Въпрос: Казахте, че с помощта на разума може да се пробуди чувство, а чувството пробужда силата на любовта. Като чух това, изпитах радост, която остана с мен през целия ден. Вечерта изобщо не се чувствах уморена, макар и да работих до късно.

Нещо повече, на занятията, които провеждах, духът на любов и радост се предаде на учениците. За няколко часа те направо се „заразиха“ от моите усещания. Изобщо всички, с които контактувах през този ден, се проникнаха с този дух. И тогава ми се наби на очи явната връзка между любовта и радостта. Що за връзка е това?

Отговор: Радостта е като удостоверение, като свидетелство, че се намираш в правилно, добро състояние. Може, разбира се, да се изпита радост и от злодеяние, но ако тя произлиза от добро дело, то направо сякаш го обобщава, потвърждава, че то е приключило правилно.

Въпрос: Позволява ли разумът да се пробуди силата на любовта, способен ли е да предизвика в нас страст?

Отговор: Всичко зависи именно от разума, от разсъдъка. Всичко е в главата ни. Тъй като ние идваме на бял свят като малки „зверчета“, а след това започваме да приемаме ценностите на обкръжението, или от родителите, от детската градина, училището, телевизията, Интернет и прочее външни източници. Сформираните от тях ценности, които по-нататък ще определят всички мои радости и разочарования.

В крайна сметка, всичко е изкуствено, всичко е обусловено от оценки, получени отвън. По начало те са били мисловни, но след това под въздействие на обкръжението са станали критерии, по които оценявам състоянието си, и като следствие изпитвам радост или печал. Ако съответствам на критериите на обкръжението – ми е приятно, а ако не – унивам.

По такъв начин всичко в мен се строи на основата на разума, който се включва към първичното, идентифицирано, „младенческо“ възприятие и формира от него определена вътрешна картина, позволяваща да оценя себе си: добре ми е или ми е зле. В мен няма нищо основно, базисно, „свое“ – всичко се съотнася с мнението на обкръжението. Ето защо отшелниците, живеещи в гората, които нямат почти нищо, в сравнение с нас, могат да се радват на живота – тъй като по техните критерии, те имат всичко, което им е нужно. За нас това е жалка участ, а те се радват на съдбата си.

Точно тук е заложен ключът към щастието.

Въпрос: Силата на привличане между партньорите, която се е проявила спонтанно, с времето отслабва…

Отговор: Действително, изначалните „кълнове“ стигат за кратко. По данни на биолозите, произвеждането на съответните хормони продължава до три години. Между другото, можем и да ги приемаме и изкуствено, и по този начин „да слагаме дърва в огъня“. Това е възможно. Но естественото „гориво“ стига максимум за три години. Казват, че това е достатъчно, за да може мъжът да поддържа жената до раждането, а също и в следващите две години на кърмене на малкото. С други думи, по-нататък природата не свързва повече бащата с майката и детето.

Разбира се, в наше време, в следствие на всевъзможни външни действия, ситуацията се изменя. Но такива са базовите параметри на човешката биология. (още…)

Filed under: Възпитание, Мъжът и жената - Няма коментари→

Проучване: Икономическите реформи и неравенството в доходите създадоха нов тип масово поведение – „секс в замяна на подаръци“. Във Висшето училище по икономика (ВУИ) бе проведено проучване „Комерсиализация на интимността и срещи срещу възнаграждение в Москва, Минск и Киев“.

Социолозите казват, че 30% от анкетираните жители в тези градове са имали опит със „среща срещу възнаграждение“. И през последните години „секс в замяна на подаръци“ е все по-често явление. Учените изтъкват, че този тип поведение е добре проучен в други пазарни икономики и той коренно се различава от обикновената проституция.

Над 60% от анкетираните отговорили, че за тях е допустим сексът без любов, но те не са готови да се женят без любов. Никой не дължи нищо на никого – тази фраза се превърна в символ на пазарните отношения. Семейната институция до голяма степен е разрушена от възприемането на живота от гледна точка на търсенето и предлагането. Участието в срещи срещу подаръци е станало популярно.

Коментар: Това, което винаги сме наричали любов, трябва да бъде наречено използване на другия за себе си, за да задоволя своите желания. Любовта може да бъде само една – над егоизма, и тя съвсем не се развива между половете, а само под въздействие на висшата светлина, която издига човека над егоизма. Така че в нашия свят любов няма, а в най-добрия случай има взаимно егоистично удовлетворяване. А сега стана още по-очевидно – за подаръци.

 [96407]

Filed under: Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Всички знаем какво е чувството да бъдем влюбени. Вълшебно е, и дори може да доведе до пристрастяване! Понякога едва смогваме да ядем или спим, непрекъснато преследвани от мисли за другия. Но когато тези чувства угаснат, ние неизбежно оставаме с чувство на разочарование. Защо той не действа по начин по който аз искам? Започваме да усещаме чувство на неудовлетвореност, а това всъщност е и причината за много от неуспешните връзки. Тогава какво е това чувство наречено любов и защо продължава толкова краткотрайно?

За да разберем какво е истинска любов и за да успеем да я възвърнем в нашите връзки, трябва да се впуснем по-надълбоко в корените, в зародишът на любовта. Възприятията ни за любов намират силно отражение в идеите на науката кабала, а именно, че любовта такава каквато я чувстваме, не е истинска любов. Само когато разберем зародишът на любовта между мъжът и жената, тогава ще изпитаме истинско задоволство от връзката.

(още…)

Filed under: Любов - Няма коментари→

Въпрос: Отначало Адам имал само една жена, Ева. Ще се завърнем ли към моногамията, когато се изправим? Или тогава това няма да ни интересува?

Отговор: Сексуалното съединяване в нашия свят е следствие от духовното съединяване между Висшата Светлина и душата, наречено „Зивуг де Акаа„, което е възможно с помощта на екран. В това духовно съчетание Творецът (или Светлината) е мъжката част, която отдава, а душата (или Кли) е женската, която получава. В този процес на изправяне, душата (Кли) придобива качеството на отдаване, и тогава тя е способна да получава Светлина, за да наслади желанието на Твореца „да отдава“.

Процесът на съединяване (сливане, Зивуг – духовно свързване) се случва в общите желания на двамата „да изпълнят другия с наслада“, да почувстват наслада само в степента, която ще даде наслада на другия партньор. Следователно онова, което се случва е постоянно уподобяване на общи желания и намерения (в Рош – главата на духовния Парцуф, преди получаването вътре в неговото тяло – Тох). Това се изразява в нашата психология с тенденциите за сексуално общуване, предшестващи изливането на Светлината Хохма (Ор Пними, семето) в душата (Кли, от Рош в Тох на Парцуфа).

Тези редуващи се и увеличаващи се, взаимни предвижвания са предназначени да допълнят желанието във всеки от духовните партньори чрез прекъсване и възобновяване на контакта. Това създава възможност за благотворно удоволствие: когато тази степен е постигната, Светлината преминава от Пе в Тох – удоволствието влиза в желанието, както е описано в Петокнижието: „Като стрела порази желаната цел, в желаното време, в желаната жена, на желаното място“.

Следователно, когато душата постигне пълно поправяне, човек ще разглежда секса като психологически израз на духовно обвързване. А ако няма духовна връзка, тогава няма и стремеж или причина за телесно обвързване.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Два въпроса, които получих от начинаещи:

Въпрос: Чувствам се отчужден от моето обкръжение. Всички около мен, включително близките ми приятели, вършат неща, които нямат значение. Трудно ми е да поддържам контакт с тях, защото аз разглеждам всичко от гледна точка на целта на живота. Не ми се иска да имам желанията, присъщи на нормалното общество: не ме интересуват парите, секса или уважението на останалите. Какво става с мен?

Отговор: Вие все още търсите себе си, вашия път и вашата цел. Ако сте се опитали да бъдете като всички останали и не сте успели, то вие сте предопределен за духовно развитие. Отдайте цялата си енергия на това и ще откриете Съкровището!

Въпрос: Има ли опасност да се четат кабалистични текстове ако не ги разбираме?

Отговор: Моят съвет към вас е следният: ако сте уплашен, не ги четете! Хората, които изучават Кабала са тези, които се нуждаят да разберат каква е целта на живота им. От този момент нататък те вече не се страхуват от нищо – те се нуждаят от това.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Смесването на мъжки и женски качества на духовно ниво, води до изневери, предателства и сексуални отклонения в нашия свят.

Със сигурност никой от нас не желае да стане жертва на изневяра. Но колкото и да се опитваме да опишем този феномен като „чисто животинско поведение“, изпускаме неговия духовен корен, тъй като всеки феномен, съществуващ в нашия свят съществува също така и в Духовния. Какъв е духовният корен или причината за изневярата? В Кабала, това се нарича „Разбиването на съсъдите“.

Някога всички ние сме били съединени в една обща душа, но в последствие тази душа се е разбила на много части. Това „Разбиване на съсъдите“ причинило състояние, при което отделните части се съединили една в друга, така че всяка разбита частица съдържала мъжки и женски елемент. Следователно мъжките части съдържат женски елементи и обратното. Нашите тела също съдържат едновременно мъжки и женски хормони! (още…)

Filed under: Мъжът и жената - Няма коментари→