Въпрос: Какво е новият живот, който се заражда от съединяването на мъжката и женската сила ?

Отговор: Новият живот възниква в резултат на развитието на материалните гени на бащата и майката, които придават само формата на тялото и определят неговите желания, свойства, менталност – всички качества, които се отнасят към този свят.

Но главният компонент е висшето решимо, получено от по-високото стъпало. Когато това решимо започва да расте, то получава подкрепа от материалните гени, наследени от родителите, с цел поддържане на душата.

Въпрос: А например, в котенцето също ли има някаква трета сила, освен гените на бащата и майката?

Отговор:  Разбира се, във всяко същество има висш духовен корен, дори в неживия камък. Силата на живота и съществуването на биологичното тяло се получават отгоре, от Твореца. На всяко ниво: неживо, растително, животинско, човешко, при създаването на ново същество участват три сили: висш фактор и два нисши. В кабала това се нарича „три линии“.

Над свойствата на физическото тяло и неговия характер има определена сила, която го оживява. Тя не ни е подвластна, защото идва от горе, от по-висока степен, в сравнение с майката и бащата, „плюс“ и „минус“. Духът на живота се дава от висшата сила според програмата на творението. Ако това създание трябва да живее, за да реализира целта на живота, тогава то получава свише оживяваща го сила и започва да живее.

Въпрос: На какъв етап тази висша оживяваща сила се присъединява към силата на майката и бащата в зародиша?

Отговор: Напротив, силата на бащата и майката се присъединяват към висшата сила на живот. Тя е първа и определя, че двамата ще се съединят и ще създадат нов живот. Висшата сила се нуждае от този нов живот и затова събира котарак и котка или мъж и жена. Тя „поръчва“ това сътрудничество, защото има нужда да продължава живота, докато не достигне крайната цел.

Целта на живота е в разкриването на този трети фактор, висшата сила над всички. Затова висшата сила създава живот и го върти, водейки го към съвършеното ниво.

Следва продължение…

Предишна публикация:

Двама + нов живот, ч.2

От 952-ра беседа за новия живот,23.01.2018

[221703]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Деца, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Еволюцията върви напред и човекът продължава да се развива. Какви промени ще настъпят в нас и по какъв начин: постепенно или може изведнъж да  настъпи рязък скок?

Отговор: В природата няма никаквa непридвидимости и случайности, няма изненади. Но някои процеси се разкриват в нас последователно и непрекъснато, а в други промените се натрупват кумулативно, и след това изведнъж се проявяват в рязък скок.

Така наивното дете може да гледа бременната жена и да мисли, че тя просто дебелее все повече и повече. А след това изведнъж започва да ражда и след няколко часа се появява ново създание в света: бебе. Това внезапно събитие ли e или не? Всичко зависи от това, как го гледаш.

Ето така еволюцията се движи напред във всеки случай и във всеки миг. Развитието е непрекъснато и стъпка по стъпка, всичко е само въпрос на това, колко го забелязваме. Но съгласно науката кабала във всяка секунда се разкриват нови информационни записи /решимот/ от състоянието на разбиване, „прегрешението на Адам“, което  се е случило в нашите корени.

Активизират се блокове от егоистична информация, които ускоряват процеса на развитие. Еволюцията е процес на развитие на егоизма на неживо, растително и животинско нивo на общата природа, а също и в човека на същите четири нива: неживо, растително, животинско и човешко.

Така ние постоянно се развиваме, без скокове. Развитието винаги върви по причинно-следствената верига от състояние в състояние. Изглежда, че изведнъж има резки скокове, когато едно състояние се сменя с друго. В действителност скритите промени дълго са се натрупвали, а след това са се проявили, както при раждането. Ако знаехме какво се случва, резките промени нямаше да бъдат изненада за нас.

Новото състояние е издигане на следваща степен, преход към ново качество. Като зародишът, който е бил част от тялото на майката, а след това изведнъж става самостоятелен и може да съществува извън нея. Това е качествена разлика.

А по-късно, когато порасне и стигне до пълнолетие, става самостоятелен човек и се отделя от бащата и майката, не виждаме в него такива кардинални изменения. Но всъщност, вътре в него се случват качествени промени, когато детето се превръща във възрастен, независим човек, отговорен за себе си и за другите.

Въпрос: Защо наричате еволюцията процес на развитие на егоизма?

Отговор: Защото цялото развитие  става за сметка на растежа на егоизма вътре в човека. И не само в човека, защото цялото творение е желание за наслаждение, което действа само заради своето удовлетворение. Неживата природа, растенията, животните и хората само търсят как да напълнят своето желание по най-оптималния начин: тоест, да вземат предвид всички вътрешни условия и съгласно това да решават какво да правят, за да получат напълване, приятно за техния егоизъм.

Но това егоистично развитие върви не просто линейно от нула до сто процента, а се случва на четири стадия: нежив, растителен, животински и човешки. Когато егоизмът завърши своето развитие на първия стадий, той трябва да премине  на втория, който е качествено различен от предишния, растението се различава от камъка, животното от растението, а човекът от животното.

Промените се натрупват, а след това настъпва скокообразно изменение на качеството. Това са скоковете в процеса на еволюцията на Земята, които определя науката: от първите микроорганизми до животните и човека.

Следва продължение…

От 932та беседа за новия жизвот, 14.12.2017

[219315]

Filed under: Възприемане на реалността, Развитие на егоизма - Няма коментари→

От поколение в поколение

Реплика: Американският философ Томас Кун, изследващ появяването на всевъзможни научни парадигми в обществото е написал: „Научната истина не достига триумф по пътя на убеждението на своите опоненти и тяхното просветление. Вероятно се случва заради това, че опонентите ѝ накрая умират и израства ново поколение, запознато с нея.“

Отговор: Следващото поколение по естествен начин се ражда вече с това знание, което предишното не е могло да поеме в себе си. Решимот /информационните духовни гени/ преминават от едно поколение в друго.

Въпрос: Значи, вие предполагате, че има определена група хора, с които вече нищо не може да се направи?

Отговор: Естествено.

Въпрос: Излиза, че изводът, който е направил Томас Кун през 1962 година, може да се приложи към нашата система?

Отговор: Това е естествено. Томас Кун говори за това, което е видял в живота. Ние го извеждаме от духовните закони.

Следва продължение…

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 8

Предишни публикации на тзи тема:

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 1

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 2

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 3

От ТВ програмата „Последното поколение“, 14.08.2017

[217773]

Filed under: Разпространение на методиката - Няма коментари→

„Да си назначим нов водач и да се върнем в Египет“. И паднали Мойсей и Аарон пред цялото събрание на обществото на синовете на Израел. А Йешуа, синът на Нун, и Калев, синът на Йефун, тези, които разузнавали земята, разкъсали своите одежди.

И казали на цялото общество на синовете на Израел така: „Страната, през която преминахме е много, много хубава!“ [Тора, „Числа“, Шлах, 14:04-14:07]

Разузнавачите, които били изпратени да разузнават земята на Израел, са я преминали на длъж и шир. Те са изследвали земята на всички нива, т.е. във всички келим (съсъди), на всички пет степени НАРАНХАЙ, и разкрили, че е хубава.

Ако Бог благоволи, то ще ни доведе в тази страна и ще ни я даде; това е страна, в която тече мед и мляко. Но не въставайте против Бог и не се бойте от народа на тази страна, защото те са храна за нас, изчезнало е тяхното благословение и с нас е Бог! Не се бойте от тях!“ [Тора, „Числа“, Шлах, 14:08-14:09]

Народите, които живеят на земята на Израел са нашите огромни егоистични желания.

Когато човек разбира, че не е в състояние да преодолее своите пориви и види в себе си егоистичния си противник, тогава той или просто ще се прeдаде – нека да правят с него каквото искат – или ще се опита да направи нещо. Но той не може да преодолее егоизма; той няма никакви сили за това.

Само ако се включи в група, в обкръжение, то ще получи от тях сили, и тогава ще бъде в състояние да преодолее това препятствие, както, да предположим, двадесет малки човечета могат да се справят с един великан.

Затова Калев и Йешуа казват, че времето на егоистичните желания е завършило и ако народът на Израел отиде заедно с Твореца, то с помощта на Неговата сила ще може да го покори, ще го стъпче. Тогава всички егоистични препятствия, които виждат в гигантска форма, ще работят по правилен начин.

Въпрос: Какво означава, че са „разкъсали дрехите си“?

Отговор: Това значи, че всички минали външни екрани, отразена светлина, всички одежди, които са имали, не са подходящи за новото стъпало. Сега те трябва да се облекат в съвършено друга отразена светлина. Това се нарича „да си сменят дрехите“.

В нашия свят съществува обичай, когато близките на покойния разкъсват одеждите си на неговото погребение. Това означава, че те стоят пред ново стъпало.

Не е починал човек, а твоят егоизъм, и ти го погребваш. Затова скърбим седем дни в траур, постепенно излизаме от него, и когато напълно се отделим от миналото стъпало, сменяме дрехите и започваме нов живот.

Дните на възпоменание – седемте дни, трийсетте дни и годината – символизират кръгооборотите, когато се връщат наново същите решимот (духовни информационно данни), и ти постепенно ги издигаш до пълно поправяне.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“, 15.04.2015

[164990]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: В статията „Последното поколение“ Баала-Сулам се опитва да размишлява заедно с човечеството: за какво живеем, защо е такава природата на нещата, по каква причина всяка човешка формация достига до задънен край.

Toй пише: „Всичко това възприемам толкова близо в сърцето си, че не мога повече да се сдържам и взех решение да разкрия от своя гледна точка и от гледна точка на това, което открих в тези книги, пътят за бъдещото поправяне, което е предрешено за нас. Ще излеза сред хората, свирейки с този рог“.

От една страна, той ни се представя като безпристрастен учен, изследващ природата на нещата, а от друга страна, като човек, изпълнен с любов към хората…

Отговор: Не бих нарекъл кабалиста „безпристрастен учен“.

Той действително се изразява на сух, физико-математичен език, отчасти подобен на езика на програмирането. Но какво е скрито зад този език? – Чувства!

Затова, макар и да разказва, как се надигат в него решимот, влизайки във взаимодействие с висшето ниво, как оттам се спуска силата на по-нисшето ниво, отблъсква, проявява, разкрива и го придвижва напред – но зад всички тези механични действия стои неговото сърце и желания, тъй като всичко това той чувства върху себе си.

Кабалистът не е физик и не е химик, който гледа на изобретения от него уред и фиксира различни физични или химични процеси, случващи се в неживата, растителна (биология) или животинска (зоология) материя.

Кабалистът е човек, който изследва процесите, които се случват не в живия организъм, както правят ветеренарът или лекарят, а вътрешните свойства, вътрешните процеси произтичащи в нашите желания и мисли. Той изучава взаимовръзката, взаимодействието и взаимното влияние на мисълта върху желанието и на желанието върху мисълта. Сърцето – е желанието, а разумът – е мисълта.

При това, той не ги изследва така, както е прието в рамките на нашия свят, когато виждаме конкретни резултати и се опитваме да въздействаме върху тях. Кабалистът изследва всичко на себе си! Той самият е лаборатория!

Него го движи познанието на света. „Чрез себе си ще позная света“ – и това не е аксиома без доказателство, каквато използват учените в нашия свят. За кабалиста това е откривателско поле – той веднага разбира, че светът, който наблюдава, наблюдава в себе си.

Например, ако чета вестник или гледам филм от екрана на компютъра – това не означава, че вестникът е провесен на уличен щанд или че филмът се прожектира в киното – аз ги виждам на компютъра си, а не извън неговите предели.

Същото е и с кабалиста. Това, което чувства, той го чувства в себе си. Затова не може коравосърдечно да описва усещанията си с отделяне от себе си, но при все това се изразява много сухо.

А кабала е единствената наука, която съпоставя нашите чувства със същите тези строги ясни закони, реакции, следствия, случващи се в природата и предизвикващи в нас такива чувства, реакции, проява на съзнание.

