Баал а-Сулам, ”Същност на религията и нейната цел”: Крайната ни цел е готовност за сливане с Твореца, за да се възцари Той в нас. Тази цел е задължителна и няма никаква възможност да се отклоним от нея, тъй като висшата сила твърдо ни управлява по два начина: по пътя на страданието и по пътя на Тора.

Обаче в обкръжаващата ни действителност ние виждаме, че Неговото управление се осъществява по двата начина едновременно. Мъдреците са ги нарекли ”пътя на земята” и ”пътя на Тора”.

Съществува Висша сила, която е създала желанието за наслаждаване и го е отгледала. Тя е дала на това желание всичко, каквото е необходимо за израстването му, но пораствайки, то изведнъж открило, че на него му е зле, че всъщност не получава желаното. През юношеството, докато растяло, всичко било наред: каквото поискало това и получавало. След това то искало повече и отново получавало желаното. Но сега, когато порасло, нищо не изглежда така: то вече не получава напълване автоматично. Тъкмо обратно, колкото повече му се иска, толкова по-малко получава.

И тогава желанието се замислило: Кой или какво ми причинява зло?

По този въпрос човечеството се разделя на няколко категории. Едните (99%) просто продължават пътя си, точат се от злото към доброто и се наслаждават както могат. Други се впускат в търсене на същността, источника на причината за ставащото.

Човечеството се е опитвало да обясни този контраст на Управление, което толкова кардинално се променя, когато човек израства. Отначало всички се отнасят към него добре, а след това настава истински преврат и сега все нещо искат от него и проявяват лошото си отношение. Това противоречие много ни бърка и затова някои започват да търсят отговора на гатанката.

Що се отнася до Висшата сила, която е създала желанието за наслада и го е отгледала до голям егоизъм – в крайна сметка тя ще съумее да го завърши и да го доведе до вярното състояние.

С тази цел в реалността действат две сили, помагащи ни по пътя: Привличаща и отблъскваща. Егоистическото желание не обича страданията, а обича наслажденията – иначе казано не обича пустотата, а обича напълването. По такъв начин, с него може да се управлява с помощта на тези две състояния. Когато го опустошава то бяга напред и търси напълване. Когато го напълват, то се привлича от това. Посредством тези две юзди с него може да правиш каквото си поискаш.

Но каква полза от това, че желанието стопроцентово се подчинява на браздата на Твореца? Всъщност, неживата, растителната и животинската природа се развиват имено така, но за какво тогава е творението? Тъй като при това той няма никаква индивидуалност, както при човека, когото го водят по пътя на живота на наслаждението и страданието. Своеобразието и индивидуалността във всички светове, сред всички създания могат да се проявят само в особени създания, които притежават способността да действат между тези две юзди.

Нека желанието напълно да е подчинено на висшето управление, няма къде да избяга – отвсякъде го обкръжават тези същите сили, ако не явно, то скрито.

Но основното е в това, че тези създания искат да постигнат действия: какви са те? Защо са те? Върху какви желания се извършват? Те искат сами да опознаят системата си и по нея започват да разбират, кой управлява нашите желания. Така по принципа ”по Твоите действията ще Те познаем”, те постигат действащия разум – Силата, действаща в творението.

И затова, когато порастваме и откриваме, че ни управляват две сили: позитивната и негативната, когато различаваме юздите, които направляват нашия бяг – това вече е добре, това вече е признак, че ние вече сме преминали от 99% в 1 особен %, заради който е създадено и самото творение.

Разкривайки въздействието на Твореца във вид на страдания и наслаждения, на зло и добро, топло и студено, глад и насищане ние трябва да разбираме, че всичко това е призовано така да ни доведе до осъзнаване на Твореца като Абсолютно благо. Кабала е наука за разкриване на Твореца, разкриване на неговите действия. И затова ние постоянно правим изследвания върху себе си. Кой съм аз и какво съм аз? Цялата реалност, включвайки групата – в мен”. И в крайна сметка аз откривам, че там, дълбоко дълбоко вътре във мен действа Твореца, Абсолютното благо.

От урока ”Същност на религията и нейната цел”, 28.11.2011

[61976]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала | Add Comment →