Днес не можем да управляваме нашия свят. Искам да направя някакви поправяния във финансовата и в икономическата система, в търговията, във връзките между страните, между хората, в крайна сметка и между съпрузите, и не се получава. Има някакви заговори, някакви допълнителни пречки, някакви условия, които не взимам под внимание и затова у мен нищо не се получава. Не достига знание, не достига някаква ясна връзка с този нов свят, който възниква около нас и не можем да контактуваме ясно с него.

Откъде идва това? Идва от същите тези степени, които низхождат към нас от света на Безкрайността. Тези степени вече се намират и съществуват в нас. И също възникват под влиянието на решимот. Тоест има сили на отдаване, които възникват и се проявяват спрямо нас – това също е в мен, в моите усещания на външното пространство. Само че това вече не са егоистични, отдаващи сили, но също така това е моята ”баница”, моето светоусещане, това съм аз. Това всичко е в мен. Няма нищо, което излиза извън моите предели.

“Аз”, по принцип, това е душата.

Ако започвам да се разделям по такъв начин, то виждам, че днешният свят не ми помага. В нас сякаш се разкрива ”недобра”, егоистична сила – тъмното минало. И възниква алтруистична сила. Тези слоеве се откриват в мен: започвам да ги усещам не извън мен, а в мен. Затова съм ”объркан”, затова съм такъв разтроен, затова не съм в състояние да се ориентирам в днешния свят.

Когато започнем да разбираме тази система и по някакъв начин помалко да се ориентираме в нея, ще видим как това се случва с другите хора. Разбираме, че в нас възниква такава ”многослойна баница”: решимот от миналото, настоящето и бъдещето, егоистичните сили на миналото, усещанията от настоящето и някакви неопределени, неразбираеми усещания за бъдещето – свойството отдаване, свойството връзка.

Тези разкриващи се в мен слоеве още не са съединени заедно в една система, затова се наричат ”нашата криза”, нашето разделяне между тези части. Кризата се нарича ”интегрална”, защото не ни дава връзката между всички части, тя не е в нас. И проблемът остава до този момент, докато не се научим да владеем системата.

В какво е проблемът? От една страна съм нарисувал въпрос и криза, а от друга – това, което се нарича душа. Тоест сега на практика сме на пътя, на етапа, на степента на разкриване на душата в нас.

Когато съединяваме в себе си всички тези части, то вместо тях ще видим много интересна картина – ще видим себе си, състоящи се от три линии.

Егоистичните сили от една страна са най-долната част на баницата. Алтруистичните сили или отдаването са най-горната част на баницата. И средната сила е тяхната връзка, когато всичко това го събираме в себе си и можем да работим заедно с тях. Средната част на баницата съединява алтруистичния полюс с егоистичния минус и ще може да работи заедно с тях. В това по принцип се заключава работата ни – работата в средната линия.

Днес с кризата и с вътрешните смущения се намираме на пътя на разкриване на душата ни. Разбира се, светът е още далеч от това. Той го разкрива не по прост начин, а с наша помощ – по други, по-опростени пътища, с присъединяване към нас, и т.н.

А ние с вас се намираме вече на пътя на разкриването и трябва да вървим по-нататък към него.

Всичко това е заложено в нас, и след Първото Съкращаване следва създаване на екрана и образуване на парцуфа.

В този парцуф вече се намират бъдещите ни състояния. Парцуфът се състои от глава, която решава, по какъв начин правилно да съедини в себе си двете части: едната част, където можем да отдаваме и втора част, където не сме в състояние да правим това. Рош (главата) се намира по-високо от това и по такъв начин ни организира.

От виртуалния урок, 25.09.2011

[56084]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Баал а-Сулам ”Една заповед”: В Тора има две части: първата касае отношенията на човека с Твореца, а втората – отношенията на човека с другите хора. И аз ви призовавам винаги да работите над отношенията с другите хора. По този начин ще се усъвършенствате и в това, което касае отношенията на човека с Твореца.

Нашето историческо развитие е преминало под диктовката на Природата, на Твореца, на решимот, заложени в нас от програмата. Развивали сме се инстинктивно, посредством различни импулси, които са се зараждали вътре в нас. Днес този етап приключва.

Това се случва живота на всеки, а в наши дни и в целия свят, като се проявява във вид на глобална и интегрална криза. Не знаем как да управляваме делата си, цялото човечество внезапно открива, че нещата са излезли от контрол. По света се случват неразбираеми процеси, изтръгващи ни юздите от ръцете.

По-рано можехме всякак да се справим със ситуацията, а днес не. Постепенно се изяснява, че сме се отучили да се понасяме един друг: един говори нещо на друг, а той не го разбира. Вече не можем да се разберем ясно за нищо, макар да виждаме, че без общото съгласие, макар и минимално, просто няма да оцелеем.

Развитието под диктовката на Природата, когато всичко беше ясно от само себе си, когато правехме каквото си наумим, подчинявайки се на призивите, които избухваха отвътре, приключи. Точка. Решимот се появяват в нас по-рано, но не знаем какво да правим с тях и не можем да разгледаме външната система, в която се намираме. Светът е объркан.

Ето защо в наше време се разкрива методиката, обясняваща как да пригодим живота си в новите условия, как да бъдем самите себе си. Обаче още не усещаме колко ни е необходимо това учение, наречено ”Тора”.

По-рано ни е развивала вътрешната сила. Тя постоянно е действала в нас и несъзнателно сме се подчинявали на заповедите й. Не притежавайки собствено желание, даже не сме били изпълнители. Буквално сме били като кукли, с които са провеждани разни манипулации.

Но сега тези вътрешни манипулации постепенно се прекратяват. Вътрешната ни програма сякаш е увиснала и не се проявява по-нататък. Какво искат от нас силите на природата? Защо престанаха да ни управляват и развиват?

Тези сили искат отсега осъзнато да участваме в развитието си. Ето до какъв етап се добрахме.

Но откъде да знаем как правилно да участваме в развитието си? Без това знание не се ориентираме в новата реалност и затова ще получаваме удари от нея. Трябва да добавим това, което по-рано ни осигуряваше Природата.

Затова и се разкрива кабалистичната методика, показваща ни пътя. Тя обяснява как трябва да действаме, за да изпълним сами законите на Природата, които са ни развивали по-рано. Импулс за това може да добием чрез обединението с другите. Ето защо трябва да търсим единството, за да намерим тези желания и призиви към поправяне, които самите ние трябва да въведем в програмата.

Така буквално хвърляме дърва в печката, осигуряваме гориво за двигателя на развитието си и напредваме. Това гориво може да бъде както положително, така и отрицателно. Така че в печката, редом с жарта от горящите дърва, е необходим кислород и охлаждащ въздухоотвод. Ето, че са ни необходими и двете страни на медала: от една страна, ненапълнените ни желания, отчаянието и мрака, а от друга страна – светлината, обединението и потребността от взаимност.

Трябва да разкрием всичко това, за да създадем ингредиент, необходим за развитието ни. Ако го добавим, силата на развитието променя състоянията в нас и еволюцията ни продължава. Обаче ако не намерим желание, цел, разочарования, правилен стремеж, то ”колелото на състоянието” не се връща.

По-рано, докато участието ни не е било необходимо, решимот са го въртели автоматично – следствие от разбитите души, на неживо, растително и животинско ниво. Но днес участието ни е станало необходимо условие. Към разбитите решимот трябва да добавяме желанието си, за да се реализират правилно.

Тази реализация се състои от две части: построяване на съсъдите – желанията и техните напълвания. Построяването на желанията, както пише Баал а-Сулам, се отнася към отношенията на човека с другите хора, а напълването се отнася към отношенията на човека с Твореца. С това ние с вас трябва да се занимаваме. Разбира се, преди всичко трябва да се погрижим за съсъдите, а после вече за тяхното напълване.

И затова е казано, че любовта към творенията насочва към любов към Твореца. На преден план трябва да се погрижим за правилното обединение между нас, тогава в него гарантирано ще се прояви съвместното ни свойство отдаване, а в него се разкрива Висшата сила, която се нарича ”Творец”.

От урока по статията ”Една заповед”, 23.09.2011

[55501]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Отправянето на молба нагоре (издигане на МАН) е такова действие, което ние не усещаме. Това е следствие на много действия, учебни часове, работа по разпространение, обединение в групата, вътрешни разяснения. Всичко това се натрупва все повече и повече, докато не достигнем до състояние в което чашата се препълва.

И затова човек не знае кога ще се случи това. Той полага усилия, тренира се, опитва се да се подготви и накрая преминава към това, че изпълнява действието като резултат от цялата си огромна предишна подготовка. Тогава вече може да каже нещо за нея.

Но в крайна сметка това действие се натрупва извън него и не той самият се готви и в резултат изпълнява това действие. Затова е казано: ”Грош по грош – голям капитал”, и тогава тази обща, голяма сметка сработва във висшето и го заставя да изпълни действието.

Всички действия се подчиняват на закона за съответствие на формите и затова всичко се случва тогава, когато молбата на низшия започва да съответства на това, че висшият е готов да работи с него.

МАН – молитва, молба, желание, с което се обръщам нагоре. И това е единственото, което сме способни да направим. Когато се обръщам с молбата си към висшето, не знам дали е правилна или не. Не знам направил ли съм това или не съм, защото молитвата се нарича работа в сърцето и затова не усещаме как издигаме молитвата, искрата, останала от разбиването (решимот).

Не знаем какво в действителност се случва дълбоко в сърцето ни и усещаме само следствието, когато вече получаваме отговор на нашата молитва. Отговорът вече се усеща в сърцето и то се разширява и започва да усеща новите явления от друго измерение, такова, което преди човек не е чувствал, не е разбирал, не е знаел.

Сърцето от това се разширява, така че човек все повече излиза извън себе си и все повече захваща в своя кръг – отначало част от света, а после и целия свят, всички висши светове и духовни стъпала.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 24.08.2011

[52428]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как решава човек, колко може да получи ”заради отдаване” и къде е длъжен да се спре? Как да бъда сигурен, че няма да сбъркам и да получа заради себе си?

Отговор: Аз вече съм получил стопроцентово усещане за срам – срещу светлината на Безкрайността, в безкрайният съсъд, безкрайно се срамувам, заради получаването, чувствайки Твореца и себе си. Вече на базата на всички тези данни мога да правя сметка. И сметката е много проста: пълно съкращаване! Нищо не искам да получа, тъй като стопроцентовият срам ме заставя да се откажа от всичко.

След това, което съм направил, аз започвам да смятам: колко мога да получа ”заради отдаване”, до какъв предел? Ако никога не съм бил в такова състояние, никога не съм го усещал, как мога да си представя, какви наслаждения ще ми се открият там?

Всички наслаждения от получаването ние вече сме усещали в света на Безкрайността. Но сега аз се приготвям да получа заради отдаване на Домакина. В Малхут на Безкрайността в мен е била само светлината Нефеш и в тази светлина, на Малхут на Безкрайността, аз съм направил съкращаване.

Но сега, когато се приготвям да отдавам на Домакина, за мен ще има много повече наслаждения: от отдаването на Него, от сливането с Него, от Неговото постигане, от подобието с Него! Ето от такова богато угощение за гостите, аз ще се почувствам в нещо подобен на Него! И как да проверя същите тези огромни наслаждения, как да им устоя, ако никога досега не съм ги усещал и нямам данни за тях (решимот)?

Сега как избирам, колко мога да отдам и по какво това се отличава от състоянието, в което е станала грешка и разбиване? За да разбера това е необходимо да си изясня по какво се различава ”главата” (рош) от ”тялото” (гуф). Как главата може правилно да планира действията, които преди това още никога не са се изпълнявали на практика?

И тук става въпрос за свръх точно изчисление. Защото ако взема от Домакина и грам повече от това, което мога да отдам, това няма да бъде отдаване! А ако аз получа от Него и грам повече от това, доколко е способен да направи екран – аз ще се разбия! Длъжен съм точно да отсека получаването си като отрежа на необходимото място!

И по такъв начин единственото желание, което е било създадено от Твореца, може да се раздели на две части: глава и тяло.

Отначало аз върша същото това действие в желанието, но с това действие се проверявам: колко мога, повече или по-малко, къде е границата. Аз се задължавам да отида и да проверя.

И когато проверявам себе си, Творецът идва заедно с мен. Ние сякаш подписваме договор и сключваме съюз. Аз казвам на Твореца, че се приготвям сега да изпълня действие заради отдаване. А Той казва: ”Така ти сега ще създадеш главата на ново стъпало? Добре, не се страхувай, Аз съм с теб!”

Затова всяка ”глава” на стъпало – това е безкрайността… Там се намира Творецът. А творението, като дете с възрастен, търси, как да изпълни действието. Все едно възрастният държи детето за ръка и го води да се учи да пише или рисува. Така се създава главата на парцуфа.

А след като съм се научил как се прави това, изпълнявам това действие в тялото,”сякаш” вече сам. И в такава форма се строят всички стъпала отгоре надолу.

От урок по „Въведение в науката Кабала“ (Птиха), 12.07.2011

[47996]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да не отстъпваме от изискването за истината, така че накрая да ни се разкрие, че лъжем себе си?

Отговор: Ако на човек му се удаде да се задържи за истината, е голям късмет. Виждаме, че има много хора по света, които не се нуждаят от истината и не питат, защо живеят.

При други, този въпрос вече е възникнал, от гледна точка на „Защо страдам?“. Т.е., това е въпрос не за целта на живота, а за това да намериш вкусът, ако усещаш вместо сладост горчивина.

Но има хора, които питат не за хубав живот, а за това да намерят истината в него. И има такива, които питат не за истината в живота, а за това, кой ни е дал този живот – за Твореца. И този въпрос вече не се отнася за мен, самия, защото за мен вече не е важно, кой съм аз и какво ще става с моя живот: така или иначе. Искам да Го опозная, да достигна Твореца, да съществувам в Него – в самия източник, в корена.

Има много стъпала в това отношение, в зависимост от изискванията на човека, неговото усещане и постигане. Тук всичко зависи от корена на душата и текущото превъплъщение, тоест, на какъвто стадий от развитие той вече се намира.

Но дори, ако засега не ни е дадено в нашето сегашно състояние да питаме за истината, ние можем, за сметка на обкръжението, на учителя, групата, книгите, да развием в себе си тези желания и да напреднем. Макар и да не е лесно това и да ти се налага да разкриеш това, което се намира в самата ти дълбочина, вътре в твоите информационни гени (решимот).

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 20.06.2011

[45871]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

”Учението за Десетте Сфирот”, ч.1, ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Въпрос 14: Какво е това разпространение на светлината (итпаштут)?

Светлината, излизаща от същността на Твореца и влизаща в творението, се нарича „разпространяваща се” светлина. Всъщност това не влияе на висшата светлина, подобно на запалването на една свещ от друга, което не нанася вреда на първата свещ, а се нарича така само заради възприятието на самото творение.

Не съществуват никакви различни светлини, намиращи се в Твореца или в творението. Светлината сама по себе си въобще не съществува. Светлина се нарича впечатлението на творението от вече намиращото се в него от по-рано напълване.

И когато то изведнъж започва да усеща това напълване по някакъв определен начин, се смята, че в него влиза светлина. Светлината ни свети толкова, колкото ние реагираме на нея – в мярата на нашите способности да я усетим. А ако не сме способни на това, то се смята, че в нас няма светлина и светлината гасне и си заминава.

Става дума за светлините, които сякаш влизат и излизат, за светлините, които ”разлюляват” съсъдите, извършват някакви действия. Но всъщност светлината не променя своето въздействие върху желанието. Самите желания са така организирани, че в тях постоянно се променят информационните гени (решимот) на фона на постоянната светлина. И затова желанието, съсъдът реагира по различен начин и усеща сякаш светлината протича през него, променя се, възбужда се, излиза извън него.

Всичко това е следствие на нашето неправилно възприемане на реалността, което ще ни съпровожда до самия край на поправянето (Гмар тикун). Винаги ще ни се струва, че промените стават някъде навън. Точно така, както си представяме този свят намиращ се някъде извън нас – независимо, че той е вътре в нас.

Точно така е и по отношение на светлината – ние казваме, че сякаш светлината действа извън нас, вместо да кажем, че в нас работят информационните гении, които през цялото време се променят, един след друг. И благодарение на тези нови гени аз усещам светлината – т.е. реагирам на нея по новому.

А в самата светлина не стават никакви промени, тя е съвършено непроменяща се. Няма разлагане на 5 или 10 светлини, влизане или излизане – всичко това съществува единствено във възприятието на съсъда, от мярката на неговите впечатления, които го напълват. Това усещане на творението за напълване се нарича ”светлина”. Става дума единствено за материята и формата, облечена в материята. Материята – това е желанието да се насладиш. А формата, облечена в материя, ние наричаме ”светлина”, ”свойства”. Освен за тези две понятия, за друго не говорим – нито за абстрактната форма, нито за същността.

Тоест светлината – това е впечатлението на съсъда от някакво неизвестно напълване. А откъде съсъда знае, че в него има нещо? По резултатите…

Така е и в нашия свят, ако аз изведнъж вдигна температура, отивам на доктор и той ми казва, че в мен има някакъв вирус. Но откъде той знае какво ми е? Той се ръководи от външните симптоми, които му показват вътрешното състояние, т.е. вътрешните процеси.

От урок по ”Учението за десетте Сфирот”, 20.06.2011

[46732]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес Москва, урок №1

Науката кабала говори за цялата система на вселената, тя ни описва света на Безкрайността и четирите стадия на разпространение на пряката светлина, т.е. построяване на желанието ”от нищото”. Кабала обяснява какво означава ”от нищото”, какво представлява всъщност съществуването в духовен обем, извън нашия свят, при спускането към него и при издигането от него, какво означава ”да съществуваш извън времето, извън пространството, извън преместването”, какво е това състояние, как то се реализира: по метода на Айнщайн или някак си по-иначе, по-високо?

По-нататък кабала ни разказва за спускането на желанието. Тя оперира с желанието и с единствения параметър въздействащ върху него – светлината. Освен светлината и желанието, във вселената няма нищо друго. Те създават всичко, което виждаме в нас и между нас. Всичко това са различни прояви на желанието, което така или иначе светлината е оформила. Кабала разказва за това, как е извършено постепенното спускане отгоре надолу, създаването на блоковете с духовни състояния: парцуфим сфирот, скритието (световете). Става дума за причинно – следствения процес, точен и ясен, който ние изучаваме с помощта на научния подход.

Съществуват голямо количество материали на тази тема – чисто научни, сложни: графики, уравнения, условия, описващи ясно причинно-следствено развитие на желанието под въздействието на светлината, екрани, информационни записи (решимот), стъпала на развитието и т.н.

Всичко това е точна наука, не се отнася нито към религията, нито към лириката, към нищо друго – чиста физика.

По-нататък кабала ни разказва за нашия свят, за това как той е бил създаден. Още преди 3700 години кабалистите са описали, как искра от висшите светове е създала първо обема на нашия свят – защото това пространство също не е съществувало. А след това в това пространство е станал Големия взрив, и от него, от мъничката искрица се е образувала материята на нашия свят.

Всичко се е родило от нищото в света на Безкрайността. Не разбирайки това, ние си задаваме въпроса: ”какво означава всичко от нищото?” Обаче и в нашия свят, както казват физиците, се е случило същото: била някаква искра, точка, която изведнъж се е взривила и създала цялата Вселена.

С други думи, Съвременната наука се ръководи от същите принципи и ни разказва същото, което разказва и кабала. Абсолютно същото, включвайки предходните четири последователни етапа на развитие: неживия, растителния, животинския и човешкия.

Кабала разказва също и за това, как през милиардите години се е образувала Вселената, а след това и нашата планета от втвърдяването на газовете. Това се описва в кабалистичните книги, които са на стотици и на хиляди години. Днес физиката, геологията, астрономията говорят за същото.

Кабалистите са писали, за периода на нагряването и охлаждането на Земята, отнела десетки милиони години, докато на планетата се е образувала твърда кора и не се е появила възможността за съществуването на белтъчна материя, благодарение на съответстващото разпределение между всичките съставни части. Защо имено белтъчна материя? Защо точно на такава основа, а не на кремъчна или метанова и т.н? Всичко това се обяснява в кабала.

И накрая, в кабала се казва за появата на човека, станал обобщение на постепенното развитие, на неживата, растителната и животинската природа. Кабала разказва за междинни етапи: коралите между неживия и растителния етап, за особен вид, представляващ преходно звено между растителния и животинския, и за маймуната, като междинна форма между най-висшето животинско състояние и човека.

Кабала описва всички тези етапи и показва, защо еволюцията е протекла именно по такъв начин. Различното в Дарвиновата теория е само това, че в кабала се казва за изначално съществуващи информационни данни, заложени в информационните гени, които се развиват по зададена програма, а не случайно или в зависимост от обстоятелствата. Всичките видове се реализират, изхождайки от своите вътрешни параметри, които са съществували изначално в света на Безкрайността и просто са се спуснали надолу, реализирали са се тук, за да се устремят отново нагоре. Цялата тази верига е отрано обособена, отрано пресметната отначало докрай.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45544]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: За да извърша материално движение, ходя с краката си и се премествам от място на място. А какъв е духовният орган, който ме премества от едно вътрешно състояние в друго?

Отговор: В духовния свят, също се преместваме с помощта на „крака” – десен и ляв. Ти проверяваш какво е дясната линия, какво е лявата, и можеш да различиш едната от другата. А когато стоиш на тези линии, можеш да разбереш какво означава по-близо напред или по-далеч назад. Вървиш по тях, стъпвайки по „земята” (желанието).

Всичко това са външни символи на вътрешните свойства. Ако ги разшифроваш правилно, тогава ще видиш, че вместо твоето физическо тяло и заобикалящия го външен свят, съществува твоята душа в духовно обкръжение. Премини от едната картина към другата и ще видиш, как едното съответства на другото.

В „Учение за Десетте Сфирот”, ч.1, п.33, Баал а-Сулам пише: „Духовно движение означава, появяване на нови свойства”. Няма никакво друго движение – само за сметка на изменението на свойствата от „заради себе си” на „заради отдаване” – от егоистични на отдаващи! Само това се смята за движение.

А човекът, обикновено предпочита цялата тази – маса от външни действия, но в тях няма дори и намек за духовен напредък.

 „Остана да изясним понятията време и движение, които срещаме почти във всяка дума в нашата наука. И знай, че духовното движение не е подобно на движението, възприемано от нашите сетивни органи, от място на място – не, то означава обновяване на свойствата: всяко обновяване на свойствата наричаме движение”. Никое друго понятие не може да бъде наречено движение в духовното – само обновяването на свойствата.

Тъй като онова обновяване, т.е. изменението на свойствата, което се е появило в духовния обект, за разлика от общите свойства, които са били преди в този духовен обект, означава, че то се е отделило и отдалечило от този духовен обект, получавайки свое собствено име и управление.

Тоест тук се ражда съвършено ново състояние: желание, екран, „авиют”, решимот – всички, които съставят това ново, появило се състояние, в сравнение с предишното.

И двете трябва в чист, ясен вид да присъстват в едно творение –  така, че то да може да ги види и провери, да преброи и измери отношението между тях. И тогава, това ще означава, че то се намира в осъзнато движение.

Ако някой се премества и лети от място на място, без самият той да го знае и чувства, това не се нарича движение. Става дума само за постижението на самото творение.

И по това, то е напълно подобно на материалния обект, от който се отделя някаква част, измества се и се премества на друго място – затова обновяването на свойствата се нарича движение.

И така, искаш да се придвижиш? Това е възможно само чрез промяната на желанието.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 06.06.2011

[44970]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В Кабала става въпрос за вътрешната работа на човека – трябва да се задълбочиш в себе си и там да изградиш образа на другарите, на групата, на самия себе си, на вътрешния си свят, своето духовно впечатление. И да не обръщаш внимание на външните впечатления, които даже могат да бъдат обратни.

Аз получавам някакви впечатления от обкръжението, които могат да бъдат неверни – защото това са единствено мои лични усещания, вследствие на пробуждащите се в мен състояния, ”решимот”. Но аз трябва да работя, опирайки се не на тях, а на този образ, който съм изградил в себе си за другарите, за групата, за самия себе си, за Твореца и за връзката между нас.

Аз не се доверявам много на това, което чувствам днес и което виждам около себе си. Защото кой вижда това? Самият аз, който съм целият в заблуда. Значи, какво е значението, какво виждам сега – аз трябва да изградя вътре в себе си модел на бъдещия свят, където ние всички сме свързани с взаимно отдаване и любов, вътре в когото ние разкриваме Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 26.05.2011

[44027]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Преди седмица, когато празнувахме 14-тия рожден ден на моята дъщеря, аз я попитах иска ли да порасне? Тя ми отговори, че би искала да си остане малка. Чие е желанието за порастване? Светлината ли иска желанието да порасне? Или самото желание иска да порасне?

Отговор: В нас се пробуждат решимот. Правилно ли ги реализираме? Ако не го правим правилно и нещо повече – ако изобщо не желаем да им обърнем внимание, тогава се развиваме подобно на животните, със забавено темпо на оборотите на природния двигател – както е било досега.

Но днес, започва нов етап: дойде време да превключим на втора предавка на пет степенната скоростна кутия – да се издигнем на второ ниво. Нямаме изход при това – то не зависи от нас. Би могло да се каже, че става дума за автоматична скоростна кутия.

А на втора предавка, трябва да работим в по-голямо обединение. По-рано сме били разделени, а сега, естествените процеси ни свързват един с друг. Дори не сме си и помисляли за това, но скоростта се увеличава и нашата взаимна връзка претърпява промени. И сега, заради безисходицата, в която се намираме, ни се налага да се съобразяваме с всички, защото по друг начин няма да оцелеем в съвременния свят.

От какво зависи това? – питаш ти. От решимот, пробуждащи се от темпото, с което работи двигателят и скоростната кутия – в съответствие с общия процес. Но ти имаш възможност да участваш в този процес осъзнато, осмислено, и по този начин облекчаваш живота си, избягваш различните проблеми – „пътуваш комфортно”, започваш да разбираш за какво и защо пътуваш, как да натискаш педалите…

Творецът е създал около теб такива условия, в които разбираш какво е за предпочитане. В началото ти искаш да се спасиш от бедите, но после разкриваш, че и без да те принуждават, си струва да приемеш програмата на творението – защо тя обещава благо и на този свят, и на бъдещия – обещава велики дела. Така, постепенно напредваш.

Но, възможно ли е да „захвърлиш всичко” и да не искаш да растеш? И какво ще правиш тогава? Ще се движиш като животно – под ударите на камшика?

Или стадото върви само зад пастира, или пастирът удря с камшик своите подчинени отзад – и те въпреки всичко вървят напред. Ти не виждаш пред себе си Твореца и замисъла на творението – струва ти се, че напредваш самостоятелно, а не следвайки някого. А всъщност вървиш, защото Той те подкарва отзад, а също така отдясно и отляво, когато твоето „магаре” иска да се отклони встрани от пътя.

Това означава, че си струва да видиш Твореца отпред и да вървиш след Него към целта, по един добър и приятен начин. При това, по този път сам избираш целта.

А в противен случай – очакват те ударите на камшика.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 25.05.2011

[43973]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→