За възприемане на духовния свят аз трябва да формирам в себе си нов сетивен орган, който да осъзнае какво представлява злото начало. Сега аз нямам този сетивен орган и затова не мога да различа злото. Не съм запознат с него, не знам, кой е и какво е, и не мога да се проверя.

Така че, преди всичко, аз трябва да създам и укрепя в себе си сетивен орган за осъзнаване на злото. Как да го направя? Аз се обединявам с обкръжение, в което ме довеждат, започвам да създавам връзка с тях и постепенно достигам до нови детайли на възприятието, съществуващи между мен и другарите.

Аз си представям: какво ще стане ако ние бъдем свързани взаимно, ако в някакво наше желание се почувстваме като едно цяло? Засега само фантазирам, без реална основа, и напълно си давам сметка за това. Без да изпадам във „виртуалност“, аз живея в реалността – и все пак фантазирам: „Как би изглеждало това? Аз и те в единство, аз – на тях, а те – на мен. Аз прекланям глава, въздигам ги в своите очи като най–добрите хора на поколението. Те ми помагат, предизвикват в мен нови впечатления, заставят ме по нов начин да оценя важността на целта…“

О! Важността на целта, желанията, впечатленията, намеренията, които получавам от тях – това го нямаше в мен преди. И аз започвам да работя с това. Така както капката семе получава подхранване от майката: в нея прониква кръв от майчиния организъм и тя расте. Така и аз съм проникнат от нови детайли на възприятието, общи между мен и другарите. Проникват в самия мен, но аз чувствам това, което получавам от обкръжението – и от него раста.

Ако нищо не получавах от другарите, нямаше и да раста. А щом получам – израствам. Какъв парадокс: за да получа от тях храна, аз анулирам себе си, а когато получа храна – сам раста.

Какво расте в мен? Техният образ. Аз не само получавам „кръв“ – подобно на капката семе, която представлява само набор от решимот, информация. Аз започвам да придобивам и „плът“, но според собствените свойства. По принцип, капката семе може да получи подхранване от когото и да било и дори в искуствени условия, а духовния зародиш на човека получава намерения, и затова формата, която той придобива в процеса на развитие, зависи от обкръжението. 

Колкото повече завися от другарите, толкова по-добре и по-бързо израствам, придържайки се по-близо до истинската форма, по–близо до тях. Няма друг изход: формата, която приемам, е формата на моето обкръжение. Моята работа се състои в постоянното анулиране на себе си и приемане на тяхната форма, обличайки я на себе си – все повече и повече.

По такъв начин, в духовното, в процеса на израстване аз ставам подобен на родителя – висшето стъпало, и приемам формата на майчината утроба – групата.

От урока по статията „Мир в света“, 12.05.2011

[42898]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато отглеждаме дете, по всякакъв начин се опитваме да го подготвим за живота в този свят. Но как да влезем в духовния свят, след като нямаме ни най-малка представа за него?

Отговор: Човекът, който, напускайки бащиния дом, влиза в зрелия живот и иска да успее в него, може да се опре на опита на другите. При това не е важно какъв иска да стане – крадец, праведник, учен или обикновен търговец на пазара. Във всички тези модели, в тяхното егоистично проявяване, той може да намери в обществото.

Що се отнася до човека, който напредва духовно – той няма пред себе си никакви примери, никаква подкрепа. Трябва сам да изгради своето обкръжение. Защото единственото, което запълва цялата реалност е Висшата светлина, а световете не съществуват без човека.

В мига, в който приведа в действие своето желание за духовното, веднага изграждам всички светове между мен и Безкрайността. Сякаш монтирам тази стълба в духовното, която съществува само във вид на решимот (духовни гени).

В статията „Същност на духовното постижение” от книгата „Шамати”, Баал а-Сулам пише: „Всички светове, с техните множество стъпала, съществуват само по отношение на душите”. Затова не мога да искам да ми обяснят, както в нашия свят, как да се държа в духовното. Трябва сам да създам духовния свят, който го няма.

И сам трябва да си представя отношението на Висшето стъпало към мен и моето отношение към него. И ако тази моя представа съответства на съществуващите решимот, тогава всичко незабавно се подрежда по чудесен начин, съгласно закона за подобие на свойствата. А ако не съм намерил подобието на свойствата, тогава за мен няма духовна реалност. Защото тя съществува само по отношение на човека, който я разкрива, изгражда, формира.

С други думи, сами трябва да изградим духовния свят. Необходимо е да се обърнем към Твореца с такава молба, че тя съвсем точно да съответства на онова, което свише ни е подготвено от решимот.

Точно затова, на иврит Творецът се нарича „Боре” („бо” – иди и „ре” – виж). Защото именно ти Го създаваш! Именно ти изграждаш тази форма.

От урока по статия на Рабаш, 18.03.2011

[39120]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът е създал само едно желание, един съсъд, който се намира в просто и съвършенно единство със светлината, като едно цяло – без никакво разделяне или разлика.

Такъв е бил замисълът на светлината, създала желанието. Но от това желание засега не произлиза никаква собствена реакция. И затова съществува само една душа, едно творение, което се нарича Малхут в света на Безкрайността.

А всичко останало съществува само във вътрешните преживявания на Малхут, която чувства, че напълващата я висша светлина идва с любов и отдаване, а тя е противоположна на светлината. От този срам тя се съкращава, не желаейки да усеща в себе си светлината, за да не се чувства получаваща.

Светлината като че ли отстъпва по желание на Малхут, като освобождава празно място около централната точка на мирозданието, и Малхут остава празна. Но всичко това става само в нейните усещания, а самото състояние не се променя.

А след това тя се надява да получи светлина заради отдаване – и се разбива. Тоест тя с всички сили искала да се поправи и също толкова много да даде на светлината, колкото Тя й давала в света на Безкрайността – да Й отдава безкрайно!

Но не й се отдало… Какво огромно разочарование и болка! И след това, Малхут преминава в друго състояние – тя повече не мисли да става подобна на светлината.

Тя имала такова огромно, страстно желание да Й даде всичко, докрай! Но опитвайки се да направи това и не успявайки, тя загубила всичко – загубила силата на отдаване и се разбила, преминавайки към силата на получаване и към мисли за себе си. Сега вместо получаване заради отдаване, тя иска или да отдава егоистично – заради себе си, или егоистично да получава.

Това е напълно противоположно на това, което е било дотогава в действителността. Но цялата тази драма се развива само вътре в Малхут, в нейните бушуващи чувства. Така възникват нейните разнообразни отношения със светлината, които се наричат световете АБЕА. Засега като резултат, в нея не се пробужда ново намерение, и тя отново започва да мисли за отдаване.

Тук я е довела веригата от гените на развитието (решимот) от преминатото от нея разбиване. Тя се чувства толкова нещастна, откъсната и празна, че в нея отново започва да се пробужда отношение към светлината.

Тогава тя започва да работи над преодоляване на това чувство на разделяне, сама пробужда срам в себе си, желаейки да почувства своята противоположност на светлината – доколко светлината е отдаваща, а тя (Малхут) – получаваща.

Тя се чувства изцяло разбита на малки частички, разделени от своята разлика, отчужденост и ненавист. Но именно това й дава възможност сега да изгради себе си, нареждайки отново отношенията между частите, и да се отнася към тях така, както светлината се отнася. Така тя придобива свойствата на светлината, а в същата степен, започва да се отнася и към светлината с любов и отдаване.

Когато човек – една от частите на Малхут, усещайки се отделен от другите, идва в групата, той започва да нарежда своите отношения с всички други части на Малхут. И ако той работи правилно, започва да си изяснява какво представлява свойството получаване и свойството отдаване, разрив, отвращение, привличане.

Излиза, че вместо да получи всички тези определения наготово, направо от светлината, Малхут си ги изяснява сама, оправяйки се в отношенията между своите разбити желания. Тоест тя използва силата на разбиването и омразата, за да разбере от нея, какво е любов и отдаване. Така тя работи над свързването, получавайки „помощ против него“.

Желаейки да съедини всички свои части, тя се връща към близки отношения със светлината: любов към нея и отдаване. Заради това тя и направила съкращението и се включила в този процес, започнал от света на Безкрайността.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 24.03.2011

[38979]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Духовният свят – това е единната душа, една за всички. И всеки, съединявайки се с другите, постига тази обща душа. В статията „600 хиляди души” Баал а-Сулам пише, че няма в света нищо, освен една душа.

Всеки човек, постигайки тази обща душа, я постига по своему, съобразно със заложените в него решимот (духовни гени). Така, както сега ние гледаме обкръжаващият ни свят и всеки го вижда малко по-различен. Аз не мога да сравня с другите вкусът, който усещам в същата храна, или своето впечатление от същата картина. Всеки се впечатлява по друг начин, съгласно своите решимот.

Така и нашите постижения в духовното. Даже, ако пред нас стои една и съща картина от духовното, същите светове, парцуфим, – във всеки случай всеки получава от нея лично впечатление. И тази самобитност не изчезва. Как се съединявам с общата душа? – С помощта на желанията. Да си представим, че аз се намирам в центъра на духовните светове – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон (А”К) или света на Безкрайността.

Излизайки от себе си, от своето его, и съединявайки се с другите, аз постигам пространството на общата душа, и в него усещам духовния свят. Колкото повече аз излизам от егото си, придобивайки келим/желанията на другите, толкова по-висок свят усещам – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, А”К, света на Безкрайността.

Как правя това? Аз „купувам” нови желания, защото в мен има само точка – зачатък на душата. Новите желания, които придобивам, съединявайки се с другите, – това е и кли/съсъда на моята душа.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 18.03.2011

[38566]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това молитва?

Отговор: Творецът е създал само желание за наслаждение. Желанията се разриват сами по себе си, задействани от вътрешния двигател, който задейства в мен едно желание след друго, чрез реализиране на последователността на решимот (информационни гени). Молитвата е целеустремена работа на желанието, което се разкрива в човек.

Всяко желание или решимот се състои от 613 (тарияг) желания. Тези 613 желания, разкривайки се, обрисуват картната на света за мен – всеки миг нови желания, аз разкривам нов кадър на реалността, нов свят.

Но аз сам мога да пожелая да работя над своите непрестанно разкриващи се желания, да ускоря развитието на новите решимот в себе си, да контролирам как те се разкриват и да не оставам своето развитие на самотек. Аз мога да погледна напред към разкриването на нови желания, за да работя върху тях, да оправдая Твореца във всеки момент, да се предвижа към сливане с Него и да видя необходимостта и целеустремеността на всяко състояние.

Така работата с желанията се смята за молитва. Молитвата е работа в сърцето, а сърцето е сбор от всички желания на човек. Следователно, работата с нашите желания се счита за молитва. Затова е написано: „Да се моли човек всеки ден!”, т.е. през цялото време работи със своите желания, пробуждай себе си към поправяния.

Това коренно се различава от мнението на масите, които си мислят, че четейки молитви от молитвеника, извършват духовни действия. Цялата ни история показва колко безсмислени и напразни са тези тълкувания на „молитвата”. Те са чисто и просто външни действия, които се изпълняват по време на подготовката за действителната духовна работа върху себе си по време на изучаване на кабала. Само тогава работата е насочена към поправяне на самия себе си, наречена е „работа на Твореца”, тъй като се извършва от Неговата светлина, Ор Макиф.

Истинската работа лежи в ускоряване на желанията. Аз искам те да се разкрият в мен колкото е възможно по-бързо, за да мога да работя с тях, да подготвя себе си и обкръжението: учителя, книгите и групата, за да бъда винаги готов и да задействам своето развитие, сам „пробуди зората”. Зора е защото всяко желание ми се разкрива като тъмнина, а аз веднага я довеждам до светлината.

Затова молитвата е цялата наша работа и няма нищо друго освен работата с желанията.

От урока по книгата „Зоар”, 13.03.2011

[37897]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да ускоря своите състояния и по–бързо да сменям кадрите във филма, в който живея?

Отговор: Сменящите се картини, в които аз откривам новата реалност, се появяват на моя материал, на „екрана“ в мен. Ако този екран се усъвършенства, аз виждам на него картини, все по–близки до духовния свят.

А ако екранът не се развива, ако моите свойства, мисли и желания не са насочени към отдаване и не се поправят, то аз виждам същия свят, ако не и по-лош, от ден на ден. Тъй като моето егоистично желание през цялото време расте.

Ако аз напредвам със същата скорост, с която расте желанието в мен – значи, се намирам в естествено, еволюционно развитие. За да не усещам страдания в живота, аз трябва да се движа точно със същата скорост, с която растат моите желания . Но все още няма да открия духовния свят. Духовното започва да се разкрива, ако аз сам разкривам в себе си решимот (гени на развитие), духовни картини, ако ускорявам своето развитие, ако сам изваждам от себе си и реализирам решимот от разбитата душа.

„Аз сам пробуждам изгрева, а не изгревът – мене“. И ако аз давам «газ», то ми се разкрива духовната картина. Само да отпусна газта и губя ускорение, преминавам на обикновена скорост – духовната картина моментално изчезва.

От урока на тема „Няма зло в света, всичко е необходимо и изпълнява своята роля“, 13.03.2011

[37912]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос от Япония: Каква трябва да бъде нашата вътрешна работа в екстремни ситуации? Докато аз гледам урока, трусовете не спират.

