Entries in the 'съществуване' Category

Търсене на справедливостта

Справедливостта… Човечеството е започнало да се стреми към нея още в зората на своето съществуване. В първобитно общинния строй, като, че ли всичко е било по-справедливо и се е разпределяло поравно, но на първобитно ниво. Преразпределяли сме помежду си, като сме се продавали един на друг в следващия, робовладелчески строй.
От феодалите справедливост не би могло да се очаква. А при капитализма „справедливостта“ е била сведена чрез експлоатацията до критична точка. С други думи историята е правила своите спирали, а участниците в историята – своите.
Кампанела е искал да построи „Град на Слънцето“, Ленин е искал да построи „Държава на Слънцето“, Сталин и Хитлер са се готвили да построят „Планета на Слънцето“… Днес човечеството започва да разбира, че всички тези „строителства“ на справедливо общество са обречени на провал. Защо? (още…)

Та кой сътворява света?

Бог е сътворил света не поради скука от тягостната самота, както понякога ни се струва, а поради Своя излишък … Мнозина размишляват на тази тема, въпреки че стигат до различни резултати (постинг от многобройните философски форуми)

Както и да е, но да наричаме първопричината, поради която всичко е „пошло“ – Бог, е некоректно. Думата „Бог“ по значение е по-близо до понятието „висша степен в йерархията на ценностите“, някаква висша същност. И тъй като всеки има своя скала на ценностите и своя същност, то и количеството на боговете съответства на количеството на групите и обединенията, на които се дели човечеството по най-различни принципи на принадлежност. (още…)

Ние сме болни

Инфекциозните болести се разпространяват по земното кълбо все по-бързо и все по-трудно става тяхното лечение. От началото на седемдесетте години започнаха да се появяват с безпрецедентна бързина нови болести… Днес има повече от четиридесет болести, които не са били известни преди двадесет и пет години.

Световната Здравна Организация

Историческите факти свидетелстват, че човечеството боледува от както съществува и воюва с болестите толкова време, колкото боледува. (още…)

Времето като служебна категория на мирозданието


За това, че времето е индивидуално за всеки обект, без да говорим за субектите, говорят не само теорията за относителността. Откритията в областта на квантовата физика, откриването на реликтовото излъчване, идеята за информацията, като отделна субстанция – която нито е материя, нито е енергия – не толкова изясниха картината, а по скоро изгониха аксиомата за „глобалното време“ и я превърна в най-добрия случай в теория. При това в теория, не развиваща се, а „глухо” отбраняваща се и на практика лишена от възможност за контра атака. (още…)