Въпрос: Човек работи по 12 часа, след това се занимава със семейството си, изпълнил е всичките си задължения, а като отиде в супермаркета се оказва, че няма хляб. Какво трябва да поправя той?

Отговор: Той няма да ходи на работа – а няма и да има такава, защото никой не се нуждае от това, което прави. Всички предишни връзки престават да действат.
Старият подход гласеше: след като излезеш сутрин, иди и излъжи цялото човечество, прибери се в къщи с всичко онова, което си успял да откраднеш, отмъкнеш, спечелиш – всичко това е твое. Колкото по-умен си, толкова повече печелиш, колкото по- хитър – толкова повече успяваш.
Но сега не е така. Днес действа законът: в съответствие с участието ти заедно с останалите в общата система, в такава степен ще преуспяваш и ще печелиш. Колко? Толкова, колкото ти е отредено да получиш съгласно общата свързваща ни мрежа, за осигуряване на един нормален живот, за да пожертваш всичко останало за благото на общата система.
Никой не те е питал дали искаш да се родиш. И сега пак никой не те пита – желаеш ли този нов свят или не. Твоята свобода на избор се заключава само в това, да слушаш и да се стараеш да учиш – ако искаш. А ако не пожелаеш, насила ще бъдеш доведен до свободния избор.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобществата, които желаят да помогнат по някакъв начин на човечеството, всъщност го разрушават повече, отколкото да му помогнат. Ако желанието да се направи нещо добро на ближния произлиза от егоизма, то разрушава ближния.
Ако не хранехме Африка, сега там нямаше да има постоянен глад. Ние щяхме да ги принудим да развиват промишлеността и нямаше да създадем поколение, което не умее нищо да прави. Ние нямаше да принудим тези страни да воюват между себе си и нямаше да стигнем до корупцията, която съществува в ООН при разпределение на хуманитарните помощи. Всичко това не е на добро и ние го виждаме.
Същото се случва с нашето отношение към природата, с желанието ни да и причиним по-малко вреда. Ние развиваме „зелена промишленост“, но в крайна сметка това ни струва много скъпо, ние изразходваме за това много повече енергия и природни богатства. И само на повърхността ни се струва, че това я разкрасява и че се грижим за природата.
В крайна сметка, трябва да достигнем до правилното решение, че равновесие с природата и всичко най-прекрасно може да има само от правилното отношение между хората, и само при условие, че това ще ни помогне да се повдигнем на духовно ниво. Нищо повече от това няма да ни донесе полза. Всички тези проблеми съществуват замо за да осъзнаем с тяхна помощ своето зло.

(още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→