Няма голяма разлика между подготовката на човек за създаване на правилни съпружески отношения и по принцип на по-добри отношенията с всички останали. Необходимо е само да се отчита, че правилната система на отношения в семейството е чудесна възможност да издигнем себе си до нивото на новия, поправен свят.

Ние всички трябва да направим това, за да успеем във всичко останало: бизнеса, финансите, почестите, властта, науката, да можем да видим света и да установим връзките в него, да успеем в малките сделки и международната търговия.

Семейството е най-малката, най-близката до човека и постоянно действаща лаборатория, в която той може да работи, изменяйки всеки път себе си и наблюдавайки какъв свят му се разкрива в същото време. След като се опитва да измени отношенията със съпругата си, той незабавно изменя условията, подобно на провеждането на физически или химичен експеримент, и в съответствие с това вижда резултатите. След това отново изменя условията и получава нови резултати.

Това е научен експеримент, параметрите на който са нашите взаимоотношения един с друг.

Целият свят първоначално е построен в такава форма, когато става дума за еволюция, прогрес, окончателна форма, която трябва да постигнем, желаем това или не. В природата има програма и крайна цел. И очевидно, затова има такова разделяне на малко семейство, т.е. семейна двойка и по-широко, което включва баща, майка, дядо и баба и от двете страни, и всички други роднини. След това идва още по-широк кръг от нашите приятели, след това – района, където живеем, града, държавата, нацията. А след това и континента.

Целият свят е разделен на такива концентрични кръгове, като разнопосочни вълни. И всички те излизат и се разпространяват от центъра, който е семейната двойка. Затова, ако правилно изграждаме брачната връзка, можем да изградим всички останали видове отношения. Това много ще ни помогне в живота.

Ако аз знам как да се изменя и да изградя всякакви нови форми на отношения със съпругата си, а и тя ще реагира съответно, като моя непосредствена среда, ще се науча да работя и с останалото ми обкръжение: на работата и във всички други места, за да заслужа в отговор добро взаимоотношение.

Това гарантира на човек успех във всички кръгове, в които той се намира. По същество, това е най-важното нещо в живота, което определя, дали човек ще има пари, почит, власт, общ успех в живота, здраве. Това определя всичко, от най-близките до най-широките социални отношения в обществото, а също така и международните отношения между страните.

Ако станем нови хора, които знаят как правилно да управляват себе си, и съгласно това предизвикват добро отношение от страна на останалите, то няма да изглеждаме такива глупави деца, каквито сме днес, борещи се в пясъчника. Защото точно така изглеждат някои страни и цели континенти. Тогава ще ни се разкрие една напълно друга картина.

Така че всичко, в действителност, зависи от начина, по който хората могат да променят себе си. И най-удобното и благоприятно изменение е възможно, ако се погрижим за семейството. Ако съпрузите, участващи в курса по интегрално образование, започнат да работят над своите отношения и да правят упражнения, те ще разрешат всичките си проблеми.

Ясно е, че не можем да премахнем всички проблеми в света, включително ипри  двойки, с които е възможно да с работи. В крайна сметка, половината свят са разведени или самотно живеещи хора. Но семейните двойки са достатъчно голям брой и имат огромно влияние върху всички останали.

От 31-а беседа за новия живот, 18.07.2012

[83894]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Най-близката връзка, която съществува в живота на всеки един от нас, са взаимоотношенията в едно семейство със съпруга или съпругата. Но колкото и да искаме, не е възможно да дадем някакви прекрасни рецепти, незабавно приложими съвети как да се постъпи във всяка ситуация, за да установим семейните си взаимоотношения.

Някога в миналото това е било възможно, но днес вече не работи. Днес от човек се иска да поправи преди всичко общото си отношение към живота, към себе си и към хората около него, отношението към света, в който живее. И едва тогава, след курса по интегрално образование, развитието на ново съзнание и възприятие на света, за излезлият от това нов човек ще е лесно да построи нова система от добри отношения. Така той ще направи живота си щастлив и ще се отърве от всички проблеми, които го съпътстват днес.

Нужно е да се създаде образователна система, която да формира бъдещия човек. И тогава, според степента на изменянето на човек, той ще започне да изгражда редовно правилни връзки с останалите, включително и съпружески отношения. Ето защо този въпрос се отнася не само до семейните двойки, но и до неженените хора. Тъй като те също се чувстват неуредени, не вместващи се в рамките на семейството.

Преди всичко, трябва да разберем, че разводът няма да реши всички проблеми, и че ние трябва да изградим изцяло нови отношения. Невъзможно е да продължим по обичайния начин и да се надяваме, че в новото семейство всичко ще се окаже различно. Можете да бъдете сигурни, че ще ги има същите проблеми.

Именно поради тази причина хората днес не искат да се женят, тъй като първоначално се приема, че този опит отново ще се окаже неуспешен. Това е като нещо естествено – защо тогава човек да се обрича на проблеми. Виждаме колко проблеми носи неуспешният брак, завършващ с развод – колко средства ни струва, здраве, време и нерви, разбити отношения с любимите хора.

И затова човек предварително избягва създаването на семейство. Тази тенденция е навсякъде, във всички страни – навсякъде се формира една и съща картина. Следователно, преди изграждането на новия човек е невъзможно да се говори за създаване на брачна връзка.

Някога е било възможно отношенията да бъдат поправени с помощта на психологически беседи, определена настройка. Егоизмът на човек още не е бил толкова голям, колкото е днес, когато той не се съгласява на никакви отстъпки. И човек не е виновен в нищо, той просто не може да се съгласи.

Ние сме се развили до такова състояние, че човек иска цял живот да си остане дете и абсолютно свободен човек, на когото всичко е позволено. Той не желае да бъде обвързан с никакви задължения или да се ограничава в нещо. Той очаква съпругата му да бъде като майка, която му прощава всичко и нищо не иска, а го обкръжава с море от любов, без значение как се държи.

Обикновено такова поведение е свойствено за мъжа. Въпреки че жените също измениха своето отношение към брака и дори ако имат деца, не се страхуват да си сменят съпруга или дори да останат сами.

Това е чудесно явление, но днес една жена с дете може по-бързо и по-лесно да създаде ново семейство, отколкото жената без деца. Мъжете не гледат на чуждото дете като на пречка за брак. Изненадващо, че той не бърза да създаде свои деца, а и не иска да има, но е готов да се ожени за жена с дете. Той не вижда в това никаква пречка. Това явление е много изразено в наши дни.

По мое време жена, останала с дете след развода, напротив, беше много трудно да се ожени. Това означава, че има няколко явления, които трябва да вземем под внимание, които са необичайно характерни за нашето време.

От 31-а беседа за новия живот, 18.07.2012

[83898]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Как се създава и напълва желанието?

1. Как се създава желание: Вие получавате заплата 5000, вдигнали са я на 7000! И вие усещате наслаждение. На вашия приятел заплатата е 5000, и са я вдигнали на 10000, но след месец са я намалили до 8000. Кой се чувства по-щастлив?

Били са 5000, станали са 7000 – 20% по-голямо наслаждение. Били са 5000, станали са 10000, – 100% допълнително наслаждение. И когато са ги намалили до 8000, то се усеща минус 30% наслаждение – минус! А при повишението – плюс! Т.е. всичко зависи не от величината, а от тенденцията – към повишение или понижение.

Затова е невъзможно създаване на желание към духовното, което в нас изначално го няма, – без полети и падения – и в падението се образува ново желание. Не трябва постоянно да се издигаш – 5, 6, 7, 8. Обезателно трябва да бъде 8 – 10 – 9 = -1 – ново желание. Именно в духовното падение се образува ново желание – а след това произтича неговото напълване.

2. Откъде се появяват нечистите сили? – Вдигнали са месечната заплата от 5000 до 10000 на месец и са я намалили до 8000 – образува се минус 2000 желание, пустота. На тези 2000 зацепва егоистичното желание (клипа, ахизат а-клипот). Колко трябва да се приложат усилия, да се удържиш от нечистото (егоистично) желание, срещу неговото прилепване (ахизат а-клипот) – да се запълнят тези 2000 ор Хасадим, усещането, че това желание 2000 е от Него, и затова то е благо, или за да преодолееш егоистичното желание 2000  и да го запълниш с ор Хохма, сближаване с Твореца?

Тоест минус 2000, което се образува за да усетиш, че произтича от Твореца, и затова ми се дават като възможност тези минус 2000 усещане, че съм се спуснал, да запълня с усещането на сближение с Него, защото полученото от Него, е възможност да бъдеш с Него, с Неговото величие. Така човечеството ще намери покой. То ще получава толкова, колкото му е необходимо за съществуване в разумно потребление, а всичко останало, доколкото безгранично ще се увеличава кли, то ще се наслаждава само с усещането на Твореца в него, сближаване с Него.

И дори необходимото ще се получава, като необходимо за съществуването заради Твореца, т.е. не като получаване за себе си, а заради Твореца. Тоест запълване на усещането за пустота за сметка на величието на Твореца, за сметка на усещането на Даващия – се явява главното. И трябва да се доведат хората до усещането за напълване и наслаждение в образуващата се огромна пустота от нашия свят до света на Безкрайността.

[82222]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - No Comments→

От 13-а лекция за нов живот

11 януари 2012 г.

Минимум страдания, максимум наслаждения

Бих искал да поговоря за условието, което Природата поставя пред нас: трябва да достигнем пълната любов между всички седем милиарда дỳши в света.

Дали това условие е наистина задължително? Дали сме способни да го изпълним? Вярно ли е, че ако постигнем поне частичен успех, ако поне се движим в това направление, тогава крачка след крачка ще видим, че това ни е от полза, че променя нас, цялото ни обкръжение и живота ни като цяло към по-добро?

Природата на всеки човек в своята същност е грижа за себе си. Човек не е способен да мисли за нещо друго. Ако проверим, изучим всичките си действия, ще видим, че се нуждаем от енергия, за да ги осъществяваме. Дори за най-обикновеното движение, например, когато премествам ръката си от едно място на друго – трябва да изразходвам енергия. Обаче тази енергия може да се появи и да ми послужи, само при условие, че с това ще постигна някаква полза за себе.

По този начин, имаме следното условие: всякакво вътрешно движение на атоми и молекули, всяко помръдване на тялото, всякакво движение в чувството и в разума  ми изисква да виждам доброто състояние, което ще се появи в резултат на процеса. Така се отнасям към всичко в живота си.

Някои действия изпълнявам инстинктивно. Например, седейки на стола, не мисля за това каква поза да заема, по време на разговор не се замислям за интонациите. В повечето от случаите и действията, всичко, се осъществява в съгласие с вътрешно пресмятане, а вътре в мен се е гнездило егоистично желание да се чувствам добре, да имам добро себеусещане. Това виждам като желан резултат от своите действия.

Надеждата за добро себеусещане, с всеки нов опит, ми действа и ме укрепва в избора ми на състояния. Където и да отида, каквото и да правя, за каквото и да говоря, както и да се държа – всичко е само, за да се снабдя с най-добрите средства за доброто си състояние. Искам да ям, да спя, да се разхождам, трябва да работя, за да се осигурявам и т.н. Всичко е само, за да ми носи изгода. Всъщност, в това се състои целият ми живот: как да постигна най-голямата изгода с минимални страдания и максималните наслаждения, за да се напълня с каквото е възможно.

С какво мога да се напълня? Това зависи от възпитанието, въздействието на обкръжението, ценностната скала, която съм получил, а също така и от навика, който се превръща във втората ми природа – на каквото са ме приучили, с него се сраствам, дори ако не ми е присъщо. Така живея – много неща в живота си правя, не защото съм ги искал от самото начало, а защото обществото, родителите, възпитателите са ме научили на това. В резултат – действам автоматично, не се нуждая от силата на мисълта.

В живота има и други неща, принуден съм да ги правя и те изискват вътрешни усилия, когато се убеждавам, че си заслужава. Да речем, звъни будилникът – ставам, макар че ми се иска да спя. Може би работя тежка и неинтересна работа, но все пак зная, че след изнурителен трудов ден ще се върна към семейството в уютната домашна атмосфера, ще мога да си почина и да се почувствам добре. За това самочувствие е необходимо да заплатя и затова се натоварвам.

Всичките ми действия, контактуването ми с едни хора и отдалечаването от други, в крайна сметка, също са призовани да ми създават по-приятна атмосфера.

И така, през цялото време се грижа за това как да се чувствам по-добре. Такава е природата на всеки от нас, и тя се отнася към “животинското” стъпало. По същността си неживата, растителната и животинската природа постоянно се стреми към по-добро себеусещане, към по-добро състояние. На всички създания им се струва, че това състояние ще бъде балансирано, че в него те няма да усетят натиск или влечение към нещо странично, а ще се намират в хармония с това, което те представляват като по-добър живот.

Ето, излиза, че цял живот спазвам “закона за най-доброто самочувствие”. Такова е условието, при което съществуваме, и егоистичната ни природа постоянно ни насочва към това. (more…)

Filed under: Интегрално възпитание - No Comments→

От 6-та беседа за нов живот

3 януари 2012 г.

С любимото човечество и в колибата е рай

Днес откриваме, че се намираме в изключително състояние – за първи път в човешката история, достигайки до всеобща криза. Много учени, философи, социолози и политолози разкриват, че проблемът е именно в отношенията между хората. От нас не се иска да променяме обществения строй и да строим някакви нови външни форми.

Мислихме, че за сметка на развитието на технологиите и новите материали ще можем да се издигнем над днешните проблеми. Струваше ни се, че само да внесем малко ред в икономиката, в държавното устройство, да поправим връзките между държавите и ще можем да постигнем добър живот. Но виждаме, че не ни помагат нито международните отношения, колкото и да се стараем да ги изграждаме, нито новите технологии.

Да предположим, че сега извършим пробив и започнем нова епоха, създавайки най-невероятни материали по поръчка, от които ще можем с лекота да произвеждаме стоки, да отпечатваме автомобили, като картинки на принтер. С какво ще ни помогне това? Днес разбираме, че проблемът не е в това.

Дори да осигурим най-добрите материални условия за семейната двойка, която не иска да бъде заедно, на тях няма да им помогне, дори да ги оставим в дворец. Обратно, ако се обичат, то могат да живеят в малко и тясно помещение, и да се чувстват там добре.

Много подобни примери могат да се дадат. По децата виждаме как се стремят не към необикновени неща, а просто към това, което е интересно и удобно. Човекът върви след желанията си, затова трябва да проверим: в каква посока се развиват нашите желания?

От поколение в поколение сме се развивали, благодарение на егоизма си. Преди всичко, той ни е накарал да си осигурим най-необходимото за живота: препитание, семейство, продължаване на рода. Без това човек не може да съществува, това е ясно. И целият ни живот е бил посветен на грижите за своето съществуванието, за да го поддържаме, доколкото е било възможно.

След това са се появили технологическите достижения, които са ни позволили да освободим част от трудовия си ден за други занимания. Тогава сме получили възможност да развиваме промишлеността, търговията, да произвеждаме дрехи, обувки, започнали сме да развиваме науката. Вече не всички хора са били вързани към земята, за да си осигуряват насъщния, някои са можели да се занимават с наука, литература, култура, за благото на всички останали хора.

След това, човечеството е започнало да се организира в различни държави, да създава по-едра и развита промишленост, да открива нови континенти. Човек се е развивал от това, че желанието му се е развивало и се е стремило да завзема все повече и повече. В крайна сметка, сме започнали да гледаме даже към звездите, мислейки, как да стигнем до тях.

Наистина в 20-и век ние вече успяхме да излезем в космоса, да проникнем далеч и навътре в земята и да се гмурнем в океанските дълбини. Но изведнъж ентусиазмът ни към всички тези дейности започна да изстива, а ние започнахме да се разочароваме. През 60-те години на миналия век се появи специално поколение – Хипи, което започна да пренебрегва всички тези материални ценности.

Мислихме, че това са просто отгласи от Втората световна война и разглезеност от сития, добър живот. Но те започнаха да мислят за друго отношение към живота, защото са получили новото желание, което ги е накарало да се замислят: “За какво съществуваме, защо преминаваме през този живот, като през месомелачка, за да паднем някъде в пропастта и да изчезнем без остатък? А от нас правят роботи, за да изпълняваме нечии прищевки – не сме съгласни с това!”

Желанията ни се разрастваха все по-далече и по-далече, докато не достигнахме всеобщо разочарование във всички свои начинания. И това е повече от обикновено разочарование – виждаме, че има някаква обща тенденция в природата на човечеството, която ни довежда до упадък, в състояние, когато започваме да питаме: какво имаме в този живот?

Живеем, защото живеем, стараейки се да се напълним с нещо, защото няма какво друго да правим. Но човек не усеща радостта от такъв живот, не вижда перспективите на развитието, разцвета. Просто, някак се опитва да се напълни, от липсата на избор.

Той знае, че няма изход и му се налага да живее по този начин. Все повече хора изпадат в депресия, и именно в поколението, което видимо има всичко! Какво още им липсва? Можеш да отидеш да работиш, където поискаш, да получиш всяка една специалност, да се занимаваш с изкуство, с музика. Има възможност да имаш любимо хоби, да пътуваш по целия свят, да си почиваш.

Но виждаме, че развиващото ни се желание вече не ни бута към нищо. Сякаш всичко ми е достатъчно и повече към нищо не ме привлича. Това е особеност на нашето поколение, с която достигнахме общата криза. Уникалността й е в това, че може да я преодолеем само по един много необикновен начин, който ще позволи да намерим радост и смисъл в живота – чрез връзката между хората.

Ние въобще не сме чакали това, не сме търсили и не сме очаквали такова решение. Но общото отчаяние, пренебрежението към всичко, което имаме в този живот, кризата във всеки един частен живот и в живота на цялото общество, ни доведе до това, че става единственото възможно решение на всички проблеми. (more…)

Filed under: Интегрално възпитание - No Comments→