Всички сме устроени така. А онези, които ни се струват безразсъдни и непресметливи – романтиците или жертвоготовните, просто се ръководят от специален вид сметки.

За тях бъдещето се проявява като настояще, толкова явно, че заради него са готови днес на известни, необичайни за другите страдания, които оценяме като жертва, подвиг. (Баал аСулам, „Свобода на волята“)

Въпрос: Оказва се, че няма подвизи?

Отговор: Не. Просто хората нямат друг избор. Всички действия на малодушие или героизъм са програмирани, идват от същността на човека и не са свързани с него самия. Те се отнасят само към системата на управление.

Въпрос: Тоест, хората се ръководят или от удоволствието, или от страданието? И дори когато отиват на смърт?

Отговор: Да предположим, че си гладиатор и крещиш на императора: „Отиващият на смърт, те поздравява!“ Всичко зависи от сметката.

Но всъщност и в този случай организмът съзнателно или подсъзнателно прави сметка. На психолозите е известно, че можете да промените приоритетите за всеки човек, като го научите да прави сметките си така, че и най-големият страхливец да стане герой. В очите на всеки човек бъдещето може да бъде толкова извисено, че човек да се съгласи на всякакви лишения заради него.

От това следва, че няма разлика между хората и животните. И ако е така, то не съществува свободен, разумен избор. Разбира се, че не. Ако се намираме в природа, в която получаването на удоволствие е цел, тогава само изборът на начина на удоволствие се явява избор. А ние бъркаме това със свободата.

От урок по руски, 12.05.2019

[250163]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Егоизъмът – източник на енергията за човека

Въпрос: Човечеството няма друг инструмент за напълване, с изключение на егоизма. Това е източникът на неговата енергия. Но всички посоки, от които сега би могло да се храни егото, се изчерпаха. Какво може да се предложи на егоизма в социален план, за да може той да намери изход? С какво можем да заинтересуваме егото на съвременния човек?

Отговор: Егоизмът е основополагаща материя на природата, нейната основа. Ако ние не намираме за него нормален източник на захранване, тъй като той трябва през цялото време да се храни като животно, то тогава нашият живот излиза изпод контрол, и ние ставаме нещастни, загниващи хора. Затова трябва да намерим за него следващото развитие.

Работата е там, че егоизмът в този смисъл, в който се развивал всички хилядолетия, завърши своето развитие. Егоистичното напълване напълно реализирало себе си, и човек не може да изпълни себе с наслада от това, което идва отвън, тъй като вътрешното развитие на егоизма, което му даваше това наслаждение, вече не съществува.

Разбира се, може да се дадат на един човек големи страдания, и тогава той ще бъде щастлив, че има чиния супа и поне някакви дрехи, но това не е напълване, а бягство от страданията. И това също е изход. Социолози и икономисти, също се възползват от това и изчисляват такива възможности.

Обаче, следващото развитие на егоизма е изход в съвсем ново пространство „извън себе си“, когато човек не се занимава с добиване в себе си, а с добиване извън себе си и става интегрален, взаимосвързан. Но за това се изисква съвсем друга методика на възприемане на света, в който ние съществуваме.

Виждаме, че днес човек се затваря в себе си, нищо не му трябва, освен мобилния му телефон. Дай му пица, бутилка кока-кола на ден и възможност да сърфира в интернет, да обменя в чата празни съобщения, и това е.

По този начин, следващият етап е загубата на вкус към всичко, което ни заобикаля, затова възниква стремеж към наркотиците. Те винаги са били известни на човечеството, но никого особено не са привличали. Хората са имали други цели и стремежи, на тях не им било до това. А сега, когато няма нищо, те стават панацея от всички проблеми, болести, вътрешна празнота.

Следващият етап не може да бъде вътре в човека, той трябва да работи за разширяване на егоизъм. Но разширяването на егоизма се заключава в това, че аз виждам другите като себе си, в тяхното напълване виждам и себе си също. Отдаване на другите се превръща в моето напълване и тогава пред мен се разкрива целият свят.

Следва продължение…

От ТВ програмата „Последното поколение“, 14.08.2017

[217731]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Защо не може да се живее без страдания? Каква е ролята на страданията в нашия живот?

Отговор: Страданията ни придвижват напред. Както бодат животното, за да върви в правилната посока, така страданията пробуждат човека.

Получавайки пробождане в едно от своите желания (за храна, секс, семейство, пари, почести, знания), той се пробужда за външно или вътрешно действие, тоест за промяна, за да се премахне страданието и източника му, или поне да се отдалечи от него, като да го подслади.

Затова страданията изпълняват много важна функция и без тях ние нищо не можем да направим. Например, аз седя и разговарям, чувствам определени ограничения и се опитвам да се държа така, че да не ме е срам, това е пети вид страдание, нарушение на желанието ми за чест. А събеседникът страда от желание да разбере какво ще кажа, това е шести вид страдание.

Животът е невъзможен без страдания. Дори електроните, молекулите, клетките на нашето тяло, които се сблъскват, сливат се и се делят, също страдат от това.

Страданието е основата на усещането. Ако го нямаше страданието, ние нямаше да чувстваме нищо. Въпросът е само в това, с какво погасяваме страданието. Ако страданието е от глад, аз сядам на масата и се наслаждавам на основата на това страдание, което събужда в мен глада. И в този миг, в който страданието изчезва, изчезва и апетитът, и наслаждението от храната.

Всичко е построено на базата на страданието и то е необходимо, за да се наслаждаваме. Когато се наситя, наслаждението изчезва, и така е с всичко. Човек, който е спрял да усеща страдания, губи желание и не чувства никакъв недостиг, става равнодушен и замира. Това е истинска смърт. Когато ние спрем да желаем, умираме.

Затова толкова много се грижим децата да имат силни и правилно насочени желания, като ги стимулираме с подаръци и наказания. Страданието лежи в основата на нашия живот. Няма ли страдание, няма усещане. Всичко се измерва по тази скала, от страданието до насладата.

Следва продължение…

От 736-та беседа за новия живот, 23.06.2016

[189359]

Други публикации:

Защо страдаме? Част 3

Защо страдаме? Част 4

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Действителната цел е да се изясни източникът на страданията, тяхната функция и да се научим на правилното им използване за благо.

Източникът на страданията – това е основата на цялото творение. Страданията са създадени от светлината, висшата сила, която желае да напълни творението, и поради това го води и развива. Ние сме способни да се развиваме само чрез страданията, които в края на краищата ще ни доведат до въпроса за смисъла на живота.

Човекът трябва да се издигне над телесните наслаждения: храна, секс, семейство, пари, почит, знания и да разбере, че съществува съвършено и вечно напълване. Самата тази светлина, която е създала страданията, сега ги напълва.

Не е важно поради какво страдаме, всяко страдание представлява недостатък за напълване. Затова такова разпространение днес са получили наркотиците. Защото желанията са толкова много: човек иска и това, и друго, и трето. А приемайки наркотик, той вече нищо не иска и му се отдава да успокои страданието.

Но с наркотиците това става за сметка на отключване на разума, на специалните рецептори на мозъка. Тогава както висшата светлина, напълвайки желанието, го увеличава и ме заставя да искам все повече и повече, за да достигне съвършеното и вечно напълване.

А не отменям страданието – страданието и светлината работят заедно. Това се нарича напълване в средната линия, когато аз се загрижа за това, за да остане страданието. Аз не се стремя просто да го напълня и да го погася, за да се загубят всички желания.

Аз ценя страданието си, даващо ми възможността през цялото време да го напълвам и да се наслаждавам, преминавайки от страдание към напълване, сякаш утолявайки глада си. Както по време на ядене се опитваме все повече да разгорим апетита си: да се разходим, да хапнем нещо люто, да поговорим за храна. Защото правилното използване на страданието ни носи наслаждение.

Хората са готови да платят немалко пари за това, за да възстановят апетита си за ядене, за секс, да платят на психолог, за да поддържат желанието си към семейството и да избегнат развода. Всички желания ни носят полза и не трябва да ги потискаме. Дори болката – това е хубаво, защото ни сигнализира за болестта и ни принуждава да отидем на лекар и да се заемем с лечението си.

Страданията изпълняват много важна функция, затова не бива просто да ги разкараме, а правилно да ги използваме. И с това се занимава науката кабала.

От 736-та беседа за нов живот, 23.06.2016

[189643]

Предишни публикации:

Защо страдаме? Част 3

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Всички страдания, които са  приготвени за нас по пътя на естественото развитие, задължително се разкриват. Тъй като ние се намираме вътре в системата и сме длъжни да осъзнаем цялото зло в нас, за да го поправим и да стигнем до доброто. Но ние можем да ускорим този процес и да трансформираме страданията на друго ниво.

Затова Баал а-Сулам пише, че преждевременното разкриване на книгата Зоар ще предизвика много страдания, но въпреки всичко е довело до това, че днес светът стои на прага на освобождението.

Затова е необходимо да се опитаме да продължим напред и да съкратим времето, за да приведем себе си и целия свят на пътя на светлината, на ускорението
(ахишена). Не си струва да чакаме, докато дойде времето на удара и той да се разкрие отгоре, проявявайки се в този свят и принуждавайки ни да се поправим. Ние можем сами да ускорим своето развитие и да трансформираме удара в друга плоскост и въпреки, че всички ще страдат, страданията ще бъдат съвсем различни.

Вместо просто да се мъчим на животинско ниво, ние ще страдаме по човешки, а именно от липсата на вкус към живота и неговото неразбиране. Това са същите страдания, които и сега измъчват много хора, водят ги до депресия, а понякога дори до самоубийство.

Хората се опитват да заглушат тези страдания с антидепресанти или наркотици. Но това вече са страдания от липсата на цел, отнасяща се до човешкото ниво. Преди страданията са били чисто материални, земни: от липсата на храна, секс, семейство, пари, почести, знания.

Всяко разпространение на методиката на кабала придвижва процеса на общото развитие по пътя на светлината. Страданията не изчезват, но стават човешки: от липсата на знания, разбиране, цел, от това, което е необходимо на човека, а не само на неговото животинско тяло.

Това е увеличаване на качеството на страданията. Количеството страдания, умножени по тяхното качество определя обема на съсъда, в който творението разкрива цялата светлина на безкрайността.

m (количество) * h (качество) = v (съвършен съсъд)

Ако качеството на страданието се увеличава, то неговото количество намалява и обратно. Излиза, че ние имаме възможност да съкратим количество на страданието, увеличавайки неговото качество. Но трябва да достигнем до необходимия обем, мощност на страданието, за да бъде съсъдът съвършен. Всички ние съществуваме съгласно тази формула.

Да допуснем, че минута от страданието от това, че съм далеч от Твореца, струва месец страдания от загуба в лотарията. По своята същност страданията идват от един източник, но ние можем да ги издигнем на друго ниво, в друг „честотен диапазон“, в друго качество и по този начин да съкратим времето им.

Подобно е на това, как съвременните устройства могат мигновено да предават огромни обеми от информация на къси вълни, на по-високи честоти. А преди, когато уредите не са могли да работят на толкова висока честота, за същото действие са били необходими дълги часове.

Страданията могат да ни бутат отзад, ако самите ние не искаме да вървим напред. Нямам пари, няма какво да ям, налага се да търся работа. Ако мен ме вдъхновява цел, която свети напред, то аз сам търся за себе си източника на сили, които ми позволяват да напредвам. Това е огромна разлика: да изпитваш материални страдания или да ги замениш с целенасоченост. Съгласно това се оценява човека.

Въпреки това, сме длъжни да отработим определена мощност на страданието: количеството, умножено на качеството. По някакъв начин: естествено развитие, ускоряване на времето или последователно и едното, и другото, но сме задължени да стигнем до съвършения съсъд (желание).

Следва продължение…

От урока по статията на Рабаш, 15.07.2016 г.

[190120]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Конгрес в Москва. Урок №3

Правилната молитва трябва да се състои от две части:

1. От благодарност, от възхвала на Твореца, че ни е довел в групата, съединил ни е, образувал е от нас общо цяло; за това, че откликва на нашите промеждутъчни глупави и умни искания и капризи. Иначе към кого да се обръщаме?

    2. От настоятелната молба един за друг, а не за себе си. Тъй като, ако всички се обединим правилно, то тази молба един за друг вече няма смисъл, тъй като веднага се превръща в молба за Твореца, т.е. ние желаем да се обърнем към Него.

Задължително условие трябва да бъде разбирането, че само Творецът може да отговори на нашата молба. Той е единствено съществуващ, единствено реагиращ и действащ в цялата система на мирозданието.

При това трябва да страдаме, че в нас има огромно желание, а ние засега не сме получили отговор на него.

А в последствие, когато получавам отговор на своята молба, то усещам радост, наслаждение, напълване. Разликата между големината на страдание в момента на молитвата (не животинска за себе си, а за благото на творението и Твореца) и моето наслаждение при получаване на отговор, представлява количеството и качеството на тази радост, която ме напълва, т.е. групата.

Затова, колкото повече усилия влагаме в правилното оформяне на желанието към светлината, толкова ще застанем по-наблизо и по-бързо ще преминем пътя към формиране на вярното желание, на което светлината ще отвърне с влизане в него. Така ще се удостоим с разкриване на Твореца.

И не е важно колко красиво ще бъде формулирано това желание, облечено в някакви възвишени думи. Има значение само едно – искреността на сърцето в молбата за другарите, за групата, за света, за Твореца. Тогава моето желание действително ще стане желание за отдаване, на което светлината ще реагира мигновено по закона за подобие на свойствата.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187817]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовност, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Природа през цялото време ни подбутва чрез страдания към духовното. Днес ние навлизаме в нов етап на развитие — масовата интеграция на човешкото общество, обединяване въз основата на взаиморазбиране и отстъпки.

[152829]

Filed under: Възпитание на децата, Духовност, Клипове - Няма коментари→

Какво е нужно, за да разкрием доброто? Защо този, който се е родил в изобилие, не го цени? Казваш на децата: ”Вижте с какво изобилие сте заобиколени! Колко съм ви дал! Аз като малък нямах нищо!” А те се отдръпват от теб и не искат да слушат.

Те не могат да оценят твоето добро, защото нямат с какво да го сравнят. И затова не разбират, каква благодарност очакваш от тях. Искат на кино – моля, искат компютър – добре, нов мобилен телефон, да пътешестват – всичко, каквото им се поиска. Те имат всичко и затова нямат желание за нищо.

Разказваш им как на тяхната възраст си си направил кола от кутия за обувки и с нея си играл две години. А те ти се присмиват. И те са прави, защото всичко се измерва според желанието.

Те вече се чувстват на някакво ниво на задоволеност и от него наникъде няма да поемат. Първо трябва да се спуснат до минус Безкрайност, за да могат след това да усетят плюс Безкрайност.

Затова е казано: ”И ще вкусвате отдавна приготвеното”, т.е. нищо в света не се променя, освен нашето осъзнаване. Ти и сега се намираш в света на Безкрайността, но вместо него усещаш само нашия свят, защото нямаш инструменти за възприемане на Безкрайността.

От едната ти страна има чувал със златни монети, а от другата – с брилянти. А пред теб, маса, затрупана с ароматни ястия, но ти умираш от глад и се измъчваш от зловонни миризми.

Всичко зависи от твоите инструменти за възприемане. Ти се намираш в света на безкрайността, която не се променя. Всичко зависи единствено от желанието, а желанието се изгражда над пропастта, която всеки път ни се разкрива все повече и повече.

Затова на нашите деца им е толкова трудно да усетят вкус в този живот, тъкмо защото практически те имат всичко. Баал а-Сулам ни разказва притчата за Царя, който заключил сина си за 20 години в зимника и го огорчавал с това, че му показвал чуждите успехи. Другите седят в бара или гледат световното по футбол, а ти седиш в тъмния зимник редом с мишките и проклинаш баща си.

И това продължава дотогава, докато детето не разкрие, че баща му е действал така, подбуждан от милосърдие и любов. Бащата е страдал от това, че огорчава сина си. Но ако ти, от сърце даваш на децата си всичко, каквото си пожелаят, това означава, че ги ненавиждаш.

Въпрос: Излиза, че трябва да ограничавам насила детето, за да го възпитам?

Ответ: Ти го ограничаваш, защото му желаеш доброто. И затова си готов да страдаш. Правиш това за доброто на детето, за да може в бъдеще да му е добре. Не сега да му е добре, задоволявайки егоизма му – а в бъдеще.

Или ти искаш да ти е приятно, мислейки си, колко си му дал. Ти си мислиш ”Аз не можех да си го позволя, но поне нека синът ми да се развлича. ” Нима това се нарича любов?

Утре ще ти се наложи да му дадеш в няколко пъти повече, защото иначе той няма да усети, че живее. Трябва много мъдро да изградиш ”зимника” и да нагласиш сина си в него, така, че ти самият да страдаш много повече от него. И тогава ще го подготвиш за добър живот.

Затова ние имаме методика, съгласно която можем да напредваме към доброто напълване, не по пътя на злото, а за сметка на неговото осъзнаване. Това е уникален патент. Трябва само да разберем принципа му и това е напълно достатъчно. Тогава няма да е необходимо повече да се страдаме, защото и не бихме издържали да вървим по тежкия път на страданието.

Творецът е създал особена система, стига само да осъзнаем злото, което съществува срещу доброто, за да го получим във вид на съсъд и в него да усетим напълването. Тъй като не сме способни да се спуснем до минус Безкрайността.

От урок по статията ”Поръчителство”, 12.06.2014

[137199]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да работим с болката, която ни задържа на животинското ниво?

Отговор: Обкръжаващата светлина, възвръщаща към източника, ми въздейства и преминава през нивата на моето желание (авиюта): 0-1-2-3-4. Ако светлината достига само до трето ниво (0-1-2-3), то аз не усещам в това никакъв източник на светлината.

В четирите стадия на пряката светлина, само в 4-тия стадий на 4-ти стадий (далет де-далет) се е пробудил срамът и било направено съкращаване. Затова светлината трябва да достигне до 4-я стадий на желанието. А ако се разпространява само в трите стадия, аз усещам само болка. Но в 4-я стадий усещам източника на болката.

Аз все още усещам болката, но разбирам откъде идва тя. И благодарение на това, започвам да съпоставям болката и нейния източник, причината: защо Творецът ми причинява тази болка, за какво?

И тогава разбирам, че това съвсем не е болка! Тази болка не ми я причинява Творецът. Аз изпитвам болка, защото самият аз не съм поправен. А Творецът ми изпраща чудни подаръци, иска да ме прегърне, да ме целуне от любов към мен. При мен идва светлината на любовта, а вместо това аз усещам болка.

Като любящи родители, които се карат на детето и дори го пошляпват. Но всичко това се прави с любов. Тъкмо така трябва да преобърна своето възприемане, да изчисля тази делта – разликата между болката и нейната истинска същност.

Всичко това мога да направя само с помощта на групата – там аз правя този разчет, също и в отношенията си към другарите. Всички отношения между хората ми помагат да се науча да правя разчет спрямо Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 02.05.2014

[134825]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато кабалистът вижда страдащи хора, как възприема това? Какво усеща?

Отговор: Той  усеща, каква огромна награда ги очаква в бъдеще. Всъщност, те вече я получават, но за сега не я усещат като благо, защото не са поправили своите съсъди – желания.

Да предположим, че давам на своя малък син 1000 доларова банкнота. Той знае, че това са само пари, но няма представа за реалната стойност на ”хартийката” и затова, след като си поиграе с нея, я хвърля на земята. Ако разбираше, какво съм му дал, то би си купил един тон сладкиши, сладолед, играчки… Но за сега той не знае как да превърне копюра, банкнотата в наслада.

И с нас е така, дори и по-зле, вместо да се наслаждаваме, ние страдаме. Да допуснем, че съм вложил море от усилия, а в резултат, получавам падение, неприятни усещания. ”Тогава, каква е тази награда?” Работата е в това, че сме направили всичко, но все още не сме се поправили, не сме извършили това самостоятелно, което би ни позволило да получим дължимото, наградата. И затова получавайки възнаграждението, не забелязваме това.

Представете си магаре, пред което са поставили сладкиш с крем. Но то не обича сладкиши, а обича зърно и вода. То не обича друго, това е предела на неговите желания.

Ето и пред нас са поставили разкошна ”торта”, но първо трябва да се поправим, за да съответстваме на това наслаждаване. Наградата е дадена, но за сега тя се усеща като страдание. Тъй като ние сме гладни и си търсим ”пшеничените зърна”, без да разбираме за какво е тази планина от крем.

”За какво ми е тя?” – удивявам се. А в отговор на това чувам: ”Изкачи се на стъпалото Човек и ще се насладиш на наградата”.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 20.01.2014

[125986]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→