Подемът на Малхут в Бина се нарича освещаване, благословията на луната. Това означава придобиване на вяра, благодарение на която човек трябва да благослови своята работа над разума. Той разбира, че не трябва да работи с желанията си за получаване, а трябва да извършва цялата работа в желанията за отдаване.

Но засега той няма желание за отдаване, дори не разбира какво е това. Затова Творецът му показва с „пръст“: „Виж, това е формата на отдаване!“. Тоест, човек постепенно започва да разкрива формата на отдаване и разбира, че именно тя е желаната.

Преди това, той не може нито да я разкрие, нито да я оцени, нито да си я представи. Тъй като това, което наричаме отдаване в нашия свят – не е отдаване, а е скрито получаване, фалшив алтруизъм. Няма съмнение, че докато човек е управляван от егоистичното си желание, трябва да извлече някакво наслаждение от действията си, иначе няма да може дори да се движи.

Напълвайки ближния, човек трябва да чувства някаква изгода от това. Или този ближен му е по-скъп от самия него, защото чувства към него природна, естествена любов, както майката е готова да направи всичко за детето си. Или сме дотолкова свързани, че ползата за другия е неотделима от моята собствена изгода. Или ме ръководи някакъв страх!

Движещ мотив може да бъде или облага, допълнителна полза, или желание да намали страданията си. Това също се възприема като егоистична печалба и обикновено, а дори и по-важно, отколкото наслаждението.

Мога да чувствам полза от придобивка, както и от факта, че съм избегнал загуба, и във втория случай радостта ми е много по-голяма. Човек може да намери банкнота от сто долара  на пътя, да се зарадва и бързо да забрави. Но ако загуби своите 100 долара, той ще страда много повече, отколкото при намирането им. Това е все едно да откъсне нещо от себе си.

Затова трябва да разберем, че силата на вярата се намира над нашето желание и се придобива на два етапа: първо, желанията, които работят по отношение на печалбата, а след това тези, в които се усеща загуба. Желанието ни е разделено на две части: нива 0-1-2, които се наричат Галгалта–Ейнаим, и нива 3-4, АХА‘‘П. Затова отдаването отначало се осъществява в желанията за отдаване, а след това и в желанията за получаване.

И е ясно, че работата заради отдаването в получаващите желания е много по-трудна, тъй като при това човек усеща истинска загуба. Той би могъл да получи пряко наслаждение в тези желания, а сега точно обратно, готви се да отдава именно за сметка на тези желания. Оказва се, че за неговия егоизъм това е двойна загуба.

Но той „благославя“ себе си, т.е. придобива свойството отдаване и така напредва, докато не получи „освещаването на Луната“, когато свойството отдаване става свято за него.

Самият той не може да свети, като Луната, но свети в тази степен, в която се прилепя, за сметка на силата на вярата във висшата сила, към източника на светлината, към Слънцето. Благодарение на него Луната е осветена.

Луната е като същата тази земя, която не може да произведе никаква светлина, но предано се присъединява към Слънцето над земната повърхност и по този начин започва да свети. Това не е нейната собствена светлина, а тя свети за сметка на това, че не получава нищо за себе си, а само за да дава светлина на другите.

От урок по статия на Рабаш, 30.11.2012

 [94427]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →