Баал а-Сулам, “Любовта към Твореца и любовта към творенията”: Казано е: “Всеки, който купува роб, – все едно си купува господар”. Това означава, че ако човек има само една възглавница, трябва да я даде на роба си.

“Да възлюбиш ближния като себе си” – това е второто условие, което ще застане пред нас, когато се научим да не правим на другите това, което ненавиждаме сами. Това условие предявява повишени изисквания.

Сега не е достатъчно да не критикуваш другаря си и да не го принизяваш пред себе си – трябва да го издигаш над себе си, за да стане за теб най-важния в света. Оттук нататък аз преди всичко се тревожа и грижа за него, както майката, която по естествен начин е предана на своето дете и се отрича от себе си, за да му осигури всичко необходимо. Така и ние трябва да се отнасяме към всеки.

Разбира се, не е по силите ни даже да помислим за това. Това условие е толкова ненавистно и отвратително в нашите очи, че даже не можем да си представим, как да достигнем до осъществяването му.

Но в света съществува светлината, връщаща към източника. Тя действа в своето темпо, съгласно с програмата на творението и ни приближава към приемането на това условие. Дали искаме това или не, в крайна сметка ще трябва да го изпълним – по желание или под натиска на страданията. Така или иначе, става дума за закон на Природата, който днес води всички ни към първия етап на духовния път, към принципа: “Не прави на другия това, което ненавиждаш сам”.

Ние трябва да почувстваме, че наравно сме включени в единна система, взаимосвързани сме един с друг, разбираме се един друг. Интегралната система ни свързва във всички посоки и отвсякъде. Тепърва ще открием, че всеки порив, всяко желание, всяка мисъл на човека е свързана с всички останали души.

Разбира се, ние не сме способни да изпълним това условие. Разбира се, че не го искаме. Разбира се, че инстинктивно го отхвърляме, без да го забелязваме. Аз дотолкова не съм съгласен с това условие, че мигновено го забравям, преди да го докосна, прекъсвам всяка връзка с него. Какво да правя?

Трябва да се упражнявам в групата, благодарение на което все пак ще го поискам. Никой не ми казва, че трябва да изпълня условие, забраняващо да направя на другия това, което е ненавистно на мен самия. Аз не мога да го изпълня против волятя си и още повече няма да мога да възлюбя ближния си като себе си. Не можеш да задължиш никого да изпълни това, защото не можеш да заповядаш на сърцето си. Но пък си способен на такива действия, които могат да променят сърцето си.

Тук възникват въпросите: как ще поискам това? Защо ми е всичко това? Тук е заложена точката на избора:  мога да привлека светлината възвръщаща към Източника чрез добро или лошо въздействие. Едно от двете. В крайна сметка,  безусловно ще поискам тя да дойде. Но кое ще ме накара?

Мога да изградя обкръжение, което ще ме въодушевява с величието и важността на целта, устремявайки ме към отдаване и взаимна любов. Под въздействието на другарите ще поискам даже това, което сега не е важно за мен, – и тогава ще дойде светлината.

А в противен случай ще усещаме недостатъка на усилия от своя страна като страдания – чак до световни войни, докато, в крайна сметка, все пак не се наложи да помолим за светлина, който ще ни възвърне към Източника, да поискаме поправяне, да поискаме добра взаимовръзка между хората.

Например, днес държавата Израел се намира под заплаха от унищожаване и този негатив е призван да ни подбуди към поправяния. Искаш да се избавиш от заплахите? Моля. Привлечи светлината, възвръщаща към Източника и той ще направи всичко за теб. Нищо, освен това, няма да ти помогне – защото героят побеждава не със сила.

Единственото, което можем да направим е да се обединяваме. Нашето единство, ще привлече светлина в света и тя ще поправи всичко. Ще го поправи постепенно, в съответствие с програмата си, която не ни е известна, – но във всички случаи, проявяването на светлината в света ще ни доведе към доброто.

От урока по статията “Любовта към Твореца и творенията “, 30.10.2011

[59213]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →