Можем да вървим напред едновременно по два пътя и обикновенно се развиваме едновременно по единия и другия: малко със страдание и малко с осъзнаване. Всичко зависи от това на колко процента, в крайна сметка, ще задействаме лошия път и колко добрия.

Средството за реализиране на осъзнатия път, на който ние сами ускоряваме времето и възприемаме всяко състояние като желателно за своето развитие и сами се стремим да се развиваме – е групата. Благодарение на разбиването на общата душа, съм получил възможност, в изкуствена форма, да развивам своето отдаване на другарите, което засега нямам. С това възбуждам отдаващата сила на природата, която започва да ми въздейства.

Мога изкуствено да се стремя към следващото си състояние от истинското си стъпало – макар да не го искам. Но ако механично изпълнявам някакви действия на това текущо стъпало, все едно съм се издигнал и се намирам в отдаване, все едно искам да отдавам – това е достатъчно, за да притегля към мен висшето, следващото, намиращо се над мен състояние и да привлека оттам светлината, възвръщаща към източника.

По този начин предавам на висшия своето желание и това е достатъчно. Защото действам на нивото на информационните гени, решимот – а не извършвам истински, практически действия. И тогава висшият поема в себе си и започва да развива моя зародиш, извършва сливане със светлината на висшето стъпало, между Хохма и Бина /зивуг А”Б СА”Г/ и предава на мен тази светлина Хохма, облечена в светлината Хасадим.

Той ми дава сила, чрез която започвам да разбирам /в светлината на мъдростта, Хохма/ и да участвам в свойството отдаване /в светлината Хасадим/, как да извършвам действия и осъзнато да работя, за да се уподобя и приближа към Твореца, направил малка крачка напред.

Така помалко напредвам, крачка след крачка, за сметка на това, че използвам обкръжението си. Относно него извършвам изкуствени действия, което се нарича „с вяра над знанията” и с това привличам към себе си сила, която ми помага да разпозная тези действия „вътре в знанието”.

Затова, напредването винаги върви над знанието, над моето състояние – съотнесено към някакво по-отдаващо стъпало. И получавам сила от това, за да стана отдаващ и да придобия това знание.

Затова, от събранието на другарите трябва да изискваме всички да вземат участие в тези правилни стъпки и да сключат помежду си съюз, задължаващ да си помагат един на друг и да се поддържат по този път, изцяло противоположен на природата ни. Защото ни се иска да ускорим развитието си и да се стремим към добро, сливане, което е противоположно на нашия егоизъм.

Затова ни е необходима голямата сила на обкръжението, внушаващо ни величието на целта, която е по-важна от всичко останало, величието на другарите, за да се впечетлявам от тях, а не от друго, егоистично обкръжение. Работата на човека се състои да изиска всичко това от своя кръг.

Главното, това е правилното искане, голямото желание за съединение с другарите и очакване, че и те ще поискат същото. По тази причина ние четем заедно статии, говорим за важността на групата и за това, какво се надяваме да получим от нея. Само за сметка на обкръжението ние имаме възможност да се развиваме по добрия бърз път, вместо дългия и мъчителен път, пълен със страдания.

Защото доброто обкръжение развива в мен чувството за осъзнаване на злото и тогова не е необходимо да бъда гонен от страданията. Аз сам чувствам, че да се намирам в състояние на получаване – вече е страдание, а да съм в отдаване – наслаждение. В тази посока, групата ме настройва и ме убеждава. И това е достатъчно, за да започна да искам тази светлина и тя да сформира в мен такива свойства на практика.

От урока по статята на Рабаш, 06.11.2011

[59899]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →