Мнение NewScientist:  Еврозоната представлява сложна система от мрежи, подобна на тези, които съществуват в природата. Това й придава свойства, които рядко се разглеждат от икономистите, но биха могли да помогнат за днешната криза.

Какво означава сложна мрежа?

Сложните мрежи се състоят от много взаимносвързани компоненти, които си влияят върху поведението. Изменението, породено от един елемент в друг, като ехо откликва в първия. Може би, най-известния пример за такава система е – взаимоотношения между хищници и животни. Седемнайсет страни на еврозоната са подчинени точно на такива механизми с обратна връзка.

Сложните мрежи се регулират от баланса между отрицателната обратна връзка (например, лихвените проценти), която оказва стабилизиращо въздействие, и положителна обратна връзка (например, самоусилващия се спад в доверието към пазара), дестабилизираща обстановка.

Как това помага да се разберат икономическите кризи?

При определени обстоятелства един от видовете обратна връзка може да стане толкова силна, че да застави системата да се измени и премине в друго състояние. Например, популацията на животните може внезапно да се съкрати, а икономиката – да премине в рецесия.

Такива преломни моменти, като правило, са непредсказуеми. Компютърните модели са способни да покажат, как може да се измени системата, но болшинството икономисти не ги приемат.

Може ли да се разберат сложните системи толкова добре, че да се контролират?

На устойчивостта на системите  (съпротивление на промените) влияят разнообразие от компоненти в мрежата, а също така плътност и продължителност на връзките (включвания). Колкото по-голямо съединение, толкова по-гъвкава система: ако един от елементите се повреди, неговата работа изпълняват другите. Но във всяка гъвкавост има предел. Само като премине определен праг, голямо количество връзки правят системата по-малко устойчива, понеже един неуспех може да предизвика каскаден ефект. Задачата е в това, как да се намери техния правилен баланс.

Може ли да се говори за това, че самия факт по обединението на седемнадесетте валутни зони в една е предрешил колапса в системата?

Да. Именно затова гръцката криза по дълга е станала криза за всички в еврозоната, дори Гърция да има 2,5% БВП в Евросъюза. Ръста на гръцкия дълг води към стремително падане на доверието в пазара на гръцките държавни облигации. А кредиторите на Гърция основно се намират в еврозоната, затова пазарите са започнали да губят доверие и към други по-слаби нейни участници, например, към Италия.

Възможно ли е било да се избегне кризата?

Германия се е отказала от идеята за еврооблигации, за да не прехвърли върху себе си слабите- това е било прибързано решение. Биологическите примери са показали, че ако силният в системата иска да остане в безопасност, то трябва да инвестира в защита на слабите, както в мравуняка.

Ако образуването на съединение е толкова рисковано, защо е нужно еврото?

Сложната мрежа прави икономиката по-ефективна. Тя също позволява адаптация към проблемите: например, други страни просто да помогнат на Гърция и заедно с нея да построят нова защита от дефолт.

Просто от време на време системата се налага да принася в жертва ефективността, за да стане по-стабилна ( за това трябва да се намалят връзките или да се плати за мерки на защита). Впрочем, някои отношения имат не толкова икономическа, колкото политическа природа, и практически е невъзможно да се намалят.

Защо икономистите отказват да го разберат?

Някои вече започват да разбират, че да потушиш няколко малки пожара е просто, отколкото един голям. Банковата сфера е станала лъч в тъмното царство на еврозоната, власт която не поставя колективните интереси на преден план.

[61086]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →