През цялото време трябва да проверяваме на практика, прагматично и без илюзии, от какво живеят нашите желания, с какви средства разполагаме, отчитайки степента на тяхната порочност и способността да се поправим.

При такова отношение към реалността ние откриваме, че се намираме между две дадености: „Аз – първи и аз – последен“, и че тук, по средата, имаме възможност за свободен избор – да привличаме поправящата сила.

Ние я привличаме на принципа „ще направим и ще чуем“, – с други думи, обединяваме се в група и чрез учебни занимания, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника.

Така откриваме, че всички наши състояния са първоначално програмирани свише, от замисъла на творението, от замисленото бъдещо сливане.

Посредством светлината, те идват при  нашето желание за наслаждения и му действат последователно, от лекото към трудното, оставяйки ни винаги възможност за избор.

Понякога скриват от нас, че няма никой, освен Него, направо до пълно скриване, а понякога ние сами избираме  това скриване – и така се движим напред: от Него, първия – чрез себе си– до Него – последния.

При това трябва да разбираме, че всичко става само вътре във връзката, в обединението на душите. Там е станало разбиването, и там Творецът пробужда съответните решимот. Само на мястото на разрива трябва да извърша своето поправяне, за да разкрия, именно там, сливането.

По този начин, винаги се занимавам с практически работи, като се старая  да се обединя с другарите и да предизвикам общо единство. По този начин аз насочвам себе си и целия свят към добро.

Първия импулс към това ми е дал Творецът, а след това, според степента на моите усилия, идва светлината и осъществява действие, разкривайки Първия и Последния в самата точка на единството, където ние постигаме сливане.

Получава се, че целта на нашите усилия е да заобичаш ближния, като себе си, а последната стъпка по този път ни повдига на степен  любов към Твореца.

Любовта към другите – това е  подготовката на кли (съсъда), а любовта към Твореца означава, че Той идва последен и завършва действието.

От урока по статия на Рабаш, 21.10.2010

[24412]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: При съблюдаването на закона за поръчителството, възнаграждението и наказанието са скрити и дори да не го разбираш с разума си, нещо вътре в теб ти казва: „Няма страшно – аз, все едно, ще направя това заради себе си”. Как може да бъде реализиран този закон?

Отговор: Действително, не е толкова просто да бъде реализиран този закон, тъй като нашият егоизъм е насочен срещу него.

Законът за поръчителството е всеобщ и единствен, обхващащ единната система, в която се намира човекът. И заедно с него, цялото останало творение се намира в сливане с общата сила на природата – с Твореца. Системата е създадена от Твореца и Той, с помощта на висшата светлина я привежда в действие.

Творецът е вкарал в системата съкращаването и скриването, за да можем да изучим връзката между всички части на тази система. За да можем да претърпим неуспех във всяко свое действие и да открием какво не достига за правилната и изправна работа на тази система и да поискаме тя да заработи.

Всеки път, ние като че ли създаваме тази липсваща част, желаейки това да се случи и тогава, като във филм – приказка, то внезапно се случва.

Трудно е да се изрази с думи, каква е степента, в която човекът става творец – той участва в създаването на тази система. Той я постига, разбира, постоянно я допълва и поддържа. Всичко това, разбира се, се осъществява от висшата сила, но чрез сливането с Твореца, защото човекът вижда целта и необходимостта от това.

Всичко, което правим трябва да ни доведе до изучаването на правилната връзка помежду ни и нейното реализиране. Занимавайки се със създаването на тази система, ние изучаваме цялата безкрайна реалност – от разбитата и отдалечена точка на този свят, до нейното пълно изграждане.

От урока по статията „Поръчителството”, 15.10.2010

[24090]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Истина ли е, че любовта към ближния е възможна само по отношение на желанието към духовното, но не е необходимо да напълвам неговите материални желания?

Защото виждам, че сега не съм готов да разделя с него дори парчето месо, което е на масата.

Отговор: Засега, за нас е достатъчно да се обединим с ближния в неговото желание да постигне Твореца.

А след това, ти ще се чувстваш така, сякаш на масата, редом с теб седи твоят малък син – нима ще можеш да му вземеш късчето месо и да го изядеш сам? Така ще се отнасяш към целия свят.

Ти не разбираш, защо е нужно това и какво в крайна сметка ще получиш? Отговорът на този въпрос, тоест целта на отдаването, ние обикновено забравяме и по тази причина, това действие ни се струва изкуствено. Ти ще чувстваш, че си подобен на Твореца и че му доставяш удоволствие, постигайки такова поправяне!

Сега, изобщо не изпитваш такава потребност и затова, действието отдаване изглежда безпричинно, насилствено. Няма друга цел, освен подобието на Твореца.

Защото на теб само ти се струва, че целият свят страда и че има бедни и нещастни хора. Когато поправиш себе си ще видиш, че всички те са богати и щастливи, умни и здрави. (Виж статията на Баал Сулам „Скриване и разкриване на Твореца”)

Ние не разбираме каква е тази илюзия – да виждаме страдания в света. На всеки човек специално му показват уродливия свят, за да му дадат усещане колко още трябва да се поправи, за да види съвършенството.

Ние виждаме, че всеки мисли по различен начин и има собствено мнение. Откъде произлиза това? От това, че всеки вижда различна картина на света. Защото в света няма никаква картина, няма форма – всичко се разкрива вътре в свойствата на човека!

И когато започна да разкривам истината, тогава разбирам, че зад всички картини на този свят, които възникват пред мен като миражи в пустиня, стои една Мисъл, проектираща ми такава реалност. И формата е неустойчива като фата-моргана, витаеща във въздуха и през цялото време – променяща се.

А да преминеш през всички тези призраци и неизвестност можеш само, ако се опираш на групата, която през цялото време изправя твоя фокус на виждане към истината.

Истината – това е постигането на силата, управляваща цялата фата-моргана, за да разберем как тази сила създава всички форми и защо. А ние  да се обединим със самата сила, от другата страна на видимата картина на този свят и да работим заедно.

Както е казано: „Всичко би дал човекът, за да намери истината”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 03.10.2010

[22930]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Духовният свят ще се разкрие само, ако ти по време на обучение чрез групата, поискаш това разкриване.

Ти искаш да усетиш Даващия, Основата, единствения Корен на всичко.

Но това може да стане само чрез групата, чрез отдаване, съгласно закона за подобието на свойствата и когато си готов за това.

Нищо, че ти още не разбираш, какво търсиш, – независимо от това светлината върши своята работа. Благодарение на твоята потребност тя действа все по-силно, докато в тебе не се влее духовно усещане и не започне да става все по-ясно.

Тогава ще видиш, че духовната реалност съществува. Недостатъчна концентрация към важността – ето кое се явява причина за скриването.

От урока по статия на Рабаш, 20.09.2010

[#21594]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако вървиш в тъмнина, то по какъв начин се ориентираш, за да преминеш през всички тези етапи на духовната работа, докато не разбереш, че си изчерпал всички усилия и не помолиш Твореца да ти помогне?

Отговор: Ние не виждаме Твореца и не можем да си играем с Него, както детето си играе с възрастния. Вместо Себе си Твореца ни е създал игрово поле – групата от приятели.

Затова той специално е разбил създадената от Него Душа на части, за да може да се отнася не към всяка част, а към тяхното съединение, като към Себе си. Да направи кли подобно на светлината. От любов към творението – към любов към Твореца. Затова в отношението към групата (не към отделни другари) на мен ми е нужно да се отделя от всички материални сметки, да видя „Себе си, групата, Твореца – като едно цяло”.

Да проверя отношението си и състоянието си към Твореца по моето отношение към групата. Тъй като не виждам Твореца – но другарите си виждам. И после… със Своето скриване Твореца ми дава възможност да изградя себе си независим, подобен на Него.

Искам да попадна в целта, скрита зад хоризонта. Това е възможно ако имам видим ориентир и ако настройвам себе си на него, и тогава непременно ще попадна в невидимата цел.

Този ориентир в достигането на целта, Твореца, е самата група, която Твореца изкуствено е създал за нас (от нас), давайки ни илюзия, че се ненавиждаме.

И според степента на нашето обединение, ние всички точно „ще попаднем” на Него. И ако се обединим именно за да Го намерим – това е правилната работа.

От урока по статията на Рабаш, 15.09.2010

[#21215]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

На практика няма разлика между Творец и група – тя съществува само в нашето Его!

От мен се скрива само един параметър: източникът за наслаждение и затова вместо Твореца виждам групата.

Но това е направено заради моето спасение, за да мога да се отнасям към тях безкористно и да не бъда подкупен с идващите от тях наслаждения!

Затова от мен се скриват наслаждението и напълването, които съществуват в групата и аз мога да построя отношения с нея – свободно и независимо.

Ако Творецът изведнъж ми разкрие своята любов, тя би ме задължила във всичко и би анулирала възможността за свобода на волята!

А при скриването на Твореца, аз оставам съвършено свободен: ако искам – приближавам се към групата, ако искам – отделям се, ако искам – мисля за тях.

Скриването – това е голяма милост от Твореца за нас, то ни позволява свободно да се изграждаме.

Скриването ми помага да остана неутрален, да изграждам независимата си личност, своите ценности.

Понякога ми се струва, че групата са някакви хора, но това е моята собствена душа, моето духовно Кли!

От урока по статия на Рабаш, 01.09.2010г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скриването и разкриването са в нас. Това са единствените неща, на които можем да влияем. В крайна сметка, ние съществуваме в постоянна и вечна вселена, която няма начало и никога няма да има край. И въпреки, че говорим за факта, че някога творението се е появило и някога ние ще достигнем поправяне и ще изпълним плана на творението като станем напълно включени в Твореца, и ние си представяме това в границите на времето – това е неправилно.

Просто ние, по силата на своята природа, не сме способни по друг начин да си представим случващото се. Случващото се не се случва, а съществува постоянно. Ние се намираме в уникална система, която се нарича „Природа” или „Творец”, където нищо не се променя. Само ние се променяме в нашите усещания! Как можем да започнем да се променяме съзнателно, по собствен избор, контролируемо, така че да не преживяваме никакви неприятни или нежелани изменения?

