Природата през цялото време ни тласка към духовното чрез страданията. Днес ние сме навлезли в нов етап на развитие – масова интеграция на човешкото общество, обединение въз основата на взаимно разбирателство и отстъпки.
Попитай кабалиста.
[152829]
Въпрос: Баал а-Сулам, великият кабалист на ХХ век, в един от своите трудове пише за възможността от трета и даже от четвърта световна война. Как смятат кабалистите, това ще се случи ли или не?
Отговор: Кабалистите виждат общата система на управление и възможностите, които стоят пред нас. Те виждат, че във всеки човек и в цялото човечество съществува свобода на волята.
Има два пътя, по които ние преминаваме всякакви състояния: път на страданията и път на светлината.
Ако ние желаем да вървим по обикновените пътеки на материалния живот, мислейки само за него и без да прилагаме усилия да се повдигнем над нашия свят, тогава този свят ще ни подгони в още по-голяма безизходица, за да може, в крайна сметка, да ни принуди да се издигнем.
Но преди да решим с какво да започнем подема, ние ще преживяваме огромни страдания, включително трета и четвърта световни войни и други ужасни състояния. Виждаме, че засега нищо не се променя към добро.
Въпрос: Тоест, във висшата програма е заложена трета и четвърта световна война, и сега всичко зависи от нас, хората, доколко съзнателно ще се включим в програмата на Природата?
Отговор: Не само това. В програмата на Природата са заложени екологични проблеми, глад, климатични удари, земетресения и др., с цел така да ни разтърси, че да усетим необходимостта от следващата степен на развитие. Но всичко това е чрез животинското възприемане на материалното тяло!
А ако пожелаем да повдигнем себе си духовно, тогава ще се включат съвсем други сили, защото ще започнем да влияем на самата система на управление! Не нашата нисша система ще ни застави да излезем на следващата степен, а ние сами, доброволно, ще излезем на нея. И тогава нашето участие ще изглежда по съвсем друг начин, и светът ще стане прекрасен.
Ние разумно ще се включим в управлението и ще тръгнем напред, разбирайки заради какво. Това напълно ще измени нашия живот и отношението към него. Такова движение се нарича движение по лъча на светлината.
Светлината е подемът над нашето животинско съществуване, това е желанието да се сближим с Висшия.
Над мен се намира система за управление, която трябва да усвоя, в която е необходимо да се включа. Приближаването към нея се нарича движение към светлината. Този път трябва да премине всеки човек и тези, които не са преминали, ще дойдат и ще преминат.
От урока на руски език, 20.09.2015
[167515]
Максимум наслаждения при минимални загуби
Въпрос: Каква сила от гледна точка на кабала движи цялото мироздание? Какво заставя всичко да се върти?
Отговор: В света съществуват само две сили. Едната е силата на желанието да се насладиш, да напълниш себе си.
Тя е свойствена на всяко творение, започвайки с най-малките частици на атома, всяка молекула, всички обекти от този свят: неживата природа, растенията, животните, хората.
Желанието е материала на творението, който може да се съдържа в мислите, в желанията, във физическата материя. Целият свят е желание за наслаждение, за съхраняване на своя живот, за по-удобно и приятно съществуване. Осъзнато или не, всяка секунда се стремим към тази цел.
Енергията на наслаждението движи материята. Ако материалът встъпва в контакт със силата на светлината, с енергията на живота, той се чувства напълнен, уравновесен, намиращ се в най-приятното и добро състояние.
Същата тази сила движи всеки човек, същото желание да се наслади, само че човек е способен да направи сметка за бъдещето, действайки за да се наслади след ден, след месец, в края на живота си или дори след него.
Целият ни материал работи по една формула: „Да получи максимум наслаждения при минимални загуби“. Само че всеки получава наслаждения съгласно своя характер, от различни места. Един иска да напълни корема си, друг – ума, трети – чувствата.
Съществуват три телесни напълвания, свойствени също за животните: храна, секс, семейство и допълнителни, чисто „човешки“, напълвания: богатство, почести, знания. Няма нищо повече, всичко се включва в тази класификация.
Каквото и да прави човек, той се мотивира само от наслаждението. В това няма никакви съмнения, тъй като нямаме възможност да постъпваме по друг начин. Всеки се стреми да получи повече наслаждения или да избегне страданията.
Нищо не може да се направи против този закон, заложен в основата на нашия материал – такива сме се родили и съществуваме. Всички сме егоисти, желаещи да се насладят във всеки момент от своето съществуване, в миналото, настоящето и бъдещето .
Колко човек ще се наслаждава за сметка на другите, вече зависи от възпитанието му, от страха от наказание, от влиянието на обкръжението. На това основание той си прави разчет: струва ли си да открадна, за да стана богат, или дори да убия? Но в основата на този разчет винаги стои наслаждението, което е в основата на всяко действие.
И така действа не само човекът, но въобще цялото творение: търсене на максимално наслаждение при минимални загуби. По тази формула може да се разчете поведението на всяка частица и на всяко създание, и няма да сбъркаш.
От програмата по радио 103FM, 29.11.2015
[171309]
Въпрос: Защо не сме били направо поставени в състояние на щастие?
Отговор: Защото тогава не бихме имали никакво желание да разкрием висшия свят. Бихме съществували в състояние на неосъзнатост.
Ние и сега съществуваме във висшия свят. Той е навсякъде около нас, но не го чувстваме, защото нямаме никаква потребност от него, нямаме необходимите сензори и желание да го постигнем.
За да се сдобием с тях, човек трябва да промени себе си така, че всички желания за неща от този свят да бъдат практически откъснати от него. Да бъде задоволен и от едно просто съществуване, в което са удовлетворени насъщните му нужди и което е с едничката цел да разкрие висшия свят.
Страданието е нещото, което води човека до тук. Не само той, но и целия останал свят трябва да достигне следващото ниво.
Въпрос: Трябва ли по някакъв начин да се справяме с това?
Отговор: Изучавайте науката кабала! Прилагайте методика за духовно развитие преди да се сблъскате със страдание! Тогава няма да има нужда от страдание, тъй като само едно малко ужилване ще бъде достатъчно да ви тласне към висшия свят.
[169027]
Въпрос: Защо страдам? Защо, още не успял да се родя, съм длъжен на всички?
Отговор: Виждате, че страданията веднага са ви довели до въпроса за смисъла на живота. А без тях вие ще заработвате, веселите, удовлетворявайки се с малко, и бихте просъществували така, че от този ваш живот нищо да не остане.
Страданията ви тласкат към това, че в течение на този кръгооборот вие да можете да излезете на следващото ниво на съвършенство, вечност и да превъзмогнете границата на смъртта. Такъв стремеж към постигане на смисъла на живота е велик подарък. А страданията са важни, иначе вие не бихте питали за какво ви е този живот.
Въпрос: Нима Творецът не може да го измисли така, че да търсим смисъл на живота без страдания?
Отговор: Не. Човекът представлява всичко на всичко желание да се наслади и ако през цялото време го наслаждават и насищат, той никога няма пита за същността на своето съществуване. Само липсата, проблемите, страданията могат да го накарат, да си задава въпроси защо му е този живот. Така е устроен светът.
От урока на руски език, 27.09.2015
[168951]
Накъде се развиваме?
Въпрос: Защо живеем и накъде се развиваме?
Отговор: Преди всичко, това не зависи от нас. Казано е: „Не по своя воля си се родил, не по своя воля живееш, не по своя воля умираш”.
Ние не знаем какво ще се случи с нас в следващия момент и това за нас е спасение. Човек се ражда и живее не по свой избор. Във всеки момент е принуден да оцелява в този живот, в тези условия, в които е поставен и това е добре. В противен случай резултатът би бил пълно объркване.
Животът поставя човека в рамки, в които той нищо не избира. Не знае какво ще му донесе съдбата, кого ще срещне днес, какво ще се случи с него по пътя към работа и връщайки се вкъщи, какво ще се случи с неговите деца и роднини.
Той се намира в пълна неизвестност, а ако денят свършва без страдания, е радостен: слава богу, денят е минал нормално.
Погледнете кои сме ние в мащабите на Вселената с безкрайния брой звезди и планети. Някакви малки буболечки, лазещи на повърхността на земното кълбо, целият живот на които е посветен на борба за собственото оцеляване.
И все пак, човек пита за смисъла на живота и целите на неговото съществуване, за възможностите сам да определя бъдещата форма за себе си, за своето семейство, народ, държава, за целия свят. Всичко зависи от това, с каква разделителна способност, с каква висота и с каква точност ние питаме за самите себе си, за целите на своето развитие.
В света действа обща програма за развитие. Ние гледаме своя живот и виждаме, че нищо не решаваме в него, намираме се във вътрешността на матрица, на програма. Тази програма работи над нас и през цялото време ни задава нови параметри, нови вътрешни и външни условия.
Моето съзнание се оформя от вътрешните преживявания на ума и сърцето, от усещанията на тялото, от това, което виждам, от случващото се около мен. В резултат на това аз постоянно се развивам, обработвам вътрешните и външните данни по някаква неизвестна ми програма.
Тази програма ми е дадена от раждането, от възпитанието и аз сам нищо не определям в нея. Тоест, аз нищо не решавам в моя живот. Ние виждаме, че младеж и девойка се срещат като че ли случайно, за да се оженят след това и да живеят много години заедно. Защо се получава така? Дори на този въпрос не можем да си отговорим.
Ако искаме да видим целия си път, общата програма на природата, придвижваща ни към особена цел, за да изучим тази цел ни е необходима науката кабала. От всички други науки по света има една, която ни разказва за развитието на човечеството над ограниченията на материалния свят и нашата Вселена.
Науката кабала говори за силите на контрол и управление, идващи от източника, намиращи се извън нашата Вселена и оказващи въздействие на нашето малко Земно кълбо и на хората.
Тази наука говори за това, че човекът има особено предназначение и е длъжен да се развива. И той се развива неосъзнато, чрез принуждаващите го сили.
Но в резултат на тази еволюция човешкият род ще достигне до това състояние, в което е длъжен сам да избира: желае ли да се разива осъзнато, с пълно разбиране и по собствено съгласие.
Човек увеличава своето желание чрез това, че се обединява с другите хора и получава обща сила, позволяваща достигането на целта, първоначално
От 623-та беседа за новия живот, 08.09.2015
[167381]
Други статии на тази тема:
Въпрос: Човек има ли душа?
Отговор: Ние трябва да създадем душата вътре в нас. Душата – това е взаимната свързаност помежду ни, което означава допълването на сърцата ни. Ако постигнем дори и частична взаимовръзка, в нея ще почувстваме следващото, висше ниво. Затова „Обичай ближния като себе си“ е основният закон в Тора.
Въпрос: Това означава ли, че духовните ценности и умствените качества са само празни приказки?
Отговор: Тези понятия са характерни за нивото на нашия свят и служат единствено, за да може чрез тях да се установи някаква приятна форма на общуване помежду ни, нищо повече.
За да се нарека „духовно създание“, което означава създание имащо висш разум, а не само създание, което да създаде следващото поколение и да вреди на другите, то аз трябва да правя вътрешни усилия да изучавам науката кабала.
Няма друга методика като нея, защото всички други методики произлизат от човешкия начин на мислене, докато методиката на кабала произлиза от разкриване на висшата система, на висшето провидение.
Въпрос: Това означава ли, че Вие предлагате да изхвърлим зад борда на съвременния кораб всички велики философи в човешката история, които са изразявали идеи, произтичащи от собствения им ум?
Отговор: Не, кабала се отнася с голямо уважение към науките, към реалните науки. Ако става въпрос за философията, то аз като доктор по философия, смятам, че тя не е реална наука, защото философията не изследва природата и няма претенции към истината, тъй като се основава на спекулации, произхождащи от човешкото въображение. Като цяло, днес така се отнасяме към нея.
Въпрос: Може ли да се каже, че ако се вслушваме в съветите на кабалистите, бихме могли да предотвратим различни природни бедствия?
Отговор: Ако хората се бяха вслушвали в кабалистите, то нещата щяха да са се променили много отдавна. Обаче в момента, в който призовем към изпълнение на правилото „Обичай ближния като себе си“, всеки веднага обръща гръб. Харесваме думите, с които ни се говори, но не разбираме какво ни се казва и си мислим, че това, което ни карат да направим, е непостижимо.
Хората не разбират, че хармонията е основният закон на природата и че тя неминуемо ще настъпи, но чрез пътя на страданието. Ние, от друга страна, трябва да осъзнаем, че можем да напредваме чрез положителни действия и по този начин да избегнем различни кризи.
Откъс от интервю по RTN, Ню Йорк, 21.06.2015
[163985]
Въпрос: Защо напоследък в света се проявява такава ненавист?
Отговор: Защото нашият егоизъм се развива много интензивно, по експонента, която в последно време излиза на невиждана преди висота, рязко устремяваща се към върха.
Всеки момент от времето се отличава кардинално от предишния по своя характер, ускорение, дълбочина на разкритие на егоизма като основно свойство на природата. Няма смисъл да се учудваме доколко това ще се проявява във всичко още по-дълбоко, явно, рязко. Хората, без да се срамуват, ще започнат да изискват своето, ясно знаейки какво искат.
И макар, че ще им бъде ясно, че не могат да се сдобият с нищо, те с всички сили ще отстояват своето. Егоизмът ще принуди човека да бъде жесток и неразумен. Независимо от това, че всички ще започнат да го убеждават в нецелесъобразността на неговите изисквания, той нищо няма да чуе. И така ще е всеки от нас.
Това се проявява именно днес, защото в нашата степен на развитие човечеството е дошло до окончателна реализация на своята земна история. Ние трябва да се повдигнем на следващото ниво на съществуване, където ще можем да се усещаме, не във вид на земни тела, живеещи в обкръжение на неживата, растителна и животинска материя, която се явява наш дом, а във вид на сили, неограничени от физическите тела.
Затова сега трябва да излезем от своето животинско състояние. Егоизмът на нашето тяло, на нашия живот, на нашето съзнание, се проявява, за да ни застави да се заемем със своето развитие извън своите тела, да забравим за тях и да престанем да ги усещаме.
Той ще ни тласка напред към това, че нашите егоистични пориви ще се възприемат от нас като мерзост – не защото ние сме станали идеалисти, а защото ще усетим доколко нашата зла природа ни управлява.
С други думи, ние няма да започнем да бягаме от егоизма, а просто няма да можем да се примирим с него, защото ще видим, че всеки ден от утрото до вечерта ни командва той, ръчка ни, тласка ни напред, хвърля ни на земята, повдига ни. Тоест той ни принуждава да съществуваме съвършено безполезно, влагайки усилия, които носят само страдания, безизходица и разочарование.
Към това ни води Природата, действително, нейният план, според който трябва да започнем духовното издигане именно при пълно разочарование от егоистичната система на управление, и да потърсим нова, различна управляваща система. Но тя ще се появи в нас точно от този егоизъм.
Затова той се нарича „помощ срещу теб“. Точно така е казано за Фараона, символизиращ егоизма, че той е приближил синовете на Израел към Твореца със своите груби, жестоки действия.
Предстоящото страшно егоистично противопоставяне на всички хора, народи, държави, пълното разочарование от всичко, упадъкът на основните на нашия свят – икономиката, която е водила света в продължение на хиляди години, започвайки с натуралната размяна, говори за това, че егоизмът е изживян на всички нива.
Ненавистта ще стигне до предела си, но същевременно ще доведе до безсилие и разочарование. Какъв е смисълът да убия някого, да го изгоря, да го изтребя?! Някога, по времето на Кръстоносните походи това е изглеждало като решение на проблемите, но днес – не! Затова трябва да виждаме целия процес от гледна точка на ползата, получена от всички етапи на развитие.
Из ТВ програмата „Беседи с Михаил Лайтман“, 05.08.2015
[164382]
Конгресът в Гуадалахара „Едно сърце за всички„. Урок №1
Напредвайки към Замисъла на творението – да наслади сътворените, всеки път получаваме корегиращо въздействие, за да не се отклоним по какъвто и да е начин от прекия път.
Именно за сметка на натиска от различни страни ние се насочваме все по-правилно в нашите усещания – не само в нашите пет земни сетивни органа (зрение, слух, вкус, обоняние, осезание), а в нови органи на възприятия.
Например, ако човек изучава музика, той развива музикален сетивен орган, а не просто слух. Ако човек учи химия, той започва да усеща химическите вещества, да чувства какво ще се получи в крайна сметка от тяхното съединение. Той започва да строи в себе си модела на това, което изучава.
Така е и с нас по духовния път. Ние преминаваме през поправяния, които за нас са неприятни, ние се объркваме, падаме, отстраняваме се, всичко ни омръзва, преставаме да разбираме каквото и да е.
Но именно такива вътрешни промени ни помагат да се настроим правилно, за да разпознаем новите детайли от възприемането по нашия път. Така ние придобиваме нов сетивен орган – духовен.
Често по духовния си път не сме съгласни с това, което се случва с нас. За какво са ни такива разочарования, объркване, липса на разбиране, усещания, умора, загуба на желания?.. А след това изведнъж всичко се променя, поправя се и ние чувстваме, виждаме сякаш с други очи, в новото желание.
Именно такъв е пътят към раждането в нас на новите органи за усещането на духовния свят, към който изначално в нас няма никакви сетива и затова той по такъв начин се строи в нас.
Така трябва да напредваме. Главното е да бъдем във връзка един с друг, да се подържаме взаимно, за да можем по-бързо да се върнем на пътя – към учението, обединението, участието. По този начин човекът спестява множество състояния и време.
Ще настъпят такива състояния, в които човекът ще види, че цялата цел не се състои в това щото човекът да бъде потопен в страдания, а за да може всеки път да разкрива наслаждение – след натискa, обърканостa, той все едно ще получи ново, по-добро усещане. Така ние разкриваме висшата система, висшата сила.
А главното е – ние разкриваме, че тази реалност, наричана „висша сила“, действително изпълва всичко, цялото пространство, включително и в нашия свят. Всяко движение, всяко изменение – в желанието, в мислите, във физическото действие, винаги се извършва от тази всеобхватна сила, която ни управлява.
Целта на тази сила е да ни доведе до поправено състояние, когато ние сами, правилно, здраво, с разбиране, осъзнаване, с желание бихме разкривали все повече и повече тази вечна система и по степента на включване в нея бихме станали вечни и съвършени като нея.
До такава степен, че нашето тяло може да умре, но ние вече се отъждествяваме с висшата система и не чувстваме, че се разделяме с него. Висшата сила, която постигаме, властва над всички и управлява всичко и ние ставаме такива като нея.
От 1-я урок от конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015
[163188]
Изследване: Затлъстяването представлява по-малка опасност за здравето на човека, отколкото самотата и изолирането от обществото. Липсата на връзка с обществото е висок, допълнителен риск за съхраняване на живота.
Изследователите достигнали до извода, че рискът от смърт сред младите хора е свързан по-дълбоко със самотата, отколкото в преклонна възраст.
Те предсказват също така и епидемия от самота в най-близко бъдеще, при това на тази опасност ще бъдат подложени и тези, които са заобиколени с много хора, но се чувстват самотни.
Реплика: Този проблем ще се проявява все повече и повече, тъй като светът става все по-затворен за външни връзки, а хората стават все по-самотни, т.е. протича постоянно несъответствие между нашите отрицателни връзки и положителните връзки в природата. Величината на това несъответствие поражда всички страдания в света.
[156084]