Отговор: В тези дни ние трябва още по-силно да се фокусираме върху единството и да бъдем уверени в това, че именно благодарение на вътрешните усилия, ние ще успеем да предотвратим подобни катастрофи в света – в Япония, и във всички региони, където хората сега страдат.

Защо страдат те? Защо не напредват по правилен начин към поправянето? Защо не се пробуждат и не излизат на улицата с призива: „Искаме Машеах сега!”? Казано по друг начин, защо те не искат поправяне, промяна, ново състояние?

Защо, вместо това призовават за смяна на правителството? С какво ще им помогне това? На никой няма да му стане по-добре от това, даже и да си отиде либийския диктатор. Образувалият се разрив ще запълни ислямския радикализъм или нещо друго, но това ще бъде само сляпа психологическа компенсация. На практика, на хората няма да им стане по-добре. Това е пътят на страданията.

В последно време светът стремително се въоръжава. Ние възобновяваме прекъснатата отпреди надпревара, сякаш желаейки да си премерим силите. Каква глупост – да се караме като малки деца! Но погледни, колко сили отнема това и ресурси.

В крайна сметка, всичко зависи от нас, от всички наши другари по целия свят, получили импулс към поправяне. Ние само трябва да се обединим отвътре, да се усетим като едно цяло. Тогава, желаейки да сплотим заедно целия свят, ние можем да  приближим и други. Защото те – това са нашата пасивна част, те са неспособни да се приближат със собствени сили, докато ние не им предоставим възможността за връзка с нас.

Получил пробуждането, точката в сърцето, човек идва при нас и се присъединява към всичко това, което активизира и ускорява развитието, адаптирайки темпа на своята работа към темпа на появяване на нови решимот. Тогава никакви сили, никакви цунами, революции, войни и др., няма да ни принуждават към придвижване в отрицателната форма.

Всичко зависи от нашите усилия, от това, в каква степен работим над обединяването. За света няма друго решение.

От урок на темата „Екологическият проблем и пътят за неговото решение“, 13.03.2011

[37940]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Между разбилия се свят Некудим и света Ацилут, който е създаден заради неговото поправяне, съществува огромна разлика. Светът Некудим се е родил от съединението (зивугa) на решимот “2-1“ (бет/алеф), а светът Ацилут – на решимот “1-0“ (алеф/шореш).

И затова е невъзможно да поставим наравно поправянето на света Ацилут, и тези неизправности, които съществуват в света Некудим. Тъй като Ацилут е в милиарди пъти по-слаб от света Некудим, той се е родил със силата на желанието на “нулевото” ниво, относително “първото“, което притежава Некудим – това е както неживото ниво относително растителното.

Как неживото може да поправи растение? То го поглъща в себе си, точно както ние засаждаме цветето, заравяйки неговото семе в земята – така и светът Ацилут привлича към себе си света Некудим, помества го вътре в себе си, и така получава сили за растеж: отначало за сметка на растителното вътре в себе си, после на животинското, и накрая – за сметка на човека. И всичко, благодарение на това, че всмуква в себе си сили от другите.

И затова е казано: “Всичко изхожда от неживото, от земята“. И тъй като самият той – това е просто неживата земя, неспособна на какъвто и да е ръст и развитие. Но благодарение на това, че тя е способна да приема в себе си растителното – нейната ценност се повишава до тази на растението, което израства в нея. И тя вече се нарича плодородна почва.

Плодородна – означава раждаща новия живот! Но как неживото може нещо да роди?! – Само благодарение на това, че помага да се роди растението…

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 27.02.2011

[36489]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е „светлината, връщаща към източника”, чудесната сила (сгула)?

Отговор: Сега, силата, която искам да постигна ми действа отдалеч. Още не съм стигнал до нея, но тя вече ми свети отдалеч, в степента, в която се стремя към нея.

Вътре в нас има двойки информационни гени (решимот) – от светлината (решимо де-итлабшут) и желанието (решимо де-авиют). И решимо от светлината, винаги е на едно ниво по-високо: например, решимо 0/1 (шореш де-авиют и алеф де-итлабшут). „Алеф де-итлабшут“ е моето следващо стъпало и това решимо ми дава възможност да почувствам някякъв стремеж към бъдещото стъпало – аз го искам!

