Целта на творението е да се уподоби на Създателя, което се постига само чрез поправяне на душата, умишлено разбита след прегрешението на Адам с Дървото на Познанието. Частите на общата душа са изгубили връзка помежду си и дори са станали противоположни една на друга.

А ние трябва отново да ги съберем в една душа, започвайки от най-леките до все по-тежките, тоест изискващи все по-точно съединение.

Ние постоянно събираме десетте сфирот, но първо приблизително и след това все по-внимателно и строго, което се нарича стъпала на духовната стълба. Все същите десет сфирот се свързват все по-тясно и по-точно, докато не станат десет изходни свирот на първородната АВАЯ.

Общият закон на съществуване и поведение на десетте сфирот се нарича поръчителство, както в идеалното човешко тяло, където всички клетки, всички системи трябва да се намират в пълна хармония и взаимно свързване. А това е възможно само при условие, че всяка част  знае и осъзнава своята връзка с всички останали.

„Поръчителството“ е законът за съществуване на интегрална система. Връзката между всички части от стъпало до стъпало по всички 125 стъпала става все по-сложна и вътрешна. Но работата започва с това, че ние приемаме този принцип като единствено правилен: признаваме, че първородната АВАЯ, душата, е разбита на десет части и трябва да започнем да я свързваме чрез условието на поръчителството на всеки за всички.

Това не е егоистично поръчителство, а съвсем друго. Затова в него има много различни условия: всеки трябва да принизи себе си пред останалите и в същото време да издигне себе си по определен начин, да се включи във всички и да се моли за тях, да почувства себе си отговорен за всички, да вижда другите като отражение на своите свойства.

Поръчителството е общ закон на цялото мироздание. Ако не е нашето развалено, изкривено от егоизма зрение, ние бихме видели системата, създадена от Твореца, като безгранична, идеална АВАЯ, всички части от която са свързани помежду си и работят като едно цяло.

Затова поръчителството е необходимо условие за получаването на Тора и подема по духовната стълба. Ако сме готови да изпълним това условие: да приемем поръчителството и да започнем да го реализираме, то за това се дава Тора със светлината, възвръщаща към източника. Всичко ще направи светлината, от нас се изисква само съгласие на условието поръчителство, т.е. на взаимно включване, свързване в една система като един човек.

Цялата Тора е изразяване на условието на поръчителството във всички възможни форми, с всички възможни условия и изисквания, все по-високи и точни от стъпало на стъпало.

Затова всичко, което сме научили за поръчителството и достигнали на предишното стъпало, изчезва на следващото. Ние падаме и губим постигнатото единство и поръчителство, като че ли започваме всичко от начало. В края на краищата, всички условия и закони, изпълнени на предишното стъпало и били очевидни, сега при по-висока и точна резолюция изглеждат по съвсем нов начин и ни се струват неизвестни.

Налага се всичко да се изучава отново, сякаш между нас и не имало никакво поръчителство. И наистина не е имало, защото всеки път – това е ново стъпало. Знакът за напредване е именно в това, че се изтриват всички минали успехи и работата започва отначало.

В това се състои трудността в работата ни, която в този смисъл е противоположна на материалната. Ние не сме свикнали на такива условия и това много ни обърква, и отслабва. Ние искаме да видим материални доказателства за своето духовно развитие, а това не се случва.

Работата е в постоянното обновяване на нашето поръчителство във всяко състояние, виждайки в него всички закони на Тора и законите на духовната реалност. От него ще ни стане ясно правилото за любовта към ближния като към самия себе си, всички закони на съединението. Защото условието за поръчителството е в основата на всичко.

Любовта към ближния като към самия себе си е следствие на най-високото и пълно поръчителство. А към това се добавят по-специфични закони за връзки между всички части на разбитата душа, които трябва да се събират все повече и повече.

След като успяваме да ги съберем на първото стъпало и да се убедим, че това работи, поръчителството изчезва и ние започваме отново да достигаме поръчителство, вече на по-високо ниво, което сега се изисква от нас – сякаш нищо не сме направили.

Това е подобно на развитието на неживото ниво, което изведнъж  преминава в растително. Растителното ниво сякаш се явява следствие на неживото развитие, но в същото време няма с него никаква връзка. А след това от растителното ниво става скок на животинското, което отново започва от нула. Защото това е новият живот, новите форми на съществуване. По същия начин се случва и  духовно развитие.

Поръчителството е нашата цел и нашата работа. Всички закони, които трябва да се изпълнят, се основават на същия този принцип, взаимно поръчителство.

От урока за подготовка за конгреса, 24.04.2018

[225605]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: С какво е толкова особена книгата „Зоар“, защо именно тя се ползва с такава известност и се счита за източник на голяма сила?

Отговор: Баал а-Сулам пише, че нито до книгата „Зоар“, нито след нея, е имало кабалистично произведение с такава огромна мощ, с такова голямо разкритие. Тъй като за написването на тази книга са се събрали заедно 10 кабалисти, подходящи за създаване на един съсъд ( кли ), и са се съединили в пълните 10 сфирот на стъпалото  на Края на поправянето ( Гмар Тикун ), тоест всичките 125 стъпала, по-които трябва да се издигне душата, за да поправи напълно себе си .

Те са се издигнали до състоянието на окончателно поправяне, Гмар Тикун, и оттук са написали за това разкритие. Затова тази книга се нарича  “Зоар “ – висше сияние ( зеира илаа ) – повече от което няма и не може да има.

Тази книга е написана като коментарии на цялото Петокнижие на Тора. Тоест всичко, което е било разкрито от всички велики кабалисти, от Първия и до Втория Храм, е представено в тази книга на нивото на  Края на поправянето.

А също, тя е била написана в много необичайна форма: Раби Шимон е говорил, Раби Аба е записвал, а всички останали другари са разказвали за своите разкрития. Това означава, че тя дава описание от различни гледни точки, и поради това, подхожда за всички души, които някога ще я разкрият и ще поискат да поправят себе си за сметка на светлината, връщаща към източника.

Самата история на  Книгата е особена и трагична – тя дълго време е била скрита и се е разкрила през 11 век в Испания, благодарение на Раби Моше де Леону. А след това последвали още няколко етапа на скриване и разкриване, докато през 20 век не се  появил Баал а-Сулам.

През това време вече е започнало завръщането в земята на Израел, и всички кабалисти започнали да чувстват, че е дошло време за реализацията на тази книга – т.е. поправянето на душите и изхода от последното изгнание, към окончателното освобождение. Поради това Баал а-Сулам получил разрешение да напише коментарите на тази книга, под названието “ Сулам “ ( Стълба ).

Самата книга “Зоар“ е заключена с множество различни ключове, на множество различни катинари, и написана така, че обикновения човек изобщо не може да я докосне. Можеш да купиш книгата “ Зоар “ и да я четеш – но ти няма да знаеш, какво да правиш с нея, как правилно да я използваш. Със своите четири предисловия, написани към тази книга, своите коментари “ Сулам “, в чест на които той получил своето име, Баал а-Сулам ни дава ключ, определя отношение, направление, как да я разкриеш, как да гледаш в нея.

И от този момент вече може да се каже, че ние действително сме получили книгата “Зоар ” за да може да я реализираме. Тя става източник на огромна светлина, която може да се използва ден след ден.

От телевизионната програма, посветена на празника Лаг ба-Омер, 17.05.2011

[ 43619 ]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Глава “Итро“. Статията “Двете перли“, п. 533: Това са две перли и екран между тях. В горната перла няма цвят и няма вид в разкриването.

п. 534: Малхут се нарича “перла“ (маргал́ит), тъй като тя се държи за НЕХИ на Зеир Анпин, който се нарича “нозете“ (рагл́аим). Поради подемът на Малхут в Бина, Бина също се нарича “перла“. И тя е – горната перла.

Съществува стълба със стъпала от света на Безкрайността до нашия свят. Това е стълба със 125 стъпала. В горната половина на всяко стъпало се намира долната част на по-горното , а долната част на всяко стъпало се потапя в по-долното стъпало.

Горната половина на най-висшото стъпало– това е светът на Безкрайността, а неговата долна половина се намира вътре във по-низшето стъпало.

Получава се, че във всяко стъпало има обща част между горното и по-низшето стъпало, в която тези две стъпала се съединяват в едно.

Горната част на всяко стъпало се нарича Галгалта Ейнайм (Г“Е), а долната му половина – АХА“П. Като сума те съставляват 10 сфирот, но по такъв начин, че в низшето стъпало се намира АХА“П на висшето, а на него се облича Г“Е на това низше стъпало.

Излиза, че горната част на всяко стъпало като сбор има 10 сфирот, които образуват висшото и низше стъпало заедно. И така – на всяко стъпало.

В общата система на душите ние всички сме свързани заедно – всичките седем милиарда души.

Излиза, че всички части на моята душа се намират във всеки, и ако аз се съединявам с тях правилно, то всичките техни части се намират в мен – или като Г“Е, или като АХА“П-и. Аз включвам в себе си всички – това е моят духовен съсъд. И Г“Е, и АХА“П-ите аз съм задължен да получа от всички. А кой съм самият аз? – Точка в сърцето, от която  съм започнал пътя.

От урока по  книгата „Зоар“, 08.04.2011

[40421]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

„Зоар” говори само за разкриването на връзката между нас. Пророците са велики кабалисти, които са проникнали през своето его, за да видят връзката между всички души и сега ни разказват за разкриването на тази връзка в келим/желанията, и за напълването й със светлините.

Те казват, че само това могат да разкрият, че всичко се разкрива само във връзката между душите – желанията на отдаването и любовта на хората.

Баал а-Сулам пише, че книгата „Зоар” е изпълнена с неразбираеми образи, че ни обърква. Но не е възможно да ни бъдат предадени в друга форма големите разкрития, които са постигнали авторите на „Зоар”.

Защото именно те са разкрили реалността на всичките 125 духовни стъпала и през цялата история не е имало друга група кабалисти, която би могла да бъде сравнена с тази велика група.

Но, предавайки своите постижения, те не са могли да го направят пряко, а трябвало да понижат тяхното ниво и да ги облекат в подходяща за нас форма. Представете си: раби Шимон говори за онова, което постига, а всички ученици го слушат и обсъждат разкритото от него – раби Аба ги слуша и записва всичко, което казват. Тоест раби Аба чува онова, което раби Шимон говори на всичките си 9 ученика – на цялото това кли/съсъд, състоящо се заедно с него/кетер, от 10 сфирот.

Раби Аби включва всички тях в себе си, защото всички те са учили чрез взаимното проникване един в друг, образувайки пълно кли/съсъд. Затова раби Шимон извършва разкриване вътре в съсъда от десетте съединили се заедно души. Раби Аба, който е един от тях, взема оттам тяхното напълване, за да облече това разкриване в думи, тъй като по природа притежава тази способност.

Как е говорил раби Шимон – не ни е известно. Знаем само, как раби Аба го е написал в книгата „Зоар”. Всичко е предадено чрез него, така както той го е облякъл – и в такъв вид стига до нас, спускайки се през много стъпала в различни одежди. Написано е, че раби Аба е умеел да разкрива чрез тайна, в единството на две противоположности – тоест да защити разкриването така, че то да стигне до човека в скриване. А скриването, на което човек се натъква, ще му помогне да стигне до вътрешното разкриване.

Затова трябва постоянно да се стремим към вътрешната светлина, вътрешната сила, скрита в тези думи, написани преди 2000 години, от нивото на духовното постигане на ГАР (трите горни сфирот) на света Ацилут. Точно това е причината, поради която тази книга се нарича „Зоар” – висше светене.

В степента на нашия стремеж, на желанието ни да се съединим с тези велики души, да се включим в тях, можем да разкрием онова, което са усетили и описали в „Зоар”.

От урока по книгата „Зоар”, 22.03.2011

[38779]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако ние живеем в холографска картина, изменя ли се тя според нашето издигане по духовните стъпала?

Отговор: Тази картина през цялото време се изменя, защото ние сами строим тази форма. Има два вектора: желание за получаване и желание за отдаване – всичко две сили, и ние установяваме отношенията между тях. Различните съчетания на тези две сили пораждат пред нас хиляди различни форми.

Каквото и явление от природата да вземем: духовно или материално, във всички светове – всичко произлиза от взаимодействието на Твореца и творението – светлината, пораждаща желанието. Има само две съставляващи: светлина и желание – и екран между тях. Този екран обезпечава съответствието между Твореца и творението.

Това съответствие се установява в десет качествени нива (10-те сфирот), които също така се разделят на 620 (ТАРАХ) части, и така до безкрайността.

Но каквото и да правиш: да анализираш реалността и да я раздробяваш на съставляващи или на обратно, да я синтезираш и обобщаваш – ти навсякъде разкриваш все тези същите две действащи сили: отдаване и получаване.

От урока по статията „Кабала и философия“, 05.01.2011

[31877]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно, раби Шимон да плаче, съмнявайки се, дали да разкрие или да не разкрие тайната, скрита в книгата «Зоар»? Нима на кабалиста могат да разкрият такава огромна  тайна, която да ни навреди?

Отговор: Раби Шимон – това не е обикновен човек от плът и кръв, криещ се в пещера, а цяла духовна система, част от висшия свят, обличаща се в Твореца и получаваща от Него, в съответствие с  подобието на своите свойства  всичко, което се съдържа в Него.

И в същото време, той мисли как да съумее да предаде тази светлина на другите души, на които им предстои да се родят и развият.

И затова, той намира още една духовна система – раби Аба, чрез която може да предаде светлината надолу.

С помощта на Раби Аба и другите 9 ученика,  всеки от които представлява  една от 10-те сфирот и самият той се състои от 10, тоест пълния набор от 100 сфирот – след скриване и намаляване на светлината в този особен механизъм, той може да го подготви, приспособявайки го към душите на нашето поколение.

Тази светлина е предназначена именно за нашето време, а не за техните съвременници или периода на изгнание.

Това е особено поправяне. По същия начин, мъдреците на Талмуда са направили поправяне за нас и не е необходимо повече да измъчваме своето тяло, за да разкрием духовното, както е било написано за онези времена: „Яж хляб и сол, пий обикновена вода, спи на голата земя и се занимавай с Тора – тогава ще успееш!“.

Но след времената на Талмуда, вече няма такива ограничения и е достатъчно просто да се занимаваш с вътрешна Тора (кабала), без никакви физически ограничения.

Това е възможно, защото кабалистите от онова време са направили съответното допълнение в духовната система, приближавайки я до нас. И това съответства на степента на приближаването ни до нея, благодарение на развитието на нашето желание/егоизъм.

Те са приближили светлината до нас, а ние сме се приближили до нея (развивайки се сякаш в обратната посока, и засилвайки своето его), и сега сме станали толкова близки един спрямо друг, че е достатъчно едно въздействие на светлината за нашето поправяне. Вече не са необходими никакви физически страдания.

Всичко това е благодарение на поправянията във висшата система, направени от кабалистите от миналото. Тези кабалисти са част от висшите светове, и то най–вътрешната й част, тъй като се отнасят към душите.

Когато извършват поправяне, те добавят в общата система такива поправени елементи, които я оживяват. Благодарение на тях, тя започва да живее и работи, да пропуска светлината надолу към нас!

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 14.12.2010

[30098]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок, ЗОАР

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо има 12 колена и само 10 сфирот?

Отговор: Понякога, когато се отнасяме към сфирот, ние броим 10 сфирот, а друг път, когато се отнасяме към стадия на разпространение на светлината отгоре надолу, ние казваме, че има 5 сфирот, а когато говорим за Зеир Ампин – броим 6 сфирот. В действителност няма нищо друго освен 5 стадия. Ако прибавяме нещо друго, то е защото искаме да подчертаем, че в Зеир Ампин има не повече от 6 сфирот, и в този случай, вместо 5-те общи сфирот, ние броим 10.

Понякога искаме да подчертаем, че тези 10 сфирот са подредени в 3 линии. В този случай казваме, че всяко свойство, стадий или сфира също имат своя собствена връзка с другите сфирот съгласно лявата, дясната и средната линия. Тогава вместо 10 сфирот, ние говорим за 12 – 4-буквеното име на Твореца АВАЯ (Хохма, Бина, Зеир Ампин и Малхут) се умножава по 3-те линии във всяка от тях до сумата 12. Това е просто метод да се подчертае определена характеристика.

Понякога ние говорим за 13, друг път за 7 (Зеир Ампин и Малхут), а друг път за 8 сфирот (Зеир Ампин със своя Малхут и отделения Малхут) и прочее. Но никога не трябва да мислим, че правейки така, ние може да отделим някоя сфирот, някоя част от парцуф. Ние използваме различни изчисления единствено да изразим текущото състояние, в което се намират нашите души – лява линия, дясна линия, три линии, малко (Катнут) или голямо състояние (Гадлут).

Например ние казваме, че в малкото състояние има само Галгалта ве Енайм (ГЕ) без АХАП (Озен, Хотем, Пе), защото просто не е използван, тъй като над него няма сила на екрана. Всички тези названия ни указват само силите, чрез които се задейства едно желание в 10 сфирот.

От урока по Книгата Зоар, 04.10.2010

[22524]

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Цав“, п. 39: „…Тъй като Малхут била отделена от Зеир Анпин и построена като пълен парцуф. По такъв начин, на Зеир Анпин му липсва сфира Малхут.

И както му липсва Малхут в общото, така тя му липсва и във всяка негова част, – т.е. всяка негова отделна сфира се състои от девет сфирот, а не от десет.

Затова, когато Малхут се издига и се съединява със  Зеир Анпин, тя допълва всички негови части до десет сфирот, допълвайки всеки негов орган.

Това е  законът за интегралната система. Допълвайки всяка най–малка част  на системата, ние допълваме всички нейни части.

Всички отделни сфирот малхут са свързани помежду си, както и всички сфирот бина, З“А и хохма. Тъй като всички сфирот произхождат от общия строеж на Безкрайността: Кетер (К), Хохма (Х), Бина (Б), Зеир Анпин (З“А) и Малхут (М), или точката на буква юд, юд, горна хей, вав и долна хей. Освен този строеж, няма нищо друго.

А всички стъпала и светове, разпространили се от Безкрайността надолу, до този свят – това е същият строеж на Безкрайността, към който не можем да се приближим по правилен начин,  в неговия 100%-ов истински вид. И затова ни е дадена възможност да поправим същия строеж в умален вид, на по–малки проценти.

По тази причина, ние винаги допълваме същите сфирот. Всички малхут във всички светове произлизат от една Малхут на Безкрайността, във всички свои отделни сфирот, които, на свой ред, също се делят на свои отделни сфирот и т.н.

Всички техни малхут принадлежат на същата Малхут на Безкрайността. Всички З“А се отнасят към  З“А на Безкрайността. Също всички бини– към Бина на Безкрайността и всички хохми – към Хохма на Безкрайността.

Във всяко място, всяка сфира, всяко свойство е свързано със своя източник. И макар всички сфирот да са свързани помежду си чрез 10 сфирот, винаги съществува връзка между едноименните части.

Тоест светлините се разпространяват отгоре надолу чрез 10 сфирот: от кетер към хохма, бина, з“а и малхут, или обратно – издигайки се отдолу нагоре чрез отразената светлина.

Но, преминавайки този преход, светлината винаги стига до предназначената за нея сфира, влиза в нея  и я напълва с необходимата й светлина – от онова място в Безкрайността, от което е дошла.

Ако искам да напълня определено свойство, аз трябва да се отнеса към него със същото свойство, със същото желание, със същата светлина, – и така го напълвам.

Има аспект на преминаване на светлините – съгласно екраните, разпространението на  юд-кей-вав-кей отгоре надолу или отдолу нагоре, и има аспект на характера на сфирот.

И затова, не може, например „ухото“ да получи светлина, предназначена за „окото“ или да извърши неговата работа. Екранът на определено желание може да извърши определена работа, точно съответстваща на това желание.

Излиза, че във всички случаи има много точно разделяне на АВАЯ и трите линии, в съответствие с техния източник в Безкрайността – четири – буквената АВАЯ (юд-кей-вав-кей).

От урок по книгата  «Зоар», 18.11.2010

[26904]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всяко творение е длъжно да съдържа в себе си 5 степени на своето развитие– иначе там няма да бъде самото творение, Малхут, на пета степен.

Светлината, действаща във всяка точка на творението, трябва да премине в нея 5 степени (отгоре надолу), и само на 5-та степен тя изгражда творение, което Го усеща.

Петата степен, творението, усеща светлината, която й въздейства от сфира Кетер –от своя Творец, като й отдава.

Сега самата тя започва да се развива (в хоризонтална посока) и строи своя собствена степен, като също преминава 5 степени.

Докато не са минати всичките 5 състояния, ние не можем да различим нищо, защото то трябва да дойде до нашето усещане и осъзнаване (сърце и разум).

Може би аз вече усещам, но още не осъзнавам това– тоест, явлението трябва да достигне до мен отгоре надолу, и аз трябва да го осъзная от обратната страна – отдолу нагоре: какво е това, откъде и защо.

Ако аз не разбирам всичко това, то не забелязвам и самото явление – така сме създадени, необходими са ни пълните 10 сфирот осъзнаване.

След това, от някаква степен, например Бина, аз изграждам нов парцуф, и той също има 5 части (например, аз изграждам парцуф Бина, изхождащ от Хохма и Кетер), а после от него – още един парцуф от 5 части… и така израства „дърво“, огромна система, в която всички части са свързани.

И тя се развива във всички посоки, във всички части – всеки път от състояние, ставащо Кетер, в следащата верига от 5-те състояния, които се развиват от него.

Всяка част е изградена свише, за да пожелае творението да опознае своя Творец и да стане подобен Нему, движейки се обратно към Него.

И така творението изгражда същите тези части, създадени вече от Твореца, и като взема пример от Него, умножава състоянията и духовните парцуфи.

Може всички те да се номерират, като в каталог, но в кабала им се дават имена, за да се проследи съответствието помежду им.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 19.10.2010

[24194]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

По своя духовен път, всеки човек е длъжен да осъществи поправянето, наречено „брит мила”.

То се нарича „брит” (съюз), защото регламентира връзката между духовните структури (парцуфим).

Висшият парцуф може да предаде на нисшия само онова, което има от сфира кетер до сфира есод, но не и по-надолу.

По-надолу се намират желанията, които не могат да бъдат поправени. Затова, те трябва да бъдат отсечени (изрязани), а останалите желания да бъдат използвани заради отдаване.

Всеки човек, във всяко свое действие е длъжен да направи анализ и да отсече „орела” (крайната плът) – желанията, които в дадения момент не са годни за напредване в духовното.

Това поправяне става в сфира есод. А малхут, не е възможно да бъде използвана – в нея висшата светлина не може да влезе и да я поправи.

Затова, аз отсичам малхут и извършвам други поправяния, благодарение на които мога да бъда сигурен, че правилно използвам останалите желания.

Въпрос: Ако това поправяне е задължително за духовния напредък, значи жените, които се развиват духовно също извършват „брит мила”?

Отговор: Именно женското свойство извършва поправянето в човека – в Тора е казано, че Авраам е бил обрязан от своята жена – Сара, а Моисей – от неговата жена Ципора.

То изхожда от самото желание за получаване – проверявайки себе си, желанието за получаване се обръща към желанието за отдаване, включва се в него и по този начин изпълнява обрязването.

В този смисъл, няма разлика между жената, изучаваща кабала и мъжът – всяко желание подлежи на обрязване.

Разбира се, жената има същите желания като мъжа, които не трябва да използва и тя трябва да изпълни същите поправяния, по същия начин, преминавайки през същите етапи.

Затова, и тя изпълнява поправянето, наречено „брит мила”, тъй като нейната душа се състои от същите 10 сфирот.

От програмата „Недельна глава“, 15.10.2010

[23882]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Тора - Няма коментари→