Когато от парцуфа излиза светлината, в него остава само минимална искра на живот, която се нарича „киста де-хаюта“.

Това е като при спящият човек, от който са излезли силите, но въпреки това той не се счита мъртъв, защото в него е останала малка част живот, за да може да се върне към нормалното си състояние.

Този информационен запис, „киста де-хаюта“, приема възвръщащата се светлина, идваща от висшият.

„Киста де-хаюта“, това е точката, разделяща две различни състояния. Като гладен човек, който изцяло е забравил за предишното си състояние на ситост и е готов да поеме ново напълнение.

Той изцяло се е освободил от предишните 10 сфирот и тогава е готов да получи 10 нови.

А тази точка, в която вече не е останало нищо от предишното състояние и още няма нищо от бъдещето се нарича минималната искра на живот.

Аз сам съкращавам желанията си и искам да приключа с всичко, което е било, така че да започна нова степен, ново отдаване.

Нищо не мога да направя със старото кли, защото вече съм се опитал да направя в него всичко, на което съм способен. Разкрил съм, че нищо не ми се удава и по този начин съм разкрил в себе си ново празно пространство.

Затова старото състояние ми се струва по-лошо спрямо новото и аз се отказвам от него и вървя напред. А понеже в следващото състояние аз възнамерявам да отдавам, аз трябва да започна от нулата.

Не разполагам с нищо, не искам да нося със себе си стария багаж – желая само да отдавам! А в отдаването няма стари придобивки, аз излизам на пътя с празни ръце, както излизам от изгнание.

Някога е съществувал такъв обичай при първите хасиди, които са били кабалисти. Човек е излизал от дома си, без да взима нищо, само дрехите си, това което е на него, тояга в ръката и повече нищо.

Не взимаш за запас дори къс хляб – излизаш и нищо повече. И не е известно какво ще стане, но ще се върнеш чак след половин година или година.

Готов ли си днес да започнеш новият път?

От урока по „Учението на Десетте Сфирот“, 15.09.2010

[#21227]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава, че в духовното предвижване всяка степен започва от нулата и се „изтрива” всичко, което е било по-рано?

Отговор: “Започва от нулата” означава да се отмени старото виждане върху нещата. Започва нова степен, а старата е изчерпала вече себе си.

Как новото поколение трябва да расте по новому, а не под давление на старото. Всяка от 125 степени на духовното въздигане започват от нашия свят.

Както е известно, Нуква, Малхут на света Ацелут, всеки ден се превръща в девственица, т.е. всичко започва от нула – ново сливане.

Нито един детайл от контакта ти с Твореца не съдържа ниакъв отпечатък от предишното състояние. Всеки път се ражда нова душа.

Това се и нарича кръгооборот на живота. А всичко, което е било по-рано се смята само като подготовка към това ново състояние, дава на новото състояние само ниво.

Което било – било, а сега всички можем и сме длъжни да започнем наново! Всяко сътояние – това са нови 10 сфирот.

Такова обновяване е нужно, за да може качествено, а не количествено да се постигне Твореца, като се използват нови аспекти на егоизма, повдигайки се все повече над него. А не просто да изтриваме миналото, защото на мен не ми е приятно да си спомням.

Така, както в нашия свят, когато откриваш нова работа и търпиш загуби – трябва да я закриеш окончателно и да откриеш съвършено нова работа.

Невъзможно е да се постигне нещо, ако постоянно и напълно не обновяваш своето състояние.

Написано е: «Да бъде за теб всеки ден като нов». Но ние по природа се стремим да продължаваме всичко, както си е, по инерция.

Трябва да вземем пример от паденията си, как всичко изчезва и настава тъмнина вместо светлина, а след това всичко се сменя отново и едно състояние не напомня за друго!

Откъс от урока по писмо на Баал Сулам, 03.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→