Entries in the '' Category

Готови за контакт със света

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В историята е известна появата на нови типове хора. Например, по оста на времето се е появил така нареченият логоцентрик, който представлява религията на зороастризма или християнството. Тези хора веднага се отклонявали в групи. Каква е разликата в груповите методи на интегралното обучение?

Отговор: В интегралното обучение групите от хора не са затворени, те не трябва да навлизат навътре в себе си, в някаква ниша.

Невъзможно е човек да се промени просто ей така, а само под влияние на обкръжението. Следователно, обкръжението трябва да бъде повече или по-малко възприемчива за него, а това е не повече от десетина души. Така сме устроени – десет пръста и не повече. Това първо.

Второ, с останалите членове от групата трябва непременно да намеря такъв контакт, при който се разтварям в тях, когато всички ние – десет човека – започваме да чувстваме едно общо желание и общо разбиране. В голяма група това е невъзможно.

Поради това, в съответствие с природата, най-оптималният брой е десет участника.

Но след като по такъв начин в мен е създаден интегрален орган за възприятие, аз започвам да разбирам какво означава да изляза от себе си и да почувствам света извън себе си. Аз не чувствам себе си, а чувствам всички! Това е съвсем различна психология и взаимодействие между хората, различаващи се от предишните.

Когато имам това усещане, аз съм готов за контакт със света.

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 27.11.2012

 [98913]

Чакай, Той може да дойде днес

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как по-ефективно да проверяваме всяко свое действие, за да открием, че неговата причина е била пробуждане свише?

Отговор: Можем да приведем един много добър пример. Изведнъж телефонът звъни и странен глас ти казва: „Чакай ме днес, ще дойда, за да ти поискам сметка“ и затваря телефона. Точно като във филм на ужасите.

И ти изобщо не знаеш кой е звънял и за какво става дума! Започваш с подозрения и страх да гледаш всеки срещнат. Проверяваш и анализираш всичко, което се случва.

Ето така трябва да търсим Твореца във всичко. Трябва ни такава тревога, страх, неувереност, беззащитност, които да накарат човек да бъде чувствителен и да проверява всичко, което му се случва.

Ако за мен целта е много важна, но виждам, че не напредвам, то аз се тревожа за това, което се случва и трябва да разбера какво ми пречи. Каква точно е целта, а може би аз погрешно си я представям? Какви са средствата за достигането ú?

И откривам, че проблемът ми е в това, че трябва да превърна омразата в любов. Трябва да проверя състоянията и намерението си и да отстъпя там, където сега не съм в състояние да се откажа. Трябва да обърна специално внимание на това, което сега пренебрегвам и считам за маловажно и да се опитам да го почувствам. И после се събуждам от загубата на съзнание и изведнъж виждам висшия свят. Сега не го виждам, само защото не искам да го видя.

Всичко зависи само от промяната на принципите, с които човек подхожда към реалността. Точно те определят каква ще бъде неговата реалност.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 03.02.2013

[99411]

Самоотмяната, разтваряща вратите на света

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво представлява самото благо, изхождащо от Твореца към творението? Как се изразява то? И какво се изисква от наша страна? Достатъчно ли е просто да отменим разума и чувствата, да се преклоним пред общата система, която за мен е  както майчиното лоно за плода?

Отговор: Отменяйки себе си, плодът става подобен на Твореца. Той живее в света Асия, получава светлините НаРаНХаЙ де-нефеш и с това придобива началото на всички стъпала. Тъй като нивото нефеш е една пета част от всяка от тях – това означава, че той вече познава една пета част на всяка от тях, чак до Безкрайността, включително и нея. И дори това запознанство още да не е пропито от дълготрайната помощ, то вече има сходство – сега вече плодът разбира самата идея, разбира принципа на възприемане.

Въпрос: Но нали и от това осъзнаване той трябва да се откаже?

Отговор: Не, то идва след самоотмяната. Аз не трябва постоянно да се въртя и оглеждам през рамо за възможно недоглеждане, подобно на куче, опитващо се да захапе опашката си. Напротив, трябва да се самонаслаждавам. Ако наистина съм се самоотменил и не нарушавам това условие на самоотричане, ако отдавам, не за да получавам, а само заради самото отдаване, ако всичко това е обърнато към Твореца и цялото ми постижение е устремено единствено заради Него, то аз се напълвам и преизпълвам с радост.

По-нататъшните действия в това направление ще последват на следващите стъпала, които се намират над зародиша.

Въпрос: Как зародишът при самоотмяна ще се уподоби на Твореца? Как ще опознае Неговите помисли?

Отговор: В нашия свят плодът също ”сканира” майчиното състояние. По-късно ще се роди с готови системи, готов за живот, имайки всичко необходимо. Но сега той усеща, че произлиза от майката – характера на нейното въздействие, акцентите, отношенията. Той научава от нея много и различни работи.

Днес учените започват да разбират това: например, известно е, че плодът възприема музиката, достигаща до него чрез майката. Но в действителност, той разбира много повече чрез нея. Някога ще се изясни и това, че в него може да бъде заложен цял университетски курс.

Въпрос: В какво се състои уникалността на всяка част от системата, ако всички отменят себе си? По какво се различаваме един от друг?

Отговор: Бих казал, по взаимното включване. Тъкмо то е уникално за всеки от нас. При разбиването, светлината нахлува в съсъдите неправилно. Заради отсъствие на екрана се разрушава обратната връзка на светлината и съсъдите, а в замяна се създава някакъв ред – независимо, че в същото време светлината излиза, прекъсва се като при късо съединение. Аналогично на явлението при разграждане на атома, при мълния. Първичното действие, първият контакт се базира на отдаването, но след това следва обратна, погрешна реакция и тези две противоположности влизат в желанието, където още се смесват помежду си.

Възниква въпросът: защо разбиването ни позволява да създадем база за дълготрайни съсъди на творението?

Работата е в това, че желанието по принцип е огромно, но разбиването поразява разнородните съсъди, преките и обратни желания, деветте сфирот на пряката светлина и деветте сфирот на отразената светлина, на прекия и обратен ред на светлините и съсъдите. Тук има всичко, което ще потрябва по-нататък за поправянето…

От урока по  „Статия по завършването на книгата Зоар”, 04.02.2013

[99522]

Грешките са заложени в програмата на творението

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как Творецът ми позволява да извършвам грешки? Нима той не иска аз да се предвижвам по-бързо?

Отговор: Творецът е задължен да ти разкрие цялото богатство на Светлината. А тази съкровищница се разкрива само за сметка на дълбочината на желанието, постигнато в тъмнината. И ти трябва да усетиш, да проникнеш в своите желания. Но ако наистина се потопиш в желанията си, то няма да ти остане никакъв шанс да изскочиш от тях.

Затова работата на Твореца се състои в това: да ти предаде всички получаващи желания в тяхната истинска форма, отделяйки те напълно от светлината. Но ако останеш напълно откъснат, то никога няма да се измъкнеш от бездната на своите желания.

Но ако не се потопиш и не се проникнеш от тези желания за наслаждение, абсолютно противоположни на Твореца, ти не би могъл да Го постигнеш, не би стоял пред Него като самостоятелна личност.

Затова на всяка крачка ти дават по малко да сгрешиш и да паднеш, да се объркаш. И тези ”малки” грешки могат да бъдат много тежки, на всяко стъпало има много трудни изпитания. Но всичко зависи от това, как е трябвало да ги приемеш спрямо програмата на творението.

Ако бяхме приели след Авраам цялата Тора в онзи вид, както се полага (ако може така да се говори за нещо, което вече се е случило), то в света не би останало никакво зло. Целият свят би напреднал към поправяне по най-добрия и чудесен път.

Пита се: нима е било възможно да се мине без разрушаване на Първия и Втория Храм, без четирите изгнания, в края на които ние сега се намираме? Не знам как би се развила историята… Възможно е, всички тези поправяния да се бяха осъществили на нивото на духовните свойства.

Не си струва да мислим за това сега. Нашата задача е да обединим всички предоставени ни условия: свойствата на Твореца и на творението за сметка на системата на Тора, и ще постигнем поправяне.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 06.02.2013

[99803]

Докато бормашината не достигне нерва

каббалист Михаэль ЛайтманМожем да си намерим много извинения, но ако сме изправени пред закона на природата, сме принудени да му се подчиняваме. Науката кабала говори за неизменни закони. Кабалистите ни обясняват как е изградена системата на реалността. А ние смятаме, че това не са строги закони, а нещо, което можем да изменим според нашето желание: според отношенията между хората, отношенията между човека и природата, съдбата, времето, някои събития от вчера или утре.

Всички тези илюзии произтичат от непознаване на системата, от неразбиране, че тя е ясно определена и не е по силите ни да я променим. Не може да се направи нищо – всичко това е така, а не по друг начин! Дори към науката се отнасяме така, сякаш можем да я заобиколим по някакъв начин. Това идва от неспособността да усетим, че сме свързани със системата чрез хиляди свързващи нишки, милиарди нервни влакна.

Представи си, че от теб се разклоняват безкраен набор от кабели, които те свързват с цялата вселена и всички те са супер чувствителни, като оголени нерви. Всеки знае каква непоносима болка е, когато внезапно се докосне оголения нерв в болен зъб. Всеки го е изпитвал някога. И от теб излизат милиони, милиарди такива оголени нерви, които те свързват с другите. Целият си омотан в тези тънки бели влакна, сякаш си потопен в желе.

Представи си колко си чувствителен към всичко, което става някъде, на което и да е място. Ти зависиш от всички, а те на свой ред, зависят от теб. Твърдо сме обвързани с тези тънки нервни влакна абсолютно във всичко. Каквото и да се случва, за теб е важно, дали това засяга някой твой нерв или не.

В момента сме откъснати от това разбиране, но по малко се приближаваме към него по пътя на страданието. Свределът още не е достигнал до нерва, той само пробива дупка в зъба и понякога предизвиква известна болка, която все още може да се търпи. Понякога дори успяваме да избягаме от лекаря, да се откажем от лечение, да става каквото има да става.

И тук е невъзможно да се направи анестезия и да се премахне болката, защото болката е мярка за проблема. Благодарение на това, че болката те насочва към проблемното място, ти можеш да го поправиш – да отидеш на лекар, да вземеш лекарство. В този случай, ако можеш да излекуваш материалната болка, се допуска да използваш анестезия. Но не е възможно да се направи духовна анестезия, защото си длъжен да поправиш нейната причина. А за това трябва да разкриеш цялата система от връзки.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 01.02.2013

[99690]

Лекции за нов живот, ч.12

От 12-та лекция за нов живот

10 януари 2012 г.

Ние сме деца, които не обичат своята майка, природата

Надяваме се, че знанието, което ще получите на курса по интегрално възпитание, много ще ви помогне да разберете живота си и реда на събитията в него, та дори повече, отколкото си мислим. Нека да поговорим: какво ни дава силата на отдаване, която искаме да получим?

Под отдаване разбираме помощта, вниманието, участието, дори обичта, която е най-голямата сила. Всички тези сили човек може да развие в себе си по свой избор, като създаде добро обкръжение, което постоянно да му дава пример и по този начин го променя.

В течение на еволюцията сме се развивали за сметка на егоистичната сила, която ни е подбутвала напред. Тя е развивала в нас желанието да се насладим, благодарение на което ние се стремим все повече да завладяваме, да разбираме, да опознаваме, да властваме, завиждаме на другите, желаейки да получим всичко това, което те имат, и така се  развиваме. Благодарение на тази сила, получаваме знанието за света, устройваме се в него и дори започваме да го управляваме.

Но проблемът е в това, че без да уравновесим нашата егоистична сила на получаване с другата сила, която се намира в природата – силата на отдаване, постоянно ще се намираме под властта на злата разрушителна сила. Виждаме, че постоянно се стремим само да получаваме, с което довеждаме до неравновесие средата, човека, природата, човешкото общество.

Ако погледнем на развитието си, ще видим, че през първата част от живота след раждането получаваме всичките знания за света от своите родители или близки хора, които бдят до бебешкото ни легълце и ни възпитават от малки. После в тийнеѝджърската възраст продължаваме да получаваме знания и примери за това как да се държим и да се устройваме в живота от възпитателите и учителите.

