Въпрос: Какво властва днес над народа на Израел? В какво състояние се намира той?

Отговор: Над народа на Израел днес властва скритието. В неговата среда няма лъжливи философски концепции, няма истина във вид на науката кабала, няма нищо, а има само телесни пориви на разума и чувствата – да се напълни с нещо, без всяка духовна съставна или поне с нейния човешки аналог.

Аз не казвам, че в останалия свят работите стоят по-иначе, но там критериите са други. Народът на Израел оценяваме и сравняваме с онези времена, когато той се е намирал на духовна висота – излиза, че днес той се е озовал на най-ниското материално стъпало. Духовното го няма, и няма устрем към него. Всички са объркани, но уверени в собствената си компетентност.

На хората този материален свят им е ясен, като в бял ден, и нищо друго не им трябва – само финансово процъфтяване, само успехи в обичайния живот. Никаква връзка, никакъв контакт с духовната роля на народа, с неговия дълг към света. Всичко това е непознато, невиждано. По този начин, народът се намира в безсъзнание, подобно на болен, който лежи на легло в безсъзнание, докато лекарският консулт решава какво да прави с него.

При това, аз говоря за народа на Израел, живеещ на земята Израел. Тъй като асимилацията във външния свят е достигнала до границата, зад която се губи връзката дори с външните атрибути на народа. Всъщност тези хора не могат да се нарекат и евреи. Възможно е някой все още да идва в синагогата, за да произнесе възпоменателна молитва в Съдния ден или да даде пари за благотворителност, но младежта скъса и тази връзка. И затова извън държавата Израел няма вече такова понятие като ”народ на Израел”.

Напротив, между Израелтяните и диаспората цари разединение. Достатъчно е да погледнете на американските евреи, които са разсеяни физически и морално: те не се грижат за Израел, а само за себе си, и дори искат да покажат, че не им е до Израел, че в Америка те са като всички останали, предани на страната, в която живеят. Някога те се гордееха със своята принадлежност към още нещо, към своите корени, а днес – НЕ.

Те се стремят да демонстрират не само разрива с народа си, но и нещо повече, своето пренебрежение към него. Някои биха предпочели изобщо да не съществува Израел. Не случайно като помощници на Обама има толкова евреи. Дори гласуването в еврейския сектор говори много. В такива обстоятелства понятието ”народ на Израел” става твърде теоретично, а на практика не съществува съвсем.

От тук следва, че званието ”народ на Израел” се полага на онези, които са излезли от разбиването и от общата световна разруха, които започват да се измъкват от най-различни ъгълчета на света и да се съединяват в групи, устремени направо към Твореца (яшар Ел  – ישר-אל). Това всъщност е народът на Израел (ישראל) –  с други думи, нашата организация с всичките ѝ участници, събрани от общочовешкия съвременен Вавилон.

Такава е сегашната ситуация и тя не трябва да се пренебрегва: днес сме длъжни да се погрижим поне за евреите, живеещи на земята Израел, тъй като те са обединени от обща материална съдба. Не случайно те са се озовали на едно място, това също е направено от Висшето управление. Което означава, че ние трябва да се отнесем към тях като към хора, които в себе си носят решимот (духовни гени), останали след разбиването, от предходните състояния. По време на Храма те са се намирали на духовна висота и вече са реализирали своя потенциал. Затова ние трябва да ги пробуждаме, както пише Баал а-Сулам в статиите си ”Даряването на Тора” и ”Поръчителство”.

И така има ”народ Израел” в духовен смисъл, съгласно намерението ”направо към Твореца” – онези, които се присъединяват към нашата световна група; и има ”народ Израел” в общоприетия смисъл – евреи по рождение, в които също така са заложени решимот от минали духовни състояния и шанс да се пробудят към поправяне, много по-високи от представителите на другите народи.

От урок по статията ”Кабала и Философията”, 24,12.2012

[96304]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Мнение: Историците сравнили сегашната ситуация в света със събитията отпреди сто години и дошли до извода, че началото на нова световна война е неизбежно. Днес никой не иска война, но и тогава никоя страна не е искала война, въпреки това, тя се е случила – това е парадокс на историята. Амбициите се оказали по-големи от политическата целесъобразност.

За начало на войната е послужила идеята за наказание на съседна страна. Всички страни били уверени в това, че съвсем малко ще повоюват – ето към какво могат да доведат локалните интереси.

САЩ встъпили във войната най-късно от всички и изгубили само сто човека, а Европа – 10 милиона.

Войната е довела до разрушаването на четири монархии, сменили са се един технологичен строй с друг.

Задачата на САЩ е да разруши евросъюза. С това вървим към Трета световна война. Русия се намира в ситуация, подобна на Германия след пораженията в Първата световна война: в Русия е анексирана една трета от територията. Тя е морално унижена, налагат ѝ забрани. На Русия трябва да ѝ върнат територии, зони на влияние, пари. За да се предотврати началото на Трета световна война, другите страни трябва да ѝ отдадат всичко това доброволно.

Реплика: Баал а-Сулам пише за Трета и Четвърта световни войни – ако ние (кабалисти и евреи) не успеем да предизвикаме в света положителни промени: сближаване между хората и народите.

[139829]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→