Желанията, преминали през разбиване, се различават коренно от неразбитите желания по това, че са получили връзка на Малхут с Бина. Те съдържат Бина, която е включена вътре в Малхут и се намира там в изгнание, в робство.

Сега Малхут, егоистичното желание използва за собствена полза силата за отдаване, която изведнъж е паднала в нея. Това се нарича егоистично отдаване.

Преди бях просто жесток егоист, като разбойник в гората, който напада всеки преминаващ, убива и краде всичко от него. Използвал съм директно желанието си за наслаждение, убивайки хора или правейки ги свои роби, ограбвайки имуществото им.

Но дойде време в историята на човечеството, когато аз съм развит достатъчно, за да разбера, че е неизгодно да продължаваме така. Оказва се, че ще спечеля много повече, ако направя от хванатите в гората хора – свои работници. Аз дори ги обучавам на различни професии: един е строител, друг – обущар, трети – шивач. Нека живеят около мен и да ме обслужват.

Преди, аз ги ограбвах до последната стотинка, а сега мисля, че вече не трябва да правя така. По-добре да търгувам с тях, и така мога да спечеля повече, отколкото само когато крада. След като наоколо има много хубави неща, не мога да нападам и да обера всички – мен също могат да ме убият. И така, започваме взаимно изгоден обмен: ти на мен, аз на теб.

Желанието за наслаждение почувствало, че действието отдаване, насочено в своя полза е много изгодно! Така човечеството започва да се развива. Това е особено очевидно в развитието на държавите, в които са живели евреите, емигриращи от Испания в Германия, Франция, Англия. Защото това е силата, която разбира, че за сметка на отдаването, е възможно повече да се спечели.

Именно те са претърпели разбиване в резултат на разрушаването на Храма. А в тези страни, където попаднаха в дадения момент, хората са живели като варвари, ограбвайки и избивайки се един друг. Но когато се появила такава сила, те разбрали, че е по-добре да се прави иначе: да се създаде търговия, промишленост, взаимно изгоден обмен.

И тъй като у евреите е бил заложен стремеж към отдаване, те са допринесли много за развитието на държавите, в които са живели. Желанието за получаване чувствало, че ще спечели от действията по отдаване и е било готово да отдава, за да получава. В нашият свят такъв човек се нарича образован, съблюдаващ законите. Всички закони, създадени от нас в човешкото общество, определят точно тази разлика: между варварите убийци и егоистичното отдаване. И ние през цялото време ги изменяме в една или друга посока, в зависимост от страната и епохата.

Малцина са, които получават директно, подобно на Сомалийските пирати. Обикновено работи законът „ти на мен, аз на теб “, което е отдаване заради себе си. И тъй като желанията ни са различни, ние можем да си разменяме един с друг: например ти сега се нуждаеш от продукти, а аз от дрехи. Поради тези различия, ние имаме възможност да получаваме наслаждение един от друг. Аз отдавам това, което ми е по-малко важно.

Егоистичните желания се развиват за сметка на връзката ни един с друг. И в крайна сметка, достигаме до състояние, когато целият свят е свързан чрез търговията, промишлеността, екологични въпроси, Интернет, комуникации, общата холивудска култура, започнахме да говорим на един – английски език, да пием същата тази кока кола, да ядем същите хамбургери и да се обличаме еднакво.

Всичко това се дължи на желанието за отдаване, проникнало вътре в желанията за получаване и даващо им възможност да се свържат едно с друго. Само по себе си егоистичното желание не е способно да се свърже с нищо, то разбира само себе си, като бебе, което само плаче и иска. Но когато порасте, то започва да осъзнава, че трябва да бъде учтиво към другите и също да дава нещо, да се усмихва, да моли.

Така ние напредваме към състоянието, когато напълно изчерпваме възможностите за егоистично отдаване и тогава се оказваме в криза. Тази криза ни показва, че е време да преминем към нова форма на отношения. Точно както, когато сме постигнали напредък в  това, че сме преминали от егоистично получаване към егоистично отдаване, така и сега трябва да преминем към отдаване заради самото отдаване.

Ние все още не разбираме как е възможно това – от какво тогава ще получаваме напълване, полза? Но животът ще ни доведе до откритието, че тези отношения дават още по-голяма печалба!

Това е същото, както когато човекът не е осъзнавал, че може да спечели повече без да убива другите, а после измислил и търговията. И в този период на егоистично отдаване  ние после сме се намирали хиляди години. А в периода на егоистично получаване дори още повече – десетки хиляди години. Но сега дойде времето за отдаване заради отдаването.

Това вече е качествено изменение, защото не гледаме вече вътре в желанието си за наслаждение, проверявайки какво има там – егоистично получаване или отдаване, тоест базирайки всичко на егоизма. Сега преминаваме към желанието за отдаване, т.е. изменяме своите ценности. И затова този преход е качествен.

Вече изменяме не средствата, оставяйки предишния си егоизъм, а изменяме своята парадигма, принципният поглед към победата. Сега виждам ползата в другия човек, а не в себе си. А  това изисква истинска вътрешна революция във всеки един от нас и във всички заедно.

Затова няма да ни се размине без предварително интегрално образование. Трябва отначало да се научим как да достигнем до отдаване. Без това няма да можем да преминем до следващия етап: етапът на отдаване заради отдаването.

А след това има още един етап: получаване заради отдаването. Но този преход е още по-лесно да бъде направен, ние просто още повече ще добавим към своето отдаване. Има два етапа на работа с желанията за получаване и два етапа на работа с желанията за отдаване. Тъй като в света съществуват две сили: получаване и отдаване и при тяхното съчетаване се получават четири различни комбинации, т.е. в нас има две състояния в желанията за получаване и две състояния – в отдаващите. А сега се намираме точно на границата между тях, на прехода от едните към другите.

От урока по статия на Рабаш, 30.11.2012

 [94527]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →