Ако имаме само желанието да се насладим и нищо друго, то действаме като роботи. В момента, когато ни проблесне някое наслаждение, веднага се устремяваме след него, но веднага щом почувстваме болка, се опитваме да избягаме от нея. Това е естественото поведение на всичко сътворено: неживо, растение или животно.

По това, обикновеният човек от нашия свят не се отличава от животните, тъй като в него също действа желанието за наслаждение. Само че неговото желание е по-сложно и заплетено, тъй като човек не разбира откъде идва изведнъж.

Животните се подчиняват на естествените си инстинкти и не се поддават по никакъв начин на външно влияние. Един човек е движен от качества като завист, похот, амбиция. Той се впечатлява от обкръжението, което може да му внуши всевъзможни ценности, които са против неговата естествена природа и които са разрушаващи за него.

Обществото работи не в полза на индивида, а в полза на цялото егоистично, разбито общество. Ако един човек е егоист, то той действа като животно, със своя личен, малък егоизъм.  Опитва се да получи колкото може повече от  този свят: да си построи по-хубава къща, с по-здравословни условия и комфорт. Той се опитва да направи това, което е добро за тялото.

Така са се развивали хората в древността. Но след като техният егоизъм е нараснал и ги е заставил да се обединят един с друг, за да печелят повече един от друг, това егоистично съединяване поражда феномена „мнение на обществото“. И това влияние на обкръжението става вредно за всеки отделен човек, защото от такова съединение егоизмът не само се е увеличил, но и придобил различни изкривени форми, които са далеч от природата.

Това не е естествено, а изкривено съединение на желанията. Тъй като, когато се съединяват много егоисти, техните желания си противоречат едно на друго и непонятно как могат въобще да се съединят. И така влиянието на обкръжението върху всеки е довело до такова извращение на естественото желание: като завист, похот, жажда за власт и слава.

Така се е развивало човечеството. От една страна, във всеки е нарсвало неговото его. А в резултат на изкривеното съединение на такива егоисти заедно и под отрицателното влияние на тази обществена система върху всеки, обществото се развивало по посока, обратна на духовната, на поправеното състояние, което в крайна сметка трябва да достигнем в бъдеще.

Ценностите на обществото вече отдавна са отчуждени от естествените човешки потребности на милиони светлинни години… В резултат, всички ние действаме в съответствие с тези изкуствени, егоистични ценности, които само ни вредят. Но сме принудени да се стремим към тях, защото се подчиняваме на закона за влияние на обкръжението върху човека.

И целият проблем е в това, че това обкръжение не е добро, а нашият общ огромен и извратен егоизъм е преминал мутации от поколение на поколение. И затова дори не осъзнаваме, че той влияе на всеки и ни води в посока, противоположна на природната, правилна форма.

От урока по “Предисловие към ТЕС”, 29.11.2012

[94386]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма | Add Comment →