Въпрос: Как изглежда групата, която е вече в духовното?

Отговор: Външно няма да се забелязва нищо, всички ще изглеждат като обикновени хора. А вътре ще става всичко онова, за което ние четем в кабалистическите книги. Ще видиш същите лица, но ще се отнасяш към тях по друг начин.

Ще чувстваш мрежата на вътрешната връзка между всички – тъкмо тя ще образува онова място, в което ще се разкрие духовния свят. Сякаш си получил фенерче, включваш го и започваш да виждаш дърветата, камъните, хората, животните – целия свят.

Това светещо фенерче е твоето добро отношение към останалите, взаимното поръчителство, което ти усещаш към тях. В това взаимно поръчителство, което произлиза от теб, започваш да проявяваш висшата система и виждаш, че в нея, направо пред теб, има дървета, животни, хора, които по-рано не си забелязвал.

Само че, всички тези неживи предмети, растения, животни и хора, не са материални, както в нашия свят, а са духовни. Такава картина се разкрива пред теб. От тук са всички онези познати лица наоколо, но ти разкриваш вътрешната връзка между тях.

Някога, много отдавна, гледах филм за обир на диамантена борса. В него крадците пръскаха с боядисващ спрей, и в тази мъгла се виждаха лазерните лъчи, включващи сигнализацията, ако някой пресича стаята.

Ето и ти сякаш разпръскваш около себе си такъв спрей, като облак от душевно отношение, усещане за обединение, поръчителство, и в него се проявяват лазерните лъчи, съединяващи ни един  друг – виждаш как те преминават и свързват всички заедно.

Ти разкриваш структурата на отношенията, виждаш как тя действа и управлява всичко. Ти разбираш, че в крайна сметка, тя движи всичко.

Сега виждаш, как всички се движат, но не разбираш, какви сили ги задействат. А тогава, изведнъж започваш да усещаш и физически, и вътрешно, сякаш някаква ръка влиза вътре в куклата и започва да я движи. Това означава да разкриеш висшето управление.

И съответно, се учиш как сам да съответстваш на тази система за управление – както движенията на добър кон се съгласуват с желанията на  ездача.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 20.01.2012

[67079]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Целият процес на нашето развитие преминава под влияние на обкръжаващата среда. И ако тази среда не съществува – човек не би се развивал, дори независимо от заложените в него решимот. Има известни примери, когато деца, оставени в гората, се развиват така, както и живеещите там животни, придобивайки техния характер, болести, желания и мисли. Дори имат такава продължителност на живота, както тези животни, сред които се намират – дотолкова тяхното тяло е привикнало към такъв начин на живот.

Известни са случаи, когато са намирали 6-9-годишни деца, израснали в гората, и те са живели толкова години, колкото и животните, сред които са расли: 12 или 20 години – не повече. И независимо, че в последствие са им обезпечили добро ниво на живот и са се грижели за тях. Тези деца са боледували от същите болести, каквито и животните, държали са се като тях и са живели същото количество години.

С други думи, нашето тяло е много зависимо от обществото, в което се развиваме, и в този смисъл човек се явява много гъвкав. Да вземем за пример кучето или котката, които живеят с нас хиляди години. Те са привикнали с човека и, разбира се, вече не могат да живеят в гората, като другите диви животни, в тях се изработва друг характер. Те и тяхното потомство приемат друго отношение към човека и към обкръжаващата среда. Но въпреки това, не са толкова гъвкави. Защото човек, попадащ в някаква среда, притежавайки много по-голяма възприемчивост, е подложен на по-голямо въздействие на средата, бих казал дори съдбовно. В сравнение с животното, което привиква да живее заедно с човека – човекът много по-силно привиква към живота на животно.

И така, всички ние зависим от своето обкръжение. Затова занимавайки се с възпитание, преди всичко, трябва да обърнем внимание на обкръжението като фактор, влияещ на развитието на човека. От това зависи цялото му бъдеще. Сменяйки обкръжението, с това сами изменяме своя характер, желания, жизнена парадигма. Затова трябва да бъдем внимателни, добре да помислим, проверим и притеглим, в каква среда попадаме, с какви хора прекарваме времето си, на кого се връчваме.

Трябва да научим човека да разбира това, което го обкръжава, да му обясним, доколко той е зависим от обкръжаващата среда, а също, как тя влияе на неговия живот.

От 3-тата беседа за новия живот, 29.12.2011

[66626]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Всеки път, когато казвате, че хората ще се откажат от излишното производство, в мен възникват съмнения.

Отговор: Те няма да се откажат. Обкръжението трябва така да въздейства на човек, че той просто да престане да се занимава с това. Както аз не се занимавам с детски игри, защото съм вече възрастен и ме интересува нещо друго – така и тук. Ние волю-неволю ще започнем да се занимаваме с по-важни за нас неща, по-напълващи ни.

Според това, как ще се променям, аз ще изисквам все по-фини напълвания, така че вече няма да ме интересува закупуването на ултра-модерен автомобил или модна дреха от известен дизайнер.

Изведнъж ще разбера, че забравям за това, както ученият, който се забравя в своята работа, в увлечението си и усеща напълване от това, че е зает със своите формули или изследване на мишки – и това е всичко за него! Каква разлика има за него какво яде или как е облечен?! – ето, такъв е образът на задълбочения в нещо човек.

В днешно време съществува дори такава, нарочно пренебрежителна мода (не е важно какво ядеш и как се обличаш), когато хора на културата и други кръгове искат да покажат, че те са малко, така да се каже, над нашия свят.

В това има определен смисъл – желанието да покажа, че имам други грижи, други интереси и не ми е до смокинга с папионката. Цялата тази мода: дънки с дупки и така нататък – са загатвания за някакъв вътрешен стремеж към нещо и пренебрежение към външното.

Грозните татуировки, пръстени, обеци на различни места – не са украшения за човека, а опит да изразят своето вътрешно състояние чрез такива външни образи.

Това е преходен процес, когато трябва наистина да осъзная цялата незначителност на такива опити и тяхната глупост.

Но въпреки това, е и добър пример за въздействието на обкръжението върху личността. Всичко това е данък на модата. Нищо не можеш да направиш. Докато не отмине – или в резултат на кризата, или в следствие на възхода – нищо няма да се получи.

От беседата по интегралното възпитание, 14.12.2011

[67072]

Filed under: Въпрос-отговор - No Comments→

Въпрос: Какво означава способността да “чувстваме света чрез всички“?

Отговор: Ако съм включен в другите, чувствам това, което те чувстват и мисля за това, което те мислят, е ясно, че притежавам способности, няколко пъти по-големи от тези на обикновения човек. Аз съм много по-широк, способен повече да включвам в себе си. В крайна сметка, нашето възприятие на всяко явление зависи от броя на параметрите, които сме способни да усвоим, от гледна точка на резолюцията.

Броят на параметрите зависи от това, доколко в мен са включени противоположни неща. Поради разликата между тях, аз различавам отделните части и мога да построя от тях, като с Lego, много варианти. В същото време разбирам от какво се състоят тези структури и по какво едната се отличава от другата.

И, ако приетите от мен чувства и разум от другите хора, се абсорбират в мен, ставам притежател на различни и противоположни свойства. След това възприемам света по-многостранен и по отношение на предишното плоско възприятие той изглежда като изход в друго измерение.

