За да може свойството на светлината да проникне в желанието, се осъществява особен процес на низхождане.

Преди всичко, на желанието дават чувството за собствената противоположност на светлината. Като следствие, то не може да понесе само себе си и произвежда съкращаване.

А след това, желанието решава: „На мен ми трябва екран (масах)”. С други думи, на него му е нужна възможността да се уподоби на светлината посредством собственото си действие.

Това означава, че то все пак ще бъде обособено от Твореца и ще застане пред Него като гост пред домакин. Нищо не получавайки от домакина, гостът все пак чувства, че е противоположен на него и страда от това.

На мен не ми е необходимо приготвеното от хазяина угощение, аз го отхвърлям. Обаче домакинът все пак ми предлага да ме отведе на своята масата и съжалява, че аз не вземам неговите дарове. И тогава аз ги приемам – при това е ясно, че аз правя това, желаейки само да му доставя удоволствие.

И така, светлината и творението, бидейки противоположни са отделени помежду си. Светлината иска да напълни творението (1), а творението я отблъсква назад (2).

Но след това, когато светлината все пак се връща и „много моли” (3), творението сякаш  и прави услуга и се съгласява да получи от нея (4). Такова получаване се смята за отдаване. Така се развиват техните отношения.

Става въпрос за развитие чрез екран. Творението се представя като място на желанието, но пред това желание стои екран. То сякаш поставя отгоре „преграда” и решава за себе си: колкото и светлина да дойде (1), най-напред аз ще я отблъсна (2). Но светлината все пак ме притиска (3), и тогава аз си правя разчет (?): колко мога да получа. Съответстващото количество аз пускам вътре и приемам това „угощение” (4).

Разчетът става допълнителен фактор: колко съм способен да получа, за да доставя на домакина такова удоволствие, каквото той иска да ми даде? И този разчет прави от мен човек (адам). Защото с това аз утвърждавам своята самостоятелност в пълно откъсване от домакина и действам подобно на него. Той – на мен, а аз – на него. Или, както е казано в Песента на Песните: „Аз – на любимия, а любимия – на мен”.

Постъпвайки по подобен начин, творението достига до поправеното състояние, и такова получаване прави от него духовен съсъд.

Защо „съсъд”? Защото той може да получава светлина.

Защо „духовен”? Защото е подобен на Твореца, даващ като Него.

От урок по статията на Рабаш “ Пояснение към Птиха“, 04.03.2011

[37044]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бешалах“, п.181: „И тогава, когато засветило всичко заедно, – тъй като светлината на Атик, убежището за хасадим, едновременно с това съдържа в себе си също и хохма, защото от нея е длъжна да дойде хохма, намираща се в Арих Анпин.

И затова хасадим на Атик са по–важни от хохма на Арих Анпин, и се смята, че той го включва, и в него хохма и хасадим светят заедно.

И затова морето започнало да изпълнява висшите закони – да дави египтяните и да спасява Исраел, и били предадени в негова власт както висшите, така и нисшите… и разсичането на Крайното море зависело от Атик.”

Идва висшата светлина и отсича по-грубите желания в нас, които се наричат „египтяни“, от желанията „Исра-ел“ („право към Твореца“), които са готови да се поправят, съгласно условията на Второто съкращаване (Цимцум Бет).

„Народи на света“ в нас, се наричат всички онези желания, които е невозможно да поправим до самия Край на поправянето (Гмар Тикун). Към тях се отнасят клипот и всички желания, пряко свързани със светлината Хохма.

А желанията „Исраел“ (яшар-кел) произлизат от свойствата на Бина и по своята природа принадлежат на Галгалта ве-Ейнаим.

Затова, идващата сега светлина Хохма, прави разсичане по цялата дълбочина на желанието/съсъда, отделяйки желанията, които могат да се поправят (принадлежащи на Г“Е и способни да станат АХА“П де-алия) от желанията, които изобщо не подлежат на поправяне.

И това е причината, поради която е станало „разсичането на Крайното море“, отделящо „Исраел“ от „египтяните“.

От урок по книгата „Зоар”, 27.10.2010

[25051]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво принуждава творението да приеме решение за извършване на съкращение (цимцум)?

Отговор: Срам! Творението усеща срам във всичките си желания и това не е решение на разума, а на чувствата. Аз чувствам, че не съм способен да остана получаващ!

Светлината, която ме изпълва, превръща за мен наслаждението в смърт. Тя ми дава такова усещане, че загубвам цялата светлина и цялото изпълване.

Светлината е наслаждение, и в същия миг, когато я получавам, ми се струва, че съм получил толкова много, изпълнен съм и съм усетил огромно и безкрайно наслаждение.

Но точно тогава започвам да разкривам, че съм го получил от някого и ме хваща срам – просто изгарям от срам. Аз чувствам такова голямо неудобство, защото това отменя моята личност. Изгарям от срам и ненавиждам и себе си и Него…

Това се нарича и изчезване на светлината и тук не са нужни  никакви разумни заключения и решения. Това са чувствени усещания, тъй като наслаждението пропада и аз не получавам изпълване.

Срамът от това, че получавам това е много високо чувство, дай Бог всекиму да го достигне.

От урока по статията „Въведение в науката кабала“, 14.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→