Въпрос: Рав Пинхас Уинстон, автор на повече от 50 книги с религиозно-мистична тематика, заявил, че Израел трябва спешно да се готви за война, която ще се случи на тази земя, а след нея може да настъпи краят на света. Войната може да продължи само 12 минути, но ще обхване  целия свят.

Хората се притеснили и изведнъж забелязали , че всички признаци водят към това. Например, неотдавна по Стената на Плача пропълзяла змия, намерена била жива риба в Мъртво море. А има предсказание на пророка Йезекил за появата на живот в мъртвите води преди края на света.

През септември 2018 година се родило червено теленце , – за това се споменава в Тора, като предсказание за края на времената. И ето неотдавна от Стената на плача паднал голям камък, едва не притиснал молеща се жена.

Вие как мислите? Всичко води към края на света от гледна точка на признаците…

Отговор: Признаците, разбира се, са много интересни. Те могат да вълнуват някого. Хората обичат да се занимават с мистика, тя малко гъделичка нервите. Това тревожи, изпълва живота с някакво особено напълване, свойства.

Реплика: И всичко съвпада.

Отговор: Съвпада всичко, което поискаш. Можеш да вземеш Медицинската енциклопедия, „Майн Кампф” , всичко, което искаш,  – всичко съвпада навсякъде, по всякакъв начин. Така работи нашата фантазия. Има ли това някаква основа, реалност?

Успокойте се. Краят на света се отменя. Пренася се в по-далечен период. Както обикновено, това се е случвало много пъти в човечеството, така е и този път.

Въпрос: Тогава за какво се пише, когато се говори за края на света, за войната на Гог от Магог?

Отговор: „Край на света“ на иврит се нарича „соф а-олам“. „Олам“ – от думата „алама“ (скриване). Краят на света означава край на скриването, т.е. начало на разкриването на Твореца от творенията. И нищо повече.

Може ли преди това да има големи страдания? – Да!

Войни? – Да!

Изтребления? – Да!

Но все едно, това няма да бъде краят? Светлината – висшата светлина, божията светлина, не е важно как се нарича, – няма да изгасне. Нашето слънце още дълго ще гори. Ние дотогава ще направим  такива поправяния над себе си, че всичко, което ни изглежда, – като слънце, планети, ние, тази Земя и всичко останало, постепенно ще изчезне от усещанията ни.

Ние сякаш ще преминем в друго състояние. Възможно е това да се има  предвид под „края на света”? Но това е желан край на света, преход в ново измерение.

Тоест, краят на нашия свят  е най-хубавото  събитие, което може да се случи. Ние преминаваме в друго състояние.

Нашата душа – усещането за Твореца – е вечна и няма отношение нито с материята, нито с нищо. Затова материята постепенно изчезва, сякаш се разтваря, става все по-просторна и ние преминаваме в други усещания, в други измерения. За това, по принцип, днес вече говори и физиката.

Така че, не трябва да се страхуваме от това. А ако някой иска по този начин да се прослави – той, разбира се, има възможност.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 20.11.2018

[237300]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Псалм № 27: Ако мен ме обгради станът на врага, не изпитвай страх сърце мое. Ако въстанат на война срещу мен – и тогава аз се уповавам на Твореца.

Ако човек помни, че всичко идва свише, от единствения източник и знае как трябва да се отнесе към това,  той открива, че войната се води единствено за разкриването на Твореца и няма никаква друга война.

Не трябва да се бори с препятствията, като с вятърни мелници, а със скриването, приближавайки се все повече до Твореца, освен когото няма никой друг, и с всички сили да се държим за Него. Не трябва да позволяваме на всевъзможни препятствия да ни объркват и да ни отклоняват от правилната посока.

Цялата война, която се води, е единствено срещу скриването. Творението няма какво друго да прави в мирозданието, освен да разкрие висшата сила. С това ние се освобождаваме от всички проблеми и беди, които ни следват в резултат на скриването и в резултат на въздействието на висшата сила върху нас, ние се превръщаме в съсъд за отдаване. Така се издигаме по стъпалата на поправянето, чак до самия му край (Гмар Тикун), а именно до пълното поправяне.