Психологически това е едно изцяло ново възприятие, един нов свят. Така аз се издигам над ограниченията на тялото, свързани с категориите на времето, движението и пространството, тъй като аз съм включен в човечеството. Получавам неговото общо чувство, неговия съзидателен разум – данните, идващи до нас от природата.

Имам възможност да разбера чувството и разума, свързани с природата и намиращи се в нея като мой корен. От там идва цялото развитие в този свят. В това развитие аз виждам, че се връщам към това място, към този корен на чувства и разум в природата, от който се е развила цялата верига на сътворението: неживото, растителното, животинското и аз – човека, който достига корена и по този начин затваря кръга на развитието.

Искам да подчертая, че не случайно природата ни тласка към състояние на взаимно поръчителство, така че буквално да загубим своите частни свойства. Ние не ги губим, а само се издигаме над тях, защото те са материални, отнасящи се към животинското ниво.

Всичко частно в мен се отнася до грижа за тялото, за да може то да просъществува определеното му време по най-добър начин. А развитието се състои в това, ние да се издигнем от грижа за тялото до обща грижа. Тази споделена грижа ни дава напълно различни свойства – не телесни. Благодарение на тях, аз разкривам програмата и целта на сътворението, намерението на природата, в която нито един елемент не се развива случайно – всичко се движи в съответствие с програмата. И аз мога да разбера тази програма.

Веднага щом се устремявам към интегралната визия, свързвайки се с други хора, незабавно започвам да долавям тази интегрална визия, сменям очилата си на кръгли, на интегрални. Виждам цялата природа, вместо да я получавам от тесен канал на тялото ми – какво е добро или лошо за мен: ядене, спане, развлечения и др.. Не, аз не живея за това! Живея на ниво, което не зависи от тялото ми и вече гледам на природата, която е над тялото. Сякаш не се намирам в тяло: съдя, проверявам, контролирам от позицията на общочовешкия разум и чувства. Тази степен коренно се различава от сегашната.

Сега аз съм просто едно развито животно – в определени рамки и неизвестно, в добра или лоша страна. А благодарение на включването в световния разум аз достигам едно ново измерение. Аз качествено променям възприятието си за света, в който живея. Той става истински, тъй като аз вече не гледам на света през тесния егоистичен процеп, притегляйки полезното и отхвърляйки вредното, а буквално излизам през него навън и живея в света. А там възприятието е абсолютно друго: не през егоистичното сито, през което виждам само това, което е полезно или вредно за мен, а извън зависимостта от себе си. Това се нарича ново измерение, присъщо на човека.

И тогава, действително, разкривам разума и чувствата, които се намират там, в светлото състояние извън моето тяло, зад стена с тясна пукнатина, през която гледам. Аз разбирам целия процес и целта на сътворението.

Нашите изследвания показват, че това е вярно, че то е нещо неуловимо за нас. Но ние започваме да осъзнаваме, че очевидно, това ниво съществува. Можем да го сравним с тъмната материя: тя съществува, но ние не я възприемаме, а тя е 90% от цялата материя, която съществува във Вселената.

Така че, общото чувство и разум, които се намират във Вселената, ние за сега не можем да разкрием. Въпреки това учените, които изучават космоса, говорят за присъствието на мощно чувство и разум, като звуци, които ние не можем да доловим, а само чуваме като някакъв шум. Ние не можем да разкрием тези явления, защото те се отнасят до по-висше от нас измерение.

От 3-тата беседа за новия живот, 29.12.2011

[66964]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Общата душа "Адам", Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Задачата на психологическата част на курса за интегрално възпитание е да научи хората да общуват един с друг, да се слушат помежду си и да създават пълноценен, дълбок контакт помежду си. Как да се направи това?

Отговор: Ние трябва да разберем какво е това контакт между хората.

Казват, че няма семейство, ако няма деца. За какво живеят хората? Например, днес физически те се харесват, физиологически са доволни един от друг, удобно им е заедно. За сега им е удобно… Детето – това е нещо средно, общо, което ги свързва заедно.

Когато човек влиза в контакт с другите той трябва ясно да види нещо общо между тях, че взаимно са свързани. Това е не просто някакво пресичане, а обща чувствена, физиологическа, физическа, обществена, културна област, където те не само се докосват, а сякаш се припокриват един друг.

Всеки човек представлява сам по себе си „кръг“. И когато той се напасва на „кръга“ на друг човек, така те могат да бъдат в дълбок и многостранен контакт.

На първо място, ние трябва да разберем, че в наше време контактът между двама души, техните частни кръгове, не се докосват помежду се, защото егоизмът на всеки е нараснал до окончателното му състояние и това, което става в моя кръг, не е включено в другите кръгове. Аз се чувствам толкова специален, индивидуалист, егоист, че другият не го възприемам като личност, която може да има също собствени интереси и потребности. За мен това е просто обект за потребление. Ако това ме интересува, тогава влизам в контакт с него, но не като личност с личност, която има своя кръг от интереси и вътрешен свят, а като потребител на източника и нищо повече.

Това е начинът, по който комуникираме един с друг. Така ни е удобно: всеки си има своя собствен мобилен телефон, компютър и поща, и ние се крием зад тях и с това замъгляваме абсолютната ни отделеност един от друг.

Виждаме как постепенно изчезват различни общности, а ние криейки се зад мониторите, уж комуникираме и при това си измисляме нови мерки за поведение и правила. Но всичко това се случва виртуално, без да се докосваме чувствено до никакви кръгове. Измисляме си нов език, скриваме се зад някакви други форми, друга обвивка, представяйки се в Интернет абсолютно не тези, които сме. Поставяме вместо своето лице, всякакви аватари, подписваме се с други имена. Тоест, хората играят без да разкриват себе си. И на егоизма това му харесва, удобно му е и му е добре.

Основната ни задача е да изясним дали хората имат нещо общо – и не просто в двама, а между всички, тъй като ние говорим за интегрално общество, към което природата ни подтиква или със страдания или с доброволно осъзнаване и устременост към това светло състояние на човечеството. Ето защо, определяйки какво общо има между всички нас, ние ще бъдем в състояние да контактуваме на чувствено ниво, няма да се крием един от друг, а напротив, ще се опитваме да се открием.

Всеки ще разкрие вътрешното си „аз“ и ще го постави над външното – над този начин, над името, фамилията, бащиното, над своята специалност, над всички видове външни навици, обичаи, език и всичко останало. Моят чувствен свят ще се издигне над обичайното ми физическо състояние, дадено ми от природата. Това трябва да развиваме в човека.

Ето защо, трябва да покажем на хората, че в единението между нас, в наслагването на частните кръгове помежду си, сцеплението им един към друг в единен механизъм, ние не се превръщаме в роботи. Не откриваме себе си за удари от другите, както в известната фраза “ разтвори душата си, за да плюят в нея”. Ние правим това, за да може във взаимното ни интегрално движение, когато сме като единен аналогов механизъм, да постигнем конкретна цел, да  се роди нещо ново – както двама се съединяват, за да създадат потомство.

Но тук ние раждаме всички заедно, изграждаме съвършено ново състояние на човечеството, в което не трябва да се крием, да се страхуваме, да се стремим да ограбим другите и за сметка на това да издигнем себе си. Напротив, подемът ни ще бъде общ – именно в това наше общо „чедо“ което ще ценим и тачим, постоянно да расте и да се развива.

От беседата за интегралното възпитание, 14.12.2011

[66828]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Новото състояние на интегралното общество се характеризира не с личността на всеки, а именно с това, което възниква между нас, над нас, сякаш извън нас. При което се издигаме от нашето животинско ниво на следващото ниво, което се нарича Човек – „Адам“.

Не напразно Адам се описва в древните източници като един събирателен образ, от който се предполага, че сме произлезли, вътрешно разделени след неговото грехопадение (възникване на егоизма), който е разбил този образ на множество части, и всяка частичка – това е всеки от нас.

Сега, въпреки егоизма, който се намира между нас като разединяваща, отблъскваща сила, трябва да се издигнем над него – не да го унищожаваме, а напротив, да го използваме за подем, защото ако между нас няма взаимно отблъскваща сила, няма да имаме стимул да я преодолеем именно чрез подем над нея. А в подема над нея ще се съединим.

Тоест, това е силата на нашето егоистично разделяне, дори и да ни се струва, че ни носи вреда, всъщност ни е в полза. Тя принудително ще ни издигне над самите нас, над нашето животинско ниво – егоистичния път на развитие, който в настоящо време приключва. Наричаме го животински, защото той инстинктивно се развива в нас така, както и всички предишни стадии на развитие, които сме преминали в процеса на еволюция.

Сега възниква следващият етап на развитие на човечеството – осъзнат, когато се явяваме като общ образ „Адам“, който трябва да се събере, извисявайки се над егоизма, съединявайки се помежду си, припокривайки се един с друг в един единен механизъм и допълвайки се. В това ще ни помогне егоизма и трябва да се отнесем правилно към него.

Такава картина може да се наблюдава по примера на правилното семейство, където двама възрастни, сериозни хора с висока степен на осъзнаване, разбират и различието помежду си, и възможността за създаване на общо поле на припокриване един с друг. Наслагването на един кръг върху друг, тяхното общо пресичане, общият сегмент между тях, се нарича семейство. Най-идеалното е, когато двата кръга напълно се припокриват един друг.

Едновременно не просто се припокриваме на животинско ниво, а се издигаме духовно към състоянието „Адам“, към възникване на нещо средно между нас – резултата на нашите усилия. Припокриването на единия кръг с другия не означава, че някой потиска някого или двамата изчезват. Възниква нещо трето, средно, състоящо се от другите двама, от техния стремеж да бъдат заедно въпреки егоизма, който е против това.

Това не е просто състояние. То трябва да бъде обрисувано, описано и човек да се опита чувствено да се въведе в него.

Интегралното възпитание се заключава в това, да се прояви в човека това трето състояние. То е скрито в своя зародиш, дълбоко вътре в нас, трябва осъзнато да го извлечем от себе си и да се издигнем на това ниво.

В процеса на еволюцията сме се развили от нежива природа към растителна и животинска. В днешния ден човек с нищо не се отличава от животното, с изключение на това, че е развил науката, техниката и културата.

А тук се има предвид съвършено друго ниво на познание, усещания, проникване в природата, раждането от нас на състоянието „Адам“, което никога не е било в нас. Във всеки от нас съществува само отломък от това общо състояние, което трябва да достигнем, събирайки всички отломки заедно.

От беседата за интегралното възпитание, 14.12.2011

[66825]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Как да се подготвим за конгреса в пустинята, така че както е казано: „изцяло да отменим себе си”?

Отговор: Отначало трябва да разбереш какво означава това: „да отмениш себе си” – да престанеш да съществуваш? А какво тогава ще остане?

„Аз” – това е моят разум и чувства, ум и сърце. Ако това ми бъде отнето, то ще ми остане само животинското тяло – какво по нататък? Но и моят разум и чувства – също не зависят от мен. Такъв съм се родил, получил съм възпитание, изваяли са ме по някакъв начин – нима това съм аз самият? От какво да се откажа – къде тук съм „Аз”, когото трябва да отменя?

Ако все още не усещаш това, то и няма какво да отменяш. Но ако се каниш чрез групата да се прилепиш към Твореца, както е казано: „от любов към творението – към любов към Твореца”, и откриваш отблъскване и ненавист, то тъкмо в това и трябва да се принизиш. Това е то „Аз” – разкриващ своята истинска същност: съпротивляваща се и нежелаеща да се съедини.

Това е силата на разбиването, скрита в мен – същият този „запис” (решимот), информация, дошла при мен от разбиването. Някога съм бил свързан с останалите, а сега пробуждам тази връзка и проверявам – намирам ли се в нея или не? И благодарение на усещаната връзка или на нейното отсъствие, на желанието за нея или не желанието, започвам да изяснявам това разбито „решимо”.

Ако изяснявам, че стоя срещу всички останали – това вече е първата проява на Фараона. Но ако не си приложил такива усилия, то няма да го разкриеш. Може би, ти дори още не си влязъл в Египет или се намираш там, но засега не са завършили твоите „седем сити години”? И засега просто получаваш удоволствие от общите трапези, събранията на другарите, от приятното обкръжение, харесва ти да бъдеш с всички заедно и с любовта на другарите.

А когато свършат „седемте тучни години”, започват да се разкриват проблемите, нещастията, споровете и безредиците. Но човек не бяга от това, а осъзнава, че всичко това му се дава специално. И независимо че усеща отблъскване, ненавист и пренебрежение към такова общество, все пак се старае да го преодолее. Тогава настъпва такъв момент (ако преди това  не изостави този път), когато започва да усеща в това важност, разбира, че няма избор и че така трябва да бъде.

Така той се озовава право срещу Фараона. И всичко това е вътрешна работа, отвън тя може да бъде съвсем незабележима. Това е период за прилагане на усилия и осъзнаване, че той нищо не може да направи – тъй като това е Творецът, който му разкрива силата на разбиването, за което е казано: „Да отидем при фараона, тъй като Аз ожесточих сърцето му”.

Творецът показва на човека, доколко той е слаб и не е способен да издържи това изискване: да обича ближния. Той няма представа какво още може да направи и е готов на всичко, само и само да постигне братската любов. Съгласен е да премине през всичките „10 египетски наказания”, да премине Червено море, да приеме условието за взаимно обединение и поръчителство, за да получи силата на светлината, връщаща го към Източника, наречен Тора – за да поправи себе си и да постигне любов към творенията, а чрез нея да достигне до любовта към Твореца.

Представяте си каква подкрепа и грижа трябва да получи той от обкръжението и свише, за да не избяга със своя егоизъм, който всеки път се укрепва и се стоварва отгоре му. Той трябва да види, че „един срещу друг ги е създал Творецът”: има само „тояга и змей” (отдаване и егоизъм) и няма нищо по средата – или едното, или другото.

От урока по книгата “Шамати”,  19.01.2012

[66932]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво означава, че „решимот се включват в екран”?

Отговор: След първото съкращение (цимцум алеф), екранът става главен в работата.

Екранът е единствената ми грижа, онова място, където постоянно усещам себе си. Всичко останало, освен екранът, са други условия, предназначени за поддържането на екрана и определящи неговата форма, характер, точното направление.

Моята задача е да се концентрирам само върху екрана. Какво ме интересува, какви желания възникват в мен, каква светлина има и какво се случва в живота, ако е било прието решение, че от днес нататък винаги ще се старая да бъда подобен на висшия. А подобието на висшия осигурява екран.

Всички останали условия, вътрешни и външни, каквото и да се случва – всичко се събира и концентрира в едно понятие, което се нарича „екран” (масах). И мисля само за него: как да направя оптималното и максимално действие от всички възможни, за да стана подобен на Твореца – във всяко едно състояние.

Не ме вълнува нито самото състояние, което не зависи от мен, нито това, което усещам вътре – нищо! Важно е единствено да разбера, че съм получил това от Него и в това състояние, където са ме довели, трябва да изпълня такова действие, което ще ме направи подобен на Него. Ето това е!

Нека това да е най-малкото състояние (катнут) или най-голямото (гадлут), или нещо по средата между едното и другото – това не е важно! Тъй като всичко това идва от Него. Цялото си внимание насочвам към екрана.

А „решимот, включени в екрана” – това са данните, с които работя. Това е информация за мен самия, за висшето – за предшестващо ме отгоре състояние, за нисшото – отвсякъде. „Решимот” са „записи” на всичките ми впечатления от всичко, което е било или ще бъде. Всички тези данни се събират в екрана, а моята работа е да си ги изясня, да ги сортирам по важност и съгласно тях да действам, за да се уподобя на висшия.

Формулата е оптимално проста. Т.е. да направя максимално възможното, избирайки най-доброто.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 18.01.2012

[66801]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Ако говорим за новото поколение, за новата епоха, в която съществуваме, то стигаме до още по-важни изводи. Казваме, че всички ние, живеещите на тази планета, сме тясно свързани помежду си и зависим един от друг, че обкръжаващата среда става единна за всички, че ние оказваме влияние на климата, на екологията. Това, което се случва на едно място, предизвиква земетресение или цунами на друго, войната в една страна незабавно се отразява на положението на другите страни…

Виждаме, че не просто трябва да се присъединим към едно или друго общество, или група, а трябва да организираме общо, глобално, интегрално възпитание!

Ако сме свързани заедно, то нашето възпитание и създаденото от нас обкръжение – определящият фактор на нашето развитие – трябва да ни предава еднакви ценности, за да се разбираме един с друг, съхранявайки своята индивидуалност и свобода. В края на краищата, ако дотолкова зависим един от друг, трябва да разберем, да се почувстваме един друг, да станем по-близки!

Цялата работа е в това, че не се разбираме помежду си, както става в семейството, където всеки се оплаква, че не го разбират. Хората не си приличат един с друг, доколкото имат различни ценности, вкусове, отношение към живота…

От една страна, за да разбереш ближния и дори чуждия човек, също е нужно възпитание. А от друга страна, този чужд би трябвало да стане не толкова чужд, след като днешната култура, възпитание, икономика и всички съществуващи структури са така близки и взаимозависими.

Необходимо е да се развие система на глобално, интернационално, международно възпитание и тази голяма световна организация трябва да се грижи за това, всеки човек по света в неговото възпитание, култура, отношение към живота да има нещо общо с другите. Тогава той ще знае как да приеме другия, и в края на краищата хората да се сближат помежду си според своите възгледи и вкусове, да могат да направят своя живот по-безопасен и да достигнат съгласие помежду си.

При което, това ще бъде не просто взаимно разбиране между двама непознати хора, а ще се отрази на международните отношения, на взимането на съдбоносни решения в политиката, икономиката, въоръжаването, във всичко. Трябва да се сближим един с друг и това зависи от това, можем ли да създадем за всички единна система на възпитание.

С други думи, трябва да разберем, че обкръжението като фактор – трябва да стане решение на всички наши проблеми, това е заложено в природата! Ето защо, вместо да се вкарват в затвора и да се изолират хората, извършващи непристойни постъпки, трябва принудително, по съдебен ред, да ги настаняваме в специална среда, която ще ги възпитава и ще направи от тях полезни за обществото хора. А ние, в съответствие с това, ще проверяваме влиянието на обкръжението върху такъв човек и при условие, че той се е поправил, ще го освободим и приведем в обичайно общество.

Този принцип работи и по отношение на децата, на училищата. Трябва да проверим, да разделим различни типове хора и да решим какво подхожда на всеки слой, на всяка възраст. Изхождайки от това, а също и в съответствие с характера и особеностите на човека, и с помощта на цялостното въздействие върху него от обкръжаващото общество, ще можем да му дадем възможност да изрази себе си по оптимален начин.

Тоест пред нас има разностранно, многообразно средство, в което има множество кръгове и различни групи, и трябва да се стараем да приведем човека под влиянието на това или на друго общество, докато той не придобие правилна, хармонична форма.

Подобно е на узрял плод, на който са нужни и топлина, и хлад, и нощ, и ден, и влага, и суша, и светлина, и определено съчетание на минерали. Така и тук, за да може човек да узрее и да се превърне в мек, сладък за всички „плод”, обществото не трябва да го натиска в едно направление, а да му оказва всевъзможни, разнообразни форми на въздействие.

Затова обкръжението – това е единственият фактор, който използваме, за да поправим цялото зло, съществуващо в човека и в човечеството, предизвикано от нашия егоизъм. Трябва само да вземем това средство в свои ръце, да организираме разнообразни форми на обкръжение, съответстващи на културата, образованието, обичаите на нациите, особеностите на тази или друга цивилизация и по такъв начин да намерим подход към всяка част на човешкото общество, към всяка страна, към всеки отделен човек.

От третата беседа за новия живот, 29.12.2011

[66733]

Filed under: Възпитание - No Comments→

Творецът не се крие от нас – скрива Го нашият егоизъм. От Него ни отделя противоположната природа. Как да приемем формата на Твореца? Как да стигнем до Него, съгласно свойството за подобие? Как да Го намерим, да открием, че Той се намира в нас?

За това са необходими определени действия. Кой ги извършва? Ние или Той? Ясно е, че трябва сътрудничество за това. Не можем да напредваме без висшата светлина – с Неговите “стряскания” Той иска от нас участие, което се нарича “свободен избор”. В това участие се състои цялата ни работа. Тук ограничения няма, тя е отворена за всички и се осъществява чрез изучаване на кабалистическите първоизточници.

Тези източници могат да станат ”еликсир на живота” или “смъртна отрова” – цялата работа е само в подхода ни.

Ако искам да разкрия злото начало и да го поправя, тогава мога да преуспея и науката кабала ще бъде за мен ”еликсир на живота”. Ще разкрия в себе си ”смъртта” – собствения си егоизъм – и ще искам да го поправя, за да се осъзная за живот.

Ако се уча заради егоистическите си постижения, ако търся знание, сили и величие, власт и т.н., тогава учението само засилва егоизма в мен и моят успех е противоположен на отдаването, при това даже не съзнавам това. Такова обучение се превръща в “смъртна отрова”.

Пътьом минаваме етапи на скриване и разкриване на Твореца. Скриването бива единично и двойно, а разкриването отначало проявява пред нас управление, посредством награждаване и наказание, а след това и вечно управление.

Всъщност, всичко зависи от моите желания. От страната на Твореца няма никакви ограничения, той не се крие и не се открива. Скриват Го моите собствени желания и ако правилно работя с тях, то постепенно те се поправят и в зависимост от това поправяне, разкриват Твореца. Така или иначе, аз сам го скривам от себе си.

Точно така в нашия свят разкриваме много явления, които по-рано не сме забелязвали: нови видове птици, нови видове творчества, нови видове животни… тези неща са съществували и по-рано, но не и за нас. Обаче с времето ставаме възприемчиви, благодарение на чувственото и умственото развитие, под въздействието на обкръжението, което възвеличава нещо в нашите очи, пробужда в нас страстта, властолюбието, тщеславието и ни кара да обръщаме внимание на онова, което по-рано не е имало значение за нас. Всички говорят, че това е важно – и аз попивам чуждите желания. Тава е достатъчно, за да сломя равнодушието: разкривам новите желания и излизам от прикритието относно даденото явление.

Същото засяга науката кабала и Твореца – тук действа същият принцип. Аз съм егоист и нямам достъп до нищо, освен до текущите ”животински въпроси”. И затова, ако искам нещо по-високо, трябва да вляза в съответното обкръжение, което ще ме тласка и направлява към нещо велико.

По такъв начин, всичко зависи от поправянето на желанията. Отначало, за мен не съществува каквото и да е било явление -остава в пълно скритие. След това започвам да разкривам някакво желание, устремено към него, и скритието по малко изчезва, докато не открия нещо ново.

На духовния път търся Твореца, но не като източник на наслада – искам да разкрия Неговото отношение към мен. Тъй като Той желае да се разкрие като Добър и Творящ добро. Работата не е в това, че ще получа от Него – За Него е важно да разкрия как Той се отнася към мен, за да видя Неговата доброта и да се въодушевя, и да се изпълня от това отношение. С това Той ме ”купува”.

Тоест всичките четири етапа на скритието и разкриването се отнасят към неизменното, добро отношение на Твореца, което постепенно разкривам в съответствие със своите съсъди за желания. Разкривайки доброто Му отношение, виждам, че то е съществувало и по-рано – само че аз в своята неизправност не съм усещал, не съм разбирал това. Съответно и сега, когато виждам далеч не във всичко доброто отношение на Твореца, трябва да направя разчет за скриване: нека в тези или в други неща да не виждам доброто отношение, обаче е възможно и тук то да присъства. Възможно е да съм виновен в това, че не виждам Неговата доброта.

От урока по ”Въведение към Учението за Десетте Сфирот”, 17.01.2012

[66692]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какъв обем информация е наистина полезен за човека и каква информация му вреди?

Отговор: Ако научим човек на правилно виждане за света, за природата, за него става лесно да възприема всяка информация, защото през цялото време ще я причислява към цялостната, глобална картина на света. И така той няма да има никакви проблеми с потока от информация.

Да предположим, днес от сутринта до вечерта чета и поглъщам действително голямо количество информация на различни теми и проблеми на съвременното общество, науката, финансите и др. Същевременно, основният ми проблем е как да интегрирам тази информация в една единна картина на света.

Как мога да видя във всичко това проявата на един единен закон – желанието на различни егоистични сили да се обединят в единна алтруистична сила по подобие на природата? Как днес се преобразува обществото и личността, които по неволя трябва да преминат към интеграция под въздействието на отрицателни сили, наричани в нашия свят криза? В действителност, кризата – това за нас е доброта.

Този възглед за света дава възможност на човек да пропуска през себе си огромни потоци информация и те, напротив, допълват тази обща картина в него, влизат в обща хармония.

Това е подобно на начина, по който слушате някаква симфония, и чувствате, че в оркестъра липсват някои музикални инструменти. Вие, като експерт, чувствате, че нещо липсва, лошо ви е от това – и изведнъж се появява допълнение и хармония.

Така че, не е проблем. Човек действително може да бъде енциклопедичен, той е способен да поеме в себе си цялата информация, която съществува в природата. Основното е тя да се свързва в него в една единна картина. И тогава, напротив, колкото повече информация получава, толкова повече ще бъде желана тя за него и толкова по-лесно ще я възприема. Той ще допълва тези бели петна, които са се усещали в него като недостатък, като липса на съвършенство.

От беседата за интегралното възпитание, 13.12.2011

[66411]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - No Comments→

В близко бъдеще човечеството ще се отърве от всички видове работа, които не са необходими, с изключение на онези, които могат да осигурят всичко необходимо за един нормален, разумен живот. Затова човек ще трябва да работи по два-три часа на ден, а през останалото време ще е свободен.

През тези часове хората ще бъдат не просто освободени от работа, а ще трябва да създават обкръжение, което да влияе на всички останали. И всеки от тях ще оказва въздействие на другите, за да може всеки човек да се намира под правилното влияние на няколко вида обкръжения, благоприятни за по-нататъшното му развитие.

Този процес е подобен на отглеждане на плодове и зеленчуци в оранжерия.  Създават им последователно различни условия в специфични комбинации и, поради тази причина, те благосклонно растат, а ние получаваме на трапезата си чудесни, сладки плодове за всеки вкус. Същото нещо трябва да направим със самите себе си и с нашите децата. Тази работа ще стане основно занимание на човека, живеещ в една нова ера.

И не без основание разглеждаме съвременната криза не като трагедия, а като положително явление, като раждане на едно ново общество, ново човечество, в което започваме да се подготвяме за следващия етап на обединение и реализация на всички възможности, които има всеки от нас.

По такъв начин се движим към взаимно свързване и взаимно разбиране, и сякаш създаваме от цялото човечество образа на един човек, всички части на който взаимно се допълват хармонично и създават единно цяло.

В създаденото от нас единно човечество разкриваме една сила, която ни дава чувството, че всеки от нас живее вече не в лично, вътрешно усещане, а в общо възприятие на това единно цяло. Човек живее и при това чувства живота на всички останали, станали му толкова близки, че той ги разбира и ги чувства, и е включен в тях.

Оказва се, че вече не живея живота на един обикновен, дребен човек, а моят живот е свързан с диханието и живота на цялото човечество. От състояние на малък, слаб индивид започвам да се изкачвам към най-високия статус в природата. Така усещаме живота с новото за нас ниво „говорещ“, което се отнася към нивото Човек.

Както психологията, така и отношението ни към живота и мирогледът ни се изменят от дребното, егоистично и тясно лично мнение в широко и глобално възприятие. И през призмата на цялото човечество, като през нови очила, ще започнем да виждаме един нов свят.

Сега гледам на него по друг начин и разкривам в него живота, който зависи не само от желанията на тялото ми, а от всички хора на земята. И тогава се издигам в усещане на живот извън тялото си. Така, с помощта на психологически подем, достигаме до определено състояние.

Целият процес, който трябва да изминем, може да се раздели на две части. Първа част е пътят, който сме изминали досега. През цялото време сме се развивали, без особено да използваме обкръжението. И ако е трябвало да се прибягва до неговата помощ, е било в редки случаи.

Сега сме в криза, която с право наричат глобална и интегрална. Сега чувстваме, че нямаме друг избор и с помощта на средата трябва да се развиваме по определен начин, в такава насока, че и цялото човечество да бъде интегрално и глобално, да сме свързани заедно, като един човек с едно сърце. Това може да бъде постигнато с помощта на съответното обкръжение.

Това е животът на „човешко“ ниво, започващо след изхода от животинското ниво, на което сме живели по волята на случая. А сега започваме да направляваме развитието си в определената посока, за да получим от оранжерията прекрасния плод в цялото му съвършенство.

Чрез такова обучение ще знаем как да организираме обкръжението си и с негова помощ да създадем самите себе си и цялото човечество. За това темата: „Обкръжението като фактор, определящ доброто бъдеще на човека“ – е най-главната в обучението и в практическите занятия на този курс. Надявам се, че тази учебна програма ще бъде приета в целия свят. Тя ще ни доведе до добър живот и ще ни донесе забележителни плодове.

От 3-тата беседа за новия живот, 29.12.2011

[66730]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Съвременната криза обхваща всички нива на природата. Неотдавна по телевизията показаха предаване за природни явления, които се оказват напълно неочаквани за хората. В това число ставаше въпрос за острови в Тихия океан, жителите на които се прехранват от морски риболов.

Днес, влизайки в морето, те се страхуват да се отделят от брега на повече от няколко километра. Климатът толкова се е изменил, че бурите и ураганите връхлитат неочаквано и е невъзможно да се предвидят. И това го казват хора, израснали от детството си с морето, опитни ветерани, за които океанът внезапно се превръща в непознат.

Такива са мащабите на общата човешка криза. Човекът – това е най-високата част на природата, обладаваща най-голямата разрушителна сила, превишаваща всички други.

В света има явни и скрити сили. Взрив от бомба няма да премине покрай мен незабелязано, но радиоактивното излъчване ще почувствам само по неговите резултати. Има още по-фини излючвания, резултатите от които са напълно неочаквани за нас. От нас е скрит техният източник – съкрушаващата сила на човешката мисъл, на човешкото желание.

В своето егоистично развитие “сме дошли до точката”: порасналото население на Земното кълбо генерира толкова мощен негатив, че просто се задушаваме един друг, едновременно разрушавайки и предишните нива на природата, които лежат под нас. Те са големи в количествен смисъл, но слаби в качество, а ние, със своя качествен потенциал, можем просто да ги ликвидираме – точно каквото се и случва. Ето от къде произтичат “сюрпризите на океана” и много други явления.

И така, цялата работа е в нашите мисли, нека да ги поправим. Кабалистите говорят за два варианта на развитие: по добрия път и по пътя на страданието. Видимо е, че сега вървим по пътя на страданието. Как да се движим в това направление по добрия път? В нас има само една цел – сливане с Твореца. Това е съдбата за всички хора, всички народи. Означава, че трябва да им обясняваме как да вървим по добрия път – да обясняваме, имайки предвид техните особености на развитие.

Силата на човешката мисъл разрушава света. Носим зло на самите себе си и на останалите части на природата. Днес това може да се демонстрира на хората нагледно с примери и научни обосновки. Оттук следва извода за това, че трябва да се отнасяме по-добре един към друг. Иначе вървим към гибел. Нека да подобрим своя живот с помощта на тази единствена сила, която е способна да ни помогне.

“Каква е тази сила?” – питат те. “Това е силата на нашата добра взаимовръзка” – отговаряме, всъщност давайки друго определение за Твореца. Днес тази сила трябва да се прилага в мащабите на целия свят. За мислите не съществуват разстояния, те не отслабват в мярката на отделяне от източника и мигновено достигат дори звездите, стоящи на хиляди светлинни години от нас.

Как да го направим? Днес сме стигнали точка, в която няма да получим нищо без правилната молба. В нищо няма да добиеш успех, ако не помолиш помощ от Твореца. Просто се уподоби “по форма” като добро момче – и ще получиш “кутия бонбони”.

За какво трябва да моля? За отдаване:

– Искам да раздам тези бонбони на всички.

– Много добре. Вземи!

Отначало ще се жалваш, но след това ще се научиш. Първо ще ти дадат от общата кутия, а с времето ще преминеш към наслаждение от отдаването, взимайки за себе си само необходимото.

Грози те гибел по пътя на страданието, ако не стигнеш до тази молба за другите. “Искам да получавам удоволствие само от това, че им нося добро. Дай ми да се насладя именно с това, дай ми сили за това! Направи така, че това да стане възможно!”

По такъв начин се осъществява поправянето.

От урок по статията “Свобода на волята”,04.01.2011

[65309]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Мнение (М.Барболин): Знаем, че понятията за добро и зло са относителни. Къде е линията, която да следваме, за да не навредим нито на себе си, нито на другите или на природата? Къде е механизмът, който да регулира и направлява човешкото поведение? Как да се организира един свят, където не само няма да си вредим, но и ще знаем как да уреждаме живота си? За това е нужно да разберем смисъла на живота, смисъла на съвременната цивилизация, а от там да определим необходимите промени в обществото.

С появата си, в самия човек се намира предназначението му в този живот, което той трябва да реализира в процеса на развитие на морала, на взаимодействие с околната среда, на реализирането на любов и дълг.

Смисълът на живота е системен резултат от жизнената дейсност на човешкия организъм. Форма на неговото изразяване – умствено представяне, което е отразено в начина на живот.

Стойността на смисъла – той свързва психичната дейност и обективната реалност, едновременно принадлежи на субекта и на обекта, свързва психическите и физически светове. Смисълът на живота осигурява качествена промяна, действа като закон, свързващ човека и развитите действия. Личността е съвкупност от социални отношения.

Законът за смисъла на живота обезпечава интеграция на нравствените качества на вътрешния свят на човека и тяхното проявление. Чрез мислите и смисъла се извършва настройката между природата на човека, АЗ-а, който не съвпада с природата и материалните действия.

Пълноценният смисъл на живота е в безкрайното продължение на живота чрез начина на живот.

[66637]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Как е възможно да молим за желание за отдаване, ако нашата природата е желание за наслаждение, което иска само своето напълване?

Отговор: Именно в това се състои и цялата ни работа. Трябва да разберем, че напълването винаги присъства и никога не се изменя. То не се прехвърля до нас от някакви действия от страна на Твореца. Всичко вече е вътре в мен и само трябва да разкрия желанията, подходящи за възприемане на напълването.

Отдаването – точно това е напълването. Творецът иска да ни даде свойството отдаване, което да ни напълни – същото, което напълва и Него самия.

Творецът е създал желанието за наслаждение „от нищото“, но това е само „един грам“ желание. Освен този грам, няма повече желание за наслаждение – всичко останало се развива вътре в него под въздействие на светлината, силата на отдаването. Ето защо, когато творението усеща напълване в своя окончателен, четвърти стадий на развитие – то се напълва с отношението на Твореца към него. И тогава то поставя граница, защото изпитва срам…

Творението не получава напълване в желанието за наслаждение повече от този един грам. Защото в самото желание за наслаждение няма нищо, освен този грам – всичко останало, което съществува в него, се добавя за сметка на свойството отдаване.

Свойството отдаване обръща желанието за наслаждение, което иска да напълни себе си – на желание да напълни другите. Това е свойството отдаване – единствено добавено към „създадено от нищото“. И затова всичко зависи и се измерва по отношение на свойството отдаване, по отношение на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 15.01.2012

[66467]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

В “Предговор към книгата Зоар” Баал а-Сулам ни обяснява, че частта от мозъка, отговаряща за нашето възприятие, е създадена като фотографска машина, благодарение на която виждам света разделен: Усещам самия себе си като някакво тяло и усещам всичко, което съществува извън мен. Така цялата реалност се разделя на две половини за мен.

Разбира се, че това е лъжа, и никакво разделяне не съществува. Но работата е в това, че има Творец и творение, което в резултат на своето развитие, трябва да постигне Твореца. А такова постигане на Твореца е възможно само ако Той се наблюдава отвън. Затова, творението трябва да се чувства съществуващо отделно без да се отнася към Твореца, като намиращо се срещу Него.

И тогава, сравнявайки двете противоположности, проверявайки и постигайки обратните едно на друго свойства, изяснявайки, че да бъде противоположно на Твореца – това е злото, творението ще може да се поправи и да стане подобно на Твореца, достигайки сливане с Него. Така то ще отгледа от себе си Човек.

И за да позволи на човек да оцени всички тези свойства, да ги разбере, осъзнае и поправи, неговото съзнание, възприемането на реалността се разделя на две – така, че му се струва, че съществува външният свят и той самият.

Разбира се, това не отговаря на истината. Както не е вярно и това, че човек излиза от Твореца и се намира извън Него, извън света на Безкрайността. Но трябва да ни се даде такова усещане, за да добавим своето усилие за изграждането на своя съсъд, на собствено разбиране, на осъзнаване. И тогава това ще бъде ”човек”, изградил всичко това с помощта на свободния си избор.

Подобно на това, как специално даваме на детето трудни игри, главоблъсканици, за сметка на които то ще порасне, ще разбере, ще се старае, ще приложи усилия и ще изгради себе си. Същото се случва и с нас с това наше дуално възприятие, заради което усещаме себе си и света, извън нас.

А нашата задача е да приложим усилия и да съединим тези части в една пълна картина, наричаща се ”Няма никой освен Него” и ”Исраел, Тора и Творецът са едно цяло”. Т.е. да усетя себе си и външния свят – като едно и да разбера, че нататък трябва да се грижа за външния свят , а едва след това за самия себе си. Тъй като за самия себе си трябва да осигуря само необходимото за съществуването на животинското тяло, а всичко останало, целия външен свят трябва да се постарая да видя като най-скъпото нещо, като моя душа.

След това ще разкрия, че външният свят – това също съм аз. И именно онова, към което съм се отнасял като към нещо, което ми е противоположно – ненавиждал съм го, отричъл, отхвърлял и съм се опитвал да се отделя от него, ми е позволило да го изуча, да изуча самия себе си, своята природа, ”злото начало”. Аз получих възможността да се боря със всичките му тънки, неуловими и груби, и жестоки свойства – и по такъв път познах Твореца.

Тъй като във всеки частен случай на тази ненавист към външния свят, ми бе необходима определена помощ от Твореца. И излиза, че моето съпротивление на външния свят, а след това, решението да се съединя с него и силата, получена за това от Твореца, единството, което съм достигнал – всичко това ме е довело до сливане с Твореца.

Излиза, че има действия за съединяване с външния свят, а има и допълнение, което получавам в този свят  – усещането за единство или Твореца. За сметка на разделянето на: аз, външния свят и някаква неутрална зона (клипа Нога) между тях, получавам от Твореца помощ – състояние, вече наполовината готово да постигна връзката с Него, именно благодарение на това измамно възприятие.

От урока по книгата Шамати, 08.01.2012

[66254]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво означава да вървя по пътя на отдаването?

Отговор: Ако целта на творението е сътворените да бъдат насладени, а Творецът е добрата сила, творяща добро, и само това е Неговата същност спрямо нас, то за какво да Го молим, да ни направи добро?

Всички крещят към Твореца: ”Направи ни добро!”. Но това е просто смешно – за какво да молиш добрия човек да ти направи някакво добро? Той и сега твори добро, Той нищо друго не може да прави. Казано е, че Творецът е добър и към лошите, и към добрите, и никога не променя своето отношение, както се казва: ”Аз своето проявление АВАЯ не меня” и ”светлината пребивава в абсолютен покой”.

Получава се, че няма защо да Го молим да ни даде добро? Но нали всички молитви, всички молби, псалми, са съставени от кабалистите, от хора, намиращи се в духовно постижение. Защо тогава са се молили те: ”Помогни ми, запази ме, направи ми”?

Това са викове, за да формират желание: ”Помогни ми да поправя своето възприятие!”. Това се и нарича ’’работа на Твореца”. А за Твореца отдаването на нас – не е работа, а наслаждение.

Моята работа се състои в това – да помоля за правилно желание, съсъд, а Неговата работа е да създаде този съсъд. Тоест, това е молба за готовност да приемем напълването, благодарение на което достигаме сливането – а не за приятна промяна.

Думата ”молитва” се превежда като ”самоосъждане” – това е молба на творението за неговата собствена промяна. Когато казвам: ”Защо Ти си ме изоставил?”, Той наистина ли ме е оставил? Или казвам това само за собственото ми възприятие, вътре в което усещам, че Той ме е изоставил – и сам осъзнавам това? Всъщност моля от Него да поправи моето усещане, за да усещам, че Той не ме е изоставил и не се е отдалечил.

Молитвата е молба за поправяне на нашите желания и всичко това се нарича работа на Твореца, а не самото напълване.

От урока по статия на Рабаш., 15.01.2012

[66470]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Съвременното образование “обработва” всички по един шаблон. Това вече не може да се нарече и образование, защото не разкриваме в хората творческите им способности, не способстваме за тяхното лично развитие.

Изключителността прави човека “чудак” в очите на обществото, а системата на образование унищожава тези “чудачества”. Детето ходи на училище и получава стандартни материали, стандартни въпроси, стандартни задачи… В крайна сметка ни придават шаблонна форма, като купчинки в пясъчника, независимо от личните дадености.

Нашето образование разглежда човека като машина, която трябва да изпълнява определени функции в обществото и на работното място. Това се отразява и на науката: малко учени стават истински първооткриватели. Защото за това трябва самобитна индивидуалност, нов поглед, ново възприятие както, например, при Айнщайн или Фридман.

Днес в света има милиони учени, а някога са се брояли на пръсти. Работата е в това, че днешният учен – това е “техник”, който изпълнява верига от експерименти, докато не се натъкне на нещо ново. Той не прониква в природата на мирозданието, не вижда какво и как израства отвътре, не разкрива нови пластове и измерения, благодарение на ново виждане. Не, той просто прави опити, пробва ту едно, ту друго и в крайна сметка получава резултати. Разбира се, и тук е необходимо научно осмисляне, но това не са открития в пълния смисъл на думата, те не се явяват плодове на вътрешните, интелектуални усилия на човека. Като правило, до тях се достига в лабораторни условия по пътя на статистически обоснована рутинна работа.

И затова трябва да се направи ясно разграничение между съвременното масово образование и истинското образование, формиращо Човек, а не животно.

От урока по статията “Свобода на волята”, 10.01.2012

[65961]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - No Comments→

Намираме се в глобална, интегрална природа. Тя винаги е била такава, но не сме се замисляли за това – не сме го взимали под внимание, докато животът не ни принуди. А напоследък той ни принуждава все по-силно: започнахме да получаваме удари и шамари от всички страни. С други думи, със своя егоизъм, не можем да създадем живот и няма да успеем в нищо: нито в семейството, нито с децата, нито със самите себе си, нито със света, нито с безопасността. Не сме сигурни вече дали сме съхранили нещо за черни дни. Да, и пенсионната система се руши.

