Ако имам малко дете, което се каня да изпратя на градина, защото ако остане в къщи ще му се забави развитието, то аз се старая да го запиша в група, където има и по-големи деца, а не по-малки.

Тоест, колкото е по-голямо обкръжението – толкова възможностите ми за напредък са по-големи. И обратното, ако съм попаднал в компанията на примитивни хора, то те ме снижават до тяхното ниво, до ценностите, които притежават. Всичко зависи от обкръжението.

На този принцип ние избираме обкръжението в живота си, виждайки че ”обкръжението днес – това си ти утре”. И затова, който е заинтересуван да се издигне, е полезно да бъде между големи и умни хора.

Но той трябва да разбере, че идва при тях, за да израсте. А ако той просто така идва и седи между хората не от своето ниво, то колкото те са по-големи – толкова повече това го вбесява.  Той иска да ги принизи.

Ако той е дошъл специално, за да израсте сред такива хора, то колкото те са по-високо – то толкова това повече го радва. На него не му достига само ненавист и огън, тлеещ отвътре, от усещането за това, колко той е по-долу от тях. И той се радва на такива чувства, тъй като те го амбицират и предвижват напред.

Тоест всичко зависи от намерението на човека – от онова, което иска от обкръжението. Човек може да оцени външното общество по неговите ценности, вкусове: обича ли музика, живопист, образовани ли са и интелигентни ли са хората. Има критерии по които това може да се провери.

Но в кабалистическата среда няма такива критерии за такава проверка. Тук се събират хора, в които се е пробудила точката в сърцето и те просто желаят да я развият. Всички те минават през постоянни падения и подеми и никой не знае, на кое стъпало всъщност се намира и още повече, на какво ниво се намира другаря.

Всичко зависи единствено от това, как човек си представя групата, подобно на Раби Йоси Бен Кисма, който така е ценил своите малки, простички ученици, че без тях не можел да напредва.

Затова е много важно да се разбере, че групата, обкръжението –е онова, което сам човека си представя, ценейки другарите си, които Творецът е довел и им е дал същото желание към духовното. И сега аз мога да създам за себе си отношение към обкръжението, съгласно онези ценности, които се изискват за моя напредък: в зависимост от това, как искам да напредвам и накъде.

А освен това, сега мога да изследвам себе си: доколко ми харесва да ги виждам големи – това е знак, че аз наистина искам да напредвам. Тъй като напредването става за сметка на обкръжението. Ако искам да ги виждам по-долу от мен – това означава, че търся как да удовлетворя своята гордост, а не как да напредвам.

По отношението си към обкръжението ние можем безпогрешно да измерим своето духовно състояние: стремя ли се към целите на творението или към приятно усещане и напълване на егоизма си със чувство за собствена важност.

От урока по статия на Рабаш, 22.11.2011

[61436]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →