Битка в кухнята

Въпрос: Защо мъжете и жените вечно спорят?

Отговор: Защото ние не разбираме, че сме създадени толкова различни, за да се допълваме един друг. Вместо да разрешим този проблем, ние бягаме от него, като деца.

В крайна сметка, проблемът расте и толкова ни притиска, че семейството като цяло започва да се руши. Ние се отчуждаваме и не искаме да се женим, да раждаме деца. Крием се от разрешаването на проблема, защото не знаем как да го решим, а и не предполагаме, че това е най-важното, което можем да направим. Ако постигнем решение и се допълним един друг, ще постигнем съвършен и вечен живот.

Това не са просто красиви думи. Ние бихме почувствали съвършенството в своето земно съществуване в този свят, Рай тук и сега.

Но вместо да се допълваме, водим война, искаме да вземем властта над противоположния пол. Нашият егоизъм не ни позволява нищо друго, дори ако обичаме партньора си.

Или съм готов да се подчиня и да дам властта на съпругата, но само при условие, че тя разбира как трябва да ме командва. В това има особено наслаждение, като дете, което се разнежва в ръцете на майката.

Въпрос: Какво искат да спечелят мъжете и жените в тази война на половете?

Отговор: И двамата са егоисти и искат по всякакъв начин да вземат властта над противоположната страна. Жената иска мъжът да ѝ служи, мъжът иска същото от жената. Само че, всеки го изразява в различна форма.

Мъжът изисква да има всичко необходимо в дома, защото жената е дом. А жената изисква от мъжа през цялото време да мисли за нея, да ѝ бъде изцяло предан, като царица на света.

Това е проста земна егоистична психология, от която се ръководи всяка двойка, от най-любящата до най-неблагополучната. По същество, във всеки случай, това са двама егоисти, оказали се на обща територия и затова се борят един с друг.

Те са длъжни да бъдат обвързани: свързват ги общи деца, имущество, обществено положение, и затова всеки през цялото време се бори за своята независимост в семейството, само в различна форма. На жената ѝ харесва да бъде зависима от мъжа, но при това тя очаква, че той ще ѝ бъде безкрайно предан и през цялото време ще се върти около нея.

Това желание е невъзможно да бъде напълнено. Жената иска през цялото време мъжът да я напълва, да мисли и да се грижи за нея, за децата, за семейството, целият му живот да бъде посветен на грижите за семейното гнездо. А мъжът в някаква степен е готов да го направи, но иска да се чувства независим, а не толкова обвързан, колкото иска жената. Тук естествено възниква конфликтът.

Мъжът иска от жената да бъде предана на децата и на дома и колкото се може повече да се грижи за съпруга си, като не ограничава свободата му.

От 707 беседа за новия живот, 31.03.2016 г.

[182384]

Войната половете, ч.2

Войната половете ч.1

Filed under: Мъжът и жената - Няма коментари→

На първо място трябва да изучим какви сили ни управляват и какви мисли, желания и отношения към ближния пробуждат в нас. В края на краищата ще разберем, че егоизмът ни носи зло и е необходимо да излезем от своята егоистична природа.

Аз съм роб на своя егоизъм, на лошото отношение към ближния. В мен се крие зла сила, заставяща ме през цялото време да гледам критично на всички. Осъждам всичко, освен това, което принадлежи на мен, на моето семейство и деца, и в най-добрия случай на няколко близки приятели.

Това се нарича робство, защото не мога да изляза от него. Нямам никакъв шанс да избягам от моята егоистична природа. Не мога да променя своето отношение към другите от лошо на добро колкото и да искам това, въпреки че животът ми ще стане по-приятен и спокоен. Спокойно бих си карал по пътя и слушал музика, вместо да изпреварвам всички и да ги засичам.

Въпрос: Така спокойно карат само възрастните хора.

Отговор: Възрастните хора се държат така, защото така ги ограничава силата на природата. Но мен силата на природата не ме ограничава, а ме задължава да се държа така, както всички, затова изпреварвам всеки и не пускам никой пред мен. Това се нарича зло, робство на егоизма.

Ако обърна внимание как се отнасям към другите, ще забележа, че през цялото време се старая да имам власт над тях, доколкото това е възможно. Изразява се дори без думи – само с едно движение, отношение, поза. Всеки иска да чувства, че е повече от другите и не зависи от тях, че е различен, а не като всички останали.

И това е зло, защото не мисля така за своите деца. Това е много лесна проверка. По този начин светът се дели за мен на семейството ми и всичко, което е извън него. Необходимо е да разбера, че за мен няма да има хубав живот до момента, в който не почувствам всички хора като роднини, като свое семейство.

Именно за това разказва Пасхалната легенда и това не е приказка, а истината, която трябва да постигна. Това ще бъде ново раждане, при което човекът ще излезе на свобода от робството на егоизма. Ще стане свободен народ в своята страна, означава в своето желание.

Вече няма да се намираме вътре в своя егоизъм, подтикващ ни през цялото време на ненавист към останалите. Събираме се около планината Синай и при вида на разделящата ни планина от ненавист се съгласяваме да се обединим в един човек с едно сърце.

Въпрос: Какво означава да бъдеш свободен човек?

Отговор: Да бъдеш свободен човек означава да се освободиш от егоизма си и да се отнасяш към другите така, както към собствените си деца. По този начин постигаме спокойствие и мир, пълна доброта. Това ни дава усещане за хубав живот, успех, прекрасно настроение. Човек се чувства като в рая и разбира заради какво си заслужава да се живее.

От 537-та беседа за нов живот, 22.03.2015

[156594]

Filed under: Възпитание на децата, Празници - Няма коментари→

Занимавайки се с кабала продължително време, постепенно човек променя своите определения за подеми и падения, за добро и зло. Преди е оценявал всичко спрямо своето желание да се наслади, спрямо егоизма, стремежът да преуспее.

Но сега вижда, че духовния успех се оценява не така, както материалния в нашия свят. Не по това да е пред всички, да разбира повече от другите, да е по-силен духовно, да е по-близо от всички до висшата сила.

Неговото отношение се изменя напълно. За духовен подем смята това състояние, когато нищо не иска за себе си, а повече обича другите и се грижи за тях. Той иска да достави радост на висшата сила безкористно до такава степен, че дори не иска тази сила да знае за него.

Стреми се да прави добро. И тогава започва да проверява себе си, дали е способен да отдава само на висшата сила, защото тя е над него или е готов на такова отношение към всеки човек на този свят? Така изяснява отношението си към хората, нали е казано, че от любовта към хората идва любовта към Твореца.

Човекът преминава през много състояния, процес, който отнема няколко години. Задължен е да го премине, докато не бъдат поправени всичките му основни вътрешни качества. И тогава чувства, че в него се появява такова осветяване, което вече не идва и не изчезва, а е повече или по-малко постоянно.

Това светене му помага да осъществи отдавна замисленото, да отмени себе си във всяко състояние, което би се случило с него, да види, че всяко състояние идва от единствената висша сила. Затова то е съвършено и вечно, като в Рая.

Само като анулираме своя егоизъм, можем да направим така, че да усещаме себе си в света на доброто, независимо от това какво се случва с нас. И човек иска да чувства доброто не защото е приятно, а защото така се отъждествява с висшата сила.

Наистина, сега разбира, че от самото начало се е намирал постоянно само в едно състояние, което е напълно съвършено. И само непоправените ни желания, разбити в началото на творението, по време на прегрешението при Дървото на Познанието, развалят цялата картина за нас. Ние гледаме на всичко чрез своя егоизъм и затова виждаме толкова непоправен целия свят. Ако се издигнем над своя егоизъм и го отменим, ще видим истинския свят, безкраен, съвършен и вечен.

Въпрос: Понякога човекът преживява необикновено чувство, като че ли сърцето му се разширява и целия свят се съединява в обща хармония и в едно течение. Защо не можем през цялото време да виждаме света такъв?

Отговор: Не виждаме истинската картина на света, защото егоизмът ни преобръща всичко, точно обратно. В резултат, вместо доброто, виждаме злото.

Всички престъпления, които виждаме в нашия свят, ни се представят поради непоправените ни свойства. Ако можехме да поправим тези свойства, то бихме видели, че светът е пълен с добро и в него няма нищо освен добра сила.

От 513-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153799]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Страх от неизвестното

Въпрос: От древни времена всички народи и култури „са си имали работа“ със свръхестествени сили. Магията и гадаенето са били част от ежедневни ритуали и особени церемонии.

Тази тема е съпровождала човечеството през цялата му история, приемайки най-различни форми, включително и негативни, като гонения на вещици или проучвателски, като опитите на алхимиците да намерят някакви закономерности в прилагането на тайнствени закони.

И днес немалка част от хората вярват в свръхестествени сили, а друга част е против това, като по този начин все пак проявяват заинтересованост по въпроса.

Филмите също внасят своя дял – да кажем, врязалата се в подсъзнанието на деца и възрастни сага за Хари Потър, който се учи в училище за магове.

Как бихте охарактеризирали това явление, което хората наричат магия?

Отговор: Живеем в свят, който не познаваме, не разбираме, не чувстваме в пълен обем. Внезапно в него ни се разкриват нови явления, които до сега са били неизвестни. Ние не ги очакваме, не ги предизвикваме осъзнато и дори и да не са страшни, самото поставяне под въздействие на неизвестното ни плаши, тъй като то свидетелства за това, че не ние контролираме околната среда, природата,  в която се намираме.

Виждаме ограничеността си. Не знаем какво ще ни се случи след секунда или утре. Дори животните се намират в по-подходящи условия в сравнение с нас. Те чувстват предварително природните явления, такива като цунами или земетресения и се ориентират свободно в естественото си обкръжение.

В резултат на това те отрано се спасяват от поредното бедствие, а ние се оказваме под неговите удари, като до последно нямаме представа за надигащата се катастрофа. Ние нямаме вътрешна връзка с Природата, ние не чувстваме нейната мощ и дълбочината на причините за случващото се.

Тази неопределеност, характерна само за хората, но не и за неживата, растителна и животинска природа, в крайна сметка ни довежда до страхове и тревоги, до усещането за безпомощност. И разбира се, на хората би им се искало по някакъв начин да компенсират вълненията си, да намерят покой, за да не живеят в постоянен страх.

Илюзия за удовлетвореност

В резултат на това човекът отдавна изпреварвал ежедневните си дела в стремежа си да влезе в контакт със свръхестествените сили, да ги облагороди, да им угоди, да ги подслади, за да не бъдат толкова строги към него. На това поприще човечеството е създало най-богатата умозрителна база.

Всичко е започнало дори много преди античния свят. Древните гърци и римляни са съчинили цяла митология за скритата действителност. Но техните възприятия били все още материалистични в сравнение с християнството, което в своята експанзия използвало Тора, еврейското учение, взаимствайки основно от науката кабала различни термини и названия. „Този свят“, „бъдещ свят“ „рай“, „ад“, „зли сили“ , „бесове“ и пр. – всичко това е залегнало в основата на новия модел на реалността, породил огромна и едва ли не логична картина.

И до днес хората й се доверяват и оперират с познатите ни от кабала понятия така, сякаш те са част от тяхното възприятие. Християнството ги е приело в значително по-голяма степен, отколкото ислямът, и е разнесло по целия свят своите представи за „райската градина“ и „преизподнята“ с всички съпътстващи ги атрибути.

Вследствие на това, религиозните хора вярват в тези сили, в тяхното влияние върху нашия свят, както и в способността ни да укротяваме, уговаряме и да смекчаваме тези сили, за да не ни закачат или за да ни помагат. В западния свят цели канцеларии се занимават с тези въпроси и ние виждаме как в 21 век всевъзможни гуру поучават масите чрез каналите на средствата за масова информация.

Продължението следва…

От 502-а беседа за новия живот, 18.01.2015

[152262]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Духовно оръжие

Въпрос: Съществува ли в действителност такова нещо като магия? Имаме ли способност да използваме свръхестествени сили, за да променяме своята реалност?

Отговор: Не. Самото понятие „свръхестествено“ се нуждае от „обновяване“. Ако говорим за това, което стои над нашето естество, то към тази сфера се отнасят всички природни явления.

Ние не можем да повлияем на движението на Земното кълбо и на другите небесни тела – затова пък можем да го изчислим. По същият начин и много други неща са преминали от категорията мистика в сферата на научните концепции.

Но, заедно с това, са останали още множество неизвестни ни явления, които се изплъзват от възприятието ни – и в тази сфера както винаги сме слаби, както винаги стоим пред Природата, която не е по силите да се изчисли предварително. А в същото време, човекът жадува за безопасност, нужно му е „гаранционно споразумение“ от всички напасти.

Оттук и магията. Първо, тя на пръв поглед предоставя защита от заплахите и в това число от враговете, на които сега може да противостои с „духовно оръжие“. А като второ, това е възможност да премине в нападение, да утвърди превъзходството си, да очисти територията си от „вредителите“, които стоят на пътя му.

Свръхестественото на приемлива цена

И ето тук, много раздават обещания, заявяват, че знаят как се прави това, и ще помогнат, стига да им бъде заплатено за услугата.

Има понятие „черна“ и „бала“ магия. Ако първата е призвана да нанесе вреда, то втората, напротив, обещава помощ. Но това деление е чисто условно – така, както децата играят на лоши и добри. Човекът се чувства слаб пред силите, които определят живота му. Иска му се сам да контролира своята съдба – и той отива за съвет при „компетентните“ хора.

Освен това ни плаши неизбежната смърт на тялото и неизвестността пред нас. Какво ще стане с моята душа? Къде ще попадне? Може ли да се избегне ада и да си осигуриш рай? Това също предизвиква голямо безпокойство, за сметка на което другите могат да правят добри пари.

Въпрос: Значи, вълшебства не съществуват?

Отговор: Не. Но проблема е в това, че всичко, което отнасяме към вътрешния свят на човека, е свързано с нашата психология. В резултат, на човек може да се повлияе по такъв начин, че това да му се стори вълшебство. В това число така става и с много от вярващите хора.

Не може да се направи нищо, доколкото такива са свойствата на нашата психология. В крайна сметка, всичко се случва заради незнание.

Следва продължение…

От 502-та беседа за новия живот, 18.01.2015

[152352]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Рай и ад

Въпрос: Казвате че „магьосничеството“ е психологическо явление. Но по какъв начин то се отразява на тези, които дори не знаят че са „под ударите“?

Отговор: Така действа в света желанието на човека, обърнато към другите. Защото нашите желания заедно, съставляват тази мрежа от сили, която влияе на всички нас. Със своето отношение към обкръжаващите или към света като цяло, човек задейства собствените си сили в общата система.

Въпрос: Значи, „магьосничеството“ е желанието на човека, задействано в определена посока: в полза или вреда на някой?

Отговор: Желанията са действени, но защо да ги наричаме „магьосничество“? Човек действа в общата мрежа на сили, разгъната между нас. Тя е много-много сложна, всеки от нас се явява източник на комплекс от непоправени, лоши сили, които като цяло се наричат „его“. И тези сили ние трябва да поправим от зли на добри – за благото на ближните.

А значи от стремежа за получаване, да вземем колкото се може от другите, трябва да преминем към отдаване, обърнато към всички. И съответно, ключовият принцип, всеобхватното правило на науката кабала гласи: „Възлюби ближния като самия себе си“, за да се напълни мрежата на нашите взаимовръзки с позитив. Всички сили, излизащи от всеки, трябва да носят благо на другите. Така и се създава добрата мрежа.

Започвайки да я изграждаме, влизаме в свят, който целият е благо – с други думи, „райска градина“. По такъв начин „рай“ е състояние на душата, в което човек мисли само за благото на другите. Тогава той действително се оказва в „Едем“.