Само не трябва да забравяме, че работата срещу скриването е работа над нашите желания, така че да ги пригодим към разкриването му. Ако виждам, че се намирам в система на скриване, умишлено работеща срещу мен, за да ми даде възможност да положа усилия, то вече в самото скриване откривам ръката на Твореца, който ми е подготвил всичко това.

И затова не очаквам скриването да изчезне, а моля само за сили за отдаване. Така, дори когато Творецът е скрит, аз не очаквам скриването да се разсее, а искам да получа възможност да работя в скриването, също както в разкриването.

От подготовката към урока, 22.04.2014

[133217]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скриването започва с това, че аз възприемам важността на групата и важността на Твореца като забулени. Но постепенно започвам да чувствам, че скриването ме поддържа. Тоест, усещам в него някаква скрита сладост. Чувствам, че това изгнание, което ме отделя от висшата светлина, лишава ме от връзка с Твореца, усещане за Него – това е за моя полза!

И тогава това изгнание става сладко за мен, тъй като благодарение на него, работейки с него, аз все повече строя своите желания, формите на отношение, на разбиране на Твореца. По такъв начин обръщам святата сянка в разкритие. Скриващият екран се превръща в разкриващ.

Има още една сянка, която се нарича сянка на егоистичните сили (клипот). Намирайки се в тази сянка, аз се чувствам в скритие и не мога да се свържа с Твореца. Не мога да започна да правя каквото и да е там, тъй като не усещам целенасоченост на своето състояние. Затова такава сянка се нарича клипот (ситра ахра). Ситра ахра е всяко едно състояние, в което не чувствам връзката с Твореца, а се отдръпвам в противоположната посока – към желанието ми да се насладя.

Именно в това се състои разликата между сенките на светостта и клипот, между всички наши състояния. Трябва постоянно да сме уверени, изцяло, на 100%, че се намираме в Безкрайността и Творецът иска да се разкрие в нас в цялата своя пълнота. Но проблемът е само в усещането за скриване, което трябва да развиваме все повече, за да може накрая да се превърне в разкриване. И тогава „сенките ще се разбягат“ (Песен на песните), ще се преобразят, т.е. ще си отидат и ще се превърнат в екран, с помощта на който ще мога да се отнасям към Твореца така, както Той се отнася към мен.

Всичко, което практически се иска от нас, е всеки един момент да се насочваме към Твореца. Преди всичко моята действителност зависи от Него на 100%. Всичко, което получавам – получавам от Него. От една страна, получавам усещане от Него и независимо от това, че това усещане е неприятно, съм длъжен да свържа себе си с Твореца като с добър и носещ благо. Мога да го направя само ако придобия правилно отношение към Него, което се нарича намерение за отдаване.

Макар и в много аспекти да се чувствам неприятно, но веднага след като пожелая да оправдая Твореца и да се отнеса към Него с любов, с това достигам намерението за отдаване. И това намерение за отдаване ми позволява да превърна усещането си за страдание в сладко чувство, в усещане за добро.

Намерението, благодарение на което се свързвам с Твореца, подслажда всички мои лоши усещания вътре в желанието да се насладя. Започвам да възприемам празнотата или страданията в егоистичното си желание като необходимост. Тъй като именно за сметка на тази опустошеност строя себе си в новия свят с намерение за отдаване.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 06.08.2013

[114040]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал a-Сулам, ”Скриване и разкриване на Твореца”: В единичното скриване човек не забелязва добрия лик на Твореца. Но разбира се, ако той вярва, че така или иначе, Творецът му изпраща всичко като наказания за изминали нарушения или за да го облагодетелства на края, ако не смята, че случващото се е за сметка на сляпата съдба или на случая, тогава все пак вижда обратната страна на Твореца.

Такова е единичното скриване – състоянието на човек, напредващ по духовния път. Той още не е достигнал до разкриване, но усеща определен процес и обосновава своите проблеми само с Твореца.

Проблемът е в това, че той не може да оправдае Твореца. За това свидетелства самото усещане на страданията. От една страна, ако човек можеше да оправдае Твореца, той нямаше да страда, а от друга страна, не е възможно да страдаш и да бъдеш благодарен за това. Ако страдаш – значи ти е зле. В нашия свят можеш да усещаш едно, а да говориш друго, но в духовното така не се случва: Каквото усещаш, това и ”казваш”. Ако вътрешно страдаш, никакви театрални жестове не биха ти помогнали.

И така, на мен ми е зле, и това състояние се нарича ”единично скриване”. Какво всъщност ме свързва с Твореца? – Неясното усещане, че тъкмо Той стои зад всичко това. Няма яснота, защото тя изключва лошото усещане. Ако Творецът е разкрит, получавам наслада, а ако е скрит – страдания. Но ако страданията не са толкова големи, за да ме откъснат от Твореца,, мога да ги оправдая.

Нашият съсъд е разделен на две половини: Галгалта  ве-Ейнайм и АХАП. Като следствие, ни въздействат два вида светлини: хасадим и хохма. И излиза, че все пак мога да оправдая Твореца, който, според усещанията ми, постъпва лошо с мен. Отнасям това или за сметка на минали мои нарушения, или за сметка на бъдеща награда – и се съгласявам със страданията за сега.

Тук се крие цял комплекс от взаимоотношения. Доброто ми се вижда като зло и предполагам, че съм го заслужил заради минали свои нарушения, или че в бъдеще ще получа награда за тези си страдания. С разума си, в зависимост от разбиранията си, оправдавам Твореца, и независимо, че изпитвам страдания, все пак си признавам, че те идват от Него, а не от някакви странични фактори. Който и да ми подложи крак, мислено Твореца добавям към рисунката.

Това не е обикновено стъпало и ако човек не слиза от него, то става трамплин за скачане към нещо голямо. Да ни даде Бог да пребиваваме в такова голямо състояние винаги, осъзнавайки, че всичко – и добро, и зло – идва от Твореца, че няма никой, освен Него, че над нас няма власт, никаква друга сила или сляпа съдба. Неговото управление ми се струва лошо, но оправдавам това с някогашните си нарушения или с бъдеща награда. Творецът като любящ баща, който възпитава правилно, се грижи за моето израстване и ме възпитава.

А от друга страна, скриването още е в това, че все пак очаквам някаква полза от своите страдания: или те ще смъкнат от мен предишните ми провинения, или ще ми помогнат да заслужа награда в бъдеще. Но всъщност, Творецът не се нуждае от тях – нито в качеството на изкупване на греховете, нито в качеството на отплата за благото.

И все пак в това състояние човек се стреми към отдаване, оценява го, и държи правилната посока към него. При това му действат две сили: скриване, предизвикано от собствените непоправени желания, и някакъв блясък от присъединяването към обратната страна на светлината.

От урок по статията ”Скриване и разкриване на Твореца”, 02.10.2012

[89378]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да се отнасям към Твореца, ако Той е свойството отдаване?

Отговор: Наистина, какво е това свойство? Физическа сила? Нима мога да обичам силата на притегляне или да я ненавиждам? Да кажем, че тя може да ми харесва при условие, че ми причинява нещо хубаво. Но това не означава, че я обичам или ненавиждам. Аз осъзнавам, че това не е живо същество и се отнасям към нея съгласно своето усещане, съгласно изгодата, която получавам от нея.

Аз се наслаждавам от слънцето. Но нима го обичам? Какво е любовта към слънцето, в сравнение с любовта към растението, животното, човека?

Та как да се отнасям към Твореца? Преди всичко, за Него е казано: ”Аз своето АВАЯ не меня”, ”Висшата светлина се намира в абсолютен покой”, ”Добър и Творящ благо и на лоши, и на добри”, Творецът се отнася към нас с абсолютна любов.

От друга страна, наричат Твореца – Велик, Страшен и т.н. Цялото зло произлиза от Него, цялото добро – от Него. Говори се така противоречиво, че аз се обърквам.

Ако нещо е неизменно – това е лошо. Защо ни казват, че Творецът не се променя?

Баал а-Сулам ни обяснява в своето писмо №2, че ако бащата се отнася към сина си с абсолютна любов, той предизвиква в него ненавист, вместо любов. Понеже няма никаква реакция и синът вижда, че без значение как се отнася към баща си – бащата отвръща с абсолютна любов. Това не дава на сина възможност да развие любовта си, да се променя, да вижда взаимовръзката, да се доближат. Сякаш се намираш не пред живо същество, тъй като растението все пак реагира, животното – още повече, а още повече човек. Така положителните и отрицателните реакции дават възможност за взаимопроникване, а от тук се образува връзката, взаимното включване.

Но ако Творецът не се променя и е изцяло толкова Добър и Любящ, то какво мога да изпитвам към Него? Не мога да се сравнявам с Него. А щом не мога да се сравнявам, то Го оставям така, сякаш Той не съществува. Защо ми е да вземам под внимание нещо неизменно?

Това са много дълбоки разбирания, с които са се занимавали не само кабалистите. Но кабалистите са искали да кажат, че Творецът винаги е – „Ела и Виж”, така Го разкривам. Аз не разкривам самият Него, Неговата същност, а само формата, облечена в материя. И затова, когато Го разкривам в цялата Му пълнота, в пълната и съвършена форма, която може да бъде разкрита само от творението – тогава Го разкривам в Неговото отношение действително като Абсолют, Съвършен, Вечен, Добър и Творящ добро.

Но във всички останали мои състояния, според степента на собствената си неизправност, виждам доброто и злото от Негова страна, както е казано: ”всеки съди в зависимост от своята неизправност.” Тогава имам възможността да се обърна към Него в състоянията на своята неизправност и съответстващите поправяния, и да Го видя и добър, и зъл. Но след това трябва да вярвам в това, което говорят великите кабалисти, които са Го разкрили в истинския Му вид, че там е Той – абсолютно Добър и Творящ блага.

Трябва да съотнеса това със своите желания/келим така: в даден момент виждам Твореца един – доколкото те са поправени и повредени; а когато Го достигна на крайното стъпало на стълбата, ще Го разкрия като Добър, Носещ благо.

Тогава в мен вече няма противоречия, а имам само карта за напредък, където съм постигнал определено ниво в своите отношения с Твореца, и така осъзнавам, че се променям сам – и с това Творецът се променя в моите очи.

И благодаря на Твореца за това, че е създал тази стълба със стъпала на скритие, с помощта на която имам възможност да придобия връзка с Него. Иначе не мога да се свържа със Съвършения.

От урока по статия от книгата „Зоар“, 09.07.2012

[82488]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Творецът не се крие от нас – скрива Го нашият егоизъм. От Него ни отделя противоположната природа. Как да приемем формата на Твореца? Как да стигнем до Него, съгласно свойството за подобие? Как да Го намерим, да открием, че Той се намира в нас?

За това са необходими определени действия. Кой ги извършва? Ние или Той? Ясно е, че трябва сътрудничество за това. Не можем да напредваме без висшата светлина – с Неговите „стряскания” Той иска от нас участие, което се нарича „свободен избор”. В това участие се състои цялата ни работа. Тук ограничения няма, тя е отворена за всички и се осъществява чрез изучаване на кабалистическите първоизточници.

Тези източници могат да станат ”еликсир на живота” или „смъртна отрова” – цялата работа е само в подхода ни.

Ако искам да разкрия злото начало и да го поправя, тогава мога да преуспея и науката кабала ще бъде за мен ”еликсир на живота”. Ще разкрия в себе си ”смъртта” – собствения си егоизъм – и ще искам да го поправя, за да се осъзная за живот.

Ако се уча заради егоистическите си постижения, ако търся знание, сили и величие, власт и т.н., тогава учението само засилва егоизма в мен и моят успех е противоположен на отдаването, при това даже не съзнавам това. Такова обучение се превръща в „смъртна отрова“.

Пътьом минаваме етапи на скриване и разкриване на Твореца. Скриването бива единично и двойно, а разкриването отначало проявява пред нас управление, посредством награждаване и наказание, а след това и вечно управление.

Всъщност, всичко зависи от моите желания. От страната на Твореца няма никакви ограничения, той не се крие и не се открива. Скриват Го моите собствени желания и ако правилно работя с тях, то постепенно те се поправят и в зависимост от това поправяне, разкриват Твореца. Така или иначе, аз сам го скривам от себе си.

Точно така в нашия свят разкриваме много явления, които по-рано не сме забелязвали: нови видове птици, нови видове творчества, нови видове животни… тези неща са съществували и по-рано, но не и за нас. Обаче с времето ставаме възприемчиви, благодарение на чувственото и умственото развитие, под въздействието на обкръжението, което възвеличава нещо в нашите очи, пробужда в нас страстта, властолюбието, тщеславието и ни кара да обръщаме внимание на онова, което по-рано не е имало значение за нас. Всички говорят, че това е важно – и аз попивам чуждите желания. Тава е достатъчно, за да сломя равнодушието: разкривам новите желания и излизам от прикритието относно даденото явление.

Същото засяга науката кабала и Твореца – тук действа същият принцип. Аз съм егоист и нямам достъп до нищо, освен до текущите ”животински въпроси”. И затова, ако искам нещо по-високо, трябва да вляза в съответното обкръжение, което ще ме тласка и направлява към нещо велико.

По такъв начин, всичко зависи от поправянето на желанията. Отначало, за мен не съществува каквото и да е било явление -остава в пълно скритие. След това започвам да разкривам някакво желание, устремено към него, и скритието по малко изчезва, докато не открия нещо ново.

На духовния път търся Твореца, но не като източник на наслада – искам да разкрия Неговото отношение към мен. Тъй като Той желае да се разкрие като Добър и Творящ добро. Работата не е в това, че ще получа от Него – За Него е важно да разкрия как Той се отнася към мен, за да видя Неговата доброта и да се въодушевя, и да се изпълня от това отношение. С това Той ме ”купува”.

Тоест всичките четири етапа на скритието и разкриването се отнасят към неизменното, добро отношение на Твореца, което постепенно разкривам в съответствие със своите съсъди за желания. Разкривайки доброто Му отношение, виждам, че то е съществувало и по-рано – само че аз в своята неизправност не съм усещал, не съм разбирал това. Съответно и сега, когато виждам далеч не във всичко доброто отношение на Твореца, трябва да направя разчет за скриване: нека в тези или в други неща да не виждам доброто отношение, обаче е възможно и тук то да присъства. Възможно е да съм виновен в това, че не виждам Неговата доброта.

От урока по ”Въведение към Учението за Десетте Сфирот”, 17.01.2012

[66692]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Съзидаващият разум”: „Всеки човек е длъжен да постигне корена на своята душа. Това означава, че желаната и очаквана цел на творението е неговото сливане с Твореца по свойства.”

Казано е, че „няма да бъде отхвърлен от Твореца отхвърленият”. Цялото общо желание, включително неживото, растителното, животинското и човешко ниво, цялата реалност, трябва да се върне към източника, към корена. Творението е излязло от корена само във въображението си и сега, стараейки се да преодолее тази илюзия, отделяща го от корена, трябва да свали покривалата и да се върне назад в своите усещания.

Като цяло реалността на мирозданието представлява желание, подразделящо се на четирите по-горе изброени нива. Само най-голямото желание, отнасящо се към човешкото стъпало, може да осъществи тази работа.

Предшестващите го нива са лишени от избор – те не трябва да работят, да полагат усилия и да реализират тази цел, тъй като не могат да привлекат светлината, не могат да задължат Твореца да ги промени и да свали скриването. Само човекът е способен да доведе себе си и цялата реалност до поправяне – с други думи, назад към усещането на корена или към свалянето на покривалата.

На свой ред човешкото стъпало също се подразделя на четири нива и всъщност, именно „човекът в човека” осъществява замисленото. Това значи, че сред хората има такива, които изпълняват необходимите действия и въздействат на другите, увличат ги след себе си. А другите пък увличат след себе си останалите нива – животинското, растителното и неживото. Така всички се връщат към общия корен.

По такъв начин всички хора трябва да постигнат корена, сливането, но се различават по осъществяването на тази работа и по крайната форма. В зависимост от корена на своята душа, от своето желание, всеки се връща по своему, слива се според своята степен, изпълнява своята функция и се издига на своето стъпало.

Разбира се, става дума за самия процес на връщане, когато сваляме скриването и подреждаме мозайката на общата картина. А след това, когато всеки заеме своето място, започваме да разбираме, че няма разлика между големите и малките, между отделните желания – всичко това е важно по време на работата по обратния път към корена.

А след като се включим в корена, всички различия между нас изчезват. Тогава възниква единната сила, единното желание, единната светлина, единната реалност – както е казано: „Той и Неговото име са единни”.

От урок по статията „Съзидаващият разум”, 28.04.2011

[41718]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Изследвайки мирозданието виждаме, че и нашата природа, и светът са скрити от нас. В продължение на хилядолетия, поетапно, поколение след поколение, ние разкриваме света и все повече го опознаваме.

Творецът се явява общата сила на природата, и за да Го постигнем се нуждаем от още време. Но защо реалността е скрита от нас? И защо е скрит от нас Творецът?

Нима не е като подчиняващите Му се закони на природата – като неживото, растително, животинско ниво на развитие или човека? Той се явява общ закон, в който се намира мисълта, а също така началото и края на мирозданието. След като всичко е включено в Него, тогава защо Го е сътворил така, че Той да е скрит от нас?

Какво особено има в това, че ще стигнем до Неговото разкриване самостоятелно и ще Го помолим да ни помогне да го направим? Що за игра е това: Той се крие от нас, а ние трябва да страдаме в продължение хилядолетия в своето развитие, докато стигнем до въпроса: „Защо Творецът е скрит?” И само тогава ще ни се открие науката кабала, явяваща се средство за Неговото разкриване. А каква полза имаме от това? Е добре, ще го разкрием – но какво ще стане по-нататък?

Казват, че след това ще се чувстваме добре, защото Творецът е Добър и Творящ добро, и когато стигнем до Неговото разкриване, ще живеем в любов, издигайки се над всички страдания. Но ако Творецът е силата на безкрайната любов и отдаване, тогава защо ни е създал такива нищожни и окаяни? Защо трябва да полагаме такива големи старания, за да стигнем до онзи, който ни обича?

Но ние виждаме, че и в този свят всичко е устроено по същия начин. Хората, преминаващи през различни препятствия, за да постигнат любовта, единението, разкриването, ценят това и чувстват в каква степен са спечелили и открили за себе си нещо голямо, скъпо и важно.

Също така виждаме, че всъщност в нашия свят, всеки от нас иска да го обичат такъв, какъвто е. Но такива отношения не могат да съществуват помежду ни. Такива чувства изпитва само майката към своето дете. Но това е земна, животинска любов, която идва в майката от природата и я задължава да обича детето си – да му даде живот, който да поддържа и да способства за неговото развитие.

И това е единственото изключение. А тъй като не обичаме другите хора такива, каквито са, искаме да имаме доказателства, че това е изгодно за нас. Всичко това ни помага макар и малко да разберем, защо Творецът играе тази игра (скриването).

Той иска да стигнем до любовта без каквито и да е сметки. Така, както искаме да ни обичат каквито сме, по същия начин иска да Го обичаме не с оглед на някакви наши лични интереси, а такъв, какъвто е Той. И затова, докато не се освободим от своето его, изобщо няма да можем да разберем, как да започнем да установяваме връзка с Него.

Първото, което е необходимо да направим за развиването на усещането за Твореца в нас, е да се издигнем над своята природа. Тоест да се издигнем над собствения си интерес – какво ще спечеля от това?

Това е реално, ако успея напълно да се освободя от него – сякаш не съществувам, сякаш съм абсолютно независим и обективен, и по този начин мога да видя и съдя за всички. Ето тогава, от този миг и нататък, ще мога да започна да усещам Твореца, силата на отдаването, силата на доброто.

А ако Той се разкрие, ще отида при Него само, защото ми е изгодно. Но ако почувствам, че Той излъчва само любов, увереност, здраве, щастие, тогава ще бъда принуден да Го обичам, защото се явява източник на цялото благо. Такава любов ще бъде принудителна и зависима.

Затова, за мен е нужно да се въоръжа с екран, съкращаване и със своята анти природа, да стана свободен от собственото си его. И тогава, ние двамата ще станем носители на безкрайната, чиста любов без лична изгода, и ще разберем, че не Творецът се скрива от човека, а човекът Го скрива със своя егоизъм.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 14.12.2010

[33053]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Каква е тайната на живота?

Отговор: Тайната е да се промени насоката на живота от получаване в отдаване, да „се обича ближния” или поне да се придържаме към принципа „Не прави другиму това, което е ненавистно за теб самия”.

Когато започнеш да се стремиш към отдаване, ти излизаш от твоя тесен свят, където си заключен и работиш като робот, следвайки вече създадени специфични детерминистки закони. Нищо не може да избяга от границите на закона. Ние разсъждаваме по този начин само заради скриването и липсата на познание.

Например, предположете, че гледам от десетия етаж към ставащото долу и виждам как кола завива, а човек излиза на улицата, не вижда колата и тя го удря. Или виждам как човек паркира колата си на непозволено място, но полицаят вече идва към него, за да го глоби.

Аз виждам всичко това отгоре, но хората отдолу не виждат нищо! Но позволява ли им тази липса на знание да кажат, че случилото се е случайно? За мен не е случайност, защото вече съм видял как всичко е свързано едно с друго. Това не е фантазия, а чисто разкриване.

Понякога гледаме бебетата и разбираме, че нещо ще се случи по това, което то прави. Знаем го предварително, но то не го знае, защото му липсва познание за себе си. Затова нямаме свобода на волята – има само липса на знание.

Колкото по-дълбоко разкриваме този свят, толкова повече разкриваме колко сме оковани в железни вериги. Няма свобода – нито в мисълта, нито в желанието, нито в действието. Единственото, което можем да направим е да сменим посоката. Сега тя е напълно устремена към получаването за себе си. Тя е напълно ограничена и то от самите нас и желанието ни.

Обаче ние сме способни да я променим – от минуса към плюса. Започни да отдаваш и ще разбереш какво можеш да направиш чрез това. Вече имаш корена на това бъдещо алтруистично желание, „точката в сърцето”. Трябва само да привлечеш силата, която ще я развие. Тогава няма да си ограничен, защото ще си излязъл от самия себе си.

След като преминем през степените на развитието ни ще разкрием, че  животинското тяло, в което сме поставени не съдържа нищо „човешко” освен само една точка! Ако се занимаваш с тялото, тогава ще си животно. Но ако се съсредоточиш в тази точка, тогава ще разкриеш в нея човека.

От урока по статията „Тяло и душа”, 30.11.2010 г.

[28175]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Ако творението винаги си остава с желанието да получава наслаждение, как може да отдава?

Отговор: Всъщност, няма никакво самостоятелно желание за наслаждаване – има светлина, правеща от себе си своя обратна форма и тя се нарича желание за наслаждаване!

Светлината действа вътре в него в своята обратна форма – на получаване. Този обратен отпечатък на светлината, сякаш е направен върху восък – върху някакъв мек материал. Именно тази отпечатана форма, вдлъбнатина се нарича духовен съсъд.

А ако е така, значи вътре в желанието за наслаждаване винаги има светлина, там е Творецът, който напълно го управлява! Самото желание за наслаждаване няма никаква самостоятелност – това е просто копие, в което няма нищо от него самото.

Желанието за наслаждаване става самостоятелно само, когато към него се добави и желанието за отдаване – тогава в него се разкрива светлината.

Светлината е отпечатала себе си в желанието за наслаждаване като отпечатък и това желание е получило нейната обратна форма, вътре, в която обратно на желанието за получаване действа светлината. А ние не усещаме светлината, а само желанието, проявяващо се отвън!

В зависимост от степента, в която светлината се приближава и присъединява към желанието и разкрива, че именно Тя го определя, ние започваме да чувстваме някакво странично присъствие, Стопанина – започва играта между нас и Твореца.

И това продължава, докато напълно не се съединим с Него и станем като едно цяло, като между нас няма никакви различия – толкова се е приближил Той.

Творецът започва да се разкрива и все повече се приближава към нас – това означава издигане по стъпалата на световете, докато не се почувстваме абсолютно слети с Него.

Светлината, която действа отвътре се прилепя до желанието за наслаждаване. Тя свети и посочва себе си като негов представител, заявявайки: „То – това съм Аз!”. Както е казано: „Той и Неговото име са единни”.

А само по себе си, желанието не решава нищо – то е само материал.

От урока по статията на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 22.10.2010

[24544]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→