Въпрос: Творецът говори с мен сякаш на китайски език, а аз се уча как да преведа Неговите думи ли?

Отговор: Ако е на китайски език, ние поне чуваме казаното. А Творецът дори не го чуваме. Не ни се струва, че целият свят – това е езикът на Твореца.

Мислим, че светът си се върти от само-себе си, по своите си закони. Някой ни е обидил, развикал ни се е, а друг е направил нещо добро за нас – всичко това не го възприемаме като въздействие на висшата сила, освен която нищо друго не съществува.

Целият свят се занимава с проблемите в политиката като малчугани, които играят в пясъчника и вечно се карат едни с други. Но ако искам да разбера за какво говори Творецът, трябва да си представя, че всичко случващо се в живота ми идва от Твореца. Съществуваме само двамата: аз и Творецът.

Това ще бъде началото на правилното ми възприемане на реалността. Все още не я долавям, но именно така мога да се удържа за края на нишката, водеща към истината. Освен тази точка на единственост на Твореца, за която сега се държа, няма нищо друго – няма никой друг, освен Него.

Това е най-първата точка, от която започвам да Го разбирам: извън мен съществува само Творецът, една сила, една власт, едно желание. А вътре в мен всичко е създадено също от Твореца, освен желанието да Го позная.

А дори и това желание да позная Твореца също е създадено от Него. Но вътре в него Той ми е оставил свобода на избора, която трябва да развия. И тогава ще стана свободен човек, т.е. създание с име Адам, което означава „подобен“ (доме) на Твореца.

Въпрос: Как така – а всички тези хора около мен?

Отговор: Няма никакви хора – всичко това е само Творецът. Това е изходна точка за правилно възприемане на реалността, чрез която мога да видя пътя. А след това ще ми се наложи да превъзмогна различни препятствия и проблеми, фокусирайки погледа си все повече върху Твореца, строейки с Него все по-дълбоки взаимоотношения, за да разбера как Той говори с мен.

Той нарочно ме обърква, за да мога по-дълбоко да проникна в Него и да разбера Неговите свойства, метода Му. Впивам всичко това от Него и по този начин изграждам себе си по подобие на Него.

От 516 беседа за новия живот, 05.02.2015

[154031]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои свободата на нашия избор в работата ни?

Отговор: Истинската свобода на избора, за разлика от цялата мнима свобода, е в подготовката, а не по времето на самото действие. Когато действието се случва, вече е невъзможно да му се повлияе: идва състоянието, дадено свише, а ние можем само предварително да установим в каква форма да го приемем.

Освен това, от нас нищо не зависи. Програмата на творението вече съществува и не можем да я променим. Можем само да ускорим развитието си. А освен това, ние все още не разбираме връзката си с огромната система: Как е възможно да напредвам по-бързо от останалите, щом се намираме в една система, всички части на която трябва да се развиват хармонично? Излиза, че сме зависими всички помежду си.

Но ако искате да знаете къде имаме свобода, то тя е само в подготовката. Трябва да отделя този единствен фактор, на който мога да влияя, и да работя за неговата промяна. А то зависи само от това, как ще възвися своята група, за да може за нейна сметка да ценим всяко идващо състояние, като дадено ни от Твореца с абсолютно добри намерения за мое благо.

Само от обкръжението, което съм си създал, зависи доколко ще ми се отдаде да се издигна над разединяващите сили, отричащи единството на висшето управление, и над тъмнината, поставяща под съмнение добрината на Твореца. Тогава ще мога да видя дали мога или не мога да оправдая всяко едно състояние: лично, вътрешно, и общо в цялата група.

Да допуснем, че се установи някакъв общ проблем, голяма неприятност – тук ще можем да проверим дали сме способни всички заедно да се справим с него, подготвени ли сме за това или не? И съответно всеки проверява себе си, доколко е въвлечен в общото преживяване и укрепва всички останали.

Всичко това зависи от подготовката и от осъзнаването на своето зло, от изясняване на своя егоизъм и от стремежа да правим добро. Тук човек се самопроверява, наистина ли не се намира под властта на своя егоизъм или в усещане на важността на обкръжението, групата, която е над всичките му лични, егоистични разчети. В това се състои нашата самоподготовка, т.е. свободата ни на избор.

От урока по статия на Рабаш, 17.04.2013

[105261]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Нашият егоизъм е „помощ срещу противното”, която трябва да използваме, за да се издигнем до нивото на Твореца. И тя работи в две сфери.

Първата е връзката на човека с групата, когато неговият егоизъм работи срещу онова, което се нарича „Исраел” (намерението „право към Твореца”).

Втората е, когато егото се противопоставя на единствената сила, управляваща света, тоест срещу Твореца.  Нашето его се бунтува срещу тези две сили и им оказва съпротива с всички средства и всеки миг – затова цялата работа е насочена само към това.

Колкото повече се стремим да постигнем връзката между нас в отдаването, в любовта, във взаимното поръчителствo, толкова по-бързо ще разкрием, че не сме способни на това! И тогава ще ни се наложи да се обърнем към Твореца и да си имаме работа с Фараона, намиращ се срещу Него.

От историята за египетското робство е известно, че Моше – водачът на народа на Израел, разговарящият с Твореца, не се появява веднага. Всичко това се случва след дългите години на изгнание в Египет, когато народът на Израел вече стене от  тежката работа и се обръща с вопли към Твореца. Едва тогава една еврейска жена ражда момче – Моше, и цялата тази история започва да се развива – издига се нова сила в човека, която се нарича Моше .

Именно тук започва работата срещу Фараона – изясняваме си, дали си струва да привлечем висшата сила, за да създадем такава връзка в групата, която ще ни сплоти като един народ с едно сърце, дотолкова че в това единство да разкрием Твореца. Тоест работата се извършва в две области. Преди всичко това е тежката работа, от която „започнали да стенат синовете на Израел”, когато искаме да изградим своя духовен съсъд (желание) и не сме способни да го направим. И тогава крещим, защото не знаем какво да направим.

И тук започва вторият етап: но на кого да крещим и как? Необходимо е да разкрием висшата сила, искаме тя да присъства вътре в нашия съюз –  и не само, за да осъществим връзка един с друг. Цялата наша връзка е била с цел да разкрием силата на Твореца – силата на отдаването и любовта.

Именно на тези два етапа работим, и докато напълно не ги завършим, обединявайки целия Исраел и привличайки вътре в нас Твореца вместо Фараона, няма да можем да излезем от Египет. А това излизане става като бягство в тъмнината със страшна бързина.

Има няколко крачки, които трябва да направим по посока на излизането. А светлината, която ги осветява – това е съзнанието, че съществува само една висша сила: „Няма никой, освен него”. Само Той действа върху нас и ни превежда през всички тези стъпки, състояния – всички наши усещания, мисли, желания идват към нас свише. А от нас самите зависи само една единствена точка на свободата – да отнесем всичко случващо се към Твореца.

И този свой свободен избор реализираме в групата – обединявайки се като един човек, за да Го разкрием – намиращият се вътре в групата. Така се подготвяме за излизането от Египет, за да се издигнем над своето его и да преминем под властта на силата на отдаването.

Това е най-великото събитие в живота на човека. И неслучайно цялата Тора започва с Изход, а месецът, в който се случва, се нарича начало на всички месеци. Началото се отброява от излизането от Египет и само на тази основа е изградена цялата Тора и целият духовен живот – „човекът”, който започва да израства от животинското съществуване, нарастващана сила на вярата, наричаща се сила на Твореца, която се издига над земното, животинско знание. Всичко това започва с излизането от егоистичния Египет…

От урок по статия на Рабаш, 10.04.2011

[40225]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №3 

Кабалистите много се стараят да обяснят основния момент на нашата работа – как стигаме до свободния избор.

Техните обяснения започват с това, че изобщо не сме свободни. Това става очевидно от данните на биологията, зоологията, психологията, генетиката и другите науки. Ние не сме свободни.

Всеки човек се ражда в семейство, в общество, в народ, които не е избрал, със свойства, които не е избрал. Учи на място, което не е избрал. А и как би могъл да избере? Семейството, детската градина, училището – това е обкръжението, под чието въздействие расте.

Много рядко, сякаш случайно, човекът попада под някакво странно въздействие – например, на книги – и тогава се развива по малко по-различен начин от обкръжението. Такива хора са много малко и те биват изпращани свише.

А в останалото, както пише Баал а-Сулам, аз не съм самостоятелен – когато седя, храня се, спя, обличам се, говоря… Изобщо – аз не съм аз. Всичко е внесено в мен от обкръжението, чиито приоритети ме принуждават да се държа именно по този начин, дори когато съм сам. Възприел съм от обкръжението всички ценности и съм пропит с тях.

Първоначално съм бил капка семе, а всичко останало съм получил от обкръжението – от родителите, от близките, от възпитателите и учителите, от приятелите, от двора, от града и т.н.  Дори и тази капка семе, също не съм бил аз, а наследствен комплект, предаден ми от родителите.

Излиза, че човекът няма свобода – няма нищо, което може да му бъде приписано като лично. От една страна, e много трудно да се съгласим с това, а от друга – учените вече са го открили и са абсолютно съгласни с него. И само в рамките на човешкото общество все още съдим за човека по онова, което представлява сам по себе си, макар в действителност той да представлява обкръжението, което го е „моделирало”.

От духовна гледна точка условията, в които се намираме, изобщо не позволяват да се говори за нас като такива. В духовното всеки от нас води началото си от капка семе, която се нарича „точка в сърцето”. Когато човек започне да усеща в себе си тази точка, тогава го завеждат в съответното обкръжение.

От 3-тия урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39690]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: На практика аз нямам свободен избор. Природата ме управлява. Тогава наистина ли всичко зависи от мен?

Отговор: Творението започва от неживото ниво. После следват растителното, животинското и човешкото. 

Човешкото ниво също започва да се развива от неживото и преминава през същите стадии. Така е протекла еволюцията в продължение на милиони години.

В крайна сметка сме стигнали до стъпалото „човек в човека” и сега сме в процес на търсене. До този момент сме живели като животни – под ръководство, но сега към нас се предявяват изисквания. Искаме това или не, днес трябва да пристъпим към определени действия.

Няколко хилядолетия след Древния Вавилон, отново сме получили в ръцете си методиката за поправяне. Свободният избор и съпровождащата го отговорност започва именно от „човек в човека” – от нивото, на което се намираме сега. По тази причина говорим за абсолютното добро, за целта на творението и за това как да поддържаме правилния курс, за да напредваме без катаклизми.

Осмисленото развитие започва сега, а до този момент егоизмът се е развивал, пришпорван от страданията. Без тези „убождания” той не би се помръднал от място.

Неживата, растителна и животинска природа нямат избор. Човекът, намиращ се на неживо, растително или животинско ниво, също няма избор. Изборът се появява едва сега. Защото сега ти имаш точка в сърцето, с която можеш да се присъединиш към другарите и във вашето единство да намерите Безкрайността.

Без вътрешна борба няма възможност за избор. Ти избираш с кого да бъдеш – с другарите или сам със себе си. Или ние, или аз.

В края на пътя, всички ги очаква абсолютното добро, но ти си получил възможност да избираш и затова веднага можеш да се насочиш към него. За тази цел постоянно се придържаш към средната линия, използвайки едновремено своето „Аз” и обкръжението.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 25.03.2011

[39546]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Статия на деня - Няма коментари→

Въпрос: Има ли разлика, когато ученикът изучава кабала индивидуално, заедно с учител кабалист, и когато като нас – учи в група?

Отговор: Ние също учим заедно на урока. Естествено, че е различно от индивидуално учене с учител, но аз не мисля, че сега тази наука може да се предаде някому индивидуално.

В наши дни това е възможно само чрез учене в група и чрез интернет в най-широка форма, когато няма значение къде се намира ученикът. Тогава той ще напредва, а предишният индивидуален метод вече няма да работи.

Не трябва да се съжалява за онова, което не е дадено – трябва да се използва всичко, което имаш. Над всеки съществува управление свише и Творецът управлява целия процес. Там, където имаш свобода на избор, реализирай я и толкова.

За мен няма по-близки и по-далечни ученици – самият ученик всеки път установява колко е близо и така напредва. Близък ученик или далечен – това се определя само по това доколко той иска да възприеме моето вътрешно послание и да го усвои, да го реализира.

И то не зависи от това дали човек се намира непосредственно в клас или живее далеч и учи по интернет, дали е мъж или жена. Всичко зависи само от ученика, от това как той използва онова, което се дава на всички.

Освен това е много важно да не забравя, че не може да съществува положение, при което той почита учителя и пренебрегва групата. Защото учителят е най-вътрешната част от групата, посланник, който се намира вътре в нея. И затова няма как човек, пренебрегвайки групата, да почита учителя – нейният вътрешен заряд.

Групата, това е нашето общо място с учителя, мястото на нашата среща. Това не е съществувало в миналото, когато ученикът е работел с учителя лице в лице. И когато ние се срещаме вътре в групата, всеки ученик сам за себе си определя дали ще се съедини с учителя «пе ел-пе» (чрез общ екран) или «ми-пе ле-озен» («от уста в ухо» – както при обучение на обикновена наука).

И в края на краищата ние се срещаме с Твореца – защото всичко е съединено до света на Безкрайността.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 07.01.2011

[33080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

След много кръгообороти живот, в определен момент, в човек се възбужда начално пробуждане – точка в сърцето (решимо). То се състои от две сили:

– опустошение от безсмислеността на временното тленно битие и отчаяние във възможностите на този свят да напълни себе си.

– някаква вътрешна „искра” го устремява нанякъде си, непонятно къде, но отвъд този свят.

От една страна (долу) – е отчаянието, от друга страна (горе) – е искрата, и в резултат човек поема по определен курс. Като цяло тези две сили образуват в него решимото – новото направление в неговото съществуване.

Това решимо го води към учител и група, изучаващи кабала. А по-нататък той сам постепенно осъзнава, че само в съединение с подобни на него решимот, може да изгради с тях сила на отдаване, подобна на Твореца. И в това е единствената свобода на избора в живота му и неговата свободна постъпка.

Успехът зависи от това, доколко ще му се отдаде да усили своята искра с помощта на групата, въпреки всички лични проблеми. Ако я усили, то ще усети потребност от вяра (отдаване) и от ближния (от средството).

Всичко определя успеха в получаването (възприемането) на въздействието на духовното обкръжение (съветите на учителя и общото мнение на групата).

Обкръжението е не просто групата, другарите, а Шхина. Връзката с тях, която придобивам – това е връзка с Шхина, Малхут на света Ацилут, общата душа Адам.

Сплотяването на другарите, за да анулират егоизма си и да постигнат свойството отдаване, предизвиква реакция на Шхина и получаването от нея на светлината на поправянето О”М.

По такъв начин човек встъпва във взаимодействие с обкръжаващата светлина О”М, която го придвижва към разкриване в себе си на свойството отдаване (вяра), а в нея –  на вътрешната светлина О”П.

Цялата работа се състои в това, за сметка на правилното обкръжение да се увеличи желанието за свойството на отдаване и неговата важност. На това няма как да се научим, за тази работа е казано „ще направим и ще чуем”.

Човек прилага усилия за връзка с групата, дори ако не чувства необходимост от това, а в отговор получава поддръжка и обща потребност, желание, което другарите акумулират помежду си – потребност от вяра, от отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 21.09.2010

[21672]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава’’Вайкра”, т. 87: Доколкото Тората е излязла от Бина, първите скрижали също са написани от Бина.

Казано е: „начертано е на скрижалите”. Чети не начертано (харут), а свобода (херут).

Това е истинската свобода, понеже представлява мястото, от което зависи свободата. Тъй като свободата от всички лоши сили се достига само с помощта на светлините на Бина.

В Тората няма спорни неща, в които да не се свеждат всички неща в едно цяло – към Малхут, и да не се стичат в един общ източник – в Есод.

Ние сме материал на творението, желание да се насладим, да напълним себе си. То може само да получава. Ако неговото намерение е само да получава за себе си, това е намерение, а не желание, и ние го наричаме „зло”.

А желанието – това е материал, който не се променя, за него не може да се каже, че е добро или лошо.  Определя го намерението – добро ли е то или лошо. И в него е нашата свобода  да избираме.

В желанията, намиращи се в нас, на неживо, растително и животинско ниво, ние нямаме свобода на избор, в тях нищо не можем да променим.

Това се потвърждава все повече от всички научни изследвания. Единствената възможна промяна е на човешко ниво, в намерението, което е над желанието.

Само по себе си, желанието е създадено от Твореца и ни е дадено в неизменящ се вид. А намерението над желанието ни е дадено изначално егоистично, „за себе си”, и ние сме длъжни да постановим, че това намерение е лошо, доколкото е насочено срещу обединението, срещу отдаването на ближния, отдаването на Твореца.

Но намерението може да бъде и обратно, „заради другите”, отдаване, и тогава то се нарича „доброто начало’’.

Тоест „злото начало” и „доброто начало”, доброто и злото, се определят по намерението, а самото „начало” е неизменящо се желание.

Това намерение е само на ниво човек. Намерението да се уподобиш на Твореца се нарича добро, а противоположното на Него – зло. То се реализира в обединяването или отдалечаването от другите.

Затова, от своите намерения аз трябва да избера само онези, в които имам свободата на избор да се присъединя към другите в общо намерение за взаимно отдаване, чрез което ние ще се уподобим с Твореца.

И само тук аз определям доброто или злото – или относително своят егоизъм, или онова, което постановява Твореца.

Затова, ако желаем да изправим себе си, това може да направи само Бина – висшето свойство за отдаване.

Идвайки към желанието за наслаждение, тя изменя лошото му свойство в добро, тоест намерението за получаване в  намерение за отдаване.

От урока по книга Зоар, 17.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Намерение - Няма коментари→

Ние притежаваме единствено свобода на избор относно желанията към духовното, с точка в сърцето, която можем да издигнем над всичките останали желания.

Само като повдигам точката в сърцето по-високо от самото сърце, с всичките му егоистични желания, т.е. ориентирам себе си право към Твореца, което се нарича „Исра-ел” – в същият миг моето сърце започва да се преобръща, да набъбва и да се уголемява.  

Това означава, че аз усещам падение – духовното престава да бъде важно и нищо не свети пред мен, има само пустота.

Означава, че точката в сърцето вече се е оказала по-ниско от желанията на сърцето, а егоизмът се е издигнал нагоре.  

Аз отново започвам да работя, за да изпреваря тези желания и да повдигна духовното (точката) над тях (в сърцето). Но щом направя това, моето сърце отново се отегчава – и така всеки път важността им взаимно се преобръща.

От урока от „Предисловие към книга Зоар” 10.03.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Northeastern  University: Проследявайки маршрутите на множество от хора, учените стигнаха до заключение, че въпреки привидната свобода и значителните разлики между хората, нашето поведение е почти 100% еднакво, еднообразно и предсказуемо!

Реплика: Цялата наша индивидуалност се разкрива само по време, когато разкриваме Твореца в нас, когато започваме да изграждаме Неговия образ в себе си.  

Само това е истински ново и свободно, лично за всяко движение, а всичко останало е елементарно програмирано от желанието да се насладим (с егоизъм ), който действа само на принципа „Максимум получаване при минимум разходи”.  

Затова всички наши действия можем да изчислим предварително. По тази причина Кабала ни нарича животни.   

А хора ставаме само чрез  реализация на своята единствена свободна воля – в изхода от егоизма и уподобяване на Твореца.

Filed under: Изучаване на кабала - Няма коментари→