Законите на природата са необратими. Не можем нищо да насаждаме изкуствено, защото в нашето общество – в политиката, в промишлеността, в обществените и семейните отношения – се създават такива условия, че ти по неволя трябва да преминеш към взаимна интегрална зависимост. По неволя ще бъдеш задължен да направиш това, независимо от това богат ли си или обикновен работник, безработен, студент или старик – не е важно кой.

Природата ни затваря в една обща система и принуждава всеки, в съответствие с неговия статус, свойства, с неговите взаимоотношения в обществото и т.н., постепенно да се трансформира. Не можем да останем предишните.

Виждате ли какво става днес в света? Нима е било възможно да се предположи, че Германия някога ще даде 500 милиарда долара на Гърция, а след това ще опрости дълга ѝ? Представяте ли си немците, които дават 500 милиарда на Гърция? А на опашката са още Италия и Испания. Неизвестно е въобще, как ще завърши всичко това. И хората не излизат на улицата, не свалят правителството, изисквайки да им върне парите.

Представете си, че в банката имаме 500 милиарда, натрупани от всички трудещи се. Това е собственост на държавата. Вместо да ги пуснем за вътрешния подем на страната, за реализиране на обществени програми, ние изведнъж ги даваме на някой, за който даже не искаме и да знаем?

Защо от това не избухват граждански войни? Аз познавам Германия, бил съм там и съм разговарял с много немци. Може всички да сa недоволни от това, но никой не възразява особено, защото хората разбират: политиците и икономистите, решаващи тези проблеми, са много по-болни от останалите.

Те “стоят” на тези пари, властват с тяхна помощ над народа и държавата, но веднъж да се разделят с тях, тогава работата става лоша: действително сме толкова взаимосвързани, че аз съм задължен да отдавам и да прощавам на този до мен – да прощавам така, както на своя народ. Те осъзнават дълбочината на вътрешната взаимовръзка, виждат, че законът на природата свързва всички и е невъзможно да развържеш този възел.

Това е вътрешната трагедия на тези хора, които вземат решенията, защото съвсем не е просто да се разделиш с 500 милиарда. Представи си, че си взел всичко, което имаш в къщи и в банката и си го раздал на всички. Какво ще ти каже семейството ти?

Тоест става въпрос за усещането на абсолютна връзка и принудителна необходимост. Политиците виждат, че иначе не могат да постъпят. Ние сме “малки хора”, не виждаме това, а те виждат. И затова най-големите гиганти, милиардери, ще се разделят със своите милиарди, така, както тези политици, иначе няма да могат да съществуват по-нататък. Те ще разберат, че са длъжни да направят това. Така пред нашите очи ще се случат абсолютно парадоксални действия, а ние просто още не ги осъзнаваме.

[61414]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →