От урокът по подготовка за виртуалния конгрес

Висшата реалност е една — това е Творецът, освен когото нищо не съществува. Творецът е мисъл, замисъл на творението, който се проявява относно нас като излъчващ добро, любов.

Но, за да бъдем творения и да усещаме Твореца, ние трябва да съществуваме в противоположното на него свойство. В края на краищата, всичко се възприема само от противоположното състояние, както тъмнината от светлината и светлината от тъмнината.

Съществува само една мисъл на Твореца, вътре в която ние живеем, плуваме в нейното течение и освен това няма нищо. Казано е, че „С една мисъл е сътворено всичко“. Но сътвореното вече съществува извън тази мисъл, замисъл. Творецът е създал обратно изображение на себе си, като печат и неговия отпечатък.

Ние постепенно се развиваме вътре в това изображение до такава степен, че се чувстваме противоположни на светлината на Твореца. А нашата задача е в това, да не се опитваме да унищожим нашите изначални, егоистични, противоположни на Създателя и дори вредни за нас свойства, а да се издигнем над тях.

Тогава, от една страна ние ще бъдем противоположни на Твореца, което се нарича лява линия в нашето постижение, а от друга страна, подобни на Твореца, което се нарича дясна линия. От тези две линии ние създаваме за себе си „кли“, средната линия.

Този духовен съсъд, орган на усещания, ще бъде самостоятелен, тъй като ние не унищожаваме нашата противоположност, не се опитваме да я нивелираме. Но в същото време, в дясната линия, през цялото време се опитваме да се уподобим на Твореца.

Върху връзката на тези две линии ще изградим свой орган на усещане, средна линия, така наречената вяра над знанието, любов над омразата, обединение и единство над разединението и отхвърлянето.

Тези две обратни свойства през цялото време се увеличават в степента на нашето развитие, което се определя от тяхната противоположност. Увеличавайки светлината, ние увеличаваме тъмнината. А колкото е по голяма тъмнина, толкова по силно тя ни принуждава да призоваваме повече светлина.

* * *
В Книгата Зоар е казано, че „Няма друга светлината, освен тази, която идва от тъмнината“. Първична относно нас се явява тъмнината, злото, егоизма, осъзнаването на нашата зла природа. А светлината, отдаването, любовта, са вторични в тази степен, в която сме способни да ги създадем, над нашата тъмнина.

В зависимост от това, до колко можем да подчиним нашия егоизъм, да се издигнем над него, без да го изтриваме и унищожаваме, ние създаваме потенциална разлика между егоизма и отдаването, омразата и любовта, които определят мощността, номера на нашата духовна степен.

* * *
Служенето на Твореца се извършва само от тъмнината. Тъмнината е забележително свойство, което ме тласка към Твореца, не ми дава покой. Тя определя кой съм аз в действителност. В края на краищата, творението започва с това, че Творецът създава егоизъм, зло. „Само от злото се ражда благо“, казва Книгата Зоар. Доколкото човек издига Твореца в своите очи, дотолкова той самият се издига над своето зло.

Затова съвършенството се проявява в правилната съвместимост на доброто и злото: не в лявата линия, в егоизма и не в дясната линия, в свойството любов, а именно в средната линия. Правилно манипулирайки с лявата и дясната линия, ние изграждаме средната линия.

* * *
Злото е нашият велик помощник, в края на краищата, само от злото можем да почувстваме потребност от доброто и да се обърнем към доброто. Затова няма благо, което не се излъчва от злото и в това благо се извисява величието на Твореца. Такива големи егоисти като нас се сещат за Твореца само, когато им е зле. Правилната работа със злото и доброто е съвършената служба на Твореца.

[234591]

Filed under: Духовна работа, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Конгрес в Москва. Урок №2

Въпрос: Ако в егоизма на човек има стадии на развитие, то съществуват ли стадии на развитие на груповия егоизъм?

Отговор: Движението върви само напред. Движение назад няма – нито в природата, нито при човека.

Означава, че не трябва да се мисли за егоизма и не трябва да се мисли за груповия егоизъм. Трябва да се устремяваме само напред – към групово обединение. Тогава по естествен начин ще преминете през този групов егоизъм. Между вас ще възникват огромни проблеми в обединението, в разбирането, изобщо как да изтърпиш приятеля до себе си и т.н.

Но все едно, стремежът трябва да бъде само напред. Не трябва да мислите за това, ”как по-бързо да разкрием нашия егоизъм”. Трябва да мислите само за положителни разкривания, а не за отрицателни.

Работата е там, че в нас е заложена цялата Малхут, т.е. целият огромен егоизъм, желание (Ж) с огромно намерение (Н) за себе си, любимия. Но ние започваме да се стремим към обединение и към нищо друго!

Когато постоянно се устремявам към дясната страна, моят егоизъм расте по-различно – паралелно на това в лявата страна. И по такъв начин се получава, че само като се издигна до някакво ниво, веднага възниква отрицателното намерение ”заради себе си”. На края включвам отрицателната съставна и положителната съставна и по такъв начин създавам своето кли.

От положителната съставна в мен има екран (масах), а от отрицателната – вътрешно желание, което преобразувам на положително, и така постоянно раста.

Казано е: ”Всеки, който е по-голям от другия, неговото зло начало е по-голямо от него”. Следователно, главният ми стожер (1)  трябва да бъде постоянно растящият стремеж към обединение (Σ). А егоизмът, тоест намерението заради себе си, винаги да бъде второ (2) и няма накъде – не се вълнувайте за него.

 ”Как ние в групата ще разкрием целия й егоизъм?” – питате вие. Целият егоизъм на групата ще разкриете тогава, когато достигнете горната черта, пълното поправяне.

Но да се движите към тази черта все едно ще можете само по средната линия, винаги устремявайки се отначало само на дясно, само към обединение. А лявата линия ще възниква във вас по неволя.

От 2-ри урок на конгреса в Москва, 13.12.2013

[123208]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да превърнем ненавистта в средство, което да ни отдели от злото?

Отговор: Ненавистта сама по себе си ни отделя от това, което мразим. Не се нуждаем от нищо друго освен да ненавиждаме егото. Съществуват два етапа: пречистване и святост. Първият етап на поправяне е пречистване от злото. Това включва целия процес, който преминаваме от началото на нашата работа до разкриване на злото, а после от разкриване на злото до степента Бина, отдаване заради отдаване, не прави на другите това, което е ненавистно на теб.

Тази част на поправяне се нарича осъзнаване на злото и изход от него, докато не избягаме от Египет. После започваме етапа на поправяне на отдаване заради отдаване, което се нарича работа в пустинята. А след това влизаме в земята на Израел, пречиствайки своите желания, устремявайки ги направо към Твореца (Яшар-Ел), т.е. превръщаме ги в Израел, което се нарича завоюване на земята на Израел. Тогава достигаме до етапа на обичай ближния като себе си.

Това става поетапно: аз се отделям от егото, от злото, пречиствам себе си и в момента, в който разбирам, че егото е моят враг, започвам да го мразя и трябва да избягам от него. Готов съм да скоча в Червено море, където и да е, само да избягам и да се спася от преследващия ме егоизъм. Аз получавам от него десет удара, които ме принуждават да направя окончателното решение и не ми оставят никакъв избор да остана вътре в моя егоизъм.

Повече не мога да го понасям, защото виждам, че само ми носи неприятности и болка. Всичко това е в резултат на обкръжаващата светлина, която ми свети и отдава. Относно нея чувствам такова зло, относно свойството отдаване, относно всяко разкритие на Твореца: в облак, в огнен стълб, в горящ храст… Само когато Творецът ме доведе до Фараона, разбирам, че той е злият тиранин. Фараонът се разкрива на фона на Твореца, а когато се намирам по средата, виждам кой е приятел и кой е враг.

Повече не мога да търпя властта на Фараона, защото от другата страна редом с мен стои Творецът. Вече започвам да виждам разликата между отдаване и получаване, и това предизвика в мен ненавист към злото. Невъзможно е да дойда при Фараона без Твореца! В противен случай няма да видя, че Фараонът е злото, тъй като преди той ми е изглеждал толкова добър, докато е отглеждал Мойсей като свой внук. Дори преди това, в самото начало на периода на изгнание, добрият Фараон е управлявал до своята смърт, а след това се възкачил нов цар на Египет, който не е познавал Йосиф. Така постепенно преминаваме през етапите на осъзнаване на злото.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 25.06.2013
[112377]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво усеща човек, получавайки Тора?

Отговор: Той усеща как се променя отношението му към ближния. Започва да разбира, че именно във взаимните отношенията с ближния, там, по средата между тях има място за новия свят, за нови състояния, за ново развитие нагоре, на много по-високо стъпало.

Като поправяме взаимната връзка, ние с ближния формираме трети фактор между нас – висшия. Това е душата, това е и Творецът, който разкриваме. Това е висшият свят, лежащ не някъде там, а именно между нас – във вид на средна линия.

От урок по статията ”Поръчителство”, 01.05.2013

[106444]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Поправянията се случват, благодарение на светлината, идваща от учителя. Липсата идва от обкръжението, групата. Но само ако човек се присъедини към групата, споделя живота си и работи, учейки се, следвайки целта на групата, само тогава се изпращат непоправени желания.

Тези непоправени, специални желания не са просто гордост, както другите примитивни желания, а непоправени желания, които могат да привлекат светлината за тяхното поправяне. Това означава, че човек трябва да е абсолютно противоположен на поправеното състояние. Той получава всички тези състояния от групата.

Тук се говори за човек, който прави всичко, което е по силите му, за да израсне духовно. И тогава той получава „червена светлина“ от групата, както вътре в утробата на майката. Групата е майка за него. Той получава „бяла светлина“ от бащата –  учителят. Тази белота са неговите сфирот – свойства.

Сега човек вече има две линии и трябва да работи в средната. Той не може да я получи автоматично, без да положи усилие. Човек трябва да се потруди, за да бъде включен в този вид работа. И така, до колкото се отменя пред групата, учителя, учението на Твореца, всички тези фактори работят върху него и така достига ново ниво.

 От 1-ва част на урока, 12.12.12

[95362]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Новосибирски конгрес, урок №1

Въпрос: Какво е това работа в средната линия и как да я усетим?

Отговор: Всъщност, средна линия не съществува. Тъй като в природата действат всичко на всичко две сили: силата на отдаване (на рисунката в червено) и силата на получаване (в черно). А човекът не е нито едното, нито другото. И двете сили идват свише. Има сила на отдаване, която е създала противоположна на себе си сила на получаване. И тези две сили, да допуснем, плюс и минус, са тези, които съществуват в природата. От тях произлиза всичко: неживото, растителното, животинското ниво. Човекът, в смисъла на  ”духовно създание”, съществува в съпоставянето, в съединението в него на тези два параметъра.

Екран – това е плюс, егото – минус. Съединявайки ги правилно в себе си над егоизма, вървейки с вярата над знанието, човек формира тази средна линия. В това е цялото изкуство.

Тоест, от една страна, се сближавам с другарите въпреки егоизма си, тъй като разкриваме духовния свят само във връзката между нас (полето в жълто). А егоизмът ни (кръгчетата в черно) остава и нараства още повече.

Между нас се появяват сфирот и светове, в които всичко се проявява. Висшият свят се намира извън нас, извън нашето его, над него, над връзката между нас. И затова цялата наука кабала се основава на принципа ”възлюби ближния като себе си”. Защо? Защото когато работиш nad това, излизаш извън себе си, външно построяваш такъв сензор, с който започваш да усещаш напълващата всичко Висша сила. Наречи я Творец или Висша сила – както искаш.

Това е нашата работа и тя се осъществява в средната линия.

От 1-вия урок на Новосибирския конгрес, 07.12.2012 

[95017]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да се случи, за да разбера най-накрая нещо в „Учението за Десетте Сфирот“?

Отговор: За да разбереш това, което казва „Учението за Десетте Сфирот“, трябва да преживееш тези явления вътре в себе си. Те не се случват някъде на Луната, в открития космос. Не става дума за някакви външни системи. Целият свят, цялата реалност се намира вътре в нас, в мен, и аз трябва да чувствам в себе си цялата вселена.

И ако си представя света, то мисля за това, как да го възприема и как мога да го променя, как висшата сила, която ме променя, достига до мен. Така разделям цялата реалност на себе си и на този източник, който ме е създал, формирал и влияе върху мен, тоест – Твореца.

В мен има желание да се насладя, а в Него – желание да отдава. Неговото желание влияе на моето желание, а моето желание може да пробуди Неговото желание в отговор на това. Така започваме да работим заедно в тандем, като партньори.

Няма нищо, освен това. И се оказва, че другарите са вътре в мен. Това са най-близките свойства до мен, до тази част от желанието, която чувствам като самия себе си. Заедно с мен те образуват този съсирек от желания, от който мога да се обърна към Твореца и да контролирам собствената си съдба.

Трябва да поправя всички останали мои желания и също да ги присъединя към към този съсирек, докато целият не се включи в съвместна работа с Твореца.

Това ще се случи тогава, когато получа правилно желание за това и поискам да чувствам всичко това вътре в себе си. Вече няма да отделям себе си от света чрез външни образи, мислейки, че светът е някъде извън мен: различни страни и народи, другари. Трябва през цялото време да си представям всичко това съгласно правилното възприемане на реалността: всичко е вътре в мен. И след това бавно ще започна да достигам до това.

Първо, светът ще остане двоен за мен и ще го виждам извън себе си, но ще си го представям вътре. Постепенно обаче, поради светлината, възвръщаща към източника, ще започна да свързвам тези два подхода в една картина. Това за мен вече няма да бъде един вид раздвоение като шизофрения. Започвам да чувствам съвършенството и неразривното единство на тази картина. Човек постепенно постига това възприятие благодарение на факта, че намира средната линия.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 22.10.2012

[90915]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Когато изграждаме себе си в средната линия, трябва правилно да съединим свойството отдаване – Бина, дясната линия, със свойството получаване – Малхут, лявата линия.

Тяхното съединяване образува кли (съсъд), което се нарича „пещера“, при това тази  пещера е двойна (Махпела). В „земята“, в Малхут, има пространство, в което е възможно да се живее, а животът – това е Бина.

Но за да проникне Бина в Малхут, преди това трябва да се осъществи обратното действие: Малхут трябва да се включи в Бина, за да знае Бина как да обезпечи Малхут, а Малхут да знае как да изисква въздействие от Бина.

Като резултат, се образува двойно взаимно проникване на Малхут и Бина, „двойна пещера“ – основа на общото поправяне на творението.

Тъй като това е място за поправяне, там се намират Праотците – желания, поправени от намерението за отдаване. Те са постигнали правилната връзка на Бина и Малхут: получават в Малхут и отдават чрез Бина, т.е. работят и чрез получаване, и чрез отдаване.

А какво бива погребано? Егоистичното намерение заради получаване, което като обвивка (клипа) обгръща желанието, превръщайки го в зло начало. Затова, погребването се нарича поправяне.

Ние не закачаме желанията – колкото са по-големи, толкова по-добре. Но на всяко стъпало, т.е. във всяко поколение, погребваме „намерението заради самонаслаждение“ и се поправяме, установявайки равновесие между получаване и отдаване.

От програмата „Седмична глава“, 29.10.2010

[27855]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: На какъв етап от работата, човекът постига свобода на волята?

Отговор: Само след придобиването на душа, след разкриването на духовното.

Духовният парцуф е разделен на две половини: горна – Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гвура, горната третина на Тиферет и долната третина на Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут, а между тях е средната третина на Тиферет.

Горната част е желание за отдаване, а долната част – желание за получаване. А какво е средата, средната третина на Тиферет? Тя не се отнася нито към получаването, нито към отдаването и именно тук има свобода на избора – какво ще правиш ти с това?

Но ти, като буриданово магаре, не можеш да минеш нито на едната, нито на другата страна, разкъсвайки се на части и не е по силите ти да направиш избор. Докато не разкрием, че тук има възможност да съединим тези две половини, за да могат висшата и нисшата половини да работят заедно в третата, средна линия!

Аз съединявам тези две сили – силата на отдаване и силата на получаване и те започват заедно да ме управляват. Това се нарича „получаване заради отдаване”, когато тези две сили работят в хармония помежду си.

В това се състои цялата същност на науката кабала и затова тя се нарича „кабала” (получаване), защото те учи как да получиш двете сили – на получаването и отдаването в такава форма, че те да се допълнят една с друга. И по този начин, ти изграждаш своята независимост, истинската свобода.

Ти си независим от Твореца и едновременно си подобен на Него! Вземаш пример от Него, но оставаш напълно самостоятелен. Няма от къде другаде да вземеш пример, защото получаваш тези две сили в задължителна последователност. Но как ще ги приемеш и ще се уподобиш на тях – в това си напълно свободен.

Тук, по средата между двете сили, в средната третина на Тиферет е заключена нашата душа, която ние сами изграждаме.

Свободата на избора започва с разкриването на Твореца. Казано е: „Мъртвите са свободни”. Това означава, че когато егоистичното желание умира, двете сили – на получаване и отдаване, стоят една срещу друга, а ти се намираш между тях – и тогава си свободен. Защото можеш да работиш еднакво и с двете сили.

И макар да ти се струва, че стоиш между тях и не знаеш накъде да се придвижиш – от едната страна е желанието за получаване, а от другата – желанието за отдаване, но когато едната убива другата, само при това условие ти се оказваш в неутрално състояние и можеш да бъдеш свободен.

А сега, всички ние се намираме под властта на единственото желание за получаване –нямаме желание за отдаване. Затова, докато не придобием желанието за отдаване, ние сме като управлявани от природата животни, а получавайки го – ставаме свободни, но само, за да се уподобим на Твореца и да изградим от себе си човека (Адам), което означава „подобен” на Него.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.10.2010

[27096]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Съществува желанието и в него – решимот. Желанието е потопено в морето на висшата светлина (на чертежа, светлината е обозначена с червена стрелка).

Светлината е постоянна величина, желанието и решимот подлежат на промяна.

Като цяло, за мен не е важно, как именно и доколко те се променят. Тъй като, аз не виждам общия процес и не знам последователността  на развитие на общата система души, част от която се явявам.

Главното за мен е отговора на постоянството на Висшето управление да ме насочва  чрез «пречки» към целта, да държа същото постоянно отношение към Него.

В такъв случай ние – аз и Творецът, сме слети. Аз разбирам, че Творецът е добър и твори добро, и поддържам в себе си това отношение, независимо от многото промени, като лодка в бурята.

Над всичко, което става в мен, аз изучавам Неговото управление. Той променя всички параметри в моя свят: външни и вътрешни.А аз демонстрирам непреклонен стремеж към Него, по същият път на неизменното добро, в сливане – за да „не се отчайвам в милосърдието, дори ако мечът е издигнат над главата ми“.

Така аз изучавам Неговата природа върху себе си. Решимот се развиват в мен, издигайки се по стъпалата, по които сме се спуснали от света на Безкрайността, и над всяко решимо, над всяко стъпало, аз отново и отново се сливам с Твореца.

При това, на всяко стъпало, аз трябва да се издигам, усещайки съвършенство и радост, макар вътре в мен да е възможно да има страдащо, опустошено желание, или желание, напълнено с неземни наслади.

Страданието и опустошението или напълването и наслаждението се усещат, но аз целият съм над тях, защото съм потопен в отдаване. Вътре – ненавист и престъпления, но над тях – аз съм в отдаване.

Аз не обръщам внимание  на своето желание. Нека да е празно, нека да е напълнено с ненавист или, напротив – с висша светлина. Аз се грижа само, над всичко това, да  градя постоянно отношение към Даващия.

В това се състои нашата работа – винаги да се стремим и да се обръщаме към Него, независимо от  всичко, което става вътре в нас.

Аз ценя своите желания, в които се събуждат решимот, тъй като без тях не бих могъл да формирам отношение и да се сливам с Твореца. Но самата работа се извършва по-нависоко – там аз изграждам средната линия и екрана.

От урока по статия на Рабаш, 14.10.2010

[#23553]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→