В Тихия океан е открит шести континент – остров от пластмасови боклуци с размерите на САЩ. Това е голям проблем, защото пластмасата се разгражда за хилядолетие…
Но не мисля, че ще съществуваме хилядолетие на това земно кълбо. Сега го водим твърде бързо към края му. Отнемаме му правото на съществуване…
[248596]
Коментар: В Израел се появи ново забавление – отвориха стаи на гнева. “Тук можете да направите всичко, което родителите са ви забранявали като дете ”, казват организаторите.
Посетители не липсват. Представители на всички сфери на живота идват да изпускат парата – от уважавани адвокати до влюбени двойки. Тоест идва човек, взема кошница като в супермаркета, слага в нея всички предмети, влиза в специална стая и започва да ги чупи, докато не освободи „парата“.
Отговор: Смятам, че това разбира се, е варварство. Това е абсолютно неприемливо, особено в еврейския народ. И между другото, е забранено от религията. Забранено е да се унищожава нещо, създадено от човека или природата, ако не е животозастрашаващо.
Освен това не мисля, че по този начин човек се възпитава на добро поведение и качества. Не мисля, че така изпуска парата. Напротив, той натрупва следващата порция гняв в себе си, която ще се наложи да изпусне неизвестно къде и как. Аз не бих позволил да се прави това.
Човек още повече трупа в себе си гняв, напрежение, противоречие. Няма как да се справи с тях. Проверявано е столетия наред. Хората, които се завръщат от война, където се убиват взаимно, внасят много лоши свойства в своя народ. Нищо хубаво няма в това. След това отнема години, за да се възстановяват.
Въпрос: Има ли гнева вътрешен духовен корен?
Отговор: Много лош.
Въпрос: А как да работим с него?
Отговор: Само с любов. Но не като разбиваме съдове.
Въпрос: А как да работим с любов към гнева?
Отговор: С музика, общуване, това е нещо съвсем различно от размахването на пръчка и разбиването на саксии.
Въпрос: Ако вместо стая на гнева е възможно да се създаде нещо, което да преобразува гнева в любов, какво бихте отворили? Как бихте нарекли тази стая?
Отговор: Бих ги завел в парна баня с добър теляк, който добре да ги „нашиба с клонки“ и да изпусне от тях парата. Да ги накара да плуват в студен басейн, а след това отново в парната баня и така няколко пъти. С добър масаж. „Машинният валяк“ да се разходи добре по тях и да изпусне цялата тази натрупана „пара“. Би било добре както за тялото, така и за душата.
Щях да ги намачкам така, че след сауната и масажа, след студени, горещи, контрастни душове, да се наспят добре и от това напрежението в тях би спаднало. Това първо.
Второ – нужно е общуване от друг тип. Аз бих провел с тях няколко добри сеанса: как да не се въздържат, а напротив, как да се уверят, че всички проблеми в теб се съчетават в правилната форма – така, че да не се уморяваш от тях, да не се страхуваш да ги чуеш и приемеш, така че да се отнасяш към тях отвисоко, като дете, което разказва на майка си какво се е случило с него в училище. Необходимо е да се обучават такива „малки деца“.
Забележка: Това е хитростта на живота, която всеки иска, от млад до стар …
Отговор: Да. Но вижте какво правим?! – Позволяваме на техните детински, жестоки, животински инстинкти да тържествуват.
Човек може да се защитава не когато нещо го сполети, а той стои под него и се защитава, а когато се издигне над проблема.
Трябва да разберем откъде идват всички страдания, защо идват. Да направим така, че проблемите да не ни застигат. Това не е нужно.
И какво можем да направим, когато ни сполетят, да знаем как да ги използваме правилно? Както в бойните изкуства – когато използваш силата на врага, за да я обърнеш срещу него.
Въпрос: Тогава защо ни сполетяват негативни събития и емоции, които предизвикват гняв?
Отговор: За да можем да ги превърнем в положителни. Това е всичко. В противен случай няма никакъв смисъл от тях. Само по този начин можем да стигнем до положителното – ако можем да превърнем негативното в положително. И трябва да го умеем, да се научим на това. А всичко започва с парна баня.
От телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман“, 02/03/2019
[244197]
Реплика: През 2002 година ние с вас пътувахме из Америка и вие вече говорехте за кризата, която се случи през 2008 година. След това, през 2006 година в Ароса, вие също предупредихте, че ще има криза.
А сега казват, че през 2020 година светът ще се изправи пред суперкриза. Анализаторите прогнозират масови безредици, недостиг на храна. За разлика от 2008 година, последствията от новата криза ще бъдат мащабни социални вълнения в света, особено в САЩ.
Отговор: По принцип, кризата отдавна е узряла. Днес е много лесно да се направи глобална криза. Чрез банковата система можеш за един миг да затвориш всичко и хората няма да имат нищо, защото всичко е в банката. Дори ако имат налични пари, не зная кой ще ги приема.
Магазините ще опустеят, защото ще се страхуват да внасят там стоки, за да не започнат хората да грабят, поради липсата на възможност да купуват дори със собствените си пари.
Всичко е изградено върху доста изкуствена система от връзки между нас, която ние сме създали. Ето кое ще доведе до огромни проблеми и сривове.
Като цяло, светът го очакват големи сътресения и всичко това трябва да се случи.
Въпрос: Смятате ли, че всичко е закономерно?
Отговор: Ако не е това, то ще има война. Какво е по-добре – изберете сами. В противен случай човечеството няма да се стресне. Това е само средство.
Въпрос: От какво ще се стресне човечество?
Отговор: Човечество ще се стресне от страдания, естествено. От нищо друго, защото човешкият егоизъм възприема само доброто или лошото.
Въпрос: Защо го стряскат?
Отговор: За да се вразуми най-накрая.
Въпрос: За това са нужни удари?
Отговор: И още какви! Ние виждаме, че малките удари нищо не изясняват. Ние виждаме какво се случва: земетресение в Индонезия, горски пожар в Америка, тероризъм в Израел, в Седиземно море потъват бежанци от Африка… На кого му пука? На никого, освен на техните близки.
Когато няма да има какво да ям, тогава ще се развълнувам. И тогава вече ще мисля:” А какво да правя?”
Въпрос: Какво да правим? Как да избегнем кризата?
Отговор: Да установим добра връзка между нас. Тогава изобщо няма да има криза. Кризата е само за да се вразумим, да видим в каква интегрална система от връзки се намираме и как да направим така, че всички да бъдат свързани в добра система от сили, добри взаимоотношения. За това трябва да възпитаваме себе си, да разберем и усетим тази система.
Кабала говори за това, че трябва да се просвещаваме, да се занимаваме с обучение, с възпитание на хората, за да видят в каква система от естествени връзки се намират по неволя и не могат да избягат от нея.
И в резултат на това, човечеството ще започне да се отнася един към друг по различен начин и всичко ще се успокои. Ние ще можем да установим добри връзки помежду си, няма да се експлоатираме един друг. Ще разберем, че се намираме в една система и затова всички зависим един от друг, всички сме равни и в еднаква степен важни.
Визията на тази глобална, интегрална система на взаимовръзки между нас ще промени не само нашето съзнание, но и ще изгради от нас друго човечество. Но това е необходимо да направим или ние, като се образоваме, или природата ще го направи, вече с нейните твърди методи.
От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман“, 02.10.2018
[236767]
Висшата сила създава в нас способността да се почувстваме отделени от нея именно, за да ни даде възможност да я опознаем като отдаваща, добра, като свой източник.
Въпрос: Защо ни е нужно това?
Отговор: Ние усещаме такава потребност, защото зависим от тази сила. Разкриваме, че нашият живот в този свят е много ограничен и страдаме от това. Тези страдания ни принуждават да търсим причината, а причината е в нея, в тази единствена сила. Затова искаме да я опознаем, за да подобрим своето състояние.
Има хора, които изследват общата сила на природата и изясняват, че това е силата на доброто, желаеща да ни доведе до съвършенство. Но за това е нужно първо да осъзнаем своето зло, защото не е възможно да достигнем доброто, без да опознаем неговата противоположност, тоест злото. Това е възможно само на базата на контраста, на принципното различие на доброто от злото в нашите усещания.
Ние искаме да чувстваме доброто, добрите състояния и щом почувстваме неприятности, веднага се опитваме да се затворим и да се отдалечим от това усещане. И тогава, освен чувствата, ни се налага да задействаме и нашия разум, който може да ни посъветва да избегнем лошото. Така развиваме чувствата и разума.
