Въпрос: Как да проверяваме намерението, когато четем книгата “Зоар”?

Отговор: Книгата “Зоар” е източник на светлина, която идва към нас при условие, че искаме да я използваме правилно. В противен случай тя ни свети, сякаш не както трябва – съобразно това, доколко сме противоположни на нея.

По такъв начин, изучавайки кабалистична книга, аз винаги привличам някаква светлинка, но тя идва в зависимост от мощта на моите усилия и от готовността, която проявявам.

Ако уча, за да заработя за себе си нещо материално или за да заслужа бъдещия свят като лична привилегия, тогава светлината със своето въздействие образува в мен все по-голяма тъмнина и аз все повече се отдалечавам от разбирането, за какво ми е дадена тази методика, какво трябва да направя със самия себе си, как трябва да се отнасям към ближния. Може и да чета прекрасните слова за единство и любов, но вече не усещам своята съпричастност, не различавам връзката, не знам как да възприемам текста: да го пусна в сърцето си или не… Това означава, че се уча, подобно на прилепите, които се прехранват в тъмнината и не очакват разсъмването.

Ако се старая да се обединя с другите и затова изучавам методиката, съблюдавайки условията за нейното получаване на планината Синай, ако се стремя заедно с всички да стана като един човек с едно сърце, да встъпя в поръчителство, да достигна до братска любов и чрез нея – до любов към Твореца, тогава светлината ме предвижва напред. Това също не е лесен път, който се преодолява поетапно, обаче по малко започвам да разкривам своето разбито, лошо състояние.

Егоистичното учене скрива от мен моя егоизъм и аз се мисля за праведник. От друга страна, ако се уча правилно, откривам, че съм затънал в злото. Светлината най-напред ми разкрива моите лоши свойства – и аз трябва да работя по съответен начин. Разкривайки в себе си злото, поправям доста съмнителните си усещания, които съм имал по-рано. Какво да направя? Та нали по природа искам да избягам, когато ми е лошо.

Може би трябва да прекратя обучението и да се отдръпна от групата? Или да изпадна в отчаяние? А може би обратното, да се радвам на това, че са ми дали да осъзная злото? Нека това бъде за мен знак, покана: ако успея да се издигна над това неприятно усещане, то ще се устремя към отдаване над получаването.

Предпочитам да издържа на удара, отколкото на страданията, разкриващи се в егоизма, демонстриращи ми, че не работя върху него. Без да гледам лошите усещания, все пак ги преодолявам и вървя към единство. Не бягам никъде, за да подсладя горчивината, не се затварям в себе си, не се спускам, не прекъсвам учението. Тъкмо обратното, всички беди, които идват от всички страни на правилния път към единство с другарите приемам като послание от Твореца, освен Който няма нищо друго.

Всяко състояние приемам като полезно за моя напредък. Не искам да го зачерквам и продължавам да се уча не за да неутрализирам това лошо усещане. Напротив, аз съм заинтересован от него –  нека остане, тъй като ме насочва точно към подем над него, към подем над знанието. С радост приемам проблемите и пречките, натиска от обстоятелствата, външните насмешки, страданията от различен вид, тъй като те ме насочват правилно към целта, изграждат такива препятствия, такива рамки, в които като работя, напредвам без съмнение.

Така формирам в себе си съсъд за отдаване над съсъда за получаване. Те продължават да растат и да страдат, а аз на едно стъпало нагоре, искам да държа връзка с Твореца, докато не достигна пълната вяра, свойството Бина, и не започна да използвам своите съсъди за получаване заради отдаване.

Но и тогава не мисля да се ”успокоявам”, тъй като съм се издигнал на такова стъпало, където вече не трябва да мисля за успокоение. Напротив, устремявам се все по-високо и дори съм готов да получа наслаждение – не за да се напълня, а за да изпълня волята на Твореца.

И в това се състои цялата ни работа. През целия път ми трябва истински източник за получаване – егоистичното желание, представляващо силата за отдаване благодарение на онези проблеми и страдания, които се разкриват в него. И от само себе си, всичко това идва от Твореца.

От урок по книгата “Зоар”, 16.08.2012

[85707]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

От 5-та беседа за нов живот

2 януари 2012

Въведение:  природата – единен механизъм

В тази беседа ще стане въпрос за взаимовръзката между всички части на природата, човешкото общество, за това, че животът на всеки от нас зависи от останалите, а също и от това, че цялата природа движи себе си като единен механизъм. На езика на Кабала това се нарича взаимно поръчителство.

Да се съобразяваш с целия свят

Изследвайки Вселената, установяваме, че всички нейни системи зависят една от друга. Планетите се въртят около Слънцето, а техните спътници извършват обороти около своите планети. Колкото повече изучаваме тази гигантска система, толкова по-ясно виждаме, че всички нейни съставящи се намират във взаимосвързано движение и си въздействат един на друг. Луната, намираща се над Земното кълбо, влияе на всичко, произтичащо на неговата повърхност: на нашето здраве, усещания, подводните океански течения, и т.н.

На нас ни въздейства и Слънцето: усещаме и най-малките взривове, които произтичат на него. Казват, че там се наблюдават явления, заплашващи съществуването на Земното кълбо, способни буквално да го изгорят. Разбира се, това влияе на всички наши електронни системи. А самото Земно кълбо представлява “кипящ котел” – ние живеем на повърхността на сфера, вътре в която гори огън. И всичко това се намира в много тясно равновесие.

Биолози, зоолози и ботаници казват, че възникването на живота на Земята е свързано с особени условия, каквито няма никъде във Вселената. До този момент никъде не са открити такива, което предизвиква голямо съмнение дали те изобщо съществуват. А доколкото зараждането на живота изисква едновременно изпълване на множество условия, свързани с такива параметри като силата на гравитация, количеството на водата, налягането, температурата, и прочие, то оттук произтича, че всички тези параметри съставят гигантска формула. И ако само можем със точност да я изчислим, можем да разберем в какво се състоят предпоставките, способстващи за възникването на живота.

При излъчването на новини обикновенно ни разказват за това какво ще бъде времето в близките дни. Синоптиците могат да поставят прогноза за времето за седмица, но не повече. Защо? (more…)

Filed under: Интегрално възпитание - No Comments→

От писмо на Баал а-Сулам (№32): За да е пълна молитвата, човек трябва да почувства, че близостта с Твореца е негово законно право и необходимост, като орган, откъснат от тялото. Защото тогава може да излее пред Твореца цялото негодувание на сърцето си.

Но в същото време, той трябва да възхвалява и благодари на Твореца за позволената му близост като подкрепа от високо, която получава незаслужено. Защото тогава ще изпита истинска благодарност към Твореца, който е избрал него от всички стоящи пред Него хора, за да Му служи.

Това е голяма и сложна работа, която се състои от две такива противоположности, които винаги трябва да се съчетават в нашето сърце. И второто условие, изискващо да почувстваш себе си незначителен и отдалечен от Твореца, а Неговата помощ – незаслужена милост, е много по-трудно от първото условие. В повечето случаи, човек се спъва именно в това.

Човек, издигащ се над неживото, растителното и животинското ниво, е този, който включва в себе си две сили: получаване и отдаване. Тези две сили той трябва да умножи до крайна степен, определена в замисъла на творението, до Малхут на света на Безкрайността. И затова той трябва да работи постоянно над това, да увеличи в себе си силата на получаване и силата на отдаване.

Без силата на получаване той не може да разкрие Твореца, а без силата на отдаване – няма да е в състояние да се приближи до Него, тоест да се прилепи. Тези две сили трябва да се преплитат и да се подкрепят взаимно, а екранът, който ги свързва заедно е в средната линия.

Работата с тези две сили се нарича молитва и благодарност. В молитвата човек трябва да се чувства близо до Твореца, молещ и проникващ Твореца право в сърцето. Той трябва да си се представи вътре в Твореца, защото с молба се обръщат към близък човек.

Въпреки това, в знак на признателност, човек трябва да почувства себе си малък и нисш, а Творецът – висш и далечен. Защото тогава човек може да бъде наистина благодарен, че Творецът е избрал именно него.

Оказва се, че трябва да усеща Твореца ту близък, ту далечен, работейки в тези две посоки в пълна сила. И над второто условие е много по-трудно да се работи…

От подготовката към урока, 21.08.2012

[86070]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Съобщение: Математически алгоритъм на Google може да предотврати финансова криза, при условие, че банките разкрият пред света всички свои тайни. Тогава ще може да бъде изчислено коя банка се намира в центъра на финансовата мрежа, т.е. коя е важна, а коя – не много.

Методът на подреждане на страниците в търсачката на Google е подходящ за анализ на взаимовръзките на финансовите институти. Google измерва важността на уеб-страниците по честотата на препратките към тях. Именно тези страници се оказват най-важни и полезни. Този метод се изгражда на принципа на затворен кръг, като отразява реалността добре и дава впечатляващи резултати.

Системата, която превърна кризата на ипотечното кредитиране в САЩ в икономическа катастрофа от световен мащаб, също представлява затворен кръг. Затова алгоритъмът на Google подхожда перфектно за прогнозиране на вериги от банкрути в света на големите финанси. Всяка банка е свързана с други финансови учреждения. И от това, колко силни са тези връзки, зависи финансовата стабилност на световните пазари.

Алгоритъмът, подреждащ дълговете, пък идентифицира опасността на банките. Той измерва частта от пазара, която фалит на дадена банка би могъл да засегне, като отчита количеството на препратките между банките – колко активи държат една на друга двете банки и т.н. Изследователите изкарват наяве връзките между най-крупните кредитни организации по света. Колкото по-близо до “центъра на паяжината от връзки” се намира банката, толкова по-големи проблеми за икономиката ще предизвика банкрутът й.

Ако банката се намира в центъра на “паяжината”, то рухването й е способно да унищожи всички влизащи в мрежата банки. Определящ фактор е не големината на банката, а връзките й. За точен анализ е необходима пълна информация за всички банки, за кредитните им портфейли, сделки и кръстосано притежание на активи.

Реплика: Това просто ще покаже последователността на банкрутите, но няма да предотврати неизбежността им, защото няма да промени самата финансово-кредитна система. Докато обществото не стигне до пълно вътрешно равновесие – равен жизнен стандарт, натискът да се поправим няма да спре.

[86099]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→