(още…)

Интегрално възпитание, беседа № 6

Интегрално възпитание

Цикъл беседи с Михаел Лайтман и психолога Анатолий Улянов

Беседа № 6

14 декември 2012

Контакт на емоционално ниво

Въпрос: Целта на психологическата част на курса по интегрално възпитание е да обучи хората да комуникират един с друг, да се изслушват един друг и да развиват смислен и дълбок контакт помежду си. Как може това да бъде постигнато?

Отговор: Трябва да разберем какви са междуличностните контакти.

Казват, че няма семейство, ако няма деца. За какво живеят хората? Да предположим, че днес двойката се харесват един друг физически, доволни са един от друг психически, чувстват се комфортно заедно. Комфортно за сега… Детето до известна степен е средната основа, нещо общо, което ги свързва заедно.

Когато човек се опитва да установи контакт с някой друг, той трябва ясно да види какво общо имат помежду си, какво ги свързва взаимно. Това не е просто някакво съединение, а обща емоционална, физиологична, физическа, социална и културна сфера, където те не просто се докосват, а като че ли се препокриват един друг.

Всеки човек представлява „кръг” и това, доколко той може да се препокрие с „кръга” на друг човек, определя неговите способности да установява дълбок и многоизмерен контакт.

На първо място, трябва да разберем, че в наше време, контактът между двама души е такъв, че техните индивидуални кръгове не се докосват един друг, защото егоизмът им е нараснал до крайна степен и каквото обхваща моя кръг, не се покрива в никой друг. Чувствам се толкова изключителен – индивидуалист, егоист – че не мога да приема никой друг като индивид, който има свои собствени интереси и потребности. За мен другите хора са просто обект на консумация. Ако това ме интересува, влизам в контакт с него, но не се отнасям към него като към човек, индивид със свой собствен вътрешен свят и кръг от интереси, а взаимодействам с него като консуматор с източник на удоволствие и нищо повече.

И това е начинът, по който комуникираме един с друг. Така е удобно: всеки има свой мобилен телефон, компютър и имейл. Крием се зад тях и по този начин замаскираме нашето абсолютно отделение един от друг.

Виждаме как постепенно изчезват различни общности и се крием зад мониторите, на пръв поглед се социализираме, докато междувременно изобретяваме нови стандарти на правила и поведение. Но всичко това се случва виртуално, без емоционално да се включваме към никакви други кръгове. Изобретяваме нов език, скрит зад някакви други форми, други черупки, представяме себе си онлайн по напълно различен начин от това, което сме действително, използваме емотикони вместо нашите собствени лица или се регистрираме с различни имена. С други думи, хората играят без да разкриват себе си при никакви обстоятелства. И егоизмът е съгласен с това, той се чувства добре и комфортно.

Нашата основна задача е да разкрием дали хората имат нещо общо, и не само двама души, а всички. Това е, защото говорим за интегрално общество, към което природата ни тласка, чрез страдания или чрез нашата доброволна реализация и стремеж към това светло състояние на човечеството. Това е, защото след като разкрием какво общо имаме помежду си, ще можем да направим контакт на емоционално ниво; няма да се скрием един от друг, а напротив, ще се опитваме да отворим себе си.

Всеки ще разкрие своето вътрешно „Аз” и ще го постави над външното, над този образ, над своето първо и последно име, над своята професия и всякакви видове навици, обичаи, езици и всичко останало. Емоционалният свят на човек ще се издигне над неговите обикновени състояния, дадени му по природа. Това е, което трябва да развием в човек.

За това е нужно да покажем на хората, че чрез обединение между нас, чрез наслагване на нашите индивидуални кръгове един върху друг, чрез свързване един с друг в общ механизъм, ние няма да се превърнем в роботи или да станем уязвими, като в руската поговорка: „Отвори душата си, за да може някой да се изплюе в нея.” Правим го така, че в нашето обединено, интегрално движение, когато сме като единен, обединен, аналогов механизъм, да достигнем специална цел и да дадем живот на нещо ново, точно както двойка, която се обединява, за да роди поколение.

Само че в този случай всички раждаме заедно, създавайки напълно ново състояние в човечеството, където не трябва да се крием, да се страхуваме или стремим да се отскубнем далеч един от друг, за да се издигнем. Напротив, нашето изкачване ще бъде взаимно, именно чрез това общо наше „поколение”, което ще отглеждаме и за което ще се грижим, постоянно да расте и да се развива.

(още…)