С помощта на обкръжението ни, трябва да се стараем да не забравяме, че ние извършваме именно вътрешното поправяне. През целия си път, човек все повече осъзнава собствената си нищожност. Както е казано: „На това място, където ще постигнеш величието на Твореца, там откриваш Неговата скромност“. Тези два полюса са свързани и зависят един от друг – колкото по-високо е Кетер, толкова по-ниско е Малхут.

По този начин, от своята точка, ние се спускаме надолу до минус Безкрайност и чрез свойството на отдаване и на отразената светлина достигаме плюс Безкрайност. В това се състои и работата ни.

Затова ни е необходима много силна поддръжка от обкръжението, иначе човек не е способен да се спусне нито на милиметър, за да се засрами или унижи, за да смачка своята гордост. Той не може да направи това, дори ако би поискал, защото цялата негова природа се противопоставя на това. Та нали в него няма два вида природа, а само един.

Затова е така необходимо силно обкръжение, което да те поддържа, целенасочено обучение в своята група, която ще притегли към теб светлината и ще даде сили да издържиш ударите по твоя егоизъм, честолюбие, желание да властваш и да бъдеш господар на всяко състояние. В резултат на това, ти ще стигнеш до сливане с висшето.

Никога не се случва обратното движение, а само по направление на скромността и поправянето на егоизма, които ни довеждат до отдаване и святост. Поправянето винаги се извършва вътре, а не във външните действия или на думи.

За да ускориш своето развитие, е важно да обръщаш внимание с какво свързваш подемите и паденията си. Падение е страданието на твоята засегната гордост, а подемите – усещането за сливане с Твореца. Те не зависят от твоето настроение или от нещо друго, а съществуват само спрямо твоята гордост, честолюбие, самомнение, власт, от усещането, че действаш сам, решаваш, разбираш. Именно в тази област усещаш удар и падение, разбираш, че не можеш да управляваш своето състояние, да бъдеш господар на своя живот.

А оценяваш  подема спрямо това, доколко си способен да отмениш себе си и да откриеш нови възможности да се принизиш. И тук се случва истинското чудо – от горе ти показват как да анулираш себе си и как, заедно с това, веднага изчезват всички проблеми и трудности. Това е следващият етап от работата, за който ние трябва да се подготвим чрез опита от паданията и подемите.

От подготовка за урок, 18.04.2013

[105524]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Баал а-Сулам, „Предговор към книгата Зоар“, п.47: Растителното ниво в духовното е подобно на своя аналог в материалното. Присъщи са му вече придвижванията, забележими във всеки детайл…

Съществената разлика между растителното ниво и неживото е в програмата. Човек се ражда в духовното на неживото стъпало, а на растителното усвоява програмата за развитие и я реализира.

В това се състои качествената добавка на растителното ниво – на него започваме да възприемаме процеса, който се извършва в творението, промяната от състояние към състояние. По този начин ще опознаем фундаменталната единица за измерване на развитието, силата на развитието, неговите признаци и стимули, необходимостта от него. С една дума, всичко, което се отнася до развитието, до неговото осъзнаване, ние придобиваме на растителното стъпало.

Неживото ниво ми поставя само коренът на самоотмяната, а по-нататък искам да отменя себе си на по-високо ниво и сега съм готов да приема в това русло всички действия на Твореца. По този начин раста, “наедрявам“, базирайки се на същата точка на самоотмяна, в която се фокусира цялото неживо стъпало, за подем на растителното.

Отначало напълно завършвам поправянето на всичките свои 613 желания-мисли-намерения на неживото ниво. И тогава ми се открива възможност, за която по-рано не съм и мечтал. Изведнъж пред мен се разтваря цял нов свят, и сега,  заради тази възможност, мога да събера в едно цялото си предишно стъпало.

До този момент не съм изпитвал такава необходимост, а сега, когато съм видял нещо по-високо, всичко, което е било по-рано, се слива в сравнение с това в една точка. Така включвам тази събирателна общност на неживото ниво в растителната степен.

Разбира се, всичко това се осъществява посредством светлината, която връща към Източника, и фокусирането, сумирането на предишното стъпало, и подемът на следващото. Благодарение на светлината, придобивам готовност да се отрека от себе си вече в придвижванията, каквито и да са те. Иначе казано, всеки път при самоотмяната, в мен се обличат нови форми, които като цяло представляват движението. И сега се самоотричам не спрямо текущото състояние, а по пътя на приближаването, екстраполирането по отношение на следващото състояние. Вече имам такава способност.

И тогава, както и да постъпи Творецът, всичко е към по-доброто. А Той ще постъпи напълно обратно на моето желание…

И така, на растителното стъпало се появява допълнение – самоотвержеността, самоотричането спрямо програмата за развитие, а не състоянието, като такова.

От урок по “Предговор към книгата Зоар”, 21.04.2013

[105787]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да се добера до най-дълбоката, най-съкровената си точка, в която мога да се издигна над егоизма? Що за точка е това?

Отговор: Точно това е точката на моето Аз. Какво би могло да ми е по-ценно в целия свят от собственото ми Аз? Все още не знаем колко фундаментална е тази единственост в нас, това егоистично своевластие. Нищо друго не може да се сравни с него.

Грешката ни е в това, че като правило, все се сравняваме и съизмерваме с материалните, телесните, животински понятия за живот и смърт. Това рязко понижава „летвата“ и често, под натиска на бедите, човек е готов да жертва дори живота си, когато в неговите очите ценността му не превишава страданията. Много са готови да си сложат край, поради неправилни критерии, заради „животинския“ поглед върху нещата…

Съвсем друго е, ако съизмерваш живота си с вечността и съвършенството, ако те заплашва именно тяхната загуба. Точно това не е по силите ти и тук се крие истинското ти Аз – най-ценното, което имаш, макар още и да не си го проявил, да не си го съпоставил с истинските критерии – с вечния живот, с вечността и мощта на истинското творение, а не с материалната жизнена дейност в рамките на нашия свят…

Въпрос: За да се откажем от това егоистично Аз, е нужно обкръжение – толкова силно и надеждно, че да можем да „се гмурнем с главата надолу“ в него…

Отговор: Основното, което трябва да се разбере е, че тук може да ни помогне само светлината, която ще дойде свише. Докато не осъзнаем това истински и докато живеем в лъжи, всичко се измерва с материалното съществуване. Но когато започнем да правим духовни измервания, ще ни се открият ужасни дълбини, в които не става и дума за самоотрицание.

И чак тогава ще видиш, че там е нужна намесата на Висшата сила, която лежи над теб. Накрая ще разбереш, че съществува възможност за висшата власт. За първи път в теб ще възникне такова усещане и това вече ще е нова стъпка по пътя.

От урока по “Предисловие към книгата Зоар”, 18.04.2013

[105528]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво трябва да направя с всички мисли, нахлуващи в мен?

Отговор: Трябва да стана независим, обективен съдия на това, което се случва с мен, без каквито и да е хитрини и емоции, като външен безпристрастен наблюдател.

Това означава, че се старая да се задържа в своята точка в сърцето, извън тялото си, извън днешното си ”Аз”. Всяко пробуждащо се в мен желание или мисъл възприемам, като идващо от Твореца, освен когото няма никой друг, като Негова игра с мен. А от друга страна, трябва да реша какво да правя с това и съответно да започна да работя.

Всичко, което се случва, ми се дава като пречка – друго просто не може да се случи, до махсом обикновено не се случват никакви хубави усещания. Затова първо трябва да благодаря за всичко случващо се, съгласявайки се, че всичко това ми е от полза и ми е дадено, за да работя. А след това, трябва да започна да работя и да се опитам на практика да изградя нещо над пречките.

