Въпрос: Какво трябва да направя с всички мисли, нахлуващи в мен?

Отговор: Трябва да стана независим, обективен съдия на това, което се случва с мен, без каквито и да е хитрини и емоции, като външен безпристрастен наблюдател.

Това означава, че се старая да се задържа в своята точка в сърцето, извън тялото си, извън днешното си ”Аз”. Всяко пробуждащо се в мен желание или мисъл възприемам, като идващо от Твореца, освен когото няма никой друг, като Негова игра с мен. А от друга страна, трябва да реша какво да правя с това и съответно да започна да работя.

Всичко, което се случва, ми се дава като пречка – друго просто не може да се случи, до махсом обикновено не се случват никакви хубави усещания. Затова първо трябва да благодаря за всичко случващо се, съгласявайки се, че всичко това ми е от полза и ми е дадено, за да работя. А след това, трябва да започна да работя и да се опитам на практика да изградя нещо над пречките.

При това, пречките остават, а аз се издигам над тях и изграждам противоположно отношение към тях. По такъв начин, чрез групата аз търся източника, от който съм получил тази мисъл или желание. Искам да обединя тази мисъл и това желание с този източник, от който съм получил това, така, че ”Исраел, Тора и Творецът да се съединят в едно”. Исраел – това съм аз, който работи над своите мисли и желания, за да обърна всичко, получено от Твореца, и добро, и зло – в материал, в площадка за нашето сливане, съединяване.

Това означава, че съм действал съгласно условието: ”Исраел, Тора и Творецът са единни”. И тогава очаквам, готов да посрещна новото препятствие: някой ми се кара, нещо се случва или ми е зле на душата без външна намеса – пряко или косвено Творецът ми въздейства, и аз отново трябва да работя над това. Тоест търся всякаква възможност да присъединя всичко случващо се с мен, всичките състояния към Твореца, за да мога в този случай с цялото си сърце и душа да приема всяка ситуация и да виждам в нея само едно: Неговото желание да ме прегърне.

Успехът зависи от това, дали виждам всичко това в такъв вид, благодаря ли на Твореца, бързам ли да попадна в Неговите обятия? Обятията означават моето пълно съгласие, чак до преданост на душата.

От урока по статия на Рабаш, 22.04.2013

[105864]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →