Въпрос: Може ли в групата да се получи реакция на моите усилия по самоотмяна пред другарите? Има ли някакъв индикатор, посочващ извършеното в групата?

Отговор: Ти приемаш желанията и мислите на своите другари, но в същото време прекарваш черта – те не властват над теб. Приемаш техния съвкупен ”образ” – мисъл – желание – намерение – и започваш да сортираш получените данни:

”По какъв критерий, с помощта на какви инструменти съдя тях и себе си? Как съединявам, разделям или съпоставям детайлите? Съгласно каква програма? Как да осъзная своето възприятие? Как да се включа правилно към обкръжението? Как да съм уверен, че в резултат на този анализ, това сравняване на себе си с тях по мнения, желания, намерение, аз няма да изпадна в самозаблуда, няма да лъжа сам себе си? Как да стана експерт, истински майстор на оценките и анализа? С какво да осъществя индикацията? Защото главното е да запазя неутралитет в тази работа. Дори пред мен всичко да е фалшиво – трябва да съм максимално обективен в анализа и детайлите.”

И тогава, попаднал в безизходица, ти започваш да се нуждаеш от Твореца. Всичко е изложено пред теб, освен едно – не знаеш от къде да започнеш. Не си уверен във верността на ракурса, не можеш да разбереш какво те движи, какво те кара, подтиква към едни или други съждения…

Този въпрос за самия теб вече е добър признак. Независимо, че изпитваш много неприятно, объркано състояние, но пък от друга страна, вече не поглеждаш навън, не предаваш значение на външните обстоятелства, а обръщаш поглед навътре, опитвайки се да разбереш собственото си естество, което определя твоето виждане, решения и оценки.

А тази работа накрая се ”завършва от Твореца”…

От урок по ”Предговор към книгата Зоар”, 21.04.2013 

[105659]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →