Въпрос: Ако премина максом, какво ще стане с душата след смъртта на физическото тяло? Ще има ли кръгооборот?

Отговор: Разбира се, ще има дотогава, докато тя не достигне до своя източник, докато премине всичките 125 стъпала.

Въпрос: Ако кабала не е религия, то за какво са ѝ заповедите?

Отговор: 613-те заповеди са съществуващите в нас 613 желания, които трябва да поправим от егоистични на алтруистични. Поправянето е изпълнение на заповедите.

Въпрос: Може ли да видим висшите сили и да ги сравняваме с други сили?

Отговор: Висшите сили не могат да се видят . Може само да ги усещаме в себе си, при изпълняване на условията за издигане. А да ги сравняваме с други сили е възможно. Вие не само ще ги сравнявате, но и ще оперирате с тях.

Въпрос: Какво имате предвид под егоизъм?

Отговор: Егоизмът е нежелание за обединение.

Въпрос: Може ли да се използва този свят в духовната работа?

Отговор: Задължително. Работейки и живеейки в него едновременно с издигането по духовните стъпала, вие и го използвате.

Въпрос: Нямам възможност да се намирам нито в реална, нито във виртуална група. Може ли да напредвам индивидуално?

Отговор: Не! Вие сте задължени да си намерите виртуални партньори.

Въпрос: Често казвате, че човечеството още не е достигнало максималното развитие на егоизма и своето окончателно падение. Накъде към още по-лошо?

Отговор: Нима цялото човечество усеща себе си в егоистично падение? Можете да поговорите с много хора и те ще ви кажат: „Нищо страшно. Всичко е нормално.“ Тоест, още сме далеч от падението.

Но хората, които започват да се пробуждат за духовно издигане трябва да мислят за това, за да се издигнат и с това да притеглят целия свят след себе си.

Въпрос: Може ли малък брой хора да променят нещо в света?

Отговор: Да, защото в духовния свят качеството преобладава над количеството. Ако малко на брой хора бъдат сплотени качествено, те могат да преобърнат целия свят.

Въпрос: През цялото време ли ще ме отклоняват от всяко стъпало?

Отговор: Защо да те отклоняват? Просто, едва-едва те подбутват, за да се укрепиш на даденото стъпало и да се издигнеш още по-високо.

Въпрос: Защо през цялото време получавам пляскане „по врата“?

Отговор: Не го подлагай! Но ще получаваш и благодарение на това ще се издигаш.

Въпрос: Може ли да се опитаме да се обединим не с другите хора, а например, с дърветата, за да получим силата на отдаване? Защото само хората не са поправени, а цялата останала природа, включително и растителната, е в поправено състояние.

Отговор: Не, не трябва. Трябва да се обединяваш с такива като теб груби, егоистични, глуповати, не искащи нищо хора. И именно всички заедно, подтиквайки и повдигайки се един-друг, ще можете да се издигате.

Въпрос: Как да разберем, че вече сме готови за изучаване на кабала?

Отговор: Единствено само по своето желание. Ако независимо от проблемите, които възникват при приближаването до кабала (а те се дават специално от горе), продължавам да се стремя към целта и нищо не ме спира, тогава наистина мога да се занимавам с кабала.

От урок на руски език, 13.12.2015
[176385]

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

Въпрос: Как да постигнем толкова силно желание към духовното, че то да ограничи всички останали желания на тялото?

Отговор: Във всеки от нас има ”613” желания, които трябва против своето разбиране да настроим към величието на любовта и отдаването, обединението, взаимното поръчителство. Всичко, което е зад пределите на моите лични интереси, трябва да стане по-важно за мен, отколкото егоистичните желания на тялото ми.

Ако човек разделя вътрешните и външните желания така и се насочва в посока от себе си навън, за сега това е достатъчно. Всяка секунда трябва да се проверяваме отново и да се опитваме да се задържим в същото направление на мислите.

В крайна сметка, навикът става втора природа и за сметка на приложените от мен усилия, към мен се спуска светлината. Още малко усилия – и още малко светлина. От такива мигове започвам да се изграждам, защото ”Няма другo поправяне за човек, освен да се устремява към всички бъдещи мигове, така че да са обвързани и насочени към Неговото велико име” – още и още малко. Тъкмо от такива ”изходи” (от Циона) и излиза Тора.

Защото когато усещам, че съм излязъл от правилното намерение, у мен се поражда желание да се върна и искам светлината, възвръщаща към Източника, която се нарича Тора. Излиза, че тъкмо от Циона, от такива видове (ециот) се ражда Тора: не от подемите, а от паденията, изходите от правилното намерение.

Така, през цялото време прибавям още една и още една ”буква”, докато през мен не премине цялата книга Тора.

От урока на Рабаш, 29.10.2012

[91918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Само опитвайки се да се приближи към ближния и да се съедини с него, човек разкрива своите 613 непоправени желания. Само тогава започва да разкрива разбитата си душа и разбира какво трябва да поправи.

Поправяйки желанията си така, че не причинявам на другия това, което сам ненавиждам, аз поправям себе си до степента на Бина (хафец хесед) и се напълвам със светлината Хасадим. Това означава, че напълно се изчиствам от егоизма си. А след това постепенно обръщам този егоизъм към служене на ближния, което се нарича ”любов към ближния както към самия себе си” – поправяне на АХАП, 365-те желания.

Тези два етапа на поправяне се отнасят към тези желания, които се разкриват при обединение с другите. А ако у мен няма стремеж към обединение с другите, означава, че въобще не съм разкрил, какво имам за поправяне. Обичайните ни материални желания за храна, секс, семейство, пари, власт, знания не се нуждаят от поправяне. Моля, може да ги използваш!

Защото ако се стремя към знание или власт, това не е желание, което се разкрива при обединението с другите. А работата започва с това, че правя крачка напред, за да се обединя с другите и да разкрия в това обединение, свойството отдаване, вместо свойството получаване. И тогава започвам да откривам колко не го искам! Това мое нежелание и се нарича ”зло начало”, което ми се разкрива като творение.

Именно това желание, усещано като отблъскване от обединението с другия човек при опита да се разкрие свойството отдаване, се нарича зло и трябва да го поправим на добро. Тоест аз действам съгласно ясен ред, определен от фразата ”Аз създадох злото начало и в добавка – Тора като средство за поправянето му, защото светлината в нея възвръща към източника”, и крачка след крачка реализирам тази формула.

От урока по избрани откъси за Деня на Любовта ”Ту Бе-Ав”, 15.08.2011

[51364]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние всички сме различни. Творецът е създал желания за наслаждение – многостранни и сложни. Във всеки човек 613-те желания се намират в различни съчетания – този същият Творец ни е разделил и ни е изправил пред голям проблем: ние не си приличаме един с друг.

Никой не може да разбере другия, да се сравни с другите, да почувства, да види това, което и другият. Всеки е уникален, всеки във свой собствен свят, и този свят никога не е сходен със света на другия, понеже във всеки желанията се съчетават и комбинират различно.

От едни и същи ноти всеки съчинява своя мелодия, във всеки от нас цветовете на една и съща палитра рисуват своя картина.

Като следствие, не е в силите ни да установим идеално равенство, понеже първоначално се различаваме един от друг. От какви общи критерии бихме могли да се възползваме?

„Нека всеки получава това, което му се полага” – казваме ние. Много добре. ”И нека всеки да даде това, което е способен да даде, а ние ще изчислим относителен коефициент”. Забележително. Но нима можем да укрепим човешкото общество на тези принципи? Възможно ли е всеки да получава съгласно потребностите си и да дава съгласно възможностите си по относително изчисление?

Но нашите желания не просто са различни – те още са и егоистични. Как да осъществим това в живота? Различно е, когато майката готви на всяко дете това, което то обича, при това в необходимото количество, а в отговор е необходимо само усмивка или ”Благодаря”, тъй като разбира, чувства, на какъв отклик са способни децата й. Обаче ние всички живеем в егоизъм, и всеки иска да получи повече. Гледайки на другите, човек иска да погълне и тях – струва му се, че другите имат тези наслаждения, които на него му липсват и завистта увеличава желанието.

Ако не беше егоизмът ни, ние бихме заживели дружно. Анулирайки го, ние бихме могли да се съгласим всеки да получава съгласно своите потребности и да дава, според възможностите си. Проблемът се състои именно в егоизма, на който му е нужно повече от насъщно необходимото, и не ни позволява да отстъпим, да отдадем нещо на другия.

От урока по статията „Мир в света“, 15.05.2011

[43125]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Книгата «Зоар». Глава „Итро“, п.465: В съботния ден Тора се увенчава с тях, тя се увенчава от всичките заповеди, от всичките забрани и наказания, които се намират в седемдесетте клони на светлината, светеща от всяка страна.

… Кой е видял клоните, излизащи от всеки от седемдесетте клона? … Кой е видял портите, които се отварят от всяка тяхна страна – където всяка се състои от десет, и всичко прави петдесет порти? Всички те сияят и светят със светлината, която излиза и не престава.

Къде мога да открия всичките тези детайли? Само във вътрешната връзка между другарите. «Зоар» описва всички видове връзки, които ще разкрием – включително безкрайната връзка помежду ни, когато напълно я поправим.

Всички състояния, отношения, за които става дума в книгата «Зоар», всевъзможни образи на неживата, растителната и животинската природа и хора, различни ситуации, или на езика на кабала – парцуфим/души, оламот/светове, решимот/духовни гени, свойства/сфирот, техните подеми и спадове – всичко това са изрази на връзките между нас – хората, готови  да се свържат, за да открият висшия свят помежду си, в своите отношения.

Всеки напредва в това, че вижда, как 613-те желания на душата му излизат от него за отдаване към останалите души, и вижда, как от всяка душа нейните 613 желания също излизат към всички останали.

Представете си: има милиарди души, според броя на хората в този свят. От всяка душа излизат 613 желания към всяка душа, и всички те се включват едно в друго, и, с новите взаимни прониквания, отново отдават един на друг, – и отново се включват, и отново отдават.

Излиза, че в крайна сметка ще видим сфера, в която не остава нито едно свободно „пространство“ – всичко е запълнено от връзката между душите. Ако разкриваме връзката в минимална степен – 1/125-та част, ние започваме да разкриваме светлината, която протича във връзките между тях. Това се нарича разкриване на Твореца, тъй като тази светлина – тя е Творецът. За това разказва «Зоар».

От урока по книгата «Зоар», 25.03.2011

[39073]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1990, статия 14, „Истинската милост”: Трябва да започнеш да работиш в „истинската милост” – т.е. без всякакво възнаграждение, за да служи всичко не за лична изгода, а за благото на Твореца.

Ние се раждаме с желание, което действа по определен начин, – което се нарича, за себе си, за получаване. Всеки от нас чувства, че пред него отвън стои свят, включващ четири нива на развитие: неживо, растително, животинско и човешко. При това самите ние искаме само да се наслаждаваме на целият този външен свят, да изпитваме хубави усещания.

Може да се каже и обратното: на човек ще му бъде добре, ако той използва целия свят по определен начин, а именно – заради себе си. Въобще, тези неща са много относителни, доколкото ние не можем да различим нещо противоположно на тях.

Но след това човек достига до отчаяние от тази тенденция за наслаждение. И тогава в него се пробужда ново желание, нов подход: „Аз трябва да се отнасям по друг начин към цялата реалност. Всичко това е мое, подобно е на мен. Аз не мога да се наслаждавам сам по себе си, затова пък мога – заедно с всички”. Разбира се, този повик изхожда не от човека – просто създаденото от Твореца желание, заедно със своите решимот: „се търкаля” все по нататък, разкривайки по такъв начин усещаното.

Използвайки правилно методиката на поправянето, човек започва да проявява друго отношение към реалността, която е в него. В своите 613 желания той открива, че частта, струваща му се „външна”, в крайна сметка се отнася до него. Доколкото човекът може да измени своето отношение към желанията, да разпознае в тях не „чужденците”, а „близките”, „своите”, дотолкова и той напредва вече в друго възприемане на действителността – глобално, всеобхватно. Оказва се, че „всичкото” – това е той.

И тогава, започвайки да обединява собственото си възприятие в единно желание, нераздробено на отделни части, човек променя картината на своята реалност. Няма нищо „външно”: неживата природа, растенията, животните, хората – всички те се явяват части от неговото желание.

Човекът променя отношението си – с други думи, построява единно желание, и, като следствие, разкрива също „добавка” – единната Сила, напълваща това желание и наречена Творец. Така, благодарение на поправянето на желанията, човекът се удостоява с ново постижение и се слива с Източника. По-нататък…

Това е и „истинската милост”. Работейки над отдаващите желания, поправяйки себе си, своето отношение, своето възприятие на реалността, човек се удостоява с голяма „добавка” – разкриването на Твореца и сливането с Него.

И затова има работа в милостта – поправянето на келим, и има истинска милост – получаване заради отдаването, когато човек разкрива действителността, включваща Този, който я е породил – Твореца. С това, от поправянето на творението ние достигаме до неговата цел.

От урок по статия на Рабаш, 17.02.2011

[35584]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато се говори за „заповеди“, се има предвид желанията, които ме свързват с другите хора.

В мен има 613 (ТАРЯГ) такива желания, свързващи ме с всички. Аз трябва да ги поправя с помощта на светлината, връщаща към източника (който се нарича „Тора“).

Ако не работя над свързването с ближния – нямам какво да поправям. Сам, човекът няма как да отиде при Твореца – той няма нищо, освен духовната искра и животинските желания, които не трябва да поправя.

Ако искаш да се поправяш, ти трябва да покажеш мястото на разрива, разбитото място – а ти нямаш такова! Един не може да се разбие, нужни са минимум двама.

Затова, всичките 613 желания, които поправяме чрез светлината, връщаща към източника, е всъщност поправяне на нашите разбити връзки с останалите.

А светлината, която е изпълвала свързващото пространство между нас и е поддържала нашата връзка, е изчезнала. И сега, ние трябва да я привлечем обратно и да я  върнем на мястото. А когато светлината идва, тя първо поправя  мястото на нашата връзка, а след това го изпълва.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 21.11.2010

[27200]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Работейки в група, участвайки в обучението и разпространението, ние привличаме въздействието на светлината и тя ни носи нови ценности. Тогава отдаването става толкова важно, че човек променя своите приоритети.

Преди, той е искал да получава все повече качествено напълване, да бъде господар на живота си, да държи всичко в своите ръце. А сега, постепенно стига до осъзнаването и признаването на новия смисъл. Оказва се, че когато напълва другите, отдаването му предоставя още по-голяма изгода.

Като че ли в това има и нещо друго, освен красиви думи? Защо то привлича човека? Всичко идва от светлината, съгласно законите на духовната физика – пред човека започва да се разкрива глобалното кли, общата душа, взаимната връзка между всички.

И тогава, той чувства, че правилната „инвестиция” е влагането в другите, гарантиращо вечната, максимална възможна изгода.

Човекът още не вижда това с очите си, но предугажда, че тук се крие система, в която си струва да вложи. И той го прави.

Сега, той е съгласен, че Тора, т.е. светлината, връщаща към Източника е променяла и поправяла неговите 613 желания, което всъщност се явява изпълняване на 613-те заповеди.

Именно въздействие на светлината, ние очакваме от обучението, разпространението и живота на групата. Тогава, вместо да искаме да напълним себе си, ние ще предпочетем наслаждение за другите. За нас ще бъде изгодно да ги напълним.

Това също са егоистични сметки – с намерение ло-лишма. Аз искам да отдавам на другите и от това ще се чувствам добре.

Но светлината продължава да въздейства върху мен – аз все повече се включвам в групата, т.е. във външното кли, все повече се потапям в обучението и очаквам от него повече светлина. Предизвиквам промени в себе си и в крайна сметка ставам отчасти подобен на Твореца.

Вместо лична изгода и „надеждна инвестиция”, аз придобивам усещането за отдаване без каквито и да е очаквания и то става за мен най-великото откритие. Дори напълването, което отдаването ми носи, остава безвъзмездно и също изцяло насочено към него.

По този начин, аз действително ставам подобен на Твореца. Защото по мое желание и избор, благодарение на усилията ми в групата, светлината е преобразила моята природа.

С нейната сила, аз променям себе си, докато не се изравня във всички мои желания и действия с Твореца – до такава степен, че между нас е невъзможно да бъде намерена разлика. Именно това подобие се нарича сливане.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 15.09.2010

[23694]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът е създал само едно състояние: желание изпълнено със светлина, наречено свят на Безкрайността.

 Ние  с вас се намираме в Безкрайността, но не чувстваме истинското си състояние. Това е защото желанията ни са били преднамерено развалени и сега ние чувстваме този дефект

 С други думи: чувстваме един изопачен свят на Безкрайността, чието огромно желание било разделено на безкрайно количество части и всяка от тях – на още 613 желания.

Дефектът е в това, че намерението за отдаване било заменено с егоистично намерение, заради самия себе си – да напълниш себе си, да се грижиш за себе си, вместо обединение.

Да се поправят тези 613 частни желания означава „да чуеш Неговите указания”, всичките „613 съвета” за постигане на поправеното състояние.

 Когато се поправим, подменяйки настоящето егоистично намерение с алтруистично, ще разкрием светлината, която изпълва поправените ни желания в света на Безкрайността. Сякаш се завръщаме в него, отново идваме в съзнание и получаваме цялата светлина, изпълваща поправените желания, където е била винаги във вид на скрит и таен депозит.

Връщаме се в нашето добро и поправено състояние, в което винаги сме били, но не сме усещали насладата, която ни е изпълвала, защото това е било удоволствие от отдаването.

 Ние сме били  устремени и настроени на вълните на получаването. Затова чувстваме само мъничка, животоподдържаща сила, която ни е била дадена, за да се върнем в поправеното състояние, вместо цялото огромно наслаждение. 

И така, изпълняваме 613-те съвета за поправяне на 613-те желания, получаваме 613 светлини в тях и с това постигаме края на поправянето.

Но това крайно състояние вече съществува и очаква да го почувстваме в нашите намерения за отдаване.

Затова 613-те заповеди се наричат „пкудин (от думата „пикадон”, която означава „депозит”). Те са „депозирани” от Твореца по нашата сметка от самото начало и чакат поправянето ни.

От урока по статия на Рабаш, 12.07.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Можете ли да опишете всичките 613 желания, които съществуват в човека? Едно след друго. Джони.

Отговор: Ей така да опиша подробно всичките 613 желания? А защо? Все едно във вас няма нито едно от тях днес! Те се проявяват в човека след като премине махсом по време на неговия духовен подем като желание да се наслади с Твореца, както е казано: „Вкусете и опитайте колко добър е Творецът.“ Разкривайки Твореца вие започвате да го усещате в 613 удоволствия, наслади – отначало с намерение да се насладите с Него заради себе си (АБЕА клипот), а след това ги поправяте на намерения заради Него. В нашия език няма възможност да изразим / опишем тези желания, защото ги няма самите желания.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→