При това, пречките остават, а аз се издигам над тях и изграждам противоположно отношение към тях. По такъв начин, чрез групата аз търся източника, от който съм получил тази мисъл или желание. Искам да обединя тази мисъл и това желание с този източник, от който съм получил това, така, че ”Исраел, Тора и Творецът да се съединят в едно”. Исраел – това съм аз, който работи над своите мисли и желания, за да обърна всичко, получено от Твореца, и добро, и зло – в материал, в площадка за нашето сливане, съединяване.

Това означава, че съм действал съгласно условието: ”Исраел, Тора и Творецът са единни”. И тогава очаквам, готов да посрещна новото препятствие: някой ми се кара, нещо се случва или ми е зле на душата без външна намеса – пряко или косвено Творецът ми въздейства, и аз отново трябва да работя над това. Тоест търся всякаква възможност да присъединя всичко случващо се с мен, всичките състояния към Твореца, за да мога в този случай с цялото си сърце и душа да приема всяка ситуация и да виждам в нея само едно: Неговото желание да ме прегърне.

Успехът зависи от това, дали виждам всичко това в такъв вид, благодаря ли на Твореца, бързам ли да попадна в Неговите обятия? Обятията означават моето пълно съгласие, чак до преданост на душата.

От урока по статия на Рабаш, 22.04.2013

[105864]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Човек се състои от две съставни: от „Аз“ и от своето съществуване. Можем да пренебрегнем съществуването, ако предоставим на егоизма си доказателства, че си струва. Виждаме, че светът се променя, изменят се неговите ценности, ставайки все по-малко приземени. Егоизмът се изменя не само количествено, но и качествено, и затова предпочита все по-фино напълване.

А освен това, съществуват много типове хора и всеки получава удоволствие от различни неща: музика, литература, които се смятат за „по-духовни“, отколкото чисто материалните професии. Но по същество, това са просто различни видове материални егоистични напълвания и всички те са равнозначни по отношение на духовното развитие. Разликата е в това, доколко човек предпочита личното занимание пред общото. С това се определя неговото развитие.

През всички времена е имало хора, които са обичали да работят за благото на обществото. Те са вдъхновявали народа за социална революция, предвождали са разни благотворителни движения, помагали са на бедните. Десет процента от цялото човечество чувстват себе си по-издигнати, уважават се, гордеят се със себе си, дори и никой да не знае за някоя тяхна добра постъпка. Това е особен вид егоизъм.

Но вече е невъзможно да се откажем от своето „аз“. Това може да бъде направено само с помощта на светлината, възвръщаща към източника, и то непряко, а по обходен път. Човек влага себе си в обществото, опитва се да се включи в него и тогава чрез това общество, светлината започва да му въздейства и да го променя.

Изменението е възможно само под такава форма. Това е особен патент, тъй като в действителност не искаме това да се случи. Невъзможно е това да се желае сериозно, но тъй като все пак сме способни да действаме така, в нас се извършва промяна. Това се нарича „приложил е усилия и е постигнал“. Имаме възможност да приложим определени усилия по включване в групата, уж с желание за отдаване, сякаш заради разкриването на Твореца и за Негово удоволствие.

Всичко това е „сякаш“, но в тази игра има условие, че всички тези усилия влизат в системата не като „уж“, а в действителност – сякаш действително го искаме! И системата започва да ви реагира. Макар човек и да не е молил, да не е питал истински, но изведнъж намира отговор. И намира винаги не това, което е очаквал, затова се нарича „находка“. Тя винаги се разкрива като изненада, внезапно, набързо. Така чрез външното поправяне преминаваме към вътрешното, чрез поправяне на съществуването в реалността поправяме самата реалност.

От урок по статия на Рабаш, 21.04.2013

[105784]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как ученик, изучаващ кабала, трябва да се отнася към света, в който проблемите нарастват: тероризъм (неотдавнашните взривове в Бостън), икономическата криза, екологическото неравновесие? Какво трябва да правим?

Отговор: Всъщност, светът е в много по-лошо състояние, отколкото мислим, поради своето незнание и неразбиране. Съществува определен период на реакция от страна на природата, която събира нашите отрицателни въздействия, разрушения, които извършваме в нея. И главното разрушение се случва на човешката степен – в нашето отношение един към друг, защото с това влияем непосредствено на самата система, на най-уязвимото място.

Някога сме нанасяли не толкова видима вреда, като пресоване в грубата механична част на природата. След това започнахме да разваляме нейните най-фини системи, сякаш електрически или електронни схеми, които цялата я привеждат в действие. И накрая се добрахме до самата й програма, където най-малкото нарушение води до страшни отрицателни последствия в цялата система.

Затова днес виждаме в света толкова много проблеми: тероризъм, стихийни бедствия, екологични катастрофи, финансова и икономическа криза, банкрут на цели държави. Америка изпитва тежки удари:  доколкото нейното влияние на света е по-голямо, толкова по-силно тя чувства своята непоправеност. И за да не се случи това, нашите приятели в Америка трябва да приложат много усилия, работейки заедно с нас.

И изобщо, това е задължение на всички наши световни групи, защото целият свят стои пред огромни удари, които можем да отстраним. Именно ние можем да помогнем в това, повече никой нищо не може да направи, нито един президент. Всичко зависи само от висшата сила и нашето съответствие с нея. Колкото повече поправяме себе си и достигаме подобие с нея, толкова повече уравновесяваме, оздравяваме природата.

По такъв път можем да превърнем всяко вредно въздействие в полезно. Цялото отрицателно влияние, което откриваме в този свят заради нашето несъответствие с природата, ще ни се зачете като разкриване на злото, което сме превърнали в добро. И тогава вместо катастрофата, която би дошла, ако не бихме успели да я подсладим, внасяйки светлина в нея, ще почувстваме обратното – огромен подем.

Сега докато се натрупва злото, в резултат на всички наши действия. И времето изтича все повече, става критично. Всичко зависи от това, ще успеем ли да привлечем светлината към натрупания от човечеството отрицателен заряд, за да го обърнем в положителен, или не? Тук и ще се решава, ще склоним ли целия свят от чашата на вината към оправдание.

Върху чашата на обвинението вече са се натрупани стотици хиляди тонове, които можем да пренесем върху чашата на заслугите, тоест да обърнем престъпленията в заслуги. Колкото е по-висш човек, толкова по-голям е неговият егоизъм. Главното е, да се обърне към страната на поправянето. Много се надявам, че за сметка на такива конгреси ще акумулираме достатъчно сили, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника, и вместо отрицателната енергия, натрупана в света, ще разкрием нейната противоположност – положителната енергия.

От урок по статия на Рабаш, 23.04.2013

[105883]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Днес съвременната медицина не се основава на съответствието с природата. Алтернативната медицина, като например китайската медицина или хомеопатията, се базират на наблюдение на природата за това, как да се създаде баланс между човека и природата. Но те третират само тясно определени заболявания.

Отговор: Балансът ще излекува всичко от само себе си. Трябва само да му дадем тласък или да дадем на организма усещане за загуба на баланс, и той сам ще се поправи. В крайна сметка, нашият организъм се намира под влиянието на замърсена околна среда и отрови, които ни въздействат и той не усеща дисбаланса вътре в себе си, между себе си и природата.

Ако в нашите условия поставите човек, привикнал към нормална екологична обстановка, той ще изгуби ума си от шумове, аромати, вредни въздействия на обкръжаващата среда. Ако в добавка му дадете и от нашата храна, то трябва да го отведат в реанимация. А ние съществуваме нормално – в нас този дисбаланс постоянно се компенсира.

Затова всички натурални методи на лечение в наше време много трудно се възприемат, работят с труд. Затова трябва да се намираме в съответната среда.

От ТВ програмата ”Медицина на бъдещето”, 07.04.2013

[105695]

Filed under: Възпитание, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Казваме, че искаме да поправим човека. Коя част вътре в нас се нарича човек?

Отговор: Ако отделим трите физически потребности на човека, отнасящи се до физическото/ животинското тяло: храна, секс и семейство, то удовлетворяването на тези желания е нормалното животинско удовлетворение.

Следващото ниво на желанието: богатство, слава, знания – се отнасят към човешкия устрем, и трябва да го удовлетвориш само съобразно с обкръжаващата те обществена среда.

Можеш да удовлетвориш животинските си желания в семейството, независимо от това, къде живееш: в колиба, малко село или на необитаем остров. Имаш семейство – жена, деца, можеш да се издържаш и спокойно да си живееш. Но ако твоите желания са повече от това да имаш храна, къща, семейство, то ти няма да живееш на необитаем остров. Ти се стремиш към Манхатън, защото само там имаш възможността да реализираш своя стремеж към богатство, власт, слава, знание.

Въпрос: Какво лошо има в това, ако съм знаменит лекар – специалист и печеля сто пъти повече от останалите?

Отговор: Ако се намираш в животинско състояние на самотен остров, в равновесие с обкръжаващата природа, употребявайки толкова, колкото ти е необходимо, тогава ти не ощетяваш природата. Храниш, размножаваш се – всичко е нормално.

Но и в Манхатън с желанията си към богатство, власт и знания, също трябва да си в равновесие с обкръжаващата те материална природа. Озовал си се в нова ”джунгла”, но намираш ли се в равновесие там? Възниква въпросът, какво е това ”равновесие” в съвременното общество? Не някъде на някой остров или в някое село, а в Манхатън.

Това означава, че колкото получаваш, толкова и отдаваш. Такъв е основният закон на природата – законът на равновесието.

Този закон действа също така и в нашия организъм. Всичко съществуващо: неживата, растителната и животинската природа се стремят към равновесие. А ако изведнъж равновесието изчезне – това се смята за временно състояние, за заболяване, както се случва с нашия организъм при нарушаване на вътрешните ни параметри.

Въпросът е в това, правилно ли е уредено всичко? Ако изхождаме от нашата вътрешна природна система, то можем да измерим здравословното състояние на обществото така, както здравето на нашия организъм. С тази система може да се научиш, как трябва да действаш в обкръжаващата те среда, т.е. със себеподобните.

Работата е в това, че вълците, мечките или тигрите няма да унищожат окръжаващата ги среда. Те вземат от нея толкова, колкото им е необходимо за преживяване, и не повече. А ние се намираме в неравновесие с нея, унищожаваме я. И затова погубваме сами себе си.

Представи си какво щеше да се случи, ако здравата мечка с лапите си убие всичките зайци. Какво би правила тя на следващия ден? Тя би умряла от глад. Затова природата инстинктивно създава в животните такива защитни рефлекси, че на ситата мечка да не и трябва нищо – тя може да си играе с тези зайчета.

Нейният инстинкт на ловец се проявява само при усещане на глад – тя не е враг на онзи, когото убива, тя не прави това, за да властва над другите. Тя не се стреми към власт, както това се показва в анимационните филми – това изобщо не е вярно! Тя гледа на другите животни като на източник за нейната енергия, и нищо повече.

А човек вижда в другия човек обект, над който може да властва – колкото го унижавам, толкова по-добре се чувствам. Готов съм и искам да подчиня целия свят. Искам да знам повече от останалите, да съм по-влиятелен, за да ми се прекланят всички, да съм най-богат. Искам да съм ”Аз”. Всички останали са просто мънички буболечки, лазещи около мен.

Разбира се, изначално не можем да виним човека за всичко това, тъй като всички тези желания са ни дадени от природата. Но защо тя ги развива в нас?

Дори и да не знаем за какво, то трябва поне да разберем причината за нашите страдания. А тя е само в това, че трябва да постигнем равновесие помежду си. Всяко състояние на неравновесие предизвиква големи проблеми, които ни водят към нашата гибел.

От ТВ програмата ”Медицината на бъдещето”, 07.04.2013

[105698] 

Filed under: Възпитание, Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→