Депресията е най-големият проблем в света

Въпрос: Неотдавна се случи едно съвсем неразбираемо и страшно събитие със самолет на авиокомпания Germanwings, когато един от пилотите преднамерено унищожи самолета, заедно с пътниците.

Както ми се струва, в основата на тази постъпка е егоизмът. Но видоизменението му днес е толкова многообразно, дотолкова излиза от рамките на общите представи, че ми се иска да чуя Вашия коментар.

Отговор: Сега в човечеството започва да се събужда много сериозен въпрос за смисъла на живота. Преди 100 години и по-рано, хората са били заети само с това да преживеят. Малко неща са ги интересували.

И ако в някого се е проявявала малка депресия, то е била характерна само за елита. А в наше време обикновените хора, в частност средната класа, започват да си задават въпроси за смисъла на битието: за какво, с каква цел, защо.

Един вид, всичко има, но няма удовлетвореност. Това довежда човека до най-ужасни състояния. Той не знае какво да прави със себе си. Депресията е най-големият проблем на света!

Тя влече след себе си и наркотици, и терор, и отвежда младите хора от Европа за участие във военни действия на терористичните организации. Те не знаят какво да правят! А това им дава някаква цел в живота! Те могат някак си да изразят себе си.

Същото е станало с немския пилот. Не е намерил смисъл в живота, задавал си е този въпрос, ходил е на психолог. Имал е сериозни, неустойчиви вътрешни състояния. А на всички им е изглеждало, че това е в реда на нещата.

Като че ли такива състояния се срещат в много хора, но някак си се справят с това. Някои взимат леки наркотици, някои успокоителни, антидепресанти. Днес това вече не се смята за нещо извън реда на нещата и такива хора даже се допускат до полети. Понеже, както се изясни сега,  ръководството на авиоконцерна Lufthansa е знаело за болестта му.

Но тъй като става обичайно явление, то естествено, се снижава „летвата“ за прием в летателния  състав. Ако предявят строги изисквания към пилотите, тогава от къде ще вземат хора за работа?

Въпрос: Но как да се обясни появата на все по-широко разпространяващото се желание да не се живее?!

Отговор: А заради какво? Някога, преди 100-200 години, и може би години преди това, в човека са преобладавали желанията на животинско ниво. Харесвало му е да ходи на вечеринки, да се развлича – жени, ресторанти, барове… Спечелил – пропил, още се повеселил и един вид, всичко е добре, животът си върви по обичайните релси.

И изведнъж, стоп, колелото на този живот започнало да се препъва в нещо. Оказва се, че на пътя на колелото стои камък: „За какво? С какво? Накъде се движиш? И този въпрос вече не му дава да  се наслаждава от това, от което се е наслаждавал преди.

Въпрос: Но това е най-чудовищната история. На всички е известно, че хората, които не могат да намерят отговор на въпроса за смисъла на битието и живеят в несъгласие със самите себе си, се пропиват, приемат наркотици и даже има такъв израз „излизат през прозореца“. Но този пилот е повлякъл след себе си толкова хора! Какво е това?!

Отговор: Както предполагам, по-вероятно е да се е проявило страшно вътрешно разочарование и претенция към целия човешки род. Той е пренесъл върху околното общество недоволството от себе си, от своята съдба, от своето безцелно съществуване. Виждам в постъпката му именно несъгласие с целия свят.

Търсене смисъл на живота

Въпрос: Има ли връзка поведението на пилота-камикадзе с поведението на тези, които наричаме терористи-камикадзе?

Отговор: Разбира се! Това са хора, които търсят цел в живота! За тях не е важно за какво воюват!

Въпрос: Но защо, занимавайки се с търсене на цел в живота, те я намират в смъртта?!

Отговор: Те чувстват, че смъртта е продължението на живота. Защото в самия живот няма цел за тях! Смъртта им изглежда край на тяхното безцелно, унижено съществуване. Нали, ако съм човек, то ще искам да знам за какво, заради какво, в името на какво съществувам.

И изведнъж „му хвърлят кал в лицето“: „Не, ти оставаш животно!“ .До това ни води сегашният ни живот. Принуждава ни да сме животни! При това те тласка в най-отвратителните състояния, в които се чувстваш толкова унижен. Длъжен си да ставаш, да отиваш на работа, да се занимаваш със семейството, да мислиш за този, за онзи. През цялото време някому за нещо си длъжен.

И всичко това за какво? Постоянното състояние на вътрешно безцелно съществуване е по-лошо от смъртта. Напълно разбирам тези хора. Погледнете какво се прави в Европа!

Реплика: Младежите, които отиват да воюват в редовете на „Ислямска държава“, знаят точно, че те извършват престъпления срещу своята страна. Те вече не ценят чуждия живот – те искат да убиват!

Отговор: Работата не е в това. Ако те воюват за някакво дело, то чувстват цел, възторг в боя, нещо им свети отпред. Смятат, че заедно ще могат да направят нещо. Заедно, това е много важно, това приповдига човека и вече не е в животинско състояние. Хората търсят как да се издигнат над този живот. Не става дума за тези, които страдат от липсата на парчето хляб. Става дума за хората, които имат всичко.

Развитие на желанията, стоящи на границата на нашия свят

Реплика: Получава се много тъжна и песимистична история: това, което е било в основата на човечеството – ценността на собствения и чуждия живот престава да бъде основополагащ фактор. Така може да се стигне до верижна реакция, когато много неща, които са изградени на това, че човек държи на своя живот и бидейки пилот на самолет, водач на автобус или влак, никога няма да извърши нещо, което ще му навреди, престава да действа.

Отговор: Абсолютно! Не можем да оценим своя живот, защото започваме да се чувстваме отнасящи се към нивото „човек“. В нас се развива нещо ново, питащо за концептуалния смисъл на Вселената, за това, което е над нея. В нас се появяват такива въпроси, които не могат да получат удовлетворение от нашето животинско съществуване.

В това се състои проблемът и си струва добре да се позамислим. Не е просто тяга към наркотиците, антидепресантите, убийствата и към някакви ексцесии, а неудовлетвореност, възникваща в нас от естествена потребност.

Обърнете внимание, че днес хората говорят напълно спокойно за трета световна война: „Е, ще има още война… Важното е, всичко бързо да завърши“. Както в песента: „Ако е смърт, то да е мигновена, ако е рана, да е малка…“.

Несъстоятелност на религиите

Въпрос: Как да се държат трите основни световни религии? Нима не могат да дадат отговор на хората и да им помогнат?

Отговор: Не. Човекът надраства тези религи. Те не го удовлетворяват.

Погледнете кой ходи сега в църква или в синагога? Само този, който е строго възпитан в тези рамки и съгласно своето възпитание не може да излезе от тях. Ако се изключат от религията, общественополезните или обединяващите фактори, то сама по себе си, тя не може да удовлетвори човека.

През цялото време в нас възникват нови нарастващи желания, потребност да се разберат и да се осъзнаят много неща, но религията не дава отговор на това.

Методика, която открива новия свят

Въпрос: Какво може да направи кабала?

Отговор: Кабала може да отвори нов свят на човека, да му даде такава система от знания и практическа методика, при което той започва да разкрива за себе си цялата картина на вселената, нейната взаимосвързаност, протичащите състояния между неживата, растителната, животинската материя и душите.

„Човекът“ – това е вече душа, нещо, което съществува и извън тялото. Тялото може да умре, а той все пак ще съществува. Трябва да покажем на човека, че бидейки все още във физическо тяло, може да достигне друго измерение, да осъществи гладък преход в следващия свят, както е казано: „Долови своя свят в този живот“.

Въпрос: Означава, че кабала ще може да спре този лавинообразен процес, който разрушава и човека, и обществото, в което живее, и държавата, и отношенията между държавите?

Отговор: Науката кабала, показвайки на човека цялата система на мирозданието, му дава възможност допълнително, към егоистичната сила да овладее втората сила на природата – алтруистичната, и човек може да изгради себе си между тях като съставен от тези два противоположни елемента. Виждаме, че не можем да преживеем с една отрицателна сила, нужна ни е втората, уравновесяваща я.

Именно с това се занимава кабала. Тя разкрива на човека втората сила – силата на взаимовръзка, която както наблюдаваме днес, съществува в природата. Защото цялата природа е взаимосвързана, алтруистична и само човекът в нея е единственото същество, вредящо на всичко.

Образованието на масите е методиката на „кръглите маси“

Въпрос: По какъв начин днес може да въведем това в обществото: чрез системата на образование, на възпитание, средствата за масова информация, интернет, чрез вик, Организацията на Обединените Нации? Как да обясним на хората, че търсят отговора не там, където е? Ето, Вие се занимавате с това през последните 25 години.

Отговор: Независимо от всички мои опити, не виждам никаква възможност да действам чрез вече създадените организации. Всички те са основани на чисто егоистични принципи. Имат определена, тясно егоистична цел и с дейността си просто дават на членовете на своята организация да припечелят добре.

В това се състои съществуването им като цяло, а също и съществуването на различните партии в правителството и всичко друго. Целият наш свят е изграден на чисто егоистична основа.

Смятам, че единственият изход днес, това е образованието. Трябва да излезем към широките маси и да им покажем как в кръга на общуването помежду си, в продължение на половин час ще започнат да разкриват втората, алтруистична сила на природата.

И тогава ще видят, че в ръцете си имат инструмент, с помощта на който могат да уравновесят отрицателните сили на човека и обществото и да започнат правилно да работят помежду си в семейството, с децата, в училищата, на работа, в правителството, навсякъде.

Разбира се, желателно е това да е държавна програма, но ако не е, то в крайна сметка, една обществена програма, позволяваща да се създават такива кръгове, в които десетки хора биха се събирали, под ръководството на наши специалисти и буквално биха отработвали тези състояния.

Ние вече започнахме да практикуваме „кръглите маси“, на които се събират десет абсолютно противоположни, независими един от друг хора: евреи, араби, туристи от различни страни и те започват изведнъж (всъщност, не изведнъж, но по такъв начин ги настройваме) да усещат как между тях се разтварят, пропадат всички прегради и възниква нова, единна за всички общност.

С помощта на тази общност започват да усещат съвсем ново състояние, ново съществуване – ето, това е Човекът. Както изначално е създаден един, единен, единствен, така и ние – цялото човечество представляваме сами по себе си една единна схема, една единна фигура.

Преди всичко, трябва само да се съединим помежду си в нашия вътрешен порив и тогава ще разкрием тази система и ще намерим себе си, съществуващи в други координати, в друго измерение. Това е изходът на следващото ниво на нашето съществуване. Това е отговорът за пилота-камикадзе и за тези, които отиват да воюват в ИДИЛ. Няма друг отговор.

Ще влизаме в още по-големи депресии, няма да ни помагат даже наркотиците. Погледнете как се измъчват хората във всички страни! Заради какво се раждат, заради какво воюват?

Мисията на народа на Израел

Въпрос: Доколкото зная, много от това, за което говорите, вече сте започнали да прилагате в Израел. Има ли някакъв положителен резонанс, някаква обратна връзка, която да показва, че хората искат това?

Отговор: Има обратна връзка, защото вземаме активно участие в различни движения. Има големи  успехи в това, че организираме кръгли маси на площадите, в парковете, на брега на морето, на плажовете  и хората с удоволствие участват в тях. Започваме успешно да внедряваме нашата методика в училищните образователни системи. Освен това, се подготвяме да я представим на широките маси с определена основа.

Но най-важното е, че сме задължени да въплатим за първи път тази идея в Израел, защото  принципът за обединяване на абсолютно различните хора се намира в духовните гени на еврейския народ. Защото преди 3500 години Авраам е извел от Вавилон всеки, който е отговорил на неговия призив за обединение. Както пише Рамбам, той е сплотил около себе си десетки хиляди хора и ги е отвел в земята на сегашен Израел.

И макар всички привърженици на Авраам да са били от различни семейства и различни кланове, те се обединили помежду си на идеологичен принцип и започнали да се наричат народ. Но всъщност, това не е народ, а отбор от напълно различни хора, които са разбрали, че трябва да се обединяват над всички различия, над всякакво недоразбиране един-друг в общо, пълно, равно обединение между тях.

Впоследствие, тази група, която преминала етапа на духовно издигане, паднала от това ниво и сега отново трябва да внесе в света методиката на обединение – науката кабала. Тя живее в тези хора, но те са длъжни да покажат върху себе си нейното действие и да станат пример за целия свят.

Коренът на антисемитизма

В това се и състои коренът на антисемитизма в народите на света, които чакат от евреите изпълнението на тяхната мисия, но засега ги усещат само като източник на злото.

Напълно оправдавам антисемитистите за отношението им към евреите, защото те разсъждават много просто: „Вие скривате нещо от света, нещо не ни давате“. Подтекстът е такъв: „Вие сте по-силни от нас, ние зависим от вас. Направете това, което трябва за направите“.

Всъщност, искането е напълно правилно и всички идеолози на антисемитизма чувстват отвътре, че евреите са длъжни да предадат на света тази методика и да дадат пример на цялото човечество, тоест да станат светлина за народите на света.

Надявам се, че накрая ще можем да организираме поне тази част от народа, която живее в Израел и по такъв начин да покажем на света това, което не му достига, защо страда и как може да достигне до такъв вид съществуване, който днес е трудно даже да си представим – към абсолютното съвършенство във всичко.

От ТВ програма „Беседи с Михаел Лайтман“, 01.04.2015

[157088]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако изучавам Кабала, ще узная ли за моите предишни прераждания и за моето бъдеще, така че да внеса малко ред в своя живот? Сега живея само за днес, за този момент, без да знам какво ще се случи утре.

Отговор: На първо място, човек изучава точно в какво му е дадена свобода на избора, къде са нейните граници и доколко може да повлияе на съдбата си. Осъзнава какво го обърква във всяка ситуация и на всяка стъпка. Вижда два пътя пред себе си и има възможността да избира между добрия и лошия път.

Лошият път е пътят на страданието, в който съдбата ни бута и подтиква с всеки изминал ден чрез страдания и сръчквания. Но ние имаме възможността да изберем пътя на Светлината, по който можем да използваме силите на природата, скрити сега от нас и да вървим напред, преди да са ни сполетели удари.

Мъдростта на Кабала ни учи да копнеем за следващата цел постоянно, по такъв начин и форма, че да напредваме по-бързо от ударите, идващи зад нас.

Въпрос: Готов ли е човек да избегне ударите на съдбата?

Отговор: Човек е в състояние да се издигне над удара, както и целият народ.

Въпрос: Възможно ли е да се разбере, каква е следващата „спирка“ по пътя на нашия живот, дори преди да сме я достигнали?

Отговор: Със сигурност е възможно, защото мъдростта на Кабала отваря и разкрива пред нас цялата програма и с помощта на духовните сили откриваме в каква форма трябва да сме свързани, за да достигнем следващия етап, да преминем през него плавно и лесно.

Кабала ни дава възможност да напредваме в живота така, като че ли имаме Навигатор, който постоянно ни казва кой е най-добрият път, кога да свием надясно, и кога наляво. Разкрива ни цялата карта от миналото и бъдещето и изобщо всяка секунда в историята на човечеството и не само историята на този свят, но и между земните прераждания.

Човечеството сега е достигнало до специално състояние в цялата си история, то се намира в задънена улица. Но всъщност това е добро състояние, защото в края на краищата ни задължава да осъзнаем къде сме и защо това се случва. Тази критична ситуация ще ни принуди да си изясним въпроса за смисъла на живота ни. Тогава ще открием какво трябва да направим и ще видим каква награда ще получим в замяна.

От програма за радиостанция 103FM, 15. 02. 2015 г.

[155438]

Filed under: Кабала, Свобода на волята - Няма коментари→

Началото е в постинга: Връзката между съдбата и звездите

Въпрос: Съдбата, това е пътят, който предварително ми е предначертан, по който трябва да стигна от точка А до точка Б?

Отговор: Ти си длъжен! Дори ако поискаш да тръгнеш в друго направление, съдбата ще те тласка към нужното място. Ако ти не се отправяш натам, получаваш удар. Тогава казваш, че това е „зла съдба“. Всъщност, самият ти не се насочваш в нужната посока.

А може би не разбираш случващото се, хвърляш се от една страна на друга и отново при теб идват „признаците на успеха“ един след друг, и отново си подложен на удари – тъй като не разбираш как да установиш отношения с тази сила, която те тласка и развива, и е задължена да те преведе към поставената пред тебе цел – към тази форма, която трябва да приемеш в края на развитието. Защото това са силите на нашето развитие във всичките еволюционни процеси, през които преминаваме.

Сега се намираме в много особена точка на нашата еволюция, когато тези въздействащи ни „признаци на успеха“ се отнасят вече към човешкото ниво, към степента Човек.

Днес всеки от нас и всички заедно можем да се въоръжим със знание, в кое направление да се обърнем, за какво идват тези сили, на какво иска да ни научи всеки детайл от живота ни, как мога да се организирам по отношение на заобикалящото ме общество, във всеки миг, когато нещо ме притиска, принуждава ме да действам, нещо ми пречи или помага. Мога да събера всички тези сили заедно и да изградя от тях карта на моя живот.

Съществувайки в природата и поемайки въздействието на различните сили – на топлината и студа, налягането, дъжда и слънцето, различните пречки от неживото, растителното и животинско ниво, аз мога да използвам тези сили, за да напредвам. Но най-важното е да се задействат силите, които нормално не усещам – тези същите „капки на успеха“.

Можем ли да изменим съдбата?

Въпрос: Не мога да променя съдбата, а успеха – да?

Отговор: Съдбата също може да се промени. Съдбата това е качеството на моето развитие: как виждам пътя. Могат да бъдат страдания, войни, живот и смърт и отново живот и смърт – и така стотици години. Или пък мога да премина всичко това много бързо.

Само трябва да зная към каква крайна форма, към какъв образ да се развивам, какво да променя в себе си и какво – не, в какво да влагам сили и в какво – не, какво обкръжение да организирам, което е в ръцете ми, а кое – не. Защото „ капките на успеха“ действат на човека целеустремено.

Какво е това съдба?

Въпрос: Какво е това съдба?

Отговор: Обикновено възприемаме съдбата като нещо предопределено, на което е невъзможно да се повлияе. В този смисъл съдбата е това, как бих преминал пътя, ако сам не съм взел участие в това.

Това е пътя „беито“ – „в своето време“, когато не участвам в него, просто живея – хвърлят ме от една страна на друга, аз съм болен или здрав, хващат ме, бият ме или убиват, и изведнъж печеля милион или го губя, живея, умирам и отново се раждам. Така от кръгооборот в кръгооборот, се намирам в ръцете на сляпата съдба.

Връзката между звездите, съдбата и „признаците на успеха“.

Въпрос: Каква е връзката между звездите, съдбата и „признаците на съдбата“?

Отговор: Това са символи. Всъщност, ние трябва да знаем каква е крайната ни цел и как постоянно да се движим към нея. Тогава силите на нашето развитие ще дойдат за наше добро. Затова трябва да изучаваме науката кабала, която ни обяснява какво да правим, за да напредваме по добрия път.

Следва продължение……

От 484- та беседа за новия живот, 08.01.2015

[152323]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Мнение (Ювал Ноа Арари, автор на „Sapiens:  Кратка история на човечеството“ и лектор в Историческия отдел към Еврейския университет в Йерусалим.): „От II-ри век пр. н.е., повечето хора са живели в империи. През XX-ти век, водещата политическа идея е била идеалът за национална държава, суверенна, и хората са били източник на цялата власт. Върховното задължение на държавата е било да защитава интересите на нацията.“

„Съответно, идеята е, че трябва да има толкова независими държави, колкото нации се появят в света.“

„През XXI-ви век, национализмът бързо губи почва. Отделни империи остават в миналото. В бъдещето, хората ще живеят в една световна империя. Обединено правителство за цялата Земя  ни очаква в близко бъдеще.“

„Все повече и повече хора достигат до заключението, че единственият законен източник на политическа власт е човечеството, а не отделни нации, и че основната цел на политиката трябва да бъде интересът на целия човешки род и отстояване на човешките права. В този случай, наличието на 200 национални държави е пречка.“

„Светът все още е разпокъсан политически, но реалната автономия на нациите-държави бързо намалява. Нито една държава не е в състояние да провежда независима икономическа политика, да обявява и провежда  война по прищявка, и дори да извършва своя собствена вътрешна политика.“

„Държавите все повече се влияят от глобалните пазари, международни корпорации и неправителствени организации, а международното публично мнение и общата съдебна система стават все по-влиятелни.“

„Държавите са принудени да се съобразяват с международните стандарти за финансово поведение, екологична политика и правосъдие. Мощни потоци на капитал, труд и информация се разпространяват по цял свят, трансформирайки го, а границите и позициите на отделни национални държави носят по-малко значение.“

„Световната империя се създава пред нашите очи и ще бъде управлявана не от отделна държава или етническа група – този нов свят ще бъде управляван от мултинационален елит, а една обща култура и общи интереси ще го свържат заедно.

Коментар: Удовлетворяващо е да се види как едно по-висше знание започва постепенно да се установява в умовете на хората в нашия свят. Правилната гледна точка на развитие се разкрива за тях, според  целта на природата: да доведе всички нейни части до едно взаимодопълващо цяло. Нашата съдба зависи от това колко разумно и активно можем да участваме в този процес.

[153074]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Кой получава пропуск до пулта за управление на съдбата?

Отговор: Тези хора се наричат кабалисти. Те получават възможността за управление на съдбата, защото са се поправили и желаят на творението само добро.

Въпрос: Човекът, получил пропуск до пулта за управление на съдбата, вижда ли цялата програма на развитие на света: всички бъдещи събития и всички мисли на хората?

Отговор: На него му се открива това, което е необходимо за работата. А това, което не се изисква – остава скрито. За неговото участие в общата програма му се отварят и затварят различни „прозорци“.

Въпрос: От какво зависят тези „прозорци“? От степента на неговата любов към всички?

Отговор: Това вече зависи не само от него, защото освен него има други хора, изпълняващи своите различни мисии. А той действа в бъдещия свят по отношение на останалите, както директора по отношение към другите работници.

Въпрос: „Бъдещия свят, света който попадаме след смъртта ли е?

Отговор: Бъдещия свят е света, намиращ се над нашия свят. Влизаме там още през живота си в този свят. Няма отношение към живота и смъртта на биологичното тяло.

Въпрос: Попадаме в бъдещия свят в съня си или наяве?

Отговор: Физическият сън няма никакво отношение. Бъдещият свят не се отнася към нашето животинско тяло – в него влизаш само при пълно съзнание. Тъй като в съня си човек става като животно.

А когато бодърства, то действа със всичките сили на своята душа за благото на цялото мироздание, за реализация на общата програма, помагайки ѝ да се реализира по-бързо и по добър път, за да доведе цялото човечество до съвършено състояние.

В това се състои разгадаването на всички сънища, да се издигнеш нагоре към пулта за управление и да разрешиш всички въпроси, всеки път стараейки се да приведеш двигателя на света на по-висока предавка.

Въпрос: Може ли да узнаем къде отиваме всички?

Отговор: Отиваме към съвършенството!

От 497-та беседа за нов жизни, 11.01.2015

[152913]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Как да придобием власт над късмета? Може ли да превърнем лошия късмет в добър жребий?

Отговор: Хората си мислят, че могат да правят всякакви манипулации със своята съдба, със ситуациите, през които трябва да минат в своя живот. И дори нещо да им е предначертано, те си мислят, че могат да променят това на основата на своята свободна, случайна, ежеминутна воля. Приискало ми се е и го променям в една или друга посока.

Това не се нарича власт над късмета. Преди всичко, такава няма. Виждаме в нашия живот, че даже силните в света, най-богатите и влиятелни хора, управляващи промишлеността, армията и всичко друго, също действат, изхождайки от определена система от закони. Не е възможно по друг начин. Те не могат да правят каквото им се иска. Всички са с достатъчно вързани ръце.

Необходимо е да се разбере, че да владееш късмета е възможно, но съгласно условието записано в Тора: „Исраел е над звездите и знаците на късмета“. Под понятието Исраел се има предвид не националността записана в паспорта, а стремежът на човека към целта, предопределена предварително („Исра-Ел“ – в превод „Право към Твореца“).

Ако той всеки път проверява посоката си към целта и е готов целеустремено да се предвижва напред, всеки път, на всяка крачка, тогава идващата към него сила на късмета, „капка на късмета“, (късмет – на иврит „мазал“, от думата „нозел“ – „стичам“), ще го направлява в правилната посока, съобразявайки се с неговото и нейно добро желание, т.е. посоката на човека и посоката на тази сила ще е една и съща. И тогава той ще напредва леко.

Исраел е този, който изяснява за себе си целта на творението и извършва всички действия, за да я приеме със цялото си сърце и душа. Той започва да вижда, че да я желае е най-доброто за него, дори и срещу неговата природа, срещу възпитанието получено в детството му, срещу общия егоизъм в него.

Целта на творението е да постигне всеобхватна любов, отдаване на ближния, обединение с цялата реалност, с цялото човечество за благото на всички. Тази цел е пълно отдаване и любов на принципа „възлюби ближния като себе си“, а от „любовта към ближния – към любовта към Твореца“, и за това тя е противоположна на нашата природа.

Това са достатъчно отдалечени от нас категории, неразбираеми за нас, и за това сме длъжни да си ги изясняваме. Но най-важното е да изясним целта. И тогава, във всеки миг от нашето съществуване, ще усещаме как получаваме пулсациите на някаква сила от различни страни. Ако правилно се насочвам към целта, те идват и ме побутват с добро към целта. Ако не съм се насочил правилно към целта, то ще разпозная под какъв ъгъл съм спрямо действащата върху мен сила, и съгласно това мога да коригирам своята посока.

Тогава моят живот става подобен на този на летец в кабината на самолета. Той през цялото време управлява и насочва самолета съобразявайки се с данните които вижда на контролното табло и по указанията на диспечера, като постоянно проверява своята посока.

Това много прилича на начина по който напредваме, ако искаме да напредваме правилно, възприемаме всички сили идващи свише – „капките на късмета“ и целта, като идващи за наше добро. За добро, защото всеки път ние променяме себе си, за да получим направляващо въздействие за постигане на тази цел.

Затова е казано „Исраел е над звездите и знаците на късмета“ – това е този, който всеки миг се устремява „право към Твореца“, т.е право към това свойство, което е присъщо на висшата сила, на общата сила на природата – добрата и творяща добрини, към силата на отдаване и любов.

[153122]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Духовно оръжие

Въпрос: Съществува ли в действителност такова нещо като магия? Имаме ли способност да използваме свръхестествени сили, за да променяме своята реалност?

Отговор: Не. Самото понятие „свръхестествено“ се нуждае от „обновяване“. Ако говорим за това, което стои над нашето естество, то към тази сфера се отнасят всички природни явления.

Ние не можем да повлияем на движението на Земното кълбо и на другите небесни тела – затова пък можем да го изчислим. По същият начин и много други неща са преминали от категорията мистика в сферата на научните концепции.

Но, заедно с това, са останали още множество неизвестни ни явления, които се изплъзват от възприятието ни – и в тази сфера както винаги сме слаби, както винаги стоим пред Природата, която не е по силите да се изчисли предварително. А в същото време, човекът жадува за безопасност, нужно му е „гаранционно споразумение“ от всички напасти.

Оттук и магията. Първо, тя на пръв поглед предоставя защита от заплахите и в това число от враговете, на които сега може да противостои с „духовно оръжие“. А като второ, това е възможност да премине в нападение, да утвърди превъзходството си, да очисти територията си от „вредителите“, които стоят на пътя му.

Свръхестественото на приемлива цена

И ето тук, много раздават обещания, заявяват, че знаят как се прави това, и ще помогнат, стига да им бъде заплатено за услугата.

Има понятие „черна“ и „бала“ магия. Ако първата е призвана да нанесе вреда, то втората, напротив, обещава помощ. Но това деление е чисто условно – така, както децата играят на лоши и добри. Човекът се чувства слаб пред силите, които определят живота му. Иска му се сам да контролира своята съдба – и той отива за съвет при „компетентните“ хора.

Освен това ни плаши неизбежната смърт на тялото и неизвестността пред нас. Какво ще стане с моята душа? Къде ще попадне? Може ли да се избегне ада и да си осигуриш рай? Това също предизвиква голямо безпокойство, за сметка на което другите могат да правят добри пари.

Въпрос: Значи, вълшебства не съществуват?

Отговор: Не. Но проблема е в това, че всичко, което отнасяме към вътрешния свят на човека, е свързано с нашата психология. В резултат, на човек може да се повлияе по такъв начин, че това да му се стори вълшебство. В това число така става и с много от вярващите хора.

Не може да се направи нищо, доколкото такива са свойствата на нашата психология. В крайна сметка, всичко се случва заради незнание.

Следва продължение…

От 502-та беседа за новия живот, 18.01.2015

[152352]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Защо природата скрива от нас информацията за бъдещето?

Отговор: Защото от нея няма никаква необходимост, това касае само животинското тяло. Човек не подозира за приближаващите природни катастрофи – цунами, тайфуни, които животните усещат 2-3 дни предварително.

Животните предчувстват събитията, от които зависи техния живот. Но за човека всичко това е неизвестно, защото той притежава средства да се защити от ударите на природата.

Освен това, той няма разрешение за получаване на такава информация. На него му се струва, че разкрива природата, че все повече научава за нея и се учи да се защитава от нея. Но виждаме, че с целия си ум, не сме способни да предскажем екологичните катастрофи, които сами причиняваме.

И затова никога няма да ни е известно, каква беда ни очаква. Но дори и да знаем за нея от по-рано, това няма да облекчи нашата съдба. С нашето неправилно, егоистично поведение относно обществото, не сме в състояние да се защитим и да избегнем ударите на съдбата.

Затова само хората, занимаващи се с науката Кабала, могат де се издигнат над сляпата, предначертаната ни съдба и да я променят. Дори начинаещия, който нищо не знае и не разбира, започва да променя не само своята съдба, но и съдбата на целия свят. Тъй като всички сме свързани и живеем в интегрален свят, който е като едно „малко село”.

Днес това е очевидно за всички. Светът и преди това е бил такъв, но това не е било забелязвано. Затова изменяйки своята съдба, човек променя съдбата на цялото човечество и дори на цялата Вселена.

И обратното, за да измени своята лична съдба, човекът трябва да измени съдбата на цялото човечество, на целия свят. По друг начин той не може да повлияе на себе си, защото е част от интегралната система.

От 497-та беседа за новия живот, 11.01.2015

[152579]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Началото е в поста Връзката между съдбата и звездите

Въпрос: Определят ли звездите каква ще е моята лична съдба? Какво особено се крие в звездите?

Отговор: Нищо. Просто тези елементи – звездите в небето – са постоянни, ден след ден, година след година, епоха след епоха, в продължение на столетия те извършват едни същи движения.

Именно така ние можем за пресметнем положението на всяка една от тях в различни времена и да ги свържем с раждането ни, деня на сватбата ни и други събития, или да направим изводи дали трябва да водим война или да сключим мир и други подобни неща.

Всъщност, небосводът това е ос на времето, в което ние съществуваме. Ето защо за нас никак не е сложно по движението на звездите да определим къде се намираме. Това са съществуващи, точни и неизменни закони.

И затова, знаейки датата и мястото на нашето раждане, а така също и датата и мястото на раждане на нашите родители, както и разположението на планетите по това време, можем да видим по какъв начин природата ни въздейства. Но това влияние не идва от звездите. Всички природни нива, неживото, растителното, животинското и човешкото, всички се намират на една карта, в една система.

Ето защо, движението на звездите и тяхното взаимодействие, съгласно закона на природата за неживото ниво, може да влияе на случващото се на човешко ниво. Независимо, че човекът и звездите са доста отдалечени, но те се намират в една система.

Затова има знаци на небесната карта, по които на основание на това, което се е наблюдавало в течение на хилядолетия, можем да кажем дали ще успеем или не в едно или друго дело, с един или друг човек, или за хора, възнамеряващи да се оженят или да сключат някаква сделка. В някаква степен ние можем да предполагаме.

За това е писано също и в Тора: като пример, Аман е бил велик астролог, а самият Авраам във своето време се е занимавал с астрология, с търговия на идоли и амулети.

Проблемът е там, че обикновените хора нямат възможност да влияят на своята съдба. Да влияе на своята съдба, т.е. на висшата сила отдолу нагоре, може само този, който знае как се прави това.

Това е във възможностите само на кабалистите, или както е казано в известната фраза на мъдреците: „Исраел е над звездите и знаците на късмета“. В науката кабала е написано как можем да се съединим помежду си, да се подготвим така, че не само да се защитим, но и да владеем своята съдба и късмета си.

Тогава поглеждам небесната карта, която ми се открива от науката кабала и на тази карта се разкриват звезди и знаци на късмета, така наречените „мазалот“ – „капки на късмета“ / от иврит думата „ноел“-стича се/. Това е особена светлина, която се стича към нас капка по капка от висшите системи – Рош /Глава, мозък/ на света Ацилут –формирайки долу, в нас, всевъзможни явления, както настоящи, така и предстоящи в бъдещето. Всички тези сили се наричат „знаци на късмета“ / „мазалот„.

Следва продължение …

[152312]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Началото е в постинга „Връзката между съдбата и звездите“

Въпрос: В какво е връзката и в какво е разликата между късмета и съдбата?

Отговор: Късметът изгражда съдбата. С помощта на действията между нас ние можем да въздействаме на Разума, управляващ целия ни живот, който се нарича Рош (Глава) на света Ацилут.

От там към нас слизат сили, но ние можем да решим как ще се спускат и по какъв начин ще ни повлияят. Тогава получаваме тяхното въздействие върху нас в правилен, прекрасен вид, готови сме за това. И затова влиянието на тези сили е добро.

Тези сили се наричат „знаци на късмета“ или „капки на късмета“ („мазалот“ от думата „нозел“/“стича се“), понеже се спускат към нас не на поток, а се стичат на капки и между тях има интервал, подобно ударите на пулса.

„Капките на късмета“ се спускат към нас и организират във всеки миг по какъв начин можем да се движим към целта. Тяхното действие е целенасочено. И ако от по-рано се подготвя за тази цел, то всяка капка действа в точно съвпадение с моето направление и тогава я възприемам като хубаво, приятно въздействие, ако съм готов за него.

Науката кабала обяснява какъв трябва да бъда, за да получа тези „капки на късмета“ в най-чудесния им вид и да вървя напред с тях, доколкото е възможно. Затова кабала се нарича наука за получаването, от иврит думата „лекабел“ – „да получа“.

Да кажем, седя в колата и някаква сила ме бута напред. Ако кормилото ми е обърнато на другата страна, то колата ще се обърне напряко на шосето и е неизвестно с какво ще се сблъска. Ако аз отрано, с всички свои „колела“ – желания с поглед към бъдещето, съм насочен в правилната посока, то всеки път „капката на късмета“ идваща към мен, ще ми действа за добро.

Да се стараем да вървим по вятъра, а не срещу него – това ни учи науката кабала. Още повече, че можем да извикаме върху себе си тези „знаци на късмета“, да ги притегляме с голяма сила и с голяма честота. Можем наистина „да се прегърнем“ с идващата към нас висша сила и да усилим нейното въздействие. Тогава пулсациите на тази сила ще бъдат по-чести и всяка от тях, по-мощна по своя резултат.

Така съкращавам своя път, на който постоянно се намирам в някакви ситуации от моя живот, изпитвайки натиск и извършвайки поправяне, по-бързо достигам предварително набелязаната цел, която не мога да променя. Но я достигам по чудесен, добър, приятен и кратък път и тази цел е моето съвършенство и вечност.

Така къзметът изгражда съдбата, тоест „знаците на късмета“ са пулсациите на тази сила, от тяхното въздействие върху мен аз изграждам съдбата. Съдбата, това е целият ми път.

Следва продължение…

От 494-та беседа за нов живот, 08.01.2015

[152317]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→