Преди 147 години е роден мъж, когото гражданите на Великобритания нарекоха най-великият британец в историята – известният премиер Уинстън Чърчил. Все още се изучават победните принципи, които са го водили в живота.
[255945]
Човечеството е в пълна паника пред коронавируса, който ни принуждава да спрем цялото производство, цялата търговия, парализира и блокира цели държави.
Но обикновеният човек на първо място мисли за семейството си, за децата, за това с какво ще ги храни утре. Той е най-загрижен как да оцелее. И това е причината, поради която светът е съгласен да замръзне, сякаш казва: „Сега ще се погрижим за живота, а после ще възстановяваме промишлеността и производството „.
Но от кого зависи моята съдба? Как да ѝ повлияя, как да си гарантирам добро бъдеще? Ако знаехме отговорите на тези въпроси, вероятно щяхме да се успокоим малко?
Такъв въпрос възниква във всеки, защото ние сме преди всичко животни. В природата има само три нива: неживо, растително и животинско. И човешкият вид също се отнася към животинското, само че по-развито. Затова на първо място ни е нужна храна, както и на животните. Казано е, че „ако няма хляб, няма Тора“. Храната е основна за живота.
Но в ситуацията с коронавируса природата очевидно иска да ни научи и задава въпроса от другата страна: „Защо искате да живеете? Просто от инстинкт за самосъхранение, като всички животни? Но това не е достатъчно!“
Животните могат да живеят така и да не се притесняват за нищо друго, но ние, хората, трябва да започнем да се питаме за какво живеем. И това вече е проблем.
И затова, коронавирусът идва като горчиво лекарство и ни пита: „Защо живеете? Не бързайте да отговаряте, помислете. И аз ще ви помогна: Ще отменя всички изкуствени занимания, които сте си измислили и това е 90% от цялата ви работа. 90% сте произвеждали, продавали и изхвърляли, опустошавайки земното кълбо от ресурсите му. Работили сте един с друг, за да продавате и купувате, продавате и купувате през цялото време и в крайна сметка го изхвърляте. „
Цялата земя се превърна в сметище. Изградихме система, която произвежда неща за изхвърляне, за да имаме с какво да се занимаваме. Не можем да съществуваме без тази заетост. Но изведнъж идва коронавирусът и ни спира така, че да не можем да продължим да бягаме, да продаваме и купуваме.
Той сакаш пита: “И какво ще правите сега? Помислете защо сте направили всичко това и ще видите, че от него не е имало никаква полза. Време е да помислите за друг живот, за неговия смисъл, за това, за което живеете.
Не можете да изградите система, която работи на конвейр, където всеки произвежда, произвежда, произвежда, а последният изхвърля, за да започне системата отново отначало да произвежда и после да изхвърля. Основният въпрос е: защо живее човек? Докато не му отговорите, седете вкъщи и размишлявайте. „
Погледнете как природата с любов, грижливо, като майка или баща, като любящ родител иска детето да се замисли за живота, да се учи. И ако сега седите и се тревожите само какво ще ядете утре, тогава нека да помислим по-глобално. В края на краищата не само ти стоиш и не знаеш какво да правиш, и точно от това се нуждае човечеството.
Затова не се страхувам от този вирус. Имаме надежда! Ако успеем да отговорим за какво живеем, ще продължим да съществуваме. Ако не можем да намерим отговор на този въпрос, няма нужда да продължаваме.
В крайна сметка трябва да продължа да се развивам като човек. Въпросът за смисъла на живота е особеност на човека. И ако живея без такъв въпрос, само за да съществувам, тогава въпросите ми са животински.
Из 1214-та беседа за новия живот, 19.03.2020
[262037]
Въпрос: Всички постъпки на човека, всички негови състояния в този живот предварително ли са предопределени, освен неговия стремеж към духовно развитие?
Отговор: Към духовното развитие човекът също има определена предразположеност. Той чувства, че нещо го привлича.
В крайна сметка ние в нашия свят не просто се носим във водовъртежа на живота. Ако аз, например, погледна назад, от височината на моите седемдесет години, ще видя как през цялото време бях насочван нанякъде. Въпреки, че понякога потоците бяха бурни и ме носеха от държава в държава, от общество в общество, но това все пак беше целенасочено движение.
На някакъв етап от пътя на човека се дава възможност да вземе в ръце веслата и да насочи лодката си в някаква друга посока. Той трябва да го разбере, да осъзнае, да определи какви платна да вдигне, как да управлява своя малък житейски кораб.
По принцип, 99.9 % от хората не го разбират. Но има хора, които се опитват по някакъв начин да се насочат нанякъде, въпреки, че също не разбират къде и защо.
Затова сега, в нашето хаотично време, когато водовъртежите ни носят неясно накъде, се разкрива науката кабала, която обяснява, че по принцип имаш възможност да влияеш на своята съдба, имаш свобода на волята.
Въпреки факта, че ти въздействат заложените в теб първоначални данни, това няма значение. Все едно, дава ти се възможност да въздействаш на себе си чрез средата. Само е необходимо всеки път да избираш все по-правилното обкръжение.
По принцип, средата не се избира, а се намира ясно според целта и се влиза в подходящото обкръжение. Затова, на първо място трябва да се избере целта на живота.
Ако искаш да бъдеш музикант, художник или учен, в съответствие с това избираш средата, в която ще се развиваш, за да се приближиш до целта, която те привлича, която ти е необходима.
Въпрос: Значи през всички десетки хиляди години развитие на човечеството не сме имали свобода на избора. Но на някакъв определен еволюционен етап тя се появява в човека. Той като че ли случайно намира някакво обкръжение. И това също още не е свобода на волята. Тя започва, когато той вече е в това обкръжение и работи с него?
Отговор: Да, свободата на волята на човека се проявява в степента на неговото подчинение на обкръжението, за да попива от него всички свойства и сили, необходими за постигането на целта.
Следва продължение…
От ТВ програмата „Основи кабала“, 04.02.2019
[256830]
Хората често питат: „За какво са ми дадени тези нещастия?“ Изведнъж се случва уволнение от работа, тежка болест или смърт на близък човек. Човекът пита: „Какво лошо съм направил, за какво ме наказват?“ Хиляди пъти съм чувал този въпрос от хора, които са идвали при мен за съвет.
Всъщност не е възможно да се разбере защо е дошло нещастието. Не трябва да се ровим в миналото и да търсим причината, като че ли има връзка между нашите действия, възнаграждението и наказанието.
Ако се опитвам да свържа миналото и бъдещето, изграждайки причинно-следствена връзка, ще бъде много примитивен, материален подход. Така се разговаря само с малко дете, което не разбира големия. А когато детето порастне (12- 13 год.), трябва да се развива друг начин на мислене.
Не зная защо ми се случват такива събития, те са следствие от корена на душата ми. Всяко състояние е нещо съвършено ново, всеки миг. Няма никаква връзка с това, което е било преди. Всичко зависи от общата програма за цялото човечество, от общата душа. Всичко идва при мен оттам и аз съм свързан с безкрайно много фактори, определящи съдбата ми.
Възможно е някои части от душата, които са много далеч от мен, да определят това, което ще се случи с мен сега. И обратното, мога да бъда причина за това, което се случва с тях. Ние сме свързани с една обща душа, Адам.
Разбира се, на просто материално ниво мога да предполагам последствията от моите физически действия. Но изведнъж се случва нещо, от което губя пряката връзка, защото в нашия живот не сме в състояние да отчетем всички параметри. Струва ни се, че трябва да виждаме всички причини, но не е така.
Въпросът е какво да правим, ако възникне трудна ситуация? Да не се оглеждаме в миналото, а да работим със състоянието, което сме получили сега. Във всеки миг човекът е нов, всеки ден. Няма миг, който да прилича на другия. Това са духовни закони. От духовния свят към нас идват заповеди без никаква връзка с това, което правя в материалния свят.
Това разрушава цялата ни предишна система от представи за възнаграждението и наказанието. Изгражда се нов механизъм, в който сме свързани с истинските причини, с висшето управление, което организира целия ни живот.
Ако ни се случва нещо, не си струва да търсим причината в миналото. Ако дори ми се струва, че съм я намерил, то нима това ще ми помогне? На това основание ще направя още повече грешки в бъдещето.
По-добре е да кажа, че всеки миг идва свише, от корена на душата. И ако искам да си гарантирам нещо хубаво, бързо развитие, трябва да повлияя на корена на душата си така, че оттам да идват само добри указания.
Миналото е минало и е потънало във вечността, повече не се занимаваме с него. А на мен ми е нужно в сегашното състояние да търся повече съединение с всички. Ако не съм в кабалистична група, сред хора, желаещи да се съединят в единната обща душа на Адам Ришон, нямам никаква възможност да повлияя на живота си. Просто ще изпълнявам заповедите на висшата програма, без да знам откъде произхождат.
Ако искам да се свържа с духовните си корени, съм длъжен да се намирам в правилна среда, за да се грижа за човечеството, за групата, привличайки всички към обединение. Тогава ще ми се разкрие системата, в която се намирам и откъдето идват към мен всички заповеди.
Ако се случи нещастие, не бива да се виним и самоизяждаме. Трябва да го приемем такова, кавото е и от това състояние още повече да се съединим с групата. Затова трябва да се намирам сред такива хора, които също искат да повлияят на съдбата си, да я разберат, да се издигнат над нея. Това е възможно.
Виждаме, че в този свят няма възнаграждение и наказание за минали постъпки. Престъпниците живеят прекрасно, а простият работяга, заработващ парчето хляб с пот на челото, страда. Опитва се да намери справедливост. Значи напразно е пропилял сили в неправилна посока. Няма на какво да се научим от този свят, той изцяло е построен върху измама.
Науката кабала ни учи на единствения начин да въздействаме на света – да намеря група от единомишленици и да започна да се обединявам с нея. Само със силата на нашето съединение ще можем да повлияем на висшата сила. И тогава тя ще промени реалността за всички нас.
Ние можем да направим такава революция без нито един войник и изстрел, без никакво насилие, само за сметка на единната висша сила. Ако се съединяваме в десетката, пробуждаме висшата сила да извърши поправяне над нас и над цялото човечество.
Възнаграждението е да се обединим и да почувстваме, че сме десет като един. Наказанието е, че не можем да го направим. Тогава, каквото и да се случи с мен, дори най-страшното, ще кажа, че това състояние е дошло отгоре и е най- доброто, защото ме подтиква към любов и обединение с моята десятка.
Всеки миг е нов живот, ново състояние, в което трябва да работя в десятката. В такъв случай всякакви събития, които са ми изпратени, ще възприемам като добри.
В десетката изграждам моята душа. Десетима приятели, желаещи да се съединят (приятел/ хавер от думата съединение/ хибур) изграждат помежду си механизъм, който се нарича душа. В него се разкрива силата на отдаване и любов, обединение, която управлява целото мироздание. Затова се нарича висша сила. Цялата съдба, всички събития ни водят само към реализацията на тази цел.
От програмата новини, 05.08.2019
[250672]
Въпрос: Откъде идват желанията и как определяме, кои от тях са малки и кои са големи?
Отговор: Желанията се спускат отгоре. И трябва да определите как да ги сортирате. Трябва да попаднете в среда, която ще ви помогне да отделите важните желания от маловажните. Всичко зависи от обкръжението, в което се намирате.
Прочетете статията на Баал Сулам „Свобода на волята“ за важността на обкръжението. Точно то определя вашата съдба, вашето бъдеще.
Ако попаднете в правилната среда, слушате какво ви говорят, попивате техните идеи, тези идеи постепенно ще станат ваши и ще започнете да се движите напред с помощта на полученото направление.
Тогава вземате от всички желания най-важните, които се отнасят към това направление, привързвате към тях мислите си, разума си и правилно се развивате.
От урок на руски език, 14.04.2019
[249136]
Въпрос: А за какво ми е въобще да изучавам кабала? Какво ще ми даде това?
[179875]
Въпрос: Мога ли да се науча на ясновидство, занимавайки се с кабала?
Отговор: Предсказващите бъдещето са хора, надарени от природата с особени екстрасензорни способности. Има и всякакави лечители, които могат да използват силите на природата, за да лекуват. Има такива хора и това явление е в рамките на природата.
В природата има много сили, които обикновените хора не могат да използват. Но кабала не одобрява предсказването на бъдещето. Тя казва: „Остави тази природа, ти трябва да си над нея. Научи се да уравновесяваш доброто и злото и тогава действително ще промениш съдбата си.“
С какво би ни помогнало това, че предварително ще знаем какво ще се случи след две години? Кабала казва, че ще стане това, което ние определим за сметка на балансирането на двете сили. Няма никакъв смисъл просто така да се поглежда в бъдещето. По този начин само се прилепваме към злата сила и я подхранваме.
Трябва да се увеличи добрата сила чрез обединяването на хората. Тогава тя ще противодейства на разделящата силата на злото. Добрата сила ще ни доведе до единство, равновесие, и благодарение на това ще се промени бъдещето ни.
Въпрос: Например, отивам при ясновидец и той ми предсказва, че с мен ще се случи нещо трагично. Кабала позволява ли ми да го отменя?
Отговор: Преди всичко не трябва да слушаш такива предсказания, защото подсъзнателно вече се свързваш с тези сили. Всички тези ясновидци предсказват на основата на развитието на силата на злото без намесата на силата на доброто, която можем да добавим чрез нашето единение.
Сценарият за лош филм с наше участие вече е написан, но за себе си можем да създадем алтернативен, добър сценарий, хубава реалност. За това кабала е дадена на хората.
Още повече, че доброто бъдеще вече съществува и това е нашето крайно поправено състояние, света на безкрайността в окончателната си форма. Всичко зависи от това какъв ще бъде пътят ни към него. Как да напредваме към това състояние във всеки миг по най- добрия път ни учи науката кабала.
Ако не я слушаме, пак ще стигнем до същото състояние, но по пътя на големи страдания, защото ще бъдем принудени да учим на свой гръб какво е зло и как да стигнем до доброто. Затова ни се дава методика, позволяваща да вземем доброто, с това да уравновесим злото и да се наслаждаваме на всяка крачка.
Още щом злото нарасне, ние веднага, в съответствие с това трябва да усилваме доброто и да ги уравновесяваме. Не е нужно доброто да бъде повече от злото, но и злото не трябва да превишава доброто. Само в равновесието между позитивните и негативните сили, светлината и тъмнината, се достига най- комфортното състояние.
Такова уравновесено трябва да бъде състоянието във всяка секунда от нашия живот и той да стане безкраен. Ако това не е така сами сме виновни, защото не се учим как да уравновесяваме добрите и злите сили във всеки от нас.
Сега дори не осъзнаваме какви зли сили има в нас. Предстои ни да го разкрием. Преди всичко е нужно да се научим какво е добро и зло от гледна точка на природата, а не както на нас ни се струва.
Природата е висшата сила, която ни обгръща от всички страни. Трябва да разберем какво неравновесие предизвикваме от гледна точка на тази обща сила, наречена „природа“. Това определя бъдещето ни.
Ние се намираме в процес на развитие, задвижвани от силата на злото, която постоянно автоматично се развива и ни води към крайното поправено състояние. По целият този път постоянно учим какви сили ни управляват.
В наши дни сме влезли в завършващия период, наречен дните на Месията (Машиах) . В това време, именно от нас, от развитието на човечеството зависи как ще се уравновесим и ще преодолеем този последен участък от пътя си до завършването на шесте хиляди години по добрият път.
Въпрос: Нима Месията не е човек, който ще дойде на бяло магаре?
Отговор: Месията е силата, „издърпваща“ ( мошех) ни в посоката на добрия път. Добрата посока вече съществува, но от нас зависи дали ще преминем по добрия път, ще приемем ли Месията, т.е. ще успеем ли да разкрием добрата сила на природата, която да уравновеси силата на злото.
Добрата сила, която може да ни балансира още сега и да продължава във всеки миг чак до последното, съвършено състояние, се нарича Месия. Защото тя издърпва ( мошех) злото от нас и уравновесява доброто.
Въпрос: Защо е написано, че Месията ще дойде на бяло магаре, като че ли до това време ще има ядрена война и нищо повече няма да остане?
Отговор: Магаре (хамор)- от думата „материал“ (хомер). Нашият материал (желанието) трябва да стане бял, чист от егоизма.
От програмата на радиостанция 103 FM, 11.12.2015
[172561]
Въпрос: Казвате, че всички ние съставяме една душа. А как това е свързано с моя живот? Дори ако е вярно, не разбирам как мога да го използвам на практика?
Отговор: В живота си извършваме много действия. Започвам този живот, завършвам го, но знам ли аз за какво живея? Не. Знам ли днес какво да правя в моя живот утре? Не особено.
Може би влизам през малка врата като в огромна сграда. Губя се там и не зная кога ще мога да изляза от всички тези стаи, влязъл ли съм в тях по погрешка или не. Ние не знаем как да определим добрата си съдба.
Науката кабала ни дава картата на живота. Разкриваш я пред себе си като географски атлас.
Например, тръгнал си в отпуск в някаква страна. Отваряш картата на тази страна, картата на града, в който отиваш и разбираш кое къде се намира, как максимално полезно и с удоволствие да прекараш тази седмица отпуск, така че нищо да не пропуснеш, да видиш нови красиви места, да опиташ вкусни местни блюда и т.н.. Дори тази седмица не ми се иска да пропилея напразно.
А тук пред нас е целият ни живот. Дошли сме на някакво място, наречено „този свят“ и много ни вълнува как ще прекараме времето си в него.
Науката кабала ти дава карта, на която можеш да видиш къде се намираш и предварително да разбереш къде всичко е хубаво и прекрасно. За какво ти е да се мотаеш по улиците, да попадаш в опасни и мръсни места?!
Можеш да избереш добър път и да достигнеш най- добрите състояния. Винаги има избор – повече или по- малко. Всеки може да избере това, което му подхожда, съгласно корена на душата му. Именно това позволява науката кабала.
До нашето поколение сме се развивали в много проста форма. Всеки е придобивал някаква професия, за да заработи, да създаде семейство, да успее. Днес вече сме надраснали това развитие. Ние не искаме просто семейство, просто професия. Искаме да опознаем нещо по-вътрешно, затова ни е нужна науката кабала, за да ни насочи вярно в търсенето на смисъла на нашия живот.
От програмата на радиостанция 103 FM, 18.11.2015
[170729]
Накъде се развиваме?
Въпрос: Защо живеем и накъде се развиваме?
Отговор: Преди всичко, това не зависи от нас. Казано е: „Не по своя воля си се родил, не по своя воля живееш, не по своя воля умираш”.
Ние не знаем какво ще се случи с нас в следващия момент и това за нас е спасение. Човек се ражда и живее не по свой избор. Във всеки момент е принуден да оцелява в този живот, в тези условия, в които е поставен и това е добре. В противен случай резултатът би бил пълно объркване.
Животът поставя човека в рамки, в които той нищо не избира. Не знае какво ще му донесе съдбата, кого ще срещне днес, какво ще се случи с него по пътя към работа и връщайки се вкъщи, какво ще се случи с неговите деца и роднини.
Той се намира в пълна неизвестност, а ако денят свършва без страдания, е радостен: слава богу, денят е минал нормално.
Погледнете кои сме ние в мащабите на Вселената с безкрайния брой звезди и планети. Някакви малки буболечки, лазещи на повърхността на земното кълбо, целият живот на които е посветен на борба за собственото оцеляване.
И все пак, човек пита за смисъла на живота и целите на неговото съществуване, за възможностите сам да определя бъдещата форма за себе си, за своето семейство, народ, държава, за целия свят. Всичко зависи от това, с каква разделителна способност, с каква висота и с каква точност ние питаме за самите себе си, за целите на своето развитие.
В света действа обща програма за развитие. Ние гледаме своя живот и виждаме, че нищо не решаваме в него, намираме се във вътрешността на матрица, на програма. Тази програма работи над нас и през цялото време ни задава нови параметри, нови вътрешни и външни условия.
Моето съзнание се оформя от вътрешните преживявания на ума и сърцето, от усещанията на тялото, от това, което виждам, от случващото се около мен. В резултат на това аз постоянно се развивам, обработвам вътрешните и външните данни по някаква неизвестна ми програма.
Тази програма ми е дадена от раждането, от възпитанието и аз сам нищо не определям в нея. Тоест, аз нищо не решавам в моя живот. Ние виждаме, че младеж и девойка се срещат като че ли случайно, за да се оженят след това и да живеят много години заедно. Защо се получава така? Дори на този въпрос не можем да си отговорим.
Ако искаме да видим целия си път, общата програма на природата, придвижваща ни към особена цел, за да изучим тази цел ни е необходима науката кабала. От всички други науки по света има една, която ни разказва за развитието на човечеството над ограниченията на материалния свят и нашата Вселена.
Науката кабала говори за силите на контрол и управление, идващи от източника, намиращи се извън нашата Вселена и оказващи въздействие на нашето малко Земно кълбо и на хората.
Тази наука говори за това, че човекът има особено предназначение и е длъжен да се развива. И той се развива неосъзнато, чрез принуждаващите го сили.
Но в резултат на тази еволюция човешкият род ще достигне до това състояние, в което е длъжен сам да избира: желае ли да се разива осъзнато, с пълно разбиране и по собствено съгласие.
Човек увеличава своето желание чрез това, че се обединява с другите хора и получава обща сила, позволяваща достигането на целта, първоначално
От 623-та беседа за новия живот, 08.09.2015
[167381]
Други статии на тази тема:
Мнение: Това, което не се отдаде на комунистите „Пролетарии от всички страни, съединявайте се“, се оказа възможно за капиталистите: „Потребители от всички страни, обединявайте се!“. Този лозунг стана главната заповед в съвременната религия. Еснафщината е интернационална, пред рафта всички сме равни.
Естествените потребности, храна, секс, излязоха на преден план, засенчиха идеологическите разногласия, разрешиха спора за щастието, сложиха край на мечтите за светло бъдеще. Символ на епохата стана потребителската кошница, а на всички въпроси съвременността дава отговор в паричен еквивалент.
Милиарди едномерни хора като хлебарки атакуват супермаркетите, бродят между стелажите на техните изкуствени лабиринти. Битието е подменено от бита, борбата за оцеляване е заменена от гонитбата за комфорт. Изкуството стана стока, образите, тиражирани от електронните СМИ искат религиозно поклонение.
Либералната толерантност и политическа коректност прикриват пълното равнодушие към съдбата на нациите. Заради стоки в супермаркета ще изтърпят всякакви унижения и ще предават националните интереси.
Свят без географски граници, но се появиха силни парични граници. Из цял свят тлеят войни, но в човешките сърца се е заселил хладен апокалипсис…
Реплика: Обнадеждаващо е да четеш за осъзнаването на съвременното състояние, за неговия застой. С това започва разбирането на новия път, на следващото състояние на човечеството: за първи път в своята история хората започват да усвояват живота не под въздействие на свойството получаване, а под въздействие на свойството отдаване. В него те ще почувстват новия, неограничен свят.
[158551]