Въпрос: Творецът заповядал на синовете на Аарон да не оплакват загиналите си братя, а на народа на Израeл –  да ги оплакват. Какво означава тази разлика?

Отговор: В духовната работа има категории баща, майка, брат, мъж, жена, деца и само след това идва общата маса – народ.

Народ – това са онези състояния на нашата душа, които относително всички семейни обстоятелства се намират на неживо ниво и затова при тях отсъства каквото и да е разбиране за случващото се.

А в желанията, намиращи се на следващото ниво – на нивото на близките, скъпите един на друг хора – вече съществува някаква определена зависимост. И затова те не трябва да седят в траур и да не правят нищо. Тъкмо обратното.

Има такива желания, които трябва да съблюдават това, защото тъкмо така те за седемте дни на траур се спускатна онази дълбочина, която им се е разкрила, да допуснем, в егоистичното желание ”Надав и Авиу”, и постигайки го, започват да поправят тези свойства.

Въпрос: Тоест народът на Израел трябва да се спусне на тази дълбочина, да я почисти и да започне да се повдига?

Отговор: Народът се намира в такова състояние, че не може да разбере нищо и нищо не може да направи. Затова в нашите желания, наречени ”народ”, които се намират на такова мъничко егоистично ниво, че нищо не могат осъзнаят. Те автоматично се поправят до тогава, докато не започнат да разбират, кои сме ние, за какво и за къде.

Така както във всякакви случаи от живота ние извършваме милиони всевъзможни случайни, ненужни, действия и постепенно с тяхна помощ достигаме до някакви по-осмислени състояния, започвайки да разбираме, по какъв начин трябва се движим напред. Тоест ние вече не просто изпълняваме някакви действия без намерение, а нашите намерения започват да определят действията.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137126]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Filed under: Клипове - No Comments→

След хилядолетно развитие, човек достигна до осъзнаването на злото в своята природа. Ние най-накрая си даваме отчет за случващото се и виждаме, че целият ни живот е изпълнен със страдания, цялата ни история – това е история на голяма болка.

Мислехме се за умни, прогресивни, просветени, високо развити – в крайна сметка, си оставаме редом със счупеното корито, без всякакви надежди и без всякакво бъдеще. Стигнахме до там, да съжаляваме за раждането на идните поколения.

И ето в такова тежко, критическо състояние, аз съм готов да се замисля за методиката и образа на новия живот. Живот, който ще произтича не от моите вътрешни егоистични пориви, от поколение на поколение, свеждащи се до използването на ближния за свое благо, а от съвсем друга позиция – да използвам себе си за благото на ближния.

Такъв избор стои пред нас, единствената парадигма, продиктуваната от самата природа, дилема с две начала: егоистично или алтруистично. Друг вариант няма.

Хиляди години човек се е развивал, желаейки да използва обкръжението: неживата, растителната, животинската природа и хората. Всичко – за себе си, и само за себе си. Сега остава само едно – този модел да се промени на противоположен. С други думи, да постигнем равновесие с обкръжението.

Тъй като аз страдам от това, че всички са като мен, всички искат да експлоатират другите. В крайна сметка ние опустошаваме себе си, опустошаваме се един други, живеем с опънати нерви, безпомощни и беззащитни. С една дума, в задънена улица.

Друг изход просто няма, ние трябва да си направим самоанализ, да разберем какво трябва да се промени в нашето отношение към живота. И тогава ни става ясно: единствена възможност – вместо всеки да дърпа чергата към себе си, нека да се договорим, да си партнираме, за равновесие между нас.

Земното кълбо може да ни подсигури с всичко необходимо. Но ние в своя егоизъм, подобно на глупави деца, се крадем едни други – в резултат на което никой не е удовлетворен и никой не получава истинско удоволствие от живота. Така че единственият изход е да балансираме и уравновесим отношенията между всички нас.

С това и започваме: как да се променим?

Днес аз искам да смета всичко под себе си, дори и да не ми трябва – само и само да не попадне в другите. Тъй като аз се наслаждавам не само от самонапълването, но и от опустошаването на околните. Не стига, че имам повече от другите – аз желая те да нямат нищо. Самият факт на техните имоти ме засяга, доколкото аз винаги съпоставям и измервам своето състояние в сравнение с ближните и виждам щастие в това, да имам колкото се може повече, а те – да имат по-малко.

Следователно, трябва да разберем, че има благо и че има и зло в природата ни – и как може да я компенсираме, да я поправим.

Въпрос: Дори да искам да постигна равновесие, какви са признаците, чрез които да оценя своите действия? Как да разбера, кои от тях могат да ми помогнат, а кои да ми навредят?

Отговор: Ще помогне това, което е добро за ближния. А ближният нека мисли за онова, кое е добро за мен. Ние еднакво се стараем да правим добро един на друг – противоположно на това, което се случва днес.

Въпрос: Всеки ближен си има свои желания. Това означава, че аз всеки път трябва вътрешно да се променям, да обслужвам другите? Това изисква много голям усет за хората…

Отговор: Главното е желанието да се отнасям добре към ближния. Първо, има влечение към това поради липса на друг изход. А след това работим над него, провеждаме семинари, игри, мероприятия, обсъждания – докато вътрешно не се убедим, че наистина може да се живее така – взаимно, с доброта, извисявайки се над егоизма, който никъде не изчезва, а остава и се усилва.

Тъкмо над него, над конфликтите, противоречията, ние налагаме взаимност, изграждаме добри отношения между нас и се обединяваме в равновесие. С това изграждаме ново ниво на живот, ново стъпало, наречено ”Човек” (Адам), оставяйки предишния ”ред”.

Въпрос: Това означава ли, че недостига принципно съгласие. Само по себе си то не е ли “бутонът”, който включва механизма на взаимодействието?

Отговор: Този “бутон” е в мен, в моето сърце. И за да го натисна, аз пускам всичките си добри пориви, използвайки ги за благото на ближния. А всички лоши пориви прикривам, съкращавам, замразявам.

Разбира се, за това трябва да се създадат спомагателни системи за новия свят – да ги създадем със собствените си ръце. С тяхна помощ ние ще се научим да различаваме доброто от злото – отдаването на ближния и получаване от него, използвайки себе си за негово благо и тях за мое благо.

От 393- та беседа за новия живот.10.04.2014

[138995]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Говорейки за обединението на Израел, ние изхождаме от първоизточника, името на който е – науката кабала. Тя говори за комплекс, за единната Система и за нейните закономерности.

Тази система е Природата, Божествеността. В нея действа законът за светлината и съсъда (кли) с всичките му производни.

Тази система спрямо нас е сформирана отдавна. Ние сме последните произлезли от нея и трябва да се учим как да я използваме, за да достигнем изначално заложеното съвършено състояние – целта на творението. Това трябва да постигнем.

В системата има действащи сили и задействани от тях части. Тя е много сложна. Благодарение на нейното влияние, благодарение на силите, които ни въздействат, ние се развиваме.

И в това развитие достигаме такова състояние, което ни е посочено от науката кабала. Започвайки от него и нататък, ние ставаме активни части, които действат и дори сами привеждат в действие Системата. Ако ние не правим това, Системата ни влияе по такъв начин, че да пожелаем да я задействаме правилно.

Все пак живеем с усещането за добро или за лошо. В крайна сметка, в това се състои цялото ни съществование: ние се намираме между доброто и лошото усещане и всеки път се стараем да се доближим до доброто и колкото е възможно да се отдалечим от лошото. Посредством това, системата ще ни приведе в действие.

В своето развитие не всички сме равни. В случай на равенство щяхме да сме монолит, а не много частици. Всяка част си има своето предназначение, своя причина, свой източник, а така също и процес на поправяне и, разбира се, крайна форма. Всяка част трябва да усеща онова, което и е възложено, онова, което Системата очаква от нея като активна част, задължена да се включи там, където и е мястото и да изпълнява своя дълг.

Относно всичките части на Системата ние, хората, сме разделени на две части.

• Тези, които получават възможността за духовна работа, т.е. възможност да се запознаят със Системата и осъзнато да участват в нейната работа с  чувство и с разум, тъй като са длъжни на това, за да се реализират;
• Тези, които не са получили още такава възможност за духовна работа и ще я получат по-късно, както е казано: ”И всички ще Ме познаят от малкия до големия”.

Процесът се разпространява върху всички поетапно и ние не сме първите. Преди нас е бил Адам Ришон, били са великите кабалисти от всички поколения. Ние действаме в своята епоха. И затова всеки трябва да изучи корена на своята душа и да го постигне.

Тези, които получават духовно пробуждане, в зависимост от това доколко го реализират, се наричат ”Исраел” – т.е. ”яшар ел” или ”направо към Твореца”. А онези, които още не са получили пробуждане, се наричат ”народите на света”. Но това не означава, че те нямат такава възможност като дадената на Исраел – просто тя все още не се е реализирала. Като следствие, на Исраел е възложена особена работа не само спрямо самите себе си, но и спрямо ”народите на света”. И ако в ”народите на света” някои приемат това послание от Исраел – в същата степен на тях е възложена работа по поддръжка, присъединяване, помощ и т.н.

Така, тези две части работят заедно. За тяхното правилно взаимодействие е необходимо обединение между всички.

Освен това, Исраел също се подразделя на части – коени, левити и исраелити – малко различаващи се по своята дейност. А ”при народите на света” са заложени седемдесетте корена, които също полагат своя отпечатък на отделните части. Но това се изяснява вече по пътя.

Днес състоянието за развитие на общата Система е такова, че вече всеки получава някакво пробуждане ”покана”,”призив”, импулс, възможност за поправяне, за участие в процеса. При някои хора това послание идва осъзнато, целенасочено, увлича ги напред, а други не чак толкова и затова ги подтиква с удари, ”ритници”. Така или иначе, и едните, и другите са движени от различни видове страдания. Има страдания от любов, а има и други…

Но като цяло, днешният исторически етап на развитие се характеризира с това, че всички малко или много започват да чувстват, че живеем в особено време, че човечеството трябва да премине през големи промени – особено във въпросите за възпитанието: какво е то и какво е това свят? Тук, разбира се, ни помагат различни научни дисциплини.

С една дума, настанало е особено време, за което кабалистите са говорили отрано. Тъкмо към това време е било насочено цялото развитие на Исраел, който от епохата на Вавилон е преминавал през различни етапи на подготовка, подем, разбиване и изгнание – за да може днес да е готов за своята окончателна, велика мисия. Тъй като Исраел – това е особена група от човечеството, получила направление, устрем, знание, всичко необходимо, за да поведе и реализира поправянето на цялото човечество.

От урок на тема ”Единството на народа на Исраел”, 03.07.2014

[138821]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Filed under: Клипове - No Comments→