По естествен начин се опитваме да се отдалечим от неприятните усещания и да се приближим до приятните. През хилядите години на своето развитие, от най-примитивните форми на живот и до този момент, когато откриваме себе си в XXI век, постепенно изграждаме в нас нов механизъм, позволяващ ни да разберем и почувстваме как трябва да действаме.
В резултат на това, ние изграждаме за себе си форма на съществуване, максимално удобна от всички възможни. Опитваме се да използваме общата сила на природата, в която съществуваме, за да ни бъде добре, съгласно нашето разбиране. Всъщност в това се състои нашата работа в този живот.
Именно с тази цел ние развиваме наука, култура, образование, психология, философия, история… Всъщност, просто искаме да разберем как да се чувстваме по-добре. Нали стремежът към приятните усещания е основната потребността на човека, неговото природно „желание да се наслади”.
Кабала е физика на по-високо ниво, в по-развито възприятие, „физика на бъдещето”. В конвенциолналната физика не се говори за това, че самият наблюдател трябва да промени своите свойства. В теорията на относителността наблюдателят може да се променя в съответствие със състоянието, относно времето, движението, разстоянието, но въпреки това, той не се променя. Неговата психология е една и съща.
Правилната комбинация от физика и психология е, когато се говори не за възприемане на реалността, а за това кой я възприема и какви правилни настройки могат да се направят в човека, за да почувства новия свят. Това вече е следващият етап от развитието на теорията на относителността. Защото не времето, движението и мястото се променят извън наблюдателя, а самият наблюдател се променя основно, поправяйки своята вътрешна настройка.
И тогава в нашия свят нищо не остава постоянно: всичко става относително и временно. Човекът променя всички свои свойства и променя самата реалност. А след това ние се издигаме още по-високо. Кабала казва, че реалността всъщност няма никаква форма, а всичко зависи от възприятието на наблюдателя.
И така, можем да обобщим: силата на развитието на природата е постоянна и вечна. А ние съществуваме вътре в нея в различни променящи се свойства и трябва да разберем: какво е постоянно и какво се променя в нас и в заобикалящата ни реалност, трябва да се научим да различаваме едното от другото.
Постоянната сила е природата или висшата сила, Творецът, а променящата се сила е човекът, наблюдаващ природата. Цялата действителност, която вижда този наблюдател, е пряко следствие от неговите вътрешни свойства. Ако променим човека, ще променим и света, който той усеща.
От 872-а беседа за новия живот, 27.06.2018
27.06.2017
[210089]
Въпрос: Сенатът на Флорида с болшинство на гласовете е приел законопроект, съгласно който, учителите имат право да носят оръжие. До какво може да доведе това? Изведнъж учителят може да реши да стреля?..
Отговор: Тук нищо не може да се направи. Правилното възпитание не се заменя с нищо. Могат да се построят още хиляди затвори – нищо няма да помогне. Единствено и само възпитанието, а с него никой не се занимава. Това е световен проблем.
Въпрос: Какво трябва да се случи, за да може необходимостта от възпитанието да се появи в сърцето като искра и човек да започне да се занимава с това?
Отговор: Осъзнаването, че без правилното възпитание, човек носи само зло и на себе си, и на другите. Това трябва да бъде дотолкова осъзнато – отчитайки колко ще ни струва в страдания, в пари, и във всичко – че да сме готови да се превъзпитаме.
Първата стъпка към правилното възпитание е изучаването на природата на човека. Трябва хората да бъдат запознати с нея чрез средствата за масова информация, в учебните заведения, навсякъде.
Въпрос: Но как може да се преодолее планината от неразбиране?
Отговор: Това е стена, която стои пред цялото човечество. Но иначе не можем да направим нищо.
Въпрос: Може ли Творецът мигновено да измени мисленето на човека?
Отговор: Не може. Няма право! Иначе цялото творение не би имало смисъл. Дадена е методиката за поправяне, тя се намира в теб – моля, действай. Ако сам не го търсиш, да го реализираш сериозно в себе си, да изградиш себе си и обществото, то няма да може да достигнеш ново ниво на възпитание.
Човек е длъжен да осъзнае, че ако не се промени, то нито за него, нито за света ще има добро бъдеще и животът ще бъде изпълнен с големи страдания – и за неговите деца и за всички.
От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 13.03.2018
[ 226392 ]
Реплика: Вие казвате, че роботите скоро ще заменят човека. Един от постоянните ни слушатели пише, че дори днес това вече се вижда. Падането на цената на енергията води до това, че всяко нещо ще бъде равно на енергията, нужна за неговото създаване, т.е. напълно ще се обезцени, затова и цената на роботите ще падне.
Роботите свобождават време. Нищо не ни остава, освен да се учим как да бъдем хора и да подобрим технологията, която ни прави още по-свободни. Днес младежите в САЩ получават образование след образование, тъй като не могат да си намерят работа, а образованието им дава структура, прогрес, перспектива. Те живеят заради перспективата.
Затова тенденцията, за която говорите вие, че човечеството ще започне да се учи да бъде Човек, вече започва да работи.
Отговор: Говорим, не просто за обучение, за да създаваме по-сериозни роботи или компютри. Ние искаме да обучаваме хората, за да могат да разберат за какво живеят, каква е целта на еволюцията на човека, към какво води, защо сме преминали през такива формации и какво трябва да постигнем в бъдеще.
Това трябва да бъде осъзнато и да погледнем на целия процес отгоре, над себе си, за да можем още днес да създадем правилно общество и да го постигнем не чрез метода на проба – грешка, както е било винаги: чрез революции, войни, страдания.
Можем да моделираме всичко много просто и можем да направим правилни изводи.
Въпрос: Значи, човечеството само може да стигне до това, не е задължително да бъде насочвано от кабалистите?
Отговор: Не, ако човечеството върви към това по естествен път, то това ще е чрез големи страдания. Какъв е смисъла, ако хората изобретят още по-умни машини и заменят себе си с тях. Какво ще стане с тези милиарди хора?
Реплика: Можем да запълним тяхното време с постоянно обучение. Нека изучават география, история, устройство на света – какво лошо има в това? По-добре е, отколкото да стоят в дома си или да се бунтуват по улиците.
Отговор: Безперспективно е. Да допуснем, че днес задължим няколко милиарда човека да се учат – какво ще стане с тях след това? Човек не може да се занимава с безполезен труд, ако не чувства необходимост от това, ако никъде не може да бъде приложен.
Искаме да видим правилен резултат, или поне някаква печалба. А от това никаква печалба няма да има.
Въпрос: Каква печалба ще видят в това, да направят от тях Човек?
Отговор: Ще знаят, защо правят това – за да се издигнат на следващото ниво на съществуване, ще започнат да чувстват себе си в друга реалност. Но за това е нужно да бъдат обучавани.
Въпрос: А ако нямат такова желание?
Отговор: То може постепенно да бъде развито, защото зачатък на това желание има във всеки, но в някои то се намира по-дълбоко, а в други е на повърхността. Това е така наречената «искра на Твореца», която лесно може да бъде възбудена, защото във всички съществува неразбиране по отношение на страданията, на тяхното предназначение, на това, че всичко може да свърши и отпред е само смъртта.
А тук трябва не да потискаме, а обратно – да възбудим: «Напред към смъртта или към живота? Избирайте! Ние предлагаме – към живота, за да можете да видите своя свят и да разкриете още повече в този свят. Или към смъртта? Тогава знайте, че тя е пред вас».
Всеки човек има основание да му се обясни какво представлява истинският, вечният, съвършеният живот или неотвратимата смърт.
От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 14.12.2016
[200148]
Въпрос от Facebook: Защо са нужни физическите страдания, за да се пробуди точката в сърцето ли?
Отговор: Материалната ни същност е тялото, което бихме искали да обезпечим с максимален комфорт.
Живеем в семейство и искаме всичко в него да е наред: дом, деца, здраве, пенсия, отдих и прочее. Тоест, искаме да живеем комфортно в този свят.
Но ако човек постига това и всичко му е нормално, той става като животно, защото вече за никъде не се стреми, нищо не прави. Дайте му всичко, което има, и ще видите нищо няма да се измени. Виждаме как без вълци овцете започват да боледуват и линеят.
Същото е и с еврейския народ: без антисемити няма да има ционисти, няма да има еврейски дом и еврейски народ. Значи трябва да уважаваме антисемитите, разбирайки, че те съществуват като определена сила в природата, която ни държи, иначе бихме се разбягали по всички страни.
Същото е и с човека като цяло – той не може да съществува без страдания. Страданията ни направляват, защото сме егоисти, желанието ни е абсолютно егоистично: да се напълни, да не прави нищо и при това да има всичко.
Как може да се достигне това? Никак! Защото задачата на човека в природата е да постигне своето най-висше развитие. А ако се наслаждавам и всичко ми е наред, никога няма да мога да изпълня тази задача.
Не трябва да забравяме, че „любовта и гладът управляват света“. Затова само страданията ни тласкат напред. „За един бит, двама небити дават“ – това е точно така. Затова „през бодлите – към звездите“. Именно тези бодли не ни достигат.
Науката кабала говори за това, че пробудилата се в човека „точката в сърцето“ възбужда в нас депресия, въпроса за смисъла на живота, за неговата безцелност. Ако не би било така, как бихме напредвали? По такъв начин, нас винаги ни направляват само страданията.
При това трябва да има страдания по достигане на целта, в предвкусване, в стремеж – страдания от любов. А ако те липсват, то нас ни подгонват други страдания. Така е устроена цялата система в природата, и тя прави това.
Искате доброволно и правилно да напредвате – моля, пред вас е науката кабала, която показва цялата система и правилното насочване към определената цел. Целта е предварително обозначена, няма какво да измисляме.
Ако не вървим към нея, тогава природата чрез всевъзможни алтернативни пътища ще предизвиква в нас страдания и независимо от всичко ще ни доведе до тази цел, но вече по дълъг и объркан път.
Въпрос: Означава ли това, че земните ни (животински) страдания ще ни доведат до страдания от любов?
Отговор: Ще ни доведат, но не отведнъж и непосредствено. В живота всяко малко страдание ни тласка напред. Ако човекът разбираше това, сам би се устремил към целта и не би трябвало да напредва с „тоягата към щастието“. Той би напредвал по-бързо, отколкото го тласка тоягата.
Ето това е разумното развитие и това е, което ни показва кабала: целта и как да вървим по най-краткия път към нея, за да не те подгонят страданията отзад.
Идвайте и се включвайте в доброто, в по-хубавото, правилното развитие. Ние ви чакаме!
От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 21.11.2016
[198799]
Въпрос: Човек трудно преодолява страданията: загуба на близки, болести. Какво представялва преодоляването?
Отговор: Страданията имат особена роля в живота ни – те ни развиват. През цялата си история човечеството е преминало през множество етапи на революции, развитие на обществото и всичко това е за сметка на страданията.
Това е следствие от разбиването на единната душа, т. нар. Адам Ришон. Затова разкриваме себе си все по-разбити, за да можем все повече да поправим себе си.
Ето защо от поколение на поколение и дори от година на година, а в наше време вече от ден на ден, в света се разкриват все повече нови явления, недостатъци, лични и общи проблеми, криза в човека и обществото. По-рано не е имало такива проблеми и изведнъж те поникнаха сякаш от земята. Но благодарение именно на това ние напредваме.
Страданията ни развиват, но до какъв предел?
Правилната реакция на страданията е преди всичко да разберем тяхната цел. Иначе сме като животни в поле, които бягат от удари, но страданията ги връхлитат отново. Така се мъчат хората цял живот, докато накрая не умрат, така и не достигнали до нищо добро.
А в какво се заключава целта на живота? Нима е само в бягството от страданията? Какъв смисъл има в това?
Радваме се, че раждаме деца, но те порастват и излизат от дома. Учим се толкова много, за да придобием професия, а след това цял живот работим и оставаме пусти, тъй като всичко завършва със смърт.
Човек търси компенсация за непрекъснатите си страдания. Дори наслажденията ни са средство за бягство от страданията. Очевидно е, че целта на живота съвсем не е в това. В действителност, най-голямото страдание, което в крайна сметка се разкрива в човек в съвременния свят е осъзнаването на факта, че с целия си ум, развитие, сила, технически възможности, нищо не разбираме от своя живот.
Защо живеем, каква е целта? Нищо не е ясно. Страданията ни удържат в живота, защото се страхуваме от смъртта и влагаме много усилия, за да отдалечим този момент. Макар в крайна сметка и да се съгласяваме с неизбежността и покорно се отдаваме на течението, докато не умрем.
Тоест, най-голямото страдание е, че човек не се чувства стопанин на собствения си живот. Той не знае защо живее, каква е ползата от това? Затова младите хора не искат да се женят, да раждат деца, да получат професия, а се стремят към наркотици, опитвайки се да получат удовлетворение по някакъв начин.
Сега правим пълна ревизия на живота си и на фона на разкриващата се криза, все пак искаме да постигнем смисъла на живота, неговата същност. Страданията от безсмислието на живота стават огромни и това е резултат от нашето високо развитие. Преди хората дори не са се замисляли за това.
Преди сто години страданията не са били по-малко, но не е възниквал въпросът защо живея. Днес този въпрос мъчи дори децата, за които е непонятно защо учат, защо трябва да получат професия. Душевното развитие е достигнало до такова ниво, че човек изпитва необходимост да знае струва ли си да живее и защо. Затова наркотиците и антидепресантите са получили такова разпространение.
Необходимо е да се извърши много работа, за да се разкрие пред човек общият източник на страдания, т.е. да научи как да напълни общото пусто желание. Над обичайните желания за храна, секс, семейство, пари, уважение, знание, възниква още и допълнителен въпрос: за какво ми е всичко това? За какво ми е храна, секс, семейство, уважение, знания?
Всички тези напълвания са като наркотик, с който да се напълвам и успокоявам желанието си за наслаждаване. Тогава защо трябва да тичам за напълване, не е ли по-просто веднага да приема лекарство? Такъв подход убива човека.
Търговските центрове се огъват от разнообразни продукти, всевъзможни облекла. Хората пътуват, летят, пътешестват – те просто не знаят с какво още могат да се напълнят, какви още „наркотици“ да приемат, за да не чувстват страдание. Но страданието все едно ги застига.
Затова кабала се разкрива днес и аз много се надявам, че тя може да помогне да човечеството да разбере, че достатъчно се е успокоявало с всевъзможни „наркотици“ под формата на храна, секс, пари, уважение, знание. Време е да разкрие истинския първоизточник на страданията и да започне да го напълва с истинско съдържание.
Истинското напълване не ни успива, за да ни доведе до материална, животинска смърт. Тези страдания ни издигат нагоре и вместо земна смърт, намираме вечен живот. Да се надяваме, че човечеството ще разбере какви възможности му се разкриват.
Но всичко това е за сметка на страданията, затова не трябва да ги успокояваме, а да ги ценим, тъй като те са в основата на живота. Правилното управление на страданията и тяхното напълване във всеки един момент е двигател за правилно развитие, водещо към вечен живот.
Следва продължение…
От 736-а беседа за нов живот, 23.06.2016
[189491]
Други публикации:
Въпрос: Днешната икономическа система не удовлетворява потребностите на хората. Повече от половината от населението на планетата живее в тежки икономически условия и само един милиард се ползва от всички блага.
Освен това, икономическото развитие, което е в основата на капиталистическата цивилизация, практически е прекратило своето действие.
Но заедно с това има икономика от друг тип, например, роботика, изкуствен интелект и т. н. Може ли да се каже, че това е основата на новата икономика? Как ще изглежда икономиката след фазовия преход към новото човечество?
Отговор: Аз мисля, че преходът ще бъде именно фазов, качествено нов. Работата не е нито в икономиката, нито в екологията, а в това, че човечеството ще съществува по други принципи, на друго ниво.
То ще живее в постигането на външното пространство, което ще разкриваме, изхождайки не от нашите пет земни, егоистични сетивни органа, когато ще усещаме света вътре в себе си. Тоест, какъвто го наблюдаваме сега, такъв ще се рисува вътре в нас.
Обединявайки се, ние ще започнем да развиваме в себе си чувства, предаващи картината на света, съществуващ извън нас, а не минаващ през нашите материални органи на усещането. Точно затова сега го усещаме толкова тесен, безизразен, ограничен.
А новият свят е съвършено друг. Това е светът на силите и чувствата, а не на обектите и явленията, които се рисуват в нашето егоистично въображение. И тогава, естествено, икономиката, културата и целият наш живот ще придобият съвършено друг, „извънземен” смисъл.
Ние ще станем такива същества, които няма да имат нужда от никакви материални блага, свойства, атрибути на обкръжението и т. н. Ще се храним с енергия, построена на синергетиката, на взаимодействието, на равновесието на положителните и отрицателните сили на природата, между които и ще съществуваме.
Тоест, следващото ниво на човечеството не е материалното ниво, а нивото на мислите, на намеренията, на енергиите. Затова аз не мисля, че ще остане нещо от нашата икономика, екология и от цялото ни общество. Трябва да се преродим. И това прераждане се състои именно в това, че излизаме от себе си и започваме да възприемаме света извън нас.
Реплика: Тоест, няма смисъл да говорим за продължаване на технологичното развитие…
Отговор: Всичко това ще умре. В него няма никакъв смисъл. Днес почти не сме ограничени във възможностите си. А за какво са ни? Единственото, в което човечеството преуспява са страданията.
Всички блага, които бихме могли да придобием с помощта на икономическите и технологични възможности не ни радват. Вече не чувстваме потребност от тях. Хората употребяват наркотици, за да се самозабравят, не искат да се женят, да раждат деца. Човекът като че ли крещи вътре в себе си: „Оставете ме на мира с вашите технологии. Не ме интересува този живот!”.
Надявам се, че ще дадем отговор на хората заради какво той съществува. На първо място, човечеството трябва да се вслуша и да разбере, а след това да мисли за това как да организира новия живот. Иначе няма да иска да живее.
От беседа с Михаел Лайтман”, 29.11.2015
[172705]
Въпрос: Как да поемем отговорността за действията си в този свят и да не ги прехвърляме на Твореца?
Отговор: Отговорността се състои в това, че съм длъжен да положа всички усилия: физически, нравствени, духовни, ментални, каквито и да са, за това групата, в която се намирам, да бъде като едно цяло.
Въпрос: Може ли да достигна своята пълна, духовна реализация в един живот?
Отговор: Разбира се. Тогава за какво ни е даден този живот, а и в такъв кратък вид? Първите двадесет години ние изобщо не знаем какво да правим, последните десет години сме вече някак изхабени, а по средата са непрестанни проблеми.
Остава ни да полагаме усилия, да допуснем, няколко години от нашия живот и те са достатъчни. Ако се ориентираме добре в живота, то за духовното си развитие отделяме всичко на всичко от три до пет години.
Въпрос: Може ли да се избегне Третата световна война, нали Творецът обича човека?
Отговор: Никъде не съм забелязал това! Но да се избегнат катастрофите е напълно възможно. Затова Творецът ни е връчил едновременно с методиката за нашето развитие към крайната цел и силата за нейното постигане. Той обича тези, които се движат към целта.
Въпрос: Какво са страданията, от гледна точка на кабала?
Отговор: Страданията от гледна точка на кабала са усещанията, които възникват при несъединяването с другите.
Въпрос: Целта на живота е всички да се спасят?
Отговор: Целта е да се доведе човечеството до пълното, вечно, съвършено състояние.
Въпрос: Кой ще оцелее в случай на война?
Отговор: Ще оцелеят само тези хора, които са най-способни за духовно напредване. Това не означава, че те вече се намират в него или са близки до него, но по вътрешното си състояние са близки до реализацията на кабала.
Освен това, крахът на света става по съвсем други закони, а не така, както ни изглежда – близките до духовното остават, а останалите са поразени. Обратно, праведниците напускат първи.
Въпрос: Намирайки се в група, моите животински желания ще изчезнат ли от само себе си или аз трябва да се откажа от тях?
Отговор: Не трябва да се отказвате от нищо. Елате в групата както сте, с всички ваши животински желания.
Въпрос: Вие господар ли сте на своите желания? Как Ви помага това?
Отговор: Аз не съм господар на желанията си! Във всеки един момент в мен се появяват нови желания. Не ги избирам, а само контролирам и се опитвам да ги насоча към правилна реализация. Но не ги командвам, изобщо!
Обратно, тези така наречени решимот (информационни записи) възникват спонтанно в нас. Но са спонтанни само за човека, а всъщност излизат по определена програма. Има „брояч“, който ни изпраща ново решимо във всеки един момент.
От урок на руски език, 29.11.2015
[174561]