От статия на Рабаш: Най-трудното в работата е, че тя включва в себе си две полярни състояния, противоречащи едно на друго. И трябва да се вярва, че Творецът приема нашата работа, колкото и противоречива да ни се струва тя.

И няма значение дали имаш някакво понятие или знание в тази работа, основното е да е насочена към Твореца, т.е. да се работи над намерението за отдаване. И дори да си изгубил духовното усещане и да си в най-ниското състояние, все пак си способен да благодариш на Твореца за това, че Той ти е дал някаква връзка с духовното, че това ти доставя радост.

Така от ”ло лишма” идва ”лишма”. Благодарността, усещана по отношение на Твореца, позволява на човек да се почувства съвършен и според силата на радостта си той може да се издигне на следващото стъпало.

Самото състояние не се променя, то е постоянно. Променя се само отношението, възприятието на човек към него дотолкова, доколкото си изяснява и тълкува това състояние правилно, своята реакция към постоянното състояние, в което се намира през цялото време.

В него се разкриват все нови решимот и той съди висшата светлина, степента на отдаване, която се разкрива пред него. И затова през цялото време преживява вътрешни промени, т.е. променя се неговата оценка за качества като отдаване, съединение, любов – всички свойства, отнасящи се към духовния свят и към Твореца.

Това се разкрива в разбитите или във вече слабо поправените желания на човека, и затова всички промени се извършват само в него. Затова всичко зависи от това, как ще поправи своите желания и ще ги приближи към светлината. Всичко се определя от подобието на формата – от това, доколко съответства на светлината, на проявяващите се всеки миг решимот. А да ги доведем до подобие със светлината можем само за сметка на обкръжението, което служи като адаптер между разкриващите се решимот и светлината.

Ако човек използва обкръжението и своите решимот правилно, то във всяко състояние може много бързо да се слее със светлината и тогава ще усети състоянието си като добро. Естествено, той прави това не заради приятното усещане, а с цел да се уподоби на светлината и да се отдели от собствения егоистичен разчет, да стане наистина отдаващ. Тук вече става подем по стъпалата на осъзнаването, разбирането, оценката на светлината.

Трябва да съберем заедно тези две усещания, двата полюса, отричащи се един от друг, разкритото от нас противоречие, а това е възможно само за сметка на това, че се издигаш над себе си. От една страна, всичко е ”против” отдаването, а от друга страна, всичко е ”за”, и човек не знае какво да направи. Такъв е светът, такъв е и той самият отвътре, и как да свържем тези противоположности? Това е невъзможно, докато не дойде третият участник и не ги свърже помежду им. А това изисква учение, голям опит, за да разбере човек, че напредъкът е възможен само в такава форма.

От една страна, той усеща безпомощност, напрежение и не разбиране, как може да излезе от това състояние, да се спаси от преследването на Фараона. А от друга страна, разбира, че в любовта и при отдаването няма място за такива състояния, там всичко трябва да бъде прекрасно, светло съвършено!

Светът се разцепва на два лагера: силите на злото, раздора, ненавистта, разделянето стоят срещу добрите положителни сили на обединението и любовта, а по средата няма нищо.

И всичко това се случва, за да дойде третият Участник и да разреши този спор. Само Творецът може да примири тези враждуващи страни, ако ние Го привличаме и разкриваме, задължаваме Го да се разкрие, което се нарича: ”Победиха ме синовете мои”. Както е казано: ”Творящият мир на небесата, ще установи мир и между нас”. Това е вече работа в трите линии.

От подготовка към урока, 19.04.2013

[105552]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

В нас се плиска море от желания. Откъде е дошло това разделяне на множество части, степени, лица, форми и т.н.? Факт е, че светлината, която цялата е отдаване, влиза в желание, което по своята природа е получаване.

Светлината и желанието се свързват по между си с противоположни свойства по време на разбиването, и в края всички светлини се включват във всички частни желания, съставяйки безброй комбинации. Оттук произлизат различията, степента на разбиране, постижение и анализ, многообразието от цветове и звуци, вкусове и аромати… Всичко идва от различното съчетание, възникващо при спрягането между светлините и желанията.

И именно благодарение на това множество разкриваме Твореца. В противен случай, бихме се усещали на неживото ниво на Малхут на света на Безкрайността.

Многослойността ни позволява да сваляме слой след слой, за да се покаже същността, да се изгладят различията между всички възможни комбинации на световете и съсъдите. Така и започваме да разкриваме Твореца срещу творението – от ”нещо от нищото” преминаваме към ”нещо от съществуващото”, ”различаваме” съсъда и светлината, светлината и тъмнината. Такава е нашата работа. И затова във всеки момент в духовното извършваме милиарди поправяния, достигайки до най-дребните детайли.

Това е като да се раздели материята на нашата Вселена. Струва ни се необятна във времето задача – но не е. Тъй като взаимовключването ни позволява да работим веднага във всички направления, та дори едно малко действие като следствие поражда милиарди в цялата Малхут.

Днес тази картина все още е скрита от нас, но в бъдеще ще я разпознаваме и ще се явяват все по-деликатни, все по-дълбоки елементи. Такава възможност ще се появи, когато започнем да правим разлика между отдаване и получаване във всяка част.

Тъй като мога да възприема само поправеното желание в неговия духовен вид – като едно от 613 желания, на които се дели съсъдът. А до поправянето пред мен е ”егоистичното чудовище”- Фараонът, който не можеш да разделиш на части, в които нищо не можеш да разгледаш. Докато не дойде светлината, не мога да започна нито едно желание, не виждам как да го задействам към отдаване над своя егоизъм, не разглеждам неговите части. Максимумът е какво усещам в Египет – това са десетте наказания…

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 18.04.2013

[105460]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: В съзнанието на хората днес става разделяне между психологическото благополучие и реалния живот. Помня, че при нашите баба и дядо не е имало такава несъгласуваност. А при съвременния човек дори в семейството добрият психологически климат е отделен от материалното благополучие. Как да се убедим, че все пак те са взаимосвързани?

Отговор: Също както между чужди хора. Семейството се нуждае от същите семинари, от същите обяснения, от същото издигане над егоизма у всеки.

По-рано не е имало такъв егоизъм! Живели някога дядо и баба и помежду им “пъстра кокошчица”, тоест свое стопанство, свой дом, своя зеленчукова градина. Дядото ходел на работа, бабата се занимавала със стопанството. Домакинство. В центъра на домакинството бил домът, общността, децата и всичко друго.

А днес това го няма. Днес работим за някакъв си чичо, за някакво си общество, за нещо непонятно. Сутрин бързичко водим децата в детската градина или в яслата, ние самите – на работа, от работа – в супермаркета. От супермаркета – у дома, за да стоплим нещо набързо, да нахраним всички, да се измием и да спим. И утре – същото. Нима прилича на това устройство, което е било по-рано? По-рано е било дом, домакинство. Днес това само се нарича домакинство. У всеки всичко е свое, дори сметката в банката на мъжа и на жената често пъти са отделни.

Затова трябва на първо място, да учим хората с помощта на семинарите да се издигат над своя егоизъм и да се съединяват, именно над него. Иначе няма да го има семейството, защото егоизмът у всеки ни отделя един от друг, разделя ни, а ние не предприемаме в отговор никакви действия. И държавата нищо не може да направи. Не можете да накарате двама егоисти да съществуват съвместно на една площ.

За какво ми е семейство? – Спокойно отивам на работа, спечелвам своите пари, никой не ми е необходим. Вечер, ако е необходимо, ще доведа някой у дома. Ще отида в супермаркета, ще купя полуфабрикати, ще ги стопля в микровълновата печка и ще вечерям. Всичко е на самообслужване. Всичко е създадено нарочно, за да живее сам човек.

За производителите на стоки е много изгодно, ако сте сам в едно домакинство, а не двама. Защото за две домакинства двама самотници ще купят повече от всичко: и хладилник, и телевизор, и перална машина.

От беседа за интегралното възпитание, 02.04.2013

[105212]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - No Comments→