Всички системи, които обезпечаваха на човек удобство, комфорт и увереност в бъдещето, които му помагаха – на него и на неговите близки, осигуряваха подкрепа в моменти на слабост, болест или старост – всичко това се обезценява и се разпада. Кой знае, може би утре ще останем на улицата без стотинка в джоба и в сметката.

Тези проблеми предизвикват размисъл в хората.  Иначе не бихме се замислили, защото всички ние сме едно егоистично желание за наслаждение. Така че, се чудим: „Какво всъщност се случва?“

Ако направим правилен анализ, то тогава ще видим, че сами сме построили системата неправилно. В крайна сметка, намирайки се в природата, не мога да правя каквото пожелая, не мога да върша произволия, без да отчитам действащите в реалността сили. Според степента на своето развитие, разкривам все по-мащабни и все по-деликатни неща в природата. Те са били скрити, а сега се откриват пред мен отново и отново – и аз откривам здрава взаимовръзка между всички части на природата, а също и взаимовръзка между хората в многостепенно взаимодействие един с друг и с природата, която на свой ред, въздейства на нас.

Така че, може би не взимам под внимание данните, законите и отношенията, които съществуват в природата, в мен и в човешкото общество, но са скрити от мен? Никога не съм се интересувал от тях, безгрижно съм използвал за удоволствие това, което ми е било под ръка.

Оттук и проблемът: как да изучаваме тези закони? В крайна сметка, без значение какво сме учили за природата, било то физика, химия, биология, зоология, ботаника или астрономия в макро- и микро- мащаб, на всички нива на съществуване, виждаме закон, който обхваща всички стъпки и царуващ между тях закон за равновесието. Цялата природа се стреми към равновесие. В това число и нашата малка система – Земното кълбо.

Така че, ако искаме да живеем в мир и покой, в добро единство с ближния, с другите хора, със семейството и т.н. – трябва да поддържаме равновесие. Формулата ни трябва да бъде такава, че всички положителни и отрицателни действия на получаване и отдаване да се уравновесят и нито едно от тях да не превъзхожда другото, за да може всяко да се запълни.

В такъв случай всеки ще има право да съществува и никой няма да има предимство пред другите, знаейки, че всички ние трябва да запазим цялостния баланс. Това се отнася за участниците, за силите в природата, за силите, желанията и мислите на човека… Здравето на всяка система – частна, малка или глобална, интегрална – зависи от вътрешното равновесие между всички нейни компоненти.

Виждаме това като изследваме глобалния характер и функционирането на всички системи, в това число компютърни, кибернетични, социологически, психологически, физиологични… Дори ако дадена система се развива – тя винаги се уравновесява динамично, тъй като е чувствителна към дисбаланса, който трябва да бъде коригиран. И затова нейното развитие и нейното действие винаги ще бъдат успешни – защото тя винаги изпълнява закона за равновесието между всички свои части, негативни и позитивни. Било то в атома, в който протоните и електроните трябва да се намират в равновесие, или живите клетки, или космическите системи – всичко се подчинява на този принцип.

В такъв случай, разбира се, и в семейството, и в човешкото общество, и в образованието, и като цяло във всичко, което се отнася до човешкото ниво, трябва да проверим своето съответствие с този закон.

От урока по статията “Мир”, 13.01.2012

[66297]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

През нашата история вече сме преминавали подобни състояния, макар и не толкова трагични и революционни, че да могат да се нарекат раждане. Всички минали стъпала сме наричали етапи от своето развитие и такива етапи е имало много в историята на човечеството.

Но сегашното състояние се отличава от всички предишни. До този момент винаги сами сме се стремили да разкрием новото състояние, желали сме го, отрано сме виждали, че трябва да извършим някакво революционно преобразование в своя живот. Това може да бъде обществена, държавна, социална или технологична революция. Може да бъде революция в следствие на някакво ново откритие: нови земи, ново оръжие, нови технологии, например, като интернет, откривайки ново ниво на връзка между нас.

Но всичко това не е било глобален обрат, който да обхваща всички нива на нашия живот и всички негови сфери. И също така, не се е разпростирал върху цялото човечество – всички страни и континенти, всяко семейство и всеки човек, до такава степен днес той е всеобщ.

Засега само пристъпваме към това ново раждане и не можем да кажем със сигурност, че всичко това вече се случва. Макар и да виждаме, че се приближаваме към него. Тази “криза”, която се появява преди раждане, все повече оказва натиск върху нас – върху всички заедно и на всеки поотделно. Виждаме, че хората не могат да достигнат съгласие в семейството, разделят се, не искат да се женят, не се разбират един с друг и още повече, не знаят как да възпитават децата, как да избягват проблемите в работата, в икономиката.

Навсякъде се усеща отсъствие на разбиране, на порядък. Това се нарича тотална революция, общо раждане на цялото човечество, а не на някаква отделна държава или общество, защото произтича в глобални, интегрални мащаби и касае всички. Такова нещо досега не е било в историята.

И главното е, че не виждаме бъдещето! Винаги следващата формация се е оказвала по-прогресивна от предишната, например, краят на робовладелския строй и след него – още по-развито общество. Дори и тези промени да са водели след себе си взривове и революции, религиозни и граждански войни, хората са виждали светлото и ново бъдеще.

Част от обществото е била съгласна с него, част – не, в една страна са произтичали тези промени, в друга не – но сега произтича глобален процес. И такъв никога преди не е имало.

А освен това, по целия свят стават глобални изменения в климата, екологията. Преди също са се случвали сериозни климатични изменения – такива, като ледников период, затопляне и охлаждане, и те винаги са предизвиквали големи изменения в човечеството.

Захлаждането някога е заставило северните народи да се спуснат на юг или от Сибир и Азия да преминат по-близо към Европа. Но в един период революцията е ставала за сметка на климата, в друга – за сметката на развитието на нови технологии, или развитие на някаква държава, която не може повече да търпи своя държавник.

Сега всички изменения произтичат едновременно – и от страна на обкръжаващата природа, екологията, и от страна на вътрешната природа на човека, неспособен да бъде в равновесие с нищо. Разпадат се дори такива системи, от които изцяло зависим: храна, работа, семейство, образование, безопасност – всичко, което е необходимо на човека, за да продължава живота от поколение в поколение.

Във всички области, по целия свят сме стигнали до общо състояние, когато нещо престава да работи. И главното, че не виждаме към каква форма преминаваме.

И затова организирахме нашия курс, за да помогнем на човек да види бъдещето. Възможно ли е да го видим и да вървим към него с разбиране и осъзнато като хора, имащи очи и гледащи напред, проверявайки и изпитвайки различни способи, отрано направили разчет? С това ще облекчим пътя за себе си и няма да вървим сляпо, извършвайки грешки и попадайки в неприятни ситуации.

Защото ако ще действаме сляпо и ще грешим в тези глобални мащаби на света – това е просто страшно. Днес вече е невъзможно да вървим по пътя на проби и грешки.

Затова този курс е предназначен да ни отвори очите за нашето текущо състояние и главно – за бъдещето. А също да ни научи как от текущото състояние да преминем към бъдещото.

От 1-вата беседа за новия живот, 27.12.2011

[65754]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→