Поправянето се състои само във всеобщо съединение. Днес светът се намира в такова положение, че може да се говори съвсем открито и конкретно за това, без каквито и да са реверанси.

Целият свят и Израел са достигнали такова критично състояние, че става дума за бъдещето на човека, семейството му, държавите и света. Невъзможно е да се развиваме по предишния начин, светът се намира на границата на страшен взрив.

Не разбираме, че нашата връзка помежду ни е мощно оръжие, с което може всичко да се промени. Сякаш, „четирите символа на празника Сукот“, съединените заедно клони на различни дървета и прекрасен цитрусов плод, символизиращи единството на еврейския народ, връзката между всички – целият народ и мъдреците.

С помощта на този инструмент за съединение, можем да управляваме целия си живот. Нужно е само да го вземем в ръце и да започнем да работим. Няма никаква друга възможност. Обединението е средство за достигане на общото желание, толкова мощно, като остро заточен меч.

Всякакви положителни изменения ще дойдат само благодарение на връзката между нас. Ако ние всички започнем да мислим така, то това ще задължи всеки, защото обществото ни внушава всички наши мисли. Така ще си повлияем един на друг и ще се обединим в една сила на взаимно отдаване, в която ще започнем да разкриваме своето бъдещо, по-добро състояние.

Измененията могат да преминат много бързо. Поправянето на света вече се състои в самото устремяване към това единство, даже ако засега не сме го постигнали. Светът настойчиво изисква това. Струва си, само да започнем и ще видим как напредваме.

Цялата световна система се намира в страшно вътрешно напрежение и на нея и е необходимо вече да се съедини. Виждаме, че в света стават ужасни събития. Целият свят е свързан в една система и връзките между всички са изключително напрегнати.

Това е истинска бомба с часовников механизъм, която непрекъснато тиктака. Намираме се на границата на взрив и в екологията, и в обществото, във всички области. Напрежението достига такава критична стойност, че вече не знаем как да излезем от него. Такова е състоянието само пред война.

Затова светът изисква от нас поне малко усилие за обединение. Заслужава си само да започнем и веднага ще напреднем към по-добър живот

От урок по статия на Рабаш, 04.02.2015

 [153317]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Тора, „Левит“, 19:35: Не извършвайте несправедливост на съда с измервания, тежести или течности.

Тора води човека до целта и всичко, което той прави е само за да напредне още малко по пътя. Неправилното равновесие между дясната и лявата линия се нарича „неправедност на съда“. Равновесието се измерва „с тежести или с измервания“, т.е. по вътрешните човешки свойства и по външните отношения между хората. Затова трябва винаги да следвате средната линия, златния път, съединявайки правилно дясната и лявата линия.

Тора, „Левит“, 19:36 – 19:37: Трябва да имаш верни везни, верни тежести, верни ефа и верни ин. Аз съм Господът твой, който те доведе до земята на Египет. Трябва да съблюдаваш всички Мои закони и всички Мои укази и трябва да ги изпълняваш. Аз съм Господа.

За да превърнем отрицателната егоистична сила в положителна, т.е. за да облечем лявата (егоистичната) сила на дясната (алтруистичната), за да могат те да действат заедно, трябва правилно да ги уравновесим. Тоест доколкото имаш в дясната ръка алтруизъм, свойството на любов и отдаване, дотолкова можеш да използваш егоизма, за да бъде присъединен към свойството отдаване. Това общо действие създава средната линия, която определя и служи като връзка на двете линии.

Колкото повече напредвате към съединяването, любовта и отдаването, толкова повече Творецът разкрива егото във вас, за да може да имате какво да балансирате. Затова егоизмът на всеки издигащ се нараства все повече и повече. Това напълно противоречи на логиката на нашия свят: ние вярваме, че ако сме поправени, ставаме по-добри.

В духовния свят човек напредва по две линии, укрепвайки средната линия с помощта на двете, постоянно ставайки все по-добър в дясната линия и по-лош в лявата. Той непрекъснато преминава от едната линия в другата и е ту прекрасен, ту ужасен, и всичко това е само за да се научим да работим в правилното съединение на двете свойства.

Казано е: „верни везни, верни тежести, верни ефа и верни ин.“ „Верни“ се отнася до средната линия, т.е. до правилното съчетаване на двете свойства.

Реплика: В нашия свят за верен човек, който е лоялен, се казва, че е „добър човек, който не е егоист и който непрекъснато отдава и винаги мисли за другите“!

Отговор: Такъв човек просто не се е развил достатъчно, и е наивен, подобно на малко дете. Той все още не е събрал и не е изкарал всичко, което е в него.

Хората, които следват духовния път поглъщат целия вселенски егоизъм. Те разкриват невероятен егоистичен потенциал вътре в себе си, но той се държи под капака на масаха (екрана) и това е причината за техния огромен духовен потенциал. Това е така, защото всички сили на егото са съсредоточени на отдаване в духовна посока.

Затова е много трудно да се изкачат духовните висоти. Егото непрекъснато притегля надолу, а вие трябва да се издигнете нагоре. Затова е казано, че всичко във вас трябва правилно да бъде отмерено.

Въпрос: Може ли състоянията, през които преминават кабалистите, да се видят с просто око?

Отговор: Кабалистите представят духовни и телесни състояния, които, следователно, не са очевидни за обичайния човек. Аз знам през колко много състояния преминаваше денем моя учител Рабаш, които обикновения човек не би ги разбрал.

Въпрос: Какво почувствахте от тях? Как, усещайки човека във всички негови проявления, може да не забравите, че пред вас стои велик учител?

Отговор: Това са двете страни на една монета: отношението към тялото и отношението към духа. Аз лесно мога да ги различа, защото тялото е физическото състояние и знам как мога да се справя с него, тъй като знам нещо от медицината и съм израснал в семейство на доктори. Но що се касае до духа, то тук се опитвам да не се намесвам.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“, 16.04.2014

[150626]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Каква е връзката между смисъла на нашето съществуване и постигането на висшата сила?

Отговор: Това е най-първичната сила на природата. Тя е висша, защото именно тя управлява всичко, тъй като е сила на отдаването, на любовта, която се разпространява около всичко, което е в нея: енергия, напълване. Тя специално е създала силата за получаване, за да я напълни и да я доведе до особено ниво на съществуване.

Силата на отдаване е съвършена, тъй като не се нуждае от никого. А създадената от нея, сила за получаване, е изцяло ограничена и бедна, защото винаги нещо не ѝ достига, но тя е неспособна да си го набави.

Реплика: Хората са свикнали да си представят висшата сила, Твореца, като някаква личност, с която сме сключили съюз и която сега ни придружава. Трудно е да си представим това във вида, просто на  сила, на нещо безжизнено.

Отговор: Нима е трудно да си представим това? Даже в нашия материален свят има много различни сили, които са ни известни. Защо ни е трудно да възприемем съществуването на висша сила? Обратно, освен сили, нищо повече не съществува.

Всичко, което виждам около себе си, това са сили, които се формират в моето възприятие, във вида на сякаш, съществуващи материални образи: на неживата природа, на растенията, на животните, на хората. А всъщност, всичко това са проявите на тази висша сила.

Въпрос: Как да създадем отношенията с нея?

Отговор: Това е силата на „желанието“. Когато създаваме отношение с някого, по такъв начин използваме своите сили, че да се отдалечим или да се съединим, да се приближим, да установим контакт. В реалността съществува само сила и нищо повече. Даже физиката, една изцяло материална наука, в днешни дни достига до този извод.

При по-задълбочени изследвания, видимата за нас материя изчезва, съществува само в нашето възприятие. Целият, усещан от нас свят, е плод на нашето въображение. Съществуват само сили, които въздействат на нашия мозък, рисуват там картина, сякаш появяваща се пред нас. Но всичко това е резултат от работата на силите като изображение на екрана на компютър.

Въпрос: И всеки от нас е също сила?

Отговор: Човекът е само сила за получаване. Но тази сила се състои от различни получаващи сили, свързани в някакви отношения. И затова всички хора се различават, един от друг. Силата за получаване е силата на желанието да се наслади.

Човек  е  желание да се наслади. Но в него съществуват многобройни желания за различни напълвания, преплитащи се помежду си. Във всеки има негова, особена комбинация, свойствена за мъжете, за жените, за децата или за възрастните. Но всъщност, това е само желанието да се наслади от всевъзможни източници.

Въпрос: Какво се подразбира под „връзката на еврейския народ с висшата сила“?

Отговор: Авраам е научил хората, как да постигат целта на живота си, общата програма на природата, ако в тях съществува това желание. Това е възможно, ако човек познава силата за отдаване, намираща се по-високо от нас. А да я постигнем е възможно, при условие, че изградим, помежду си отношения, които ще бъдат подобни на силата за отдаване. За това ни е необходимо да постигнем любовта към ближния, както към самия себе си, взаимната любов.

Според степента, в която помежду си, започнем да разкриваме такива сили на любов, на единство, на взаимно участие, в тях ще разкрием силата за отдаване.

Въпрос: Ако помежду си, установим отношение на любов, на взаимност, то в тях ще разкрием тази най-висша сила, с която, както казват еврейският народ е сключил съюз? Що за висша сила е това?

Отговор: Това е висшата сила на любовта и на отдаването, желанието да направиш добро на другите, според силата на своята любов. Народът, притежаващ връзката с такава висша сила, се нарича еврейски народ, июдеи (егуди), защото разбира, че е необходимо единство (ихуд) между нас самите и между нас, и висшата сила.

Силата за получаване ни е дадена с раждането и е огромна, именно в този народ, заради което той е наречен „най-упорит“. Но ние разбираме, че тази сила ни е необходима, само за да успеем с нейна помощ  да разкрием силата отдаване. Силата на егоизма гори в нас и ни разделя, един от друг, принуждавайки ни да търсим силата за отдаване, за съединение.

Следва продължение …

[150663]

От „Беседа за нов живот, № 484“, 25. 12. 2014

Filed under: Възпитание на децата, Егоизъм, Творец - Няма коментари→