И обратното, „ад“ е когато изпитваме ненавист един към друг, и всеки страда от това.

Как да се защитиш от негатива?

Въпрос: Ако някой обръща против мен лоши сили чрез общата мрежа, мога ли да се защитя от това?

Отговор: Да, предизвиквайки въздействието на положителните сили.

Въпрос: Върху кого?

Отговор: Върху всички. Нека дори да не зная кой ми изпраща негатива, не е важно. Моят позитив, доброто ми отношение към другите, става щит за мен, през който не могат да пробият лошите сили.

Механизмът е прост: мога да пострадам, само ако пребивавам в егоистичните желания, ако се грижа само за себе си. Ако извършвам отдаване на всички, добавям, дарявам, раздавам, обичам, то е невъзможно да ми навредят. Неуязвим съм, защото целият живея в другите.

Това е много силна психологическа защита. Благодарение на нея, колкото и да се опитват да ми навредят, ще бъде напразно.

Още повече, с това аз неутрализирам всички вредители. Тъй като ние се намираме в обща система, и затова, със своето искрено отношение към човечеството, с желанието да донеса на всички благо, привнасям в мрежата позитивна сила, която сама обезврежда целият насочен към мен негатив. Не само че никой няма да може – никой даже и няма да започне.

Така е устроена системата, и Тора, а особено науката кабала, ни я обяснява. И тогава виждаме, че ако човекът донася благо на другите, то към него не може да се приближи злото.

От 502-та беседа за новия живот, 18.01.2015

[152360]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това Ад?

Отговор: Адът зависи от това, как го определя самият човек. Някои си мислят, че Адът настъпва тогава, когато губят всичко, което са имали в този свят и съжаляват за живота, отминал без каквато и да е полза.

Има и такива, които смятат, че Адът не е тук, в този свят, от гледната точка на усещанията: за добро или зло, а че адът ни очаква в бъдеще, след като тялото умре. Те мислят, че след смъртта на тялото се отправят към Рая или към Ада.

В кабала Ад се нарича най-нежеланото състояние. За сметка на обучението и на работата в групата ние се стремим така да променим своите ценности, че Раят и Адът да придобият за нас друга същност в сравнение с общо приетата. Еснафите мислят, че за сметка на умиращото тяло, на човек му се отваря някаква пролука към Ада или към Рая.

А нима едно бедно животно е виновно, че е умряло или че живее. Тук става дума за живота и смъртта в желанието за наслаждение в състояние, когато имаме свобода на избор.

Тази илюзия, че се намирам във физическо тяло и усещам този свят, ми е дадена специално, за да я прекрача и да се видя живеещ и съществуващ само като духовен съсъд по отношение на светлината.

Полезно е всеки път да си представяш Ада по нов начин. Ад означава, че се намирам под властта на желанието за наслаждение, което не ми разрешава да отдавам. Нека имаме такъв Ад!

От урок по книгата Зоар, 30.05.2014

[136471]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От урок №4, конгрес в Берлин

Във всеки човек възникват желания и той се опитва да ги напълни. А от друга страна, има хора, които му противоречат, противостоят се. С това също управлява Творецът. Той размества ни всички  като фигурки на дъска.

Ние нямаме никаква свобода на волята, затова няма смисъл да характеризираме човека: добър ли е той или лош. И няма какво да очаква той, някакви следствия, отгласи на своите постъпки: нито рай, нито ад, въобще, какво друго. Както казва книгата „Зоар”: „Всички ние сме подобни на животни”.

И действително, къде е твоята свобода на волята? Дори ако възникне в теб илюзията за нея, това е защото не разбираш точно какво искаш. Творецът специално въвежда в теб такива указания, такива сигнали за управление, които създават видимост за свободни действия – и нищо повече.

Затова да осъзнаем, че „няма друг освен Него” – това да осъзнаеш на първо място, че сме винтчета в огромен механизъм.

От какво започва човекът? Човекът започва със свободата на волята. А за да я достигне, той трябва да се развие до нея. И затова, първо, в продължение на хилядолетия, той се развива в своя егоизъм, управляван свише от Твореца, а после в него възниква „точка в сърцето”. С други думи, появява се още едно желание – допълнително, противоположно на всички останали. То разбива човека на части, мъчи го и го връзва.

Това желание, естествено, също идва от Твореца. Отникъде другаде то не може да се появи, просто от въздуха то не възниква. Защото човекът – това е творение. Затова, дори възникването на точката в сърцето все още не ни прави свободни – свободни от Твореца.

А от какво можем да бъдем „свободни”? Ако има една-единствена Сила, която управлява всички висше, то моята свобода може да се заключава само в способността да неутрализирам тази сила.

По какъв начин мога да направя това? Най-вече, ако аз, да допуснем,  я неутрализирам, какво тогава ще стане с мен? Какви сили ще владея, какъв разум? Как ще правя избор? Какво ще ме движи? Напълно неразбираемо. Ако съществуваха две сили, аз бих избирал между тях. А ако има само една, означава, че свобода на волята не съществува? За какво тогава е сътворено всичко? За да се управлява с тези  „буболечки”?

Не, смисъл има. Той е в това да може творението, тоест човек, овладял двете противоположни сили и варирайки между тях, да вземе пример от Твореца, да усвоява Неговите свойства, да снема от Него копие върху себе си. Последователно, едно след друго, свойство след свойство, той постепенно превежда от Твореца върху себе си по-голямо и по-голямо количество информация и в резултат може да се уподоби напълно на Твореца.

Тогава според количеството на своето подобие на Твореца човекът започва самостоятелно да управлява себе си, както би го управлявал Творецът. И дори много по-добре.

Защото в него се разкрива нарочно създаденото желание: той желае да бъде противоположен на Твореца. Но вместо това, възприемайки от Твореца програмата, метода за управление, човекът, въпреки своя егоизъм, започва правилно да управлява себе си.

Получава се, че Творецът е създал зъл човека. Така е и казано: „Аз създадох злото. И едновременно Аз ти дадох методика, с която да поправиш това зло на добро. Тогава ти ставаш подобен на Мен и свободен, извършвайки самостоятелно върху себе си всички действия. В ръцете ти са две юзди: твоята лоша егоистична природа и твоята добра алтруистична природа. Заимствай, сваляй копие от Мен и го обличай на себе си. Тогава ти ще се наричаш Адам, от думата „доме” – подобен на Твореца.

Така че имаме възможност да излезем изпод Висшето управление, да не бъдем марионетки и да не казваме, че „Няма никой освен Него”. Има още една сила освен Него – това е силата на този човек, който снема копие от Твореца и прави всичко вместо Него. И в това наистина се крие свободата на волята , защото тогава работим с двете противоположни свойства на творението: с егоизма и със свойството отдаване.

От 4-ия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34273]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Без съмнение те са най-известните двамина за всички времена. Най-добрите художници и писатели са пролели море от бои и мастило, опитвайки се да представят загадъчните им взаимоотношения.
Например:
Тя: лекомислена съблазнителница, склонила мъжа си към това, което сякаш е недостъпно.
Той: легендарен родоначалник и, в същото време, жертва на своята доверчивост. Наивен мъж, не съумял да обуздае своята лекомислена жена и съгрешил заедно с нея.
Или:
Тя: благочестива, сдържана, чиста, пълна с разкаяние от стореното.
Той: груб, безсъвестен, наказващ и отмъщаваш за този злополучен ден, когато попада в капана.
Не, те не са холивудски знаменитости, разкошно срещнали се и модно разделили се. Става дума за персонажи, познати на всяко дете . Адам, Ева и някаква словоохотлива змия – първият романтичен триъгълник в историята.
Време е да отърсим пепелта от древното грехопадение. Твърде дълго живеем с тези горчиви плодове – плодът от Дървото на познанието. (още…)

Filed under: Любов, Мъжът и жената - Няма коментари→