Въпрос: Защо всички сме толкова различни?

Отговор: Всички ние сме част от едно голямо цяло и взаимно се допълваме един друг в резултат на нашите различия, контрасти и противоположностите помежду ни. Това взаимно допълване е предназначено да подчертае и разкрие отблъскванията, които чувстваме вътрешно един към друг.

Само чрез правилната връзка помежду ни ще открием идеалното единство, което ще ни позволи да разкрием всичките си различия и противоположности, от една страна, а от друга – абсолютната ни цялост, хармония и взаимно сътрудничество. Всички наши различия се свързват чрез взаимната ни любов, взаимното ни отдаване и взаимното ни разбирателство. Когато всички части работят заедно само в полза на другите, единствено тогава е възможно да бъдат свързани.

Въпрос: Как можем да постигнем такова осъзнаване?

Отговор: Това е в резултат на огромното желание на всеки от нас да бъде изпълнен със Светлината. Търсили сме такова напълване не само в продължение на много години, но също и в предишните си животи. В един определен живот ние спираме и започваме да задълбаваме във въпроса „Как мога да удовлетворя себе си?“.

Ако бяхме еднакви, тогава лесно бихме били като едно цяло, обаче не може да съществуват много екземпляра от едно и също нещо. В нашия свят можем да направим много маси или чаши идентични една с друга, но в духовния свят не е така. Вътре в нас няма еднообразие. Ние го виждаме само в другите. Благодарение на нашите разлики съществува този глобален оркестър. Същевременно, той все още не е оркестър, а ужасна какафония, комбинация от безсмислени звуци. Но ако ги съберем под управлението на опитен диригент, ще се получи чудесен, координиран, хармоничен оркестър.

От предаването „Разговори с Михаел Лайтман“, 05.08.2015

[164394]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Интегрално възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгресът в Гуадалахара „Едно сърце за всички“. Предварителен урок

С вас живеем в особено време, когато светът започва да се усеща все по-съединен. Проблемът е само в това, че тези връзки не са добри, а лоши. И при това усещаме своята пълна зависимост един от друг, което започва да безпокои и раздразва всички.

Тъй като тази зависимост не е много добра, то такова съединение носи само проблеми, както е казано: „Обединението на престъпници е във вреда на тях самите и на целия свят“. Ако хората засега не поправят своите отношения, то по-добре да се разделят и да стоят по-далеч един от друг.

Всичко това е започнало в Древен Вавилон, където егоизмът се развил дотолкова, че хората са се възненавидели един друг. В резултат са възникнали толкова много езици – за пръв път егоизмът се е възпламенил и е разделил хората. А до преди това, всички са живели като един народ, на който всичко е било общо.

Но изведнъж са почувствали, че са разединени и се числят към различни общини, семейства, народности и затова не могат да живеят заедно. Оттогава се е появила науката кабала.

Един от мъдреците, живеещи във Вавилон, на име Авраам, разкрил, че е невъзможно да се съпротивляваме на нашето обединение. Хората непременно ще бъдат свързани, няма да успеят да се отделят един от друг. Трябва само да се знае как правилно да се съединят, независимо от егоизма, растящ всеки ден. Така е възникнала науката кабала – методика за доброто обединение между хората.

Кабала казва, че преди всичко трябва да се поправи човекът и нашите отношения помежду ни, и тогава всичко, което ще направим, ще бъде за добро.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163791]

Filed under: Древен Вавилон, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

И ако продавате нещо на ближния си или купувате нещо от ближния си, не се лъжете един друг. Според броя на годините, изминали след юбилея, купувай от ближния си, и според броя на годините реколта той трябва да ти продава. [Тора, „Левит“, „Бе-ар“, 25:14-25:15]

Въпрос: Казано е: „…не се лъжете един друг“. Какво означава „лъжете“?

Отговор: На първо място човек лъже самия себе си. Ако ние във всяка своя постъпка усещахме, че всичко случващо се е временно и не предавахме на нашите действия и отношения вечна съставка, разбирайки цялата си преходност и условност, то би ни било по-лесно и просто.

Но ние всеки път се прилепваме към нашето малко, временно желание, мнение, настроение и считаме, че то е най-главното, защото в дадения момент то работи в мен, напълва ме и е моя малък всят.

А ако при това съм включил в себе си  големия свят, голямата сфера и действам спрямо нея, макар че се намирам под властта на своите малки желания, в мен все пак има някакъв разчет от по-висока степен, тогава бих участвал и бих се ориентирал по  свършено друг начин.

Човек няма нищо свое. Най-доброто мое състояние е когато не чувствам, че моето тяло е мое, да не говорим за по-външните неща.

В мен има само една вътрешна точка и аз я боготворя. Това означава, че искам да я присъединя към Твореца на своето лично място, да се прилепя към своята земя, към своето малко квадратче, което се явява съчетание на всички мои вътрешни свойства, съвместяване на дясната и лявата линия.

Това е моята част, моята клетчица в общото тяло и присъединявайки се към нея, се възвръщам към своя източник на своето място. Това е пълният юбилей, краят на всички поправяния.

Но за това трябва да усещам цялото общо тяло. Само тогава мога да намеря своето място по отношение на всички останали точки, същите такива малки квадратчета, от които се събира образът на Твореца. Всъщност той не съществува, а ние събираме този образ от своите поправени желания като обемна фигура и се приспособяваме един спрямо друг.

Ако разбирахме, че в това е задачата на съществуването на човека в нашия свят, бихме се ориентирали по друг начин във всички свои действия. От една страна всички наши действия биха придобили съвършено друга тежест, а от друга страна бихме ги направлявали към постигане на духовно състояние. Те биха изгубили своето моментно значене, но биха придобили вечно.

Бихме се отказвали от всяка малка моментна изгода заради великата, вечна цел и бихме постъпвали по съвършено друг начин, използвайки всеки момент не за да уловим бързо нещо, а за да направим още една крачка в своята вечна точка на съединяване с Твореца.

Въпрос: При това в нас изчезват ли понятията „моят дом“, „моята работа“, „моят участък“, „трябва да оставя на децата…“?

Отговор: За всичко това има свои закони – законите на Тора, които обясняват всяко мое действие: как трябва да се измивам, обличам, ходя, общувам с хората, с животните, не е важно с кого или с какво.

В края на краищата, трябва да действам не в съответствие с това, което ми се иска или което ми се струва в този момент, а в съответствие с вечното и съвършено състояние, към което трябва да се доближа, макар че сега не зная, не виждам и не разбирам. Затова ми се дават указанията на Тора, за да мога, дори не разбирайки нищо, да вървя по правилно зададения път.

Ще летя в самолета по курса, зададен от уредите и повече нищо няма да виждам. По тях ще се направлявам към целта въпреки всичко, което чувствам в своето предишно състояние. Тоест, дадени са две състояния, които управляват човека: временното и вечното. И те се наричат изпълнение на законите на Тора.

Проблемът е, че аз напълно се отдавам на временното състояние и считам, че то е главното. Потапям се в него, пропадам в него, то просто ме засмуква.

Ако искам да изляза от него са необходими особени сили, които идват в човека свише. Издърпват ме малко и ми дават възможност за вземане на решение. А аз се намирам в средата, в точката на вземане на решение: или отново към земята, или към небето.

От ТВ програмата „Тайните на вечната Книга“, 13.08.2014

[155608]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Съществуват много тела – всеки има свое тяло, но душата на всички една ли е? С какво точно се съединявам с другите: със сърцето или разума?

Отговор: Това е вътрешно преживяване, което не може да бъде обяснено на човек, който никога не го е изпитал. Това е усещането за вътрешна връзка, без какъвто и да е съединителен кабел – от един човек към друг.

Въпрос: Какво се случва с човек, който е преживял това усещане?

Отговор: Той знае, че съществува висш свят и живот, който не е свързан с тялото. Сега в него има два живота: един – телесен и друг – духовен.

Въпрос: Това не обърква ли живота на човека?

Отговор: Напротив, това придава на живота спокойствие, тъй като той знае за какво си заслужава да живее. Каквото и да се случи с тялото му – за него съществува вечния живот, за който трябва да се грижи. Тъй като сега, живеейки в два свята едновременно, той може да умножи живота си във висшия свят чрез съединението между хората.

Отначало в човек е имало само малка празна точка, копнееща за връзка с другите. Но сега тази точка се разширява, раздува се и се изпълва с висша светлина, с усещане за единство, съединение с желанията на другите хора, които също са излезли от своите тела, и с общата висша сила, висшата светлина, Твореца. Всички ние се превръщаме в подложка за разкриване на Твореца.

Въпрос: Всеки ли може да дойде на кабалистичен конгрес и да почувства това обединение или за това е необходима специална подготовка?

Отговор: Всеки може да вземе участие в това. Живеем в такава епоха, когато всеки човек има възможност да постигне такова обединение и чрез него да разкрие Твореца. Изпълващото ни усещане, което се разкрива вътре в нашето обединение, се нарича висша светлина или Творец. Когато човек преживява това, в него изчезват всички въпроси, тъй като всичко става ясно.

От 518 беседа за новия живот, 08.02.2015

[155577]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Кабала детайлно описва издигането на човека по степените на постигане, с множество схеми и графики. Но и източните духовни учения също сдържат схеми и графики, защо вие считате кабала единствения научен метод?

Отговор: Източните духовни методики изискват от човека да изпълнява много упражнения със своето физическо тяло. Само кабала предлага на човека своего рода духовна „реанимация“, когато той постоянно нещо чете, изучава.

Това е интензивен процес на работа над себе си в група, където всички се съединяват според принципа: „Помогни на ближния“, достигайки съединение и любов.

Духовното развитие се осъществява в група, където ние практически отменяме себе си един пред друг и се съединяваме. Човек има възможност през цялото време да проверява себе си и да вижда своето напредване, сверявайки с написаното в кабалистичните статии.

Само науката кабала предлага съвършено ясна методика, обясняваща целия процес на напредване, всичките състояния. Така ние строим структура, подобна на строежа на висшия свят, следващите над нас стъпала, на които трябва да се изкачим.

Въпрос: Как се променя отношението на човек към хората, след като вече е усетил светлината?

Отговор: Той вижда, че всички хора се намират вътре в светлината, но те не знаят това, а той го знае. Светлината им въздейства, но те не са готови да я разкрият заради своя непоправен егоизъм. И затова вместо светлина, те усещат тъмнина, беди, страдания.

А човек, поел от светлината любов към хората, желае да се приближи към тях и да им обясни, защо страдат. Той иска да ги приведе до такова състояние, когато те също да обърнат тъмнината в светлина. В края на краищата, той не може да го направи за тях, всеки трябва да направи това поправяне за себе си. И всеки има такава възможност.

От 513-та беседа за новия живот, 29.01.2015

[153908]

Filed under: Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Получава се, така че следващото стъпало в еволюцията е духовното, тоест, развитието на душата в нас?

Отговор: Следващото стъпало в нашето развитие се нарича висш свят.

Въпрос: Но еволюцията на природата става извън нашето желание и не предполага свобода на избора?

Отговор: Свобода е дадена само в избора на пътя, по който ние вървим към целта. Но всеки човек трябва да развие душа.

Това е както в училище, където има деца които се учат добре и се наслаждават на живота. А има такива, които не искат да учат и получават наказания и страдат. Но, в края на краищата, те също завършват училище: с добро или с наказания. Така и ние можем да вървим към развитие на душата по всевъзможни пътища, но крайният резултат вече е предопределен.

Въпрос: Значи, трябва да развия душа през живота си в този свят? Тя не е някаква абстракция, съществуваща някъде в друг свят?

Отговор: Развиваме своята душа в този свят, защото душата, това е силата на отдаване и любов, съединение с другите. Затова мога да я развия само в това време, когато съм егоист, преодолявам своето его и се приближавам към другите хора. Само с такова действие, с такива стремежи, развивам в себе си нова сила на единство и съединяване с другите, която се нарича „душа“.

Въпрос: Излиза, че развитието на душа е просто развитие на нови свойства?

Отговор: Душа означава развиване на нови, алтруистични свойства. Душата е силата на отдаване в човека, която сега я няма в него. Има само нейният зародиш, малко зрънце, потенциална сила.

Но аз мога да развия този потенциал така, че той да се превърне в действена сила. Според това как този потенциал ще се реализира в действие, започвам да разкривам пред себе си нов свят.

В новото свойство ще видя нов свят, както днес виждам този свят в своя егоизъм. А висшия, духовен свят се вижда в свойството отдаване.

Толкова реално, както сега виждаме само този свят и живеем в него със своите тела, ние ще започнем да живеем в духовния свят със своите души.

От програмата по радио 103FM, 01.02.2015

[154886]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Свобода на волята - Няма коментари→

[154827]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Счита се, че с колкото повече хора контактува човек, толкова по-голяма е опасността той да се зарази с нещо и да се разболее. Но изследванията показват, че човек, който живее изолиран от другите, има многократно по-големи шансове да умре от болести. Защо се получава такова противоречие?

Отговор: Имало е периоди в историята на човечеството, когато в Европа са свирепствали страшни епидемии. Поради компактната пренаселеност в градовете, те са довеждали до истинска катастрофа, вземайки милиони жертви. Ако човек е живеел в някакво далечно село, той е имал много повече шансове да се спаси от епидемиите.

Но днес човечеството вече е преминало  периода на големите епидемии. Последните изследвания показват, че в наше време усещането на връзка и щастие притежава такава сила, способна да победи всички проблеми и болести, защото живеем в друга епоха.

Четох за едно изследване, проведено в някакъв университет с трима подрастващи, болни от рак в крайно тежка форма. Попитали ги какво биха си пожелали в живота си и им обещали да им  изпълнят всяко желание. Едното момче поискало да полети на самолет в кабината на пилота, а момичето поискало да бъде кралица. Всички тези желания били изпълнени.

За момичето организирали в университета царски прием. Студентите се наредили в старинно облекло и й оказвали царски почести. След това било установено, че състоянието на болните се е подобрило с 80%.

Разбира се, че е невъзможно всички болести да се лекуват само по този начин. Има болести на различно ниво: неживо, растително, животинско, човешко – в зависимост от засегнатите системи на организма. Но именно ракът много силно се поддава на такова въздействие, отстъпвайки пред усещането за щастие. То може да излекува и най-безнадеждните състояния.

Лекарите съветват в такива случаи да се прави това, което се харесва на човека: да пътешества, да пие вино, да се наслаждава на живота. И най-изцеляващото е поддръжката на обкръжението, любовта, помощта, защитата. Проблемът е в това, че нерядко хората постъпват обратно и започват да съжаляват болния, да плачат вместо него. По този начин те незабавно го погребват.

Колкото по-нататък продължим да се развиваме и да придобиваме връзка с тази сила, която удържа  целия ни живот, цялата вселена, всички нива на нашето съществуване, толкова по-добре ще се научим да  лекуваме всички проблеми с помощта на усещането на щастие. И ще разберем, че щастието се постига само вътре в съединението.

Тоест, преди всичко ние се нуждаем от единство. Съединявайки се, ние разкриваме връзка между нас, в която чувстваме силата, която ни обединява и ни дава усещането за щастие, и с това усещане за щастие ще излекуваме всички проблеми.

От 242-а беседа за новия живот, 17.10.2013

[154586]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Защо децата играят така естествено и истински, а за възрастните играта е лъжа?

Отговор: Защото ние, възрастните, сме свикнали да живеем в лъжа: нашият живот е лъжа и играта ни е лъжа. Това не е престъпление, а просто такава е нашата природа. Играта винаги е измислица, а не истина, понеже аз не играя самия себе си, а този, който искам да бъда.

Без игри не можем да се развиваме. Децата възприемат всяка игра като чиста истина и затова се развиват и растат. Ако ние с цялото си сърце се включим в играта, като деца, не бихме могли да излезем от нея и така оставаме в нея.

Именно това средство използва науката Кабала. На мен ми казват: ”Ти трябва да обичаш ближния и вътре в тази любов ще започнеш да усещаш Твореца! Ето ти група от десет човека, започнете да организирате помежду си такива отношения, в които като че ли всеки от вас обича останалите. Трябва да създадете между вас такава атмосфера, вътре в която всеки ще изчезне, ще се разтвори в любовта към другите”.

Аз играя на любов към другите отново и отново, връщайки се към нея хиляди пъти всеки ден, докато не се включа в нея в такава степен, че да се разтворя вътре в тази любов и обединение. И тогава ще стигна до разкриване на Твореца. Включвайки се в любовта, се включвам в Твореца.

Това престава да бъде просто игра, а става играта на моя живот. Но първоначално аз я играя изкуствено: преструвам се, че обичам приятелите и се отменям пред тях без никакво желание. Насилвам себе си в това, убеждавайки се, че съм длъжен да играя на любов, дори и изобщо да не я чувствам.

Но след това изведнъж идва чувството и топлото отношение. Другите ми въздействат със своя пример и предполагаема любов. Аз виждам как те са предани на тази любов и мен ме е срам, че не мога да им отвърна със същото. Упреквам се и отново и отново се заставям да обичам другите.

Но когато така отменям себе си, изведнъж започвам да виждам как постепенно изчезват всички материални предмети наоколо: масата, столовете, стените. Всичко това изчезва от моите органи на възприятие и остава само едно, усещано от мен чувство – чувството на любов. И аз сам изчезвам, продавам себе си в робство на това чувство. Нищо повече не остава, освен това усещане извън мен, понеже моето „аз” изчезва.

„Аз”- това е моят егоизъм, който престава да съществува и тогава започвам да усещам как всичко се изпълва с висшата сила, Твореца. Тъй като съм отменил себе си, сега мога да усещам Него. Анулирал съм своя егоизъм и съм получил свойството на висшата сила, свойството на отдаването. Ето това е истинската игра.

От програмата „Глави на Тора със Шмуел Виложни“, 02.02.2015

[153855]

Filed under: Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Всички духовни практики говорят за някаква особена точка в духовното развитие на човека, работещ над себе си, когато той изведнъж получава озарение, сякаш пред него се разкрива нова реалност, по-съвършена и просторна.

Това е състояние на висшето, възвишено осъзнаване, както го наричат, „просветление”. Изглежда човек преминава някакво радикално вътрешно изменение, което му позволява да преживее състояние на озарение. Каква е тази преломна точка? Преживява ли нещо подобно човек, който се занимава с кабала?

Отговор: Науката кабала е методика, предназначена за такова „просветление”. Човекът изучава условията, които подпомагат духовното развитие според науката кабала и влиза в такова обкръжение, което му помага правилно да се организира. Той започва да проверява върху себе си методите, които дотогава е изучавал на теория.

Отначало просто чете и се опитва да разбере без всякаква реализация на практика. Но след това, започва практически да работи с този метод: съкращава своето егоистично желание, отдава на обществото, готов е да се съедини с приятелите си. Такова състояние не се достига изведнъж, изисква се време.

Човекът започва да усеща внезапни подеми и падения. Отначало това се изразява просто в приповдигнато настроение, въодушевление, вътрешни преживявания. Това е подобно на възторга на обикновения човек, който се е вдъхновил от победата на любимия си футболен отбор като шампион или от внезапна голяма печалба. А след това изведнъж рязко падат неговите акции на борсата и той изпада в отчаяние.

Но засега това още не е духовно озарение. Човекът напредва, учи се. Той започва да разбира от какво зависи неговото напредване: от съединяването му с другите и се отменя пред по-високото ниво, т.е. пред отдаването и любовта към ближния. А освен това, чрез обществото, в което се учи, иска да въздейства на всички останали, на целия свят.

Ако човек така организира своите занимания, обкръжението за своята вътрешна духовна работа, тогава в него ще се извършват по-съществени изменения. По време на подемите и паденията започва да преживява много необикновени събития, а не просто смяна на настроенията.

Изведнъж усеща как върху света се спуска хубав облак, целият изпълнен със силата на любовта, на съединението. А след това облакът се изпарява.

Въпрос: Това някакви особени мигове, които човекът преживява ли са?

Отговор: Такова усещане може да продължи до няколко дни, но след това изчезва. Човек няма власт над него: нито за появяването му, нито за изчезването му. Очевидно е, че никакъв облак не се спуска отгоре, а се разкрива вътре в човека на мястото, където се намира.

От 513-а беседа за новия живот, 29.01.2015

[153742]

Filed under: Духовна работа, Кабала - Няма коментари→