Баал а-Сулам, ”Поръчителство” (съкратен вариант): Поръчителството означава, че всички в Израел са станали поръчители един на друг.

“Израел”, означава ”право към Твореца”(яшар-Ел). Така се нарича всеки човек, в когото има искра на духовно желание дадена свише. Освен желанието за храна, секс, семейство, пари, почести, власт и знания, той изпитва още едно желание, отнасящо се към много по-високо измерение. Това желание го насочва към търсене на смисъла на живота, неговия източник и същност. Ако у човека има такава искра над материалните, земни желания, тогава се казва, че е устремен ”право към Твореца”, доколкото този източник го направлява към Източника на живот и на цялата реалност.

За да могат хората да отглеждат духовното си желание, трябва да се обединят. Защото могат да развиват това усещане единствено посредством силата на отдаване, издигайки се над материалните желания, в които се отразява материалната ни действителност. Шаблоните за храната, секса, семейството, парите, почестите, властта и знанието ми формират картината на този свят и изискват напълване със съответстващите желания, различни комбинации, които отличават хората един от друг. Обаче искрата на висшето желание се развива съгласно противоположна тенденция – над материалните желания, въпреки тях.

“Отдаването”, към което ни устремява тази искра, въпреки всичко, е термин подчертаващ, че тук действаме иначе, не така, както при земните желания. Трябва да се издигнем над тях и да ги удовлетворим само на ниво на насъщно необходимото, а в останалото – да развиваме искрата, зачатъка на душата ни, частта от Твореца свише.

И тъй, човекът, притежаващ такава искра, се нарича ”Израел”, а средството за развиването ѝ се нарича поръчителство. Ето защо всички в Израел се явяват първоначално поръчители един на друг във висшата система. А в нашия свят трябва да реализираме това състояние и ни предизвикват към това желание доброволно, никого за нищо не принуждавайки.

Тора е била дадена тогава, когато всеки в Израел се е съгласил да приеме принципа на любов към ближния, както към себе си.

Събират се хора, които могат да обединят желанията си, пробуждайки се за източника и за целта на живота. И в обединението си трябва да достигнат любов към ближния, както към себе си. По-рано са искали да удовлетворят желанията си за храна, секс, семейство, пари, почести и знания, а сега в същата степен и по същия начин се грижат за ближния, искайки да го обезпечат с всичко необходимо за духовния подем.

Това означава, че трябва да се грижим за насъщно необходимите потребности на всеки другар, а в останалото – за духовния му път. Построявам за него всички механизми за поддръжка и го обезпечавам с всички средства, благодарение на които той достига желаното.

В крайна сметка всички се грижат за насъщните нужди един на друг, а над тях – за духовните нужди. Искам да обезпечавам необходимото за себе си, а сега така се тревожа и за другаря си. По естествен начин искам да напълня душата си, а сега се тревожа и за душата на другаря си. Във всичко съм търсил лична изгода и съм използвал затова останалите, а сега трябва да се ”завъртя” на 180 градуса, по отношение на другарите, да се настроя на насъщните им потребности, духовни и материални.

По такъв начин, всички в Израел трябва да достигнат до любовта към ближния, както към себе си, посредством взаимното поръчителство. Същите те формират единен, цялостен съсъд, в степен на разкриващото се в тях желание, и съгласно подобието на свойствата, усещат в този съсъд общото отдаване, взаимната любов. А над тази любов, я усещат в Твореца – Източникът на това стъпало, на което се намира съсъда им с напълващата го светлина.

От урок по статия ”Поръчителство”, 13.11.2011

[60551]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment →