Баал а-Сулам, „Предговор към книгата Зоар“, п.19: Всички страдания в нашия свят се появяват пред нас само за да ни подтикнат да елиминираме егоизма на тялото и да получим съвършената форма на даващия желанията. Пътят на страданието сам може да ни доведе до желаното състояние.

Порочното ни желание трябва да преминава през кръгообороти, т.е. да се изменя в хода на своята еволюция. Развивайки се, то постоянно се стреми към наслаждения, докато това преследване не престане да го удовлетворява. Напротив, сега то му носи само неприятности и проблеми.

Въпреки това, страданията могат да бъдат различни. Някои от тях се крият във факта, че желанието не може повече да напълва себе си – и това още не е страшно. Въпреки това, в допълнение, то страда от своите недостатъци. С други думи, желанието страда не само от липса на наслаждение, но и от липса на жизненост. Едно е, когато липсва излишък, а съвсем друго – когато липсва необходимото. В крайна сметка, това води до смърт.

Ето защо виждаме, че желанието може да бъде насочено точно към каквото трябва. Страданията те принуждават да бягаш от тях – с други думи, насочват те точно където трябва. Едновременно с това, те не задават посока към целта, а само отблъскват от себе си. Но има и друг път – пътят на Тора. Тя разкрива целта пред самия човек, без болезнени подсказвания.

Състояние, в което се чувствам зле (зло), ме отблъсква от себе си – натам, накъдето страданието престава да бъде движеща сила. Отделяйки се на това разстояние, аз се спирам, и тогава нова болка отново ме изхвърля на безопасно разстояние – само за да спре мъчението. Това „брауново движение“ може да отнеме години и поколения. Това е пътят на страданието.

От друга страна, по пътя на Тора ми се показва целта и вървя към нея по добрия, приятен и кратък път през 125 стъпала.

От урок по „Предисловие към книгата „Зоар“, 03.07.2012

[82055]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Няма по-велика радост от разсейването на съмненията. Съмненията възникват от разликата между получаване и отдаване, Светлина и желание. Ако елиминирам тази разлика и ги приведа в съединение, единство, няма да има по-голяма наслада от тяхното сливане. Двете привидно противоположни части изведнъж се съединяват. Те постигат разбирателство и покой. Това води до експлозия от радост. Аз съм създаден да почувствам удоволствие от това.

Наслаждението е резултат от разкриването на Светлината вътре в духовния съсъд (желание). Светлината може да се разкрие до степента на подобие с желанието. Така че какво възприемам? Моето желание? Не. Може би това е Светлината? Също не. Аз възприемам резултата от тяхното взаимодействие като страдание или наслада.

От 4-та част на ежедневния Кабала урок – 06.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е за зародиша: „Майката му дава червената част, бащата – бялата част, а Твореца – душата”.

Част от проблема в работата е, че ние забравяме за третата „компонента”, за Твореца, който трябва да завърши цялата работа за нас.

Човек полага много усилия, а след това недоумява, къде е все пак желания резултат?

И не разбира, че той не довежда това действие до края, понеже забравя, че всички негови действия трябва да започват и да завършват с Твореца, с висшата сила. А човекът е по средата.

По същият начин ние се издигаме от начално състояние „1” в крайното състояние „3 ” – излизаме от Безкрайността и се завръщаме Безкрайността.

А „по пътя” се развиваме и поправяме – или по пътя на страданията, или по пътя на светлината – но във всеки случай тук работи светлината, а ние само добавяме своето желание. Но не се поправяме, а само ускоряваме своето развитие.

Но обикновено човек забравя, че той е само един от компонентите на своето развитие – само малко го усилва, и от това усеща как действието се променя от лошо към добро.

Но самото действие протича за сметка на силите, които вече съществуват в природата. Главното тук е силата на Твореца.

Ако човек не призовава на помощ Твореца, за да завърши действието – този трети компонент, не присъстващ в неговата картина на природата, то нито едно действие няма да се завърши докрай, и затова човек си остава такъв, какъвто си е бил!

Това е известна грешка, която често остава незабелязана. И тук има само едно решение – да се обърнеш за помощ към групата.

Ако в групата има единно мнение, че Творецът е главната сила, определяща в случая действията, то всеки включен в групата, няма да забрави за това.

И тогава няма да му се налага да изпитва горчиво разочарование от онова, че той толкова е работил, а не е достигнал нищо.

Търсете Твореца (както е казано): „На ложето нощно търсила съм аз възлюбления на душата моя”(Песен на Песните) и помнете че не е по силите на човека сам да победи в тази битка – има още и Партньор.

А без Него човек има само празно желание, което постепенно угасва като пламък.

От урока по статия на Рабаш,19.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Сега в нас, с безкрайна скорост се променят информационните гени (решимот). Те са толкова много и са длъжни да се реализират по веригата, затова ни се струва, че нищо не се променя.

Но докато тези вътрешни промени предизвикат външни изменения, както на брояча внезапно прескача цифра, вътре трябва да се извършат милиарди действия. Така че, им трябва време да минат.

Казано е „Търсещите Твореца, ускоряват времето”. Цялото наше участие в творението се свежда до ускоряване на развитие ни.

Ето, ти се намираш долу, в този свят, с данни получени при слизането отгоре надолу. Ти трябва да се издигнеш по същия път отдолу нагоре, той е постоянен. Можеш само да ускориш своето развитие, да направиш пътя бърз, желан, а след това и приятен.

В това е разликата между пътя на страданието, по неволя и този на светлината, на желанието. Пътят на страданието е дълъг и върху нас въздействат силите на природата, чиито удари ни придвижват напред. А ние, като магарета, стоим и не искаме да се придвижим от мястото си. Такъв е естественият път на развитие.

А вторият път е, когато ти сам искаш и търсиш как да се придвижиш. И така ти скъсяваш пътя си и го правиш желан, той става комфортен, а така също и бърз!

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: В близките две години световната икономика я очакват още по-големи проблеми от тези, които са обхванали планетата сега. Американецът Гари Дент, когото заради точността на предсказанията наричат „икономическия Нострадамус“ е дал много плашещи прогнози. По-рано Дент е предсказал рецесията в Япония, разразила се през 1990 г, а също и сегашната криза.

Реплика: Всяко изчисление отчита само взаимодействието между нас и природата. Затова пресмятането показва засилване на кризата и изобщо края на света. Но има възможност вместо страдание да изберем пътя на осъзнаване на злото на нашия егоизъм и неговото поправяне чрез външна сила.
Нали всички наши методики вземат под внимание измененията с наши сили. А те всички са егоистични сили и затова не могат да променят нашето състояние.
Но ако ние решим, че поправянето е възможно само с външна сила, то Кабала ще може да ни обясни как да я използваме. И въпросът ще бъде решен.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Откъде в масата от хора ще се появи желание за обединение? Какво освен страдание ще ги придвижи към това?

Отговор: Ние се намираме в абсолютна и неразривна връзка един с друг, намираме се в пълно взаимно поръчитество. Такова състояние е създадено от природата, без наше съгласие и ние нямаме избор .
Представи си, че ти си купуваш апартамент в блок, където живеят още 50 съседи и при подписване на договора, без твое съгласие, ти си подписал взаимно поръчителство с всички съседи. Сега ти ще отговаряш за всичко, което става в тези 50 семейства. Това означава, че ако някой от тях извърши престъпление, ти ще получиш призовка и ще влезиш вместо него в затвора. Ти ще отговаряш за всички. Това е настоящо взаимно поръчителство .
Човечеството трябва да разбере, че сега то се намира под натиска на този договор за абсолютно, пълно взаимно поръчителство и всеки отговаря за цялата планета. Какво може да се направи в противовес на този тежък договор, който не може да се отмени? Нали да бъдеш отговорен за всички – това е непоносимо. Хората ще почувстват, че нямат друг изход, освен да се обединят доброволно, с добро. Но целият проблем е в това, че да се направи това с добро няма да се даде.
Дори когато се появи разбиране от необходимост и желание за обединение и с това се съгласят всички правителства на някой пореден съвет, подобен на Г 20, тогава и всеки човек по отделно и всички народи ще разберат своята неспособност към обединение. Когато всички разберат безизходността на състоянието, тогава няма да има никаква възможност за обединение. Това е разкриване на чужда власт над нас.
Като че ли някой свише специално създава препятствия, подхлъзва ни, не допуска да осъществим желанията си, независимо от нашите усилия и противно на логиката. И тогава „ще застенат те от тази работа“. Когато това стане, ще се разкрие третата сила: този който иска да излезе от това съсътояние е длъжен да се възползва от Светлината на източника, за да замени в себе си ненавистта с любов и да заобича това, което по-рано е ненавиждал.
Сега ние дори да осъзнаваме колко ненавиждаме Твореца, колко сме отделени от Него противоположни по свойства. трябва да го обичаме. Трудно е да повярва, че любовта към него е въобще възможна. Нали именно Той е създал всичко лошо в този свят и ни е поставил в най – ниското състояние. Ние ненавиждаме именно Него и никого другиго, нали „ Няма никой освен Него“. И именно от тази точка, до която трябва да достигне всеки човек в рамките на своето развитие, ние сме длъжни да обърнем абсолютно всичко в обратно направление – и……….. да обикнем.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Много пъти съм чувал от Вас, че съществува само желание и че само то определя всичко. Защо тогава всички онези желания, които имам в живота не се изпълняват?

Отговор: Защото освен твоето желание има Програма на творението. Има някакъв план. Съгласно този план цялото творение едновременно се придвижва към своята първоначално зададена цел. Такова придвижване към целта се нарича придвижване според времето (беито) – всичко се случва в своето време.
Но човекът се състои от желание и затова чувства неговото напълване – наслаждение или опустошение – страдание. И по този начин усеща върху себе си действието на програмата, която използвайки нашето желание за напълване – наслаждение ни управлява. Нали ние по неволя винаги се стремим към наслаждение и се опитваме да избегнем страданието.
Ако ти сам поискаш да реализираш програмата на творението (да достигнеш целта бързо и приятно), а не посредством приближаващите те удари, то можеш да промениш това, управлявайки своите желания според правилото: „Направи своите желания като желанието на Твореца“.
Сметката е много проста само ако в теб има такова желание. А какво е това „желание на Твореца“? Това означава, че всеки път пред теб се разкрива някакъв еталон. В своя живот ти всеки път усещаш пропастта, лежаща между теб и онази форма на Твореца, която ти се разкрива.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Защо усещането на Висшата светлина може да се почувства като огромно наслаждение и като мъчително страдание ?

Отговор: Това зависи само от вашите качества и от устремеността към целта. Ако светлина изпълва готово кли, поправено, то вие ще го чувствате като добро. Ако навлиза в неготово, непоправено кли, тогава ще усещате страдание. Но устремеността към целта, прави това усещане радостно – в предусещане на борбата и постигането на целта.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Ако ние не вървим към поправяне, ударите ще съответстват ли на последователността на развитие на Творението? Ние се явяваме свидетели на Финансова криза. Това говори ли, че следващата криза ще бъде на растително ниво и т.н.?Отговор: Несъмнено, кризите ще бъдат все по-дълбоки по качество.

Въпрос от английския блог: Главният фактор на финансовия проблем е Нестихващата Корпоративна Алчност. Как може държавата или бизнеса да работят ефективно, ако капиталистическата жадност и егото се явяват основна движеща сила? Какво ще стане с тези хора, които няма да могат да получават по-милион долара на година, а техните жизнени навици и потребности остават същите ?

Отговор: Ще осъзнаят, че напълване все едно не са получавали, а само неговия призрак и ще се обърнат към Източника на истинското вечно и съвършено напълване – по силата на необходимостта, от страданията, а след това – от усещането на хармония и вечно наслаждение.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Почти всеки ден четем съобщения от различни страни за това, че родители убиват децата си, деца – родителите си, жени – мъжете си, а мъже – жените си, внуци – бабите си и т. н… Що за явление е това? Възможно ли е по този начин да се проявява глобалната криза?

Отговор: Проявява се последният стадий на егоизма в неговата начална степен. Пророците са казали, че ще дойде време, когато „милосърдните майки ще варят и ядат своите деца…“ – ако ние, както ни предупреждават те, позволим на тези времена да дойдат и не ги преминем в светлината на Кабала, поправяйки егоизма.

Въпрос: В крайна сметка, Творецът ни принуждава да се развиваме с помощта на страданията. Тоест човекът се развива не по своя воля, а от необходимост. Но нали замисълът на Твореца е да създаде равен на себе си партньор?

Отговор: Пред вас се намира целият период на свобода на волята – на свободното развитие. Но до него могат да ви доведат само страданията. Иначе вашият егоизъм ще ви тласка към всичко друго, само не и към духовно развитие. През цялото изминало до сега време, ние сме се развивали само чрез развитието на егоизма в нас, а днес ви се дава възможност да го направите под въздействието на светлината. Ето, че се появи и свободата да избирате как да се развивате.

Въпрос: „Искам да бъда добър с теб, за да бъдеш и ти добър с мен“ – от книгата „Богоизбраност“, (Том I, стр. 324). Нима това не е егоистично намерение? Или е поправен егоизъм?

Отговор: Това е поправен егоизъм, а намерението не винаги може да бъде разбрано, тъй като чрез думите се предава само желанието… С други думи: Аз моля, искам от теб своето поправяне и съм готов на всичко… Какво означава „добър“ – свойството отдаване и любов.

Въпрос: Днес всеки от нас се чувства като индивидуалист (егоистично). Какво ще чувства всеки от нас след поправянето – общото Кли като самия себе си?

Отговор: Несъмнено, защото такива сме създадени, като части на едно цяло и сме длъжни да чувстваме не себе си, а целия организъм. В усещането в себе си – нашият свят, в усещането извън себе си – висшият свят.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→