Съществуват такива изменения в моите вътрешни желания, които променят моето възприятие на реалността по такъв начин, че аз ги усещам като проблеми, войни и страдание. От друга страна, съществуват промени, които са добри, но кой знае как да ги управлява?

На това ни учи науката Кабала. Ясно е, че ако реалността е неизменима, тогава само чрез контрол над нашите собствени свойства можем да повлияем на нашата картина на света и да решим кой „сериал” искаме да гледаме под заглавието „Моят живот”. Обаче, това не означава, че аз съм свободен да гледам всякакъв филм от какъвто и да е жанр, който пожелая.

Вече има съставена програма и тя ме тласка към разкриване на истинската картина, където всички скривания ще изчезнат и аз ще разкрия вечното и съвършено състояние в неговата истинска форма. Тогава аз ще видя, че реалността е постоянна и неизменна. Ако разбера всичко това, аз мога да напредвам по добрия път. А ако не го разбера, тогава ще съм принуден да се движа напред по пътя на страданието.

Обаче, ние говорим само за промените вътре в човека, който съществува в някакво, все още непознато за него обкръжение. Това обкръжение се нарича Творец или Безкрайност. Не е по силите ни да променяме реда на нашите степени, този ред вече съществува в нас. И кои сме ние, че да знаем какъв е този ред?

Въпреки това, можем да ускорим процеса като се включим в него по собствено желание и като направим усилие. И скоростта на придвижването ще ни даде различно усещане. В крайна сметка, едно е да се движиш към фатално събитие без да си съгласен с него, но и без да можеш да го избегнеш, а друго е да се стремиш към желана цел! Тогава аз ще харесвам пътя и ще се движа по него с радост.

С други думи, всичко зависи от нашата подготовка за следващите състояния, които неизбежно ще дойдат. Обаче, моята подготвеност определя възприятието ми и бързината на моето придвижване. Затова ние се нуждаем от науката Кабала толкова много. Като учим Кабала ние ще можем да преминем нашето развитие по позитивен, приятен и кратък път, вместо по дългия път на страданието.

От ежедневния урок – 10/06/2010, Предисловие към учението за Десетте Сфирот

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

За човека настъпва време да познае Твореца и поради това, Творецът леко се разкрива пред него, проявявайки своята доброта.

А после Той увеличава егоизма в човека, поради което на човек му се струва, сякаш Творецът е лош.

Творецът прави това, за да може човекът да се извиси над егото си и да  каже: „Всичко е добро – аз чувствам лошото само с егоизма си ”.

И тогава Творецът леко се разкрива в доброто, развивайки с това моя егоизъм, зад който Той се скрива повече от преди.

Човекът отново не се чувства добре, но той трябва да се издигне още по-високо над егоизма, чрез вярата над знанието и да разбере, че цялото зло се разкрива единствено в егоизма. А в действителност, Неговото управление е винаги добро.

Всъщност, колкото по-високо се издигам, толкова скриването се засилва повече. Но в мен има все по-голяма сила да се издигна над  егоистичните си желания и да разбера, че скриването съществува единствено спрямо моя егоизъм.

Когато премина в желание за отдаване – скриването изчезва. Т.е., не скриването изчезва – а ние се издигаме над скриването.

Всички тези етапи: двойното скриване, единичното скриване, разкриването – ние сами създаваме в обикновената, неизменна светлина.

Искаш да получиш светлина – извиси се над егото и получи светлина върху екрана, т.е., в желанията за отдаване. Разкриването на отдаващи желания в себе си – това именно означава да разкриеш Твореца.

Но пребиваването в скриване – това означава да чувствам, че не ми достига разкриване, отдаващи свойства.

Ти страдаш поради това, че в теб няма отдаващи свойства? – с това се мери степента на твоето скриване. И все пак, нараства ли скриването съобразно нашето развитие или изчезва?!

Аз израствам – и скриването постепенно изчезва, тъй като аз достигам до разкриване, а в мен остава по-малко скриване. По качество, обаче – то е по-силно и страдам повече от него.

Аз съм поправил част от желанието си и в него съм подобен на Твореца, достигайки разкриване, но в останалата част –  все още съм в скриване.

И там аз чувствам, колко ми липсва Той, как Той е скрит, защото аз съм толкова лош и непоправен.

И колкото по-високо се издигам, и колкото по-голямо е моето разкриване – толкова по-малко е скриването, все едно, да допуснем, са останали  някакви 10%?!

Но аз страдам заради тези 10% значително повече, отколкото заради 99%-те, когато съм бил долу… Това е моята „нечистотия”, тя е стерилност, но в очите ми изглежда като „нечистотия”. С цялата сила на 90%-то разкриване, сега  виждам, какво не ми достига.

Излиза, че степента на скриване намалява, но усещането за неговия недостатък нараства – докато не достигнем до пълно разкриване…

От урока по статията „Предисловие към ТЕС”, 09.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→