Въпрос: Казвате, че в човека има еврейска точка. Тя същата черна точка ли е или  е точката на идентичността. Кога започва да се разкрива?

Отговор: Когато започваш да мислиш за смисъла на живота.

Въпрос: Тя във всеки човек ли е?

Отговор: Абсолютно във всеки. Тя се нарича „еврейска” от думата „еhуди“, „ехуд“ – съединение с Твореца“. Постепенно тази точка става сфера, а след това парцуф.

Това е цяла духовна конструкция. Тя се намира във всички хора на Земята. Само тези, в които  се пробужда, се наричат евреи – от думата „лаавор“, „преход“ от егоистичното състояние к алтруистичното.

Но това няма отношение към евреите в нашия свят. Това е духовно определение.

От урока на руски език, 15.12.2019

 [258128]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Реплика: Известният физик Мичио Каку пише: „Днес всеки от нас оставя след себе си огромен цифров отпечатък. По кредитната ви карта може да се разбере кои страни посещавате, каква храна предпочитате, какви дрехи носите, къде учите. Има ваши постове в блогове, имейли, дневници, видеоклипове, снимки.

С цялата тази информация може да се изгради холографски образ, който да говори и да действа точно като вас, да има същите навици и спомени. А какво ще се случи, когато можем да възпроизведем неврон за неврона на вашия мозък?“

Тоест, говори за това, че по принцип, човек може да си отиде, но също и остава: остават всичките му желания. Това той нарича безсмъртие.

Отговор: Безсмъртието и без това съществува, защото нашите мисли и желания витаят във въздуха. Това наистина е така. Тоест,  духовните сърце и ум, тяхното напълване (желания и мисли) – всичко остава. Те не умират с тялото. Те не са в сърцето, а в друг носител. Можете да сложите помпа на мястото на сърцето, компютър на мястото на мозъка – това няма да промени нищо.

Реплика: Мичио Каку казва, че човешкото биологично тяло умира, а цялата информация остава…

Отговор: А как ще се включите в нея? Чрез кредитните си карти ?!

Реплика: Както чрез библиотека с данни, „библиотека на душата“ …

Отговор: Как? Къде се намира тя? В края на краищата, това, което си направил, не е записано някъде в библиотеки, в театри, на работа и т.н. Това е записано в духовна форма – в пространството, но не и в материалното.

Ние съществуваме, като че в материалното пространство, но в действителност, това е духовно пространство. Можем да кажем, че то е цифрово, матрично, т.е. пространство, което се измерва в десетки, стотици, хиляди свои единици.

Реплика: Тоест, аз не мога да създам друго биологично тяло и да  “вкарам” в него цялата информация от тялото на починалия човек: какво е мислел, мечтал, писал в блога …

Отговор: Не, няма да има съответствие с вътрешното напълване. Защото физическото тяло е напълнено в съответствие с вътрешното си напълване. И не можете да създадете същото. Нямате възможност да го създадете, защото по принцип то е реализирало ресурса си и няма никаква нужда от него.

Реплика: Значи, не може да влезете два пъти в една и съща река.

Отговор:  Не. Няма нужда!

Въпрос: Тогава какво е безсмъртието?

Отговор: Безсмъртието е съществуване в обема на желанията и мислите, които правилно корелират помежду си и са свързани с другите, защото вече не са разделени от тела, а всички заедно са чувствено-информационен облак.

Това не е тяло, а нещо, което съществува и преди раждането на тялото, и след неговата смърт: чувствено-информационен облак, нашите желания и нашите мисли.

Ако през живота си вляза в този информативно-чувствен облак и започна да се свързвам с него, да взаимодействам, съединявам, съществувам в него осъзнато и тялото не ми пречи в това, и дори може би помага в нещо, съпротивлявайки се, и с тази съпротива ме насочва, по този начин влизам в безсмъртието.

Срещам там информационните и чувствени данни на всички съществуващи, съществували и изобщо на всичко, което преминава през нашия свят и дори това, което не преминава през него, тъй като има много по-големи информационни и чувствени полета.

Въпрос: Можем ли да направим малко по-човешка тази картина? Мога ли да се срещна там с бивши лидери или с някой друг?

Отговор: Не, не е толкова материализиранo, колкото ни се струва. Там не можем да се срещнем с нашите майки, баби и дядовци. Така мислят  децата. Но това не е така.

Всичко това е на следващото, по-високо ниво. Защото всички чувствено – информационни малки полета, които се наричат ​​човешки записи (на иврит се наричат “решимот”), са включени в една обща система и съществуват постоянно в нея.

А нашето тяло, ако съществуваме в него, само ни отвлича от тази система.  Ние трябва да направим така, че в рамките на нашия живот тялото да не ни отделя от тази система, за да можем да се свържем един с друг в една единна чувствено-информационна система, която се нарича „душа”.

И нашето тяло (трябва да разберем, че то е само специална пречка) съществува само, за да засили връзката ни с всички тези разделени части, чувствено-информационни записи  с 620 пъти.

Струва ни се, че нашето тяло съществува, но всъщност го няма. Това е просто съпротивление на връзката с останалите информационни частици. А решимо (чувствено-информационният запис) иска да се свърже с другите части, стреми към това.

Тялото ми ме дърпа към смъртта, а моето решимо ме дърпа към безсмъртието! Нека да се вслушаме в него!

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман“, 28.11.2018

[238531]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Живеем в епохата на «разочарованото поколение». Човекът вече се ражда с критично отношение към живота си. А старото поколение има свои причини да бъде недоволно от живота. Оказва се, че всички са недоволни. Кабала трябва само да обясни на хората, какво да  правят с това разочарование.

Виждаме, че младото поколение не се стреми твърде много към ценностите в този свят, а повече е привлечено от вътрешната, виртуална  връзка: чрез Zoom, WhatsApp и т.н. Въпреки, че тази връзка е егоистична, но тя е вече  в добра посока – към съединяване с другите. Затова новото поколение е по-близо до поправянето..

 Човекът няма накъде да избяга, светът разкрива днес това с цялата му очевидност.  Преминахме през епохата на капитализма в Америка и Европа, преминахме през опит уж за социализъм, както беше в Русия  и видяхме, че всички тези методи просто фалираха. Нямаме никакви надеждни основи за изграждане на човека и държавите, които да гарантират поне минимално нормално съществуване.

Светът стремително се приближава към криза. Тръмп ускорява развитието, като разрушава тенденциите от последните години, мислейки си, че може да се върне към капитализма, който е съществувал преди в Америка. А това е невъзможно, няма път назад.

Човечеството не вижда по какъв начин да се развива по-нататък. Никой няма ясна и сериозна програма. Бъдещето  е неясно. И в такива условия идва новото поколение, което дори не иска да мисли за неща като изграждане на държавата, политика. Те живеят в своя виртуален свят и не се интересуват какво става извън него.

Това е много ново състояние, ефективно за осъзнаване на злото и напредване към поправяне. Затова мисля, че в рамките на няколко години ние ще бъдем в нов свят. Най-важното е хората да разбрат, че трябва да престанат да променят света и да започнат да поправят човека. Решението е само в това.

От урока на тема „От безпомощност към вик към Твореца“, 08.08.2018

[231547]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгресът винаги е като за пръв път, защото за човек, който се впуска в духовния път и започва да прави вътрешни промени в себе си, всеки ден е като нов.

Ето защо и тези, които идват за пръв път на конгрес, и студентите с дългогодишен опит, се чувстват еднакво – като че за първи път са на конгрес.

Кабалистичният конгрес е като ново раждане. Човек се включва в ново съединение, а това е нова духовна степен, в която всеки път очакваме разкриването на ново състояние, на нов свят. Затова хора, участвали в много конгреси, могат да почувстват всичко случващо се като напълно ново, точно като напълно начинаещите, които идват за пръв път на конгрес.

Творецът е създал желанието за наслаждение и го е разбил на множество части, което се нарича прегрешението на първия човек (първороден грях). А сега ние трябва да съберем всички тези части заедно, за да поправим душата. Колкото повече  възстановяваме нашите връзки, съединяваме се, събираме разбитите части като пъзел, толкова по-силно чувстваме вътре в него Висшата сила.

Конгресите, на които се събират много хора са особена възможност да се достигне такова обединение. Ако тази възможност се използва правилно, може да се получи огромен духовен подем, многократно превъзхождащ положените усилия.

Нужно е само да се подготвим за обединение. Ако човек е готов да се включи в общото обединение, да бъде заедно с всички, да се повдигне над себе си и да поиска да усеща другите, а не себе си, то вътре в тях ще усети духовно състояние, духовен свят, висшата сила. Да се постараем да направим такова усилие по време на конгреса.

Конгресът притежава такава сила, че човек, който се занимава само от няколко месеца може да получи тласък и да почувства духовно състояние даже по-скоро от отдавна занимаващ се ученик. Казано е, че “не умният се учи”, а всичко зависи от желанието на човека. Да се постараем на Конгреса да достигнем правилното желание.

От урока по подготовка към конгреса, 30.04.2018

[225958]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

До какво води ръстът на егоизма

Реплика: Съществуват три основополагащи етапа, които могат да доведат до пробуждане на точката в сърцето.

На първия етап човекът е длъжен да разбере, че обединението е изгодно. На втория етап да постави диагноза, че за всяко обединение егото може да бъде разрушително. А на третия етап да намери лекарство против това разрушение.

В момента има много предавания за това, че обединението трябва да бъде изгодно за егоизма. Създават се корпорации, различни колективи, външни социални системи, които работят по обединението, защото, когато се постигне единение, се постига по-благоприятен резултат.

Отговор: По принцип те не са много спокойни за това, защото егото в същото време дърпа човека навътре в себе си. Тук се изисква ясна представа за ползата от взаимното свързване, от сливането. В крайна сметка, в единството всеки от групата трябва да се отмени, да се смали.

Ако аз се обединявам с теб означава, че трябва да огранича по някакъв начин моите планове, моята визия за бъдещето и да взема под внимание в това бъдеще теб с твоите интереси. Наблюдава се борба на противоположностите.

Историята показва, че независимо колко добри цели са си поставяли хората, техните системи за обединяване са се разбивали на парчета, защото егоизмът постоянно се увеличава и преминава рамките, заради които си е струвало обединението, той ги разрушава.

Ние виждаме това във всички корпорации и в Европа, и в останалите региони. Както и да е, рано или късно, противоречията разрушават всички съюзи, всички споразумения.

Няма никакви изключения! Колко много хората в Съветския съюз искаха да бъдат заедно, макар да разбираха, че всичко върви към разрушение. По време на рухването на страната бях в Баку, в Азърбайджан. Процъфтяващ край, богат на нефт и изведнъж всичко се оказва в пълен упадък.

Аз разговарях с високопоставени хора от региона, които се оплакаха: „Ако знаехме, че всичко ще се случи по този начин, щяхме да го спрем в самото начало!“ Те дори не са си представяли, че това е естественото развитие на събитията.

Хората не разбират, че се обединяват егоистично, само заради постигането на някаква цел, която за тях е много важна. Например, една жена забременява: създава се семейство – женят се, омъжват се, защото трябва да се появи нещо трето, което ги принуждава да се обединят.

Така е и в промишлеността: появява се някакъв пазар, който не може да съществува без другия и започва обединяване, но не задълго. Защото егоизмът не може да се съедини с егоизъм, ако няма съответстваща основа, механика на съединението. На Земята няма такава методика. Затова ние виждаме как интензивно се разпадат всевъзможни съюзи: семейства, корпорации, междудържавни връзки.

Колкото повече егоизмът се развива, толкова по-бързо всичко се разпада на по-малки части. Точно така, както завършва живота, и в крайна сметка, всичко се превръща в прах.

Следва продължение …

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 2

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 3

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 7

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 8

От ТВ програмата „Последното поколение“, 14.08.2017

[217709]

Filed under: Егоизъм, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Точка в сърцето - Няма коментари→

Въпрос: От каква възраст трябва да започнем да подготвяме подрастващите за семеен живот и в какво трябва да се заключава това обучение?

Отговор: Смятаме, че съпружеството е нещо изключително, но в действителност това е само вид съединение между хората. Трябва да започнем да обучаваме децата на изкуството, на съединяване с хората от 2-3 годишна възраст.

Съвсем малкото дете не умее въобще с никого да играе. А от 2-3 годишна възраст то започва да играе с другите деца и тогава вече трябва да го обучаваме как да намира връзка с другите. Затова съществува методиката на кръговете, науката за съединението, взаимните отстъпки, игрите. Детето трябва да разбира как да използва това правилно.

Съединението – това е когато с всички мои желания, стремежи, мога да се съединя с някой друг: с един, двама, десет или голямото общество. А когато децата пораснат, трябва само да разширим тези понятия и да разкажем, че съществува също и съединение между половете, и че нарастващите в нас желания също трябва да използваме за връзка с другите.

Когато в подрастващия изведнъж възникне сексуално влечение, което разделя всички хора на мъже и жени, на близки и далечни, на любими и нелюбими, той трябва да знае как да използва това влечение за правилна връзка с обществото. Науката кабала ни учи как да достигнем правилно съединение и да усещаме важността на всяка форма на отблъскване или привличане.

На това трябва да се учим и аз бих направил такова обучение задължително за всички, защото очевидно без това ние губим много в живота.

От виртуалния урок „Времето на кабала“, 20.06.2017

[209481]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Мъжът и жената се връщат в Райската градина

Въпрос: Войната между мъжете и жените се води, за да стигнем накрая до пълно взаимно допълване?

Отговор: Единият не може без другия. Поначало Творецът е създал мъжа и жената, две сили, плюс и минус, за да се допълват един друг. Ние не може да съществуваме един без друг. Но за да реализираме това взаимно допълване, трябва сами да го направим и на него да съсредоточим целия си живот.

Ако не ни е нужно да изградим връзка между нас, то защо изобщо да живеем на тази земя. Смисълът на живота е да се научим да се свързваме в съвършена, идеална форма, защото допълвайки се, достигаме до съвършеното, идеално състояние, за което е написано: “Мъжът и жената, и Шхина между тях“.

Тоест, между тях се разкрива висшата сила. Но само при условие, че тези мъж и жена правилно са свързани помежду си.

Става дума дори не за конкретен мъж и жена, а за понятия, които са събирателен образ, съдържащ в себе си всички мъжки и всички женски свойства. При правилна връзка между тях, те именно в такава форма разкриват висшата сила, висшия съвършен и вечен живот.

От това става ясно, че пред нас е най-големият, централен проблем, с който е създаден целия свят, за да можем да го решим. И от това решение ще разберем решението на цялата реалност.

Често се опитваме да избягаме от тази игра, защото не разбираме какво да правим с нея. Всеки в личния си живот, в семейството се опитва да прикрие този конфликт, като че ли всичко е наред. А вътре в семейните отношения се крие бездна от проблеми.

Ние дори не знаем каква е идеалната връзка между мъжа и жената. Толкова сме противоположни един на друг, че не ни стига живота, за да удовлетворим всички искания на противоположния пол. А мъжът изобщо не е способен да разбере жената и не иска да я разбере. Тук е необходимо поправяне.

И жената в своите изисквания към мъжа може да бъде толкова досадна и взискателна, усещайки своята зависимост от него, че това също може да има нужда от поправяне. Но не в смисъл да се отдръпне от него, а да промени изискванията си в друга форма: относно целите, които тя все още няма.

Въпрос: В продължение на цялата история жените се опитват да достигнат някакво равновесие в отношенията с мъжете и затова се борят за своята независимост и равенство. Необходимо ли е всяка страна да постигне независимост, за да се свържат след това помежду си? Още…

Filed under: Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Каква е връзката между двата свята: духовния и физическия? Може ли от материалния свят да се въздейства на духовния и обратно?

Отговор: Нашият свят го възприемам чрез егоистичните си желания, в които, чрез петте си сетивни органа: зрение, слух, обоняние, осезание и вкус, усвоявам различни впечатления и информация.

Всичко, което усещам в материалния свят, приемайки максимално приятното и отблъсквайки максимално неприятното, преминава през петте ми егоистични филтъра и след това го сортирам. Аз искам да видя само добро и до такава степен отделям всичко лошо, че мога да не забележа какво се случва, защото просто не искам да го виждам.

А висшия свят е построен  на друг принцип: аз не привличам към себе си това, което е приятно за моя егоизъм, а действам в обратна посока: не обичам себе си, а другите, стремейки се да се намирам в добри отношения с тях.

И тогава започвам да виждам около себе си съвършено друга картина, съвършено друг свят! Той се нарича висш, защото е по-висш от моя егоизъм, от моето сегашно съществуване.

Връзката между двата свят е много проста: ако се отнасям към всичко по-егоистичен начин, тогава усещам този свят, а ако го правя по-алтруистичен — тогава усещам висшия свят. Тази връзка се осъществява в мен. Аз свързвам двата свята. Всичко случващо се е само по отношение на мен. Кабала говори само за субективното възприятие на човека.

Въпрос: Човек, навлизащ в духовния свят, не се ли отделя от този свят?

Отговор: Не. В него остават обикновените му животинско егоистични усещания, а всичките си човешки подбуди устремява към съединяване с другите, за да им отдава по правилото „възлюби ближния като себе си“. И в това намерение, в изхода от себе си, той намира обратния свят.

Въпрос: Няма ли да се окаже това доста лесно за човека? Всеки може да каже: „Аз обичам другия“.

Отговор: Да се каже, е лесно. Нека се опитат да видят висшия свят и да разберат, че е невъзможно просто така да стане. Възможно е само при определена система от занятия, в определена група, с ясна поддръжка, по-определени книги и методика. Освен това са нужни и няколко години.

Затова този, който казва: „Какво говорите?! Аз обичам всички!“, дълбоко се бърка. Това е една малка човешка заблуда.

От урока на руски език, 27.09.2015

[168473]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Защо трябва да поправя начина, по който Творецът ме е създал – така излиза, че сякаш протестирам срещу Него?

Отговор: Трябва да протестираме, за да се обединим един с друг, без да обръщаме внимание на егоизма ни. Това е подобно на „мозайка“, която родителите купуват на детето си и му казват да събере всичките 50-100 частички заедно.

Тези усилия развиват детето, тъй като то трябва да си представи как може да съедини разделените частички. Така сме и всички ние: ако съединим правилно мозайката между нас ще видим картина, която се нарича „висш/ бъдещ свят“.

Въпрос: Бъдещият свят е този, в който попадам след смъртта ли?

Отговор: Бъдещият свят го виждаме в този живот. Бъдещият свят е следващото ни, ново, състояние, в което достигаме до прекрасно единство между всички нас, буквално като един човек с едно сърце, в любов към ближния, като към самия себе си. Благодарение на това съединение започваме да разкриваме между нас съвършено ново стъпало.

Вътрешно така се изменяме, че започваме всички да се чувстваме свързани. А благодарение на факта, че човечеството се обединява, цялата останала природа: нежива, растителна и животинска, също се присъединява към човека. И тогава човекът започва да разбира и чувства целия свят, включвайки го в себе си.

Така всеки един от нас започва да се чувства: аз, ти той – всички ние, защото се съединяваме в една сила, в едно желание, в една мисъл, и попадаме в абсолютно добър свят. Ние се издигаме над живота и смъртта, над всички проблеми и беди, тук и сега – в този свят, както е написано: „Своят свят ще видиш през живота си“.

Всички това е по силите ни. Така че давайте правилно да използваме тази възможност: нека се замислим, че само в нашето обединение е спасението за нас и за целия свят.

От програмата на радио 103FM, 20.09.2015

[167327]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Времето за „покаяние“ е разкриването в себе си на качествата, които не ми позволяват да се съединя с другите. Затова  това се случва преди началото на поправянето, в началото на еврейската нова година.

Преди всичко съм длъжен да изясня какво ми пречи. Оказва се, че това е моят егоизъм и аз просто не искам обединение.

Въпрос: И аз в действителност не го искам! Райският живот е да седя сам на брега на морето, около мен да няма никакви хора, освен един- двама най- близки, които са ми необходими. А вие говорите, че ще заживеем като в Рая, когато се обединим. Това е някакъв друг рай. Няма ли да бъде твърде тясно в него?

Отговор: Няма да ни бъде тясно. В това съединение ще се чувстваме дотолкова хармонично и съвършено, че никой няма да ни пречи.

Реплика: Всяка година заминавам на почивка в най- скритото място, което мога да намеря, така че там да няма жива душа. Ето това е Рай за мен.

Отговор: Това е противоположният начин за решаване на проблема на нашето разединение: да се опитаме да избягаме от злото и да се скрием на място, където няма хора.

Може да останеш сред всички и да се чувстваш толкова комфортно, сякаш се намираш сам, дори още по- добре. Всичко зависи само от  отношенията ти  с другите, доколко те те притискат и те принуждават да зависиш от тях.

Става дума за такова поправяне на отношенията помежду ни, когато ще почувствам всички хора като част от единно тяло. Тоест, те ще престанат да ми пречат, а напротив, всеки ще ми бъде необходим, защото всеки ще бъде готов да ми помогне, каквото и да поискам. Това ще бъде идеалното съединение.

Така или иначе не можем да минем без хората. Нямаме избор, задължени сме да бъдем заедно. Днес на земята има седем милиарда човека, а след петдесет, сто години ще бъдат два пъти повече.

Затова няма къде да се скрием един от друг и ще се наложи да осъзнаем, че общата програма на природата ще направи от нас един човек с едно сърце.

Тогава действително няма да  чувствам излишни около мен, макар наоколо да са милиони. Няма да се чувствам в тълпата,  напротив, ще чувствам, че всеки е необходим и изпълнява мое желание.

Разкаянието, до което трябва да дойдем в месец Елул е, разкриване в себе си на желанията, които възпрепятстват обединението. Достатъчно е да ги открием и в този миг те ще преминат в поправяне. Ако ги смятам за грях, то те веднага се поправят от светлината, връщаща се към източника.

От нас не се изисква нищо, освен разкриване на нашата егоистична природа – вътрешното съпротивление за обединение с другите. Добре е, че това зло се разкрива. Светлината ненавижда нашето егоистично общество и е готова да го поправи за един миг, при първата ни молба.

Въпрос: Защо желанието да се уединя е зло?

Отговор: Защото целта на творението е да ни доведе до единство и отделяйки се, ти противоречиш на целта на творението. Страдаш от това, че се движиш в обратната посока.

Можеш  да поправиш връзките си с другите и да се почувстваш в прекрасно, идеално, хармонично състояние сред милионии хора. Вместо това бягаш за седмица, за да можеш поне за малко да бъдеш сам,  след това отново да се връщаш обратно. Можеш целогодишно да се чувстваш като в отпуск така, като че ли няма никого наоколо!

Все едно, никъде не можеш да избягаш. Необходимо ти е обслужване за сметка на другите хора. Нужни са лекари, готвачи, хранителен магазин, банка. Принуден си да работиш и обслужваш другите, да заработваш пари, да се грижиш за семейството си.

Затова сме задължени да установим отношения с другите хора. Вижте какво се случва в света заради това, че не го правим. Последните актуални събития са масово нашествие на емигранти, опитващи се със сила да се доберат до Европа. Към такава екстремна ситуация ни довежда природата, задължавайки ни да намерим път към правилното обединение.

От програмата на радиостанция 103FM, 30.08.2015

[166146]

Filed under: Празници - Няма коментари→