„Алеф де-итлабшут“ е самата обкръжаваща светлина, която ми свети, ако пробудя в себе си желанието на това решимо „алеф де-итлабшут“. В мен вече има някакво обличане (итлабшут) на тази светлина – нещо от следващото стъпало! Защото решимот от светлината са винаги на по-високо ниво от желанието: 0/1, 1/2, 2/3…

Тези информационни данни (решимот) са останали в нас от слизането ни отгоре надолу. Това са понятия, които могат да бъдат усетени, абсолютно научни са – свойства, точно изразени с числа и дискретно променящи се според степента на моя подем от стъпало на стъпало при реализирането на решимот.

В резултат на това, че работя със своите текущи решимот, аз пробуждам светлината на по-високото стъпало, защото в това мое решимо има част от бъдещата светлина. Ние сме се спуснали отгоре надолу, така че в нас е останала връзката между стъпалата – долната част на висшето стъпало е потопена във висшата част на нисшето стъпало.

Това е напълно ясна система. Наричаме нейното действие „чудо” (сгула), защото сега не сме способни сами да я проверим в своите желания, инструменти на възприятието – засега, те само растат за сметка на онази светлина, която привличаме. Но всичко е точна физика, а не някакви чудесни фокуси и молитви за онова, което може да се случи, а може и да не се случи.

Ако ясно задействаш тази система – точно, както обясняват кабалистите, тогава включваш нейните механизми. Намираш се вътре в нея и пускаш тази машина, за да работи над теб – именно на това те учат.

И не е необходимо да стигнеш до самия край, за да видиш някакви резултати. Постепенно започваш да виждаш потвърждението на онова, което учиш. Макар и все още да не си стигнал до реално духовно усещане, вече забелязваш как по този път се разкрива твоя вътрешен свят,  чувственото възприятие, разумът, знанието за взаимната връзка вътре в реалността. Започваш да забелязваш това, дори по отношение на материалния свят и разбираш колко детинско е поведението на обикновените хора около теб, и до каква степен са объркани.

От урока по статиято „Същност на науката кабала”, 06.02.2011

[34623]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В един момент, развитието на световете сякаш се разклонява в две посоки: след разбиването на келим, от тях се ражда света Ацилут според условията на Второто съкращение (Цимцум Бет), но парцуфим на света Адам Кадмон, продължават да излизат един след друг над табура на Галгалта – според условието на Първото съкращение (Цимцум Алеф). Не мога да разбера, как тези процеси се синхронизират един с друг?

Отговор: След Галгалта, А“Б, СА“Г (Кетер, Хохма, Бина), над табура на Галгалта са длъжни да излязат парцуфим З“А и Малхут (М“А и БО“Н). Трябва да се родят всичките 5 парцуфим, стъпалото задължително трябва да бъде пълно. Защото има екран и решимот, и те са длъжни да се реализират. Ако има желание, светлина и екран между тях – невъзможно е да се спре на половината път.

А ако се вълнуваш как е синхронизирано това – всичко става едновременно, и едното не пречи на другото. Представи си, че сега въздухът е пронизван от милиони радиовълни във всички диапазони – за радио, телевизия, интернет, мобилни телефони. Нима те си пречат една на друга?

Всяка страна води регистрация на всички радиосигнали – има огромен, много чувствителен локатор, който улавя всички диапазони на вълните едновременно и записва целия този радио шум. А ако след това поискат да разберат какво си говорил по телефона на определена дата, в определен час, тогава могат да вземат този запис, на който са регистрирани милионите диапазони на вълните и да поставят филтър, за да извлекат само твоя глас. Нито един диапазон не пречи на другия.

По същия начин, парцуфим на света Адам Кадмон не пречат на света Ацилут да се роди, и когато Баал а-Сулам разказва за това в ТЕС, той не уточнява, че паралелно се извършват още милиарди други действия. Но всичко това се съединява заедно. В духовния свят изобщо няма време. Той е устроен като аналогова система, където всичко се случва едновременно – не е разделено от понятието време. Не е нужно да се чака, докато се развие едно стъпало и след това друго – всички тези състояния излизат мигновено и системата съществува в този определен вид.

Системата, работеща за отдаване няма никакви ограничения. Защото единственият разчет, който е необходимо да направиш, е на самия себе си – на своето вътрешно противодействие. Не е нужно да отчиташ външните фактори – отвън няма никакви ограничения: искаш да отдаваш – отдавай на цялата тази система! Затова не си с нищо ограничен, на никого не пречиш и никой не пречи на теб – ти правиш разчет само със своята природа.

Затова духовната система работи над времето и няма никакви ограничения в „пропускателната способност”.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 27.12.2010

[34187]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→