Съществуваме в природата, която се състои от вектори на всевъзможни сили, които взаимодействат между себе си, включително и от нашите чувства и мисли. Но не е възможно да бъдат изследвани на земно ниво, тъй като мислите и чувствата са на по-висшо ниво от нас!

Кабалистът с помощта на духовна методика се извисява на онова ниво, където се извършва взаимодействието на тези сили и раждането на нашите нови желания, чувства, мисли, т.е. вътрешния свят на човека и от това ниво той започва да влияе на тях.

Той изследва с какви въздействия върху себе си може да предизвика определени реакции в себе си. Защо тези реакции са именно такива? Могат ли те да бъдат същите при такова въздействие върху други хора? По какво хората се различават едни от други? Но дори и да се различават,  накъде могат те да се устремят?

Кабалистът изучава как природата влияе върху нас. Накъде ни води? Защо именно така ни управлява? А ако се изменим сами, тогава как ще възприемаме влиянието на природата? Изменя ли се тя въобще или през цялото време ни въздейства еднакво? Можем ли да се променяме и да възприемаме нейното влияние по различен начин?

Тоест кабалистът влиза в такава лаборатория, където той самият е обект на изследване.

Реплика: Много учени са се занимавали с такива изследвания, като медици или ядрени физици, изучаващи действието на радиацията върху себе си.

Отговор: Не, не е едно и също, защото те са изучавали върху себе си физическите закони на неживия, растителен и животински свят. А тук става дума за законите на висшия свят.

Крайната цел на това изучаване е много проста – да разберат защо съществуваме. Тъй като около нас има много галактики и никой не знае кой е в тях и какво има на тях. А аз искам да узная защо съществувам. Какъв съм бил преди да се появя на този свят, какъв ще бъда след като напусна този свят?

Трябва ли да се чувствам съществуващ в тяло и свързан абсолютно във всичко с него или мога по някакъв начин да се отделя от него? То скоро ще умре, а аз може би ще мога да премина в друго състояние? И така нататък.

Кабала е наука, която позволява на човек да започне да отговаря на въпроси за смисъла на съществуването му. Животните не задават такива въпроси. А този, в когото се пробуждат тези желания, мисли и стремежи, се нарича човек. Той вече задава именно човешки въпроси и отговор на тези въпроси дава науката кабала.

От ТВ програмата „За нашия живот“ №5, 18.05.2015

[160742]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

От Псалм 143: Побързай, отговори ми, о Господи, изнемогва моят дух, не крий лика си Ти от мен, а то ще заприличам на слезлите в гроба. Дай ми да чуя Твоята милост на сутринта, тъй като аз се позовавам на Теб, покажи ми пътя, по който да вървя, тъй като възнесох душата си към Теб. 

Спаси ме от враговете ми, о Господи, при Теб е  моето убежище. Научи ме да изпълнявам волята Ти, тъй като Ти си моят Бог, добрият дух Твой, ще ме изведе на равнината. Заради името си, Господи, оживи ме, с Твоята справедливост изведи от бедите моята душа. И с милостта си изтреби враговете мои и погуби всичките тирани на моята душа, защото аз съм раб Твой. 

Тук виждаме какво ниво на вяра над знанието притежава човек. Бъдещето освобождение трябва да се случи набързо, както това вече се е случило в материалните клони на духовния корен на това освобождаване при изхода от Египет.

Изходът произлиза от състояние, в което вече никой не се надява, че може да излезе, никой не мисли, че е възможно това да се случи в такова време, в такава ситуация – и изведнъж това се случва в най-неподходящия момент!

Кабалистите винаги са скривали връзката на кабала със закона на любовта към ближния като към самия себе си, не желаейки да разкриват на обикновения човек, че всичко зависи от любовта, обединението, предаността на душата, от изхлизането от себе си на среща с другите, от възприемането на реалността извън желанието на човек, над неговия егоизъм.

Те разбирали, че това ще отблъсне хората от науката кабала, от поправянето. Егоистът не може да чуе, че трябва да работи само за връзка с ближния, когото той пренебрегва съгласно природата си. Човек мисли само за себе си и не е способен да мисли за някой друг и то безкористно, без каквото и да е възнаграждение. Тоест той няма да мисли за другия, а за възнаграждението, което ще получи.

Ако говорим на хората за такава любов, то те, разбира се, никога няма да се доближат до поправянето. Затова, вместо методиката за поправяне, кабалистите насочили хората за момента да се занимават с определени материални действия – да изпълняват заповеди, които се научават в детството. Детето се учи от ранно детство на такова поведение, за да порасне и да мисли, че така трябва и да бъде, и че такова е желанието на Твореца.

Затова сред тях има винаги противници на науката кабала. И те разбират, че все някога ще трябва да достигнат отдаване и любов към ближния, към съединяване на всички части на разбитата душа – но не и сега. Още няма явни признаци за това, че това време е дошло, от страна на висшето управление, съдейки по общото състояние на света и по състоянието на народа на Израел.

И наистина, едва през ХХ век видяхме такива признаци. А главното, което ни казват кабалистите, е, че времето е настъпило. Но колкото повече приближаваме разкриването на всички истини, до обяснението, за какво всъщност се говори в науката кабала и как тя се реализира в действителност чрез обединяване, това толкова повече отблъсква хората. На тях им е трудно дори да запомнят това.

Инстинктивно човек не се стреми към съединение – това не е на преден план, не е нещо, за което той мисли, пробуждайки се сред нощ или ставайки сутрин. Затова в зависимост от по-нататъшното напредване, ние ще видим колко хора ще се присъединят към нас и колко ще отпаднат. Защото тази цел не привлича обикновения егоист.

Привлекателни са различните мистични и измислени теории, използващи данните на науката кабала за предсказване на бъдещето, кръговрата на живота, на тайните сили. Но разкриването на Твореца – това е разкриване на свойството отдаване. Човек е готов на това, ако има някаква егоистична изгода, т.е. готов е да отдава, ако има личен интерес. Но това е забранено да се показва.

Не трябва да се разкрива, какво носи проявата на висшите сили на творението. Баал а-Сулам пише, че ако хората знаеха, какво им дава това, то биха се съгласили да си отсичат ръцете и краката по седем пъти на ден, само и само поне за един миг да усетят сливането с Твореца. Но ако на човек му се даде такова усещане, то той вече няма да се раздели от това впечатление и няма да може да мисли за нищо друго.

Тогава как би могъл някога да се издигне до вярата над знанието и да поиска да постигне отдаване? Ако първо се разкрие светлината Хохма, то светлината Хасадим вече никога не ще го поправи. Отново ще се повтори разбиването и то още повече, отколкото преди. Затова, за поправянето на човек са необходими три съставни.

Първата съставна е коренът на душата, решимо.

Втората съставна – светлината, която някога е била в решимо-то и желае да го напълни заради отдаване, но го е напуснала и сега е във вид на обкръжаваща светлина. Тоест, тази светлина отдалеч присветва, осветява от разстояние и чака кога решимо-то, намиращо се в желанието за наслаждаване, ще получи от това желание подкрепа.

Желанието за наслаждаване е напълно егоистично и затова не може да подържа решимо-то. Но то може да се съединява с другите решимот с така наречените точки в сърцето и от тях да получава впечатления. Така тези решимот се съединяват и приближават едно към друго. Доколкото решимот и точките в сърцето се сближават, дотолкова те пробуждат светлината, възвръщаща към Източника.

Светлината, възвръщаща към Източника, може да бъде лична и обща. Личната светлина винаги поддържа и се грижи за решимо-то, постепенно предвижвайки го. А общата светлина се пробужда за сметка на това, че решимот се сближават за сметка на действията на хората, и ги поправя, тъй като тези решимот са разбити.

Така се получават трите фактора: решимот, обкръжаващата светлина и нашите опити да се съединим, т.е. единство, което може да бъде постигнато за сметка на физическите тела, на този въображаем свят.

Така ние работим и главното е да не се тревежим за преходните състояния, които са особено тежки преди самото разкриване. Ние не разбираме, кое ни помага да напреднем, кое е близко до духовното и кое не. Обикновено това е противоположно на нашия разум и чувства.

От подготовка към урока, 14.04.2014

[132676]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал a-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.21: Желанието поражда потребности, които, от своя страна, пораждат мисли и знания в такъв размер, който е необходим за удовлетворяване на тези потребности. И доколкото желанията на хората се различават, дотолкова се различават и техните мислите и познания.

Разумът ни обслужва желанието. Изплуващите решимот предизвикват едни или други желания, а след това разумаът започва да ги реализира, за да постигне желаемото.

Нека да ни се струва, че сме всестранно развити и обхващащи с разума си цялата действителност, но ако нещо не ни е по сърце, не ни засяга, то и разумът не минава покрай  тази сфера от интереси. Тъй като той е слугата. Ако нещо ни се иска на животинско ниво, той действа, за да удовлетвори това въжделение, отнасящо се до храната, секса или семейството.

Ако ни е завладяло честолюбието, ние сме обхванатi изцяло от това желание, оставяйки всичко останало настрана. Това се отнася и до властта, парите и изобщо обхваща всичките ни нужди. Човекa се управлява от смесването на различни желания, и разумът винаги действа съгласно техния спектър.

В крайна сметка, ние не притежаваме свободен разум. При никакви обстоятелства той не може да бъде хладнокръвен, изцяло обективен, свободен от чувствата, както понякога ни се иска. Той винаги си остава слуга на желанията.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 10.01.2014

[125232]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато провеждаме интегрални лекции-семинари, хората чувстват, че не доизказваме нещо, докато не започнем по-подробно да разбираме понятието „природа“.

В кой момент можем да дадем и да разкрием понятието „природа“ и въобще трябва ли да го правим?

Отговор: Разбира се!

Понятието „природа“ може да бъде обяснено по следния начин: „Ние сме свързани помежду си. Разумът ни е свързан в една единна система, затова мислите и желанията ни се предават един на друг. Не напразно хората казват „лоши очи“ или „добри очи“, „уроки“. Можем да предаваме мисли. Някои хора са по-чувствителни към това да предусещат мислите на другите, има и по-малко чувствителни. Човек чувства, когато някой го гледа в гръб и т.н.

Тоест съществуват огромни тънки слоеве в природата, за които говорим ние. Ние не можем да ги измерим достатъчно. С тях се занимават специалните служби, които не ни разкриват всички тайни, но по принцип това не е и важно. Важно е, че днес на човечеството постепенно се разкрива тази взаимна връзка.

Тази пълна интегрална взаимовръзка между индивидуалните ни мозъци образува една единна мрежа, която е свързана също и с неживата, растителната и животинската природа, и всичко това заедно образува природата.

И когато се стремим към интегралност, към взаимна връзка, по принцип, с това разкриваме единната система на природата. Това е като единен компютър. Всеки от нас е като компютър, включен към всички останали компютри. И когато всички седем милиарда компютри се съединят заедно, тогава това означава единна природа.

Работата е в това, че общият разум съществува не във всеки от нас, а между нас, в свързващата ни мрежа. И затова, когато се фиксираме помежду си, когато личните ни модеми се свържат един с друг – това образува огромната, широка, разумна мрежа на света.

Ето тогава започваме да усещаме единното движение на природата в нея и най-важното, нашата собствена еволюция: накъде вървим и по какъв начин се развиваме.

Тогава можем отрано да предусещаме следващите си състояния, защото се включваме на такова ниво на природата, където е нейният план. Този план развива всеки от нас, черпи от личния ни арсенал, от личната памет на всеки, индивидуални записи, данни (решимот). И тогава човек ще види своите бъдещи състояния, защото ще се чувства включен в тази мрежа.

Тоест, когато нашият разум става интегрален, достигаме нивото на природата, отиваме отвъд всякакви ограничения: време, пространство – всичко това, за което говорят днес квантовите физици, психолози и други учени. Укрепвайте тази наука – ще ви разберат.

От виртуалния урок, 28.10.2012

[92221]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Поправянето на творението се състои в това, да се обединим заедно. Тъй като това е поправяне на разбиването, което се е получило в следствие на големия взрив, раздробявайки единното творение, единственото сътворено желание на много парченца.

Цялата наша работа е в това, да съединим всичките тези парченца в едно цяло. И разбира се, ни е ясно, че не притежаваме такава сила, която да ни позволи такова действие. Но можем някак си да обърнем това състояние обратно. Някога, от едно цяло сме достигнали до разединение, усещайки се разделени, искаме отново да се завърнем обратно към сливането.

Защото нашето сливане в миналото е записано от информационните ни гени (решимот). И сега, ако ги обърнем наобратно и вместо да получаваме за себе си и да отблъскваме другите, започнем да отблъскваме себе си и да приемаме околните, ще достигнем до сливане.  Можем да го направим за сметка на това, че се намираме в този свят и можем да извършваме действия дори срещу желанието. В този свят мога да прегръщам някого без да усещам любов към него и дори да го ненавиждам. И разбира се, това е лъжа. Но ако знам от самото начало, че лъжа не него, а себе си, то това не се смята за лъжа. Знам, че извършвам действие, което е противно на моето желание, но го правя, за да достигна тава състояние, когато наистина ще поискам това. В такъв случай, кого лъжа освен себе си?

Така трябва да действаме с цел да се обединим, независимо, че първоначално не искаме да се обединяваме и не се нуждаем един от друг. И колкото повече се стараем, толкова по-ясно ще ни става доколко това противоречи на нашето желание. Учениците на раби Шимон, великите кабалисти, са се събирали, за да изучават книгата „Зоар“, разкривали са изгарящия ги огън на ненавистта между тях – истинското разбиване, в самия му корен.

Но при това, ако изпълняваме действия, насочени към обединение, разбирайки, че се опитваме да се издигнем над своята природа, над разбиването и правим физически всичко възможно, то това е достатъчно, за да се доближим до единството.

Тези действия се наричат ”ло лишма”. А намерението ни – да достигнем ”лишма”, отдаване, съединяване. Даваме си сметка, че за сега не се намираме в това състояние, но правим крачка напред, доколкото е възможно.

От урок по писмо на Рабаш, 20.09.2012

[89092]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава, че „решимот се включват в екран”?

Отговор: След първото съкращение (цимцум алеф), екранът става главен в работата.

Екранът е единствената ми грижа, онова място, където постоянно усещам себе си. Всичко останало, освен екранът, са други условия, предназначени за поддържането на екрана и определящи неговата форма, характер, точното направление.

Моята задача е да се концентрирам само върху екрана. Какво ме интересува, какви желания възникват в мен, каква светлина има и какво се случва в живота, ако е било прието решение, че от днес нататък винаги ще се старая да бъда подобен на висшия. А подобието на висшия осигурява екран.

Всички останали условия, вътрешни и външни, каквото и да се случва – всичко се събира и концентрира в едно понятие, което се нарича „екран” (масах). И мисля само за него: как да направя оптималното и максимално действие от всички възможни, за да стана подобен на Твореца – във всяко едно състояние.

Не ме вълнува нито самото състояние, което не зависи от мен, нито това, което усещам вътре – нищо! Важно е единствено да разбера, че съм получил това от Него и в това състояние, където са ме довели, трябва да изпълня такова действие, което ще ме направи подобен на Него. Ето това е!

Нека това да е най-малкото състояние (катнут) или най-голямото (гадлут), или нещо по средата между едното и другото – това не е важно! Тъй като всичко това идва от Него. Цялото си внимание насочвам към екрана.

А „решимот, включени в екрана” – това са данните, с които работя. Това е информация за мен самия, за висшето – за предшестващо ме отгоре състояние, за нисшото – отвсякъде. „Решимот” са „записи” на всичките ми впечатления от всичко, което е било или ще бъде. Всички тези данни се събират в екрана, а моята работа е да си ги изясня, да ги сортирам по важност и съгласно тях да действам, за да се уподобя на висшия.

Формулата е оптимално проста. Т.е. да направя максимално възможното, избирайки най-доброто.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 18.01.2012

[66801]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→