Беседа за нов живот, част 5

От 5-та беседа за нов живот

2 януари 2012

Въведение:  природата – единен механизъм

В тази беседа ще стане въпрос за взаимовръзката между всички части на природата, човешкото общество, за това, че животът на всеки от нас зависи от останалите, а също и от това, че цялата природа движи себе си като единен механизъм. На езика на Кабала това се нарича взаимно поръчителство.

Да се съобразяваш с целия свят

Изследвайки Вселената, установяваме, че всички нейни системи зависят една от друга. Планетите се въртят около Слънцето, а техните спътници извършват обороти около своите планети. Колкото повече изучаваме тази гигантска система, толкова по-ясно виждаме, че всички нейни съставящи се намират във взаимосвързано движение и си въздействат един на друг. Луната, намираща се над Земното кълбо, влияе на всичко, произтичащо на неговата повърхност: на нашето здраве, усещания, подводните океански течения, и т.н.

На нас ни въздейства и Слънцето: усещаме и най-малките взривове, които произтичат на него. Казват, че там се наблюдават явления, заплашващи съществуването на Земното кълбо, способни буквално да го изгорят. Разбира се, това влияе на всички наши електронни системи. А самото Земно кълбо представлява “кипящ котел” – ние живеем на повърхността на сфера, вътре в която гори огън. И всичко това се намира в много тясно равновесие.

Биолози, зоолози и ботаници казват, че възникването на живота на Земята е свързано с особени условия, каквито няма никъде във Вселената. До този момент никъде не са открити такива, което предизвиква голямо съмнение дали те изобщо съществуват. А доколкото зараждането на живота изисква едновременно изпълване на множество условия, свързани с такива параметри като силата на гравитация, количеството на водата, налягането, температурата, и прочие, то оттук произтича, че всички тези параметри съставят гигантска формула. И ако само можем със точност да я изчислим, можем да разберем в какво се състоят предпоставките, способстващи за възникването на живота.

При излъчването на новини обикновенно ни разказват за това какво ще бъде времето в близките дни. Синоптиците могат да поставят прогноза за времето за седмица, но не повече. Защо?

Когато ни разказват за това каква ще бъде температурата, влажността, силата на вятъра утре и вдругиден и т.н., това са все заключения, направени след пресмятане на сложни формули с помощта на мощни компютри, отчитайки климатичните условия на цялото Земно кълбо. На кратко казано, между всички тези параметри съществуват такива многостранни, дълбоки, богати връзки, че само една прогноза за утре за температурата, въздуха, височината на вълните, и прочие параметри, са ни необходими за планиране на полетите на самолетите, плаванията на корабите и за всевъзможни други цели. Това вече говори за взаимовръзката на всички части на природата, за това как неживата  природа въздейства на растителната, растителната – на животинската, животинската – на човека, а човекът в отговор въздейства на тях.

Нашият живот зависи от неживата природа, нали ние живеем на земята и от нейните недра добиваме необходимите ресурси. Зависим и от растителната природа – на това е основано нашето селско стопанство, а също – от животинската природа, доколкото нейните хранителни продукти са необходими за нашето съществуване. Освен това не можем да подържаме нормален живот, освен в човешкото общество, където всеки изпълнявайки определена функция, заема съответната клетка.

Колкото повече сме се придвижвали в течение на историята, толкова по-сложно става нашето общество, толкова повече сме попадали в зависимост един от друг. Днес по пътя на транзакции превеждаме пари от банка в банка, от един континент до друг изпращаме кораби с различни стоки. А ако погледнем на дрехите, които носим, може да се каже със сигурност, че в това производство участва не една страна. Някой е произвел суровините, друг ги е обработил, някой ги е ушил, а друг се занимава с търговията. Това само подчертава, доколко зависим един от друг.

Вече сме свикнали с тази зависимост и я възприемаме като необходима. Само че тази зависимост – търговско-финансовата, досега никога не е изисквала от нас чувствено участие. Но в последно време виждаме, че съединението между нас е достигнало такива мащаби, които изискват по-дълбоко, тясно, по-близко сътрудничество. При това, то се проявява в такава степен, че произтичащото в една страна пряко влияе на събитията в друга страна. И не без основание днес наблюдаваме, как една държава може да се намеси в делата на друга, дори да промени там властта, накърнявайки нейната независимост. Ярък пример е – протестът в Сирия, към който представителите на други страни предявяват претенции по повод на това, че там загиват много мирни граждани. И посланикът на Сирия няма какво да отговори. Той се държи така, сякаш това не е неговата страна, и няма отношение към нея. По такъв начин тази зависимост ни задължава всички.

Виждаме, доколко сме свързани един с друг, че на нас са ни необходими всевъзможни международни механизми на управление, без които не можем нормално да съществуваме. Ако искаме да търгуваме, да развиваме науката, културата, ако желаем благополучен живот, то трябва да развием много подобни системи на възпитание, културно ниво, подход към живота.

В последните няколко десетки години туризмът се разви силно и ние, посещавайки различни страни, можем да наблюдаваме как за това време,всички държави са се приближили една към друга по ниво на живот, по способност да възприемат обкръжаващото. Всички гледаме телевизия, слушаме новини, свързани сме един с друг виртуално чрез връзката в Интернет. И тази връзка между нас скоро ще стане такава, че ще престанем да усещаме езикова бариера, – ще се появят такива машини, които автоматично ще осъществяват за нас превод, и, да кажем този, който не владее английски, днешния международен език, може да бъде свързан с всеки.

Съгласно съвременните изследвания, се изяснява, че обикновеният човек, чрез четирима свои познати, се оказва свързан с целия свят, – дотолкова се приближаваме един към друг: сякаш се държим за ръка. Днес нито една държава не може, дори на своята територия, да извършва работа по пробиване на кладенци, защото с това ще наруши баланса вътре в земната кора, и това, което ще се случи след това, ще се отрази не само на неговите съседи, но ще повлияе и на целия останал свят.

Сключваме международни споразумения, касаещи различни области от нашата дейност, която може да нанесе вреда на другите, например: споразумения, определящи квотата на риболова. За всяка страна съществува определена норма за изхвърлянето на вредни вещества в атмосферата, по разработките за изкопаеми от недрата на Земята.  Все повече и повече започваме да чувстваме, че живеем на една планета, която се явява наш общ дом. И действително, тук всички зависим един от друг и не можем да постъпваме, както искаме.

За съжаление, все още се развиваме егоистически, и това не ни позволява да се зачитаме един с друг. Напълнихме с отпадъци дори космическото пространство, изпращайки ракети, и сега около земята се въртят множество спътници и милиони големи и малки отломки, останали от всичко изпратено от повърхността на Земята, и влияещи ни. И ако произтече някаква авария на космическа станция, то нейните отломки могат да попаднат неизвестно къде и върху кого.

Също се явяваме свидетели на такива неприятни явления като изригването на вулкана в Исландия, което повлия на цяла Европа чак до Сибир, парализирайки работата на всички летища. А цунамито в Япония, предизвикано от земетресение, нанесе повреда на атомна електростанция, което накара много учени да се замислят, не си ли струва да се преустанови развитието на атомни електроцентрали.

Виждаме, че нито една държава не може да строи своя вътрешна и външна политика, като не отчита десетки или дори стотици външни фактори. Във всяко свое движение тя трябва да се съобразява с целия свят. И това касае дори силните и водещи страни, които, както ни се струва, пред никого не трябва да се отчитат. И все пак, те са задължени да зачитат останалите, доколкото всички зависим един от друг, и кой знае, по какъв начин дори най-малките промени, произтекли в една страна, ще се отразят на другите.

От самодостатъчност – към специализация

Ден след ден се усещаме, живеещи в много сложен и взаимозависим свят. Ето защо говорим за закона, който обхваща всички нас, удържа ни заедно, и този закон се нарича взаимно поръчителство.

На пръв поглед този закон касае държавите или големите международни компании. А действа ли на обикновения човек? Излиза, че действа, и от година на година все повече го усещаме. Като пример, ако стане провал в работата на една от европейските или американски банки, то последствията ще се усетят във всички страни, и особено, да кажем, в Китай, който ни продава предметите на своето производство. А това влияе на половината свят. С други думи, търговията, икономиката, финансите дотолкова са ни свързали, че започваме да възприемаме подобни неща като заплаха за своето съществуване. Нали от това зависи наличието на хранителни продукти, дрехи, енергия за отопление на квартирите, работата на международните фармацевтични предприятия.

Днес няма нито една страна, която сама да обезпечава своите потребности, а преди 100 години назад всяка от тях почти напълно ги е удовлетворявала. Всичко е започнало, когато Индия е станала английска колония, и англичаните са решили, че за тях е по-добре да извозват плодове и заленчуци от Индия, отколкото да ги отглеждат сами. Вместо това те започнали да развиват промишленост, а от Индия, чрез Суецкия канал, прекарвали продукти за селското стопанство. Постепенно хората започнали да разбират, че специализацията, когато всеки произвежда само някаква определена продукция, –  си струва.

А някога във всеки завод са произвеждали абсолютно всичко, започвайки от болтчето и завършвайки с машината с всичките нейни детайли, двигател, електрическа част. В същия завод, с помощта на неголеми генератори, заработвали дори електроенергия. Всички процеси са се осъществявали на една територия. След това е започнало разделението на труда: един завод произвежда болтове, друг – гайки, трети – електрически детайли, и т.н. И днес завод произвеждащ автомобили, получава поръчки от различни страни.

В последно време нещата стигнаха и по далеч. Япония, вместо да развива автомобилна промишленост на територията си, започва да строи свои заводи в Европа и Америка – там, където се намират нейните търговски пазари. Тя ги управлява отдалеч, и дори не сама, а чрез свои представители, които се наемат на работа там, на място.

По такъв начин, всичко се е объркало, и вече не може да се определи къде и какво се произвежда. На територията на една страна се разполагат заводи и бензиноколонки, принадлежащи на друга страна, или предприятия принадлежащи на няколко страни, всяка от които има различна част. В икономиката различните страни вкарват средства на чуждестранни инвеститори, и правителствата не ги възпрепятстват, доколкото печелят от това повече. Гражданите на тези страни се обезпечават с работа, и всички са доволни. Предполагаме, че и по нататък ще се развиваме в това направление…

Единственото вярно решение е – обединение

Когато цивилизованите страни са се развили в достатъчна степен, те започнали да развиват страните от т.н. наречения “трети свят” ( в Африка и Азия) и в тях влизат останалите страни, за да основат там заводи и да подготвят цялата инфраструктура. Но за да организират производство, е необходимо да се обучат хора, затова там са се открили училища. Заедно с това развитите страни започнали да приемат в своите университети хора от тези региони. И от този момент нататък на ниво на материално благосъстояние, образование, наука и култура цялото човечество става много взаимосвързано.

Днес всички страни по света са свързани с много тесни връзки. Така американците с усмивка разказват, че когато искат да позвънят от Ню-Йорк в Бостън, то отначало по канала на връзката те се съединяват с оператори в Индия, които след това ги свързват с нужните номера. Получава се, че тези телефонни линии така ни свързват един с друг, и ние се справяме с разстоянията, не изолираме никакви страни и не ни спира, ако трябва се прекара кабел чак до друг континент.

А ако се вникне в този въпрос още по-дълбоко, то ще видим, че цялото земно кълбо е опасано с колосална многостранна и многослойна мрежа днес. И днес вече не е възможно нещо да се построи или изготви, ако в теб няма достатъчно знания или няма възможност да получиш най-подходящото оборудване от някой производител в света или нужната информация и специалисти, – така сега е устроен светът.

Всички тези връзки са се развили в течение на последното столетие, и внезапно установяваме, че тази система не работи по множество причини. Аналитиците и специалистите в сферата на социологията, политологията, икономиката и финансите предлагат решение на този проблем всеки по свой начин. Но, в крайна сметка, има едно единствено просто решение: тази система изисква от нас по-вътрешна връзка.

И за да продължава своето развитие, трябва да достигнем по-тясна връзка и разберем и признаем необходимостта от взаимно поръчителство, т.е. че ние зависим един от друг, живеем на една планета Земя, и друг изход, освен да почувстваме, че всички ние съществуваме като едно семейство, нямаме.

С други думи, нашето развитие е започнало с търговия на това, което сме произвеждали: оборудване, хранителни продукти и пр. Постепенно сме започнали да създаваме съвместни предприятия, международни банки, започнало е обединението на фондовите борси. Мога да извършвам търговски операции на Токийската борса, а след това на борсата в Германия, в Москва или Ню-Йорк, – не е важно къде и как търгувам, защото на всяко място, по същността си, всичко е еднакво. Само анализирам, къде си струва да вложа средства, и къде –не.

Но парите се съхраняват на едно място и ползвайки електронна поща банките само прехвърлят една на друга уведомления за произтеклите операции – и това е достатъчно. За нас не е важно къде физически се съхраняват парите, защото считаме, че златото се явява главен еквивалент на тези ценности. Възможно е, самите пари да се съхраняват в някаква страна от “третия свят” като хранилище на всички златни запаси, – главното е, че там съществува строг отчет.

Както казах, в последно време чувстваме, че нашата връзка в такъв вид не може да продължава. Особено това касае Европа. От една страна това е най- развитото място, от друга страна най-раздробеното. И виждаме, че заради тази раздробеност те са лишени от вътрешно съответствие, разбиране и усещане, както се отнася към една система. Това спира всички страни от общия пазар, защото общият пазар не е достатъчен – необходимо е обединение на всички тези страни с много по-тесни връзки, а това не е просто.

Трудността е в това, че трябва да бъдем по-близки един до друг по дух, съгласно осъзнаването на положението, признание на невъзможността за съществуване един без друг. Затова е необходимо да се възпита в народите на Европа, а това са 30 държави, разбиране, че взаимната зависимост между тях е задължителна.

Ясно е, че е така, но проблемът е в това, че и политиците, приемащи решения, и учените, и средната класа, и народа, дори и приемайки с разума необходимостта от изменение, емоционално още не са готови да се откажат от своя частен живот и национални особености.

Считам, че това и не е нужно. Човек не трябва да променя своето поведение и привички, отнасящи се до културата и националните традиции. Той трябва само да се издигне над тях към връзка с другите хора, към взаимно поръчителство.

Да  построим общ покрив за света

Въпреки това, че сме различни, ние все пак може да се разбираме както в семейството. Вярно, че не е лесно. Да кажем, имаме родители и аз и жена ми, и всеки има – братя и сестри от двете страни, техните деца, нашите деца. При това трябва да се съобразяваме един с друг, нали ние сме взаимно зависими и от положителната, и от отрицателната страна. Затова ние не започваме да се изменяме и променяме един друг.

Разбираемо е, че когато съм срещнал жена, която може и да се отличава от мен по характер, но съгласно други изгоди сме решили да бъдем заедно, то с това решение, всъщност, сме признали – дори без думи, че ще водим общ живот, в който не винаги ще бъде гладко.

На нас ще ни се налага да отстъпваме един на друг, частично или напълно да се съгласяваме с мнението на другия и т.н. Но от безизходица ние се съединяваме, защото искаме да създадем семейство, да продължим рода, да се поддържаме един друг.

Такова възпитание, което учи да се разбираме един с друг въпреки отличията, не се отнася за младите двойки. Въпреки, че считаме, че свободно избираме за себе си подходящия спътник, всъщност сме много различни. При животните подборът на двойка става инстинктивно, а при хората, доколкото имат изкривени представи, търсят нещо изключително, или даже рядко срещано, като не разбират, че именно от това между тях възникват трудности в общуването.

Отсъствието на образование, разбиране и възпитание относително съвместния живот и умението да отстъпваш един на друг, ни довежда до криза в института на семейството. Сега повече от половината население на света, особено младите хора са безбрачни. Те не са готови да встъпят в брак и не искат да имат деца, защото се чувстват неспособни да се грижат за някого.

Тази криза продължава вече няколко десетки години, а сега сме принудени да решаваме такива проблеми и между страните. Нали всеки от нас – най-малко, относително съседните държави – се явява и получаващ, и отдаващ, както в съпружеска двойка. Затова и на международно ниво е необходимо да се изучава как да се отстъпва и как да се обединява над всички различия и разногласия. А това също никъде не са ни учили.

Как да се направи това? Каква техника на отстъпка, нали само с отстъпката показваме добро намерение?

Сега от безизходица се намираме в такава криза, която ни учи на насъщните неща. И тази насъщност се чувства от хората така – и в това е нашата надежда, – че те няма да тръгнат към “развод”, нали “разводът” между държави означава война.

Надявам се, ще разберем, че ние нямаме избор, и трябва да се държим сдържано. Затова сме създали ООН – място, на което би трябвало всички да могат да се събират и да обсъждат мирното сътрудничество, както и множество други организации, които се занимават с възпитание и здравоопазване.

Например, в Женева има международни организации, за съществуването на които никога не съм предполагал. Да кажем, има комисия за честотите на излъчванията, която следи за това, всяка теле- и радиостанция в света да има своя честота и да не пречи на другите.

Има Съвет за пускане на лекарства, медицински препарати и услуги, определящи стандартите в тази област. Благодарение на това можем да се разберем един с друг, и доктора, изпращайки болния на лечение в друга страна, може да обясни на своя колега всички нюанси на необходимите процедури.

Дори има организации, определящи знамето на всяка страна – за да няма еднакви флагове. Съществуват стандарти във всички области, ние ставаме толкова свързани и близки един с друг, че трябва да изработим закони, регулиращи всички области на взаимодействие.

И както парламента на всяка страна установява закони за взаимодействие на гражданите, така това днес се прави за целия свят. Такива организации съществуват вече няколко десетки години, и без тях би ни било много трудно.

Но днес проблема се състои не в това, че ние трябва да определим на всеки място. Днес положението е такова, че трябва да построим общ „покрив”, състоящ се от общо разбиране и усещане, сякаш се намираме в една стая. В такъв случай на нас ще ни е много трудно да бъдем заедно, ако между нас няма връзки, при това добри.

Трябва да почувстваме не само близост, а взаимна зависимост, която да задължи всеки да промени своето отношение към другите. Ние сме зависими, свързани и обединени, желаейки или не, на различни нива – чрез храната, дрехите, възпитанието, културата, техниката, енерго- и водоснабдяването, и дори въздуха.

Ако някое производство замърсява атмосферата, то няма да има какво да дишаме. Известни са ни съглашенията в Киото, определящи размера на изхвърляне на отпадъци и замърсяване от производството.

Мисля, че  тук си заслужава да направим списък с международните организации и въпросите, с които те се занимават. Тогава ще почувстваме мащабите на нашата връзка.  Част от тези организации се намират в Париж, Лондон и Ню-Йорк, но основната част от тях са разположени в Женева.

Това е много важно, защото дава на човек представа за тази взаимна връзка, в която му е трудно да повярва. Тя е много по-голяма, отколкото връзката в семейството. В семейството мога да престана да разговарям, да се разсърдя, дори и да се отделя за известно време.

Но тук това е невъзможно. Получава се, че всички съществуващи в света страни  вече се намират в единна мозайка, от която никой не може да излезе и да се държи, както му се иска на него. Виждаме как всеки път, когато някой се опита да направи някакво самостоятелно действие, нищо не се получава. След известно време той или се връща, или дори всичко се ограничава само до думи, не достигайки до действителни практически действия, защото това в наше време е неизпълнимо.

Човечеството като интегрална система.

Може дълго да се говори за връзката между нас, която в последно време ни задължава да контактуваме един с друг душевно, на ниво чувства. Ние трябва да започнем да се свързваме помежду си не само съгласно екологичните закони, в процесите на производство, функционирането на банковата система, съвместното възпитание и здравеопазване, а и всеки човек лично и съответно на това цялата държава трябва да се включи в добрите отношения един към друг.

В процеса на еволюция на природата, развитието е преминало неживо, растително, животинско ниво, достигайки до човека, и по същите стъпала се е развивала човешката цивилизация, довеждайки ни до това, че  ние започваме да придобиваме образ на единен човек. Именно това състояние се нарича Адам, Човек.

И тук възниква въпросът как ние ще изпълним това? Защото да съществуваме иначе е невъзможно – доброто взаимно отношение се явява изискване за нашето развитие, и без него ние не можем да поправим законите в икономиката, производството, търговията. Светът се намира в задънена улица, светът е объркан, хората не разбират какво да правят нататък. Те някак въобще изгубиха връзката между себе си, защото сега от тях се изисква сърдечна, душевна връзка, каквато между нас никога до сега не е съществувала.

Ние или сме се презирали един друг, или поради безизходност сме си сътрудничели в производството и търговията. Но нито от човека, нито от държавата се е изисквало добро отношение към партньора. А сега от нас изискват вътрешни психологически усилия по отношение на построеното от човека, и именно в това се състои нашето развитие.

Чувстваме, че без тези отношения ние не можем да съществуваме правилно дори и в къщи. Ако аз живея в квартира с други хора, то ние някак се спогаждаме ако всеки си има своя ъгъл. Но сега ние дотолкова зависим един от друг – всеки от всеки, че без правилни отношения между нас, животът ни става просто ужасен.

Затова за нас е необходимо да достигнем до съгласие, а то се нарича – взаимно поръчителство. С други думи отношенията ни трябва да станат такива, че всеки да усеща, че животът му зависи от другите. Така войниците от един отряд знаят, че животът на всеки зависи от всички, и ако всеки не поддържа и не се грижи за останалите, то всички ще загубят.

Такива системи на взаимно поръчителство съществуват в природата и в техниката  – те се наричат интегрални, или аналогови системи. И в тях всички части са толкова свързани една с друга, че ако някой детайл излезе от строя, то целия механизъм престава да работи. И очевидно в процеса на развитие на човешкото общество, ние толкова сме израснали, че сме достигнали до такова съединение.

“Всички престъпления ще покрие любовта“

Как да поправим себе си, за да стане нашето съществуване добро, спокойно, безопасно? Иначе ние така и ще си останем безработни, с криза и в семейството, и във възпитанието, с проблеми във всяка област на всекидневието. Достигнали сме до това, че отсъствието на взаимно разбиране и взаимно усещане е станало определящо за съдбата ни. Цялото човечество е подобно на едно семейство, но това е неблагополучно семейство.

Затова ние говорим за примирение, което трябва да стане с помощта на трета сила. Когато между съпрузи възникнат проблеми – те се обръщат към специалист-психолог – сега е доста модерно хората да има личен психолог, който постепенно да ги сближава. Той беседва с всеки по отделно, и с двамата заедно, задава въпроси, обяснява ситуацията, задължава ги да общуват един с друг и да се разкриват един пред друг. Помага им да разберат отначало себе си, а след това и партньора.

И тогава на всеки става ясно, че дори и той да е противоположен на другия, струва си да се започнат взаимни отстъпки. И единият не изказва всички свои претенции, и другият прощава и отстъпва в нещата, които не са му по душа, както е казано “всички престъпления ще покрие любовта“.

Ние разбираме взаимните “престъпления“, защото по природа  всички сме егоисти и с никого не се понасяме. Но ако ни стане ясно, че избор няма – и в семейството, и навсякъде в обществото – производството, екологията – то от безизходност ще приемем методиката, която помага да се съединим един с друг.

Тази методика е чисто психологическа: да разговаряме един с друг, за да познаваме и разбираме по-добре характера на човека или особеностите на цял народ. И да не се стесняваме да говорим открито като възрастни, умни хора.

Да,  всеки е различен от останалите, но над различията си, ние трябва да се обединим, без да потискаме , принизяваме и укоряваме някого  за неприятните му склонности и свойства. Всеки има такива, но се издигаме над тях и казваме: “всички престъпления ще покрие любовта“. Всички грешим, но ако изхождаме от любов, постепенно спираме да обръщаме внимание на грешките на другите!

Така както и майката смята своето дете за най-доброто и най-красивото. Тя е неспособна да види в него нищо лошо или нищо недостойно, защото любовта я заслепява, и така тя вижда в детето си само хубавото. И въпреки, че в  него има и лоши страни, тя не вижда това. Докато, в съседското дете, обратното, вижда отрицателната, а не положителната страна, тъй като към него тя не изпитва любов. Но, ако допуснем, изведнъж тя започне и към него да изпитва любов, тогава и в него няма да вижда лошото, а – само хубавото.

Виждаме това от живота. Кажете на майката за недостатъците в характера или поведението на нейното дете – с това тя няма да се съгласи – или напълно ще го оправдае, или въобще всичко ще отрече, защото наистина не вижда в него нищо лошо. Това се нарича “всички престъпления ще покрие любовта“.

И към взаимното поръчителство, което трябва да достигнем, се достига постепенно. Избор нямаме, и ние започваме отдалеч да се вглеждаме в другия и да го изучаваме. Но това изследване първоначално трябва да бъде насочено към построяването на връзка от любов над различията.

Тоест, ние предварително сме готови на отстъпки, и тогава в нас се появява възможност да се обединим също и на чувствено ниво. И когато започваме да се сближаваме, то светът става спокоен и надежден. Не се страхуваме да пуснем децата си да се разхождат сами, защото всеки човек, ще погледне на тях не по-зле от нас, а и  ние ще сме загрижени за другите деца. Ако помечтаем и си представим такова добро общество, то разбира се, това общество трябва да бъде общество, съблюдаващо закона за взаимното поръчителство.

Към взаимно поръчителство – чрез интегрално възпитание

Колкото по-нататък се развиваме, толкова по-ясно ни става, че с всяка година ние затъваме във все по-дълбока криза. И не само в икономиката – съществуват и други кризи, с които не се справяме вече дълги години. Някои области са обхванати от криза вече десетки години: наркотици, депресия, екология, възпитание, семейство.

И общата причина за тези проблеми е – отсъствието на правилна връзка между нас, което се проявява във всички нива: международно, национално, семейно. Затова, сега познаването на тази система на връзката между нас, която ни задължава да установим добри отношения помежду си, а не просто да подписваме на хартия спогодби за мир, търговия или производство, се явява задължително.

Това много силно се оприличава с брачния договор, който съществува, но само на хартия: хората живеят заедно в една къща, но между тях отсъства вътрешния душевен контакт, те просто съжителстват на обща площ.

За да не стигне човечеството до световна война и взрив от егоизъм, е необходимо всеки човек да осъзнае връзката между нас и да разбере, че днес тя трябва да идва от сърцето към сърцето.

Наблюдавайки природата виждаме колко разумно е устроено всичко в нея: всички нейни част – от далечните огромни звезди и до най-малките нейни частички – образуват една система. Според величината на развитието на науката все повече разкриваме съществуването на това интегрално съединение и взаимност. И ако се случи да нарушим някоя област, то това предизвиква хиляди последствия в нашия живот.

Абсолютно същото и дори и още по-нагледно се случва в човешкото общество. Затова успехът ни зависи само от правилната връзка помежду ни, наричана взаимно поръчителство: всеки чувства, че е зависим от всички, а всички – зависят от него.

В съответствие с това трябва да бъдат установени нови социални и международни закони, нови норми на отношения между хората в семейството, в производството, в обществените места, и дори тогава, когато човек е сам – всички трябва да са загрижени за нашето голямо семейство. В крайна сметка ние всички съществуваме на едно място, и сме свързани дори и повече отколкото членовете на едно семейство, живеещо в един дом.

От тази зависимост, човек получава не само чувство за безопасност, процъфтяване и благополучие – тъй като той се намира сред хора, желаещи неговото добро. Ако светът стане едно семейство, то аз няма да се страхувам, няма да се стеснявам, и въобще – за нищо няма да се притеснявам. Целият свят – е мой.  И аз ще дишам с облекчение в което и да е място – на улицата, в магазина, на пътешествие – ще чувствам, че съм си у дома.

И тук следва да се разбере важността на възпитанието. Да доведем човека до това – той да види, да се съгласи и реализира такова отношение към другите хора – това е голяма и много важна работа. И сега, цялото човечество навлиза в такава епоха, когато ще бъде задължително да  бъде изпълнено поправянето и да се издигнем на нивото Човек, тоест да се уподобим на онзи образ на Човека, който всички ние образуваме заедно.

Надявам се, че развитието на интегралното възпитание ще позволи на хората да видят доказателствата в природата, науката и живота, които да ги убедят да се включат в този процес и да започнат да се изменят под влияние на знанията и практическите занятия. Тогава ще успеем да достигнем добрия и светъл свят, на прага на който  вече се намираме.

Чудодейното тук е това, че човекът, който се  съединява с другите хора, започва да чувства живота чрез тях. Защото – ако обичам детето си, то аз някак си се намирам с него навсякъде, където е то, наслаждавам се от всичко, което му доставя удоволствие, чувствам всичко, в което то се намира.

Получава се, че веднага, когато започна да се свързвам със света, аз получавам от него впечатление, и в мен се появява знанието и усещането на всички хора в света! Аз дотолкова разширявам своя живот, че вече живея не в себе си, а в тях! И тук се докосвам до една вечна точка в мен, способността да чувствам живота извън своето тяло, според степента ми на включване във всичките рамки на системата за взаимно поръчителство. Ще се надяваме, че ще успеем да достигнем това!

Светът през очите на взаимното поръчителство

Въпрос: Вие казахте, че ключът към успеха са отстъпките.

Отговор: Да, готовността да отстъпвам е едно от необходимите условия. Обучението на взаимно поръчителство трябва да бъде последователно. Преди всичко, ние трябва да изучим психологията на човека, психологията в отношенията между двама другари, съпрузи, родители и деца, съседи, родственици (например с тъщата или свекървата, с онези, с които са възможни конфликти), а след това да преминем към изучаване на взаимоотношенията в работата, в народа и в целия свят.

С други думи, от близки и разбираеми отношения, които всеки може да почувства, развива възприятие в хората, навик и острота в усещанията, ние трябва постепенно да ги приведем към работа с по-широки кръгове на обществото. В следствие на това, ще успеем да разберем, какви страни, парламенти и правителства могат да се обединят едни с други.

Нека си представим тези структури и форми, в които това може да бъде реализирано. Когато се включваме в това учение, то започваме да разбираме какви изменения трябва да станат в света.

Виждаме, че всички днешни лидери са неспособни да решат каквото и да е, че у тях отсъства възпитанието в духа на взаимното поръчителство, че не им достигат знания относно интегралните системи. Те не гледат на света през очите на взаимното поръчителство. А трябва да придобият възприятие, осъзнаване и разбиране как да достигнат това, как да се обединят едни с други, чак до достигането на любовта. И разбира се, в този процес е нужна готовност на взаимни отстъпки.

Значението на това не е да провеждам с теб делови преговори, и съставяйки договор предварително да съм включил в него пунктове, позволяващи ми в последствие да се откажа от нещо и да те прекарам. От самото начало ние изграждаме честни взаимоотношения. От първия момент, от първия пункт на нашето съгласие ни е ясно, че не можем да го нарушаваме! Не можем да избягаме един от друг!

От тук следва, че всички проблеми и на всички нива – това са проблеми на възпитанието. Взаимното поръчителство е тази мрежа от връзки между нас, която ни свързва един с друг по целия свят. Тя се е разкрила сега, в нашия свят. Преди няколко десетилетия, в началото на 60-те за това са започнали да пишат в Римския клуб. В началото на 20 век учените започнали да говорят за това, че всички ние сме свързани помежду си с понятието, наричано ноосфера. Оттогава и до сега се водят различни изследвания в тази област.

Взаимното поръчителство е система, която се е разкрила, свързва ни заедно и не ни дава да се разбягаме. И ако ние искаме да я нарушим, то можем да отприщим страшни войни, а след това страданията пак ще ни принудят да достигнем тази форма на взаимна връзка, взаимни отстъпки, взаимно поръчителство и взаимна любов.

Могат да ми възразят, че човечеството вече  е мислело относно това. Преди 500 години на тази тема са писали всякакви утописти, след това комунистите, и кибуцниците, и други. Това всичко е вярно, ние само трябва да разберем, че никога в историята това не е било задължително условие за нашето развитие! Имало е отделни хора, които са видели, че това е необходимо на човечеството и че накрая човечеството ще достигне до това. Това е разбирал Томас Ман, след него и комунистите в Русия и другите страни, но всичко това са били отделни личности, които никой не е последвал. Те са виждали напред в годините, и им се е струвало, че могат още тогава и незабавно да реализират това.

А ние започваме да говорим за това сега, защото всестранната криза ни показва именно това, което не ни достига  – а то е – взаимно поръчителство. Тоест, това става не защото на нас ни се иска, а защото, то е необходимо за нашето развитие, към което ни принуждава природата.

Как да се научим да отстъпваме

Въпрос: Как да пренесем тази идея за човека от неговото ниво на умозрително възприятие до нивото на усещане, благодарение на което той ще е готов да отстъпи?

Отговор: Това е възможно само при условие, че човек вижда и поради това и чувства, опирайки се на голямо количество примери, доколко той е свързан с другите и зависи от тях, доколко той няма избор, и колко е хубаво това – да бъде в правилната връзка с останалите. Тоест човекът трябва да вижда, какво печели и какво губи. Това е етапът на убеждаване.

След това преминаваме към практическите занятия с групите хора. Тези занятия трябва да включат в себе си въпроси и отговори, игри, песни и филми – ние трябва да приведем човека през емоционалното възприятие “за” и “против” взаимното поръчителство и обединението, да му покажем в реална форма до какво може да доведе изпълнението или неизпълнението на тези принципи. Това е вторият етап.

В третия етап, ние трябва да използваме това, което се нарича “навикът става втора натура“ – вече сме говорили за това в предните беседи. Ако човекът привикне да бъде с другите хора и да е свързан с тях чрез взаимно поръчителство в малка група, постепенно, обучавайки се на това и разбирайки, че това е изгодно за него, той го пренася към все повече и по-широк кръг от хора, докато не достигне състояние, в което възприема целия свят като един общ кръг.

Ние трябва да привлечем в сътрудничество учени, които говорят за това на научен език. Те обясняват от гледната точка на природата какво се случва и какво ще се получи в този или онзи случай, точно както лекарят, който казва: “Ти си болен от еди-кое си заболяване и само следното лекарство ще ти помогне. Но това лекарство е достъпно.” Това наистина е трудно, но човекът е готов всичко да даде за живота си.

Трябва да използваме силата на обкръжението, което може да убеди човека във всичко. Мога да нарека и черното “бяло”, ако до мен стоят 20 души и в продължение на двайсет часа ме убеждават, че това е бяло, то на края аз ще започна да мисля, че то наистина е бяло. Мозъкът ми ще промени програмата и вследствие на външното убеждаване аз ще започна да виждам черното като бяло. За това има практически потвърждения.

Влиянието на обкръжението върху човек променя неговите свойства, променя всичко, към което ние сме привикнали. Тъй като точно така сме расли! Не сме знаели какво виждаме и какво става наоколо, на това са ни учили! И сега просто трябва да разберем, че човека може да бъде научен на всичко. Трудно е да се изтрият неговите стереотипи, но ние и не правим това, ние само поправяме в него това егоистично проявление, така че използвайки го за отдаване за другите, той самия да се наслади.

Накрая той получава правилната егоистична печалба, и как би могло да бъде другояче?! За него се грижат, всички му обещават всичко най-добро, само че, заради това е нужно и той да отстъпи, така че.. какво? За всичко в живота трябва да се плаща. Впрочем, това не се явява чак толкова голяма отстъпка, тъй като веднага след като човек започне добре, с любов да се отнася към другите, той започва да се наслаждава от това, че отдава.

Човек не трябва постоянно да чувства натиск и напрежение. “Тъй като нямам изход ще се отнасям към теб добре, дори и това да изисква големи душевни усилия, вътрешни сили от моя страна…“ Съвсем не! Ние трябва да създадем за човека такива средства за масова информация, такива външни въздействия, че той да се промени и изведнъж да му стане леко! Той да започне да се наслаждава от това, че се отнася добре към теб. И той ще  види себе си в един прекрасен свят! Всички се отнасят добре към него, и той се отнася добре към всички!

Трябва да преминем от релсите на принудата към релсите на доброволността, да се научим да отстъпваме, отначало по принуда, а след това – по желание.

Обкръжението може всичко

Въпрос: Често, вие давате пример с отношението на майката към своето и към съседското дете и казвате, че веднага след като започнем да възприемаме съседското дете като свое собствено, ние ще спрем да виждаме каквото и да е лошо в него. Как да заставим човешкото сърце да обича някого?

Отговор: Само чрез навика и чрез нищо друго. С онзи навик, който ни става втора натура, чрез онова убеждение с помощта на обкръжаващото общество, чрез онзи хубав пример на другите, с тези филми и песни – с всичко, което оказва влияние на човека. Влиянието на обкръжаващото общество може така да ме препрограмира, че аз да възненавидя собственото и да заобичам съседското дете.

Обкръжението може да направи всичко! То е по-силно от собствената ми природа, тъй като то действа на човешко развнище, докато моята природа действа на животинско ниво. Виждаме как благодарение на обкръжението човек напълно може да се промени! Обладавайки едни или други свойства, той изведнъж попада в определено обкръжение и после излиза от него съвършено друг човек. Влиянието на обществото е по-силно от всички други въздействия!

В завършек: Едно единно възпитание за целия свят

Въпрос: Как ще завърши днешния ни урок?

Отговор: Ние встъпваме в нова епоха. Стоим пред необходимостта от промяна на нашите взаимоотношения, преход от егоистична конкуренция към взаимно поръчителство, а след това към всеобща любов. Това става принудително, под влияние на нашето днешно състояние и под натиска на природата, а по-късно доброволно ще преминем към взаимното поръчителство.

В съответствие с това ние трябва да построим наша система от обяснения, просвета и възпитание, така че в течение на дълго време те да въздействат на човека, групата, обществото, народа, на страната и на всички страни заедно, докато всички ние не получим единно възпитание и не се научим всички заедно щастливо да живеем в един дом.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: