„В зависимост от това, доколко човек е излязъл от самолюбието си, той може да се удостои със съвършена вяра”.

Рабаш, „Кой свидетелства за човека”, статия 37, 1984/85

Въпрос: Какво е това съвършена вяра?

Отговор: Става дума за много висока степен – за процеса на построяване на средната линия.

След периода на подготовка ние идваме в състояние на частична вяра (хафец хесед). На този етап за мене е важно да се издигна над постоянно растящото в мен егоистично желание.

Всеки следващ път, издигайки се над него, аз превръщам зломислията и грешките от предишната степен, съответно, в грешки и заслуги. С това аз ставам несъвършен праведник.

А след това, аз се издигам на степента на любовта и превръщам всичко в заслуги. Това е и съвършената вяра, която също се разделя на степени.

„Вяра” – това е светлината хасадим, разпространяващ се в кли, а „съвършена вяра” – това е хасадим с осветяване от хохма. Съвършенството се постига именно благодарение на светлината хохма, когато тя може да се напълни със светлината хасадим.

На този етап, аз работя в две линии и реализирам средната линия, получавайки я заради отдаване. Когато напълня желанията си за отдаване и получаване – тогава в мен възниква съвършената вяра – хохма в хасадим.

От урока по статията на Рабаш, 21.09.2010

[21665]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

„И нарекох тези коментари „Сулам”(стълба), за да покажа, че предназначението им е като на стълба, ако например пред теб има прекрасен връх, но не ти достига само „стълба”, за да се изкачиш до него, и тогава всичките съкровища на света ще бъдат в твоите ръце”.

Баал Сулам – „Предисловие към книгата Зоар” п.58

Без коментара „Сулам” няма никакъв смисъл да се отваря книгата Зоар. Към нея са написани много коментари, но „Сулам” е единствения коментар, който се явява като стълба, издигаща ни нагоре към съвършенството на Твореца.

Защото Баал Сулам е достигнал всичките 125 стъпала, от които авторите са написали книгата Зоар, съединил се е с тях и от тази висота разкрива Зоар специално за нас.

Коментарът „Сулам” адаптира Зоар към душите, появяващи се в настоящия момент в нашия свят. В резултат, нашите поправени от светлината на „Зоар“ души могат да се изправят пред „Зоар” – „висшето осветяване”, висшата светлина, за да ни върне  към обединението между нас, в което се разкрива Твореца.

„Сулам” ни помага да се движим в средната линия, за да отговаряме на онази форма, в която висшата светлина идва при нас („съчетание на мерките милосърдие и съд” ) и да можем да я получим.

Средната линия – това е формула, с помощта на която ние трябва правилно да съчетаем двете сили, съществуващи в природата: силата на Твореца – отдаването, изобилието, светлината, и силата на творението – желание за получаване на наслаждения. Построяването на средната линия – това е работата на човека, и в нея се изразява цялата ни свободна воля.

Коментарът „Сулам” ни дава възможност да построим средната линия и затова, след като е бил написан, няма място за нищо друго, освен реализацията на книгата Зоар в съответствие с него.

Баал Сулам истински направлява нашето виждане, подход и усещане така че всичко казано в Зоар да преминава през нас чрез средната линия, в златната среда.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Да изпълним целта на творението означава да станем подобни и равни на Твореца. Такава е Неговата програма по отношение на нас, тъй като това състояние е най-доброто, най-съвършеното.

Но за да станем равни Нему, ние трябва да намерим желание, което да Му е равно.

Творецът е създал точката на желанието, а след това я напълва със своето отношение, със светлина, с всички наслаждения и любов към творението.

Той показва две свои отношения към творението – светлината Хохма и светлината Хасадим. От това желанието става огромно, свят на Безкрайността.

Но ние трябва да добавим към това желание и своето, което е обратно по отношение на Твореца. Затова Твореца влага в създаденото от него желание точката за отдаване, а ние със своите усилия я развиваме по отношение към Него, до размера на Неговото отношение към нас (увеличаваме 620 пъти).

Не е възможно да се променим с осъзнаването на промените отведнъж, а постепенно стъпка по стъпка, с малки промени. Пътят се състои от падания и изкачвания.

Понеже, от една страна, творението трябва да остане празно, желаещо да се напълни, а от друга страна, над това празно желание, то трябва да се прилепи към Твореца и да стане подобно Нему . Затова в творението се съчетават винаги две противоположни състояния.

Има две светлини: пряка и обратна. Творецът иска от нас чрез обратната светлина да се обръщаме към Него така,  както Той към нас със своята пряка (директна) светлина – да станем такива като Него.

Но за Него отдаването – това е Неговото желание, Неговата природа, а за нас отдаването е намерение да отдаваме при желание да получаваме заради Него.

И затова ние можем да Му бъдем противоположни по нашите и Неговите желания, но равни, подобни на Него, по намеренията – отдаването и любовта.

Ако аз се обръщам към него със своето желание, то аз съм Му противоположен. Ако аз се обръщам към Него със своето намерение, то аз съм такъв като Него.

И затова в своите отношения с Него, аз през цялото време падам (заради разликата в нашите желания) и се издигам (заради сходството в нашите намерения). Когато в мен се увеличава желанието, аз ставам противоположен на Твореца, а когато поправям своето желание за получаване в намерение да отдавам – аз Му ставам подобен.

И така през цялото време се „люлея” между тези два полюса, но най-важното е моето „Аз” да остава по средата, в средната линия, да придобие максимум противоположно на Твореца желание да получава, а след това да присъедини към него съответното намерение за отдаване. Да създаде своя средна линия за получаване заради отдаване на Него, заради Него, и в Негово подобие, да се прилепи към Него.

Ако за мен не е важно как усещам своето състояние, добро или лошо, а най-важното е да остана в намерение да достигна максимално подобие с Твореца – това означава че аз се намирам в средната линия.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 07.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Предговор към коментара Сулам“ (ивр. – стълба): „Три излизат от един, един съществува в трите”.

Пункт 52: По този начин е обяснено, че вторият стадий на издигането на МАН на Зеир Анпин до Ишсут е съединяването на двете линии на Ишсут, лява и дясна. Те могат да светят само чрез Масах де Хирик в Зеир Анпин (п. 39), който завършва средната линия в тях и определя двете линии в Бина…

Има две линии в Бина: дясна – Хасадим (милосърдие) и лява – Хохма (мъдрост). Те не могат да се обединят. Всъщност, всяка от тях е готова напълно самостоятелно да напълни желанието. Те са противоположни една на друга.

Но те не могат да светят една без друга. И двете идват свише, но дясната линия сякаш казва: „Как е възможно без отдаване? Не е ли то целта на творението?” Докато лявата отговаря: „Аз съм основата на творението! Аз съм светлината Хохма, която трябва да се разкрие в него. Как това може да стане без мен?”

И така, те спорят по между си, без възможност за компромис или помирение. А точно в тяхното съгласие лежи решението: получаване с намерение за отдаване.

За да се постигне съгласие е необходим трети фактор. Този трети фактор позволява и на двете да отстъпят от здраво удържаните си позиции и да се разберат. Решението лежи по средата. И то не е компромис! То е уникалната и удивителна възможност да се разберат, да се облекат една в друга и да постигнат златно съгласие.

Средната линия е единственият начин да се поправи творението. Всичко съществуващо преди средната линия е било качества на Твореца. Сътворението започва със средната линия, която позволява обединението между получаване и отдаване. Това е формата, в която творението може напълно да участва в отдаването и да стане подобно на Твореца. Както детето обединява двамата родители (двете противоположни линии на Твореца) и ги прави едно семейство.

От урока по „Предговор към коментара Сулам”, 08.06.2010 г.

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въведение в коментара на Сулам: Дясната линия се бори с лявата и иска да отмени светлината Хохма на лявата линия, за да властва само светлината Хасадим.

А лявата линия иска да отмени светлината Хасадим на дясната линия и да остави да властва единствено светлината Хохма.

И заради този спор и двете не светят, защото в светлината Хасадим на дясната линия не достига сиянието на Хохма и тя е като тяло без глава.

А светлината Хохма на лявата линия – съвършената тъмнина, защото не може да свети без светлината Хасадим.

И да поправи този спор може само средната линия, която се създава  от човек, издигайки се там с молитва, съединявайки се с висшия свят и принуждавайки лявата линия да се съедини с дясната.

Двете линии – дясната и лявата са ни приготвени свише, но средната линия – това е нашата работа.

Ние издигаме молба (МАН) за екран и така достигаме изправяне – дясната и лявата линии се съединяват, допълвайки се една друга и достигат компромис.

Тук става дума за желанието на човека, който се включва във вече готова, механична система на дясната и лявата линии и поражда ново качество.

Аз действам с вяра, по-висша от знанието, с желанието, което не зависи от нищо, каквото и да се случи. Мен не ме вълнува нито дясната, нито лявата линии, нито Хасадим, нито Хохма – за мен важното е съединението с Твореца.

Затова аз не възприемам това като компромис (защото едната линия не е способна да отмени себе си пред другата), а само като средство за постигане на единство. Затова този компромис е възможен!

Все едно, аз идвам при двама души, които с ярост спорят по между си и нито един не е готов да отстъпи от своето мнение.

Но аз не смятам да ги съединявам и да ги помирявам. Аз имам по-възвишената цел – да достигна нещо по-висше. Използвам силите и на двете  линии.

Аз си поставям целта: да стана подобен на Твореца и да се слея с Него, по-високо от всичко. И тогава двете линии могат да се съединят и допълнят една друга и, по отношение на тази цел, те чувстват съвършенство.

Всяка от тях не достига това,  което иска, но се успокоява от своята съпричастност към постигане на целта.

На тях им свети средната линия – тя е малка в сравнение с другите две, но постига съвършенството на Твореца.

И това е по-високо съвершенство, отколкото всяка една от тях би могла да постигне сама, защото то идва  от сливането с Твореца.

Откъс от урока по статята „Предисловие към коментарите „Сулам““, 30.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Световния Зоар Конгрес току що приключи. На него ние видяхме повече от хиляда човека от различни раси и националности, много, от които носят исторически стереотипи. Неочаквано, в някакви си 20-30 часа всички тези разлики изчезнаха, давайки път на обединението и любовта. Какво ни липсва, за да сме в това състояние постоянно?

Отговор: На Конгреса хората почувстваха обединение, вдъхновение и важността на целта. Обаче, 20 часа са минали от събирането и сега трудно можем  да си спомним как беше там. Всичко изчезва от нашите сетива и памет. Защо не можем да продължим по този начин и винаги да сме в това състояние?

Това състояние, както всичко друго в нашия живот, не може да трае дълго.  Вдъхновението и ентусиазмът на човек достигат своя връх и тогава човека се успокоява. Невъзможно е да останеш вдъхновен завинаги. Това идва от закона за обратната връзка между Светлината и желанието: В един момент Светлината трябва да се увеличи, а в друг – желанието. Те се редуват в увеличаването и чрез това ние напредваме, сякаш ходейки на два крака покрай средната линия, която свързва две други линии – лявата и дясната.

Двете линии се свързват само с цел движение напред, и след това започват да се движат отново.  Ние първо вървим в дясната, където получаваме важността на целта, връзката и желанието да продължим и да вървим. Тогава от лявата идва „тежестта в сърцето”, така че ние имаме нещо, с което да работим и да се върнем отново в средната линия. Това е как ние напредваме.

Ето защо това състояние не продължава дълго: То би било срещу природата. Дори бих казал, че не състоянието е по-нежелано, от колкото да си в постоянна еуфория. Човек трябва да чувства, че напредва, работи и преодолява някои вътрешни съпротивления, вместо да бъде постоянно „в облаците”.

Нашата работа е да почувстваме силно, че даваме и получаваме нещо, и тогава пак даваме и пак получаваме.  Трябва да чувстваме съпротивление, действия и постижения.  Това е причината да има толкова много удоволствие в трудната работа и подготовка, която кулминира при такова страхотно събиране, където  виждаме резултатите от нашата работа и се наслаждаваме на това, което сме постигнали за два или три дни. Обаче, след това ние отново трябва да се върнем в състоянието на бреме, на преодоляване, търсения, изяснявания и поправяния, така че накрая да постигнем друг красив резултат.

Това е така, защото Твореца и творението стоят противоположно един на друг, като две противоположни свойства: желанието да получаваш и желанието да отдаваш. Равенство между тях може да се постигне само чрез взаимни действия. Напредъкът е невъзможен по друг начин. Не можем да останем в малкото състояние (Катнут)  или Хафец Хесед: ние трябва да се движим напред.

Filed under: Зоар, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Разкриването винаги е лично, него не бива да го получаваме от някой друг – можем само да се научим да четем.

Но нас трябва някой да ни научи да четем, защото четенето и писането са на човешко ниво, а ние, когато започваме да се учим сме на животинско ниво. Трябва някой, който се намира на степен „човек”, който да ни помогне, за да се повдигнем на човешко ниво, да ни научи да четем и пишем.

Книгата – това е цялото Творение, първоначалния замисъл въплътен до последното действие.

За да го разкрие човек, трябва да премине през разказа и да го напише върху сърцето си („запиши цялата Тора върху твоето сърце”), да подготви своите духовни съсъди. Четейки Тора той се учи от висшето, а записвайки я – става подобен на нея и започва да Го разбира. Така се повдига на степента на замисъла на Творението – в края на книгата.

Книгата е замисълът на Творението, който откриваме в края. Разказът четем и преписваме върху себе си, като променяме желанията си и строейки от тях букви.

Така сами ставаме автори, като разкриваме нейният Автор. Ние правим копия на книгата – в това се състои нашата работа.

Авторът не измисля Книгата в главата си – пред него е готовата книга в небесата, а той само я преписва. Той не работи със собствения си ум, дори не умее да чете и пише – първо трябва да се научи.

Ако се научим да четем и пишем, и съумеем да препишем Творението на Твореца, то ще получим този автор. Творецът не е автор, защото нищо не е написал. В него всичко се реализира чрез мисълта.

Но ние откриваме Неговия замисъл в поправените си желания и после, Неговата мисъл се разделя за нас на книга, автор и разказ.

Ако се уча да чета, то Неговият замисъл започва да се разкрива в моя материал и аз се измервам според това как се справям с нея и как преписвам.

Замисълът на Творението – това е дясната линия, моят материал – това е лявата линия, а в средната линия преписвам този замисъл на своята лява линия.

Книга, автор и разказ – това са Творецът, Творението и връзката между тях , която се нарича Тора.

От подготовка към урока, по книгата „Шамати“, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Разкриването винаги е лично, него не бива да го получаваме от някой друг – можем само да се научим да четем.

Но нас трябва някой да ни научи да четем, защото четенето и писането са на човешко ниво, а ние, когато започваме да се учим сме на животинско ниво. Трябва някой, който се намира на степен „човек”, който да ни помогне, за да се повдигнем на човешко ниво, да ни научи да четем и пишем.

Книгата – това е цялото Творение, първоначалния замисъл въплътен до последното действие.

За да го разкрие човек, трябва да премине през разказа и да го напише върху сърцето си („запиши цялата Тора върху твоето сърце”), да подготви своите духовни съсъди. Четейки Тора той се учи от висшето, а записвайки я – става подобен на нея и започва да Го разбира. Така се повдига на степента на замисъла на Творението – в края на книгата.

Книгата е замисълът на Творението, който откриваме в края. Разказът четем и преписваме върху себе си, като променяме желанията си и строейки от тях букви.

Така сами ставаме автори, като разкриваме нейният Автор. Ние правим копия на книгата – в това се състои нашата работа.

Авторът не измисля Книгата в главата си – пред него е готовата книга в небесата, а той само я преписва. Той не работи със собствения си ум, дори не умее да чете и пише – първо трябва да се научи.

Ако се научим да четем и пишем, и съумеем да препишем Творението на Твореца, то ще получим този автор. Творецът не е автор, защото нищо не е написал. В него всичко се реализира чрез мисълта.

Но ние откриваме Неговия замисъл в поправените си желания и после, Неговата мисъл се разделя за нас на книга, автор и разказ.

Ако се уча да чета, то Неговият замисъл започва да се разкрива в моя материал и аз се измервам според това как се справям с нея и как преписвам.

Замисълът на Творението – това е дясната линия, моят материал – това е лявата линия, а в средната линия преписвам този замисъл на своята лява линия.

Книга, автор и разказ – това са Творецът, Творението и връзката между тях , която се нарича Тора.

От подготовка към урока, по книгата „Шамати“, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм изучавал Тора, зная пет езика, слушам Вашите уроци и долу горе съм запознат с кабалистическите термини.

Когато учиш някакъв език и знаеш думите, то четеш разказа и го разбираш.

Но на урока по ТАС, аз чета откъс от текста и нищо не разбирам, независимо, че зная всички термини. Той ми се струва някакъв си китайски език. Защо?

Отговор: Този език ти си длъжен още да го изучаваш. Думата „език” произлиза от понятието „езиче на везни”, намиращо се по средата.

По мярата на онова, как ти ще постигаш духовните определения, по средата между доброто и злото, – ще строиш твоя език.

Това е средната линия, която човек е длъжен да построи в себе си. Тогава ще започне да разбира и усеща градациите на свойствата.

До като човек, не достигне духовното усещане, колкото и да учи – у него, почти нищо, не остава от изученото. Подобно на онова, да му обясняваш хиляди пъти вкуса на ястие, което той никога не е опитвал.

Та нали всички наши възприятия – това са вкусовете. Всички определения, съществуващи в ТАС, кабалистите „опитали”(таамим) от светлината, влязла в желанието (тох кли) с намерение да отдават, съгласно закона за подобието на свойствата.

Първото съкращение действа и не ни дава възможност да получим светлина, ако не сме му подобни. Без екран, без намерение да отдаваме, ние не можем да усещаме светлината.

За това, до като нямаме екран, ние не разбираме за какво става дума. Та нали всичко се постига чрез усещанията.

За това се казва: „Опитайте – и ще се убедите, колко е хубав Творецът!”. Аз съм длъжен да Го „опитам”. Та нали всичко това го постигам в мен.

И затова, това се явява проблем. Колкото ти да учиш тук, този език постоянно се изпарява.

Но от друга страна, той те подготвя за онова, да започнеш да усещаш. А когато в теб се появят усещанията, ти ще разбереш, за какво става въпрос.

Тогава няма да ти се налага да учиш. Изведнъж ти ще започнеш да разбираш, кое, как се нарича. На тебе няма да ти бъде вече необходимо да четеш за това в книгите. 

Усещайки някакво духовно явление, ти ще знаеш, как то се нарича. Откъде? Кой ще ме обучи? Никой.

Светлината, се облича в твоите желания, предава им своето впечатление по четирите стадия – таамим (вкус), – некудот (точката под буквите), – тагин (короните над буквите), – отие (буква), и строи в теб гематрията (числовото значение на буквите).

Тази гематрия се превръща в слово. Ти го „четеш” и изведнъж започваш да разбираш: Това желание се нарича „дърво”, а това – „слънце”. Ти знаеш, че това е така. Даже ако живееш някъде на кравя на света и не знаеш езика, ти ще започнеш да разбираш.

От урока ( Въвеждане в науката кабала) 16.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Книга Зоар, глава Беаалотха, пункт 118: …Разяснявайки първите две знамена, представляващи средната и дясната линии, сега разяснява третото знаме – лявата линия.

От броя на живите същества тя се назовава с лика на “бика”, а от броя на ангелите – Гавраил.

Известно е, че след като средната линия е съгласувала и обединила дясната и лявата линия една с друга, в лявата линия останала само светлината Малхут – светене нахохма отдолу нагоре, ВАК и А ГАР изчезнали от нея.

Отгоре към нас слизат две пълни линии – дясна и лява, Хасадим и Хохма.

Но доколкото разбиването е произтекло от това, че творението се опитало да обедини заедно Хохма и Хасадим напълно, но не могло да стори това поради отсъствието на толкова голям екран, да получи цялата светлина Хохма облечена в светлината Хасадим заради отдаването, затова намерението за отдаване (кли) се разбило и екранът изчезнал.

Сега ние сме длъжни да поправим това разбиване, а поправяйки го, ще започнем също така да разбираме, какво се случва вътре в творението, защо Творецът го е създал по такъв начин, какво е целял с това самият Той.

Разбиването не е нещо лошо, а подготовката към това, да започнем да съставяме нашия свят в едно цяло – с разбиране, осъзнаване, усещане. Защото, ако се намирахме в един готов свят, ние не бихме го разбирали.

Но доколкото Творецът е създал Света на Безкрайността, а след това го е разбил, Той ни е дал възможност отново да съберем в едно цяло света на Безкрайността, самите ние да се включим в Действието Съзидание (Маасе Меркава) и Първоначалното Действие (Маасе Берешит) и по този начин да Го разберем и да Го усетим, да станем като Него.

Разбира се, не строим всичко това от нулата, от нищото, та нали самите ние сме създадени “от нищото”. Но частите, които събираме в едно цяло ни дават пълно разбиране и усещане за това, какво ни е необходимо, за да станем подобни на Твореца, т.е. цялата информация за всички части, елементи и дълбините на мирозданието.

Затова цялата книга Зоар, всички коментари, цялата наука Кабала ни говорят за това, как да поправим разбитите желания (келим), как правилно да ги съединим помежду им и да върнем в едно цяло желание (духовен съсъд, кли) всичката светлина, изпълваща по-рано света на Безкрайността.

Но всичко това творението трябва да извърши със собствени усилия. По такъв начин то достига разбиране, усещане, възприемане и власт над цялото мироздание.

Откъс от урока по книгата Зоар, 26.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→