Интегрално възпитание
Цикъл беседи с Михаел Лайтман и психолога Анатолий Улянов
Беседа № 6
14 декември 2012
Контакт на емоционално ниво
Въпрос: Целта на психологическата част на курса по интегрално възпитание е да обучи хората да комуникират един с друг, да се изслушват един друг и да развиват смислен и дълбок контакт помежду си. Как може това да бъде постигнато?
Отговор: Трябва да разберем какви са междуличностните контакти.
Казват, че няма семейство, ако няма деца. За какво живеят хората? Да предположим, че днес двойката се харесват един друг физически, доволни са един от друг психически, чувстват се комфортно заедно. Комфортно за сега… Детето до известна степен е средната основа, нещо общо, което ги свързва заедно.
Когато човек се опитва да установи контакт с някой друг, той трябва ясно да види какво общо имат помежду си, какво ги свързва взаимно. Това не е просто някакво съединение, а обща емоционална, физиологична, физическа, социална и културна сфера, където те не просто се докосват, а като че ли се препокриват един друг.
Всеки човек представлява „кръг” и това, доколко той може да се препокрие с „кръга” на друг човек, определя неговите способности да установява дълбок и многоизмерен контакт.
На първо място, трябва да разберем, че в наше време, контактът между двама души е такъв, че техните индивидуални кръгове не се докосват един друг, защото егоизмът им е нараснал до крайна степен и каквото обхваща моя кръг, не се покрива в никой друг. Чувствам се толкова изключителен – индивидуалист, егоист – че не мога да приема никой друг като индивид, който има свои собствени интереси и потребности. За мен другите хора са просто обект на консумация. Ако това ме интересува, влизам в контакт с него, но не се отнасям към него като към човек, индивид със свой собствен вътрешен свят и кръг от интереси, а взаимодействам с него като консуматор с източник на удоволствие и нищо повече.
И това е начинът, по който комуникираме един с друг. Така е удобно: всеки има свой мобилен телефон, компютър и имейл. Крием се зад тях и по този начин замаскираме нашето абсолютно отделение един от друг.
Виждаме как постепенно изчезват различни общности и се крием зад мониторите, на пръв поглед се социализираме, докато междувременно изобретяваме нови стандарти на правила и поведение. Но всичко това се случва виртуално, без емоционално да се включваме към никакви други кръгове. Изобретяваме нов език, скрит зад някакви други форми, други черупки, представяме себе си онлайн по напълно различен начин от това, което сме действително, използваме емотикони вместо нашите собствени лица или се регистрираме с различни имена. С други думи, хората играят без да разкриват себе си при никакви обстоятелства. И егоизмът е съгласен с това, той се чувства добре и комфортно.
Нашата основна задача е да разкрием дали хората имат нещо общо, и не само двама души, а всички. Това е, защото говорим за интегрално общество, към което природата ни тласка, чрез страдания или чрез нашата доброволна реализация и стремеж към това светло състояние на човечеството. Това е, защото след като разкрием какво общо имаме помежду си, ще можем да направим контакт на емоционално ниво; няма да се скрием един от друг, а напротив, ще се опитваме да отворим себе си.
Всеки ще разкрие своето вътрешно „Аз” и ще го постави над външното, над този образ, над своето първо и последно име, над своята професия и всякакви видове навици, обичаи, езици и всичко останало. Емоционалният свят на човек ще се издигне над неговите обикновени състояния, дадени му по природа. Това е, което трябва да развием в човек.
За това е нужно да покажем на хората, че чрез обединение между нас, чрез наслагване на нашите индивидуални кръгове един върху друг, чрез свързване един с друг в общ механизъм, ние няма да се превърнем в роботи или да станем уязвими, като в руската поговорка: „Отвори душата си, за да може някой да се изплюе в нея.” Правим го така, че в нашето обединено, интегрално движение, когато сме като единен, обединен, аналогов механизъм, да достигнем специална цел и да дадем живот на нещо ново, точно както двойка, която се обединява, за да роди поколение.
Само че в този случай всички раждаме заедно, създавайки напълно ново състояние в човечеството, където не трябва да се крием, да се страхуваме или стремим да се отскубнем далеч един от друг, за да се издигнем. Напротив, нашето изкачване ще бъде взаимно, именно чрез това общо наше „поколение”, което ще отглеждаме и за което ще се грижим, постоянно да расте и да се развива.
(още…)
Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Интегрално възпитание, Интервюта, Образование -
Няма коментари→