да викаме. Това и ще бъде „обществената молитва”, на която винаги идва отговор.

От урок по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37166]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Защо енергичните жени копират мъжкия силов подход? Откъде произлиза това?

Отговор: Без да имат друг изход, жените са принудени да решават жизнените проблеми, за да обезпечат себе си с това, което мъжете не им осигуряват. Затова те са принудени да се обучават и усилено да работят, докато се грижат за дома и отглеждането на децата без мъжа. В резултат днес те се издигат все повече и повече в службата, заемат нови и нови позиции.

Всичко това се случва, защото мъжете бягат от отговорност, от частта, която трябва да поемат върху себе си. Жените приемат съвременните отговорности, а мъжете не.

И въобще съвременното обкръжение ни приучава към свобода: „Живей както си искаш, никой нищо не може да ти каже.” Хората не чувстват отговорност към обществото, тяхната държава, техните хора или техния свят. Прави всичко, което ти дойде на ум, стига да не убиеш някого, да не откраднеш и т.н.

Това е противоположно на обяснението на Баал а-Сулам: В зависимост от духовния корен, всеки един е задължен на обществото. Разчетът не е само какво човек взима, но и колко не дава. Всеки човек трябва да работи и да внася своя дял в обществото. Всеки човек трябва да поеме върху себе си бремето на семейството, отглеждането на децата и т.н.

Но в нашето общество не се счита за престъпление, ако човек не допринася със своята част. Престъпление е, ако той вземе повече отколкото е прието. В тази ситуация ние ще продължаваме да страдаме докато човечеството не намери себе си, така да се каже, „пред прага на смъртта”. И може би това ще помогне.

От беседата за жените, 07.03.2010

[37343]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената - No Comments→

Баал а-Сулам, «Предисловие към ТЕС»: “И само героите сред тях, чиято граница на търпение устояла, победили стражата, и, отваряйки портите, били удостоени веднага да съзрат лика на Царя…”

Въпрос: Какво означава “големина на търпение”?

Отговор: Човек идва в кабала, горящ от нетърпение да постигне всичко и веднага, а когато не успее, започва да се сърди  на себе си, на Твореца и на целия свят. Така се проявява неговото здраво и силно егоистично желание, което разбира, че то няма никакъв шанс  да напълни себе си поради своята пълна противоположност на източника на напълване.

Големината на търпение се формира в човека, когато той започне да разбира в какво се състои духовният път, осъзнае необходимостта на всеки негов етап, и, като че ли с пинсета, едно по едно, събира всички свои натрупани впечатления, разбирайки, че без тях няма да може да сглоби “легото” на своята душа.

Тъй като душата на човека включва хиляди различни детайли, всеки от които е необходимо да се обработи, затова е невозможно да се прескочи някой етап.

Баал а-Сулам пише, че именно този, който върви дълго към поправянето, печели повече, защото извършва по дълбоки изяснения. Тъй като нашата обща душа не е просто двуизмерен пъзел, а сложна структура, която се разпростира в дълбочина по всички посоки, защото всяка душа трябва да включва в себе си всички души.

Това е многоизмерно духовно пространство, в което човек със своето тяло е свързан абсолютно с всяка душа, като че ли, освен нея, няма никой друг. И затова човек трябва да направи много големи изяснения.

Така че, големината на търпение не означава големината на твоята сдържаност или, напротив – нетърпение. Творецът е ненарушим закон на природата, и нищо няма да ти помогне. Защото ти можеш колкото искаш да викаш на някаква машина, която не успяваш да задвижиш, но нищо няма да се промени.

Големината на търпение е когато човек с помощта на обкръжението се старае да придобие правилен подход за своя духовен напредък.

С други думи, докато всички заедно не се обединим, нашето кли/желание няма да е съвършено, и ние не ще можем да влезем в чертозите на Твореца. Ние трябва да достигнем минималната големина на желание – така наречената “сеа”. И за това е необходимо търпение.

Ти трябва винаги да се обръщаш към групата и да я молиш за поддръжка, да се учиш на търпение от другите. Но това само се нарича търпение, а всъщност, това е взаимно включване в останалите.

Търпение – това е, когато знам, че няма да придобия духовното по-рано от другите. Аз трябва да работя заедно с тях, да ги издигам, и тогава, последен, аз ще вляза в духовния свят.

Именно това, че знам, че съм последен се и нарича големина на търпението. Това е много важно свойство, което произтича от факта, че няма нищо освен единното кли/желание и светлината, а аз само ги пробуждам към обединение.

Тоест, когато всички се стремят да се изкачат на планината, в двореца на Царя, – аз не тичам преди всички, а ги подтиквам отзад. Аз съм последен. И ако съм готов на това, аз имам големина на търпение. Ако помагам на всички, то след като те се поправят, аз също ще бъда поправен.

Никой не може да постигне поправяне по-рано от своето обкръжение. Казва се, че човек не може да се издигне по-високо от своя кръг, тъй като това е цялостна система, в която всички нейни част взаимодействат помежду си. Така че как може една част от нея да бъде поправена, а друга – не?

Затова колкото повече човек се стреми да издигне своето обкръжение, толкова повече издига себе си. Само такъв подход води към успех.

А също големината на търпение на човека измерва неговата способност да обърне страданието от необходимостта да се сдържа, – в отдаване и наслаждение. И тогава тази мярка на търпения, която е “устояла” по време на работата, се превръща в голямо кли/желание.

Тъй като всяко нетърпение – това е истинска проява на егото, което “гори”, желаейки да се напълни, и ненавижда всичко, което му пречи да достигне напълването. А големината на търпение на човека като че ли обуздава егото, поправя го и се явява критерий за духовния напредък на човека.

Като резултат, големината на търпение – това са тези непоправени келим/желания, които разделят мен от Твореца. Защото именно в тях усещам нетърпение.

От урока по статията “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 25.02.2011

[37071]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Книгата „Зоар”. Глава „Итро”, п.180: …По шест свойства следва да разгледаме образите на хората, за да знаем напълно мъдростта. А именно по косата, очите, носа, устните, лицето и ръцете, т.е. по линиите на ръцете.

Науката кабала обяснява всички духовни свойства, уповавайки се на земни термини. Това е така, защото няма думи или букви в духовния свят, а само усещане, постижение и разбиране. Затова ние нямаме никакъв друг начин да изразим и придадем от един човек на друг духовната информация и впечатление. По тази причина използваме думи от нашия свят – нашият свят, тази земна реалност, е отпечатък на висшата реалност и всичко, съществуващо в нашия свят, им своя корен в духовния свят.

Затова, когато „Зоар” говори за чертите на човешкото лице, за неговите вътрешни органи или части на тялото, всичко това описва съответстващите сили, действащи в духовното пространство, т.е. между душите, вътре в тяхната връзка. Така, използвайки „езика на клоните”, ние придаваме един на друг информация за духовния свят.

Това може да бъде съпоставено с електрическите сили, чрез които изграждаме образа на компютърния екран. Вътре в компютъра има електрически сили, но за себе си ние ги обрисуваме в понятни за нас изображения.

Ние можем да говорим за вътрешни електрически сили, използвайки техните външни проявления: графически термини, цветове и геометрични фигури. Ние можем да назовем тези електрически сили по тяхното графическо изображение, въпреки че те не изобразяват цветове, линии или образи, но във външното си проявление те изграждат за нас тези форми и ние използваме имената на тези форми, за да наименуваме тези сили.

Затова трябва да разберем, че авторите на „Зоар” не са се занимавали с физически мистицизъм, физиология и прочее, а са желали подробно да опишат вътрешната структура на душата. Човек, който се намира в духовния свят, си представя всичко, написано в „Зоар”, в духовен смисъл, знаейки че се говори за духовното. Той вижда това, защото духовното впечатление е много по-мощно отколкото земното. Затова преди всичко той съзерцава духовната картина.

От друга страна, човек, пребиваващ само в материалния свят и възприемащ единствено земната реалност на своя екран, вижда земни образи зад думите на „Зоар”.

Така че нека се опитаме, когато четем „Зоар”, да преминем от единия екран на другия, от външния екран, на който са изобразени земни образи, към вътрешната структура на душата. Нека се опитаме да си представим свойствата на душата. И въпреки че не разбираме за какво говори „Зоар”, нашите усилия пробуждат светлината, която ни поправя.

Баал а-Сулам пише в „Предисловие към Талмуд Есер Сфирот”:

Затова трябва да питаме, защо тогава кабалистите са задължили всеки човек да учи мъдростта кабала? Действително в нея се крие огромно нещо, достойно за гласност: има чудесен, неоценим лек за тези, които се занимават с мъдростта кабала. Въпреки че те не разбират какво изучават, чрез стремежа и голямото желание да разберат какво изучават, те пробуждат върху себе си светлината, която обкръжава техните души.

Нашето желание трябва да бъде насочено не към разбиране, а към усещане на тази вътрешна духовна картина. Имено чрез това желание ние привличаме светлината, която ни поправя. Тогава навлизаме в усещанията на този вътрешен свят.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 04.03.2011

[37010]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Нашата духовна работа се нарича „работа на Твореца”. Защо това е така, ако ние трябва да я извършим? Тази работа е трудна, объркваща и изисква огромни усилия. Ние отделяме толкова много време и усилия за нея, всъщност целия си живот… И все пак се нарича „работа на Твореца”, защото извършвайки нашата работа, ние вземаме пример от Него, от Природата.

Всичко се движи напред и се връща към своя корен, включително и неживото, растителното и животинското ниво. Но тези степени се развиват чрез унаследената в тях програма. Невъзможно е да променим тази програма, а и не е необходимо. Освен това, няма никой, който да е в състояние да я промени, защото тези степени нямат свобода на избор. Те са лишени от разбиране и възприемане на това, което се случва с тях, и на това, кой ги управлява.

Но след тези степени се развива човекът. Това не е просто същество на два крака, а създание, което може да поеме в своите ръце закона на развитието и да го осъществи самостоятелно. Това е „човешкото” стъпало (Адам). За да осъществи своята цел, то трябва да вземе за пример Твореца, без да чака Творецът да го развие както неживото, растителното и животинското ниво. Човек е този, който иска сам да се развива, в ускорен темп.

Затова той съблюдава работата на Твореца: Какво е направил Той на творението? На къде Той го води? Какво иска Той да направи от нас? Ние искаме да се развием сами, по-бързо.

Баал а-Сулам илюстрира това със следния пример: Човек не чака от яйцата под кокошката да се появи пиленце, а създава промишлени производства от яйца в необходимото количество и качество, за да задоволи своите нужди. Той не пита кокошката какво е способна или неспособна тя да направи, а изгражда инкубатор, който му дава пилета в зависимост от темпа на развитие, който е взел в своите ръце.

Същото важи и за духовния път. Ако човек не иска да седи и да чака „пресата за развитие” да го тласка към целта, тогава той определя целта и средствата за нейното постигане, за да вземе в свои ръце тези средства. Той също изгражда „инкубатор” или „оранжерия”, в която може да помести себе си, за да бъде под влиянието на законите, които ускоряват неговото развитие.

Търсейки подобие с Твореца, човек се учи как Творецът работи върху него и прави обкръжение за себе си, „оранжерия”, за да ускорим процеса на своето развитие, така че същите сили на развитие ще действат в неговите ръце. Това вече е „пътят на Тора”, пътят на светлината, която е развиващата сила. И съответно, тогава човек се нуждае от светлината, която е по-мощна отколкото тази, която той получава по време на естествения начин на развитие.

По духовния път ние се наричаме „работници на Твореца”, защото ние Го взимаме като пример и реализираме този пример върху самите себе си. Изграждаме специално обкръжение, „оранжерия”, която ни позволява да поемем по-голяма сила на развитие и да понесем нейното влияние, за да се развием.

От урока по статия на Рабаш, 27.02.2011

[36474]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

По духовния път ни чакат немалко проблеми, защото духовното развитие протича въпреки нашето желание и стремеж към състоянието, противоположно на нас. Затова, трябва по някакъв начин да „преработим” себе си.

И това е напълно осъществимо – посредством мъдростта, която придобиваме по време на обучението и криещата се в него възможност да привличаме светлината. Така че ние имаме нужните средства и инструменти. Именно по този начин напредваме.

Във вестника „Народ”, Баал а-Сулам пише:

„Всички животни изцяло разчитат на природата –  не са способни да я развият в някаква посока или да си помогнат без нея”.

Те напредват инстинктивно – в зависимост от това, как се променят отвътре, съгласно вътрешните и външни команди на Природата. Всички нива – неживо, растително и животинско – са се движили напред в течение на историята.

Например, за 15 милиарда години дори неживата природа е претърпяла изменения. Това се отнася още повече за растителния и животинския свят, който се е развивал и видоизменял. Човекът на свой ред е започнал да се развива почти последен, в продължение на 100-200 хиляди години преди нашето време. Така природата води света напред.

В своето развитие, човешкото общество отново ще премине същите стъпала: неживо, растително, животинско и човешко – но вече на човешкото ниво. И отново човекът напредва инстинктивно – подтикван от природата, той принудително преминава от състояние в състояние. В историята виждаме как внезапно се „възпламеняват” народи, извършвайки революции и разпространявайки преобразования.

Именно по този начин се развиваме, докато накрая, в човека не израсне Човекът. Това ниво се проявява в човечеството пред очите ни и то се различава от предишните по способността си да вземе закона за развитие в свои ръце, да се уподоби на Твореца, да се издигне над природата и да я ускори.

Природата ни развива с определена скорост до края на шестхилядния период, прилагайки „валяка на развитието” по пътя на страданията. А Човекът взема тези сили в свои ръце и се развива по-бързо, според собственото си желание.

Той не вижда зло в закона за развитието, а в желаното благо и така реализира себе си като Човек, подобен на Твореца. Той взема пример от Твореца, учи се от онова, което Творецът извършва в творението и желае да постъпва по същия начин.

В един момент хората са изучили процеса за излюпване на пиленца, научили са се да правят инкубатори и постигнали развитие, съответстващо на техните нужди. В резултат на това, всеки ден имаме необходимото количество яйца и не зависим от закона за развитие на кокошките.

Точно така трябва да постъпим и със себе си. Затова, Баал а-Сулам продължава:

„Друго нещо е човекът, надарен със силата на мисълта. Благодарение на чудесното свойство на тази сила, той се освобождава от оковите на природата и я развива. Неговата функция е да проследи действията на природата и да извършва своята работа по същия начин – като нея”.

А както знаем, „природа” (הטבע) според гематрията – това е „Творецът” (אלו-הים).

„Човекът не се надява да получи от нейните ръце излюпилите се пиленца, чакайки кокошката да измъти яйцата, а си прави инкубатор, който загрява яйцата и излюпва за него пиленцата – подобно на истинска кокошка”.

Освен това, в статията „Мир в света”, Баал а-Сулам пише:

„В процеса на развитие действат две власти:

• Едната е „властта на небесата”, гарантираща връщане от всичко лошо и вредно към доброто и полезното, но „в своето време” – по тежък и продължителен начин, когато „обектът на развитие” изпитва болка и ужасни страдания, намирайки се под „валяка на развитието”, който го мачка с невероятна жестокост.
• Другата власт е „земната”, представляваща хората, които са взели в своите ръце властта на земното развитие. Тъй като е по техните сили напълно да се освободят от оковите на времето, те значително ускоряват настъпването на финала, т.е. окончателното съзряване и поправяне, което се явява край на развитието”.

От урока по статия на Рабаш, 27.02.2011

[36469]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→