Всеки човек веднъж в живота си достига до критична точка, когато трябва да напусне родителите си и да започне свой собствен живот. Това е много рязка и неприятна промяна. Има хора, които никога не свикват с новите изисквания на живота.

Днес същата тази промяна е глобална. До сега природата водеше човечеството напред, позволявайки ни да се поддаваме на детински, егоистични игри. Развивали сме в нашия егоизъм и не сме се противопоставяли, но сега детството ни свършва и започваме период на съзряване.

По същия начин, по който човек достига съзряване, човечеството приключва десетилетията на своята младост. Моят егоизъм е пораснал и сега трябва да се справя сам в света.

Но светът не е това което беше. Намирам се в нов глобален и интегрален свят, който е взаимно свързан и в който трябва да намеря своето място и да стана част от него. Вече не съм дете. Пораснах.

Разбира се, човечеството не иска това и не го разбира. Точно както човек, който съзрява и внезапно се изправя пред безкрайни проблеми: трябва да наеме апартамент, да ходи на работа, да приеме различни отговорности и да си набавя всичко, което други са набавяли до сега.

Разбира се, той не иска това. Много по-лесно и по-удобно е с мама. Отнема време докато свикнем със света на възрастните и докато намерим хубави неща в него. Човечеството все още не е готово. То все още предпочита да играе по свирката на егоизма както преди.

Вече сме в нов свят и трябва да се приспособим към него. Той изисква нашето пълно съдействие и загриженост за всички, а хората още искат да продължават да играят като деца. Не са изпитали достатъчно болка, за да влязат в новата реалност.

Трябва да им се каже, че новият свят изисква нашето пълно съдействие, че нашата работа е да се свържем и че ще разрешим всички проблеми само ако създадем правилна взаимна връзка между нас. Сега целият свят е като един човек. Гледай на него така сякаш гледаш в огледало.

Ако не чувстваш, че на определени места има безработица, а на други удрят природни бедствия, а на трети страдат от болести, то виж общата форма на този свят. Ще видиш, че имаме систематичен проблем и че всички трябва да бъдем свързани един с друг, да работим заедно в хармония за една кауза, която е в общ баланс.

Представи си, че вчера са ти правили медицински изследвания, а докторът ти дава резултатите днес. Оказва се, че органите на твоето тяло не работят в хармония, а като деца. Един прави твърде много, друг прави твърде малко, а трети изобщо нищо не прави.

В крайна сметка, балансът е правилната връзка межди всички части на тялото и е основа за добро здраве. Сега можете да направите правилните изводи.

От урока по статията „Мир”, 04.11.2011

[59790]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →